СПОДЕЛЕНИ   РАЗХОДКИ  ИЗ   ПРАЗНИЧЕН ПАРИЖ

                                                                                                                д-р инж.Стефка Кантурска

      Всяко пътуване е време за емоционални преживявания,за приятни развлечения  и динамични промени в живота. Всяка екскурзия до близки или по- далечни места  става незабравима ,особено когато е свързана с големите празници. Всяко пътуване е единствено и неповторимо,особено когато е осъществено с близки и обичани хора.А най-хубавото на празниците е нетърпението,с което ги очакваме!Затова в навечерието на Коледните празници предприехме самостоятелна семейна екскурзия до Париж.

         Самолетните  билети от София до Париж се купуват on-line,но е необходимо да се следи информацията и да се избере подходящ момент,когато цените са най- ниски.Добре е, резервирането на билетите да е около месец преди датата на отпътуването с отчитане евентуалните  претоварвания  на полетите според сезона и по време на празниците.

        Самолетите на нискотарифната компания Ryanair летят през нощта или в ранните часове на деня,но все пак след 3 часов полет и няколко опита за успешно кацане се приземихме на пистата на летище Бове

( Beuavais).Това е малко летище в сравнение с  основните парижки летища „Шарл Де Гол” (CGD) и „Орли”(ORY).Летище Бове е разположено на около 80км от френската столица  и е предназначено за обслужване на нискотарифните самолетни компании Ryanair и Wizz Air.

                    Самолетът Boeing 737-800 кацна на летище Beuavais

      Автобусите  тръгват  20 мин. след пристигане на всеки полет, като времето за пътуване е около час и 15 минути.  Спирката се намира непосредствено пред пътническия терминал.Билетите се купуват вдясно от автобусите, от автомати а може и  on-line.Цената на еднопосочен билет е 16,90 Евро. Автобусът пътува без междинни прекъсвания   до паркинга Pershing на  площада  Place de la Porte-Maillot .

       Най-лесният начин да сe стигне от летище „Бове“ до Париж е с шатъл (shuttle) автобус.

       Площадът-„порта” Porte Maillot  е разположен между 16-ти и 17-ти общински райони („арондисмани”-фр.) на Париж,по средата на историческата „парижка ос”  между Триумфалната арка и Арката Дефанс (Étoile-la Défense ). Този огромен площад Porte Maillot е  една от основните точки за достъп до Париж от запад, тъй като обхваща големия пътен възел между  околовръстния булевард Peripherique  и магистралата  откъм Дефанс (La Defence).  Пътното  кръстовище е изградено на две нива- шест платна се пресичат под земята ,а на повърхността от овалното пространство излизат  8 платна за достъп до площад Етоал (Etoile).".

    В района  на Рorte Maillot са разположени спирки на  регионалната железопътна транспортна линия  Réseau Express Régional:RER (линия C) и метростанцията на  (линия 1).

                 Част от паркинга Pershing на  площада  Place de la Porte-Maillot .

   Първото ни впечатление от дъждовен Париж не е много обнадеждаващо.Трудно се движим под дъжда и стигаме до  Портата на Аниерес (Porte d′Asnieres) –важен пункт до околовръстния път на Париж.( Boulevard Phérique) в 17 арондисман на столицата. Близо до Портата е разположенх  отелът Novotel Paris17 с луксозен търговски център и блестящи реклами. Оказва се,че Триумфалната арка се намира на около 25 мин.пеша на юг,но предпочитаме да се ползваме услугите на таксиметровата мрежа Uber.След регистриране на приложението  в телефона. заявката ни се приема ,но ни предупреждават,че трафикът е силно  сгъстен и цените се променят в зависимост от натоварването на системата. 

Novotel Paris17 се намира точно до Портата на Аниерес (Porte d′Asnieres)

Част от фоайето на Novotel Paris 17

      И така след 10-тина минути тръгваме с таксито на Uber към центъра на града покрай някои от най-емблематичните паметници на Париж. Пътуваме   бавно,  защото в предпразничната вечер улиците са много натоварени.Това донякъде е полезно подобно на екскурзиите с автобусите „Hop on - hop off” имаме време да разглеждаме празничната обстановка ,а водачът ни разказва почти за всички обекти,покрай които минаваме.

      Намираме се все още в 17 –ти арондисман          и виждаме красивата сграда

на обединените магазини на компанията La Fnac Étoile на Avenue des Ternes.

                                Общ вид  на сградата в стил ар нуво на

                                       мултимедиен магазин «Fnac Ternes».

       Приближаваме се към площад „Етоал (Place de l′Etiole),понастоящем площад,носещ името големия френски политик и президент (1959-1969г.) Генерал Шарл де Гол.

    В центъра на площада се издига величествената Триумфална арка, (Аrc de Triomphe,) поръчана от Наполеон Бонапарт  през 1806г. в чест на победите на френските армии и в памет на   всички ,воювали и загинали за Франция по време на  Първата френска република и Наполеоновите войни (1789-1815г.) Под свода на арката  се намира гробът на незнайния войн от Първата световна война.Вечният огън,който гори  на над него се запалва всяка вечер.  Площадът,върху който  е построена Триумфалната арка, е наречен „Площад на звездата“ (Etoile) заради 12-те  булеварди, които водят началото си оттук. Вътре в арката има малък музей, документиращ историята ѝ. По традиция всяка година по Шанз-Елизе се провеждат военни паради като датите са свързани с превземането на Бастилията или това е 14 юли, а също така и на 11 ноември или това е датата когато официално е сложен край на Първата световна война.

       Легендарното авеню Шанз Елизе е един от централните булеварди на    Париж  и е една от най-красивите и известни улици в света. Името на булеварда в буквален смисъл означава „Елисейските полета” , и с това наименование в древногръцката митология са назовавали  царството на мъртвите.

                    Дъжд и вятър на авеню Шанз Елизе        

        Историята на булеварда започва още през първите десетилетия на XVII век, когато той е бил част от голям парк с езеро- любимо място за забавление на френските крале. По късно през 1616г. по заповед на Мария Медичи ( съпруга на Анри IV) на това място е била оформена алея, която станала  любимо място за разходки не само на кралското съсловие, но и на

всички граждани на Париж. Петдесет години по-късно по заповед на Луи XIV алеята била  удължена и от двете й страни били насадени множество дървета.
        Днес булевардът се простира  почти на два километра  от подножието на „Триумфалната Арка до Площад „Конкорд”.
    По протежение на булеварда се виждат празнично украсените витрини на първокласни магазини,кафенета,ресторанти,концертни зали и луксозни хотели , а чак до края – широки алеи с дървета.На Шанз Елизе се провеждат военни паради, и популярни национални и спортни събития.Първата неделя на всеки месец целият булевард е пешеходен.

         .Модерният магазин Givenchy е домакин на марката „Висша мода и конфекция”.Предлагат се  изящни аксесоари,  парфюми и козметика” на Parfums Givenchy.

     Всеки собственик  на магазин обича да украсява витрините,фоайетата и салоните си за Коледа.Сякаш има негласно състезание между дизайнерите за най-стилна и привлекателна витрина.

             На авеню GeorgeV се намира  къщата за луксозни модни стоки .

    Зима е,но времето е топло и дъждовно,а падналите жълтите листи от дърветата напомнят за есента.

                       Givenchy е френска къща за луксозна мода и парфюми.

                Pavillon de Flore е в центъра на Париж, на десния бряг на Сена и принадлежи към музейния комплекс на  Лувъра

    Той е непосредствено до Моста Роял(Pont Royal) и кея на Франсоа Митеран( Quai François Mitterrand )(бивш Quai du Louvre, преименуван на 26 октомври 2003 г.), който е между Пешеходен мост Passerelle Léopold-Sédar Senghor и Моста Карусел (Pont du Carrousel).

Скулптурата  Триумфът на флората ,с автор  Жан Батист Карло е центрирана под фронтона на южната фасада откъм реката

Фасадата на луксозния хотел Cheval Blanc Paris с чудесна коледна украса

     На „няколко крачки "  от Лувъра  под моста Понт Ньоф (Le Pont Neuf) тече река Сена и точно на това великолепно място с изглед към реката се издига 5 звездният луксозен хотел  Cheval Blanc Paris.   Сградата на луксозния хотел   e в стил „арт деко” ,която е преди години е била универсален магазин, но той бил  закрит през 2005г. През 2021г.са реновирани и модерно обзаведени 72-те  стаи за гости. В хотела има няколко ресторанти ,отличени със звезди Мишлен,които  се смятат за отличителен белег на изискани ястия от най-добрите готвачи в света.

      Обиколката по мокрите улици на Париж продължава.Все по-блестящи и привлекателни са витрините,но след дългото пътуване  чаша  червено вино действа ободряващо.

Обиколката по мокрите улици на Париж продължава 

        В ресторанта Chez Troquette опитахме класическо ароматно червено вино Catherine & Pierre Breton стил: Trinch,ю Bourgueil с аромати на танин и червени плодове.По думите н сервитьора :”Това е вино за утоляване на жажда "или „Коледно вино”-„ Vin de soif "„Noël Vin”(Нюел  ван)

   Подобно на много градове по света, общественият транспорт в Париж е разделен на зони. В Париж има пет транспортни зони, които са оформени като кръгове. Зона 1 е вътрешната зона и обхваща центъра на града, а след това зоните се разгръщат като спирала на  „охлюв” .Зони от 1 до 3 покриват по-голямата част от центъра на града и повечето забележителности.Апартаментът,в който се настанихме е в зона 1,авенюTemple ,съвсем близо до площад Place Republik.Най-удобно е придвижване с метрото.Билети се купуват от автомати на всяка метростанция,а може и on-line.Може да се вземе и еднодневна карта  или карта за 3 или 5 дни.

      В ранната сутрин (тук сме в средноевропейско време ( с 1 час назад спрямо Софийското) откриваме близката Вoulangerie кокетна сладкарница за  кафе и вкусни кроасани.

 .

        Преди да тръгнем на първа разходка из Париж

      Paris Visite  е туристическа карта за Париж, която покрива всичките ви пътувания с обществен транспорт в зони 1-3.Цената е 26 евро на човек, като самата карта е поименна и може да бъде за конкретен период,например за  3 дни. За всички локации може да използва Google maps, като приложението  дава достатъчно ясни насоки как може да се достигне до даден обект.

     Продължаваме с интерес да разглеждаме сградите наоколо,сякаш са долепени една до друга,без свободни пространства и големи дворове. Нежното преливане на светлите тонове на сградите излъчва мекота.
Парапетите от ковано желязо с орнаменти в причудливи форми, очарователните малки типично френски балкончета, фасадните орнаменти и цветята създават удивително усещане за старинен стил, романтика и едновременно с това се долавя и  модерен привкус. Архитектурата на Париж е импровизация на тема Ренесанс, повей от духа на Барока и последвалия го Неокласицизъм обединени в единна изящна композиция.Някои фасади са изящно украсени с коледни клонки и гирлянди с лампички.

      Пред книжарницата (librairie) избираме подходящ маршрут за сутрешна разходка

          Кокетните  френски балкончета на  фасадите и прозорците на сградите
 

     На път към Площада на Бастилията 

     Новата Опера Bastille за оперно- театрални постановки и концерти

Площад "Бастий" (Place de la Bastille - Плас дьо ла Бастий)

      Площадът  "Бастий” е площад, където се е намирал затворът „Бастилията“ , щурмуван  по време на Великата Френска революция между 14 юли 1789 г. Около 3 години след революцията крепостта постепенно се разрушава.

   Обиколката на основите на бившия затвор е очертана върху площада  с тройна редица  павета  През 1833 г. „кралят-гражданин” Луи Филип І решава на площада да бъде издигната Юлска колона в памет на „трите славни дни” от 27 до 29 юли 1830 г. от времето на Юлската революция.     Височината на колоната е почти 80 м. Вдъхновена е от Траяновата колона в Рим. На върха й се откроява бронзовата позлатена скулптура на Огюст Дюмон „Геният на свободата”. До основата се намират барелефите на френския скулптор Антоан Луи Бари, а в сферичната галерия-гробница са костите на 504 загинали през юли 1830 г. и на около 200 души от революцията през 1848 г. Върху мемориални плочи са изписани със златни букви възпоменателни слова за революцията, както и имената на загиналите в уличните боеве парижани по време на Юлската революция от 1830 г. Юлската колона е открита тържествено на 28. 07. 1840 г.През деня златният дух на свободата се забелязва отдалеч,защото сияе под ярките слънчеви лъчи,а вечер Юлската колона е осветявана специално и грее като истински фар на свободата.

     В чест на 200-годишнината от Великата френска революция въз основа на решение на Франсоа Митеран от 1982 г. започва строителство на Новата Опера Bastille, която се намира зад болницата "Hôpital des Quinze-Vingts".Това чудо на съвременната архитектура е с прозрачни фасади ,удивителни строителни елементи и изключителна акустика. Новата Опера Bastille е завършена през 1989г.и е предназначена предимно за оперно-театрални постановки и концерти за разлика от сградата на Гранд Опера „Palais Garnier”  или световноизвестния Дворец „Гарние” която се намира в 9-и арондисман на града  в нея се изнасят предимно балетни спектакли.

   От площада се вижда пристанището Арсенал, където се влива канала Saint-Martin.Метростанцията Bastille е възлов пункт на линии  5,1 и 8.

Днес площадът служи като място за големи популярни събития и незабравимо място за срещи на парижани и гости на града, които посещават околните барове и ресторанти, особено тези на близката улица Rue de la Roquette. 
     В навечерието на Ньоел (Коледа) както на много известни  площади  в големите европейски градове ,така и на Площад Бастили е организиран огромен коледен базар.

Магията на Коледния празник се усеща навсякъде из града.

Емблематични  коледни елхи      Ето елхата пред нашата квартира на улицата на        

                                                                               темплиерите (Rue de Temple)

  Щом дъждът спре парижани тръгват с велосипеди и тротинетки из града.

Бързо и удобно може да се вземе такова съоръжение под наем.Забелязваме своеобразен „паркинг”на велосипеди пред ресторанта “Le Connetable”.

   Пред  ресторанта “Le Connetable”(Полицаят)велосипедите са на сигурно място

    Оказва се ,че този ресторант е недалеч от нашата квартира ,намира се на улицата на архивите (Rue des Archives),в „сърцето” на еврейския квартал Маре,срещу Ловния музей и Националния архив.Тази къща е  съхранила  множество спомени от 14 век (1340г.),когато е била имение на известния архиепископ на Париж Жан-Франсоа Пол дьо Гонди, известен като Кардинал  дьо Рец (1613-1679г.).Обстановката в ресторанта е  много романтична и наситена с автентична френска атмосфера от отминали времена.Ресторантската зала на първия етаж,барът в приземния етаж и сводестата изба  изкушиха  любопитството ни и решихме  още същата вечер да посетим това красиво историческо място за хранене и развлечения.

      Очарованието от това импозантно кабаре-ресторант се подсили още повече от импровизирания концерт в празничната вечер за любителите на френската музика..

https://photos.google.com/u/1/photo/AF1QipNYC-N8v-eYEitbx6yZYubNIJXSz1PXI-xVPxpN

https://photos.google.com/u/1/photo/AF1QipPQleiCQ5AAgkWUaBt9njHutC0IQY3lGYl_UK0-

https://photos.google.com/photo/AF1QipNXpGltvrJlBCNmC5zaI8CzM4o4uY9igBWCeWGc

       Програмата за днешния ни трети ден в Париж е много натоварена.От станция   Republique  с метро линия  9  достигаме  Площад Трокадеро (Place Trocadero).Tърсим най - подходящото място, за да снимаме Айфеловата кула.Излизаме от изхода на метростанция  Trocadero и изкачваме няколко стъпала,за да попаднем на  широкия площад  с великолепна еспланада и сградите на двореца Шайо (Palais de Chaillot).

         Дворецът дължи името си на старинен средновековен замък, който се е наричал по същия начин. През 16 век Катерина Медичи (Catherine de Medicis) заповядала да се построи замък. Впоследствие хълмът, разположен в тази местност, е бил наречен Трокадеро в чест на превземането на испанската крепост със същото име през 1823 година. През 1878 година Париж бил домакин на Световното изложение и тогава  бил построен дворецът Трокадеро, който бил много голям, но изключително грозен. Той стоял почти шестдесет години и най-после бил съборен. През 1937 година дворецът е построен отново ,за  да стане център на Световното изложение. 

       Дворецът Шайо е монументален комплекс от две почти кубични сгради с широко разгърнати дъгообразни крила, които са събрани от шестдесетметрова тераса. Оттук се открива прекрасна  гледка към просторна алея, която води към реката и Айфеловата кула.

Под двореца, на мястото на бившите каменоломни, е бил създаден огромен аквариум – Синакуа (Cinéaqua). В него има над десет хиляди обитатели на подводния свят. Той е създаден още по време на строителството на двореца Трокадеро. Аквариумът е подлаган два пъти на реставрация, като през 2006 година супермодерните му зали отново отворили врати за посетителите.

    Днес в двореца се разполага музеят на човечеството, както и Националният морски музей.Колонадите на двореца Шайо представляват модерно възпроизвеждане на  класически образци. Под терасата е поместена голямата зала на Народния театър, който предоставя на почитателите на театралното изкуство великолепна. Дворецът Шайо е украсен с бронзови статуи на Херкулес и Аполон (Apollo), които се извисяват пред крилата на двореца. Думи на френския поет Пол Валери:”Говоря ли или мълча?Това зависи от наблюдателя- вие решавате.Не влизайте лекомислено,приятелю! Елате с желание1”

     Снимка пред Колонадата               Статуя на Аполон с надпис  от  Пол Валери

     Снимки за спомен с изглед към Айфеловата кула

         Снимка за спомен на моста „Йена” пред скулптурата на галския войн

        Pont d′Iena (”Мостът на Йена“) е мост над река Сена. Той свързва Айфеловата кула на левия бряг с квартал Трокадеро на десния бряг.

   През 1807г. император Наполеон І Бонапарт наредил построяването на моста в чест на победата му на 14 октомври 1806г. при Йена. Строежът продължил от 1808г. до 1814г. След падането на Наполеон І по време на окупацията на Париж пруския генерал Блюхер поискал моста да бъде разрушен, но бил разубеден, като съоръжението сами било преименувано на „Мост на военното училище”.

      Мостът е дълъг 155м. и е широк 35метра. Първоначалната му ширина е била 19м., като през 1900г. във връзка със Световното изложение в Париж е бил удължен до 24м. чрез добавяне на метални пътеки отстрани, а през 1935м. е достигнал сегашната си ширина от 35м. Има 5 свода дълги по 28м., като над стълбовете между арките има релефи на императорски орли. След реставрацията на монархията през 1815г. релефите били заменени с буквата „L”, но през 1853г. след идването на власт на император Наполеон ІІІ орлите били възстановени. В четирите края на моста има по един пилон със скулптура над него. Изобразени са 4 войни (гръцки, римски, галски и арабски), .Всеки войн държи  кон за поводите.

   Във връзка с празниците  в пешеходната зона на моста на Йена са изградени множество дървени павилиони с щандове за играчки,сувенири и вкусни закуски– типичен коледен базар.Преминават тълпи от хора ,звучи музика и настроението е наистина радостно.

              Примамливи,вкусни  и красиви са коледните  подаръци на щандовете

 Вече сме съвсем близо до Айфеловата кула

                  Снимка за спомен  от Площад Трокадеро

    С изненада разбираме,че по време на празниците няма да се допускат посетители на Айфеловата кула.Затова избираме  едно пътуване по Сена с  туристическа лодка -корабче-Batobus.

“Port de la Bourdonnais”- в 7-ми арондисман  е символичен кей,от който тръгват  круизните корабчета  за обиколки по живописната река Сена.Тук акостират  корабчетата  Batobus и Batoparisen. Тези тримарани са изцяло покрити със стъклени прозорци и са кръстени на известни парижки забележителности като Vendôme и Trocadéro. Те осигуряват максимален комфорт плюс зашеметяваща панорамна гледка към мостовете на реката и на сградите на брега. (На технически език „тримаран” означава плавателен съд  с един централен и отстрани- два балансиращи корпуси.)

      Без колебание си купуваме билети  за екскурзия по реката ,подобно на услугата„Hop on-hop off”.Така откриваме уникална възможност да видим,макари отдалеч, как изглеждат великолепните   забележителности  и сградите по брега . Остъклената част на туристическата лодка   позволява  да  се насладим на гледката въпреки  вятъра и дъжда.

    Предвидена е   възможност за слизане и качване  по желание   на общо осем различни спирки ,според приложения маршрут и подробното разписание. 

Маршрут на туристическата лодка край бреговете на Сена

1. Pont d′ Iena

2.Pont de l ′Alma

3.Pont  des Invalides ;

4.Pont Alexandre III;

5.Pont de la  Concorde;

6.Pont Royal 

7. Pont des Arts; 

8. Pont Neuf

 9.Pont Saint Michel;

10. Pont au- Double

11. Pont Saint-Louis

12. Pont de la Tournelle

13. Pont Sully

 14. Pont Saint Marie

      15. Pont d`Arcole

    Първият мост,под който минава нашата туристическа лодка е  150-метровият мост Алма (Pont de l Alma). Той е построен през 1856 г. при император Наполеон III(1808-1873г.),племенник на Наполеон I Бонапарт ,син на неговия брат Луи (1778-1846г.)

        Зуавът , известен като Zouave du pont de l'Alma , под моста Алма

     Името на моста е  избрано  в чест на победата на френската армия над руските войски в битката край река Алма през 1854 г. по време на Кримската война. Трети полк на артилеристите (зуавите) се отличил  по време на битката и успял да  превземе оръдията на врага.

Но това са неща от отминали дни, така че няма да се разстройваме за това.
Първоначално мостът е бил украсен с фигури на бойци от различни френски полкове, участвали в Кримската война: гренадир, зуав, планински стрелец, артилерист.   Когато е бил изграден отново, мостът останал само с един кей от десния бряг , и е запазена  каменната статуя  на зуавът, която парижаните използват като ориентир по време на наводнения. Ако водата се издигне над коленете на зуава, се смята, че има опасност от сериозно наводнение.

         Речният круиз продължава под мостовете,които бързо следват един след друг.

                               Mостът на Инвалидите

      Mостът на Инвалидите се нарича с това име поради близостта му с обширното зелено пространство (еспланадата) при Дома на инвалидите.Мостът е  строен в началото на ХІХ век, като многократно е преустрояван. Фигурата на централната подпора на моста символизира победите на Наполеон по суша и вода, а медальоните на страничните подпори - военни трофеи.

     Наближаваме моста на Александър III. Корабът минава под моста , построен  през 1896-1900 г. в чест на военния съюз между Франция и Русия  и носи името  на бащата на император Николай II, Александър III, който по време на строителството сам положил един от камъните в основата на конструкцията. Мостът е открит за Световно изложение от 1900 г.и свързва Дома на инвалидите  с Гран Пале на булеварда Шанз – Елизе.

   Направен е от стомана и е с обща дължина 160м. и е широк 60м. Има само една арка, която носи участъка над реката, който е с дължина 107.50м. Височината на моста е само 6м. за да не закрива панорамата към Шанз-Елизе(Елисейските поля).Изключително красив ,с богата декорация този мост е счита за най-красивият от всички 37 мостове  над Сена. В средата на моста са поставени алегорични фигури на нимфи символизиращи реките Сена в Париж и Нева във Санкт Петербург. В двата края на моста има по две двойки 17 метрови пилони. На върха им има позлатени фигури на пегаси и фами –жени ,богини носителки на славата. Композициите на фигурите на носят следните названия: „Славата на земеделието”, „Славата на изкуството” „Славата на войната” и „Славата на битката”  а алегоричните женски фигури в основата символизират „Съвременна Франция”, „Франция при Карл Велики”, „Ренесансова Франция” и „Франция при Луи ХІV”. Освен тях има също скулптурни групи на деца с лъвове.

  Мост  Александър III (Pont Alexandre III)

     Просторният  Площад   Конкорд    (Площадът на съгласието) се намира на десния бряг на Сена и посредством моста Pont Concorde   се свързва с Бурбонския  на левия бряг на реката.   Мостът   Конкорд бил  построен през 1791 г., като били ползвани каменните блокове, останали от разрушаването на Бастилията. Първоначално мостът е кръстен на Луи XVI, по – късно е преименуван на „Pont de la Révolution“ (Мост на революцията).Мостът променял много имената си -известен бил и  като „Pont Louis XVI”. След реставрацията на Бурбоните (1814 г.); през 1830 г. името му отново е върнато и така се нарича и до днес: Pont de la Concorde.

   На левия бряг на реката между пешеходния мост Passerelle Léopold-Sédar-Senghor,известен още като Пасарелката   Солферино в 7 арондисман на града и Кралския мост (Pont Royal) се намира Музеят „Орсе” ,бивша железопътна гара,разположен на левия бряг на рeка Сена В предишната ни екскурзия успяхме да разгледаме този истински палат на изкуството,представящ десетки картини,скулптури и художествени произведения на известни френски творци.

Фасадата на внушителния Музей „Орсе” Musée d'Orsay

    Кралският мост свързва   левия бряг на Сена,където се намира и кеят за акостиране  на корабчето (Batobus Station Louvre) в източна посока с Входа на лъвовете към самия Лувър и павилиона Pavillon de Flore . Това е един от най-старите мостове.построен през 1632г.Самият Луи финансирал изграждането на този каменен мост и му дал името : дал името Pont Royal (Кралски мост).

 Pont des Arts  Мостът на изкуствата    

    В периода между 1802 и 1804 г., при правителството на Наполеон Бонапарт, на мястото на днешния Pont des Arts бил построен   първият метален мост в Париж с девет арки за пешеходци.Наречен бил Мостът на изкуствата,  по името на Палата на изкуствата Palais du Louvre - "Palais des Arts" („Дворец на изкуствата”) по времето на Първата френска империя.Многократно реконструиран,  мостът  продължава да привлича парижаните и гостите на столицата не само защото е на централно място и   свързва десния бряг на реката,където се намира централният площад (cour carrée) на Лувъра  с левия бряг ,където е  Институтът на Франция (Institut de France) ,обединяващ 5 национални академии.От дълги години мостът е прочут в Париж като мостът на любовта.Тук влюбените двойки  от цял свят си дават клетва за вярност и „заключват” любовта си в малки катинарчета,които висят на оградата на моста,а ключетата хвърлят в Сена. В един момент мостът натежал от ключалките и след 2008г. се налага периодично почистване от катиначрчетата и олекотяване на оградата на моста. Мостът на изкуствата е любимо място за работа, вдъхновение и почивка  за много художници.

     Поглеждаме към брега и с възхищение забелязваме красива сграда с огромна фасада – това е монетният двор (Paris Mint),на Париж.В далечината се вижда куполът на сградата на Френския Институт.

Pont des Arts Мостът на изкуствата в дъждовния ден

  Монетният двор (Paris Mint),на Париж                       

        Следващият мост по нашия маршрут е най-известният и най-запазеният  мост на остров Сите - Pont Neuf (Новият мост). Той е бил първият каменен мост,защото всички 4 моста по онова време в Париж били дървени и за пръв път на този мост нямало построени къщи, а бил снабден с тротоари за пешеходците и със специални „бастиони”- места за разминаване. Строителството на моста било завършено през 1607г.по време на Крал Хенри IV.    

                  Общ вид на Pont Neuf / Новия мост /   

    Въпреки името си, Pont Neuf или Новият мост в момента е най - старият запазен  мост,свързващ двата бряга на Сена, преминавайки през западния участък на остров Ил дьо ла Сите в „сърцето” на средновековен Париж .Това е третият,най-дълъг мост в столицата с обща дължина 238  m.Островът разделя моста на две части, като едната част има 7 арки, а другата 5.По средата на моста през 1614г. била издигната бронзова конна статуя на Крал Хенри ІV. По време на революцията през 1792г. тя била разбита и хвърлена в Сена. През 1814г. по заповед на крал Людовик ХVІІІ била направена нова статуя, която била поставена на същото място.

Част от Новия мост /  Pont Neuf

        „Square du Vert-Galant”  в края на декември е вече пожълтял  

     Този красив полуостров е насочен на запад по течението на реката.Той  се нарича  Зеленото пространство „Square du Vert-Galant”  с малък парк ,разположен в западния край на Ile de la Cité, до Pont Neuf, ... 

Примерна карта на Остров Сите с мостовете около Катедралата Нотр-Дам

      Мостът Сен Мишел (Pont de Saint-Michel) се намира на южния ръкав на Сена и свързва площад Сен Мишел с Ил дьо ла Сите. Мостът носи името  на близкия параклис Сен Мишел. Построен през 1378 г., при Наполеон III, Подобно на много от мостовете мостът Сен Мишел е бил многократно възстановяван,като  за  последен път е реконструиран през 1857 г., и в този вид е оцелял до наши дни. Сводовете и колоните на моста са украсени с императорския монограм ”N”,както е на повечето мостове,на дворците и павилионите в Париж.

     Следващият мост по маршрута ни е Мостът Сент Мишел,който се намира на южния ръкав на Сена и свързва  Остров  Сите с площад Сен Мишел.На противоположната страна ,на северния ръкав на реката има друг малък мост Pont au Change (Мост на обмяната) с дължина само 103м.През 18 век това е бил дървен мост, най-населеният мост с много жилищни домове ,къщи, магазинчета,работилници и обменни къщи за обмяна на пари.Така мостът е  получил името си  и станал най-голямата финансова „артерия”на френската столица.По този мост преминавали кралските тържествени процесии на път към Катедралата Нотр Дам.През 1786г.по заповед на крал Луи XVI всички сгради на моста били разрушени.

Pont au Change (Мост на обмяната).Откроява се  Императорският монограм”N”

      Пред нас се издига величествената катедрала Нотр Дам „Парижката Света Богородица” –огромната  катедрала от 13 век с масивна фасада,високи подпори  и прозорци  с гаргойли   ,вдъхновили писателя Виктор Юго за написването на романа „Парижката Света Богородица”.

    Още през 1163г. по волята на крал Луи IX (Сейнт Луис) и със съдействието на епископ Морис де Сулли, било решено да се построи църква, която да е прилича на  базиликата Свети Денис,която била посветена на Свети Дени,покровителя на Франция и защитник на кралството.   Изминали почти 200 години и през това време безброй архитекти, дърводелци каменоделци, скулптури и художници успели да изградят този изключителен строителен образец на готическия дизайн.Издигната величествено на високата еспланада на остров Сите ,тя привлича вниманието на жителите и гостите на столицата и с право се счита за един от символите на Париж.Поразително величествени са   високите ранноготически кули,с огромната западна  фасада с изящната декоративна розетка  и с три внушителни портали ,а над тях-Галерията на царете от Стария завет и Галерията на химерите –чудесна балюстрада,декорирана с каменни статуи на диви зверове и птици.Масивната структура на катедралата е укрепена със специални греди „летящи” подпори по специална готическа технология.

       Всички тези подробности знаем от предишното ни посещение преди 5 години,когато бяхме смаяни от страхотната готическа архитектура  във вътрешността на катедралата. Имахме възможност да разгледаме  красивите витражи,множество скулптури ,между тях статуите на Луи XIII и Луи  XIV и също-и художествени произведения с епизоди от различни библейски сцени.Катедралата има чудесна акустика  и тук се намира   най-големият  орган в Европа.

  За съжаление в момента катедралата е недостъпна поради мащабна строителна дейност за възстановяването й след опустошителния пожар през април 2019г.Шедьовърът на готическото изкуство пострада  от пламъците в таванските помещения ,които причиниха срутване  на скелета,унищожаване на прочутия шпил-стрела,часовника и части от сводовете. Картината беше потресаваща за милиони хора по света.

     Вече четвърта година се осъществява мащабен проект за реставрация с цел възвръщане на предишния дизайн на сградата.Очаква се  Катедралата да отвори врати  за обществеността през 2024г. по време на Олимпийските игри в Париж.

 Възстановителни дейности на катедралата Нотр -Дам

     Катедралата е прекрасен обект за снимки,но трябва да се изчака окончателно завършване на нейния ремонт и на площада Place du Parvis Notre-Dame около нея.Страхотна гледка се открива  от кея Quai du Marché Neuf ,на левия бряг близо до моста Сен Мишел.Най- достъпно място за красиви снимки е Petit Point (Малкият мост),разположен на левия бряг на Сена между мостовете Сен Мишел и Pont au Double, (Двойният) мост -елегантен пешеходен мост, който се намира най-близо до Катедралата.

    Мостът  Сен Луи (Pont Saint-Louis) е построен  през 1968-1970г. и има съвременен вид. Мостът свързва двата естествени острова на Сена в центъра на Париж- западния остров Сите и източния остров ( Île Saint-Louis ).Малкият остров  бил проектиран  и построен от край до край по време на управлението на Хенри IV и Луи XIII през 17-ти век и е един от първите примери за градско планиране във Франция.

           Изглед на западната фасада по време на ремонта

    Преди да си промени маршрута по обратния път корабчето  ни преминава под моста Сьли или Сюли ( Pont de Sully),разположен на границата  между 4 и 5 райони на Париж.В действителност това са два отделни моста,съединяващи десния и левия брегове на остров Ил Сен Луи с другите части на града. Северният мост    свързва  източния край на острова  чрез булевард  Хенри IV с останалата част от 4 район на града.Южният мост  свързва острова с булевард Сен Жермен в 5 район на Париж на левия бряг. Мостът носи името на  Съли, който е бил ръководител на френското правителство при Хенри IV.

    Корабчето се връща по обратния път по  северния ръкав на река Сена,преминавайки под мостовете  Pont Marie ; Pont Louis Phillipe  и достига Моста Понт  д' Аркол (  Pont d'Arcole ) ,построен  през 1800г.до десния бряг на реката и Хотел дьо Вил  ( Hotel de Ville) или кметството. Той имал новаторски  за времето си дизайн и бил първият „окачен”  мост ,без опора в реката.До 1828г. е бил само пешеходен мост ,но през  1854г.той станал мост за движение на превозни средства във връзка с развитието на района и необходимостта от бързо придвижване по улица Риволи към Музея Лувър.

                                         Северната част на моста Сюли

         Мост Понт  д' Аркол (  Pont d'Arcole) и хотел дьо Вил  ( Hotel de Ville)

   По течението на реката откъм северния бряг на Ил  дьо Сите следва Мостът  Pont Notre Dame и след това –познатият  Мост на обмяната , който се свързва с отсрещния мост Pont Saint Michel  посредством Bd du Palais (Булевард дьо Пале).

Мостът на обмяната ( Pont au Change) –вляво част от Conciergerie

        От лявата палуба на  корабчето правим снимки на комплекс от  величествени стари сгради ,които образуват архитектурен ансамбъл, разпрострян на повече от три малки острови,заобиколени с мостове.

Сградата на Касационния съд на остров Ил дьо Сите  (Court of Cassation)

   Това са Greffe de Tribunal de Commerce (сградата на търговския съд); Concierge,(бившият кралски замък и затвор) Court of Cassation (Сградата Касационния съд) . Съвсем наблизо е Palais  de Justice (Дворецът на правосъдието) и малко зад него  е „скрит" бившият  Кралски  параклис  Сент Шапел ( Chapelle Sainte-Chapelle),на който се вижда само острата стрела -шпилът.

Сградата на Търговския съд Tribunal de commerce de Paris („Парижкият търговски съд“),

Сградата на Двореца на правосъдието ( Palais de Justice )

  Комплексът "Парижка съдебна палата"(Palais de Justice) се намира на остров Сите и заема приблизително 4 хектара (между една пета и една шеста от площта на острова).Това са няколко внушителни  сгради,които показват великолепната архитектура на 18 и 19 век.

          Корабчето  достига  пристанищния кей  ,съвсем близо до крайбрежната улица   Qual Francois Miterand на  името на президента Митеран .Решаваме да прекъснем круиза като слезем на спирка „Музеят Лувър”(Batobus Station Louvre).Билетите важат 24 часа,така че утре можем да продължим пътуването по реката до края на маршрута.Тази спирка не е за пропускане. Batobus е нещо повече от речен транспорт по Сена.Корабчето неусетно минава покрай най-красивите места и забележителностнте в квартала на изкуствата на  Париж докато най-после достигне до културното „сърце” на Париж – Лувъра.

        Прекосяваме улицата и спираме пред изящната фасада на Вратата с лъвовете на Лувъра.

                   Входът с лъвовете към градините Тюйлери

        Огромните пространства на  градините  ,разположени на запад от същинския Дворец Лувър са зашеметяващи! Първоначално създаден като кралските градини на френско-италианската кралица Мария Медичи през 1564 г. След като дворецът Тюйлери, който съществувал тук, бил изгорен по време на Парижката комуна (1871 г.), мястото се превърнало във великолепен парк,който отделя Лувъра от Площада Конкорд в центъра на Париж.

      Мрачно и дъждовно!Клоните на дърветата са оголени,без листи,но свежестта на зелената трева и стройно подредените все още зелени храсти  подсказват,че тази година зимата е по- топла от обичайното време и липсват големи студове.Може би затова сезонът на ремонтите и  сега продължава.С изненада забелязваме,че „ Arc du Carrousel”(Триумфалната арка на победата „Карусел”) е затворена  и опакована. Емблематичен паметник на Париж, построена между 1806 и 1808 г. тя е свидетел на най-важните моменти в историята на Франция в продължение на два века. Арката на Карузел е построена от Наполеон I при неговото победоносно завръщане от Аустерлиц в знак на почит към Великата армия. 

      Триумфалната арка на победата „Карусел” е покрита за ремонт                  

       Снимки за спомен  в алеите на Тюйлери

     През ноември 2022г. са започнали възстановителните дейности на арката и се очаква тя да бъде завършена преди лятото на 2024г.когато ще се провеждат Олимпийските игрив Париж.

             Градините на Тюйлери

                    Бърз поглед към великолепния  Дворец Лувър

       През  главния  двор   (Cour  Napoleon) на Двореца   преминават доста автомобили,таксита  и автобуси с туристи.    Очевидно в празничния ден тук  е много оживено ,а посетителите са  наредени  Голямата пирамида,която  служи като главен вход на Музея Лувър. Строителството й е завършено през 1988г.като част от широкия Проект „Големият Лувър”.Пирамидалната структура била проектирана от китайско-американския архитект  Йо Мин Пей. Изградена изцяло от стъклени сегменти и метални стълбове  тя достига височина 22 метра.Състои се от 600 ромбовидни и 70 триъгълни дегменти.  Благодарение на своето

богато въображение архитектът е вложил символично значение в модерния  проект .Всъщност Голямата пирамида  трябвало да изразява връзката между земята и небето,между божественото и земното,а останалите три малки пирамиди с коридори  били считани като олицетворение на основните човешки органи и кръвоносните съдове между тях.Потоците от хора,които ще се разхождат по коридорите на Лувъра  са сравнени с кръвта ,която тече през вените на човека към главните органи.

      За разглеждането на Лувъра трябва да отделим повече време и затова  тръгваме към Дома на Инвалидите .  От метростанция Musee du Louvre на линия 1, продължаваме по линия 8 и след прехвърляне на Площада  Concorde достигаме  станция La Tour –Mauborg  и Площада на името на бившия президент на Чили – д-р Салватор Алиенде (1908-1973).Той се намира в югозападната част на еспланадата на Инвалидите.В комплекса Дворец на инвалидите ще влезем през входа на северния двор на улица  Rue de Grenelle.Следва задължителна проверка с камера на вещите на посетителите.Това е така  във всички музеи на Париж.

                     Пред погледите ни е мостът на Александър III

    А на север се вижда огромно пространство с широк булевард и забързани коли по него.След дъждовния ден най-после небето е осветено от лъчите на залязващото слънце и те се отразяват в блестяшите позлатени скулптури на моста Александър III . Благодарение на височината на хълма (еспланадата) се откроява изглед към дългата (196 м) фасада на Дома на инвалидите. Пред него има редица антични френски и пленени оръдия от колекцията на Музея на армията. Порталът е украсен с барелеф с Луи XIV на кон. Централният двор се състои от пет двора. Точно срещу главния вход е катедралата Сен Луи (cathédrale Saint-Louis-des-Invalides), пример за архитектурата на така наречения "велик стил" от епохата на Луи XIV, съчетаващ елементи от класицизъм и барок.

     Порталът е украсен с барелеф с Луи XIV на кон       

   Домът на Инвалидите е изграден  по заповед на Луи XIV,Кралят-Слънце.който искал да изрази своята признателност и благодарност към военните инвалиди,които му служили вярно по време на неговите походи и са се били за Франция. Така през 1674г. Луи XIV лично посрещнал първите пансионери,които постъпили за лечение и възстановяване в изградената болница.Все повече нараствала необходимостта  от построяване на духовен храм,в който краля ,кралските особи и войниците да отправят своите молитви към Бог,но и да се наслаждават на божествена музика. Църквата за войниците е завършена през 1679 г.Всъщност били построени две църкви или една сдвоена. Основната част (нефът) е така наречената Войнишка църква, а куполът остава в истинската катедрална църква.. Двата религиозни паметника са административно свързани с Музея на Армията от създаването му през 1905 г. Големите органи на църквата са конструирани между 1679 и 1687 година и реставрирани в периода 1955-57г.

  За войните –ветерани бил изграден специален кралски параклис, който бил вдъхновен от балдахина на  Бернини е архитектурно-скулптурната  композиция ,на  базиликата Свети Петър във Ватикана. Параклисът е украсен с характерен купол и се смята за един от шедьоврите на френската барокова архитектура. Бароковият купол на Кралската църква – l’église du Dôme,бил  вдъхновен от базиликата „Св. Петър“ във Ватикана,  и бил изписан със стилизирани военни сцени.

   ……

Основна част на Войнишката църква с органа вдясно

        Църквата „Свети Луис на инвалидите“, наричана още Църквата на войниците, чийто свод е украсен с военни фрески, представлява гробница, в която почиват множество губернатори на Франция, маршали на Франция и големите военни ръководители.

Бароковият купол на Кралската църква – l’église du Dôme.

…….

                          Саркофагът на Наполеон

   Огромното пространство на Катедралата под купола  е и място за погребение на заслужили френски воини от различни епохи.

Там се намира и саркофагът на Наполеон Бонапарт.

 Саркофагът е изработен от червен порфир и е положен върху зелен гранит.. По стените има лаврови венци с имената на големите сражения, напомнящи за велики победи на великия пълководец.. Наоколо са 12-е богини на победата, а в кръговата галерия – 10 барелефа, които илюстрират постиженията на Наполеон по време на неговото управление: Гражданския кодекс, учредяването на Ордена на Почетния легион, Сметната палата и др.

    В Дома на инвалидите е погребан големият брат на Наполеон – Жозеф Бонапарт (Joseph Bonaparte), както и малкият му брат – Жером Бонапарт (Jérôme Bonaparte). Тук е погребан и синът на императора – Наполеон Втори.  В Дома на инвалидите е погребан също и авторът на химна на Франция – Клод Жозеф Руже де Лил (Claude Joseph Rouget de Lisle). В Дома  са погребани тленните останки на френски герои от войните.

   Централната част на фасадата се издава напред и е украсена с  дорийски колони в първия ред и коринтски във втория, както и портик с фронтон и статуи на Свети Луи IX и Карл Велики. Двойната колонада е завършена от висок барабан, заобиколен от сдвоени колони на първия етаж и големи прозорци на втория етаж, откъдето, поддържан от конзоли, има купол с диаметър 27 метра, украсен с военни трофеи. Барабанът на купола е с два реда прозорци, а цялата сграда е увенчана с куполен фенер с шпил. Височината на катедралата е 107 метра.

                  Фасадата на катедралата с високият купол

    Искрящите на слънце позлатени трофеи на купола и кулата на църквата Les Invalides са едни от емблематичните  забележителности на панорамата на Париж.

  Военната история на Франция от 17 до 19 векове е свързана не само с живота на велики крале и пълководци,но и с подвизите на хиляди войни и офицери,воювали за Франция.В тяхна чест е създаден Домът на инвалидите – комплекс от сгради,музеи и паметници ,издигнати като възхвала на загиналите герои. Този дом заслужава да бъде разгледан от всеки турист,който е решил да посети Париж.

   Следва Продължение :      „  КОЛЕДНИ  ПРАЗНИЦИ В  ПАРИЖ  "