От Андите до Карибите - 17 дни из Колумбия и Панама - част 2

След Богота, Саленто и Хардин, за които разказах в част първа, нашето цветно пътешествие продължава с Меделин, Гуатапе, Санта Марта и национален парк Тайрона, а оттам - към Картахена и Панама. Вижте как 😀

Ден седми  – Добре дошли в Меделин.

Сутринта се сбогуваме с Хардин и вземаме автобуса към Меделин (билетите са купени още при пристигането ни в Хардин). Пътуването, което се очакваше да бъде 3 часа, отнема почти 4 заради ремонти на пътищата (което всъщност показва, че не е добър вариант да се дойде дотук като дневен трип от Меделин, тъй като само пътят в двете посоки отнема около 8 часа). Докато пътуваме, буквам тур до Гуатапе за следващия ден.

Пристигаме в Меделин следобед и се настаняваме в Побладо - един от двата района, за които съм чела, че са безопасни за туристи. В центъра на купона сме - районът е много оживен, пълен с магазини, ресторанти и каквото се сетиш, а  парти зоната Провенца е на няма 200 метра от хотела ни.

Хотелът 14 Urban Hotel отново е много приятен - идеална локация, просторна, модерна стая, огромна тераса и много добра закуска. Много съм добра с настаняването. Доволни сме.

Първата задача е да обменим пари - буквално на две крачки от хотела ни има обменно бюро, после правим едно кръгче из квартала и откриваме, че има и много други такива, както и магазини, заведения - всичко.  Отбиваме се в парк Побладо, за да намерим точното място, откъдето тръгва турът на следващия ден и да не се лутаме. След като тези задачки са отметнати, вече спокойно си харесваме заведение за вечеря, като на пътьом не забравяме и да осигурим бутилка вино и за терасата на стаята ни 😉.
 

За разлика от 14-те градуса в Богота, в Меделин температурите се вдигат до около 30. Вдига се и градусът на оживлението - може би защото настаняването ни тук е в купонджийски район или просто тук си е така, не мога да кажа.

Градът е топъл и жив. Харесва ми.
 

Ден осми - Гуатапе

Днес поемаме към Гуатапе - поредното китно място в Колумбия, известно с шарените си къщички и колоритната атмосфера, но най-вече с монолитната си скала La Piedra del Peñol (на която се изкачваш по около 740 стълби)  и разкошните гледки оттам към изкуственото езеро (воден резервоар) в подножието. Мисля, че няма човек, който да се е интересувал от Колумбия и да не е видял снимка от това място. Любопитното е, че скалата е частна собственост - когато преди време човекът е купил терена, на който се намира, всички го мислели за луд - кой си купува скала? Човекът обаче имал визия и бързо опровергал скептиците, след като направил от скалата туристическа атракция, посещавана от хиляди хора всеки ден. Та и ние като останалите тръгваме натам.

Турът се оказва много готин - първо спираме за закуска в едно заведение по пътя (включена е в цената), следваща спирка е тематичен парк с лами, алпаки и други животинки. Безплатен е, а на входа можеш да си купиш храна, за да храниш животните. Понасяме се с една кошница моркови и други лакомства, която едвам спасяваме - още след входа най-гладната лама опитва да излапа всичко. Вдигам кошницата над главата, за да имат шанс и другите да хапнат. Ами голяма емоция е! Нямаше как да открием това място, ако бяхме тръгнали към Гуатапе сами.

Следващата стъпка е разходка с парти лодка по изкуственото езеро. Толкова е красиво, че не е чудно защо Пабло Ескобар е имал хасиенда там, а и до днес известни личности като латино звездата Малума имат къщи по бреговете му. Капитанът пуска музика, на която само аз танцувам, но всички си изкарваме страхотно.

Междувременно гидът подава ценна за мен информация - който иска, срещу допълнително заплащане, може да направи полет с хеликоптер над Гуатапе и скалата. Оферта точно като за мен - 740 стъпала до върха на скалата и още толкова на връщане са прекалено много за изтерзаното ми коляно, а на всичкото отгоре съм си забравила и ортезата точно в този ден.

Ииии… хайде на хеликоптера! Е, няма такава красота и такава емоция! И буквално, и преносно съм на седмото небе! Сбъднах мечта, която дори не съм подозирала, че имам. В такава еуфория съм, че дори не разбирам кога започва и кога свършва полетът.

Докато аз облитам района с хеликоптера, останалите от групата са отишли в Гуатапе. Организацията на тура обаче е желязна - гидът ни се е погрижил да ме вземат от мястото с хеликоптерите и да ме закарат до паркинг в подножието на централната улица на Гуатапе. Оттам му се обаждам и той идва да ме вземе, за да се присъединя към групата за обяд (обядът също е в цената на тура).

Остава ми и един час за разходка из шарените улички на Гуатапе. На едно площадче уличен музикант свири, туристите наоколо припяват с него, някои даже лекичко танцуват. Страхотна атмосфера!

За финал останалите отиват да катерят скалата, а аз нали съм я облетяла вече, сядам на един руфтоп бар и се наслаждавам на гледката с мохито в ръка.

Обичам я тази Южна Америка! Колумбия само затвърждава чувствата ми 🥰

И съм безкрайно благодарна на всичките ми учители по испански. Позабравила съм доста и в момента испанският ми е далеч от съвършенството, но и така тук ми върши чудесна работа, а хората много ми се радват и си ме приемат за техен човек или в най-лошия случай - за бразилка (т.е. пак от техните 😀)

Ден девети - Urban vibes от Меделин - градът на вечната пролет 

Започваме деня с площад Ботеро. Скулптурите на известния творец са изложени на площада и достъпни за всеки.

Влизам и в Музея на Антиокия, съдържащ най-голямата колекция картини на Ботеро - самият той ги е дарявал на музея. Точно в залата на Ботеро е забранено да се снима, но освен нея, в музея има много други зали с великолепни творби на други автори, чрез част от които се разказва и историята на областта. Особено ме впечатлява една фотография, на която се виждат въоръжени с автомати униформени и бягащи хора. По-късно през деня ще чуя и историята, запечатана в кадъра, и ще видя същата картинка като графит на една от стените в Комуна 13.

Разходка до катедралата (тук районът не изглежда толкова приятен), обяд и яхваме Юбер към мястото на срещата за free walking tour на Комуна 13. Оттам заедно с гида се качваме на градски автобус (голяма забава), за да стигнем до самата комуна.

Комуна 13 е една от 16-те комуни, разположени по хълмовете около Меделин - доскоро арена на насилие и гангстерски войни. През 2002 (ако не ме лъже паметта за годината) правителството решава да прочисти комуната и праща войска, която претърсва къщите и арестува всички обитатели на домовете, в които са открити дрога или оръжие. Така покрай замесените с бандите са арестувани и невинни членове на семействата им - братя, сестри, жени, деца, баби и дядовци, живеещи под същия покрив. Според гида ни, общо около 700 души са арестувани и впоследствие безследно изчезват. И до днес не се знае какво е станало с тях (предполага се, че са заровени в масов гроб над комуната). Точно от тази акция е снимката, която ме впечатли в музея. През 2011 правителството прави няколко ескалатора, за да улесни придвижването в комуната (местните го приемат и като вид извинение за акцията от 2002) и от този момент нататък комуната става посещавано от туристи място - заради графитите по стените и оживената атмосфера. Всичко това го разказва гидът ни - младо момче, което е израсло в комуната. Казва, че и до днес съществуват две банди в комуна 13, но са се разбрали да не се нападат, за да не пречат на туризма, който днес дава препитание на хората там. И досега се предлага дрога (както си вървим с групата, минаваме на сантиметри от един тип, който открито предлага кока и марихуана на улицата), но днес младите хора искат да направят комуната известна с изкуство. Графитите са навсякъде по тесните и стръмни улици, а на много места стрийт-денс банди правят представления. Попадаме на представление на една от тях - страхотни бяха.

Гидът ни води и в неоновата пещера - помещение, изрисувано от местен художник, посветено на децата в комуната. Първата зала представя живота преди - деца с оръжия в ръце или под прицела на оръжие, бомби, страх, а във втората е животът днес или поне този, към какъвто се стремят. Децата в тази зала си играят и се забавляват, по лицата им има усмивки.

Та такава е Комуна 13. Животът там ври и кипи, и макар лошите неща да не са съвсем изчезнали, стремежът за промяна към добро се усеща във въздуха и в усмивката на гида ни.

За финал се гмурваме за по питие в Провенца - най - купонджийското място в града.

А утре продължаваме към Карибско море.🌊

Ден десети - Санта Марта

Основната причина да сме в Санта Марта е, че тук е най-близкото летище до националния парк Тайрона - за него всъщност сме дошли.  

За малко беше да изключим Тайрона от програмата заради сложната логистика - скъпи трансфери и над два часа ходене от входа на парка до Кабо Сан Хуан - най-емблематичният плаж в парка. Обаче никак не ми се искаше да пропуснем точно него и измислих друг вариант, заобикалящ тези неудобства - спим в Санта Марта, оттам с лодка отиваме директно до Кабо Сан Хуан и се връщаме следобеда. Понеже нямаше никакви гаранции дали времето ще го позволява, оставили сме да организираме лодката на място, а ако времето е лошо – да останем в Санта Марта или да разгледаме нещо друго в района.

За наш късмет времето е ОК.

От хотела ни предлагат различни варианти за отиване до Тайрона - има турове с лодка до различни плажове или само транспорт с автобус до входа на парка. Ние си искаме лодката до Кабо Сан Хуан. Жената ни предупреждава, че този вариант може да се окаже чист адреналин - ако времето е лошо, друса много. Предлага ми да й се обадя, след като стигнем и ако отиването с лодка не ни е понесло, да ни уреди сухоземен транспорт за връщането. Вземаме тура, разменяме си телефоните и излизаме на разходка из градчето.  

Санта Марта е курортен град на Карибско море, с приятна крайбрежна променада, стара част, няколко купонджийски улички. Не е лошо място, но само по себе си не си струва пътя до тук - всички идват тук основно заради Тайрона. Изръшкваме центъра до вечерта, включително с хапването и попътната фотосесия. Приключваме вечерта с по чаша студена бира на басейна на покрива на хотела ни.

Ден единадесети - национален парк Тайрона

Добре, че не изключихме Тайрона, а и Господ беше добър с нас да уреди хубаво време!

Сутринта един младеж идва да ни вземе от хотела и ни съпровожда до плажа. Според това кой накъде е тръгнал, слагат различни цветове гривни на ръцете ни, разпределят ни по лодките и тръгваме. Кабо Сан Хуан е последен в маршрута. Капитанът ни прави услуга, като ни вика да се качим първи и ни настанява най-отзад на лодката - там друса най-малко. Всъщност докато лодката е пълна, не е никак зле. Започва да друса по-сериозно, след като разтоварваме хората по плажовете преди Кабо Сан Хуан, но пак не е драматично. По-скоро се забавляваме.

Наближавайки Кабо Сан Хуан, ахваме още докато го гледаме от морето. Като от картичка е - разкошен плаж, врязващ се в морето, тюркоазена вода, а отзад джунглата. Намираме си сянка под една палма и се отдаваме на плажуване. Размазваме се от удоволствие.

За да не е съвсем мързеливо, преди да ни вземе лодката за обратно, правим разходка през джунглата до Playa la Piscina - около 20-25 мин. в посока е.

Връщането с лодката е малко по-приключенско. Следобед се е вдигнала вълна, вятърът е по-силен, лодката е по-празна (от Кабо Сан Хуан се качваме само няколко души) и сериозно скача по вълните. Положението се подобрява, когато започваме да прибираме хора от съседните плажове и лодката се напълва. Но и с тях вътре плиска вода от вълните, а за капак започва и да вали. Забавно е, ама моето място е по-открая на реда, близо до борда и цялата съм мокра. Добре, че е топло, въпреки дъжда.

Така че не си спестихме съвсем приключението.😀

Приключваме престоя тук с вечеря в случайно открито заведение на една от купонджийските улички - SOMOS DE AQUÍ | Santa Marta. Оказва се чудесно попадение - страхотно севиче ми сервираха, рибата на Вера също беше много добра.

Ден дванадесети - Добре дошли в Картахена

Пътуването от Санта Марта до Картахена с автобус отнема около 5 часа и повече. Пристигаме в час пик - още около 40 минути пътуваме с Юбер до настаняването си в Getsemaní. Обаче пък сме на супер локация. Ако си мислех, че в Меделин сме в центъра на купона (Провенца беше на около 200 метра от хотела ни), тук сме направо в епицентъра. Касата ни е буквално в сърцето на квартала - наоколо тесни улички със заведение до заведение, музика и настроение навсякъде. Усещането е малко като в Куба, но тук всичко е доста по-излъскано. От терасата си виждаме купона долу и по съседните руфтопове. И ние си имаме руфтоп тераса с басейн, но в момента не ни е до нея - бързаме да се гмурнем в нощния живот долу.

Ами много яко и цветно! Улиците са пълни с живот, аромати и звуци, стените - с графити, хората и те са колоритни.

Пред църквата на Plaza de la Trinidad попадаме и на импровизирано танцово представление. А около площадчето е пълно със сергии с улична храна. Народът хапва, момчета с хладилни чанти разнасят студени напитки, търговци на всякакви джунджурийки минават и предлагат стоката си. С две думи, животът кипи.

Не пропускаме и по чаша вино на руфтопа ни преди да си легнем.

Ден тринадесети - островите Росарио

Сутринта поемаме на тур към архипелага Росарио. Архипелагът се състои от над 27 острова. Ние слизаме на три - на двата плажуваме - осигурени са ни чадъри и шезлонги в частен плажен клуб, на третия обядваме. Попътно минаваме и през крепостите Сан Фернандо и Сан Хосе, отбранявали входа към залива на Картахена, и през хасиендата на Ескобар на Исла Гранде. Водят ни и на шнорхелинг до един риф. Не е лош, но видимостта не е добра заради фините пясъчинки във водата.

Супер ден! Карибите в пълния им блясък - много музика, фън, шнорхелинг (не най-добрият, но приятен) и доза адреналин на финала, когато капитанът реши да скача по вълните и да къпе седящите в задната част на лодката (демек мен и околните:)).

Голям купон! 

Ден четиринадесети - Картахена

Последен ден в Колумбия - отделили сме го изцяло на Картахена.

След обиколка на стария град и следобеден релакс в басейна на покрива затваряме колумбийската обиколка подобаващо с вечер в салса бар. Смятахме да отидем в кафе "Хавана", препоръчано от познати на Вера. От момента на пристигането ни при всяко минаване покрай него едно момиче настойчиво ни кани да влезем, казва, че в петък има жива музика, но и минималка консумация от 70 х. COP. И понеже днес е петък, минаваме да видим как е - не е лошо - тежка обстановка, жива музика - певица и пианист, обаче няма никакви признаци, че ще се танцува. Решаваме да чекнем две други места - салса барове. Първият не работи, но вторият е попадение - хубава музика, която веднага ми кипва кръвта; в дъното една голяма компания танцува, с две думи - има надежда, че ще стане купон. Оставаме там, моментално ни връчват маракаси да си тракаме и танцуваме с тях. Лека-полека барът започва да се пълни, започват да идват и сериозните играчи - големи компании или просто двойки, дошли да танцуват. Страхотен купон стана, жалко, че трябваше да си тръгнем точно в разгара му заради ранния полет на следващия ден.

Допивайки си виното на терасата в хотела, си мисля, че нямаше как да избера по-подходящо място за финал на колумбийската част от пътуването от Картахена и изобщо не ми се тръгна оттук. Тук като че ли всички цветове и звуци на Колумбия избухват и се усеща онази карибска лежерност, която свързвам с лято, море и купон.

Туристическо е, да, но по начин, който много ми харесва. Трудно се разделям с Колумбия, но този път толкова. 

Ден петнадесети - Panama Canal

Последната спирка от пътуването е Панама.

Пристигаме по обяд, но тъй като настаняването е от 3 ч., оставяме багажа на съхранение и тръгваме да търсим храна. Двадесет крачки по-нагоре по улицата попадаме на някакво заведение тип закусвалня. Супер евтина и нелоша храна, обаче чак когато сме я погълнали, започвам да се оглеждам и виждам колко неугледно е самото място. Районът наоколо също не изглежда добре. Оказва се, че апартаментът, който сме наели, е точно на границата между два свята - в едната посока е Casco Viejo - супер спокойно и приятно, в другата - не особено приятен квартал. В случая сме тръгнали в грешната посока.

Веднага след настаняването се отправяме към Панамския канал. Хостът ми е дал съвет да проверявам в приложение за времето на преминаване на кораби, така че уцелваме момента и пристигаме в посетителския център в Мирафлорес точно навреме, за да видим отварянето на шлюзовете и преминаването на огромните кораби през тях. Не един - цели три!

На живо мащабът на това инженерно чудо е още по-впечатляващ. А може би най-впечатляващото е колко прост изглежда принципът на работа - вода, гравитация и изравняване на нивата, които повдигат огромните кораби на около 26 метра над морското равнище и после ги спускат от другата страна. Нещо като воден асансьор.

Май гениалните решения често са точно такива - използват всеизвестни принципи по начин, за който никой преди това не се е сетил.

В билета е включено и приятно филмче, озвучено от Морган Фриймън, в което разказват за строителството на канала, идеята зад него и как Панама успява да съвмести този огромен инженерен проект със запазването на природата (самата нея сме предвидили да видим на следващия ден).

Ден шестнадесети - Другата страна на Панама

След Панамския канал идва ред на другото лице на Панама - дивата природа.

Отправяме се на тур с лодка по езерото Гатун към Monkey Island в търсене на обитателите на джунглата. Езерото е изкуствено създадено при строителството на Панамския канал и е важна част от функционирането на канала. При създаването му околните земи са били залети с вода и най-високите хълмове са се превърнали в острови, на които животните са се спасили и досега живеят и се размножават.

Турът е от 7 ч. сутринта, но никой не ни е предупредил, че взимането ще е в 6 и ще трябва да станем по тъмни зори, за да стигнем навреме до мястото за среща. А най-забавното беше, че докато ние вървяхме натам, улиците бяха пълни с хора, които тепърва излизаха от нощните заведения. 

Гидът ни обаче беше страхотен, та му простихме ранното ставане. Човекът прие задачата си присърце и се раздаде истински, за да видим колкото може повече животни - белолики капуцини, ревящи маймуни, тамарини, ленивци, жаби и какво ли още не. Имахме и кратка разходка пеша навътре в джунглата.

Оказва се, че ранното ставане за сутрешния тур си е имало предимство - следобед се разразява тропическа буря и дъждът се излива като от маркуч.

Преди това успяваме да пробваме басейна на покрива ни, обаче. Плитък е, става само за разхлаждане, ако си легнал вътре.

Ден седемнадесети - Финалът.

Полетът ни за вкъщи е вечерта, така че имаме  целия ден на разположение.
След канала и джунглата е време да видим и градското лице на Панама и оставяме последните часове за самата Панама Сити.

Започваме от китните улички на Casco Viejo, после излизаме на Cinta Costera - дългата над 7 километра крайбрежна алея, която опасва част от града. От едната страна морето, от другата постепенно се появяват небостъргачите на модерното сити и Панама започва да изглежда съвсем различно от стария квартал, в който сме отседнали.

А на централния площад на Casco Viejo попадаме на колибри. Точно там, насред града.

И може би това ме впечатли най-много тук. Панама Сити расте нагоре и настрани, строи се и се модернизира, а съвсем наблизо все още има място за джунгла и диви животни в естествената им среда.

Няма я колумбийската цветност, която толкова ме грабна, но Панама ми показа нещо друго - че развитието не е задължително да измести дивото.

С това слагаме точка на пътуването и поемаме по дългия път към дома. 

Епилог

Много цвят и настроение имаше в това пътуване и неслучайно съм го чакала толкова. Знаех си, че Колумбия ще ми хареса много, но май пак успя да надмине очакванията ми.

Сега, докато пиша всичко това, пътуването ми се струва страшно дълго. А на място дните изчезваха като миг - всеки пълен с ново място, нови хора, нови гледки и някаква следваща емоция.

Колумбия ми влезе под кожата с цветовете, музиката, природата и хората си.
Панама не успях много да я усетя, но и ние не й дадохме много шанс да ни грабне с тези два и половина дни, които й отделихме. Обмисляхме да й оставим един ден повече, за да идем на Сан Блас например, но това означаваше да се откажем от нещо в Колумбия. В крайна сметка решихме да оставим този ден за Картахена и мисля, че не сгрешихме - като че ли Картахена ми стана любимото място в това пътуване. Пък Панама си е там. Кой знае кога пак ще измисля нещо в района. 🙂