Сан Франциско

Решението за пътуването ни до Сан Франциско дойде много спонтанно, една седмица преди самото пътуване. Имахме дълъг уикенд от три дена и искахме да го уползотворим и да отидем някъде. Веднага купихме самолетните билети и резервирахме хотел, и направихме бързо проучване на местата, които искаме да посетим. Както винаги когато посещаваме голям североамерикански град, първо проучих „лошите райони“, които всички големи мегаполиси имат и където ние като туристи не искахме да попаднем. Обикновено тези райони са в източната част на Даунтаун (централната част на града, където има предимно офис сгради, ресторанти и нощен живот) в непосредствена близост до лъскавите сгради, луксозни хотели и забележителностите на централната част. Много често част от хотелите са близо до тези райони – накратко казано, ако някой 4-звезден луксозен хотел предлага прилични цени, много вероятно е да е близо до такава част на града.

След като запазихме хотела, трябваше да направим и резервация за Затвора „Алкатраз“, който е обявен за обект от национална значимост на САЩ през 1986 г. Естествено, една седмица преди нашето пътуване, нямаше свободни места. На сайта им съветваха периодически да проверяваме дали случайно не са се освободили места. Та прекарах доста време в рефрешване на страницата им, докато най-накрая се появиха две свободни места, които аз веднага резервирах. Тази резервация се налага, тъй като затворът е разположен на остров Алкатраз в заливът Сан Франциско, на 2.4 км от брега и единственият начин, по който може да се отиде до там е с ферибот.

Тръгнахме в петък през нощта от Ванкувър и след около 3 часа пристигнахме в Сиатъл. Полетът ни беше от там, тъй като обикновено вътрешните полети в САЩ са по-евтини, отколкото ако пътуваме от Ванкувър. Пристигнахме в Сан Франциско след около час и половина и хванахме метрото, с което пристигнахме в центъра на града. Хотелът ни беше близо до Юниън Скуеър и Китайския квартал. Тук е мястото да спомена, че хотелите в този град са много скъпи – повечето бяха от 200 долара нагоре на нощ. Разбира се, има и по-евтини мотели, които не са разположени в централната част, но тъй като реално имахме само два пълни дена, не искахме да наемаме кола и предпочетохме да сме в центъра. Оставихме си там багажа, тъй като настаняването ставаше по-късно, и се впуснахме по улиците на Сан Франциско.

Обиколила съм доста места и голяма част от северноамериканските и европейските градове, и все по-трудно се впечатлявам, но да си призная Сан Франциско ме завладя и впечатли веднага! Атмосферата на града беше невероятна и ми се стори много европейски град. Тук видяхме неща, които никъде другаде не може да видиш – криволичеща улица „Ломбард“, Затвора „Алкараз“, кея на рибарите, мостът “Голдън Гейт“, стотици стръмни улици, по-които пъплят нагоре туристически трамваи.

Започнахме с обиколка на района около хотела – Юниън Скуеър и Китайският квартал. Входът му ми се стори доста обикновен, нашият Китайски квартал във Ванкувър е доста по-впечатляващ. Атмосферата след него ни пренесе в Китай – надписи изцяло на китайски, множество магазини за всякакви джунджурии, плодове, зеленчуци, подправки, риба, чайове. След това се качихме на един от кабелните трамваи по улица „Пауъл“, които превозват основно туристи и самите те са една от атракциите на Сан Франциско. Слязохме на улица „Ломбард“ – или улицата с най-острите завои в света. В една много стръмна отсечка от тази улица минават само коли с туристи, а завоите са толкова остри, че наподобява на паркинг за колите на хората, живеещи на тази улица.

От там тръгнахме надолу пеша и отидохме до рибарския кей. От кей 33 тръгват фериботите за Алкатраз. От брега видяхме острова – мрачен и самотен, обвит в мъгла. Всъщност и през двата дена в града до обед имаше мъгла, която се раздигаше следобед и тогава се появяваше слънцето. Бяхме там в началото на август и въпреки че беше слънчево, температурата беше около 15 С и духаше много силен вятър. Времето е горе долу такова през цялата година. За през зимата ок, но за през лятото – 15 градуса е нечовешки студ за мен!

Качихме се на ферибта за Алкатраз. Пътуването в двете посоки и обиколката на затвора е около 2,5 часа. През 19 век Алкатраз е бил военен затвор, а от 1934 до 1965 федерален затвор, където са излежавали присъдите си изключително опасни затворници, причиняващи безредици в други федерални затвори. Сред по-известните от тях са били Ал Капоне и Артър Бейкър. Влязохме вътре и разгледахме пералното помещение и душовете, след което ни дадоха слушалки и малки апаратчета за аудио тура. Чухме разказите на надзиратели, които са работили в затвора, както и разказите на някои затворници. Аудиото включваше и разказа за масовият бунт на затворниците и опита им за бягство. Въпреки това обаче се твърди, че нито един затворник не е успял да избяга жив от Алкатраз. Видяхме килиите – много малки помещения с място единствено за легло и тоалетна чиния. Видяхме и кухнята – най-опасното място в затвора, тъй като в часовете за хранене там са се събирали затворниците и всички са имали ножове (за хранене). Ножовете, които са използвали готвачите са били по-големи и с различна форма, ако случайно изчезне някой да може да се разбере кой. Работещите в затвора със семействата си също са живяли на острова. Децата им всеки ден са хотели на училище с лодка до Сан Франциско и въобще не са имали и понятие къде живеят, и какво точно работят родителите им (колко зловещо). Беше интересно и автентично преживяване, което определено ни потопи в атмосферата, но също така беше изключително депресиращо и накрая ме обхвана едно тягостно чувство и исках да се махна по-скоро от това място.

Тъй като посещението ни в Сан Франциско беше кратко, а искахме да видим колкото се може повече забележителсности, решихме за следващия ден да си купим билети за туристическо автобусче. Имаха си разписание и указани спирки и можехме да слизаме и да се качваме колкото пъти искаме в рамките на деня. Първата спирка на повечето от тези автобусчета е на Юниън Скуеър, откъдето тръгнахме и ние. Минахме през централната част на града, през площада Аламо и къщите във викториански стил, на които казват Painted Ladies – Разноцветните Дами, и през паркът Пресидио. Решихме да слезем направо на моста Голдън Гейт. Отне ни доста време докато стигнем до него, имаше големи задръствания и духаше изключително студен вятър. Аз имах шал и останах на втория отворен етаж на автобуса, но мъжът ми не издържа на вятъра и слезе долу. Като пристигнахме от северната страна на моста естествено беше облачно и той беше обвит в мъгла. И тогава изведнъж, както правехме снимки, облаците и мъглага изчезнаха и се появи слънцето – невероятно! Остатъкът от деня след това беше слънчев. Качхме се на следващото автобусче и минахме през рибарския кей, финансовият район на града с високите небостъргачи с офиси на банки и други компании, и крайната ни спирка беше Китайският квартал.

Сан Франциско ни хареса страшно много и ни остави с приятни емоции. Незабравимо посещение в град, който се радвам че посетихме и бих посетила отново.