Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • Fedare
    Fedare

    Барилоче и Ел Болсон

    Да бъда честен и започна с признанието , че винаги съм смятал Барилоче за свръх рекламирано , запазено за богаташите местенце , сравнявано със скъпите курорти на Алпите и в този смисъл притежаващо дух който аз не търся. Веднага си признавам голямата грешка , поне това което видях и изживях там , по никакъв начин не съвпада с предразсъдъците с който пристигнах. А ако някой пита защо с тези предразсъдъци отивам натам , веднага отговарям , че това е най северната точка в която мога да хвана известната Рута 40( която започва от провинция Хухуй , границата с Боливия и завършва на най южната граница с Чили , с изключение на Тиера Дел Фуего)  след пътуването ми из чилийската част на Патагония( всъщност после ще отида и до Торес Дел Пайне , Патагония, Чили , но до там няма път , а само кораб през фиордите на Патагония до Пуерто Наталес, или път през границата с Аржентина) и все пак бях чувал чутовни неща за природата наоколо.  Всъщност пълното име на града е Сан Карлос Де Барилоче , и се е настанил в уютното си гнездо в южната част на езерото Науел Уапи. Самото езеро започва да  ви „вади очите“ с безкрайната си красота само 10ина километра след пресичането на границата между Чили и Аржентина , и пътувайки по виещия се около снагата на езерото път ,погледа неизменно бяга от пътя по посока проблясващата водя , енигматични острови и зелени полуострови изпълващи целия взор на любопитния зрител. Самото езеро , както и другите от тази и другата страна на Андите в тази част , е ледниково , бреговете са високи , околните хребети създават приказен фон със зелените си склонове. Всъщност лятото е сезон пик за туризма ( както и зимата заради ските) и очаквам да има много хора , и има много хора на прима виста , и трафика около езерото е сериозен , и на първата бензиностанция която виждаме ( взел съм двама французи стопаджии в Чили ) има голяма опашка , и въпреки това имам вътрешното чувство , че нещо не е наред. Влизаме в самия град , оставям французите в центъра , и аз се насочвам към края на града където има няколко къмпинга , в подхода на който има табелка „пълни сме“ ( през целия път от границата до Барилоче  , покрай езеро, минаваме покрай много къмпинги , който нямаха вид дори и на средно запълнени) и затова решавам да се пробвам на съседното езеро Гутиерез. Къмпинга към който се насочвам не е на самото езеро , а малко навътре , но затова пък е разположен в прекрасна гора и има достатъчно места. Хвърлям палатката , паркирам колата пред къмпинга ( за пръв и единствен път паркирам колата извън къмпинг, но грешката е моя , защото видях че има доста коли паркирани вътре , предложих да я оставя отвън и ….. те се съгласиха 🙂 ) Нещото което ми хареса много , а после се препотвърди и като факт и в другите къмпинги в Аржентина , е че имат топла вода през цялото време , докато навсякъде в Чили имате два часа сутрин и два вечер 😊.

    На другия ден е време да видя и що за птица е Барилоче , заемам се с усърдие с тази задача и за мое най голямо удоволствие , градчето ( по преброяване  2010 е 100000 жители ) в централната си част е уютно, ситуирано по хълмовете на езерото , тоест винаги имаш хубава гледка в някоя посока , и с целия си набор от кафенета , ресторанти и хотели , ми прави много приятно впечатление( просто очаквах да е някаква много тегава версия на Банско)Хора има , по улиците, заведенията и панаирите , но в никакъв случай не са тълпи. Много куриозен е местния инфраструктурен почин за справяне на предполагам с ограничените финанси. Всички централни улици за асфалтирани , а извън центъра ,страничните улици са перфектната прашна буря през лятото, оставени на чакъл и прахоляк.  Проверявам няколко приложения за хотели и места за настаняване, и опции колкото искате , от евтини до много скъпи. Всъщност икономическата криза в която се намира Аржентина ,най нормално ,  дава отражение и тук. Независимо от привидния трафик( винаги ще се намери някой заплес , който ще направи километрична опашка зад себе си по тукашните тесни и с много завои пътища) и хора по улиците , ритъмът е изключите приятен и ненатрапчив. Тези мой впечатления че се потвърдя и по на юг , в Ел Болсон , Шалтен , Ел Калафате (Перито Морено) и Ушуая.“Подслушвайки“ разговори в моя къмпинг , хора който сгъват палатки и си тръгват , се „ оправдават „ че трябва да работят , и два – три дена е достатъчно. Просто не искам да си представям какво би било ако икономически и политически нещата в страната бяха ок. Мисля че вече ви споменах изследване в което 50 процента от средната класа в страната , тази година въобще не планува почивка. Странен факт в същата статия , че на фона на краха на пътуванията на средната класа в страната и околните страни , се увеличават най скъпите пътувания към Европа и САЩ , се ла ви 😊.

    Много бих искал , на фона на предишните ми думи , да не оставате с впечатление ,че Барилоче и околностите е пълен с големи хотели и огромни комплекси. Това което видях са  малки до средни хотели , много кабаняс , всички те умело вплетени в околните гори и много, много запазена природа. Последното за моя голяма изненада, знаейки нравите в Латинска Америка.

    Няколко дена почивка и спокойно обикаляне на околностите , и е време за път , към хипстърския ) някой така го определят , и според мен не без основание) Ел Болсон.

    Пътят до там е  гладък , поддържан ( споменавам го защото рута 40 има много лица , и най лошите и тепърва предстоят) и преминава покрай няколко красиви езера , а могъща снага на Андите се опитва да закрие небето. Това до време преди върховете покрай летящия път да започнат да се навеждат, приклякат и губят височина. След време ще прочета статия за едно от езерата покрай този път , което не се вижда от него, лаго Ескондидо. Ядосани местни хора , блокирали единствения път към езерото! Защо? Всъщност пътя е частен , преминаващ през частни земи и водещ до други частни земи на Джо Луис , по известен като собственик на Тотнъм Хотспърс. И какво се оказва , езерото на хората , но всички земи около него на Джо Луис, и просто няма достъп до езерото. Всъщност на снимката към статията , протестиращите са петнадесет-двадесет човека, само загатване че на юг в Патагония разстоянията между градовете се увеличава , достигайки стотици километри , а популацията  рязко намалява.

    Ел Болсон ме посреща с прахоляка на неасфалтираните си крайни улици.С изключение на центъра и рута 40 която преминава малко в края на градчето , всички останали улици за на чакъл и през сухите сезони и страшен прахоляк. Центъра е изключително приятен , изпълнен в много спешълти кофи места и ресторанти които не бих определил за луксозни  , а по скоро с интересни и нетрадиционни менюта  и много , много крафт бира. Всъщност сцената на крафт бирата се радва на постоянен интерес тук , за момента поохладен от икономическата обстановка , но все пак разнообразието е сериозно. Намерих си великолепен , намиращ се в прекрасна гора къмпинг , осигуряваш ми тъй нужната за тукашната сегашна жега сянка и се насладих изцяло на градчета и на близкия мастодонт , в лицето на огромната скална маса на близката планина . където по цял ден могат да се видят 20-30 крила Всъщност Барилоче и Болсон , както и около Мендоза и Кордоба  и на юг при Ел Шалтен и Калафате и на север Риоха . Тукуман и и Салта , парапланеризма е много развит , идват гости от цял свят ( на старта на Ел Болсон бяхме освен местните и един  французин , чилиец , бразилец и аз, всички самостоятелни , не към някоя група) И като последни думи , отново, въпреки пика на сезона в къмпинга в които бях аз , и в съседния , както и градчето  просто липсваха хората. Не че нямаше никакви хора , просто инфраструктурата може да поемем доста повече от наличните по това време хора.

    Следват нови изненади по рута 40 и чутовните Ел Шалтен ( Парке насионал лос гласиарес) и Перито Морено.

    P.S.:много ми се искаше да ви кача тук кратко видео от дро от Ел Болсон , но не се разрешава да се качва видео.

    IMG20240212161352.jpg

    IMG20240212165326.jpg

    IMG20240212165406.jpg

    IMG20240212165941.jpg

    IMG20240212191513.jpg

    IMG20240212194752.jpg

    IMG20240212201736.jpg

    IMG20240212201902.jpg

    IMG20240211194545.jpg

    IMG20240211194553.jpg

    IMG20240211201030.jpg

    IMG20240213192756.jpg

    IMG20240214111428.jpg

    IMG20240213191546.jpg

    IMG20240214081027.jpg

    IMG20240214081037.jpg

    IMG20240214111354.jpg

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Русева-Ата

    Публикувано:

    Благодаря за  представянето на пътешествието Ви. Аз не си падам много по природни картини и ландскейп въобще, върху които предимно са акцентират снимките Ви, а по социална среда, начин на живот, взаимоотношения и архитектура, но разказът Ви ме грабна и наученото ме удовлетвори.

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря за оценката!!!Не направих много снимки около Барилоче и Ел Болсон , а просто си се разхождах и наслаждавах.За други дестинации  ще последвам желанията Ви.

    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.