Колумбия, Коста Рика и Панама - Панама

Какво да очаква човек от Панама и конкретно Панама Сити? Естествено кораби....контейнери....вълни... Вълни които за първи път виждам от самолета (нека да допълня, че недовиждам надалеч и рядко слагам очилa) 😄 

Може би още в началото е добре да обясня, че в този пътепис освен Панама Сити и островите Сан Блас, читателите няма да научат нищо повече за останалата част от страната. За жалост 5 дни не са кой знае колко време, особено, когато имаш тур по острови за 4 дни 🙂 

Та още с кацането малко преди обяд с моите приятели Веско и Мими бяхме уговорили (тоест те бяха уговорили, а този път аз бях куфара  😄 ) тур до Панамския канал включващ и кратка обиколка из Панама Сити. Цялото удоволствие струваше 130 лева на човек, като включва взимане от хотела с бус, разходка до Панамския Канал с време за посещение (не се включва таксата за вход от 10 долара) и време да се гледа как преминава кораб през канала, след това разходка с буса през града, спирка на алея от която се виждат небостъргачите в града и спирка (естествено по-дълга) на Free Shop където може да си закупи човек алкохол, цигари, парфюми и другите глупости, които са налични във всеки free shop по летищата 😄  В пътуването обаче е включено и надълго и нашироко обяснение по всички важни обекти из града и съответно историята на Панама и ролята на канала за държавата. 

За да се намерим пред хотела имаше малко препятствия отново. На летището решихме, че имаме време да стигнем до града с градски транспорт и се помотахме малко, за да си купим карти и билети, обаче при излизане от летището и чакайки 2-3 минути на спирката осъзнахме, че жегата е неописуема. Аз понеже съм по-пълен и съм свикнал да се потя дори на 25 градуса бях недоволен от факта, но в момента в който всички се оплакаха че са потни още на 3-тата минута осъзнах, че това не е от любимите ми места  

В крайна сметка хванахме Uber и ни закара много по-бързо от градския транспорт, който според гугъл мапс показваше поне час пътуване. Ние стигнахме за 30 минути. Хвърлихме нещата в хотела, по една нова тениска и веднага излезли от хотелите бяхме вече пак вир вода 😄  Докато чакаме да стане време да ни вземе гида с организирания тур успяхме да идем до съседната пресечка и в един квартален магазин да си купим сим-карта с интенет от една....ще я нарека китайка, понеже испанския й беше на нашето ниво (тоест знае отделни думи и трудно ги свързва в изречение), но вида й показваше, че не е местна. След около 20 минути мъки си активирахме картата за 6 долара, която по принцип на летището струва около 30!!! 

Та Панамския канал, както каза едно момче от Панама, което срещнах на островите по късно, е все едно да отидеш в Rio de Janeiro и да не се качиш на Corcovado. Страхотно съоръжение, което според гида ни, спестява над 20 дни, за да се премине пътя между Атлантическия и Тихия океан, защото ако не се мине през Панамския канал трябва да се заобиколи цяла Южна Америка. Цената за преминаване на корабите била около 100 000-400 000 $, като обикновено корабите минават от там със запазен час, иначе можело да чакат и по седмица в океана, за да им дадат зелена светлина. Самият канал е бил започнат да се строи от Французите, но в един момент голяма част от работниците са умрели за кратък период от време от малария и тогава Французите са се отказали да го довършват. (разказвам го така, защото да помня числа и години не ми е сила, а тази информация я има в интернет и може да се провери ). В някакъв момент от историята (първата световна война) САЩ се намесват там и завършват канала с цел възможност преминаване на Военният им флот от Тихоокеанската част, към Атлантическия океан и при нужда обратно. Покрай строежа на този канал са идвали хора от различни страни с различен цвят на кожата, което и обяснява защо в Панама се срещат различни нюанси на черното 🙂 

Първата снимка е от командната зала, а който е чел пътеписа ми за Коста Рика, ще разбере защо съм със шапка и наведена глава (за тези които не са го чели....ами хапа ме крокодил)  

Още малко сухи факти за канала, на който му е интересно да чете. Захранва се от река, няма помпи! В Панама дъждовния сезон е 9 месеца в годината и това подпомага пълноводните реки. В сухия сезон когато реките нямат достатъчно вода, има язовир който захранва канала, така че той да продължава да функционира. Страшно ме впечатли това.

Ето и корабите, които преминават от там:

От тази снимка някой математик може да пресметне приблизително колко контейнера има на дадения кораб....аз уж го смятах там на живо и после се оказа, че най-големият кораб в света можел да пренася 10 пъти повече контейнери от този на снимката 🙂 

След канала ни водят естествено да напазирм разни неща от Free Shop. Няма как да се размина с някоя бутилка ром и малко снимки към кея 

Естествено тура включва и спирка на най-готината гледка към небостъргачите в града, където аз пак съм в гръб и със шапка 😄 

От там тура продължава към стария град Casco Viejo, където има протести и бързо бързо ни казват да се изнесем от мястото, където ще се състоят.

Ето и малко приятни гледки от тази част на града, където се разбрахме с гида, че искаме да останем и да не ни води обратно в хотела.

Естествено при отлив не е най-красивото 🙂 

Харесахме си едно заведение с бирички, където още при сядане ти предлагат тази лодка за дегустация и да си избереш какъв тип бира искаш:

Обаче след бирата си идва и гладът. Трябва нещо да се хапне....За целта Александър беше отново подготвен на 100% и ни откара в едно достъпно откъм цена и много добро откъм вкусови качества заведение. Въпросите по менюто са задължителни 😄 

Разбира се, за да си ги поръчаме ... омарите (или каквито са там тия раци)...трябва първо да си ги премерим  

И така след вкусната вечеря, прохладата под вентилатора и студените бирички трябва да се разделя с моята компания, защото те на следващия ден ще летят към Колумбия и от там обратно за България, а аз ще ходя на островите Сан Блас. Взимам едни долари кеш за резерва от пияния ми приятел и се разделяме с уговорката да се прибера жив и здрав, за да му ги върна обратно 😄 

San Blas Islands

Островите ги измислих след като първоначално си бях купил билета за Колумбия и бяхме уговорили програмата с моите приятели. В един момент ми се стори, че един ден в Панама е твърде малко и не искам да я отбележа като посетена държава, след като съм прекарал там само 24 часа, че и по-малко. Първоначално мислех да взема кола под наем и да обиколя за 4-5 дни, но в един момент ми изскочи от някъде офертата за 4 дневен island hopping по островите Сан Блас. Както винаги отначало погледнах малко с недоверие и си викам....хмм поредната глупава реклама да ми вземат парите. Обаче реших да кликна и да се запозная.

Не знам от къде, може би от филми като малък, обаче имам една мечта: да обикалям из островите във Френска Полинезия или някъде там из тези ширини. Палмите, красивите плажове, слънцето, сините води, малките и безлюдни островчета, индианците обикалющи с лодките си между тях....това ме привлича ужасно. И като гледах рекламата и снимките за Сан Блас веднага нещо ме жегна и си помислих....защо пък да не го направя сега, в Панамa? E да, не е Френска Полинезия, но пък е много красиво и много близко до моите представи. В даден момент, ако имам късмет и съм жив и здрав ще отида и във Френска Полинезия, ама до тогава...какво ми пречи да посетя тези страхотни острови?! Отговора е нищо... 🙂 Бързо премислих нещата, проверих възможностите и се оказва, че няма голяма разлика в цените. Островите ги държат индианци, които се наричат Guna Yala и за да достигнеш там, трябва всичко да мине през тях. Дори преди стигането до кейовете с лодките някъде из гората има граничен пункт, където задължително се проверяват международните паспорти.

Харесах си 4 дневен тур (3 нощувки на различни острови). В цената от 500$ влиза транспорт от хотел в Панама до кея от където тръгват лодките, транспорт с лодки до островите и забележителностите включени в тура, спане на островите и храна 3 пъти дневно, съответно връщане обратно до хотела в Панама.

И време е сутринта в 5:20 да ме вземат от хотела. Една подробност е, че ден преди тура ти пишат мейл и трябва да им дадеш номер на стаята в хотела където си отседнал за потвърждение, иначе може да не минат да те вземат. Не знам дали звънят в хотела да проверят дали ти си в тази стая, ама все пак си го пише в мейла пък и в условията преди това 🙂 

Шофера е точен като часовник, макар да дават едно време от 10-15 минути плюс минус, за всеки случай. Пътя до кея от където ще тръгнат лодките е около 100км и трябва да се знае, че почти половината е с много завои, много дупки и екстремно шофиране. Ако някой има проблеми с това да си го има предвид 🙂 Времето на снимката е от връщането и затова е почти 4 часа, понеже на връщане има задръствания в града, пък и зависи от къде ще трябва да минава шофьора и колко хора да оставя по хетелите. А джипа е за макс 6 души.

Малко преди да се кривне от главните пътища към горите има супермаркет, където джипа спира и дава възможност на всеки да си купи каквото иска и е забравил. Аз в джипа бях с трима испанци и двойка немчета, та от немчетата дочух слух (които се оказа неверен за мен), че на островите храната била малко и не била никак вкусна. Аз с моите 100+ килограма се стреснах. Три дни на тия острови да не взема да заслабна или недай си боже да умра от глад....   Накупих си и аз неща, които в последствие си прибрах обратно, някои от тях чак в София 🙂 Нали храна не се изхвърля все пак... 😉 Та от супермаркета немците помъкнаха някакви туби с десетлитрова вода и не знам си какви още щуротии....после разбрах, че не са единствените. Трябва да се знае, че на островите има барчета от където може да си купиш, бира, безалкохолни, ром, но за храна не знам дали имаше допълнително, на който не му стига. Ама пък и храната си беше напълно достатъчна според мен, ако не си някой капризник, който нищо не обича 🙂  Ще има и снимки по-късно.

А ето и снимка на част от джипа....снимах го защото....ами заради знамето което видях долу в ъгъла на предното стъкло.

Когато шофера ме видя, че снимам джипката се сети защо го правя....естествено...кой европеец няма да се загледа в свастиката 😄 Оказва се, че това е знамето на племето Гуна Яла и тази свастика си седи там от 1925-та година, като е символ срещу панамското потискане (или нещо такова обясни с доволния си за панамец английски). Всички в джипа сме спокойни след обяснението на "черния човек" (шофьора беше цветнокож), че той видиш ли не е хитлерист или някой скинар и няма да ни "трепе" на расистка основа 😄  Виж за опасното си шофиране не обеща нищо 😄 

Продължаваме нагоре в горите и в един момент пред колата "изскача" пеперуда, която явно е доста рядко срещана, щом самият шофьор спря и започна да я снима с телефона си. Каза че е, Mariposa Morpho (синьото петно в средата на снимката, за жалост имам само нея, понеже реших да правя клипче):

Нагоре по пътя, ако човек има късмет може да види ленивец(perisoso, обичам испанската дума за това животно 😄 ), някой крокодил в блатото преди пункта за проверка на паспортите или други интересни птици и животни, също и паяци. За жалост от изброените видях само пеперудата и паяк. 

А ето ги и кейовете от където тръгват лодките. Организацията е малко сложна и малко се чака като стигнеш на кея, за да те разпределят в дадена лодка, но пък изобщо не е за оплакване и даже напротив. Oрганизацията е по-добра от много други места които съм виждал.

Money Heist - Isla Guanidup

От там се тръгва по островите. Според моята програма първата ми цел е острова от филма Money Heist (реално не знам дали там е сниманао нещо от сериала, но е пълно с маски и така са решили да го прекръстят) или както му е името в гугъл  Isla Guanidup: 

Пътуването с лодката е леко екстремно, ако има вълни...доста подскача и хора с проблеми в кръста трябва да внимават. Но пък за мен беше топ и въпреки да се бях подготвил да не си мокря главата с пръски от вълните (заради шевовете които имах), то такива нямаше 🙂  

По път за натам спряхме до няколко други острова да оставим туристи там:

А ето и острова на Casa de Papel, красота, палмички, зелена тревица, малко плажче, спокойствие....просто уникално:

Хапваме за обяд това:

И веднага отплаване с лодката към басейн в открити води. И обиколка на малки необитаеми островчета. Пак уникално, пак място за каквото съм си мечтал:

Да обясня, че по принцип ухото ми не е такова дълго като на елф, а се е получило заради опита да направя панорамно селфи  

Условията по островите не са 5-звездни и когато човек планува да ходи там с преспиване трябва да е подготвен предварително и да няма големи очаквания за лукс. Това например е общата тоалетна на този остров, която се използва от всички гости и местните от острова:

А на снимките долу се вижда къде спах аз. Това е хостел частта, има и няколко самостоятелни къщички, за по-срамежливите гости, разбира се с доплащане 🙂 

А това е "кръчмата", където се събираме всички, когато тръбата изсвири. Да, точно така, не съм се объркал. За закуска, обяд и вечеря свирят с тръба (вувузвел, рог или както си му викат там местните) и всички гости се събираме в кръчмата и хапваме заедно на две дълги маси 🙂 

А кръчмата предлага напитки по всяко време, срещу съответното заплащане:

Най-старшията на острова Arcadio Bonilla с удоволствие се снима със знамето на магеланци 🙂 

Аркадио и неговата фамилия (всички роднини, чинки, учинайки, вуйни, калековци, баби, сваковци и т.н.) живеят на един от по-големите острови, като наброяват около 200 души. А този остров го използват, за да си въртят някакъв бизнес с туристи. Островчето е малко, за около 15-20 души туристи. А Аркадио и още няколко човека се грижат за удобствата на гостите. Всичко е уредено за семейния бизнес, като например всеки ден Аркадио (или някой от другите от персонала) ходи до големия семеен остров, за да остави прането и да вземе вече изпраното, носи риба наловена от роднините им и т.н. 

Електричеството на острова е с генератор и през деня може да си зареждаш телефони и други устройства на един разклонител в кръчмата. По "стаите" има само осветление, но в един момент вечерта спират генератора и всичко става тъмно и тихо, а се чуват само вълните които се разбиват в островчето. 

На острова се запознах с доста немци и си упражних езика, който не бях практикувал от няколко години. Любопитните за лепенката на челото ми ги пуснах по пързалката като им разказвах различни истории - от охапване от крокодил, до обир и отвличане в Колумбия 😄 Но историята с крокодила набра слава и да знаете, че ако някъде срещнете немци, които разказват за човек охапан от крокодил, сигурно става дума за мен 😄 Най-лесно се метна един пич, дето бил оперен певец и беше там със жена си и децата си....кръсти ме крокодила 😄 

На следващия ден по програма трябваше да ме водят на преход до някакъв водопад и уж щяха да ме вземат в 8. Дойдоха две или три лодки, но не ме качиха на нито една....нямало ми името в списъка. Не знам дали нещо не се разбрахме на испански или нещо беше станало объркване в списъците им, но така и не ме закараха на тоя преход. Аркадио разбра, че нещо се е случило не както трябва и като извинение ми обеща да ме прати след обяд до един от островите, където живеят местни и там според думите му не стъпвали туристи (в последствие разбрах, че ме е подвел). Бях много радостен от факта, защото водопади....е има по цял свят не е нищо особено за мен. Но посещение на селце/островче с местно население...е много по-явко за мен.

А ето и малко снимки от там:

Според Аркадио, снимките на острова са забранени и ако направя такива може да получа 100$ глоба. Още със слизането на острова се появи един пич дето си говореше супер на английски и ми обясни, че работел като гид....а уж на острова не ходели туристи. Така и не му запомних името затова ще си го наричам Guido (звучи ми като гид на испански  ). Сега дали Гуидо ме излъга или Аркадио един бог знае, но факт е че на острова беше интересно да се запозная с живота на местното население. А ето го и Гуидо, който ми каза, че мога да си снимам колкото искам 🙂 

Това им е училището:

И болницата:

А това е къщата на Гуидо.

Тухлените къщи (бяха няколко на брой), Гуидо каза, че са на богаташите в селото. В тези къщи живеели хора, които успявали да изпратят някой от семейството си да работи в Панама сити и им изпращал пари. Затова те имали възможност да живеят в тухлена постройка. На въпроса какво работят в Панама сити, отговора беше: -Камериерки, Рецепционисти в хотели...обслужващ персонал с две думи.

Не се задържахме за дълго на островчето, но то и нямаше кой знае какво да се гледа, защото е малко.

На връщане минахме през острова на семейството на Аркадио, за да си разменят прането и да вземат риба 🙂 

Cabana Asseryaladub

И така след връщането на остров Money Heist дойде време, да ме пращат с лодка към следващия остров, където щях да нощувам втората вечер. Там условията бяха сходни, с разликата, че ми се полагаше собствена колиба, вместо хостел (и това без доплащане).

Доста въпроси получих от приятели: - Ама в тия сламени колиби вечер не е ли студено? Ами не, на мен не ми беше студено, даже напротив. Молех се да духа някакъв бриз за да се разхладя, защото и нощем там си беше жегичка.

Тоалетната за нас простолюдието изглежда така:

Този остров беше доста по-голям и събираше може би около 40 души гости.

Тук има и по-луксозни бунгала със собствена баня и тоалетна:

Пристигнах по някое време след обяд и докато се разгледам из острова да поснимам, да се полюбав и настана здрач, а тръбата за вечеря изсвири. Чудесно, пак ще има избор между риба и пиле 🙂 Настаних се на една от дългите маси и с вечерята си поръчах и биричка 🙂 

До мен се появи чилийската Кремена Халваджиян. Ако някой не знае каква е една от многото дейности на жената на Маги, то тя правеше костюмите за българската версия на "Маскирания певец". А чилийската Кремена се казва Мария и е на около 40 г. Понеже пристигнала в петък, решила почивните дни да прекара на островите и си взела сламена къщурка на този. Бързо се разприказвахме и въпреки, че вечерята беше свършила отдавна ние си останахме да си пием в кръчмата 🙂 

Разказа ми, че била командировка в Панама, понеже панамците за първи път щели да правят този формат и вземали част от чилийските костюми, а Мария щяла да им предаде ноу-хау. Не, че имам някакви пристратия към Мария  ... но нейните костюми далеч надминаваха българските. И така минахме през шоутата в телевизиите, през политиката в цяла южна америка, сравнена с българската, та чак до пътуванията по света и разубеждения да не пътувам сам из Мексико, че там отвличат хора и не е като в Чили 🙂 Явно доста е станало интересно на Панамците от съседната маса, щом по едно време поискаха да се присъединят към нас (момче и момиче, малко под 30, които чак сега празнували медения си месец, понеже преди два месеца, като се женили имало протести и не могли тогава). Пича по едно време го удари на мъжка пиянска чест и състезание българите или панамците пият повече алкохол. Поръча бутилка ром и съвсем настоятелно започна да ме кара да пием на екс....Не на мен тия, аз преди вечеря бях преполовил една бутилка ром, която си носех от free shopa и след 3-та бира с вечерята не ми беше до пиене на екс 😄 Той за разлика от мен искаше да покаже, колко може да пие и на третото малко на екс почна да заваля приказката и жена му го прибра да си лягат  

Още една приятна вечер по островите отмина и сутринта щяхме да гледаме изгрева....ако не бяха облаците които се бяха появили през нощта. Изгрев не видях, но пък гледах в далечината там където трябва да е изгрева, как падат гръмотевици. Също интересна гледка.

В очакване по някое време да ме вземат и да ходя на поредния остров облаците се приближиха и настана буря над острова. Силен дъжд, комбиниран с много силен вятър и падащи кокосови орехи и цели клони от палмите. Нямаше мърдане от сламената къщурка....освен ако не искаш нещо падащо да ти строши главата на второ място 😄

Isla Perro Chico

Хубавото е, че бързо отмина бурята, за около час, и после само леко пръскаше дъжд. Но пък от всичкото това което се изсипа и липсата на слънце захладня. В комбинация с вятъра от движещата се лодка доста поизмръзнах и когато спряхме на междинен остров за поредното разглеждане и снимки не ми беше много до това, но все пак направих една две 🙂 След острова имаше и спирка отново в открит басейн, където могат да се видят морски звезди.

Пристигам на последния остров от моя тур и осъзнавам, че той е най-малко интересният за мен. Има един малък тухлен хотел и няколко самостоятелни бунгала. Естествено бунгалата имат собствени санитарни възли, докато от хотела ние простолюдието пак си ходим в обща баня и тоалетна 🙂 

На този остров настроението ми е все по-минорно. Кара ме да започна да се връщам към реалността. Тухлени постройки, големи групи туристи с всичките си приспособления за гмуркане, плуване и всичките надуваеми буклуци, които човек може да си представи. Потопена лодка, която трябва да е голямата атракция и постоянно прииждащи корабчета с нови и нови туристи дошли за по час, за да видят потопената, ръждясала лодка... Даже не съм я и снимал, но ето снимка от нета:

За моето скапващо се настроение поради факта, че утре си тръгвам наобратно, спомагат и останалите на острова френски туристи.Голяма група, които си пиянстваха на френски и не искаха да комуникират с други хора. Допих си ромчето аз обаче преди лягане и си хапнах познайте какво за вечера:  

Хайде обратно на кея и на лодката за да се връщаме към Панама Сити, за една последна нощувка преди полета за Колумбия.

И две от любимите ми снимки от близкия супермаркет 😄

След обяда разходката ми из Панама беше ограничена от дъжда, който явно нямаше да спре и се наложи да си остана в хотела. На сутринта ме очакваше полета към Богота, където успокоението беше, че ще си пийна пак евтин ром и ще хапна вкусна местна храна на ниска цена 🙂