Паленке, изгубеният град на маите, към който няма да останеш равнодушен

Сбогувахме се с Кампече и се качихме на автобуса. Беше някъде по обяд, а на нас ни предстояха 6 часа път до Паленке, още един древен град на маите. Първата част от пътя ни се движеше по самия морски бряг. Пред очите ни преминаваха красиви гледки към Мексиканския залив. Редуваха се малки селища, рибарски лодки и плажове. Прииска ми се да сляза от автобуса и да остана на някое от тези приказни места, но не можех, графикът ни беше плътно запълнен и то само с прекрасни локации, трябваше да продължим. Със съжаление гледах към прелитащите картини.

Palengue

Основан е още в далечната 1567 г., а от 1813 г. официално е обявен за град. Сега, той е най-бедният, голям град /към 45 000/ в щата Чиапас.  Основавайки свето поселение, испанците не са знаели за намиращия се в близост древен град на маите, който по времето на тяхното пристигане, вече е бил погълнат от джунглата. Открит е едва в 1800 г. Днес, мястото е една от най-важните туристически атракции в щата Чиапас.

В Паленке пристигнахме по светло. Намерихме едно много приятно местенце, където хапнахме вкусно и се прибрахме в хотела да си починем и да обсъдим плана  за утрешният ден. На следващата сутрин станахме рано, закусихме и се отправихме към археологическата зона. Пътят от града до Zona Archaeologica е около 9 км. Връзката е с микробуси, които тръгват от Transportes Palenque на всеки 10 – 15 мин. Комплексът работи от 08:00 до 17:00 ч., като входът затваря в 16:30 ч.

Zona Arqueológica Palenque

По-малка по размери от световноизвестните Тикал и Чичен Ица. По времето на нашето посещение, разчистени и изследвани бяха едва 2,5 кв.км от зоната. Това са по-малко от 10% от известната площ на древния град. Предполага се, че повече от хиляда структури все още са покрити с джунгла. Тук обаче, са запазени в естествения си вид, едни от най-добрите архитектурни структори и барелефни резби на маите. Именно тук, е открит известният календар на маите, предсказващ края на света през 2012 г. Слава Богу, че това не се сбъдна.

По времето на маите, градът се е наричал Лакам-ха - „Голямата вода“. Възникнал е около 100 г. преди новата ера като търговски пункт на Тикал /град на маите, намиращ се в днешна Гватемала/. В Чиапас има около 600 реки – някога, те са били транспортната мрежа на маите. През 580 г., градът вече е бил независимо кралство, конкуриращо се за контрола върху търговските, водни пътища с Калакмул – друг, голям град на маите, намиращ се на полуостров Юкатан. Последният напада и разгромява Лакам-ха. Всички мъже и момчета от благороден произход са избити, за да няма кой да управлява независимото кралство. Тогава една жена с благородническо потекло, на име Yohl Ik'nal /Свещенното Сърце на Двореца/ се възкачва на престола на Лакам-ха. По това време градът е пред разруха. За да го възроди, Yohl Ik'nal насърчава девойките от елита, да сключват бракове с влиятелни мъже от други племена на маите. По този начин, успява да създаде кръвни връзки, които укрепват кралството. Единствено Калакмул, отказва да се сроди с Лакам-ха! Yohl Ik'nal умира в 596 г., а на престола се възкачва дъщеря ѝ – Quetzal Sak K’uk’ /свещеният Кетцал/. Новата кралица продължава политиката на майка си, укрепвайки града-държава. 603 г. тя ражда Кинич Ханааб Пакал /Слънчев щит/, известен по-късно като Пакал Велики. Едва 12 годишен, той се качва на престола и Лакам-ха, отново получава мъж за крал! Пакал се жени за Тела Араня /Паяжина/, наричана още Червената кралица. Тя му ражда 3-ма наследника. При царуването на Пакал, Лакам-ха е във възход и достига до 250 000 жители. През дългото си управление / до 683 г., когато умира на 80 годишна възраст/, Пакал Велики завладява 11 градове на маите. След смъртта му, на престола се възкачва неговият първороден син - Кинич Кан Балам „Змията Ягуар“. Оказало се обаче, че новият крал е с хомосексуални наклонности. Нещо, често срещано в майанските кралски фамилии. Това е така, защото традициите на маите повелявали, че един принц, може да стане крал само, ако преди това, не е бил с жена. Плътските си нужди, принцовете, можело да удовлетворяват, единствено с други мъже. Едва след качването на престола, на новия крал се позволявало, да си вземе жена. Е, щом баща му умира на 80 години, сметнете, на колко години е бил Змията Ягуар, когато става крал. Дааа, „Змията“ явно, вече не се е интересувала от жени. Така си е и останал до смъртта, без да остави наследници. През 702 г., усещайки разклащане във власта на Лакам-ха, Калакмул напада. Лакам-ха е разбит. Избити са отново всички благородници – този път, мъже и жени! Войната е катастрофална за Лакам-ха. Победителите отвеждат в робство най-трудоспособното население и заграбват всичко ценно. Множеството трупове след решаващата битка, предизвикват епидемии и още смърт сред оцелелите. Градът е в развалини. Вторият син на Пакал - Кинич Кан Хой Читам „Красиво Прасе“, който е успял да избяга след разгрома, взима властта в свои ръце, но кралството е слабо и през 711 г. нова война връхлита Лакам-ха. Кралицата на Тонина, за която, в хрониките на Лакам-ха, е написано, че е била вещица, превземa града и пленява Красивото Прасе. Държи го в плен 10 години. Освобождава го през 721 г. 722 г. той се връща в Лакам-ха на 78-годишна възраст и предава короната на сина си – Пакал II. Последният управлява до 736 г. Краят на неговото управление, настъпва с нова война, в която го убиват. След него, друга династия поема Лакам-ха. 800 г., градът е мистериозно изоставен и потъва в забвение почти хиляда години. 1800 г., случайно е открит отново за света. Индианци режейки дървета за дъвка, в околностите на Санто Доминго /днешния Паленке/, случайно попадат на руини в джунглата. 1952 г., датският археолог Алберт Лилие открива гробницата на Пакал Велики в Храма на надписите. 1985 г., мексиканецът Арнолдо Гонзалес почиства Групата на кръста. 1992 г., мексиканската археоложка Фани Лопес Хименес започва почистване на пирамидите отдясно на гробницата на Пакал и 1994 г. влиза в гробницата на Червената кралица. 1999 г., в Лакам-ха е намерен трон с гравирана на него дата 799 г. – последната оставена от обитателите на града, преди да го напуснат. 2002 г., в групата на кръста е намерен синтаксиса на езика на маите. Това слага началото на успешното разчитане на писмените паметници в комплекса, от които е известна и разказаната по-горе история на един потънал в забвение и отново преоткрит град/държава на маите, неговият възход и падение.

От всички древни градове на маите, които видяхме в Мексико, а те не бяха никак малко, най-много ми легна на сърцето, този в Паленке. За разлика от повечето от тях, тук всичко бе запазено в автентичния си вид. Бях се запознала предварително с разказаната по-горе история, и разгледала множество снимки с пирамиди и руини. Всички те, сякаш оживяха в древния Лакам-ха.

От входа на комплекса, първо се насочихме към храма на надписите, представляващ деветстепенна пирамида /27 м. височина и 60 м. широчина/, с 69 стъпала - броя на годините, на управление на крал Пакал Велики. В храма, над гробницата, се съхранява вторият най-дълъг йероглифен текст от времето на маите. В него са описани 180 години от историята на града, неговия разцвет и падение. Таен тунел, открит 1952 г., свързва храма с гробницата на Пакал Велики, намираща се под него.

Отдясно на пирамидата на Пакал е тази на съпругата му – Червената кралица. Доста по ниска пирамида, с инпровизиран тръстиков покрив над стълбите водещи към входа ѝ. Влизането в нея, беше разрешено и ние се възползвахме от тази уникална възможност.

В пирамидата, попаднахме в прохладни, но тесни каменни коридори с учудващо ниски трегери. За да преминавам от коридор в коридор, ми се налагаше да се привеждам. Запитах се „Колко ли високи са били Пакал Велики и неговите сънародници?“.

В непосредствена близост до пирамидата на Пакал, е и дворецът-резиденция на владетелите на Лакам-Ха. Размерът на тази грандиозна сграда е 97 на 73 метра. Издигната е върху триметрова изкуствена тераса, отделяща я от земята. Вътрешното пространство на двореца, е разделено на 4 двора с лабиринт от коридори и стаи, в които се намират множество запазили се и до днес скулптури и барелефи. Една от най-големите забележителности на двореца, е четириетажната му кула, известна като „Кулата за наблюдение“. В двореца са изградени и множество бани и сауни. Водата за тях се е доставяля чрез акведукт от близката река.

Последна разгледахме групата храмове на Кръста, формирана от три пирамиди: храма на Слънцето, храма на Кръста и храма на Листния кръст. Комплексът е построен от първородния син на Пакал - Змията Ягуар. Наподобяващите "кръст" рисунки в два от храмовете изобразяват дървото ceiba, считано от маите за Дървото на сътворението - център на света в маянската митология.

Разходихме се и по пътеките на комплекса, навлизащи навътре в джунглата. Там попаднахме сред стволовете на масивни вековни дървета и виещите се змиевидно огромни дървесни лиани, по които /под критичния поглед на половинката/, не пропуснах да се покатеря.

В края на обиколката си, посетихме археологическия музей на Лакам-ха, създаден още в 1958 г. В него, всичко е автентично! Изключение правят само една плоча с йероглифи и макетът на гробницата на Пакал Велики, която е в мащаб 1:1.

Паленке остана завинаги в съзнанието и сърцето ми, със своето уникално съчетание на човешка история, архитектура и природа. Бяхме силно впечатлени от посещението си в този древен град.

На връщане към съвременния град Паленке, посетихме Aluxes Ecopark. Намираше се на пътя към града, работи от 09:00 до 17:00 ч. Виждайки голямото му рекламно пано, нямаше как да пропуснем отбивката към него. Бяхме чели, че тук можем да видим ламантини /познати още като морски крави/. Е, видяхме само заблатена вода и ни помен от морските бозайници. Затова пък, се запознахме с много други интересни обитатели на джунглата, някои от които, като тапира, срещнахме за първи път.

Времето значително напредна и ние се насочихме към града. Вечеряхме и се отдадохме на заслужена почивка, в очакване на следващия ден и новото ни пътуване, този път към Гватемала, остров Флорес и Тикал.

Следва продължение...

Предходни пътеписи от тази серия на нашите митарства: 1. Южна Долна Калифорния – моята представа за Мексико. 2. Просто Мексико сити. 3. По пътя на мъртвите в Теотиуакан. 4. Пътуване в сърцето на полуостров Юкатан. 5. Кампече, разноцветният град крепост на брега на Мексиканския залив.