Колумбия, Коста Рика и Панама - Колумбия

Та да продължа с препятствията при заминаване. При пристигане на летището в Истанбул видяхме, че няма нужда да бързаме... закъснение на полета към Богота с 2 часа и половина. Не е болка за умиране, ще си седнем в лаунджа, ще си пием кафенце...закуска...може и да донесат от баклавичките, които така обичам там. Обикновено ги носят едва към обяд, но надеждата умира последна 😄  Е не ги донесоха по-рано и не ги ядох този ден 🙂

Качихме се в самолета и о...чудо! Проблем с климатика. Постоянно го спираха и пускаха и ставаше ту 40 градуса, ту 10...раздадоха на пътниците чантички с чорапки и домино, да може да не им е студено да заспят и да не мрънкат, че 4 часа висим в самолета и ни може да слезем, нито пък излитаме. 😞 Хем неприятно, хем като знаем къде ще ходим....търпим.

В крайна сметка след общо почти 7 часа закъснение излетяхме. И не само че излетяхме, ами климатика работеше добре и не замръзнахме 😄 

Всичко точно, пристигнахме си в Богота вечерта към 11 и естествено директно към хотелите. Нямаше да има вечеря и в Богота, освен че изтървахме кръчмите и в Истанбул. Започваме лошо откъм ядене и пиене 😞

На летището си взех сим карта, за да ползвам интернет - 20ГБ за 30 дни струваше около 50 000-60 000 COP (както аз ги наричам: копейки ... свиквайте за по-натам 😄 ).

Настаних се в хотел Spotty Bogota (готино местенце точно в центъра, където има хостел има и хотелски стаи със собствени баня и тоалетна). Лошото е, ако може да се нарече лошо, е че е в центъра до музеите и до цялата гюрлутия, но е на около 20-30 мин с uber от частта с баровете и кръчмите, където ходят основно туристите.

Естествено тук няма да мине без издънки 😄 Аз като самостоятелно пътуващ си взех легло в хостела, защото нямаше смисъл да давам двойно пари за няколко часа сън. Обачееее.....в стая с 4 легла аз пристигам по нощите и влизайки всичко е тъмно. Нали съм си съобразителен, не светвам всички лампи и съвсем тихичко се промъквам до леглата и си търся своето. Те са надписани с букви (A, B, C, D), за жалост имало и стрелки, които в тъмното не съм видял и си прецених, че щом такъв е порядъка на буквите се брои от ляво надясно и понеже моето беше С, а точно там беше дръпнато перденцето и нямаше никой, аз се настаних като пич и си заспах почти веднага. Само, че в 2 през нощта се връщат едни хора и аз се пробуждам леко, дърпа се перденцето и отвън ме гледа някъв пич....гледам го и аз сънен 😄 Той се стресира и пак дърпа перденцето, за да не ме безпокои. Казва нещо на испански на човека с него и след малко двамата дърпат перденцето ми от двете страни (единият откъм лицето другият откъм краката 😄 Тогава осъзнавам, че нещо не е наред и ще трябва да се разберем какво става и защо ме гледат странно. Добре, че единият от тях говореше малко английски и ми обясни че спя в чуждо легло. Разбрахме се, че няма смисъл да се местя и само си поиска нещата които си беше оставил на рафтчето до леглото и легна на втория етаж. От там нататък не ми се спеше вече....дали заради часовата разлика, дали за друго не знам, ама в 5 така или иначе летим към Перейра, та си поцъках на телефона няколко часа и газ към летището.

На летището в Богота за domestic flights влезнахме в лаунджа. Не е нищо особено, има кафенце, бира, някакви плодове и меню да си поръчаш сандвич или бъркани яйца. Наистина не си заслужава, освен ако не си наистина гладен и няма къде да хапнеш толкова рано.

В Перейра няма нищо интересно и затова не сме си губили времето да ходим там. Само кацнахме, взехме колата под наем от там и газ към минералните извори, които Александър беше ни споделил и щяхме да се видим с него по-късно там. 

Ако някой иска да ходи там, може да потърси в гугъл това: Thermal Spa Santa Rosa. Намира се близо до Перейра и са термални извори с басейни с топла/гореща вода, водопад....абе готино туристическо местенце, но събота и неделя ставало лудница, затова по-добре през седмицата да се ходи. 

Ето и малко снимки от там: 

В Колумбия целогодишно се стъмва рано, около 6 вечерта, та побързахме към 4 да си тръгваме, понеже ни чакаше 2 часа и малко път до Саленто, където имахме 3 нощувки.

Градчето е уникално, мъничко, спокойно, турситическо, няма напрежение, няма стрес, наоколо планини, зеленина и хлад (да уточня, че моя хлад за повечето жени означава студ 😄 ) Ама пък вечер температура от 10-12 гррадуса мисля си е хлад, студ щеше да е ако тази температура имаше минус отпред 🙂 На самото градче няма да пускам снимки, понеже други магеланци са споделили доста, а и техните снимачески възможности надхвърлят в пъти моите.

На сутринта ни очакваше посещение на мястото с високите палми: Cocora valley. Когато някой реши, че трябва да ходи там, трябва да знае, че мястото е с голяма надморска височина 2000-2400м и няма как да е жега, въпреки географското разположение на Колумбия. Имайте предвид, че може да ви повали малко дъжд или да духне хладен вятър, така че си носете и някоя дрешка с дълъг ръкав. Освен това, ако ще правите по-дългия маршрут на Cocora, който включва и преход през джунглата, няма да е лошо да сте с дълъг панталон/клин, понеже аз бях с къси панталонки и краката ми бяха брутално наядени от комари или други животинки, които не усещаш да те хапят, но след часове почва много да сърби 🙂 А и другото важно! Обувки подходящи за мокрене и кал....много е хлъзгаво и кално и трябва да се внимава много, освен ако не искате да ходите на 4 крака 😄 

Сега като качвам снимки и се сещам, че за посещението има някакви такси, които са почти символични, ама да се има предвид, да си носите пари в кеш, че с карта не става.

Има и екстремно преминаване през зловещи мостове....първоначално си мислехме, че е шега и има заобиколен път, ама не....няма! Така, че ако някой го е страх да не пропадне от моста, хич да не тръгва през дългия маршрут. За успокоение, ще кажа, че с моитe 115кг минах по тия мостове и не счупих ни една дъска 😄

А на места има свлачища на скали, цели пластове земя и т.н., но спокойно, местата са обозначени с красиви табелки, на които си пише съвсем разбираемо, че това е свлачище и трябва да минаваш бързо  

Между другото забравих да споделя, че от центъра на Саленто се ходи до Cocora с едни джипове за 8000 "копейки" двупосочно и има възможност или да си вътре в джипката набутан като в маршрутка преди 15-20 години тук в София или пък отзад на бронята да висиш като маймунка и да се държиш където намериш 🙂 

За хората които обичат плодове на площада ще се чувстват в рая. Там се намира аналог на "женския пазар" и може да си купите всякакви дивотии 🙂 Плодове, Чоризо (печена наденица), риба, сувенири...всичко:

В центъра на Саленто, там откъдето се купуват билети за джипките за Cocora може да питате и за други турове и дестинации. На втория ден ние направихме тур с джипка отдругата страна на Cocora, в същата планина но се пътува с джипка около два часа в посока и има възможност, ако сте по-стабилни от нас да си заявите слизане надолу с колела. Идеята е, че с джипа те качват нагоре по планината, като се стигне крайната точка, най-високото те свалят от джипа, дават ти колело и може да се пуснеш надолу с колелото, като джипа кара след вас и ако все пак решите, може да се качите обратно в джипа и да се возите. Изглежда яко, но с тази подробност пак за дъжд, кал, мъгла и сериозна подготовка и облекло 🙂 Ние случихме на време без мъгла и успяхме да видим красотата на планината, но водача каза, че това рядко се случва. 

Като стигнете в крайната точка, огледайте се добре, краварката е в левия ъгъл 😄 :

В Саленто има едно хълмче от което се вижда цлото селце (или е градче не знам) и също се виждат околните планини. Много е красиво и може да се качите за 10-15 минути по едни стълбички до този Mirador (Viewpoint) за да се полюбувате: 

Разходихме се и до близки градчета със забележителности: Filandia също е красиво градче, със съответния площад във формата на квадрат с градина от палми и "женски пазар" за радост на населението 🙂 Съответно красиви гледки от Mirador:

От Саленто отпрашихме към Medellin, но понеже пътя е дълъг го раделихме на две за да се отбием в Jerico. По пътя за там може да се отбиете и в Manizales. Не се заблуждавайте, че българското знаем се вее навсякъде....не е българското, а знамето на окръга, което е с нашите цветове 🙂 И бъдете спокойни, ако теглите пари от банкомат в банките, има едни пичове с пушки помпи дето ви пазят 🙂 

Силно препоръчвам в Колумбия да пробвате Чоризо и Чичерон. На снимката е второто:

Jerico e красиво градче, от типа на Salento и Jardin, като при сравнението понеже Александър е ходил и в трите, според него Jardin било най-готино. Та Jerico има готините цветни къщи, има площадче, което не е типичното с квадратна градинка от палми, но пък е доста широко и съответно си има пазарските сергии и ресторанти. При пристигането решихме да хапнем точно там в центъра и избрахме на случаен принцип едно заведение на втория етаж на балконче. Посрещна ни едно младо симпатично момиче, което изглеждаше повече като рускиня или украинка, но не и колумбийка 🙂 Обаче горката беше толкова притеснена, че не знае английски, а ние не знаем испански, че влезна и отнякъде докара един пич (според мен мека китка), който знаеше английски и започна да ни превежда цялото меню, точка по точка, а девойката не спираше да изброява всичко което предлагат. След като си поръчахме, се заприказвахме с пича и той разказа, че е от Бахамите и работи като доброволец там и преподава Английски. Много беше щастлив да се запознае с нови хора и понеже беше рядкост да срещнем в Комубия някой да говори английски, го питахме да ни препоръча къде да посетим някоя финка. Докато ние си хапвахме и го бяхме отписали, че ще ни помогне....тоя беше сътворил изкуство 🙂 Беше намерил контакти на финка и ни ги беше написал на един лист много приятно за окото 🙂 

В градчето има и една ботаническа градина, която не е кой знае какво и е супер малка, но "цялото село" там се събират и пускат хвърчила 🙂

Посещението на финка също е от задължителните неща в Колумбия, за да види човек къде, как и кой отглежда кафето. Дори на човек като мен, ми беше интересно, аз дето не разбирам нищо от кафе и най-доброто кафе за мен е това което ме държи буден, па ако ще да е от кафеавтомат за 30 стотинки 🙂 Но е интересно, а самата плантация не е само за кафе, но си отглеждат и банани, юка (както аз му викам латиноамерикански картоф) други странни плодове и зеленчуци, които не бях виждал преди. 

И от Jerico към Medellin. Тук малко съм позабравил на коя отсечка, дали между Саленто и Херико или между Херико и Меделин, но ни се случи нещо....фрапиращо. В Колумбия вали много и местата които посетихме са доста планински и хълмисти. Свлачища имаше навсякъде по пътя и по голяма част от пътищата където минахме течаха усилени ремонти. Имаше отсечки от пътя където чакаш по 20-30 минути, защото се пуска движение само в едната посока. На едно от тези места от две ленти пътя ставаше в една.  Точно до нас отляво се беше престроил камион, доста по-голям от камаз и си пъплехме един до друг в продължение на няколкостотин метра. В един момент той изостана с малко и ние минахме пред него, тогава аз седейки на задната седалка на автомобила видях, че той е твърде близо и май ще ни удари отзад. Докато си помисля и вече усетихме удар отзад. След това втори и трети...когато казах на Веско (шофьора ни): Свирни му, тоя може да не те вижда....Тогава той натисна клаксона и камиона спря на място. Излезе през прозореца до кръста с вдигнати ръце и почна нещо да вика по нас. Ние в този момент се бяхме спекли вече....не знаехме защо ни удря, чудехме се и да слезем какво ще си говорим с шофьор, който едва и знае английски, а ние испански хич....Да звъним на полиция, същото. Решихме да не спираме и да продължим. Ударите обаче ми се сториха толкова силни, че се чудехме дали ще можем да си отворим багажника 😄 Обикновено не взимаме застраховка при наемането на автомобил, но този път явно с късмета си бяхме решили, че ще вземем. Тя и без това беше толкова евтина (около 10 лева на ден), че не си струваше да се пестят такива пари. В един момент, когато този камион вече ни изпревари с мръсна газ и продължи далеч пред нас, ние спряхме и видяхме, че поражението не е кой знае какво, леко надраскана броня и пукнат стоп. Но пък стреса и адреналина ни се бяха вдигнали. Сега вече беше време за бъзици и за фантазии, как можел да ни избута от пътя като по филмите  И до ден днешен си мисля, че човека просто е решил, че ще му направим път, понеже е по-голям и като сме му останали в мъртва точка просто не ни е виждал.

Вечерта в Меделин си взехме една бутилчица ром да се подготвим за следващите 3 дни там. Силно препоръчвам този ром, който после не успях да открия на летището, нито в някои от магазините в Богота. Александър каза, че го е намерил във веригата магазини Carrula: 

На сутринта ни очакваше Гуатапе. Първо си направихме тур с лодка между островчетата. Малка моторница, в която си бяхме само тримата спътници и съответно капитана не говореше Английски та ни обясняваше всичко на испански. Опитахме с гугъл преводача и се получи доста добре. Поразбрахме доста неща. Като например, коя е вилата на Пабло Ескобар, къде му е била дискотеката и как с кола са го возили до там. Видяхме къщурката на Хамес Родригес, която след развода му жена му я е взела и затова той сега си строи нова по-голяма, точно над старата му 😄 

След лодката, решихме да тестваме и Хеликоптер. Никой от нас не се беше качвал, а цената ни се стори доста добра. 8 минути във въздуха за 130 лева. Има си наплив от хора и след като си платихме, казаха че ще летим след два часа, но да дойдем час по-рано. Оказа се, че имаме време тъкмо да обядваме, понеже и без това не бяхме хапвали, а си беше минало обяд. 8 минутен полед над Гуатапе минава за 20 секунди, само това ще ви кажа 😄 

Към края на деня ни остана само да се качим на скалата. Почти 800 стъпала са до горе и ние ги качихме под 20 минути, а си мислехме, че понеже сме физически обездвижени в работата, ще ни трябва поне час 🙂 

В Меделлин също е добре да посетите Comuna 13. Това е мястото през което са минавали всички наркотици (а може би все още минават). Преди 20 години правителството е решило, да прочисти това място от наркобосове и бандитизъм. Влезнала е армията и е имало много жертви. До тогава хората в тази Комуна 13 са се прехранвали от наркотиците и за да им дадат друго препитание са им построили ескалатори, понеже това място е на хълм (нещо като фавелите в Рио) и са го направили туристическо. Сега е едно от най-посещаваните от турсти места в Колумбия (забравих колко милиони туристи на година минавали от там, ама сигурно го пише някъде в нета). Та сега местното население се изхранва от туристите, като е пълно със сергии за всичко, от храна до сувенири и какво ли не.

В Меделлин също е почти задължително да идеш на бар/дискотека 🙂 Около Poblado Park се намират туристическите ресторанти и дискотеки, пълно е с полиция навсякъде, така че може да сте спокойни и да се разхождате там. В дискотеките съотношението жени мъже е 80%/20%, като ви видят, че сте бял се лепят като мухи на ....  Но не се заблуждавайте, даже и да сте най-големия хубавец, ще дойдат при вас и ще искат пари, за да си "прекарате добре".  Може и просто да поискат питие, ама то е на цена....дето на мен ми се отпива, пък не пестя за алкохол 😄 

И стана време да отлитаме за Коста Рика. Лаунджа в Меделлин също не е кой знае какво, обичайното за Колумбия сандвичи и бъркани яйца, плодове, бира и някакви сокчета. Скромна работа и пак е по-добре, да си хапнете някъде навън, ако полета е по нормално време.

Ако прескочим Коста Рика и Панама, ще се върна пак в Колумбия, за да си пътувам от Богота за България. В Богота нямам много наблюдения, освен този Mirador - Taquilla Teleferico Monserrat (това е мястото от където се качваш с лифт на един хълм до града и се вижда панорамно целият град:

Градът ми се стори лудница, но е нормално, все пак е 7 милиона жители. 

Време е за самолета и разбира се любимата ми игра  

Естествено всички пътувания това лято из Европа, а и от и до Европа могат да се похвалят със закъснения 🙂 Така и моят полет....3 часа закъснение при излитането. Съответно изпускане на връзката в Истанбул за София, понеже там трябваше да хвана последния полет за деня, ми го смениха с първия за следващия ден. Нали сме магеланци, няма как да не знам, че ми се полага хотел за престоя от 12 часа в Истанбул и ходих да си го търся 😄 Някой ако е чел темата за Turkish Airlines, вече знае какво се случи, но ще разкажа и тук накратко 🙂

След кацане в Истанбул отидох да търся гишето (Hotel Desk) на Търкиш, което отговаря за настаняване в хотели при закъснения и отмяна на полети. Отначало не можах да повярвам, че това е опашката за гишето: 

Тя на снимката не е цялата, дължината на опашката я мерих с крачки и беше около 250 метра, преди да се влезе в змийката пред гишето. Аз прередих тези 250 метра, като се направих на луд и въпреки това чаках 2 часа и половина от момента в който се наредих, до момента в който ме извикаха да тръгвам към автобусите. Значи първо се чака на опашката да отидеш да се регистрираш за хотел, после отиваш отстрани и чакаш да организират превоз за група от хора, които ще закарат в хотели разположени горе долу в един регион. После идва един викач и ти стискаш палци да си чуеш името и може би да го разпознаеш първо 🙂 

От там час и половина превоз с автобус до хотела, понеже той беше на 90 километра от летището...в град Чорлу. кацнах в 7 на летището, в хотела се настаних в 12 през нощта и в 3 казаха, че ще дойдат да ме вземат обратно към летището 😄 Дойдоха в 3:30 и обиколихме региона да съберем още хора от други хотели. В 6:20 бях на летището, при положение, че в 6:30 почваше бординга ....пак стрес и адреналин 😄 За щастие на всички проверки си минах бързо, та в 6:40 бях на гейта и даже още не бяха почнали бординга.

Едно страхотно пътуване, което ми остави много емоции 🙂