Барилоче и Ел Болсон

Да бъда честен и започна с признанието , че винаги съм смятал Барилоче за свръх рекламирано , запазено за богаташите местенце , сравнявано със скъпите курорти на Алпите и в този смисъл притежаващо дух който аз не търся. Веднага си признавам голямата грешка , поне това което видях и изживях там , по никакъв начин не съвпада с предразсъдъците с който пристигнах. А ако някой пита защо с тези предразсъдъци отивам натам , веднага отговарям , че това е най северната точка в която мога да хвана известната Рута 40( която започва от провинция Хухуй , границата с Боливия и завършва на най южната граница с Чили , с изключение на Тиера Дел Фуего)  след пътуването ми из чилийската част на Патагония( всъщност после ще отида и до Торес Дел Пайне , Патагония, Чили , но до там няма път , а само кораб през фиордите на Патагония до Пуерто Наталес, или път през границата с Аржентина) и все пак бях чувал чутовни неща за природата наоколо.  Всъщност пълното име на града е Сан Карлос Де Барилоче , и се е настанил в уютното си гнездо в южната част на езерото Науел Уапи. Самото езеро започва да  ви „вади очите“ с безкрайната си красота само 10ина километра след пресичането на границата между Чили и Аржентина , и пътувайки по виещия се около снагата на езерото път ,погледа неизменно бяга от пътя по посока проблясващата водя , енигматични острови и зелени полуострови изпълващи целия взор на любопитния зрител. Самото езеро , както и другите от тази и другата страна на Андите в тази част , е ледниково , бреговете са високи , околните хребети създават приказен фон със зелените си склонове. Всъщност лятото е сезон пик за туризма ( както и зимата заради ските) и очаквам да има много хора , и има много хора на прима виста , и трафика около езерото е сериозен , и на първата бензиностанция която виждаме ( взел съм двама французи стопаджии в Чили ) има голяма опашка , и въпреки това имам вътрешното чувство , че нещо не е наред. Влизаме в самия град , оставям французите в центъра , и аз се насочвам към края на града където има няколко къмпинга , в подхода на който има табелка „пълни сме“ ( през целия път от границата до Барилоче  , покрай езеро, минаваме покрай много къмпинги , който нямаха вид дори и на средно запълнени) и затова решавам да се пробвам на съседното езеро Гутиерез. Къмпинга към който се насочвам не е на самото езеро , а малко навътре , но затова пък е разположен в прекрасна гора и има достатъчно места. Хвърлям палатката , паркирам колата пред къмпинга ( за пръв и единствен път паркирам колата извън къмпинг, но грешката е моя , защото видях че има доста коли паркирани вътре , предложих да я оставя отвън и ….. те се съгласиха 🙂 ) Нещото което ми хареса много , а после се препотвърди и като факт и в другите къмпинги в Аржентина , е че имат топла вода през цялото време , докато навсякъде в Чили имате два часа сутрин и два вечер 😊.

На другия ден е време да видя и що за птица е Барилоче , заемам се с усърдие с тази задача и за мое най голямо удоволствие , градчето ( по преброяване  2010 е 100000 жители ) в централната си част е уютно, ситуирано по хълмовете на езерото , тоест винаги имаш хубава гледка в някоя посока , и с целия си набор от кафенета , ресторанти и хотели , ми прави много приятно впечатление( просто очаквах да е някаква много тегава версия на Банско)Хора има , по улиците, заведенията и панаирите , но в никакъв случай не са тълпи. Много куриозен е местния инфраструктурен почин за справяне на предполагам с ограничените финанси. Всички централни улици за асфалтирани , а извън центъра ,страничните улици са перфектната прашна буря през лятото, оставени на чакъл и прахоляк.  Проверявам няколко приложения за хотели и места за настаняване, и опции колкото искате , от евтини до много скъпи. Всъщност икономическата криза в която се намира Аржентина ,най нормално ,  дава отражение и тук. Независимо от привидния трафик( винаги ще се намери някой заплес , който ще направи километрична опашка зад себе си по тукашните тесни и с много завои пътища) и хора по улиците , ритъмът е изключите приятен и ненатрапчив. Тези мой впечатления че се потвърдя и по на юг , в Ел Болсон , Шалтен , Ел Калафате (Перито Морено) и Ушуая.“Подслушвайки“ разговори в моя къмпинг , хора който сгъват палатки и си тръгват , се „ оправдават „ че трябва да работят , и два – три дена е достатъчно. Просто не искам да си представям какво би било ако икономически и политически нещата в страната бяха ок. Мисля че вече ви споменах изследване в което 50 процента от средната класа в страната , тази година въобще не планува почивка. Странен факт в същата статия , че на фона на краха на пътуванията на средната класа в страната и околните страни , се увеличават най скъпите пътувания към Европа и САЩ , се ла ви 😊.

Много бих искал , на фона на предишните ми думи , да не оставате с впечатление ,че Барилоче и околностите е пълен с големи хотели и огромни комплекси. Това което видях са  малки до средни хотели , много кабаняс , всички те умело вплетени в околните гори и много, много запазена природа. Последното за моя голяма изненада, знаейки нравите в Латинска Америка.

Няколко дена почивка и спокойно обикаляне на околностите , и е време за път , към хипстърския ) някой така го определят , и според мен не без основание) Ел Болсон.

Пътят до там е  гладък , поддържан ( споменавам го защото рута 40 има много лица , и най лошите и тепърва предстоят) и преминава покрай няколко красиви езера , а могъща снага на Андите се опитва да закрие небето. Това до време преди върховете покрай летящия път да започнат да се навеждат, приклякат и губят височина. След време ще прочета статия за едно от езерата покрай този път , което не се вижда от него, лаго Ескондидо. Ядосани местни хора , блокирали единствения път към езерото! Защо? Всъщност пътя е частен , преминаващ през частни земи и водещ до други частни земи на Джо Луис , по известен като собственик на Тотнъм Хотспърс. И какво се оказва , езерото на хората , но всички земи около него на Джо Луис, и просто няма достъп до езерото. Всъщност на снимката към статията , протестиращите са петнадесет-двадесет човека, само загатване че на юг в Патагония разстоянията между градовете се увеличава , достигайки стотици километри , а популацията  рязко намалява.

Ел Болсон ме посреща с прахоляка на неасфалтираните си крайни улици.С изключение на центъра и рута 40 която преминава малко в края на градчето , всички останали улици за на чакъл и през сухите сезони и страшен прахоляк. Центъра е изключително приятен , изпълнен в много спешълти кофи места и ресторанти които не бих определил за луксозни  , а по скоро с интересни и нетрадиционни менюта  и много , много крафт бира. Всъщност сцената на крафт бирата се радва на постоянен интерес тук , за момента поохладен от икономическата обстановка , но все пак разнообразието е сериозно. Намерих си великолепен , намиращ се в прекрасна гора къмпинг , осигуряваш ми тъй нужната за тукашната сегашна жега сянка и се насладих изцяло на градчета и на близкия мастодонт , в лицето на огромната скална маса на близката планина . където по цял ден могат да се видят 20-30 крила Всъщност Барилоче и Болсон , както и около Мендоза и Кордоба  и на юг при Ел Шалтен и Калафате и на север Риоха . Тукуман и и Салта , парапланеризма е много развит , идват гости от цял свят ( на старта на Ел Болсон бяхме освен местните и един  французин , чилиец , бразилец и аз, всички самостоятелни , не към някоя група) И като последни думи , отново, въпреки пика на сезона в къмпинга в които бях аз , и в съседния , както и градчето  просто липсваха хората. Не че нямаше никакви хора , просто инфраструктурата може да поемем доста повече от наличните по това време хора.

Следват нови изненади по рута 40 и чутовните Ел Шалтен ( Парке насионал лос гласиарес) и Перито Морено.

P.S.:много ми се искаше да ви кача тук кратко видео от дро от Ел Болсон , но не се разрешава да се качва видео.