МОЗАЙКА „ПЪТЕШЕСТВИЯ” - Част първа

 ЩАТИТЕ ОТТУК-ОТТАМ

           1. НЕЩИЧКО ОТ САН ДИЕГО

           Наричат Сан Диего най-красивия град на САЩ. На местните мед им капе от устата, като кажат " America's finest city"...Той наистина е по-различен от повечето градове. Просто в него има минало, има човешко лице, живописен и колоритен е, тоест, не е само бетон, стъкло и алуминий, а нормална градска среда, с широки улици и прилични жилищни и административни сгради, с много зеленина:

Да, в милионния град и  небостъргачи разсичат небето, но и те са опасани от зеленина:

   В Сан Диего се намира една от най-големите военни бази на САЩ с най-голямата флотилия на света, с множество бойни кораби и с двата си огромни самолетоносача.Тук е и базата за обучение на страховитите американски военни "морски тюлени". На снимката долу е самолетоносачът USS Midway-най-дълго служилият през 20-ти век в САЩ . Той оставя на военноморския флот 47-годишна история, предизвикателства и триумф. Сега е превърнат в музей. От движещия се автобус успях да му направя само тази "полегнала" снимка, за да го вместя в един кадър:

Сниман на части,  от музея се виждат експонати като  "Чопъри" и други хеликоптери, бойни и транспортни самолети... Останалото е "военна тайна", тоест, купуваш си билет и се качваш да разгледаш...:

   През 1910 г в Сан Диего се е родила и американската военноморска авиация. Тук е обучавал бъдещите пилоти първият военноморски летец на САЩ Теодор Елисън:

   В пристанищния парк Tuna Harbor Park е поставена много известната скулптура „Безусловна капитулация“ от Сеуард Джонсън , ознаменуваща победата на САЩ над Япония във Втората световна война. Оригиналът на статуята е в американския град Сарасота, а репликата от бронз е специално изработена за Сан Диего. Висока е над 7 метра и е на това място от 2007 г.:

Творческата идея на автора дошла от една снимка, направена в Ню Йорк на 14 август 1945 г. и поставена на известния Таймс скуеър. Тогава е обявен краят на Втората световна война и, научавайки това, нюйоркчани празнуват в луда еуфория. Случаен моряк грабва случайно преминаваща девойка на улицата и не се колебае да я понаведе сред тълпата...

   В Tuna Harbor Park е поставена и скулптурна група, отличаваща приноса на американския комик Боб Хоуп, поддържал бойния дух и подкрепял морала на американските войници по време на Втората световна война:

"Благодарност на Боб Хоуп от нацията": ето как американците са намерили начин да изразят признателността си дори към един комичен актьор-доброволец.

   Успоредно срещу Сан Диего се намира полуостров Коронадо. Градът се съединява с него по единствения си интересен 3,5 километров мост Coronado Bridge/синята лента най-горе/.Той тръгва от Коронадо бей в южната част на мегаполиса, върви по права линия, но след около километър прави завой от 80 градуса, за да стъпи на полуострова. Мостът съществува от 1969 г и се извисява на 61 м над водата.Та нали под него минават тръгващите или завръщащите се в базата си огромни самолетоносачи! До 2008 г той има най-широкия отвор /просвет/ между колоните си в света, след което е надминат от друг мост над китайската река Яндзъ. На всичко отгоре през 1978 г той печели приза "Най

красив мост света":

   Именно за да се постигне широкото подмостово междуколонно пространство/и да се издигне плавно/, мостът в началото е разтегнат напред, а след това рязко завива почти под прав ъгъл, за да стъпи на Коронадо, вместо, като всеки нормален мост да свърже директно двата бряга:

   Едноименният град Коронадо е територия на богатите граждани на Сан Диего и на немалко световноизвестни личности. Тук къщите са предимно от талашит, както аз го наричам, но въпреки това видът им говори, че си струват... Впрочем, силно разпространеното талашитоподобно, дървено жилищно строителство в САЩ, всъщност е специална противоземетръсна технология. Тя обаче не пречи на честите американски урагани и торнада редовно да отнасят покривите на сградите, че и изцяло да ги изскубват от земята. Никой не прави трагедия от това. Застрахователите веднага осребряват щетите и моментално започва масово забиване на колове в земята на пострадалите сгради, за да изникне нов "талашитен" квартал само за месец-два. Какво да кажеш - силна икономика, бърз кръговрат на парите! 

Ограда няма, прозорецът е широко отворен и можеш да го прекрачиш, жив човек не се вижда наоколо...Явно тук не виреят "мургави братя"...

   Но ето къща на острова, която говори, че американците познават и тухлите ...     Да отидеш в Коронадо и да не ти се похвалят с този култов хотел "Коронадо"? Не може да бъде! Та те там толкова се гордеят, че имат такава "много, много стара" сграда! /Построена е само 12 години преди началото на 20-ти век! Като разказах това на мой познат в България, той се засмя: Къщата на баба ми е по-стара!/:   Но хотелът наистина пази първоначалния си архитектурен вид от 135 години. Приемал е доста популярни личности - президенти на САЩ, английски принцове, писатели, актьори и др. Тук е сниман филмът "Някои го предпочитат горещо" с Мерилин Монро. Толкова бил известен, рекламиран и желан за посещение, че по едно време тогавашният собственик го "разширил", като изградил около него своеобразно градче от временни леки постройки за посетители с по-скромни възможности... Дори Чарли Чаплин е поживял в това "палатково градче"/поради липса на средства за нещо по-добро/, впоследствие ликвидирано, за да се използва мястото му за някаква пътна артерия:

На Коронадо преживяват старините си и пенсионираните  кадри от американския военноморски флот. Техният старчески дом и отвън, и отвътре, си е един много класен хотел:

     От полуострова се вижда модерния силует на Сан Диего:

    В рано настъпилата нощ се намерих на улица "Сан Диего авеню" в Стария град, изпълнена с мексиканска атмосфера. Тя е една от най-старите в Сан Диего, да не твърдя със сигурност, че май е първата американска улица в този град... 30 години в края на 18-ти век Сан Диего е владение на Мексико, но американците го присъединяват към САЩ със сила и с пари, разбира се, и от 1850 г си го броят за свой. Южната му част е почти съединена с мексиканска Тихуана, ама все пак за да влезеш в нея ще трябва да минеш митнически контрол между САЩ и Мексико:

Сградите на улицата са изпъстрени с ето такива колоритни картини. Но отпред на китара свири жив /поамериканчен/ мексиканец. Мексико, та пак Мексико...Куку-руку-ку-у-у, палома...

   Тук сервират най-хубавите мексикански телешки пържоли и "Маргаритата" с текила, не гледайте, че заведението се казва Кафе "Койот". За свободна маса се чака с часове, ако нямаш предварителна резервация:

                                                                                                                              Следва