Моето malihini преживяване

Подготовката

Ден понеделник, късна сутрин. Тъкмо мина обичайната седмична оперативка, на която стана ясно кой кога ще почива, кой кога ще ходи в командировка и какъв прогрес имаме по проектите. Навън вече се пукаше дърво и камък от жега - термометърът показваше малко над 102 градуса по Фаренхайт (около 39 по Целзий). Атмосфера, която спокойно може да ви доведе до burn out . Дори от идеята за личен телефонен разговор под дебелата сянка на дървото до страничния изход на сградата ми ставаше топло... Но нямаше как... Докато слушах поредните обяснения, един доста по-силен тътен привлече вниманието ми към небето - не звучеше като обичайните 737 на Southwest, които излитат на всеки 2 минути от близкото летище San Jose International. Но не звучеше и като тътен от "бясно куче" (също изестно като MD 80), защото прозорците не се клатеха... Ами да - 767 на Hawaiian Airlines, с така характерната полинезийка на опашката! Какво друго може да бъде по това време на деня!?! Тук някъде осъзнах, че всъщност съм на едно от най-близките възможни точки до Hawaii - oтколешна мечта, за която все нещо не стига - кога време, кога средства, ...

Бързо приключих и без това скучния разговор, защото по-отегчително от жегата може да е само това да слушаш за събития и хора, за които ама изобщо не ти пука... И се насочих с бърза крачка към компютъра в моя кюбикъл, за да видя какво числово изражение би имала разходка до Hawaii. Заредих expedia.com почти със скоростта, с която излетя онзи 767 преди минути... Изкуствената усмивка на шефа ме подсети, че няма да мога да прекарам всичкото време, което искам, в 50-ия щат, но нямаше да е проблем да си "открадна" 96 часа спокойствие. Като уважаващ себе си фен на авиацията, започнах да мисля и премислям, ровя и преравям сайтове и опции за стигане до която и да е точка на Hawaii. ОК, Делта са евтини, но след едно презокеанско пътуване нямам ни най-малко желание да чувам за тях, Америкън са евтини, но това ще е поредният полет със 757. Hawaiian са скъпи, но пък го има онзи гъдел на фреша от манго на борда и летене със 767. Времето за стигане до SFO и/или Oakland ще ми струва малко повече от разликата на билета, ако използвам това време за работа и летя от  SJC... Изобщо - куп first world problems... След около час мислене и премисляне, се спрях на сутрешен полет с Alaska - една стара моя страст и red eye в другата посока с US Airways. Е, Hawaiian ще остане за следващия път,но какво да се прави... Oahu ме спечели с директния полет и спесните 5 допълнителни часа в полети и висене по летищата... Expedia извадиха доста добра цена за пакет от полети + хотел на Waikiki beach, с което приключиха "едрите" покупки и можех спокойно да се върна към работата, малко по-мотивиран от сутринта...

Следваха цял куп "дребни" подробности като трансфери, обиколки, набелязване на места за разглеждане, ... Тук трябва да отбележа невероятната помощ на колега, който е родом от Oahu (което обяснява защо всеки ден идва на работа с "хавайка"), който ми прати  цял списък с неща за виждане и правене, а аз ще бъда така добър да го приложа в края на пътеписа.

Aloha!

Ден петък. Алармата звъни в 05:00 сутринта и се опитва да ме изкара от леглото по особено коварен начин с този изнервящ звук. Замислих се дали да не натисна "Snooze", но тя вече си беше свършила работата - бях достатъчно буден, за да осъзная, че ме чака едно невероятно пътуване.

Магистралата към летището беше необичайно празна - нещо невиждано за магистралите в Долината. Е, не след дълго ми стана ясна и причината - според мен цялата долина беше решила да лети от Терминал Б на SJC в този ден... Или поне тако впечатление оставяше опашката за проверката за сигурност. Щастието ми се усмихна и един от служителите ме пусна на опашката за "TSA Pre-check". Това ми спести събуване, вадене на течности и електорника. Но най-вече ми спести чакането сред бебета и малки деца, които бяха по-кисели и от мен, заради ранното ставане. Светът стана по-добро място, когато влезнах в стерилната зона. Good morning, Ma'am:

При вида отколешната страст, лошите мисли и киселото настроение бързо се изпариха, а на тяхно място се настани полу-налудничава усмивка и кофеинов глад. Старбъкс неотменно следват стратегията да са "на всеки ъгъл", дори в сградата на терминала. Студеното лате съвсем ме събуди и вече спокойно можех да се бордна. То и без това беше станало време...

Предстояха ми 5 часа полет до едно от проявленията на земния рай. Аляска затвърдиха отново добрите впечатления - кафе от старбъкс, mai-tai преди кацане, BYOD IFE, усмихнати стюардеси, закичени с хавайски китки, чист и нов самолет,...

И така в шеги и закачки стигнахме до 50-ия щат:

Полезна информация - Hawaii  Department of Agriculture изисква всеки посетите да попълни формуляр с информация относно пренасяните от него/нея храни, животни, насекоми, влечуги, птици, заразни болести, пръст, семена и други подобни. Една химикалка в ръчния багаж би ви свършила доста добра работа. Никой не може да слезне от самолета, преди въпросното министерство да е получило формулярите на всички семейства от съответния полет.

Самото летище Хонолулу  е като машина на времето - влизайки в него се връщате някъде в средата на 70-те... Забавното е, че дори човечето на знака за мъжка тоалетна има нарисувана хавайска риза. Другата интересна особеност е, че всеки сателит с ръкави има открита връзка към сградата на главния терминал. Това ви дава възможност да се климатизирате към местния топъл и влажен въздух. Но и да направите яки снимки на заобикалящите самолети по тармака:

Местните хора никак не си дават зор... Ама то и как ли да си дават зор в тая жега - разбираемо е... Повечето местни, които работят в туристическия бранш - разбирайте носачи на куфари, шофьори, гидове, рецепционисти, ... носят Hawaiian Leis - това, на което ние му казваме венец. Въпросните украшения могат да бъдат от цветове на цветя, от ядки, от цветя и ядки, та дори и от чисто зелени листа. Откъснете по-дългата част на пълзящото стайно растение, увийте го около врата си и ще имате свое собсвено Lei...

Waikiki

Както е добре известно, легалната възраст за пиене и притежание на алкохол в САЩ е 21 години в повечето щати. Забавното е, че федералното правителствто формално не задължава всички щати да сложат долна граница 21. Просто не дава пари за междущатски магистрали на щатовете,  които не спазват долна граница. Hawaii поне на този етап няма как да построи междущатска магистрала. А и надали някой би финансирал мост от 2500+ мили в Пасифика. Това им е дало право да "свалят" възрастта за притежание и сервиране на алкохол до 18 години... Какво ли не научава човек, докато се движи по магистралата към Waikiki.

Самото Waikiki е малко в стила на Слънчака - високи и ниски хотели на няколко реда. Разликата е, че няма толкова цигания и пияни британци. Оставих куфара в хотела и имах време за разходка. В края на Waikiki се намират зоопаркът и аквариумът.

Та като стана дума за алкохол, беше време за тестване на туристическа атракция - коктейл за туристи в ананас:

It's time to say "Good evening, Hawaii!" and "Good morning, Japan!"

По крайбрежната алея има няколко статуи на различни видни личности на Hawaii:

Интересен е и един хотел, който в миналото е бил замък на принцесата на Waikiki:

И през деня:

Задължително опитайте урок (за начинаещи или напреднали) по сърф на плажа. Вълните не са много големи, достатъчно плитко е около 100-ина метра навътре в океана - дълбочина около 150-160см. Водата е адски топла. А и няма да имате скрупули, че сте пропуснали джима по време на ваканцията. Гребането с ръце, докато стигнете до инструктура си е повече от кардио и тежести в едно.

На плажа има за всекиго по нещо. За по-мързеливите, които обичат да се "плацикат" във водата, има заградено място, за да не ги притесняват вълните:

Има дори църква на плажа:

Още на летището ми направиха впречатление 6-те самолета на 2-те най-големи японски авиокомпании. Интересно е, че можете да видите тълпи японски туристи и никакви хора от 2-те най-многолядни държави на планетата... Това предполагам се дължи на относитлно високата цена за посещение на това райско кътче на земята. Беше забавно да се видят автобуси в САЩ, които са с табели само и изключително на японски.   Усещаше се и липсата на бутаница и дезориентираност - изглежда всички знаят къде и защо отиват. Това неминуемо подобрява цялото преживяване.

На втората вечер имаше концерт с традиционни песни и танци от Hawaii,  съвсем на плажа:

Само още 2 снимки и стига толкова Waikiki, че взе да става отегчително:

Храна и напитки

Задължително опитайте kalua pig - печеното прасе, местен специалитет. Редмо с Lomi Salmon и Poke (сурова риба). За любителите на десеритите - shave ice. Предполагам технологията за правенето му се е променила, но днес изглежда така - машина създава много ситни ледени кристалчета. Едно девойче взема чинийка, направена от подобни на палмови листа и слага малко лед. Полива обилно с фреш от плодове, после слага кисело мляко или сладолед, още лед, още фреш и гарнира с плодове. Изглежда долу-горе така:

Друг местен десерт са т.нар. malasadas. Моят рисърч по темата показа, че това не е изцяло хавайски специалитет, а по-скоро португалско творние, което португалците са разнесли по цял свят, когато са били добри моряци. Ние казваме на маласадите понички. Препоръчаната пекарна на Leonard е на около 1/2 час път пеша от Waikiki beach. Има малка опашка от those in the know. Местно девойче взема поръчката и тогава започват да пършат поничките, които сте си поръчали, специално за вас. Идват съвсем топли. Традиционният вкус е солен и сладък. Останалите, които опитах - шоколад, канела, кокос и специалния вкус на месеца - гуава:

Два съвета - 6 понички са наистина много храна. Внимавайте да не се изгорите с горещия пънеж.   Разходката обратно до плажа е чудесен повод да слегне храната. За по-мързеливите има и туристически автобуси, стига да се оправите с японските йероглифи.

Pearl Harbor

Това е най-посещаваната туристическа атракция в целия щат. Полезен съвет - ако ще ходите там самостоятелно, букнете си билети онлайн - спестява една опашка, а и е сигурно, че ще имате билети. Понякога спират по 2 круизни кораба в Оаху (разбирайте 10 000 туристи), които имат 2 дни да минат през атракцията. Тя има капацитет от 4500 души на ден. Аз трябваше да стана в 05:00 - егати почивката!! В 06:00 вече бях в автобуса и отивахме към пристанището.

Pearl Harbor има особено значение за най-вече за местните. Но и това е формалният повод САЩ да започне участието си във ВСВ. Интересен факт е, че всъщност напрежението между САЩ и Япония е започнало да се покачва още през 1931. Общо взето и 2-те страни са имали интереси в Азия - най-вече Китай във връзка със суровините на азиатската държава. В един момент САЩ решават, че трябва да имат възможност за ранна реакция и изнасят целия флот за Пасифика в Хавай от континентална Америка. Американските генерали придвиждат атака от Япония и затова преместват и самолети на Hawaii. Дори са били толкова притеснени, че разпореждането е било самолетите да са извън хангарите, а коработи да са един до друг, за да може да реагират възможно най-бързо в случай на атака по вода или въздух.

Прмериерът на Япония Hideki Tojo решава, че трябва САЩ да бъдат неутрализирани, за да не пречат на интересите на Япония и поставя задачата на един от най-опитните си генерали Isoroku Yamamoto да подготви операция по случая. Интересно е, че Ямамото е учил в Харвад и добре познава американската култура и частично армия. Негова е идеята нападението да е бързо, изневиделица и непредвидено. Той налага и усилените разработки на нови за времето оръжия - специални ракети, които да плават в плитки води, бомби, които да пробиват корпуса на кораби, самолетоносачи, ... Адмирал Ямамото лично планира операцията. 6 самолетоносача, заобиколени от подводници, бойни кораби и малки подводници тръгват на 26 ноември на най-секретната си мисия. Те нямат никаква радио връзка, за да не бъдат засечени. На 7 декеври 1941 са на 250 мили от Pearl Harbor. Там  се позиционират и към 5:30 сутринта излизат първите самолети, които трябва да атакуват американското пристанище.

Интересен факт е, че по това време САЩ вече разполагат с радар, който е бил монтиран на северния край на острова. Радистите засичат голям брой самолети на близко разстояние и рипортват на началинка си. Той ги успокоява, че това трябва да са американски военни самолети, които е трябвало да се препозиционират от континентална Америка във Филипините и е следвало да спрат за презареждане в Hawaii.

Предполагам всички знаете последиците - 8/8 от най-добрите американски кораби са или потопени, или сериозно повредени. Около 4000 човека загиват. Самолетите също са унищожени в голямата си част. По това време флотилията носи имената на отделните щати на клуба. Най-драматично е потъването на USS Arizona - гордостта на американската флотилия. Само за минути е обсипана с бомби, които пробиват няколко палуби и стигат до предното отделение, в което имат над един тон тротил. Тътенът е ужасяващ. Над 1000 моряци, които са на кораба загиват и потъват заедно с него.

USS Arizona и до днес си седи в пристанището на град Pearl. Перпендикулярно над кораба има изграден мемориал:

Формата е символична - тя визуализира състоянието на американската бойна флотилия, която е съкрушена и най-ниската част е точно на потъналия кораб. Но това е само временно, за да се съвземе и издигне дори по-високо от оригиналната си позиция.

Части от Аризона:

Стената с имената на моряците на Аризона. Между тях е имало братя, баща и синове, ...

И до днес корабът продължава да изпуска мазут. Местните вярват, че символично това са "черните сълзи" на Аризона, която скърби за своите моряци:

Всички знаем кои са победителите във войната. За да бъде отбелелязано и това, в съседство с Арионза е паркиран USS Missouri. На борда му Япония подписва своята безусловна капитолация на 2 септември 1945 в залива на Токио. Документът е подписан от куп страни, включитлно Великобритания, Франция, Канада, СССР, ...

Има цялост в композицията на музея - от тежкото начало на войната до нейния (щастлив за САЩ) завършек. Почти всички японски кораби, участвали в атаката на  Pearl Harbor са потопени по време на войната.

Личното ми мнение е, че е много вероятно историята на Аризона да не ви спечели така, както печели местните. Може би обиколко на Мизури си заслужава повече. В един от хангарите на острова се намира авио музей, в който са паркирани самолетите от времето на ВСВ - това също е идея. Интересен факт - музейният комплекс се стопанисва от 2 различни организации - частта с филмите и музеите се поддържа от паркови рейджъри, защото е със статут на национален парк. Районът на самите кораби е под юрисдикцията на военноморските сили и на корабчето до мемориала сте скъпи гости на US NAVY.

Northshore

В тежки размисли за ВСВ и вскичките й подробности се отправих към фермата на  Dole. Сигурен съм, че повечето от вас са виждали логото на компанията по банани и ананаси:

Местното производсто от Оаху не се изнася, но намира широка употреба на острова. Задължително опитайте сладоледа с ананас:

Може би сте забелязали, че ананасите нямат семки. Тук изниква логичният въпрос "Как се ражда новото растение, ако няма семена?". Отговорът е прост - когато отрежете най-горната част на ананаса, наречена корона, я сложете във вода. След 4 до 6 седмици тя пуска корени и следжа да бъде ръчно засадена в полето. Ето така изглеждат полетата от ананаси:

Следва раждане на плот, откъсване, разждане на нов плот, откъсване и... толкова. Всеки следващ ананас е по-малък от предния. Затова след втория следва откъсване на 3-ти плод, който се смила и с него се наторява почвата и изкореняване на растението, за да бъде засадено ново на негово място.  Преди години във фермите на Hawaii се е отглеждала захарна тръстика, която е изместена от банани и ананаси. Те биват измествани постепенно от кафе, а то - от... ...царевица... Селското стопанство е 2-рата най-силна част на икономиката на щата, след туризма.

В горната част на острова е най-райското място за сърфистите. Зимата (декември - април) там има вълни с височина 12 метра. Един от плажовете носи името  Pipeline, защото вълните се завиват във формата на тръба. Изключително любимо място на професионалните сърфисти и смърт за лаиците - това е мястото с най-много изпочупени сърфове, ръце, крака и глави на острова. На съседен плаж можете да се печете или да плувате с костенурките. А ако искате да видите залеза, вашето място се казва Sunset Beach:

Polynesian Cultural Center (PCC)

Това беше едно от най-интересните за мен места. Полинезия съдържа в себе си 7 култури - Hawaii, Fiji, Samoa, Tonga, Thaiti, New Zealand и...

Аз гледах шоуто на 2 от селата - New Zealand и Samoa. Първите правиха танц за посрещане на чужденци, поздрав на езика угуру, песни и танци с пръчки, Вторите бяха повече като Holywood movie, но един от тях се качи на палмата за орех. PCC е част от University of Hawaii. Студенти от 7-те култури учат в университета. Парите от билети отиват за техните стипендии, а от работата си в центъра припечелват някой лев за живеене.

Всяка сграда е била в New Zealand,  разглобена е там, пренесена е с кораби и е сглобена обратно тук. Всяка сграда е на името на някое същество, което е монтирано на най-високата част на покрива, а предната част на покрива са неговите ръце, заедно с пръстите, които са широко отворени за нови култури:

Танц с пръчки:

Самоа е разделена на 2 - Американска Самоа със статут на територия на САЩ и независима държава. Тупанджии:

Къщи:

Катерене по палмата:

Алоха:

Най-интересната част в Центъра беше "Парадът на канутата", който представя отделните култури:

Hawaii:

Tonga:

Tahiti:

Fiji:

Aotearoa (New Zealand):

Samoa:

Бих препоръчал да си вземете цялата вечерна програма с пълното шоу, защото си струва много повече от повечето атркации на острова. Аз имах само 4 часа и не ми стигнаха...

Buddah Temple & Poli Lookout

По време на фермрството през 19 век, на острова се заселват работници от Азия - Китай и Япония. За тях построяват и будистки храм:

След идването на капитан Кук на Hawaii и поставянето им на картата, мореплаватели от всички държави започват да се изреждат да спират и търгуват с островите, които по това време са 7 оделни държави. Владетелят на един от островите се усеща, че разделени са много слаби и само заедно могат да противостоят на атака на чужденците - тук някъде получих deja vu... Затова решава да обедини островите в една държава. За целта решава да използва... ...сила... Купува пистолети, пушки и топове от британците, които редовно посещават островите с търговски кораби. Прави армия от 16 000 човека, които са обучени как да се бият. С тях превзема 5 от стровите. Владетелят на шестия сам се предава и с дипломация успява да си издейства да остане ръководител в отсъствието на краля.

Точно над него се събират 2 планини. В средата има нещо като по-нисък проход. Там е свършила най-драматичната битка за Оаху по време на това обединение. 16 000 войници са подгонили местните по баира. Минали са през гъста тропическа гора, за да излезната на Poli, което е местнада дума за склон. Там местните воини са имали 2 опции - да бъдат убити или да скочат от скалата. Мнозина избират второто. Днес има паметник и тераса, от която се разкрива страхотна гледка:

Епилог

Не пропускайте да пробвате местното кафе - Kona. Аз имах възможността да поразсъждавам над моите 90 часа на остров Оаху, наслждавайки се на еспресото от Kona:

Имах 90 невероятни часа в едно от райските кътчета на земята. Видях доста, но имаше още толкова много за виждане - качване на вулкана Diamond Head, обиколко по другите острови, ... Не е лошо като за malihini, което на местния език означава newcomer. Но не съм доволен, искам да стана kamaaina (местен). И да се почувствам още повече част от някоя местна 'ohana (семейство).

Сигурен съм, че и това ще стане, така както бях сигурен, че отново ще летя на крилете на белите самолети с усмихнатия ескимос, който понякога носи lei:

Планините на аризонската пустиня бяха последния бонус от моето пътуване:

Малко преди да кацнем във Финикс, дом на American:

Но само за малко. Следваше полет до крайната дестинация:

За мен е ден понеделник, късна сутрин. Навън вече се пука дърво и камък от жега - термометърът показваше малко над...

Всякакви забележки / коментари / въпроси са добре дошли. Надявам се да ви е било интересно!