Завръщане в рая – по следите на капитан Кук във Френска Полинезия

Най-после успях да осъществя едно бленувано пътешествие след три години планиране и две отмени на круиза ми във Френска Полинезия! Бързам да ви напиша пресни впечатления докато полинезийските ми емоции са още пред очите ми!

Докато бях на круиза, препрочетох пак класическите магелански пътеписи и впечатления на @Carrie, @ivooo, @macf1an, @pikonio както и коментарите на @Topfly за дестинацията, така че още в началото ви предупреждавам, че едва ли ще ви изненадам с кой знае каква информация. По-скоро искам да споделя моите лични впечатления, включително и от круиза с Уиндстар/Windstar, както и да благодаря на гореспоменатите магеланци!

B гимназията, когато си кореспондирах с една таитянка от Папеете да си подобря френския, реших, че трябва да стигна някой ден до Френска Полинезия. Въпросната девойка, с поетичното име Хинатея – Бяла луна, не спираше да ме смайва с пощенски пликове, които показваха красотите на родината й! Всеки път, когато получех писмо от нея зяпах плика по няколко минути преди изобщо да отворя писмото! Но, стига съм се обяснявал. Архивите са живи! Ето ви мостра на някои от тези писма.

Много луни минаха от тогава, но все отлагах подобно пътешествие заради куп причини. Но, откакто се подвизавам като лектор на круизни кораби през летния сезон, започнах да си осъществявам морските мечти една по една. След разочароващ балтийско-скандинавски круиз през 2019 г, реших, че е време да стигна до най-далечната ми мечтана дестинация. Предложих на Windstar да изнеса няколко лекции на техен кораб във Френска Полинезия през юни 2020 г. и те взеха, че се навиха. Пратих им малко бомбастични заглавия да ги впечатля, от сорта:
Завладяването на рая – колонизацията на Френска Полинезия, Гоген в рая – епичните пътешествия на художника до Таити и Маркизките острови, Таитянска приказка – бунт на кораба Баунти, Май – Таитянинът, който очарова Лондон през XVIII век и други подобни в стил Travel Channel. Предложиха ми стандартните си условия, да летя до Папеете на разноските на Уиндстар, 15 дни да съм на кораба Wind Spirit, където да изнеса 4 лекции, като в замяна получавам също безплатен круиз, алкохолен пакет вино и бира, както и правото да поканя придружител, който само трябва да си плати самолетния билет. Всичко изглеждаше супер, поне двама приятели показваха интерес към подобно пътуване, а @ivooo дори се шегуваше, че ако трябва конкурс в Магеланци ще обявим, но човек за подобно пътешествие ще намеря.

Но, както знаете, март 2020 г. ни удари всички като гръм от ясно небе, глобалната коронна паника и круизите ги отмениха. 2021 г. се появи някаква надежда за август, че ще мога да се кача на круиз, но пак го отмениха и едва тази година през април получих потвърждение, че евентуално може и да се случи. Единствената промяна в условията беше да се навия да остана на кораба поне 20 дни, от 11 август до 1 септември и да изнеса поне 6 лекции. Навих се веднага, разбира се. За съжеление приятелите ми се отказаха един по един да ме придружат заради цената на билета до Папеете, а и заради тази витаеща несигурност дали изобщо ще има подобен круиз. Разбирам ги напълно и затова не пуснах съобщение в Магеланци, че търся придружител да не подведа някой.

До последния момент бях на тръни, ще ида или не. Не бързах да се радвам дори когато си получих електронния билет юли месец тази година, с Air France по трасето Мадрид-Париж-Лос Анджелис-Папеете и обратно. Подготвих си всички презентации и на 9 август, с един лек куфар и любимата ми раница отлетях в 12:20 по обяд за Париж. Жалко, че бях сам, но се самоуспокоих, че е по-добре сам, отколкото изобщо да ми отменят този круиз. Пътуването мина много леко. Бях зареден с толкова емоции, че не усетих времето. И за бонус, французите вече бяха отменили всички излишни коронавирусни формалности. Качих се на самолета за Париж без да попълвам PLF, но за всеки случай точно преди полета си направих един антигенен тест, че ако някой някъде поиска нещо, да не стане изцепка. Никой нищо не ми поиска на регистрацията, а в самолета аз и повечето французи си бяхме с открити лица! Така беше и на другите два полета до Лос Анджелис и Папеете. 12 часа до Лос Анджелис минаха бързо – хапнах, изгледах няколко филма, послушах музика и хоп в добрата стара Америка! Американците ме посрещнаха много топло, като че ли геополитическата ми ориентация беше на челото. Минах паспортен контрол с канадския ми паспорт, за канадски граждани не трябва електронна виза ESTA, само ми сложиха печат, че мога да остана в страната до 7 февруари 2023 г и след това се озовах бързо в транзитната зала. Самолетът до Папеете реално е същият, дори мястото си запзаваш и след 3 часа отново се качих. Поспах малко и в 5 сутринта на 10 август бях в Папеете. Посрещна ме приятно топло време, някакъв аромат на екзотични цветя във въздуха и таитянски музиканти, които дрънкаха някаква местна мелодия на укелеле. Круизът ми започваше на следващия ден, 11 август след 12:30 на обяд, така че моя грижа беше да си намеря хотел. Бях резервирал в Хотел Sarah Nui, но трябваше да се помотая до поне 13:00.

Да допълня само, че и на връщане се прибрах без проблеми. Питах един шофьор на училищен автобус за спирката на автобусите към летището, а той каза, че има време сега и може сам да ме закара. Дори бакшиш ми отказа. Много приятно ме изненада. В САЩ не ми сложиха дори печат в паспорта на 2 септември, а в Париж се минава само паспортна, но не е багажна проверка. Само ми сложиха печат за влизане в Шенген, без никакви други формалности или излишни въпроси. Oказа се също, че сме на един полет до Париж с консултанта по водни спортове на кораба – Евхен от Одеса и дори бяхме съседи в самолета. Без малко да си разменим раниците, защото се оказа, че сме с абсолютно еднавки раници. Моята в крайна сметка я познах по значката с украинско и грузинско знаме, която липсваше на раницата на Женя.

Папеете
Помотах се на летището до 7 сутринта на 10 август, прочетох и новините на безплатния 30-минутен интернет на летището и намерих бюро информация. Взех брошура от там с карти на град Папеете и целия остров Таити, както и съседния Моорея. Оказа се също, че като излезете от летището и пресечете паркинга, над него има път, по който минават градски автобуси и само за 200 франка или 2 евро/4 лева ще стигнете центъра на Папеете за 20-ина минути. Изтеглих франкове от един от банкоматите, 110 франка са едно 1 евро, купих си и сок от манго за да се сдобия с монети и в 7:10 бях на автобусната спирка. Автобус номер 12 се появи след 1-2 минути и действително много бързо се озовах в центъра на града. Не ме разбирайте погрешно, можех предполагам и с такси да стигна за не много пари, но все пак, първо, за никъде не бързах и второ, мечи пазар е все пак и е по-добре да купя още малко крипто, отколкото да харча пари за такси без да имам нужда от такова.
От почти 300 000 население в момента в цяла Френска Полинезия, 2/3 от жителите живеят на най-големия остров Таити и повечето от тях в най-големия град, местната столица Папеете. Градът не е лош, но сега разбирам защо никой посетил го магеланец не говори за Папеете с въодушевление. Централният пазар е приятно място, освен плодове и зеленчуци има и доста сувенири и от там накупих разни подаръци – чай, магнити, дрехи и други разни джунджурии. На втория етаж на пазара има основно сувенири и 1-2 закусвални.
Самият град е приятен, има приятна крайморска част с красив парк и много палми.

Много от жилищните сгради изглеждат прилично.

Видях и сданията на няколко църкви, както и сградата на местния парламент, но не са нищо особено като архитектура. Между другото, британските протестантски мисионери идват преди френските католици, още през 1797 г. и като резултат местните, макар и френска колония/отвъдморска територия сега, имат повече протестанти – 54% отколкото католици – над 30% и дори 10% мормони.
Градът изглежда повече полинезийски отколкото френски като архитектура. Има какво да се желае като инфраструктура. Доста от улиците имат нужда от нов асфалт, на много места няма тротоари, но като цяло градът не е лош. Освен това, в Папеете са основните училища, болници, университет, институции, така че сигурно е най-практично да се живее там, но за туристи не предлага кой знае какво. Цените на сувенирите са много високи, но храната не ми се стори никак скъпа. Огромен сандвич багета с месо, маруля, домати, че и пържени картофи ми излезе 400 франка/4 евро/ 8 лева. В Испания подобно чудо е около 7-8 евро, а хлябът е доста по-ниско качество в Испания.

Като се помотах добре по централната част на Папеете, реших да се насоча към хотел Сара Нуи и около 1 ч. следобед бях там. Стаята ми се оказа готова за настаняване, така че с радост се настаних. Мислех да си ударя един бърз душ и да продължа с обиколката на града, а защо не и около острова. Самовнушавах си, че не съм уморен. Но, след като излязох от банята и си включих интернет на компютъра съм заспал на него. Явно недоспиването предната нощ, а още повече и 12-часовата разлика във времето с Мадрид ме изненадаха. 1 следобед в Таити си беше 1 през нощта в Мадрид и 2 след полунощ в България. Събудих се към 20:30 едва. Отидох до пристанещето пеш, защото то не е далече от хотела, помотах се, хапнах пак поредния огромен сандвич-багета, този път с риба тон и към 22:30 се прибрах пак в хотела. Така и не можах да заспя пак до сутринта, защото за мен това си беше ден. Е, поне изгледах за кой ли път Усещане за жена и 5 серии на Outsourced на компютъра ми. Към 7 сутринта най-после ми се доспа, за да се събудя окончателно в 9. В 10 бях вече навън и пак направих едно кръгче до централния пазар. Един продавач обаче ме разби като предположи, че съм от Канада. Явно френският ми продължава да бъде със силно селско квебекско влияние, но какво да се прави, c’est la vie. Взех още малко подаръци и 12:30 бях вече пред кораба.

На кораба
Круизният кораб Wind Spirit на Windstar си беше по-скоро яхта. С максимален капацитет 74 каюти или 148 пасажера се оказахме 98 пасажера и 106 души екипаж първите 11 дни и 103 души пасажери на втория 10-дневен круиз. Персонал-пътници, 1:1! Екипажът беше маскиран, но пасажерите само ако искат. 99% не искаха. След два дни, екипажът ни познаваше всички лично. Като обслужване и качество на храната останах много приятно изненадан. Бързо ме чекираха, получих си каютата, настаних се и веднага отидох да търся мениджърът по екскурзиите и директорът на круизната програма. Директорката се оказа симпатична южноафриканска мулатка със съпруг македонец. Каза ми, че очаква 3 презентации по 40-45 минути от мен за първия круиз, което си беше съвсем разумно. Тъкмо си казахме чао и в този момент чувам много приятен полски акцент на симпатична 50 и няколко годишна дама. Говореше с един пасажер, но предположих, че това е мениджърът по екскурзиите. Оказах се прав. Джен добри поздравих аз ухилено. Джен добри отговори сърдечно Маги. Оказа се, че е от Краков. Много се зарадва, че Лудия кон освен лектор е и огромен почитател на полската култура, история и литература. Веднага ми каза, че мога да ескортирам безплатно каквито ми е кеф турове на островите, при което аз грейнах и като глазура на тортата ме попита дали имам интернет. Казах, че за съжаление не и тя веднага каза на рецепционистката да ми даде код за достъп до безлимитен интернет до края на круиза. Такъв достъп иначе струва 370 долара за 10 дни или почти 800 за 21 дни. Какво можех да кажа освен едно огромно дженкуйе бардзо?! Полска дума железни врати отваря за кой ли път?!
Екипажът беше доста инернационален. Капитанът се оказа капитанка – от остров Св. Елена със заместници от Гърция, Хърватия и Белгия. Навигатор – италианец. Главният готвач, канадец от Албърта, ме впечатли сериозно с кулинарно изкуство. Благодарение на него се наслаждавах 21 дни на гурме манджи. Ето малко снимки.

Сега разбирате защо дори не съм си помислял да ям разни бургери, хотдог или сурова риба по островите. Предпочитах да заложа на сигурното – всеки ден различно гурме меню на кораба.
Камериерите и сервитьорите бяха от Филипините и Индонезия, но шефката на камериерите се оказа моя съгражданка, варненката Пепи, което беше страхотно. Имаше само един музикант-пианист от Германия, а лекарят беше от Сърбия. А, както споменах по-горе, за водните спортове отговаряше Евхен/Женя от Украйна.
Освен страхотното индивидуално обслужване и лукс, хубавото на този круиз беше, че от 21 дни имах само 4 морски дни. През останалото време можех да се наслаждавам на островите, на които акустирахме. Недостатък на круиза беше, че се целеше само в силно престарели пенсионери. Реално нямаше никакви развлечения почти, особено след вечеря. Те и повечето пасажери, 90% американци на 70-85 години си лягаха в 21.00 така или иначе. Имаше дни с барбекю на палубата, вечер на талантите, полинезийска вечер с барбекю, танци и огнено шоу на моту Тапу до Бора-Бора, но дори и тези събития приключваха около 20:30-21:00 макс. А, после пианистът често свиреше за мен и още 1-2 пасажери.
Поради липсата на каквито и да е развлечения, особено в морски ден, имах публика от по над 50 души на презентациите ми и това ми помогна всъщност да не скучая, защото пасажерите сами ме търсеха и искаха да ми се представят и да си говорят с мен. Всеки ден следобед и вечер след вечеря си говорех с интересни хора на кораба и така ми минаваше времето много бързо.
По време на първия круиз се запознах с Бо и приятелката му Криси от Сан Диего, Калифорния. Бо е бил през 80-е години на миналия век известен модел в Италия и Франция. Правил е много реклами в Европа. Какви ли не интересни истории ми разказа. Стана ни традиция да вечеряме заедно и то на една и съща маса в ресторанта.
Но, наистина много земен човек, който се надявам отново да срещна! През този първи круиз се оказа, че има и българско семейство – програмисти с тийнейджъри близнаци от Сиатъл. Много културни и интелигентни хора, които ми дадоха и ценни съвети на кой остров какъв тур да взема и какво да видя, защото те вече бяха ветерани с една обиколка на островите преди аз да се кача. Австралийска двойка от Уолонгонг ми се радваше, че се мотая с австралийска тениска, а като разбраха, че не само съм чувал за града им, ами съм бил и на конференция в местния университет, полудяха от кеф! Една вечер пяхме и танцувахме на кънтри музика с две тексаски семейства. Едният тексасец си е истинси каубой, не само с шапка, но и с огромна ферма в централен Тексас, а другият е пенсионер, но преди е работил в НАСА. Страхотни неща научих от тях за команчите! Явно и в Тексас ще се ходи, а догодина ги очаквам в Мадрид каубоя и жена му. С пенсионирана адвокатка от Уошингтън и синът й си говорихме до след полунощ за политика и пътешесвия. А, новозеландско семейство ме изненадаха с това, че са били в България на речен круиз! Така се привързах към всички тези страхотни хора, че когато слязоха от кораба на 22 август се почувствах супер самотен. Аз бях единственият, който остана на кораба от пътниците. Беше ми кисело и на обяд обядвах сам, а вечерта седнах на масата, на която вечеряхме с Бо и Криси и пак сам вечерях с калифорнийско вино. Бях направо асоциален темерут на този ден. Но, на следващия втори ден имах презентация в 11 сутринта, защото беше морски ден. Говорих за Гоген и след това при мен дойде един приказлив калифорниец от швейцарски произход – Ерик. После се присъедини и жена му Пади към нас. И в сладки приказки стигнахме и до ресторанта за обяд. Следобед пък други калифорнийци, пенсионирани волейболисти и треньори по волейбол ме обкръжиха. Също много готино семейство със страхотни истории. Нилс е от датски произход, а жена му Нанси е от немски произход и в чикагската зала на славата. На следващия ден пък се запознах с едно семейство от Колорадо, Ричърд и Шарън. Ричърд е бил пилот на гъзари само, возил е какви ли не звезди от сорта на Никол Кидман, Шарън Стоун, The Great One – Великият Уейн Грецки и т.н. А, вечерта вечерях с едно семейство от Мелбърн. Тези направо младежи на по 50 години. Още не са се пенсионирали, работят в рекламния бизнес и бяха супер радостни, че в България гледаме австралийски продукции. Като им казах само за Всички реки текат, Завръщане в рая, Династията Кална вода, Ричмънд Хил, Съседи ги оставих с отворени усти. Мисля, че ги направих фенове на България и 2024 или 2025, ако не ги затворят пак с някоя пландемия, ще ни дойдат на гости в България. Между другото само за Птиците умират сами едва се разбрахме, защото българският превод на заглавието си пада доста творчески. Трябваше да ровя в интернет за оригиналното заглавие, а то се оказа Thorn birds.
Най-странното беше, че макар и да имаше 2-3 канадски семейства, с нито едно от тях не се сприятелих. Kaнадците ми се сториха безинтересни. Не можеха да говорят за друго освен за хокей, а жените им си брояха бустерите. 

Впечатления от островите
Програмата беше следната: Папеете и от там 1 ден в морето за да стигнем архипелага Туамоту и да посетим островите Факарава и Рангироа за по ден всеки остров и от там, пак ден в морето и вече се концентрираме върху Дружествените острови – 1 ден на Тахаа, плюс пикник на моту Махея, 1 ден на Раятея, после 2 дни на Бора Бора, вкл. Възможност да бъдем на втория ден на моту Тапу, където имахме и полинезийска културна вечер, 1 ден на Хуахине, 1 ден на Моорея и обратно в Папеете на 22 август. От там, обратно същата обиколка, само че този път без остров Раятея. И тъй като щях да обиколя тези острови 2 пъти, реших веднъж да направя тур на всеки остров, а веднъж да се опитам да обикалям сам и после да сравня и да преценя кое е по-добре.

Дружествените острови са наречени така от капитан Кук, който е изпратен от Лондонското кралско дружество да види Венера през 1767 г. и в чест на спонсорите си ги нарича Society Islands.
Повечето острови, може би с изкл. на Моорея нямат добра инфраструктура и ако нямате някакъв организиран тур или поне не си вземете кола под наем или колело под наем, просто нищо няма да видите. Съгласен съм с @Topfly, че по-удачен вариант е наемане на колело отколкото на кола. Но, пътищата не са от най-добрите. Обикновено има един околовръстен асфалтов път и това е.
Ето и няколко думи за всеки от островите, които видях.

Факарава – намира се на майната си, в архипелага Туамоту. Гол пясъчен остров, без нито един хълм, напомнящ Малдивите, с 1580 души население, с няколко къщи и кокосови орехи. И доста бездомни песове, което лично за мен е дразнещо. Тук без тур няма кой знае какво да се прави, но за сметка на това има страхотна лагуна и дори няма нужда от шнорхел да видиш как рибки, че и аули плуват. Ето каква акула засякох аз, дори я заснех на видео.

И още снимки от острова.

Рангироа – подобно е положението като на Факарава, пак част от архипелага Туамоту, малко по-голямо население, около 2600 души, невероятно красива лагуна и вода, но иначе невероятна скука на самия остров. На Рангироа си струва човек да дойде заради невероятния подводен свят. Има едно място там, на която му казват неслучайно Аквариумът. Слагаш шнорхелчето и гледаш буквално около теб стотици, да не кажа хиляди риби! Невероятно просто! Наистина уникално място да се накефи човек на всякакви рибоци! Тук ми хареса и фермата за перли Гоген, където мениджърът много увлекателно и професионално обяснява целият процес на добиване на черни перли.

Раятея – един от моите топ 3 най-любими острови. Раятея се смята за свещен остров от всички полинезийски народи, заради наличието на много древни храмове, наречени марае. Старато име на острова е Хаваии, само че не с W, а с V havaii и ознзчава родина. Тук идват полинезийци от други държави също на поклонение. Направих си супер тур около острова с местна гидка, но беше доста дъждовен ден. Не съм пробвал сам да обикалям, защото на втория круиз го прескочихме този остров, но предполагам, че няма да ми е лесно да се мотая сам.

Тахаа – Поради лошото време на първия круиз го прескочихме този остров. На втория круиз си направих островен тур с пасажери от кораба. Това е островът на ванилията. Струва си да се види, особено традиционна ванилова плантация и целият цикъл на отглеждане и производство. Самият остров е доста красив. Сам не съм пробвал да го разглеждам, но мисля, че с колело е удачен вариант да се разгледа. Близо до перлената ферма на Тахаа видях 3 ската и много се накефих!

Моту Махея – близко до остров Тахаа. Направихме си пикник с обедно барбекю там. За феновете на шнорхела е готино, но за плаж не особено, прекалено много камъни и корали, подобно на Малдивите.

Бора Бора – Не останах особено впечатлен от самия остров. Мисля, че е доста прехвален и хората най-вероятно не правят разлика между прекрасните малки острови моту около Бора Бора и самият остров Бора Бора. Бора Бора има само един асфалтов път, който обикаля острова и навсякъде е пълно с локви и бездомни кучета. Не всеки 2-3 минути срещах бездомен пес или два. Още на пристанището те посрещат. Без тур няма кой знае какво да се види и изобщо на самия остров няма кой знае какво да се види. Много ми хвалеха бара Bloody Mary, където преди доста години са ходели разни американски музикални и холивудски звезди, но сега го рекламират с простотията да видиш мъжката тоалетна, където за дръжка на сифон се използва един дървен фалос. Има и няколко останали оръдия от Втората световна война, когато с операция Bobcat ca направили военна база и летище американците в очакване на японска атака, но такава така и не се е състояла.

Всички яки курорти се намират на собствено моту/малък остров/ със своя лагуна. Аз се накефих много на моту Тапу,

който се ползва от Windstar и курорта Конрад Нуи. Страхотно островче с невероятен плаж и приказни залези. На моту Тапу гледах 2 пъти полинезийска културна вечер след барбекю, организирано от екипажа на Windstar.

Хуахине – Както вече @Carrie e обяснила името на острова идва от думите hua (полов орган) и vahine (жена), с други думи женски полов орган. Островът градина го наричат. Много красив и зелен остров, също в моите топ три. Сам не видях кой знае какво, но с тур успях да видя местния етнографски/археологически музей, ванилова плантация, от която също си купих ванилия, интересна система за ловене на риба в канала, който реално разделя острова на един по-голям Хуахине нуи и един по-малък Хуахине ити. До канала има и паметник на загиналите френски войници, защото по време на френско-таитянската война от 1844-47 г. местните успяват да разбият французите.

Моорея – не просто топ 3, а любимият ми остров! Този остров за мен си остава синоним на Рай! Невероятно място! Хвана ми душата и сърцето! Освен пищна зеленина и планина с връх над 1200 м., известен също като острова на ананасите, островът е неверотно красив и няма нужда да се ходи на съседно моту. Курортите ги строят на самия остров. Там посетих ванилова плантация пак и видях за първи път поле с ананаси. На този остров реших да не разчитам на туровете от кораба, а да се помотаем заедно с моите приятели Бо и Криси. Не след дълго, на брега ни зариби една възрастна френска дама цялата в синьо и срещу 30 долара на човек ни направи супер тур около острова. Дегустирахме и мармалади разни, че и до едно голф игрище ни закара, както и да видим курорта Софител и невероятната вода наоколо. А, на втория круиз се помотах сам пеш около острова. Това, което ми хареса е, че е доста добре поддържан, с красиви къщи и с най-малко бездомни кучета. Най-много се доближава като че ли до Франция. Освен това е и близо до столицата ако се наложи международно пътуване. Според нашата френска екскурзоводка, има и хора, които пътуват ежедневно до работа на остров Таити. Невероятно и незабравимо място! Там видях и сини дяволски риби! Моорея – така си представям аз Рая и моята сбъдната полинезийска мечта!
И сега, като се замисля май само Факарава и Бора Бора не ми харесаха като острови.

Заключение
И така в заключение, кое е по-добре за Френска Полинезия, круиз или индивидуална организация със самолетни преходи или ферибот от остров на остров? Мисля, че с круиз е много по-добре. Така се пестят време и нерви, а и е много по-удобно. Иначе, индивидуалната организация би излязла по-евтино, но да се разправяш всеки ден със собственици на разни Airbnb бараки и да се молиш на местните да работят, ами не, благодаря, нямам такива железни нерви. Но, препоръчвам на магеланците по-изгоден и по-забавен круиз, а не пенсионерския Windstar, освен ако не се кефите като мен да бъдете добри слушатели на спомени.
А, на въпроса, струва ли си да се посети дестинацията, какво мога да кажа?! В моя случай определено си струва, защото ми излезе безплатно. Но, честно казано, ако трябваше да платя всичко това аз – излиза някъде около 21-22 000 долара, нямаше да го направя. Да не говорим пък семейно да дойдем и да хвърлим пари за едно цяло жилище. Но, иначе, пак с някой круиз като лектор бих се появил по тези ширини след десетина години. Ако намеря изгоден пакет само на остров Моорея също бих дошъл тук семейно. За мен лично, Моорея обобщава красотата на Френска Полинезия по най-прекрасния начин. Mooрея - това е моята представа за рай. Пожелавам на всички магеланци да видят тази красота!