Адриатика и алпийските езера

[royak]

ден тринадесети /последен/: Италия - Лаго ди Орта, Орта сан Джулио

 

Последният ден е ден за получаване на индулгенция. Най-близкият до Армено комплекс "сакро монте" е в Орта сан Джулио - на брега на Лаго ди Орта. Валя цяла нощ и на сутринта беше влажно и облачно, но тръгнахме. Тъкмо в началато на градчето се издигаше много красива постройка - нещо в арабски стил с висока кула. Оказа се, че това е вила "Креспи", издигната от богати текстилци през 1880 година.

 

 

 

 

 

вила "Креспи" /сега четиризвезден хотел/

 

После тръгнахме да търсим хубава гледка към островчето в езерото, което е света обител. Говори се, че през четвърти век, тук от гръцкия остров Егина дошли братята Джулио и Джулиано /със сигурност това не са гръцките им имена  /. Именно те донесли и христианските идеи по тези места. Джулио успял да достигне до обитавания само от змии малък остров и построил християнски храм. Днес там се намира базиликата сан Джулио. Монахини обитават островчето, посещение е възможно, ако се вземе лодка.

 

 

островчето, гледано от стария град Орта

 

Старият град е изключително приятен, но ние бързахме към комплекса Сакро Монте ди Орта Сан Джулио. Както вече стана дума, "свещените планини" на Ломбардия и Пиемонт са своеобразен нов Йерусалим, "щит" срещу Лутер и Реформацията.

Комплексът в Орта бил иницииран не от кого и да е, а от един представител на фамилията Боромеи. Карло Боромео. Карло /признат за светец от църквата/ бил роден в Арона - на Лаго Маджоре. От ранни години се посветил на религиозните учения и напреднал много в духовната кариера. В Орта той се появил от Варало /също наблизо/, което наричат и до днес "Новия Йерусалим" заради тамошното Сакро Монте. През 1584 г. свети Карло (Charles) Боромео предложил на прекрасния хълм над Орта сан Джулио да се "разкаже" животът на свети Франциск от Асизи. Строителството на параклисите, които приютяват различни сцени от живота на светеца, започнало през 1591 г. и завършило през 1795 г. Този живот е разказан чрез 376 теракотени статуи и 900 фрески, разположени в 21 параклиса. Комплексът е изключително привлекателен и като парк, и заради красивия изглед към Лаго ди Орта и островчето. Изглежда ето така:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

После отидохме и в Арона на Лаго Маджоре - там, където фамилията Боромео наследява и строи замъци. Този в Арона бил разрушен от Наполеон. Оцелял е замъкът в Анджера - на отсрещния бряг на езерото. В Арона има голяма 35-метрова статуя на сан Карло /Боромео/, до която не отидохме. Задоволихме се с малкото копие на статуята насред града - на ъгъла на една сграда.

 

 

 

В този леко мрачен и леко дъждовен ден достоен завършек на обиколката щеше да придаде посещението на музея на чадърите в селцето Джиньезе (Gignese), през което минавахме за втори път на връщане към Армено. Беше затворено заради обедната сиеста, която тук продължава до 15 часа.

 

Така приключи нашето двуседмично пътешествие през планини, морета, заливи и езера - от Янина в Гърция до Лаго ди Орта и Лаго Маджоре в Италия и Швейцария.

Как би изглеждал разказът на младите ни спътници - това не зная

Редактирано 5 юли, 2014 от royak

[royak]

И така, едно от най-хубавите неща на Лаго Маджоре от италианската му страна е сладоледът във Вербания. По-точно в Паланца - езерният "квартал" на града/общината Вербания.

Казват, че този сладолед е донесъл световната слава на италианците и ви уверявам, че има основание за такова твърдение.

 

Ако някой реши да пътешества по тези места и ако иска да се разходи из Боромеовите острови, Стреза, Паланца, Бавено и пр., препоръчвам агенцията Томасучи - намира се точно срещу езерната гара:

 

http://www.stresatravel.com/Tomassucci_Web/magic_maggiore.htm

[Tisho]

Жестоко !!! Мисля да направя (почти) същото пътуване, но...без Италия. Обаче не можах да разбера... минахте през цяла Албания, така ли ?? Питам, щото съм си наумил същото, но....малко ме притеснява тази ...дума, държава. Една такава представа имам в главата, наслоена още от дете за тази страна и този народ -  като неизвестно племе в бразилска Амазония - хем е в Бразилия, хем не е, хем го има, хем никой не знае нищо за него !Вярно, че напоследък чета само положителни отзиви за шиптърите, но все пак...

 Почти в тази връзка (пък и, да не се лъжем, и този роман наля масло в огъня) препоръчвам книгата на Стивън Ледър "Свидетел на прицел"