аржентина

В ритъма на самба и танго или карнавален Рио, Игуасу, Буенос Айрес и още нещо между тях :)- част втора - Аржентина с щипка Уругвай

След Рио, Парати и Фоз до Игуасу продължаваме с Аржентина

Вчера сме успели да видим бразилската страна на водопадите и до вечерта да стигнем Пуерто Игуасу, където са двете ни нощувки. Настаняването ни е на супер локация – къщата ни е точно срещу автогарата, откъдето тръгват автобусите за водопадите и летището, и през ъгъла до уличката с кръчмите. Успяла съм да се снабдя и с аржентинска сим карта, за да имаме интернет за юберите в Буенос Айрес.

Кайпириня тук няма, но телешките стекове и малбека са на ниво, снощното посещение в los Colores го е потвърдило.

Игуасу от аржентинска страна

Днес е ред на аржентинската страна на водопадите. Отделили сме два дни за тук, тъй като пътеките са доста повече отколкото от бразилска страна и искаме да видим всичко без да си даваме зор.

Вече в парка се качваме на влакчето до последната му спирка при пътеката към Дяволското гърло. От бразилската страна гледката към тази каскада е по-панорамна, тук площадката е съвсем близо до гърмящата вода. Абсолютно неописуемо е, гледам го с увиснало чене! Бездната под водопада прилича на врящ котел, водата пада отгоре и се разбива на фина пелена, която се вдига като пара…  Изключително внушителна гледка и идеален фон за мартеничките, които току що сме си вързали, защото баба Марта е дошла.

Колко време сме стояли тук, не знам. Единственото, което пречи на безкрайното съзерцание са тълпите хора, които непрекъснато идват и си отиват, но няма как, всички са тук за това, няма как да очакваме да сме сами.

Обратно с влакчето до станция Cataratas, откъдето тръгват другите две пътеки – горната /панорамна/ и долната. Избираме първата, после минаваме и по втората, която е доста по-близо до водопадите и дава друга гледна точка. Ако имате време само за една, долната е по-добра.

Оказа се, че без да си даваме зор, успяхме да обиколим и трите пътеки в този ден, че даже да поседнем за хапване и по бира. Следващият ден ще ни остане за лодки, хеликоптер или нещо друго. Тук обаче правя неприятното откритие, че хеликоптери има само от бразилска страна /вчера минахме покрай тях, но нямахме време да питаме/. Не че няма вариант да отидем пак дотам, но ще отнеме време, а пък ние вечерта летим от Пуерто Игуасу за Буенос Айрес. На излизане от парка си заверяваме билетите, за да можем да ползваме отстъпката от 50% за вход на следващия ден, а при пристигане на автогарата си резервираме трансфер до летището за утре / 200 песо на човек, гишето е там, където спират автобусите, до платформа 9/.

На следващата сутрин се отправяме отново към водопадите с идеята да вземем тура с лодки Grand Aventura. Още вчера съм видяла гише на входа на парка, където го предлагат. Този тур е 3000 песос на човек, има и някакъв друг еко тур за 700 песо /оказва се, че е с по-малки лодки, които карат горе някъде около Дяволското гърло, но в момента не го предлагат/. Купуваме си билетите за парка и се засилвам към въпросното гише /оказва се само за информация, самият тур се предлага вътре – на около 150 метра от входа на парка/. Обаче се оказва, че има проблем – аз съм с ортеза на коляното и дамата, която дава информация веднага я вижда /имам стара травма и ми препоръчаха при повечко ходене или физическо натоварване да я нося, за да пазя ставата, а в конкретния случай за капак нещо се случи с коляното ми още в Бергамо и понеже съм нон-стоп в движение, оттогава е подуто, добре че тя не го знае/. Обяснява ми, че този тур не е за трудно подвижни хора и такива с двигателни проблеми. „Ама как ще съм трудно подвижна“ – тръшвам се – „вчера с  тези две крачета съм изприпкала всички пътеки в парка!“. Госпожата обаче настоява, че не е подходящо – имало около 100 стръмни стълби, които трябва да се минат на слизане и качване от лодката, при прехвърляне от лодка в лодка можело да не мога да справя, не било като в басейн, изобщо яко ме наплашва. Била длъжна да ме предупреди и ако все пак реша да поема риска /което явно вижда, че ще направя/, трябвало да сваля ортезата още тук, защото ако ме видели с нея на гишето, където продават билетите, няма да ми продадат. Свалям я и след като на гишето вътре ми обясняват, че не се предвижда прехвърляне от лодка в лодка, все пак вземаме тура, макар че признавам, че бях със свито сърце през цялото време дали няма да се наложи да правя нещо, което не мога.

Първата част от преживяването включва пътуване с камионетка през джунглата, по време на което ни разказват за парка и флората и фауната в него. Най-много ме впечатли, че там има и популация от няколко леопарда, за опазването на които е изключително важно джунглата да се опази като поне няколко километров коридор /без прекъсване на растителността/, през който да могат да се движат и намират храна. В тази посока са насочени и усилията им.

Пристигаме до реката и докато слизаме по стълбите ни оборудват с непромокаеми торби за багажа и спасителни жилетки.

Знам, че по някое време ще се намокрим и съм си взела джапанки в багажа с идеята като дойде момента да прибера обувките си в непромокаемата торба. Да де, ама пропуснах момента. Както бяхме спрели за снимки между няколко водопада /не помня имената на всички, най-големият е San Martin,  под който след малко се мушваме/, предупредиха да си приберем телефоните на сухо и след минута лодката вече беше под самия водопад! Имах илюзия, че дъждобранът, който бях сложила под спасителната жилетка ще ме предпази донякъде, обаче при толкова вода, която се излива отгоре, нищо подобно не се случи. Водата влиза през деколтето и всички отверстия, обувките се пълнят, вода прелива и от тях. Обаче е супер яко!

Мокри като кокошки минаваме и под още един по-малък водопад преди да се отправим обратно към пристана.

Преди да се отправим към летището успяваме да се разходим и до мястото, където се събират трите граници – на Аржентина, Бразилия и Парагвай и вечерта поемаме към Буенос Айрес.

Буенос Айрес

Кацаме към 10 вечерта на градското летище и след 20-тина минути сме в Реколета. След оживения Рио улиците тук ми се виждат пусти, шофьорът на таксито ми се смее като питам „Къде е народа?“ и обяснява, че е делничен ден, затова са си вече по къщите.

Апартаментът, който съм наела се оказа много приятен и на супер удобно място, хостът ни Силвия също беше изключителна. Говори страхотен английски, оказа се, че и тя обожава да пътува и в момента учи японски, вдъхновена от скорошното си пътуване до Япония. Беше ни приготвила карти, адаптери, пластика, в която да си зареждаме пари, за да ползваме градския транспорт, беше се сетила да ни остави бутилка вода в хладилника /ние пък се бяхме сетили да си купим вино от летището 😊/, изобщо ни посрещна чудно.

На следващата сутрин поемаме с идеята първо да се помотаем из квартала. Решила съм да отидем до книжарницата Alteneo, обаче понеже гледам да не развявам телефона на улицата, съответно не гледам навигацията, по някое време установявам, че вървим в посока гробището Реколета. В крайна сметка и то е в плановете, така че започваме с него.

На излизане се помотаваме малко из парка отзад .

После решаваме да поемем към Ла Бока. Купила съм си аржентинска карта още в Пуерто Игуасу, така че съм онлайн и поръчвам Юбер, проблем се оказва само да посоча точната си локация. Както и да е, намерихме се с шофьора, а той се оказа голям образ – така се вдъхнови от присъствието ни и от факта, че мога да си говоря с него на испански, че влезе в ролята и на гид, и на любезен домакин.

Пътьом минаваме покрай стадиона на Бока Хуниорс преди да ни остави в близост до Caminito.

Най – туристическата част от района е няколко улички, пълни с шарени къщи, магазинчета за сувенири и заведения. Пред самото Caminito хора облечени като танцьори на танго дебнат туристи за снимка с тях срещу заплащане.

Помотаваме се, обядваме в едно от многобройните заведения и поемаме към Националния конгрес, за да се включим в пешеходен тур на центъра. Избрах  този , попаднахме на много свежа екскурзоводка – Виктория / младо момиче – студентка по история с чудесен английски/, която наистина знаеше много и с разкази за исторически събития и градски легенди направи много интересен тур.

Маршрутът минава от Националния конгрес, през Avenida de Mayo, покрай Palacio Barrolo, кафе Tortoni, катедралата и свършва пред президентския дворец - Casa Rosada с балкончето на Евита.

Според Виктория градът е бил основаван на два пъти. Първоначално испанците са дошли с надеждата, че и тук като в Бразилия ще открият златни и сребърни залежи /неслучайно кръщават реката Рио де ла Плата – Сребърна река/, обаче останали разочаровани и напуснали града. След години решили, че все пак местоположението на града /и реката, даваща излаз към океана, от едната страна и вход към континента, от друга/ могат да им бъдат полезни и се върнали. Според Виктория заселниците били 63 мъже и една жена. След обявяването на независимостта от Испания, аржентинците направили всичко възможно, за да заличат всяка следа от колониалното си минало в архитектурата на Буенос Айрес и поканили френски и италиански архитекти /и заселници от Европа/, започнали да строят широки булеварди и красиви сгради по парижки  образец, за да направят града си съвременен. Като резултат градът е очарователна еклектична смесица от красиви сгради, повлияни от френската и италианската архитектура и тук - там някое грозно здание в соц стил помежду им.

Някои от акцентите по пътя:

„Мислителя“  на Роден. Статута наистина е на Роден, а първоначалната идея е била да се постави на стълбите на Националния конгрес, но завършването на последния се е забавило с години и в крайна сметка статуята е намерила мястото си на площада пред Конгреса. Близо до нея е и камъкът, отбелязващ километър „0“, от който се измерват всички разстояния в Аржентина.

Palacio Barrolo. Емблематична сграда, която по времето на построяването си е била най-високата в Южна Америка. Смята се, че има връзка с „Божествена комедия“ на Данте, тъй като конструкцията й спазва същите пропорции като творбата на Данте / 22 етажа, разделени на три визуално различаващи се секции /символи съответно на ада, чистилището и ада/, 100 метра височина, колкото са и отделните части /canto/ от „Божествена комедия“ и т.н./ Проектирана е от италианският архитект Марио Паланти, чието дело е и друга подобна сграда – Palacio Salvo в Монтевидео /считана за „брат“ на Palacio Barollo/.

Café Tortoni – едно от най-старите и известни кафенета в Буенос Айрес. Вечер предлага и танго шоу.

И други красотички между тях.

Museo Histórico Nacional del Cabildo y la Revolución de Mayo или просто Cabildo, както го наричат тук

Катедралата /отпред прилича на всичко друго, освен на катедрала, но този ефект е умишлено търсен/. Тук е служил настоящият папа преди да бъде избран за такъв. В катедралата се намира и гробницата на един от героите на Южна Америка – Хосе Марти.

Plaza de Mayo

По плочките на площада са изобразени бели забрадки – символ на движението на Майките от Plaza de Mayo, които са се събирали на площада, за да настояват да получат информация за „изчезналите“ си по време на поредицата от политически обрати в Аржентина близки. Понеже протестите са били забранени, не са се събирали в хомогенна група, а на групички от от по две - три са обикаляли площада, носейки на главите си бели забрадки. И до днес се събират и обикалят площада всеки четвъртък.

И президентския дворец – Casa Rosada, от балкона на който е произнасяла речите си Евита Перон. По знамената на покрива му се разбира дали президентът в момента е в сградата – когато е там, под голямото знаме се вее и едно мъничко. По време на нашата визита очевидно е там.

Много хубав ден се получи! За да го завършим съвсем в стила на еклектиката, вземаме метрото към Палермо, за да вечеряме там преди да се приберем пак в Реколета.

На следваща сутрин вече знаем коя е грешната посока за книжарница Alteneo, така че можем да намерим и вярната. Сградата, в която се помещава първоначално е била театър Grand Splendid, после преустроен в книжарница. Определено е впечатляваща.

Оттам поемаме към Teatro Colon. Нямаме претенции за тур на английски, така че не се налага да чакаме – купуваме билети за първия възможен тур на испански, който е след около 20 минути. Театърът е разкошен, а екскурзоводката прави обиколката наистина забавна /пее страхотно и в галерията на композиторите илюстрира с част от ария на съответния композитор за какво говори 😊/.

Акустиката на залата нарежда Teatro Colon сред една от петте най-добри оперни и концертни зали в света. Според екскурзоводката звукът от сцената пристига в едно и също време до всяко едно от близо 3000 - те места в залата и не се използват микрофони. Има и друга магия в озвучаването - на тавана под огромния полилей се крие тераса, от където пеят хористи и звукът, който идва като от небето прави представленията още по-впечатляващи.

След посещението на театъра пътьом купуваме билети за танго шоу за вечерта, за да завършим културната програма. Хапваме и удряме по един малбек в района, и се отправяме към Палермо.

Японската градина е чудна 😊, паркът, в който се намира - също.

Буенос Айрес бързо се превръща в любимия ми град в Южна Америка и един от любимите въобще! Топъл, космополитен, красив и разнообразен – има за всекиго по нещо.

Завършваме вечерта на танго шоу в Tango Porteno. Залата е съвсем близо до театър Колон, предлагат и вечеря преди шоуто с неограничен алкохол, и двупосочен трансфер. Масите са доста наблъскани една в друга, вечерята не е от най-впечатляващите, но пък шоуто е много добро. Падаме се на маса с двама чичковци, този, който седи до мен освен бухналата рошава коса има и бухнала, рошава брада, което ми пречи да виждам, но пък на масата зад нас няма хора, та можах да си изгледам спектакъла права /за да виждам/ без да преча на никого.

В последния ден сме решили да отскочим до Колония дел Сакраменто в Уругвай. Купила съм билети за обедния ферибот и поемаме сутринта към Пуерто Мадеро с идеята да се разходим из района и да пием кафе в някое от многобройните крайбрежни заведения преди да се качим на ферито.

Разходката ни се получи дълга, но за кафе време не остана. Оказа се, че сме вървели около километър и половина покрай брега в грешната посока /към Колония Експрес/, добре, че бяхме пристигнали по- рано и срещнах една полицайка по пътя да ни упъти, че имахме време да се върнем 2 километра обратно до терминала на Buckebus, който е точно в противоположната посока. На самия терминал има и чек-ин процедури и граничен контрол, та и там си трябва време.

Колония дел Сакраменто не ни разочарова – очарователен колониален стар град, вкусна храна и нелошо вино, за повече нямахме време.

В едно от магазинчетата за сувенири продавачът се заслушва в говора ни и пита от къде сме -звучало му много познато. Обяснява, че го е сбъркал със словенски – покрай завода за целулоза наблизо, имало доста работници от Словения и Източна Европа като цяло.

Връщаме се в Буенос Айрес привечер.

Това е последната ни вечер тук, времето неусетно изтече и това пътуване приключи. Докато говоря с близките ми да уточним кога тръгвам, кога да ме чакат, споменавам пред дъщеря ми, че летим до Милано, където ще нощуваме и на следващата сутрин се прибираме с друг полет, а тя реагира „О, ужас, точно там е най- големия ужас с коронавируса. Не знам дали изобщо няма да са затворени летищата и дали няма да ви карантинират там!“. Въобще не знам за какво ми говори, две седмици съм живяла в блажено неведение - тук никой не е и чувал за това, а и на идване като минахме през Бергамо всичко си беше съвсем нормално. Напрягам се леко, проверявам приложенията на KLM и Уиз еър  – ами всичко си е наред с полетите ни. Поразравям из нета, но и там няма информация за затворени летища,  чета, че има само някаква блокирана „червена зона“ в близки до Милано градчета, но зоните и на двете летища не са засегнати. За всеки случай пиша и на хоста /нощувката ни е до Орио ал Серио/ да питам в червената зона ли са и има ли някакви ограничения в движението при тях – отговаря да съм спокойна, не били в зоната. Обаче явно за малко повече от денонощие докато ние си пътуваме, нещата се променят.

Кацаме на Малпенса, мерят ни температурата и ни пускат. Прави впечатление, че няма толкова хора колкото на отиване, но нищо не изглежда тревожно, даже сме едни от малкото хора с маски. Автобусът между двете летища също се движи, изобщо въздъхвам с облекчение, че все пак ще се приберем /даже се хваля в magelanci/.

На Орио ал Серио обаче нещата вече започват да изглеждат напрегнати. Хостът ни чака на улицата и тича два метра пред нас. Ние само се споглеждаме „Тоя пък поне да беше помогнал“ -все пак две жени сме с куфари, вярно, малки куфарчета, ама все пак … Обаче онзи тича напред и почти не се обръща. Качваме се в същата конфигурация и по два етажа стълби, а когато влизаме в апартамента, човекът отскача назад всеки път като се завъртим покрай него, обяснява, че сега в Италия не могат стоят на по-малко от метър от друг човек. Питаме за ресторант или магазин, в който да купим нещо за хапване – оказва се, че заради ситуацията с вируса всичко затваря много рано, има един отворен ресторант, който затваря след малко и едно магазинче, което също затваря след 10 минути, налага се да се обади, за да ни изчакат 5 минути. В магазинчето пък ни подават дезинфектант за ръцете преди да подадем парите, дезинфекцират се и те преди да ги вземат. Направо не мога да повярвам, че съм в същата Италия, през която съм минала само преди петнадесетина дни! Добре, че полетът ни за София е сутринта, чекираме се преди да легнем и си лягаме спокойни.

Сутринта ставаме и тъкмо, когато сме се запътили да излизаме към летището, мъжът ми звъни. „Да не те притеснявам, но проверих сайта на летището, полетът ви е отменен.“ Ами сега? Понеже е вече време за трансфера, оставям приятелката да чака буса, а аз се връщам в апартамента да използвам нета, за да видя имаме ли други възможности за прибиране. Излиза ми полет за следобед с Раян еър от същото летище, но дали ще го бъде, не знам.

Вече на летището се оказва, че полетите на Уиз еър по всички дестинации са отменени. Според наземния им персонал, отменили са полетите и от Малпенса и Тревизо, и така ще е най-рано до 10 март. Единствената алтернатива, която могат да предложат е полет от Болоня на следващата вечер. Отказваме и купуваме билети за следобедния полет на Раян с надеждата, че ще оцелее /за момента така изглежда, всички други компании, освен Уиз летят и нямат обявени канселирани полети на таблото/.

Имаме цял ден за убиване, който решаваме да прекараме в мола до летището. Вътре обаче работи само хипермаркета, аптеките и няколко щанда за храна и напитки пред тях. Решаваме, че е защото още е рано, но с напредването на времето става ясно, че ще е така – явно мерки заради вируса. Тъжно нещо е затворен мол на 8 – ми март, не бях виждала нещо подобно. От хипермаркета пък хората излизат с пълни колички – запасяват се с най- необходимото. Междувременно ние стискаме палци полетът ни да оцелее и през половин час проверяваме сайта на летището.

Слава Богу, оцеля и успяхме да се приберем.

***

Сега седя и си мисля какъв късмет извадихме, че успяхме да реализираме това пътуване и да се приберем живи и здрави на косъм преди паниката да обхване света и да затвори граници. Споменът за прекрасните гледки, които видяхме и хубавите моменти, които преживяхме ще ме топли и усмихва през следващите месеци, пък дай Боже скоро пак да можем да мечтаем за далечни и близки пътувания и да ги сбъдваме.