Очарованието на Алпите

И така-а-а! Не съм пътеписател, но реших да споделя в снимки впечатленията си от последното пътуване. Има места, които завладяват със своето очарование, толкова магнетични, че те карат да се върнеш там отново. Трудно е да ги опишеш с думи, тях трябва да ги усетиш. Да се потопиш в една неповторима атмосфера, да вдишаш от свежия въздух и да се насладиш максимално на заобикалящата те удивителна природа. Едни от тези места са величествените Алпи. Ако търсите спасение от летните жеги и имате желание да се разхладите, то тогава ви каня на една виртуална разходка с мен, а ако ви хареса, това може да е следващата ви дестинация.

Добра изходна точка за опознаване на региона Юнгфрау е Лаутербрунен (Lauterbrunnen) – малко кокетно селце в приказната едноименна долина, сгушено между високи скали, от които се спускат грандиозни водопади.

Потопени сте в една магия, която се оказва реалност.

Първата спирка са водопадите Трюмелбах (Trümmelbachfälle), намиращи се на около 3 км от центъра на Лаутербрунен. Представляващи съвкупност от десет ледникови водопада, носещи разтопените води от стените на Айгер (Eiger), Мьонх (Mönch) и Юнгфрау (Jungfrau), те са единствените достъпни подземни ледникови водопади в света.

До тях се стига с асансьор. Излизайки от асансьора, пред вас се разкрива прекрасна гледка към долината на Лаутербрунен.

Вървите по пешеходни пътеки, през галерии, тунели и площадки. Из въздуха се носят пръските на водата, падаща с невероятна скорост – 20 000 литра за секунда и заглушаваща с грохота си. За препоръчване е да носите леко яке за дъжд.

Образуващата се дъга завършва великолепната картина на водопадите, издълбали дефилета в скалите.

Паркингът е безплатен. До водопадите има ресторант и магазин за сувенири. Входните билети могат да се закупят с пари в брой (франкове или евро), но не и с кредитна карта.

Ако прогнозата вещае слънчево време, не пропускайте възможността да направите полет с хеликоптер над Алпите. Може да резервирате предварително онлайн. Изпращат ви линк, чрез който е необходимо да направите паричния превод. След това получавате потвърждение за точния час и място на срещата.

Осигурете си мястото до пилота поне в едната посока (на базата на взаимно споразумение с останалите пасажери).

Полетът продължава малко повече от половин час. Издигате се високо над долината Лаутербрунен, летите над южните склонове на масивите Айгер, Мьонх и Юнгфрау, над глетчера Алеч, най-дългия ледник в Европа, и кацате на глетчера Петерсграт (3048 м н.в.) сред лед и сняг.

Уникално преживяване, сензационен полет, а гледките ще ви оставят без дъх.

Остатъка от деня може да посветите на най-високия свободно падащ водопад в Швейцария – водопада Щаубах (Staubbachfall), символ на Лаутербрунен.

Водите му се стичат от 300 метра височина. Няма вход и водопадът е достъпен чрез изкачване на стъпала по пешеходна пътека до панорамна площадка. Ветровете разпръскват водата във всички посоки, а вие ставате свидетели на завладяваща природна картина. Пред вас отново се разкрива красотата на долината, а природната гледка на фона на водопада ви съпровожда през целия път и престой в Лаутербрунен.

Най-впечатляващи са гледките отвисоко и за тази цел швейцарците са се погрижили много добре. Изградени са множество панорамни тераси, до които ще ви отведат кабинков лифт, влак или фуникуляр. Едно от тези местенца е Юнгфрауйох (Jungfraujoch) – най-високо разположената жп гара в Европа, достъпна чрез железницата Юнгфраубан (Jungfraubahn).

Не допускайте грешката да закупите билетите предварително онлайн, освен ако не сте сигурни, че времето ще е хубаво и ще има добра видимост. Билетите не са никак евтини и ще бъдете повече от доволни, ако инвестицията си струва.

Ние избрахме по-изгодния вариант – Good-Morning-Tickets. Тези билети могат да се използват само за първия или втория влак (от Лаутербрунен в 07:07 ч. или 07:37 ч.), като връщането трябва да се осъществи най-късно в 13:13 ч.

Пътуването преминава през два етапа. Със зъбчато влакче се пътува до Клайне Шайдег (Kleine Scheidegg). Най-добре е да седнете от дясната страна заради красивите гледки.

В Клайне Шайдег правите смяна. Ако имате резервирани места, се отправяте към зелената зона. Тук вече няма никакво значение къде сте седнали, защото по-голямата част от пътуването преминава в тунел, прокопан в самия масив на Айгер, където минава железницата Юнгфраубан. Резервираните места не че са необходими, но ако има много туристи може да се наложи да изчакате следващия влак. Следват две спирки – Айгерглетчер (2320 м) и Айсмеер (3158 м).

На втората имате възможността да слезете за пет минути , за да ползвате тоалетна (във влака няма такава) и да снимате, за съжаление само през стъкло.

След час и половина от Лаутербрунен пристигате на най-високата жп гара в Европа – Юнгфрауйох (3454 м). Тя е подземна. Оттам започва обиколката, за която един час е достатъчен.

Качвате се на асансьор, който ви отвежда до наблюдателната платформа – терасата на Сфинкса. Пред вас се разкрива гледка, на която ние нямахме удоволствието да се насладим заради ограничената видимост.

Друг изход от подземната гара – Glacier Plateau

Jungfraujoch – Top of Europe - От Top се превърна във Flop. Препоръчвам ви предварително да се осведомите относно времето. Туристическите офиси и бюрата на гарите разполагат с уеб камери и дават актуална информация за времето и видимостта.

Така-а-а, температурата е около минус два градуса. Платформата е отворена, но духа силен вятър. Никакъв шанс мъглата да се разсее и не ни остава нищо друго освен да ограничим престоя си във вътрешната част на конструкцията. Има различни атракции и със сигурност няма да ви е скучно.

Първо минавате през Ледения дворец (Eispalast), издълбан в ледника, и разглеждате майсторски изработените скулптури от лед. Бързо свиквате да вървите по леда и вероятността да паднете е почти нулева. Леденият дворец се движи с ледника, на места с по 15 см годишно, което налага постоянно допълнителна обработка.

Посещавате магазина музей на Lindt и добивате представа за начина и технологията на производство на шоколад, поддавате се и на сладките изкушения. Разглеждате магазина за швейцарски часовници Tissot, изпращате картички от най-високо разположената поща в Европа, слагате си печати в юбилейния паспорт, предварително получен от една от гарите с изключение на Юнгфрауйох и ако ви остане време си правите почивка в кафетерията или в ресторанта. Наоколо щъкат туристи от всякакви националности. Хм, нищо чудно, и те са си закупили предварително билетите и не са и подозирали за лошото време. В обратна посока е желателно да изберете Гринделвалд (Grindelwald), за да видите красотата на Алпите от различна перспектива.

Ако сте приключенски настроени, ви препоръчвам да направите преход до моста Трифт (Triftbrücke). Станцията на лифта е на около 55 км от Лаутербрунен. И отново ви съветвам да се информирате за времето преди да закупите билетите. Те са с фиксирано време и също както билетите за Юнгфрауйох, веднъж закупени, не могат да бъдат подменени с други, датата и часът си остават. Имах огромното желание да мина по този мост, а дъждът не спираше. Оказа се, че можем да тръгнем и да се върнем, когато си искаме, защото същия ден нямаше други авантюристи или по-точно се брояха на пръсти.

И така-а-а! Качвате се в кабинков лифт Трифтбан (Triftbahn) с капацитет осем души (станцията се намира на Sustenpassstrasse, 1022 м н.в.) , който ще ви отведе до горната станция на 1390 м н.в.

Там няма служител, но ви наблюдават с камера. Процесът е автоматизиран. Изчаквате да светне зелената лампа и едва тогава отваряте вратите. Оттук започва преход, чиято кулминация е преминаването по моста Трифт. Чува се шума на водопадите, стичащи се от високите скали.

Според надписа – час и половина, но в хубаво време. На нас ни бяха необходими повече от четири часа в двете посоки. Мостът Трифт е един от най-зрелищните висящи въжени мостове в Алпите. Има дължина 170, широчина 0,80 и височина 100 метра. Едно истинско приключение. По принцип преходът е със средна степен на трудност, около 3 км в едната посока, но заради лошото време за нас се превърна в голямо предизвикателство. До преди няколко години мостът не е бил необходим, но в резултат на глобалното затопляне глетчерът Трифт (Triftgletscher) е започнал да се топи много бързо и хижата Трифт не е била достъпна, което е наложило изграждането на това съоръжение.

И така-а-а! Първо се спускате надолу, минавате по мост на река, където предупредителна табела съветва да не се задържате много около речното корито, защото отцепването на ледни отломки от глетчера може да доведе до внезапно покачване на нивото на водите.

След това започва изкачване с денивелация около 400 метра. Пътят е много добре обозначен и вие следвате червено-бялата маркировка. Наслаждавате се на живописния маршрут и спиращите дъха гледки. Температурите са малко над нулата. Планинарски щеки ще ви бъдат от полза. Стигате до първото критично място – поток, който се стича по огромни камъни с наклон. Минавате през водата и внимавате да не ви отнесе. Следва и второ критично място. Вече нищо не може да ви уплаши. Мокри сте до кости и от дрехите ви започва да тече вода. Ръцете ви премръзват, но вие продължавате напред.

Стигате до крайната цел и сте възнаградени с прекрасна гледка към тюркоазените води на ледниковото езеро Трифт.

А сега забравете за дъжда. Изберете подходящо време и преходът няма да бъде изтощителен, напротив, ще се превърне в едно незабравимо преживяване, изпълнено с много емоции. Маршрутът наистина не е труден. С норнмално темпо и почивки са необходими не повече от четири часа.

Премръзнали, но изпълнени с огромна емоция, се връщаме в хостела в Лаутербрунен, който е локализиран в цетъра на селото. Не е луксозен, но удобен. От кухнята се носят миризмите на различните ястия, приготвени от гостите на хостела от всякакви националности. Имайки предвид високите цени в Швейцария, настаняването в хостел с изцяло оборудвана кухня и възможност за готвене се оказва чудесна алтернатива.

Поглеждайки през прозореца оставате запленени от ей тази гледка.

Щастливи сте, че имате възможността да изпитате това удоволствие и се чувствате като в Рая.

Друго красиво местенце, разположено високо над долината Лаутербрунен, е Мюрен (Mürren) – живописно кътче, където автомобилният транспорт е забранен. Разположено е на 1650 м н.в. в подножието на Айгер, Мьонх и Юнгфрау. От Лаутербрунен може да използвате кабинков лифт. Правите смяна на Грючалп (Grütschalp) и се качвате на влакче, което ще ви отведе до Мюрен.

Оттам, ако решите да се изкачите още по-високо, се придвижвате до станцията на фуникуляра за Алмендхубел (Allmendhubel).

До горната станция има ресторант и детска площадка. Имате възможността да се разходите из поляните с диви цветя.

Има няколко пешеходни маршрута. Ние избираме по-краткия и се връщаме в Мюрен пеша за около час и половина.

Пътеките са много добре обозначени и няма никакъв шанс да се изгубите.

Разкриват се удивително красиви панорамни гледки към планинския масив, човек може да се наслади на цялото великолепие.

Остава ви един последен ден в региона на Бернските Алпи и се чудите на кое кътче да го посветите. Всичко е толкова прекрасно, че просто не ви се иска да си тръгнете оттук.

Слънцето се усмихва и потегляте за Интерлакен (Interlaken) – прекрасно градче, разположено на около 13 км от Лаутербрунен между езерата Тун (Thunersee) и Бринц (Brienzersee). Голяма част от туристите го използват като изходна точка за опознаване на региона. Превърнало се е не само в туристически магнит, но и в мека за любителите на парапланеризма. Интерлакен е разположен в подножието на планината Хардер Кулм, от чийто връх гледката е умопомрачителна. С много стръмен фуникуляр (64% наклон) се изкачвате на височина 1322 м за около осем минути. Станцията се намира до жп гарата Интерлакен Изток. Оттук се виждат Алпите, Интерлакен и двете езера. На горната станция има ресторант с тераса и платформа за наблюдение.

Очаровани от Швейцарските Алпи, се отправяме към Френските Алпи с намерението да се изкачим на най-високия връх в Алпите – Мон Блан (но по начина, по който го правят мързеливите туристи, т.е. с кабинковия лифт). Всъщност изкачването с лифта е на Егий дю Миди (Aiguille du Midi), който е разположен в планинския масив Мон Блан. Но за това по-късно. Първо трябва да стигнем дотам. Може да изберете маршрут около Женевското езеро и така пътят до Мон Блан ще ви отведе до други прекрасни швейцарски градчета като Монтрьо, Лозана и Женева.

Монтрьо е живописно градче на около 24 км от Лозана на Швейцарската Ривиера. На брега на езерото, на около 3 км от Монтрьо, е разположен средновековният замък Шато де Шийон (Chateau de Chillon). Един час е достатъчен за неговото посещение. Паркингът е безплатен, но времето е ограничено – три часа с диск за паркиране. Разхождайки се по крайбрежната алея, сте заобиколени от красиви цветя и пейзажи. На брега на езерото е и статуята на Фреди Меркюри, който е живял в града. Казиното в Монтрьо посвещава изложба на легендарната група Queen, която очарова фенове на рок музиката от цял свят. Входът е безплатен, а изложбата вклюва оригинални текстове, дрехи и аксесоари, музикални инструменти и др.

В Лозана, като гости на хотела, получавате безплатни карти за градския транспорт и се отправяте с метрото към Лозана Флон (последна спирка на първата линия на метрото). Можете да посетите катедралата в готически стил и да се шляете из улиците.

Не се колебайте да отделите време и на Женева (много удобно е паркирането в Parking Mont-Blanc). Вижте Цветния часовник в Английската градина. Един от символите на Женева е фонтанът Же-до (Jet d´Eau), чийто помпи изтласкват 500 литра вода за секунда със скорост 200 км/ч. В старата част на града се намира катедралата „Свети Петър“ (Cathedrale Saint-Pierre). Може да се изкачите на купола (150 стъпала), откъдето се разкрива хубава гледка към фонтана и Женева. Много колоритен и красив , но някакси скрит вътре в катедралата остава параклисът на Макавеите (Chapel of the Maccabees).

Шамони ви очаква. Изгаряте от нетърпение да се изкачите на най-високия връх на Алпите, целогодишно покрит със сняг, откъдето се разкрива зашеметяваща гледка към долината на Шамони (Chamonix)- едно очарователно алпийско селище. Препоръчвам ви да тръгнете рано сутринта, колкото се може по-рано, т.е. най-късно в 08:00 ч. да сте на станцията на кабинковия лифт за Егий дю Миди (Aiguille du Midi) - 3842 м. Не забравяйте топли дрехи, слънчеви очила, слънцезащитен крем и камерата. Може да паркирате в Parking Grepon.С кабинковия лифт се пътува 20 минути и това е най-високото вертикално изкачване. В 7:30 ч. бяхме на линия и установихме, че и други едва са изчакали утрото, обсебени от желанието да се изкачат на върха. Кабинковият лифт е с капацитет 600 души на час и тръгва на всеки дест минути (във високия сезон). Този път имаме късмет с времето.

Пътуването преминава на два етапа. Лифтът започва да се издига нагоре. И все по-нагоре и нагоре.

Първо се изкачваме с асансьора до една от терасите за наблюдение. вяме към най-голямата атракция - „Step into the Void“, представляваща стъклена кабина, конструирана над 1000-метрова пропаст.

Обикаляме всички наблюдателни тераси, уморяваме се от снимане, пием кафе и след няколко часа престой тръгваме обратно.

Навръщане решаваме да слезем на Plan del Aigulle du Midi. Виждам как прииждат все повече туристи. Чудя се къде се побира тази маса народ. Слизайки долу установявам, че на таблото е изписано „кабинков лифт номер 60“. След кратки изчисления стигам до извода, че са се качили хиляди души, а беше едва в ранния следобед.

Шамони притежава невероятна атмосфера. Пълно е с тълпи от хора от различни националности. Църкви, луксозни хотели, декоративни фасади и модерни вили дават облика на града и го превръщат в особена притегателна сила за туристите. Малките уютни ресторантчета и кафетерии няма да ви оставят да скучаете. Може да опитате един от сладките специалитети на региона – тортичка „Мон Блан“.

Достатъчно е да вдигнете поглед и той е пред вас навсякъде – величественият Мон Блан.

Както всички други неща, така и нашето пътуване си има край! Потегляме от Шамони, заредени с много положителна енергия и куп емоции.

И за „Довиждане“ една последна снимка, минавайки през прохода Фурка (Col de la Forclaz), свързващ Шамони (Chamonix) и Мартигни (Martigny).