дневник САЩ 2014

[домосед]

И аз като Флай за Африка, рекох да се похваля с малко снимки, но от Северна Америка.

Главната цел беше да се ходи на река и на планина, но албумите не са още излезли. 

 

Ще почна с готовите албуми и кратки коменатри (сводки)

• 4-ти юли в Стенли, Айдахо

https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6044537907499230321

 

В Стенли почуствах синдрома на правилното място в правилното време. Имам предвид точност до секунди, а не до дата. Промъкнахме с пикапа последни по главната (шосето) през центъра към 17:30 преди шерифът (шкембест като от сапунен сериал, субсидиран от интерщатска компания за понички) да завие откъм пресечката и да блокира шосето, за да пусне манифестацията. Малко планинско градче, по-точно - кръстопът с няколко дървени хижи около него, играещи ролята на мотелчета, барове и магазини за непромокаеми якета и спални чували. И пожарна. Която се опитваше да играе главна роля в четвъртоюлската манифестация. Но не и достигаше смелост (топки, англ.) да пусне и водна струя срещу зяпачите. За разлика от всички открити пикапи с тийнейджъри, на които им стигаше. Съвсем като на сонгкран на Ко Панган, Тайланд, но това е тема за отделна сводка. А вечерта се откри паркетът (мегданът) за "вихрени" танци за всички възрасти, точно пред верандата на заведението Redd с градско меню, съдържащо пера като "агнешко сувлаки с хумус и сушени на слънце доматчета" и "салата от спанак и рукола с круша и козе сирене", което никой самоуважаващ се местен каубой не ми препоръча. Пуснаха и фойерверки. Една по една. Всеки пет минути. Докъм полунощ вероятно. Недочаках да свършат и се прибрах в мотелската стая, задоволен от качеството на местния блед ейл. 

 

 

• SMN-BOI-SLC-SEA 

Това вече го пусках веднъж в друга тема:

 

https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6041227615534407505

 

 

• B29 @ BOI

https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6048997505000129217

 

А и така се получи, че кацнахме с чесната в Бойси десетина минути след исторически бомбардировач B29, последният останал в движение, правещ турнета из Щатите за събиране на средства за поддържка чрез туризъм. Уважих идеята от любопитство и срещу $10 го огледах и отвътре. Нямаше атомна бомба в търбуха, но по-интересен ми се стори не самият търбух, а тръбата за пълзене на екипажа от носа към кърмата и обратно над него. Този модел имал алиби, че не е бил изпращан на мисии в Европа, респективно - над София. 

 

 

• Музей на Полета, Сиатъл

https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6048998559943254113

 

В Сиатъл бях на каучсърфинг у един Джиг, 40+, който ако се беше родил в Южна Африка, най-вероятно би бил забранен да съществува (баща - бял, майка - тайландка, наемрили се в Тайланд по Виетнамската война), но веднъж роден, би бил вкаран в средно обезпривилегированата категория "other Asian". Освен ако баща му не е бил достатъчно високопоставен или чужденец, че да го прокарат за бял. Точнб тия неща обсъдихне на бирена дегустация в градинските барове на неговата махала първата вечер.

 

Та той ми пусна мухата да ме заведял в авиационния музей, за който имал членска карта с право да вкара гост. И да му напазарува от магазинчето за сувенири ("Exit through the gift shop!" Банкси). Музеят е частен, но е пряко или непряко субсидиран от Боинг и е на територията на Боинг, като в средата на кампуса е оригиналната червена дървена работилница, от която са тръгнали преди 98 години. Но не е само за Боинг. Ербус е големият отсъстващ от съвременните играчи, но иначе историята на аиацията, бойна и гражданска, и космонавтиката, руска и американска, са разказани сравнително пълно и безпристрастно. И аз, както цяла вечер се бях изповядвал в крайна русофобия по съвременни геополитически теми, с носталгия се залепих точно за руските витрини - МиГ-17, МиГ-21, Як-9, Покришкин, Кожедуб, Циолковски, Корольов, спутник, Гагарин (GДGДRIN), Терешкова, Луноход - все едно се върнах в Дома на Руската Пропаганда на Шипка 34 в София през 70-те. Отдадено е заслуженото и на немските асове през войната, и на проекта Фау-2, по-малко на японците, французите и италианците. Проследена е космическата надпревара от 60-те и 70-те, има совалка, има паркиран конкорд на British Airways (G-BOAG; аз съм летял с брат му G-BOAC), първият Air Force 1 от серията Boeing 707, на който даже Хрушчов бил обикалял Америка, преди да го декомисионизират от президентски и връчат на Кисинджър. Има го първият изобщо Boeing 747 и едно Кони (Lokheed Super Constellation) в канадска премяна. И много други неща! От по-неизвестните за мене, запомням ерата на първите проектирани за плащащи пътници самолети от 20-те, огромните хидроплани за връзка с Хаваите и Куба от 30-те, първите витлови джъмбота, мобилизирани и за военно-транспортни през войните. 

 

 

• Сиатъл

https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6049000930141303841

 

 

Оттам, пак по съвет на Джиг, се качих да видя панорамата от последния 73-ти етаж на най-вискота сграда на западното крайбрежия - Калъмбия Тауър. Бившата забелижтелонст в това отношение - космическата игла от панаира 1962-ра изглежда като детска играчка отгоре. В центъра представители на субкултурата на пънкареещите се псевдобездомници се надпреварваха да ми предлагат марихуана посред бял ден и никак не се свеняха да я пушат край фонтанчетата, около които се забавляват малки деца, а възрастни чичковци играят шах. Впоследствие ми се обясни, че точно миналата семица я били легализирали, та затова тоя ентусиазъм. А Starbucks-ът при входа на централния пазар бил оригиналният Starbucks. А Ленин? Кой Ленин? Един паметник, за който начаса пуснах в социалните мрежи куиз къде се намира и получих гласове и за Донецк, и за Каракас. А се намира в квартал Фримонт, където закусвахме с курабийки и капучино. Проучих го в интернет. Оказва се, че е пенсиониран словашки провнциален паметник на Ленин в паметна революционна поза, изваян от словашкия българин Емил Венков по поръчка чак в самия край на соца (1988) и впоследствие харесан и закупен от бунището на идеологическото изкуство от богат сиатълец. Сега го ползват освен да му се радват колко не е на място и за разни санкционирани и несанкционирани проекти с боядисвания и пребоядисвания като паметника на съветската армия в София.

 

 

• Левънуърт

https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6049002772026206001

 

С един стар приятел от БГ, пренесъл се във Британска Колумбия, нарочно бяхме избрали преструващото се на баварско градче Левънуърт, да викаме за немците на финала на световното, а ... попаднахме в единственото латиноамериканско заведение в него. Но пък ни беше вкусно. Мезихме тако-чипс с гуакамоле, колумбийско севиче, пълнени джалапеньоси, скаридени шишчета. И бира от местната пивоварна Icicle Brewery в края на улицата. Първо - светъл пилзнер, после - кехлибарен ейл. На бара се беше събрала проаржентинската агитка. От масите викахме за Германия. И спечелихме! Левънуърт било най-обикновено западащо железничарско градче, докато на един туземец визионер не му хрумнало да предложи да го обърнат на тематичен баварски курорт. Такава визия обаче сработва само, ако всички я "купят". Купили я. Построили хотели и страноприемници в алпийски стил, изрисували ги с мечки, рицари, замъци и бременски музиканти, развели синьо-бели карирани флагове, научили се да правят кисело зеле и да пекат наденички и бретцели. И взело, че потръгнало. Станало quaint и привлича гости от няколко щата, включително придвижващи се електромобили от марката на Елон Мъск Tesla. За първи път виждам (и пипам) такъв наживо. Освен бирариите, музея на лещникотрошачките, магазинчетата за безделушки и сергиите за хотдози с полски наденици, край градчето минва река, в която можеш или да се къпеш, или да се пускаш с тракторов плондир по бързеите, или да ловиш риба, а ако си дете под 15, може да я ловиш рибата и в нарочно заградено и добре зарибено странично вирче-езерце. И най-важното - има спирка на влака Сиатъл-Монтана, който гонех. Но оттам още не са излезли снимките ...

 

 

•  Портланд

https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6046350663233796753

 

С един приятел от БГ се разминахме за няколко дни в Портланд. Щял да ходи през август на математическа конференция. В моята версия на Портланд математици липсват. Най-малкото – нямат опознавателни знаци, също като рашистка милиция в Луганска област. Иначе би могло да се пусне куиз по снимките ми - разпознай хипстър-математика на инди-фестивала под моста на ул. Медисън (виж филм на Клинт Ийстууд с Мерил Стрийп по темата), но няма как да се определи победителят. Значителна заслуга да попадна пак в точното време (надвечер) под тоя мост има ятачката ми по каучсърфърска линия Амарет. Паркираният пред къщата и кемпър Beaver също се дава за квартира, но беше зает вече от две кебеклийки, та на мене се падна кушетката между велосипедите. Само в общите помещения на къщата преброих седем. Подозирам, че в спалнята на съквартиранта и битуват още (велосипеди, а може и кебеклийки). Амарет е от Калифорния, а произходът на русата Наташа, която се присъедини към закуската ни в пекарна-кафене Fressen*, представена ми за украинка, се уточни като "етнически прочистена сръбкиня от Хърватия". Със самата Амарат след закуска си целунахме довиждане и се разбрахме, че няма повече да се видим, макар и да ми остава още една нощ да преспя у тях. Целият квартал, предполагам, е бил наясно, че ключът за къщата е под саксията на верандата. Още със стъпването на Портландска земя ми еше съобщено (разбирай - проглушени ушите) за знаменитите Voodoo Doughnuts. А като видях опашката, се сетих за любимия си хит на Green Day: – American Idiot. Няма какво друго да си, ако се редиш на тълповидна опашка за понички при положение, че околните улици са рог на изобилието от кухните на народите в обединение с рога на изобилието на орегонски бирени продукти. Бейрутското мезе беше напълно прилично. Както и IPA на Rogue Brewery. Не знам за поничките, но пивоварните и продуктите са главна отличителна черта на Портланд. Райско място за всеки напреднал любител на бирените сафарита. Стори ми се, че присъствието на испанския език на поддържани от администрацията места е непропорционално по-голямо спрямо броя на същинските испанофони в града. Като шведски в Хелзинки или африкаанз в Дърбан. Но моите наблюдения от един уикенд в никакъв случай не са емпирични. Възможно е латиносите да не се мешат с хипстърите-стрийтболисти под виадуктите или еко-пазаруващите на съботния пазар в най-старата част на града, на който силния му ден е ... неделя. Недалече от паметника на извращенията на Федералните власти срещу японоамериканците през втората световна. На централния площад, където се случих, точно когато рушаха пясъчни кули и други животни, латиноси имаше, но не преобладаваха в сравнение с индийците, включително такива от мохамеданското вероизповедание. Един бял младеж със зелена тениска си кротуваше мирно на една пейка в парка по-нагоре, докато не мина чичко източноевропеец с фотоапарат. В изблик на силно неамериканско поведение той се обърна към мене със запитване дали бих го снимал с моя (!) фотоапарат, ако се качи горе на статуята при Теди (Теодор Рузвелт, б.д.т.). И дали би нарушил някакви градски или паркови устави и регулации в процеса. Отговорих, че 100% нарушава нещо такова, но на кой му пука и - ето - снимка. Мисля, че освен с него и с бироналивача, не съм влизал в разговор с никой друг от фотомоделите си. 

 

 

*Fressen e oпит за тренди-остроумно-креативна търговска марка с немски привкус germanize(fresh+eating), което на математически жаргон е върнало немски глагол, който се превежда "плюскам свински". 

 

 

•  Лас Вегас

https://plus.google.com/u/0/photos/106665744477636165634/albums/6042626305512239905

 

В Лас Вегас пристигнах с комбинация от влакове и рейсове по залез, застигнах се с приятелите си в мотела и още същата вечер излязохме да търсим Елвис. Елвис можеш да го видиш на много места в Лас Вегас, даже можеш да се ожениш за него. Лас Вегас според мене си изглежда точно така, както показват снимките. И всички филми, снимани там. Това, което не личи, е температурата на въздуха. През юли. Не падаше под 40 (Целзий) на сянка през деня. А точно през лятото е високият туристически сезон. Вечер се освежаваше докъм 30. Друго, което не съм снимал, са хората по улиците (улицаТА, тя е само една, която има значение - Las Vegas Blvd "The Strip") - туристи, летовници или наградени с командировка служещи от цяла Америка и тук-там някой чуждоезичен европеец, китаец или индиец. Това, което на място се потвърждава, е че видимата страна на Лас Вегас не е някакво мафиотско гнездо на порока, хазарта и разврата, ами си е най-обикновен семеен курорт, само че голям. Аз даже преразгледах стереотипното си предубеждение, че всичко наоколо е кич в най-наситена и кондензирана форма. Вече си мисля, че не е точно кич. Защото не е евтина имитация, а театрален декор. Ако в някаква събърбия, си построиш къща за живене, имитираща двореца на дожите във Венеция, е кич. Но да си направиш лунапарк, в който да ползваш същия дворец за павилион, би казал, че е тематичен декор. Същото като да сложиш монголфиер на сцената на операта в някоя опера за френската революция (примерно "Андре Шение"). Лас Вегас е нещо такова. Освен това, даже и някои екстериорни и интериорни решения да взети със спорно добър вкус, шоубизнесът предлага продукти от глобално най-висока класа, в която спор за лош вкус няма никаква място. Ние гледахме Mystère на Cirque de Soleil. Олимпийските гимнастици и акробати не могат да се мерят с Cirque-овите. А циркът, който винаги съм го възприемал като панаирджийски занят с изтекъл през средновековието срок на годност, се оказва, че ставал и за гледане, и за слушане, стига да го сътвориш с правилната визия. И музика. И да се измунизираш срещу страх от високото. А знаем ли какво е тайко? Не знаех. Система японски ритуални ударни инструменти заедно с ритуала по използването им. Разбира се, в Лас Вегас дават шоута за всякакви вкусове (казах за Елвис, също Майкъл Джексън). Има и развлечения на най-различни други нива, включително и буквално (rooftop pool nightclubs), които не опитахме с оправданието, че сме с деца. Тоест - с едно дете на 12. Няма я на снимкта, на която с баща и се прегръщаме на улицата с мацки по бикини и финтифлюшки (срещу $5 всяка), защото нейна задача беше да я щракне. Бяха пристигнали с баща си да играят във Вегас. Бридж! Тя представяше Канада на някакво световно за младежи, в което са участвали също и Съединените щати. Световното се е провело в хотел без казино! Не, че в казината няма деца. На теория не би трябвало да се увъртат около ротативките и рулетките, но никой не си играе на пъдар да ги гони. В казината е разрешено да се пуши, но не и в кръчмите (където пък се пие), а помещенията са в повечето случаи общи. Ние намерихме една австралийска, цялата декорирана с кенгура, разбира се, в която балансът между пушене, хазарт и бира беше отместен твърдо в полза на бирата. Извън зоната на Стрипа, Лас Вегас си е най-обикновен американски град с преобладаваща квадратност. Има си център (Downtown, амер.), администрация, квартали с дървени къщи за живеене. Average stuff. Пред съдебната палата попаднах на произраелска демонстрация (Las Vegas stands by Israel!), на която изпотих охраната с непринадлежащия си към общността външен вид. Те бяха всичките видимо/слушаемо израелци, облечени или с бели фанелки със синя звезда на Давид, или с черни костюми и бомбета, с висящи пискюли. А аз бях брадясал след седмица по планини и нощни влакове с три(!) съмнителни раници с различни размери на раменете си, препасани около кръстта. След кратък разпит от евреин с черен костюм ми беше разрешено да остана да зяпам, стига да не правя резки движения. 

 

 

 

[Георги]

Не стигна ли до производствените линии на Боинг? Има някакви турове с малоумни ограничения като никакви снимки, телефони, лаптопи и т.н. но пак си мисля, че би било интересно.

[FlyTraveler]

Това е то разказ, а не като мен - две думи - снимка, една дума - снимка - снимка

[cck]

Прелюбопитно! Особено уважавам домоседовия поглед над околността. И коментарите. Мерси.

[домосед]

Не стигна ли до производствените линии на Боинг? Има някакви турове с малоумни ограничения като никакви снимки, телефони, лаптопи и т.н. но пак си мисля, че би било интересно.

 

Не. Аз и не видях много производствени линии. Съседните две сгради имаха вид на цехове-хангари, но беше пълно мъртвило, вероятно заради уикенда. Също и по улиците.

[FlyTraveler]

Домосед, има ли възможност да направиш леко "отклонение" от темата и да разкажеш за полета си с Конкорд? На мен би ми било много интересно, предполагам и на други. Или пък ако някъде вече си го описал, дай линк.

[Георги]

Домосед, има ли възможност да направиш леко "отклонение" от темата и да разкажеш за полета си с Конкорд? На мен би ми било много интересно, предполагам и на други. Или пък ако някъде вече си го описал, дай линк.

 

Цяла тема имахме за Конкорд, линка е директно връзка към мнението на домосед, което вероятно те интересува: http://magelanci.com/topic/110-конкорд/?p=4964

[домосед]

Национален парк Глейшър, Монтана, юли 2014

 

 

Вчера се разтапяхме от 35-градусова жега на терасата на Gustav's в Левънуърт, щат Вашингтон, а днес газя сняг! От Логанов проход, който се пада точно на континенталния вододел, нагоре по пътеката за гледката към Скрито езеро. Снегът се е разтопил точно толкова, колкото да я отвори и за по джапанки, но да остане да играе решителна роля за качеството на пейзажната фотография.


 

Долу в ниското около гарата за последно тоя сезон сняг било натрупало в средата на юни. На практика отлагайки целия и без това кратичък туристически сезон с поне половин месец. А аз се разминах за една нощ с гръмотевична буря и проливен дъжд. Влакът ме стовари на мокър перон пред дървена бивша гара с напълно закърнели гарови функции, обърната на депо-книжарница на парковата служба и лесничейството. Срещу бензостанция и мотел. В който за късмет бях успял да си направя резервация, макар и скъпа за предлагания стандарт. Но точно тук точно през юли търсенето надделява на предлагането. Входната точка на парка е на три мили и трябва да ги вземеш пеш.


 

Ако се усетиш да хванеш велосипедната пътека още от началото, ще заобиколиш и КПП-то, където прибират паркова такса от шофьорите. Ако минеш по пътя пеша, теоретично можеш да заобиколиш самата будка, но би изглеждало грозно. А и ти вземат само $12, необложени с щатски данък. За цяла седмица. Много по-малко, отколкото на американец в Крюгер парк, Южна Африка, за същото време. В 12-те долара са включени (без да ти ги проверява някой) безплатни рейсчета, през 15 минути щъкащи нагоре-надолу по Пътя към Слънцето - до Логанов проход и от източната (езерото Сейнт Мери), и от западната страна (езерото МакДоналд). Западната половина е напълно достатъчна да уплътни един ден, включително със срещи с бели планински козички, муфлони, мармоти и ... Мирослави. Мирослава е на лятна студентска бригада с още няколко българи и трижди повече румънци. Разкрих я по акцента. Е, и получих потвърждение от тагчето с името на униформената и риза. Поддържат магазинчето, манипулират еспресо машината, мерят сладоледа (точно като Бага Мери), оправят се с цените на пръскалото срещу комари (Deet!), което още не е вкарано в компютъра. И дават съвет къде от опит знаят, че може да те срещне мечка. На същата велосипедна алея, по която бях дошъл пеша и по която щях да се прибирам в мотела. Вечерях с бизонски бургер в ресторантчето към мотелчето. Потвърди се мъдростта, че ако хванеш някоя американска бира да ти хареса, придържай се към този избор. В случая - Going to the Sun IPA (на името на пътя през парка) от пивоварната в съседното по-голямо градче Уайтфиш. Опитът да сменя с Grizzly Ale от конкурентна монтанска пивоварна се оказа печален.

 

Я! Гризли! Я! Раян! 

Чудя се коя от срещите на втория ден от туристическия преход на палатки да обявя за по вълнуваща. 

Кога друг път съм се къпал във високопланинско езеро, на брега на което мирно си пасе мечка гризли. Голяма! Съдейки по белите косми и не особено надеждно мащабиране спрямо храстчето през обектив с 135 мм фокусно разстояние при необходими поне 400. 

 

 

А кога друг път, излизайки от кенефа на затънтен къмпинг в Скалистите планини в Северна Америка с капацитет 7 души, ще се сблъскам с познат!

Човек, с когото последно сме се срещали край гнездо на горили насред джунглата по склоновете на вулканите на Конго и Руанда в Африка. 

 

 

За другите около мене случайната ми среща с Раян твърдо ще остане историйката от екскурзията. Някакъв българин, който ги баламосва нещо с истории от земи, за които (също като и за България) не са чували, среща познат американец, с когото се знаят от още по нечувано място. Нирагонго. 

Другите са Джошуа и Авитал, гаджета от Ди Си, решили да пробват за сефте ходене на палатки с раница, водачката Джен и един самостоятелен чичко турист от Тенеси, представил се с планинарския си прякор Манго, Който малко се нацупи, че остана встрани от центъра на вниманието при пристигането на Раян с гаджедто си Суджин (Южна Корея). А центъра на вниманието си беше спечелил не само с лакърдии, разправяни с провлачен южняшки акцент, ами и с неизброимите опити да прехвърли въже с карабинер през неколкометровата висилка за окачване на храна. 

 

Очевидно така се опазват храна и паста за зъби от мечки в Северна Америка. Увисваш ги на високо и разчиташ, че мечката е проста и ще дърпа въжето надолу, вместо да го откачи от куката или махне запиращия корк, както ще направиш ти на сутринта. Павианите в Африка ще ги заболят коремите от кикот за такива предпазни мерки.


 

Походът не беше особено амбициозен като километраж (по около 10 км на ден) и денивелация (100 м първия ден, 300 - втория и то без раници) и, ако бяхме видели само гледките от първия ден, бих останал разочарован. Прибавяйки ефекта от зверски настроените спрямо хората легиони комари край Атлантическия поток и ... липсата на палатка. Това, което се оказа, че мъкна в раницата, не беше палатка, а едноместно, но не за всякакъв размер човек, биви. Нещо като по-голям ъглест спален чувал. Не можеш да я вдигнеш на всякакъв терен (примерно на пясък или мека пръст), не можеш да седнеш, не можеш да се облегнеш да четеш, не можеш да си прибереш раницата на сухо, а и дали ще останеш на сухо на дъжд, съвесем не е сигурно. Помня как не много години назад във времето се палех по олекотени турстически гаджети, размиващи границата на консуматорщината и любовта към откритите пространстава и как от гледна точка на преминаващата средна възраст ми изглежат трогателно uncool. Примерно - олекотените газови котлончета, които се появиха от разни раници на вечеря. А палатката в случая беше неизползваема като убежище от комари преди вечеря с книга в ръка. Природата компенсира с истински скалисти планини втория ден. В циркуса около езерото Зорница, където лагерувахме. Точно, каквото си представях, че ще видя. Първия ден видяхме Върха на Тройния Вододел. На запад, водата се стича към Тихия Океан, на североизток - към залива Хъдсън, а на югоизток - към Мисисипи и Мексиканския залив.

 

 

Последният ден от прехода беше едно сравнително дълго но безсъбитийно връщане по същия път. Разбра се, че Джош не е съвсем да не е пътувал. Бил специалист по Близкия Изток и бил живял известно време в Израел. Войната в Украйна и оставката на Орешарски малко го вълнуват, но го държи в напрежение, че два дни се е изолирал от новини за разпалилия се конфликт между Израел и Хамас в Газа. Джен ужким е ходила на трекинг в Индия, пък не знаеше, че шерпа не е нарицателно за носач, а етническа група в Непал. Урок по политическа коректност. Която трогателно липсва в индианския резерват (резерват ? за хора ?? през XXI век ???).

 

 

Източната граница на националния парк е точно към едно такова място. Земята на Черните Крака. Където най-голямата сграда е един лодж, строен още през 20-те или 30-те и на чиято морава гордо се вее националния флаг на Черните Крака над едно добре поддържано индианско типи, излязло като от класически усетърн. Празно. И нито един индианец в имота. За цяр! Нито мениджър, нито камериер, нито турист. Точно както си представям, че са изглеждали националните паркове насред племенните земи в Старата Южна Африка.

 

 

След дегустация на три монтански ейла ме хвърлиха край гарата Уест Глейшър да си чакам влака и продължавам пътя по живо по здраво.


 

'баси (excuse my French) хобито съм си избрал - да кисна на пуст открит перон до 5 часА сутринта да чакам закъсняващи с по 7 чAса влакове. Бетер Бангладеш. Добре, че си носех спален чувал, че да се увия на една пейка и подремна. До колкото ме оставяха на мира, преминаващите транзит 100+ вагонни товарни и цистернни влакове. Цялата работа идвала от откриването на нефт в Северна Дакота, което натоварило до неузнаваемост съществуващата железопътна линия поради липса на каквато и да било друга транспортна инфраструктура с нужния капацитет. Ами да поканят руснаците да им построят един северозападен поток, че да оставят нас на мира. За разлика от Бангладеш, в Америка поне можеш да си правиш справки в интернет за моментното разположението на влака в пространството и очакваното време за пристигане. Стига да имаш итернет. А в паланката Уест Глейшър интернет има само около фотографското магазинче между бара и канадсия информационен център (паркът е трансграничен). Доброволна безплатна услуга за обществеността. Но там на пейката ми издържа търпението да кисна само докъм 2 часА, когато се цитираше очаквано време за потегляне на влака около 4. А на съседната пейкомаса румънски студент бригадир се изповядваше надълго по скайпа на майка си в Тимишоара. Добре поне, че се случи топла за местността и сезона лятна нощ с преобладаване на молци и безобидни буболечки сред хвърковатата чета около лампата за четене над пейката на верандата, нежели кмомари. Все още бях на гарата, когато почнаха да се събират пътниците за обратния влак от Портланд/Сиатъл, който закъснявал ... с 1 минута. Да бръкнем с обида в раната! 

 

Снимките: тук

Редактирано 11 септември, 2014 от домосед

[Фил]

Станало quaint и привлича гости от няколко щата, включително придвижващи се електромобили от марката на Елон Мъск Tesla. За първи път виждам (и пипам) такъв наживо.

Странно или не, преди около месец се разминах с една Тесла ....на Раковски, че даже май беше и с българска регистрация.

 

 

 

Мисля, че освен с него и с бироналивача, не съм влизал в разговор с никой друг от фотомоделите си.

Е как тогава успя невербално да навиеш блондито от снимка 38 да позира с този предизвикателен ако-реша-мога-да-те-схрускам поглед ?

 

 

 

С един приятел от БГ се разминахме за няколко дни в Портланд. ....

но може би не е станало дума, че водната каскада в Keller Fountain Park

от снимка 87 всъщност е по проект на архитект Анджела Данаджиева , българка с успешна кариера и много реализации в Щатите - ако на някого му интересно - още малко за нея и за още една дама

Редактирано 11 септември, 2014 от Фичо

[FlyTraveler]

Този пътепис става все по-интересен.  Гризли на брега на езеро, в което се къпеш - много вълнуващо! Мечката явно не ти е обърнала внимание, иначе нямаше да има пътепис... Гида близо до теб ли беше? Има ли някакви правила в този парк относно дивите животни? Ясно, че не е като в Крюгер например (да не слизаш от колата), но други правила има ли? В САЩ си връзват гащите обикновенно с-у инциденти.

[домосед]

Странно или не, преди около месец се разминах с една Тесла ....на Раковски, че даже май беше и с българска регистрация.

 

Да, разбрах, че ги има в БГ. Ама аз нали от Африка ида ...

 

Е как тогава успя невербално да навиеш блондито от снимка 38 да позира с този предизвикателен ако-реша-мога-да-те-схрускам поглед ?

 

А аз дали не съм ли дОбър в погледите   

 

 но може би не е станало дума, че водната каскада в Keller Fountain Park

от снимка 87 всъщност е по проект на архитект Анджела Данаджиева. , българка с успешна кариера и много реализации в Щатите - ако на някой му интересно - още малко за нея и за още една дама

 

Браво! Благодаря за инфото. Ето за какво са форумите. Че сиатълският Ленин е българска работа, бях разбрал, но за портландския Фонтан, нямаше да ми хрумне да проверя.

 

Гида близо до теб ли беше?

 

Беше. Но единствената полза от нея би била да бяга по-бавно от мене, ако мечката беше решила да се поинтересува от нас. Точно тогава не си носеше даже пиперливия спрея срещу мечки.

 

Има ли някакви правила в този парк относно дивите животни?

 

Единственото правило е да не се излиза от пътеката. Въпреки че мечка е много вероятно да срещнеш точно на пътеката. Те не са будали да минават през къпините, ако има пътека. В случая и това правило го бяхме нарушили. Бяхме само аз и гидката. Тя беше гузна, защото ме беше вдигнала само мене в 6 часа сутринта да ... съм пиел кафе, а другите ги беше оставила да спят до колкото искат. Та за компенсация ми предложи да приближим езерото с мечката извън пътеката, стига да не казваме после на другите. Не казахме, ама ако сега четат форума ...    

[Childish]

Е, най-накрая нова сводка.

Чакам продължението.

[FlyTraveler]

... Не казахме, ама ако сега четат форума ...    

 

Този форум е на български, отгоре на това и на кирилица, аз затова си позволявам да пиша и коментирам хора (гидове) и места, както не бих направил в англо-езичен форум, където могат да намерят написаното с Гугъл.

Редактирано 11 септември, 2014 от FlyTraveler

[домосед]

 

- Извинете, сър, бихте ли искали да ви хвърлим въже и да ви спасим?

- Да, благодаря.

- Моля, заповядайте.

Преминаваме към действие, пускам шалтето, хващам въжето през рамо и се оставям да ме изтеглят на брега.

 

От моя гледна точка, тонът на диалога е една идея по-абсурден, отколкото ситуацията предполага. Чувствам се като Леонардо Дикаприо в края на филма Титаник. Лежа на ненадежден и напълно ненавигируем плаващ предмет сред осезаемо изсмукваща телесната ми температура студена водна маса, само че за разлика от неговата моята водна маса се движи. Бързо и еднопосочно! Но скороста при плаване не сгрява, както евентуално би топлила при плуване. А и, разбира се, точно в тоя момент не нося спасителна жилетка, защото реката не се беше преполагало, че ще е хладна и ще тече, още по-малко – бързо.

 

От тяхна гледна точка, културният диалог е задължителен, първо, защото така са възпитани, и второ, защото вероятно съм им заприличал повече на Том Ханкс, отколкото на Леонардо Дикаприо. Някакъв добре облечен джентълмен (dress code “smart-casual”: червена тениска и дълги сини панталони) се спуска по дива планинска река на надуваемо шалте. Може би това му е личният проект за прекосяване на Съединените Щати. Float, Forest, Float! 

 

С летящ старт спечелих конкурса за Легенда 2014 на Средния Приток на Сьомгова река. 

 

 

Всичко беше почнало от идеята на Джей Пи, скипера на надуваемия рафт, който я е минавал тая река поне стотина пъти, да пусне 9-годишната Селина да си играе с шалтето в едно привидно закътано заливче. А аз бях издоброволствал да проверя «за всеки случай» дали все пак няма риск да я подхване течението. Случи се такъв случай. Но също случих да налетя на хора с въже на не повече от миля от неволния старт на упражнението. Предишния ден се бяхме спуснали поне 25 мили, без да видим жива душа. А за още по-голям късмет лагернците вече бяха закусили и боравеха нещо около лодките си, където въжето им беше под ръка. Иначе бих си продължил на шалте още 70-тина мили по Средния приток до слива със Сьомгова река и после още неколкостотин до Змийска, оттам до Кълъмбия и оттам, до Тихия океан на границата на щатите Вашингтон и Орегон. Теоретично бих могъл да си сбъдна мечтата да стигна и до Хаваите. Нашата собствена група беше изостанала с няколко часа, залъгвайки се да лови риба. И предвид че всичко по реката се движи със скоростта на реката, надали имаха шанс да ме настигнат, а още по-малко – изпреварят. Физически закон, който се сгромоляса със страшна сила, когато час по-късно настигнахме осиротялото шалте. И си го прибрахме, но не преди да си поиграе малко на котка и мишка. Спира на някое подаващо се водорасло и точно, като го наближим, потегля пак до следващия сиит. И така – дор три пъти. See-It – мярка за речна дължина, въведена от Джей Пи, равна на видимия участък до следващия завой. Много удобна! Къде ще лагеруваме ? След седем сиита. Точно и ясно.

 

 

 

Джей Пи е на 52 и има бизнес освен с рибарски екскурзии и с коледни елхички. Гледат ги в Орегон и ги карат на пазара в Сакраменто. Не бил креационист и вместо на творец се прекланял пред природата като креатура. И не поставя по съмнение клетвата на бай Еди кой си, който 70 години пускал лодки по реката и един път на завоя на пътя видял йети. Самият Джей Пи бил виждал всички видове елени и мечки по много, а вълци - по-малко. Аз пък видях ена раирана катеричка.

 

 

Цялото спускане по реката все пак излиза по-кръгло в мили. 100. Отне шест дни. Има някакви регулации, колко хора може да има по течението във всеки един момент и местата за лагеруване се разервират предварително. Даже, ако нямаш комерсиален лиценз, играеш на някаква лотария като за зелени карти, че да те пуснат. Но ако то пуснат, можеш да се пускаш с какъвто намериш плавателен съд и да правиш каквото си искаш, стига каквото е влязло и да излезе.

 

 

Не ще и дума властва култура за не оставяне на никакви следи от бивакуване на сутринта. Има регулации и колко рибата трябва да има във всеки един момент и, особен ако си рибар, трябва да внимаваш броят и да остане непроменен. Вадиш я от водата, целувка, селфи и ... обратно. А ако искаш и да ядеш риба, си носиш от рибарницата.

 

 

 

 

 

Пейзажът се сменя всеки ден – от обли хълмове с поразена от пожар гора, през рехаво залесени с борове, до навлизане в скалист 25-милен каньон без авариен изход освен надолу по течението. Много малко от земята наоколо е частна собственост. Преброих две (2) ранча, покрай които се въртяха разни ковбойци на коне.

 

 

Индианци не видяхме. Предполага, че са ги депортирали за дребно хулиганство. Проблемът не е толкова, че са надраскали скалите със стенописи, а че не може да се разбере какво са нарисували. Лос или елен.

 

 

Възникна голям спор, който си остана неразрешен, защото вниманието на различни участници беше отвлечено от живи мечки, сърнички и гърмящи змии.

 

 

А на ковбойците не им е работата да гледат крави, ами да се грижат за няколкото струващи милиони частни бунгала да не ги погълне горски пожар. И да продават колекционерски тениски и сладолед. Една вечер пристигнахме толкова рано до лагера, че тръгнах нагоре по баирите да проуча за изненади. Пъравта беше една сърничка, която ме допусна по-близо до себе си, отколкото очаквах. Втората беше една чесна, която се бе притаила в дървена барака, край заравнена поляна, достатъчно дълга, че да излети. И гориво имаше в туби. Да бях я пробвал. Гледал съм как се карат тия неща. А после срещнах и един образ Брус. Сезонен рейнджър-доброволец, който може часове наред да те занимава със сладкодумни истории за порове, ракуни и чипмънкове, докато чорбицата му от прахчета къркори на печката.

 

 

На някои от лагерите, които се предполага, че през вековете са били ползвани и от доевропейските туземци, можело да се намерят върхове от стрели. Чарли (12) си намери. Дали я остави пак там, че да я намери и друг някой след него, не съм сигурен. Ако беше частен комерсиален терен, да заподозреш, че чорбаджията подхвърля тия стрели. Но това е щатски резерват, поддържан с добрата воля на минаващите през него да му се радват. Водата е студена, но чиста и за по-кратки плувания или излежавания на вързано шалте ставаше. Отделно, че поне на три места спирахме на топли минерални извори, някои оформени като басейнчета за потапяне, а други направо като душ.

 

 

 

Не всички лодките бяха такива, каквито си мислех. За рибарите бяха по-подходящи двуместни (плюс шкипер) лодки от твърда материя.

 

 

Това е явно стандартът по старата школа. Бил ги изобретил дядото на тартора Джеф още през първата половина на XX век. Младата конкуренция все още се придържа към архаичната за останлия англоезичен свят дума outfitters за име на занаята, но твърдо е минала на надуваеми съдове. Били те и катамарани. В нашия outfit имаше и огромен товарен надуваем сал-катамаран. Който в никакъв случай не трябваше да потъва!

 

 

Шкиперите са от кол и въже мъже на възраст межу 40 и 60 плюс един стажант, племенник на тартора Джеф. Неговата длъжност е свампер, което ще рече - всичката (!) хамалска работа по товарене, разтоварване, вдигане и разтурване на целия лагер. Сега е на 18, а се занимвал с това вече 4 лета подред!  В палатките можеш да ходиш изправен и не си разстилаш шалтето на земята, ами на походно легло. А като се събудиш сутрин, вече е оставил на маста пред палатката легенче с топла вода и огледало, за да се обръснеш. Ако искаш. Тази маса - дървена с несгъваеми крака - се носи само за тази цел!

 

 

Оказва се, че без да искам, ми се е паднала най-добрата дата за сезона. Първата седмица на юли. След това нивото спада и се тръгва от цял ден път по-ниско. А по-рано не можело да се стигне до входната точка, защото снегът не бил отворил пътя. Но имало анулирани резервации и затова Седа успя хем да ме покани в последния момент, хем да ме уреди на приятелска цена. Седа е туркиня по произход, но от повече от 20 години живее в Айдахо и цяло лято работи с лодката си за Джеф. С нея сме другарчета, откакто правихме първото пускане с рафтове по река Каменг в индийския щат Аруначал Прадеш преди 7 години. И оттогава се опитваме да  се координираме да се застигнем и на нейната река в Айдахо. Ами - ето - застигнахме се!

 

 

Пълната галерия снимки: тук

 

С което и приключваме сводката САЩ 2014   

[Георги]

Супер. Повечето информация от САЩ е предимно Ню Йорк, ЛА, Лас Вегас, а винаги съм чувал, че природата им е от най-забележителните. 

 

Аз пък си намерих занимавка малко, да хванем да ги маркираме тези теми тип дневник по малко по-различен начин да изпъкват, ще пиша по-късно...

[FlyTraveler]

Да си кажа и аз - изключителен дневник (като, че ли Георги е намерил най-точната дума, аз му казвам "доклад" - превод от английски от един друг форум).

 

Домоседов, изключителен стил на писане, за стила на пътуване изобщо не отварям дума.
 

 

Този "рафтинг" с шалтето в реката си е било сериозно приключение, направо инцидент с потенциално не много ясен изход.

[AlexandraKo]

Домосед, ама какъв хубав ник си си избрал! Много подходящ за човек, дето изобщо не седи на едно място.Всеки път, като чета някой твой пост ми става веселко. Да знаеш, голям съм ти фен, по- точно - баба фен. А пък разказът ти е толкова жив, толкова цветен, с толкова фин хумор! Благодаряяяя :danced:

[домосед]

Експериментирам с нов процес в писането на сводки.

Първо във форума, после в блога.

Тук:

 

http://domosedbg.blogspot.com/2014/09/usa-2014.html

[FlyTraveler]

Експериментирам с нов процес в писането на сводки.

Първо във форума, после в блога.

Тук:

 

http://domosedbg.blogspot.com/2014/09/usa-2014.html

 

Кой да ви светне на формата? 

[Rumiana]

Супер. Повечето информация от САЩ е предимно Ню Йорк, ЛА, Лас Вегас, а винаги съм чувал, че природата им е от най-забележителните. 

 

Аз пък си намерих занимавка малко, да хванем да ги маркираме тези теми тип дневник по малко по-различен начин да изпъкват, ще пиша по-късно...

 

А как се маркира тема тип дневник - че и на мен ми се върти в главата един такъв...     ?

[neuromancer]

Правиш нова тема, там под Заглавие и Тагове има "Етикет", избираш Дневник.

Това е. Ако вече си пуснала темата, цъкни на Доклад до модератор и ще я маркираме.

[Георги]

А как се маркира тема тип дневник - че и на мен ми се върти в главата един такъв...     ?

 

 

Правиш нова тема, там под Заглавие и Тагове има "Етикет", избираш Дневник.

Това е. Ако вече си пуснала темата, цъкни на Доклад до модератор и ще я маркираме.

 

Само модераторите имаме достъп до тези тагове. Тръгваш да пишеш подобна тема и иконката сама ще се появи по някое време

 

А може да погледнеш и да напишеш пътепис тук: http://magelanci.com/patepisi/ Което ти е по-удобно. Пътеписите обикновено получават по-малко обратна връзка, но пък не са подредени по дата и не остаряват, докато дневника ти може бързо да бъде превъртян на втора-трета страница във форума. 

[Nicro]

Не. Аз и не видях много производствени линии. Съседните две сгради имаха вид на цехове-хангари, но беше пълно мъртвило, вероятно заради уикенда. Също и по улиците.

турът го правят в заводът на Боинг в Еверет. Това е най-голямата сграда по обем в света.

има ги тъпите ограничения за снимането Удоволствието струва към 20$ и те разкарват по третият етаж на халето, показват ти производствените линии на 747, 777 и 787. разказват малко история, от къде идват номерациите на самолетите. Накрая ти казват, да не летиш, ако не е Боинг.

[bulpa]

Сега прочетох сводката за щатите, домосед, имаш невероятно дар-слово

А приключението със шалтето е било уау