ЩАТИТЕ ОТТУК-ОТТАМ
1. НЕЩИЧКО ОТ САН ДИЕГО
Наричат Сан Диего най-красивия град на САЩ. На местните мед им капе от устата, като кажат " America's finest city"...Той наистина е по-различен от повечето градове. Просто в него има минало, има човешко лице, живописен и колоритен е, тоест, не е само бетон, стъкло и алуминий, а нормална градска среда, с широки улици и прилични жилищни и административни сгради, с много зеленина:
Да, в милионния град и небостъргачи разсичат небето, но и те са опасани от зеленина:
В Сан Диего се намира една от най-големите военни бази на САЩ с най-голямата флотилия на света, с множество бойни кораби и с двата си огромни самолетоносача.Тук е и базата за обучение на страховитите американски военни "морски тюлени". На снимката долу е самолетоносачът USS Midway-най-дълго служилият през 20-ти век в САЩ . Той оставя на военноморския флот 47-годишна история, предизвикателства и триумф. Сега е превърнат в музей. От движещия се автобус успях да му направя само тази "полегнала" снимка, за да го вместя в един кадър:
Сниман на части, от музея се виждат експонати като "Чопъри" и други хеликоптери, бойни и транспортни самолети... Останалото е "военна тайна", тоест, купуваш си билет и се качваш да разгледаш...:
През 1910 г в Сан Диего се е родила и американската военноморска авиация. Тук е обучавал бъдещите пилоти първият военноморски летец на САЩ Теодор Елисън:
В пристанищния парк Tuna Harbor Park е поставена много известната скулптура „Безусловна капитулация“ от Сеуард Джонсън , ознаменуваща победата на САЩ над Япония във Втората световна война. Оригиналът на статуята е в американския град Сарасота, а репликата от бронз е специално изработена за Сан Диего. Висока е над 7 метра и е на това място от 2007 г.:
Творческата идея на автора дошла от една снимка, направена в Ню Йорк на 14 август 1945 г. и поставена на известния Таймс скуеър. Тогава е обявен краят на Втората световна война и, научавайки това, нюйоркчани празнуват в луда еуфория. Случаен моряк грабва случайно преминаваща девойка на улицата и не се колебае да я понаведе сред тълпата...
В Tuna Harbor Park е поставена и скулптурна група, отличаваща приноса на американския комик Боб Хоуп, поддържал бойния дух и подкрепял морала на американските войници по време на Втората световна война:
"Благодарност на Боб Хоуп от нацията": ето как американците са намерили начин да изразят признателността си дори към един комичен актьор-доброволец.
Успоредно срещу Сан Диего се намира полуостров Коронадо. Градът се съединява с него по единствения си интересен 3,5 километров мост Coronado Bridge/синята лента най-горе/.Той тръгва от Коронадо бей в южната част на мегаполиса, върви по права линия, но след около километър прави завой от 80 градуса, за да стъпи на полуострова. Мостът съществува от 1969 г и се извисява на 61 м над водата.Та нали под него минават тръгващите или завръщащите се в базата си огромни самолетоносачи! До 2008 г той има най-широкия отвор /просвет/ между колоните си в света, след което е надминат от друг мост над китайската река Яндзъ. На всичко отгоре през 1978 г той печели приза "Най
красив мост света":
Именно за да се постигне широкото подмостово междуколонно пространство/и да се издигне плавно/, мостът в началото е разтегнат напред, а след това рязко завива почти под прав ъгъл, за да стъпи на Коронадо, вместо, като всеки нормален мост да свърже директно двата бряга:
Едноименният град Коронадо е територия на богатите граждани на Сан Диего и на немалко световноизвестни личности. Тук къщите са предимно от талашит, както аз го наричам, но въпреки това видът им говори, че си струват... Впрочем, силно разпространеното талашитоподобно, дървено жилищно строителство в САЩ, всъщност е специална противоземетръсна технология. Тя обаче не пречи на честите американски урагани и торнада редовно да отнасят покривите на сградите, че и изцяло да ги изскубват от земята. Никой не прави трагедия от това. Застрахователите веднага осребряват щетите и моментално започва масово забиване на колове в земята на пострадалите сгради, за да изникне нов "талашитен" квартал само за месец-два. Какво да кажеш - силна икономика, бърз кръговрат на парите!
Ограда няма, прозорецът е широко отворен и можеш да го прекрачиш, жив човек не се вижда наоколо...Явно тук не виреят "мургави братя"...
Но ето къща на острова, която говори, че американците познават и тухлите ... Да отидеш в Коронадо и да не ти се похвалят с този култов хотел "Коронадо"? Не може да бъде! Та те там толкова се гордеят, че имат такава "много, много стара" сграда! /Построена е само 12 години преди началото на 20-ти век! Като разказах това на мой познат в България, той се засмя: Къщата на баба ми е по-стара!/: Но хотелът наистина пази първоначалния си архитектурен вид от 135 години. Приемал е доста популярни личности - президенти на САЩ, английски принцове, писатели, актьори и др. Тук е сниман филмът "Някои го предпочитат горещо" с Мерилин Монро. Толкова бил известен, рекламиран и желан за посещение, че по едно време тогавашният собственик го "разширил", като изградил около него своеобразно градче от временни леки постройки за посетители с по-скромни възможности... Дори Чарли Чаплин е поживял в това "палатково градче"/поради липса на средства за нещо по-добро/, впоследствие ликвидирано, за да се използва мястото му за някаква пътна артерия:
На Коронадо преживяват старините си и пенсионираните кадри от американския военноморски флот. Техният старчески дом и отвън, и отвътре, си е един много класен хотел:
От полуострова се вижда модерния силует на Сан Диего:
В рано настъпилата нощ се намерих на улица "Сан Диего авеню" в Стария град, изпълнена с мексиканска атмосфера. Тя е една от най-старите в Сан Диего, да не твърдя със сигурност, че май е първата американска улица в този град... 30 години в края на 18-ти век Сан Диего е владение на Мексико, но американците го присъединяват към САЩ със сила и с пари, разбира се, и от 1850 г си го броят за свой. Южната му част е почти съединена с мексиканска Тихуана, ама все пак за да влезеш в нея ще трябва да минеш митнически контрол между САЩ и Мексико:
Сградите на улицата са изпъстрени с ето такива колоритни картини. Но отпред на китара свири жив /поамериканчен/ мексиканец. Мексико, та пак Мексико...Куку-руку-ку-у-у, палома...
Тук сервират най-хубавите мексикански телешки пържоли и "Маргаритата" с текила, не гледайте, че заведението се казва Кафе "Койот". За свободна маса се чака с часове, ако нямаш предварителна резервация:
Следва
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега