Валпараисо , Чили

Магията на Андите зашеметява , дарява визуален делириум , оставя те без дъх.Тази картина  се разгръща при всяко преминаване на границата между Аржентина и Чили ( с изключение не Тиера дел Фуего ) по простата причина че границата е установена по билото на планината.За мен тази първа среща с Андите е по пътя ми между Мендоса( Аржентина) и Валпараисо(Чили).Появява се в далечината като брошка на ревера  на безкрайния прав път , и постепенно обзема целия небосклон ,чудовищни стени обримчени тук и там с бели шапки.Пътят лети през долините на вековни реки, а каменните стражари само напомнят колко  нищожно е човешкото тщеславие.

Един жадармерист набързо ме връща в реалността , размахвайки ръка , но пък човекът само ме помоли да го закарам до селото в което има квартира.Това и за късмет, защото ни разказа ( бях взел по това време и едно момче от Аржентина Ромео , което пътуваше на автостоп) супер интересни истории за региона , които бързам да разкажа сега на вас.

Най интересната , според мен , е за „curva del tiempo “ един безкраен завой , който    чакаш да свърши и чакаш и чакаш и чакаш.Та случвало се често , при определени обстоятелства де, в едната част на завоя да вали а от  другата видиш ли слънце.И ако не съм запомнил добре историята , или съм я поукрасил то поне ако вали на едната страна на другата не, и за влаковата линия  която ни придружаваше в продължение на  много километри , на места покрита от пустинни растения, която бидейки безценен помощник на местните колонизатори  става жертва на многобройните свлачища в района.Или пък за малкото гробище в едно селце , където погребват непотърсените загинали планинари , които са правили опит да изкатерят Аконкагуа,  най високият връх в Америките и изобщо извън Азия.Или пък за зимния ски център който представлява няколко големи хотела , по външен вид строени отдавна а някои дори изглеждат изоставени, който си седи на пътя и чака отдавна забравилите го посетители.

Скоро оставяме жандармериста и образно казано след завой ли два сме на границата.Нормална граница  с повечко чакане , след преминаването на която следва една от най прекрасните и стръмни серпентини които съм виждал, къси и остри завой които принуждават трафика да пъпли и слизането става бавно но пък това  оставя време да се насладиш на гледката.От 10 ина градуса в планината , след час-два и в равнината стават над 30 , за да паднат до около 20 в района на Валпараисо.Всъщност от най южната част на  западните брегове на Южна Америка почти до Еквадор климата се определя от Хумболтовото (Перуанско) течение , което във взаимодействие с преобладаващите за различните райони температури и ветрове , създава уникална климатична картина водеща от пищна и буйна растителност от Патагония до малко над Валпараисо , до чутовна пустиня на север.Това течение носи студени и с ниска соленос води на север и подържат една от най богатите на риба екосистеми на света.

Валпараисо е легендарен порт в морската световнатаа история , служил за зареждане на корабите преминаващи през Магелановия проток, и западането му е просто платената цена на отварянето на Панамския проток през 1914г( градът е жертва и на много тежко земетресение 1906г със сериозни жертви и разрушения). През времето на  Калифорнийската златна треска търговията толкова се разраства , че следва бум на емигрантите от Стария континент и застрояване на околоните хълмове по начин видим и днес , магнетичен лабиринт от объркани улици и архитектурен микс  който бих определил като привлекателна еклектика.Градът на пръв поглед е като сополив гаврош пред лъскавия си съсед Виня дел Мар, който е блести в стоманено-стъклените си одежди , и показва част от неприветливите си черти още с влизането.Всъщност централната улица, в една не малка част,  е един битак под открито небе , където нищетата , бедността и просията са основни участници, а улиците на места зарити с отпадъци , допълват минорната картина.Улиците около автобусната гара са нагиздени със сергиите на зеленчуков пазар ,а и както се полага на такова място  и с много щандове за храна , ароматите и следите на който оставят дълго време след затварянето и на последната такава.Всъщност както се полага на град с такава история , лицата са му многобройни , и се разкриват постепенно.Взимайки един от няколкото фоникулари , един хубав начин за преодоляване на стръмните улици , пред теб се разкрива и фотогеничното лице на града , търпеливо очакващ камерите на туристите.Плетеницата от тесни улици водят покрай шарени исторически сгради и нормални домове на хора, а търпеливото разкриване на тайните на стария град често бива възнаградено от „прозорец“ между сградите или някое балконче даряващо просторна и внушителна гледка към „долния град“ , пристанището и откритото море.Естествено всички желания на туриста биват удовлетворени от немалкото ресторантчета, кафенета и сувенирнци.Всъщност моето впечатление от горната част на историческия център , е за малък „оазис“ на спокойствието в сравнение с  блъсканица и суетнята на града около централните улици и пристанището.Моята квартира е на един страничен хълм , който награждава ежедневното трудоемко изкачване с даровете на покоя и тишината на квартала , а и с невероятната гледка към амфитетралния град , който цяла нощ блести с одеяние накичено с хиляди „светулки“.

Няколко думи и за хората , които ще потвърдя и в следващия текст за „Siete Lagos”(Седемте езера).Много за любезни и винаги с много желание да помогнат , но......радко можеш да ги видиш да се усмихват( това все пак е мое мнение , и друг може да го е преживял своето пътуване там , и видял ,по друг начин)( за разлика от Аржентина , където с всичките проблеми през които преминават , хората по презумция са и любезни и се усмихнати(това все пак е общо впечатление и винаги може да се намери и изключения ))Въпреки по високия GDP на Чили в сравнение с Аржентина , който може да се види и по състоянието на пътищата( едно допълнение , за около 150клм магистрала до Валпараисо , платих около 10 евро тол такси, докато от БА до Кордоба за окло 600 клм може и да съм платил 5 евро ), на МЕН ми се струва , че неравенствата тук са далеч по видими в сравнение с техните източни съсседи.

Валпараисо и изключително интересен и  разнообразен град , в който не можеш да намериш лукса на Виня дел Мар , но можеш да срещнеш всички други междинни лица до безкрайната бедност и мизерия, без това да го прави отблъсващ изначално , просто трябва да се оставиш на течението и да го разкриеш постепенно и приемеш такъв какъвто е.Всъщност Валпараисо може да е и един епитом на Чили и обществото там , с цялата му разпокъсна  тъкан и бълбукащи нерешени проблеми от десетилетия.Няма да изнасям лекция на революцията от 2019-2020г , предполагам мнозина са запознато , а другите могат да прочетат ако се интересуват , но всички проблеми повдигнати тогава , остават без решения за момента.