Уикенд в Ню Йорк

Пристигане

Самолетните билети купихме с една от промоциите, намерени чрез Urlaubspiraten.de. Полет с British Airways от Осло през Лондон до Ню Йорк. Връщането бе от Маями пак през Лондон до Дюселдорф. Решихме да останем в Ню Йорк само два дни, защото март така или иначе е студено и предпочитахме да прекараме повече време на топло в “слънчевия щат“.

Самото пътуване до САЩ бе добро от гледна точка на спазване на разписанията, както и на обслужване по време на полета. Самолетът от Лондон до Ню Йорк бе дори на два етажа (за пръв път пътувах с такъв).

Ние обаче успяхме да резервираме две места на първия етаж, последните редове, средната редица. При Бритиш могат да се запазят места безплатно едва 24 часа преди полета. 23 часа преди полета, когато направих нашия онлайн чек-ин, бяха останали само 10-ина свободни места из целия самолет. Стори ми се странно колко бързи са били всички пътници този път, но качвайки се в самолета на следващия ден, картинката ми се изясни.

Оказа се, че с нас пътува голяма група ученици (по моя груба преценка 90 процента от пътниците в икономическата бяха от тази група), които вероятно бяха запазили места наведнъж. Та представете си осем часа полет с тийнове, които не спират да говорят и да се смеят високо, обикалят из пътеките, събират се на групички от по 6-7 над главата ти - никакво спокойствие за останалите пътници. Дори още не мога да реша на какво се радвах повече при кацането в Ню Йорк - на това, че ще имам възможността в следващите дни да бъда в един от най-известните мегаполиси в света, а след това и в “слънчевия щат“, или просто на това, че ще се освободим от шумното тийнейджърско присъствие.

В Ню Йорк пристигхме петък вечерта местно време. Тъй като по време на полета не бях мигнала и минута, а и по европейско време вече бе след полунощ, планът бе да стигнем до апартамента и починем. Обиколкота на града оставаше за следващия ден.

Бяхме резервирали стая в Харлем през air bnb: https://www.airbnb.de/rooms/2417895 Домакинът ни бе един от най-милите, които сме имали досега. Почуствахме се като на гости на добър приятел. Но самата стая и банята бяха доста семпли и малки. Съседната стая също се даваше под наем (в нея имаше двойка от Бразилия), така че банята бе обща за пет човека. Само поради последното съобръжение не бих препоръчала това място.

Как стигнахме до апартамента? Първо се минава през паспортна проверка - тъй като излязохме кажи-речи последни от самолета, се наложи да чакаме почти половин час на опашката, след това с багажа се качихме на въздушното влакче (AirTrain), което свързва отделните терминали на JFK с две спирки на метрото. Има три възможни маршрута - жълтият обикаля между терминалите и паркингите, червеният пътува до спирка Jamaica Station, а зеленият - до Howard Beach.

Ние взехме именно зеления като пътувахме не повече от 6-7 минути. Пътуването с влак от терминал до темринал е безплатно, плаща се само допълнително 5 долара на човек, ако искаш да се качиш на метрото. За да минеш през машините на изхода, който от своя страна е вход за метрото, трябва да сканираш билет на стойност 7,5 долара (5 за влака и 2,5 за метрото).

От машините за билети купихме директно една Metro Card (струва 1 долар при купуване от машините) и я заредихме с 20 долара. Няма проблем една Metro Card да се ползва от повече хора, а с нея пътуването с метрото излиза по-евтино - само 2,50 долара вместо 2,75 нормален билет. Не взехме дневни или седмични карти за метрото, защото по мои сметки не си залужава за два дни - купуването на отделни билети за всяко пътуване ни излезе по-евтино.Самата карта може да се зареди на автоматите с банкноти (но машината не връща ресто) или кредитни карти. На много спирки има и гише със служител, който в рамките на работното време също предлага и зарежда карти.

Повече информация и актуални цени има на официалната страница на летището:

http://www.panynj.gov/airports/jfk-airtrain.html

Събота (Ден 1)

Съботата започна много рано. Заради джет лега се събудих първо в три сутринта, след това в пет и в седем окончатално станах. В осем вече бяхме на Тайм Скуеър. Тъй като бе уикенд, градът още се събуждаше и тълпите туристи не бяха напълнили улиците. А аз имах чувството, че виждам кулисите на Спайдермен или някой от другите познати холивудски филми - вляво пушек се извиваше над тротоара, а вдясно бе спряла кола с така познатия надпис NYPD.

Още не бяхме закусвали, за това решихме да спрем за бегълс и кафе в едно от многото заведния на Panera Bread, а именно това до градската библиотека.

След като бяхме събрали сили, започна голямото ходене из Манхатън - разходка из Пето и Седмо Авеню, покрай градската библиотека, Емпайър Стейт Билдинг, Медисън Скуеър Гардън (където с гордост видях реклама с мача на Григор срещу Федерер - за съжаление мачът щеше да се състои броени дни след нашето излитане за Флорида), пощата US Post Office на Осмо Авеню.

В ранния следобед имахме уговорка с приятелка, която живее в НЙ за брънч. До тогава оставаха 2 часа, които решихме да запълним с пътуване с ферибот до Стейтън Айлънд. Фериботът е напълно безплатен като се пътува 25 минути в едната посока, а фериботите тръгват на всеки кръгъл час и на половина от двете крайни точки. Така че отиване и връщане отнема общо един час, а през самото пътуване гледката към Манхатън и Статуята на свободата е много добра.

Има два вида фериботи - по-новият, с който пътувахме от Маханътн за Ст. Айлънд, е напълно остъклен, така че снимките не се получват много добре, ако прозорците не са добре почистени (виж линиите върху втората снимка долу). На връщане за Манхатън пътувахме с втория тип - можеше да се излезе на терасата, и макар да бе ветровито и студено, не пропуснхаме възможността да овековечим момента.

Брънчът бе в едно от модерните, но все пак уютни заведения в Гринуич Вилидж, Bleecker Str. Улицата и районът около нея ни харесаха - много млади хора, приятни заведения, магазинчета, зелени площи, бързо се превърна в моя фаворит за шляене в Манхатън.

За 18 часа бяхме купили предварително онлайн билети за качване на Top of the Rock с идеята да наблюдаваме залеза на слънцето от високо. Преди това искахме да разгледаме Rockefeller Center и да позяпаме хората на ледената пързалка.

Отидохме до Rockefeller Center - първо с метрото до Таймс Скуеър и след това пеш. А на Таймс Скуеът вече бе лудница - хора, светлини, реклами, направо ти се завива свят.

В 6 без пет бяхме на входната врата за качване на Top of the Rock, но се оказа, че сме закъснели. Вече имаше голяма опашка - качването става с два асансьора като, предполагам от съобръжения за сигурност, нови групи могат да се качват само, когато има достатъчно място горе. Служителят, който координираше качването в асансьорите, забеляза раздразнението ни от чакането и започна small talk. Оказа се, че шефката им е българка и има традиционното име Калинка. Така в сладки приказки все пак дойде и нашият ред. Асансьорът първо спря на следващия етаж, за да минем през проверка на багажа, следващата спирка най-после бе платформата за наблюдение, но бяхме горе чак към 18:30. Слънцето вече бе залязло... Гледката пак си заслужаваше.

По програма след Top of the Rock трябваше да идем до Бруклинския мост, но бяхме толкова изморени и измръзнали, че предпочетахме да хапнем набързо и да се приберем в уютния ни апартамент. Там обсъдихме с домакина и двойката от Бразилия впечатленията от деня, какво още ще видим, разменихме си съвети, побърихме и общи неща, оказа се, че момичто за пръв път вижда сняг на живо.

Май забравих да спомена - в Ню Йорк бе все още истинска зима - сняг, макар и почистен на улциите, но все още по тротоарите в нецентралните райони и много студено. Аз направих грешка да изляза без ръкавици и пръстите ми почти посиняха.

Неделя (Ден 2)

Неделята бе последния ни ден в Ню Йорк. Започнахме го пак в “Панера Бред“. Този път там имахме уговорка с приятели, които по случайност се оказаха на почивка в Ню Йорк по същото време. Не се бяхме виждали повече от две години, но ето, че се засякохме на друг континент. На сбогуване си казахме “до виждане, може би следващия път в Австралия“.

Следващата ни спирка с метрото бе Уол стрийт. В неделя уличката изглежда доста обикновена, по нищо не се познава колко пари и власт се разпределят тук. Разходката ни продължи пеш към Ground Zero и новопостроения One World Trade Center (най-висока сграда не само в Ню Йорк, но и в западното полукълбо).

Продължихме към Бруклинския мост, времето бе приятно слънчево - идеално за разходка и спорт. Чак и на нас ни се прииска да потичаме, но това щяхме да напрвим само след няколко дни във Флорида. В НЙ просто нямахме достатъчно време.

Върнахме се с метрото в Манхатън за обяд в предпочитания от нас Гринуич вилидж и след това пак с метрото отидохме до Сентръл парк, който бе снежно побелял. Имаше дори ентусиастка, която караше ски.

Вече бе станало 16, имахме само три часа до полета ни - бързо се прибрахме с метрото до апартамента, в който бяхме оставили куфарите. Бях се изплашила, че ще закъснеем за полета и решихме да вземем такси, за да сме сигурни. Летяхме от летището Ла Гуардиа, което е сравнително близо до Горен Манхатън, където бяхме отседнали, така че след 10 минути вече бяхме на летището. От него летят главно американските авиокомпании, като всяка от тях си има “свой“ терминал.

Ние летяхме с Делта, а чекирането на багажа бе отвън, пред входа на терминала. Имаше няколко щанда със служители - на един от тях ни провериха документите, изпечатахи ни бордни карти, претеглиха куфарите и ги взеха, а ние се насочихме към проверките за сигурност. Друго нямаше какво да правим. За разлика от, да речем немските летища, в зоната за изпращачи нямаше нито един магазин или кафене. На самия гейт Делта се бяха погрижили за пътниците добре - имаше много контакти за свободно ползване, както и много ай пади. За съжаление свободното сърфиране в интернет не работеше, можехме да ползваме само предварително инсталираните приложения за новини, хранене, игри. Бе достатъчно за убиване на времето преди пътуването ни.

А самият полет закъсня с близо два часа. Само преди броени дни бе имало малък инцидент на същото летище със същата компания, когато самолет със 125 пътници бе излязъл от пистата при кацане. До колкото разбрах въпросната писта бе все още затворена, което пък от своя страна водеше до закъснения при почти всички полети.

А иначе Делта предлагаха интернет и Старбъкс кафе по време на полета. Но аз не се възползвах и от двете. Бях толкова изморена, че прекарах трите часа в приятна дрямка. Събудих се за кацането във Форт Майърс. Втората, по-слънчева част от нашето пътуване предстоеше. Но за нея ще пиша в следващ пътепис.

В заключение да напиша, че за два дни успяхме да видим почти всичко набелязано, но много остана за следващия път. Предвижвахме се главно с метро, но и ходехме почти по 20 км пеш на ден. Удобни обувки и топли дрехи са незаменими по това време на годината. Храната в централните части на Махантън е скъпа, но намерихме в Гринуич Вилидж заведения с прилични цени, например бъргърите на Five Guys.

Втора част: През Южна флорида с кола