Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • boogy83
    boogy83

    Колумбия, Коста Рика и Панама - Колумбия

    Та да продължа с препятствията при заминаване. При пристигане на летището в Истанбул видяхме, че няма нужда да бързаме... закъснение на полета към Богота с 2 часа и половина. Не е болка за умиране, ще си седнем в лаунджа, ще си пием кафенце...закуска...може и да донесат от баклавичките, които така обичам там. Обикновено ги носят едва към обяд, но надеждата умира последна 😄  Е не ги донесоха по-рано и не ги ядох този ден 🙂

    Качихме се в самолета и о...чудо! Проблем с климатика. Постоянно го спираха и пускаха и ставаше ту 40 градуса, ту 10...раздадоха на пътниците чантички с чорапки и домино, да може да не им е студено да заспят и да не мрънкат, че 4 часа висим в самолета и ни може да слезем, нито пък излитаме. 😞 Хем неприятно, хем като знаем къде ще ходим....търпим.

    В крайна сметка след общо почти 7 часа закъснение излетяхме. И не само че излетяхме, ами климатика работеше добре и не замръзнахме 😄 

     

    Всичко точно, пристигнахме си в Богота вечерта към 11 и естествено директно към хотелите. Нямаше да има вечеря и в Богота, освен че изтървахме кръчмите и в Истанбул. Започваме лошо откъм ядене и пиене 😞

    На летището си взех сим карта, за да ползвам интернет - 20ГБ за 30 дни струваше около 50 000-60 000 COP (както аз ги наричам: копейки ... свиквайте за по-натам 😄 ).

     

    Настаних се в хотел Spotty Bogota (готино местенце точно в центъра, където има хостел има и хотелски стаи със собствени баня и тоалетна). Лошото е, ако може да се нарече лошо, е че е в центъра до музеите и до цялата гюрлутия, но е на около 20-30 мин с uber от частта с баровете и кръчмите, където ходят основно туристите.

    Естествено тук няма да мине без издънки 😄 Аз като самостоятелно пътуващ си взех легло в хостела, защото нямаше смисъл да давам двойно пари за няколко часа сън. Обачееее.....в стая с 4 легла аз пристигам по нощите и влизайки всичко е тъмно. Нали съм си съобразителен, не светвам всички лампи и съвсем тихичко се промъквам до леглата и си търся своето. Те са надписани с букви (A, B, C, D), за жалост имало и стрелки, които в тъмното не съм видял и си прецених, че щом такъв е порядъка на буквите се брои от ляво надясно и понеже моето беше С, а точно там беше дръпнато перденцето и нямаше никой, аз се настаних като пич и си заспах почти веднага. Само, че в 2 през нощта се връщат едни хора и аз се пробуждам леко, дърпа се перденцето и отвън ме гледа някъв пич....гледам го и аз сънен 😄 Той се стресира и пак дърпа перденцето, за да не ме безпокои. Казва нещо на испански на човека с него и след малко двамата дърпат перденцето ми от двете страни (единият откъм лицето другият откъм краката 😄 Тогава осъзнавам, че нещо не е наред и ще трябва да се разберем какво става и защо ме гледат странно. Добре, че единият от тях говореше малко английски и ми обясни че спя в чуждо легло. Разбрахме се, че няма смисъл да се местя и само си поиска нещата които си беше оставил на рафтчето до леглото и легна на втория етаж. От там нататък не ми се спеше вече....дали заради часовата разлика, дали за друго не знам, ама в 5 така или иначе летим към Перейра, та си поцъках на телефона няколко часа и газ към летището.

    На летището в Богота за domestic flights влезнахме в лаунджа. Не е нищо особено, има кафенце, бира, някакви плодове и меню да си поръчаш сандвич или бъркани яйца. Наистина не си заслужава, освен ако не си наистина гладен и няма къде да хапнеш толкова рано.

    В Перейра няма нищо интересно и затова не сме си губили времето да ходим там. Само кацнахме, взехме колата под наем от там и газ към минералните извори, които Александър беше ни споделил и щяхме да се видим с него по-късно там. 

    Ако някой иска да ходи там, може да потърси в гугъл това: Thermal Spa Santa Rosa. Намира се близо до Перейра и са термални извори с басейни с топла/гореща вода, водопад....абе готино туристическо местенце, но събота и неделя ставало лудница, затова по-добре през седмицата да се ходи. 

    Ето и малко снимки от там: 

    image.png.f6e1ebfd399568af0a057ef1ed2fa7d5.png

    image.png.5feb5dbc251f432f02892ed19772a1cc.png

    image.png.476b1b42b649f19a5e8a7d7c5a9d462f.png

     

    В Колумбия целогодишно се стъмва рано, около 6 вечерта, та побързахме към 4 да си тръгваме, понеже ни чакаше 2 часа и малко път до Саленто, където имахме 3 нощувки.

     

    Градчето е уникално, мъничко, спокойно, турситическо, няма напрежение, няма стрес, наоколо планини, зеленина и хлад (да уточня, че моя хлад за повечето жени означава студ 😄 ) Ама пък вечер температура от 10-12 гррадуса мисля си е хлад, студ щеше да е ако тази температура имаше минус отпред 🙂 На самото градче няма да пускам снимки, понеже други магеланци са споделили доста, а и техните снимачески възможности надхвърлят в пъти моите.

    На сутринта ни очакваше посещение на мястото с високите палми: Cocora valley. Когато някой реши, че трябва да ходи там, трябва да знае, че мястото е с голяма надморска височина 2000-2400м и няма как да е жега, въпреки географското разположение на Колумбия. Имайте предвид, че може да ви повали малко дъжд или да духне хладен вятър, така че си носете и някоя дрешка с дълъг ръкав. Освен това, ако ще правите по-дългия маршрут на Cocora, който включва и преход през джунглата, няма да е лошо да сте с дълъг панталон/клин, понеже аз бях с къси панталонки и краката ми бяха брутално наядени от комари или други животинки, които не усещаш да те хапят, но след часове почва много да сърби 🙂 А и другото важно! Обувки подходящи за мокрене и кал....много е хлъзгаво и кално и трябва да се внимава много, освен ако не искате да ходите на 4 крака 😄 

    image.png.3317691113974502c4a85af683ae2185.png

    image.png.dc1fd97da11d4a850414bf2f7c444d9e.png

    image.png.424ade9878051b8867aa624d3e10909d.png

    image.png.3ced8d5b7244a095dd0a4747a3682c46.png

     

    Сега като качвам снимки и се сещам, че за посещението има някакви такси, които са почти символични, ама да се има предвид, да си носите пари в кеш, че с карта не става.

     

    image.png.8f39e910967b3e8ecd07539a45bdad21.png

     

     

    Има и екстремно преминаване през зловещи мостове....първоначално си мислехме, че е шега и има заобиколен път, ама не....няма! Така, че ако някой го е страх да не пропадне от моста, хич да не тръгва през дългия маршрут. За успокоение, ще кажа, че с моитe 115кг минах по тия мостове и не счупих ни една дъска 😄

    image.png.535b17bc8f691869ce44d19b9817cbc6.png

     

    А на места има свлачища на скали, цели пластове земя и т.н., но спокойно, местата са обозначени с красиви табелки, на които си пише съвсем разбираемо, че това е свлачище и трябва да минаваш бързо :lol: 

    image.png.70a717f0d51ff6c970574d05329290af.png

    image.png.14594eecf5c2ef708a0d82d77e6408e3.png

    image.png.66ec1278feacf9279e6bb2c753b4f1dc.png

     

    Между другото забравих да споделя, че от центъра на Саленто се ходи до Cocora с едни джипове за 8000 "копейки" двупосочно и има възможност или да си вътре в джипката набутан като в маршрутка преди 15-20 години тук в София или пък отзад на бронята да висиш като маймунка и да се държиш където намериш 🙂 

    image.png.730a41edd9e2a5ad4a08c3ac74e03e67.png

     

    За хората които обичат плодове на площада ще се чувстват в рая. Там се намира аналог на "женския пазар" и може да си купите всякакви дивотии 🙂 Плодове, Чоризо (печена наденица), риба, сувенири...всичко:

    image.png.f5a2efe27e7a3ee933526b27869ea9ea.png

    image.png.c1b1cc2cd141baf6b139d9893db554a2.png

     

    В центъра на Саленто, там откъдето се купуват билети за джипките за Cocora може да питате и за други турове и дестинации. На втория ден ние направихме тур с джипка отдругата страна на Cocora, в същата планина но се пътува с джипка около два часа в посока и има възможност, ако сте по-стабилни от нас да си заявите слизане надолу с колела. Идеята е, че с джипа те качват нагоре по планината, като се стигне крайната точка, най-високото те свалят от джипа, дават ти колело и може да се пуснеш надолу с колелото, като джипа кара след вас и ако все пак решите, може да се качите обратно в джипа и да се возите. Изглежда яко, но с тази подробност пак за дъжд, кал, мъгла и сериозна подготовка и облекло 🙂 Ние случихме на време без мъгла и успяхме да видим красотата на планината, но водача каза, че това рядко се случва. 

     image.png.81742849f7ea83fc02f7fd0ae388c021.png

     

    Като стигнете в крайната точка, огледайте се добре, краварката е в левия ъгъл 😄 :

    image.png.ee9699a992d37b8d7b686f9f452417f1.png

    image.png.c998ce40b118b5719683feb552787d0b.png

    image.png.49bcc5d3d2354d0ef1335adfec06dcc0.png

    image.png.162e20250326d1a649696e8a77032209.png

    image.png.95afcdfc87d1626e49ff4fa32e7ff609.png

    image.png.910147508d67fb26d15d9755c4fcdae1.png

     

    В Саленто има едно хълмче от което се вижда цлото селце (или е градче не знам) и също се виждат околните планини. Много е красиво и може да се качите за 10-15 минути по едни стълбички до този Mirador (Viewpoint) за да се полюбувате: image.png.e3e8077cd58647680997b2be6091963e.png

     

    Разходихме се и до близки градчета със забележителности: Filandia също е красиво градче, със съответния площад във формата на квадрат с градина от палми и "женски пазар" за радост на населението 🙂 Съответно красиви гледки от Mirador:

    image.png.6eceb81b9fce7ffc52e34a6a622242b0.png

    image.png.46a157874a6999c854951f3e2355be50.png

     

    От Саленто отпрашихме към Medellin, но понеже пътя е дълъг го раделихме на две за да се отбием в Jerico. По пътя за там може да се отбиете и в Manizales. Не се заблуждавайте, че българското знаем се вее навсякъде....не е българското, а знамето на окръга, което е с нашите цветове 🙂 И бъдете спокойни, ако теглите пари от банкомат в банките, има едни пичове с пушки помпи дето ви пазят 🙂 

    image.png.2ebbfc28660d07b51f229feb5c9d2d8f.png

    image.png.32657566b5d7a53b36e3fbcc25ca424a.png

     

    Силно препоръчвам в Колумбия да пробвате Чоризо и Чичерон. На снимката е второто:

    image.png.4725fd243538efc50bbd02bc0cd5fd4a.png

     

    Jerico e красиво градче, от типа на Salento и Jardin, като при сравнението понеже Александър е ходил и в трите, според него Jardin било най-готино. Та Jerico има готините цветни къщи, има площадче, което не е типичното с квадратна градинка от палми, но пък е доста широко и съответно си има пазарските сергии и ресторанти. При пристигането решихме да хапнем точно там в центъра и избрахме на случаен принцип едно заведение на втория етаж на балконче. Посрещна ни едно младо симпатично момиче, което изглеждаше повече като рускиня или украинка, но не и колумбийка 🙂 Обаче горката беше толкова притеснена, че не знае английски, а ние не знаем испански, че влезна и отнякъде докара един пич (според мен мека китка), който знаеше английски и започна да ни превежда цялото меню, точка по точка, а девойката не спираше да изброява всичко което предлагат. След като си поръчахме, се заприказвахме с пича и той разказа, че е от Бахамите и работи като доброволец там и преподава Английски. Много беше щастлив да се запознае с нови хора и понеже беше рядкост да срещнем в Комубия някой да говори английски, го питахме да ни препоръча къде да посетим някоя финка. Докато ние си хапвахме и го бяхме отписали, че ще ни помогне....тоя беше сътворил изкуство 🙂 Беше намерил контакти на финка и ни ги беше написал на един лист много приятно за окото 🙂 

    image.png.555e0f76f1aac61fe6231bb52309a853.png

    В градчето има и една ботаническа градина, която не е кой знае какво и е супер малка, но "цялото село" там се събират и пускат хвърчила 🙂

    image.png.e09d1dfcb20086328e5e5a79b92581e3.png

    image.png.4ea2cbcf92c10fe9fd463c92cf86b18b.png

     

    Посещението на финка също е от задължителните неща в Колумбия, за да види човек къде, как и кой отглежда кафето. Дори на човек като мен, ми беше интересно, аз дето не разбирам нищо от кафе и най-доброто кафе за мен е това което ме държи буден, па ако ще да е от кафеавтомат за 30 стотинки 🙂 Но е интересно, а самата плантация не е само за кафе, но си отглеждат и банани, юка (както аз му викам латиноамерикански картоф) други странни плодове и зеленчуци, които не бях виждал преди. 

    image.png.db805b0269f4b2ad1e4804ff49f392db.png

    image.png.09b2d631b1489d3bcf57e5d9f52dafca.png

    image.png.93ed0f96915c224ab1bee223e5da06bd.png

     

    И от Jerico към Medellin. Тук малко съм позабравил на коя отсечка, дали между Саленто и Херико или между Херико и Меделин, но ни се случи нещо....фрапиращо. В Колумбия вали много и местата които посетихме са доста планински и хълмисти. Свлачища имаше навсякъде по пътя и по голяма част от пътищата където минахме течаха усилени ремонти. Имаше отсечки от пътя където чакаш по 20-30 минути, защото се пуска движение само в едната посока. На едно от тези места от две ленти пътя ставаше в една.  Точно до нас отляво се беше престроил камион, доста по-голям от камаз и си пъплехме един до друг в продължение на няколкостотин метра. В един момент той изостана с малко и ние минахме пред него, тогава аз седейки на задната седалка на автомобила видях, че той е твърде близо и май ще ни удари отзад. Докато си помисля и вече усетихме удар отзад. След това втори и трети...когато казах на Веско (шофьора ни): Свирни му, тоя може да не те вижда....Тогава той натисна клаксона и камиона спря на място. Излезе през прозореца до кръста с вдигнати ръце и почна нещо да вика по нас. Ние в този момент се бяхме спекли вече....не знаехме защо ни удря, чудехме се и да слезем какво ще си говорим с шофьор, който едва и знае английски, а ние испански хич....Да звъним на полиция, същото. Решихме да не спираме и да продължим. Ударите обаче ми се сториха толкова силни, че се чудехме дали ще можем да си отворим багажника 😄 Обикновено не взимаме застраховка при наемането на автомобил, но този път явно с късмета си бяхме решили, че ще вземем. Тя и без това беше толкова евтина (около 10 лева на ден), че не си струваше да се пестят такива пари. В един момент, когато този камион вече ни изпревари с мръсна газ и продължи далеч пред нас, ние спряхме и видяхме, че поражението не е кой знае какво, леко надраскана броня и пукнат стоп. Но пък стреса и адреналина ни се бяха вдигнали. Сега вече беше време за бъзици и за фантазии, как можел да ни избута от пътя като по филмите :lol: И до ден днешен си мисля, че човека просто е решил, че ще му направим път, понеже е по-голям и като сме му останали в мъртва точка просто не ни е виждал.

     

    image.png.7c0d44d6d5cf0870b73227d8d3827f2c.png

     

    Вечерта в Меделин си взехме една бутилчица ром да се подготвим за следващите 3 дни там. Силно препоръчвам този ром, който после не успях да открия на летището, нито в някои от магазините в Богота. Александър каза, че го е намерил във веригата магазини Carrula: 

    image.png.c200a0e480584e72b977d445ae4f816a.png

    На сутринта ни очакваше Гуатапе. Първо си направихме тур с лодка между островчетата. Малка моторница, в която си бяхме само тримата спътници и съответно капитана не говореше Английски та ни обясняваше всичко на испански. Опитахме с гугъл преводача и се получи доста добре. Поразбрахме доста неща. Като например, коя е вилата на Пабло Ескобар, къде му е била дискотеката и как с кола са го возили до там. Видяхме къщурката на Хамес Родригес, която след развода му жена му я е взела и затова той сега си строи нова по-голяма, точно над старата му 😄 

    image.png.bb49444fb2f141ace8c73056f404dcc5.png

    image.png.88ca67eda2077ee2f79a47fba60745c9.png

     

    image.png.53217d51ba150f2d845beb9fc17d903d.png

    image.png.a92ff7c3d605234c91ee030646fd55f8.png

    image.png.8f9beea3a19929eb0ed2ced1aef1697e.png

     

    След лодката, решихме да тестваме и Хеликоптер. Никой от нас не се беше качвал, а цената ни се стори доста добра. 8 минути във въздуха за 130 лева. Има си наплив от хора и след като си платихме, казаха че ще летим след два часа, но да дойдем час по-рано. Оказа се, че имаме време тъкмо да обядваме, понеже и без това не бяхме хапвали, а си беше минало обяд. 8 минутен полед над Гуатапе минава за 20 секунди, само това ще ви кажа 😄 

    image.png.6fcf84566da0c9fb8fb1f82820e35309.png

    image.png.c89e7755ca3ff761957c6678bf71aa02.png

    image.png.479dd06fc9f5a7d5e62a7dab5c3ef4e2.png

    image.png.81b8c565218b945fc09a11b310dcf1f8.png

    image.png.71ad941468efc1b08cc26f5242c3c28d.png

    image.png.0c2b5f8ffeb5714a6822f190d7edc9dd.png

     

    Към края на деня ни остана само да се качим на скалата. Почти 800 стъпала са до горе и ние ги качихме под 20 минути, а си мислехме, че понеже сме физически обездвижени в работата, ще ни трябва поне час 🙂 

     

    В Меделлин също е добре да посетите Comuna 13. Това е мястото през което са минавали всички наркотици (а може би все още минават). Преди 20 години правителството е решило, да прочисти това място от наркобосове и бандитизъм. Влезнала е армията и е имало много жертви. До тогава хората в тази Комуна 13 са се прехранвали от наркотиците и за да им дадат друго препитание са им построили ескалатори, понеже това място е на хълм (нещо като фавелите в Рио) и са го направили туристическо. Сега е едно от най-посещаваните от турсти места в Колумбия (забравих колко милиони туристи на година минавали от там, ама сигурно го пише някъде в нета). Та сега местното население се изхранва от туристите, като е пълно със сергии за всичко, от храна до сувенири и какво ли не.

    image.png.cb1e61e7e4c7ceba641739ca3b5c9c1d.png

     

    image.png.a211847873bd2a1a621d9f8283dcab1b.png

    image.png.dbf67658864de9daa8d1baf1b64d02b0.png

    image.png.2d032f386fd158941d9ed99904a4a512.png

     

    В Меделлин също е почти задължително да идеш на бар/дискотека 🙂 Около Poblado Park се намират туристическите ресторанти и дискотеки, пълно е с полиция навсякъде, така че може да сте спокойни и да се разхождате там. В дискотеките съотношението жени мъже е 80%/20%, като ви видят, че сте бял се лепят като мухи на .... :lol: Но не се заблуждавайте, даже и да сте най-големия хубавец, ще дойдат при вас и ще искат пари, за да си "прекарате добре".  Може и просто да поискат питие, ама то е на цена....дето на мен ми се отпива, пък не пестя за алкохол 😄 

     

    И стана време да отлитаме за Коста Рика. Лаунджа в Меделлин също не е кой знае какво, обичайното за Колумбия сандвичи и бъркани яйца, плодове, бира и някакви сокчета. Скромна работа и пак е по-добре, да си хапнете някъде навън, ако полета е по нормално време.

     

    Ако прескочим Коста Рика и Панама, ще се върна пак в Колумбия, за да си пътувам от Богота за България. В Богота нямам много наблюдения, освен този Mirador - Taquilla Teleferico Monserrat (това е мястото от където се качваш с лифт на един хълм до града и се вижда панорамно целият град:

    image.png.fd31127513e37327f8e1d9de8bb8cb04.png

    Градът ми се стори лудница, но е нормално, все пак е 7 милиона жители. 

    Време е за самолета и разбира се любимата ми игра :lol: 

    image.png.ae7aad2ee48ced2f56961da18e284129.png

    Естествено всички пътувания това лято из Европа, а и от и до Европа могат да се похвалят със закъснения 🙂 Така и моят полет....3 часа закъснение при излитането. Съответно изпускане на връзката в Истанбул за София, понеже там трябваше да хвана последния полет за деня, ми го смениха с първия за следващия ден. Нали сме магеланци, няма как да не знам, че ми се полага хотел за престоя от 12 часа в Истанбул и ходих да си го търся 😄 Някой ако е чел темата за Turkish Airlines, вече знае какво се случи, но ще разкажа и тук накратко 🙂

    След кацане в Истанбул отидох да търся гишето (Hotel Desk) на Търкиш, което отговаря за настаняване в хотели при закъснения и отмяна на полети. Отначало не можах да повярвам, че това е опашката за гишето: 

    image.png.2f3e20bd5095b4957db2e3c819c91726.png

    Тя на снимката не е цялата, дължината на опашката я мерих с крачки и беше около 250 метра, преди да се влезе в змийката пред гишето. Аз прередих тези 250 метра, като се направих на луд и въпреки това чаках 2 часа и половина от момента в който се наредих, до момента в който ме извикаха да тръгвам към автобусите. Значи първо се чака на опашката да отидеш да се регистрираш за хотел, после отиваш отстрани и чакаш да организират превоз за група от хора, които ще закарат в хотели разположени горе долу в един регион. После идва един викач и ти стискаш палци да си чуеш името и може би да го разпознаеш първо 🙂 

    От там час и половина превоз с автобус до хотела, понеже той беше на 90 километра от летището...в град Чорлу. кацнах в 7 на летището, в хотела се настаних в 12 през нощта и в 3 казаха, че ще дойдат да ме вземат обратно към летището 😄 Дойдоха в 3:30 и обиколихме региона да съберем още хора от други хотели. В 6:20 бях на летището, при положение, че в 6:30 почваше бординга ....пак стрес и адреналин 😄 За щастие на всички проверки си минах бързо, та в 6:40 бях на гейта и даже още не бяха почнали бординга.

    Едно страхотно пътуване, което ми остави много емоции 🙂 

     

     

     

    image.png

    image.png

    image.png

    image.png

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    Както винаги супер информация ! Благодаря !

    Чакам продължението .

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.