дневник Андалусия по нашият си начин- ден по ден. :)

[Тони]

Всичко започна както обикновено с чуденето ми къде? След няколко сменени варианта накрая реших да е Андалусия и Мароко. Споменах на приятелка и хоп- от двама изведнъж станахме 6. Колкото повече, толкова повече.

Ровенето за билети и планчето бързо се наредиха.

София- Милано с уиз и Милано- Аликанте с Райънеър. Връщането- Фез- Барселона с Райънеър, престой два дни и Барселона- София с Вюелинг.

 

В тази тема ще опиша първата част от пътуването, до преминаването с ферибот до Танжер, за останалото ще пусна отделна.

 

Тръгване- 31,08, с ранен полет от София и чудесно прекарана предната вечер сбирка с магеланци.   Колата поверена на така познатия тук паркинг АТМ, цена за 14 дни и малко-32 лева-чудесноооо!

 

Отвратителна организация на терминал едно. Единия вход е в ремонт и всички за 4-те полета в промеждутъка от един час на огромна опашка....просто нямам думи. То бива недомислици, ама реших да не се ядосвам, че не бива така да се тръгва. Оромна опашка, изнервени пътници, чакане час, но все пак тръгнахме. излитането закъсня с половин час, поради описаното по-горе, просто нямаше как да се натоварят пътниците при това чакане, но така пък престоят ни в Бергамо стана точно два часа. Стигнахме, помотахме се на летището за по едно кафе и някаква закуска и се прехвърлихме при ирландците за този до Аликанте.

Кацнахме около 13 часа, от там процедурите по взимането на колите от летището. Дадоха ни една тойотка, на 4 000 км, прекрасна! Спътниците ни се сдобиха с един нов голф, дизел, също новичък и потеглихме. Предстоеше ни нощувка в Лорка, та бързахме да стигнем до там, километрите минаха бързо и следобяд, в едно никакво време, баш за почивка стигнахме в хотела. http://www.booking.com/hotel/es/jardines-de-lorca.en-us.html?aid=368032 , чудесно хотелче, с включен паркинг и басейн, настанихме се, малко почивка и тръгнахме из градчето. Впечатления- много симпатично малко градче, чудесно място за разходка, невероятна храна и страхотен замък във високото! Обиколката приключи за някои от нас около 22 часа, след дългия ден се прибрахме да починем, предстоеше следващия ден да потеглим към Гранада!

[Тони]

1 септември.

Станахме по-рано и без да будим останалите отидохме на разходка до центъра. Поогледахме още малко, после седнахме на едно площадче за закуска по чаша кафе. Беше разкошно- хората бързаха за работа, а ние безделничехме и изчаквахме останалите да се понаспят. След така започналата спокойна утрин се върнахме до хотела, където останалите бяха седнали на закуска и попаднали на българин, работещ в ресторанта на хотела. Докато се наредим стана 10 и нещо, натоварихме се и на път отново. До Гранада ни предстояха около 210 км, които минаха доста бързо с едно спиране за зареждане и почивка. Движението в Гранада беше ужасно. Имахме нает нещо като пансион на самия център и докато разберем, ч етрябва да влезем в едно, което според нас не беше улица, а пешеходна зона обиколихме два пъти района. Наместихме се в тясната уличка пред хостела да разтоварим и Крис и аз тръгнахме да търсим паркинга, който ни препоръчаха от хостела като близък и не много скъп /за Андалусия това е в порядъка на 20-ина евро на денонощие/. Паркирахме се, като предизвикахме две три споменавания на роднините ни от местни джигити, без да се трогваме, разбира се.

Върнахме се, а момчетата чакаха притеснено пред хостела да не би да сме се загубили. :D

Крааатичка почивка за душ и веднага навън. Понеже билетите ни за Алхамбра бяха за следващия ден решихме да посветим този на останалите интересни неща в града- катедралата, манастира сан Херонимо, но преди това, разбира се спирка за нещо за хапване и бирички.

Намерихме прекрасно заведение съвсем до катедралата, на едно площадче- Ла Барба, хапнахме, пийнахме и починахме и направихме обхода на предвидените места.

Катедралата ми хареса, манастира също, при все че почти до последната зала ми се стори нещо съвсем посредствено....изведнъж ни изненада мнооого приятно, уникално място е молитвения им храм. Седяхме и зяпахме красотите повече от половин час сигурно.

При излизането ни от там беще станало надвечер, затова решихме да се приберем за час два почивка и после да щурмуваме пак нещо за вечеря, разходка и каквото дойде.

 

Редактирано 17 септември, 2014 от Тони

[Тони]

Преди да продължа да дам малко цени на обектите в Гранада. Ние бяхме с карта за 48 часа , цена 33,50 евро. Включва - Alhambra
- Generalife
- Cartuja Monastery
- Granada Cathedral
- Royal Chapel
- Monastery of St. Jeronimo
- Science Museum
- Fine Arts Museum
- Memoria de Andalucía Museum и също така 5 билета за автобус

 

Приятелите ни бяха само с билети за Алхамбра- 15,40 на човек.

Като цяло излиза еднакво. Поотделно билетите за местата, които посетихме бяха-Alhambra-15,40 ,  Cartuja Monastery-4, Granada Cathedral-4, Royal Chapel-4, Monastery of St. Jeronimo-4, а като използвахме и по четири билета за автобус, тъй като толкова ни потрябваха излезе на кантар, около 2-3 евро по-евтино, отколкото ако плащахме всичко поотделно.

Редактирано 17 септември, 2014 от Тони

[slujitel]

Здравей Тони, с голям интерес те чета и се извинявам за прекъсването. Може ли да те питам нещо, между полетите в Милано 2 часа ли беше оставила само? Не се ли притесни, че самолета ви може да закъснее и да изтървете другия полет? Питам, защото и аз искам да купя подобни билети и съм изпаднала в размисъл.

[Тони]

Всъщност бяха четири. Дори ако всичко беше ок, щяхме да се качим до стария градНо поради забавянето на полета сутринта, както по горе написах заради недобра организация на летището и ремонта останаха два.

Всъщност Бергамо е супер лесно и прекрасно летище за смяна, така че и да беше се забавил още нямаше да има проблем.

 

 

2014-08-31 FR9065 BGY ALC 733 11:10 13:20 RYR     (A)   2014-08-31 W6 4351 SOF BGY 709 06:00 06:45 WZZ Редактирано 17 септември, 2014 от Тони

[Тони]

За вечерта бяхме решили да се установим за вечеря на Plaza De Bib-Rambla. Площадчето е много мой-тип, оградено цялото от заведения, с прекрасна атмосфера за вечеря и сладки приказки си е идеално.

Дегустирахме си винца, като, разбира се, изборът оставихме да го направи Крис и съвсем не сгрешихме...След обикалянето през деня имахме нужда от точно такова чудно място за споделяне на емоциите и разговори около видяното...и не само.

После пък, седенето ни дойде в повече, та половината се отправихме на нощен обход по улиците в старата част на Гранада. Обиколяхме из мъничките улички, обсипани с магазинчета за сувенири, ресторантчета, кафенета и мъже с китари, които даваха завършек на цялата картинка.

Изобщо...може би тук вече усетих изцяло и съвсем Андалусия!!!

 

[Тони]

2 септември /или денят, в който установих ГОЛЯМАТА липса /.

След ставането сутринта се отправихме към Cartuja Monastery. Цялата работа от централната част ни отне около половин час, че и повече и прекачването на два автобуса. Като цяло не останах очарована, мястото не е кой знае какво, наподобява малко предния манастир. Единственото впечатлително беше една заличка, в която всичко беше отново в арабски стил и по някакъв начин елементите бяха по-интересни и различни от вече видяното.

Снимките са гадни, но от там се оказа, че имам само от телефона.

Редактирано 24 септември, 2014 от Тони

[Тони]

До към 11 приключихме с манастира , минахме да хапнем набързо и се върнахме да оберем останалите. Резервацията ни за двореца в Алхамбра беше за 14, но след изчетеното по въпроса си бяхме предвидили време за градините, та тръгнахме раничко. Взехме градското автобусче , което тръгва от Пиаца Изабел Колон и се качва точно на входа на Алхамбра.

Няма да пиша за там, има изписани безброй неща, за мен това място е изумително. Влязохме бързичко и имахме повече от час за разходка преди входа в двореца. Градините са прекрасни! Заслужават да им се отдели колкото време може.

Цялата обиколка ни отне около 3,5-4 часа. Накрая, след като излязохме поседнахме да починем. Изведнъж ме обзе импулс да си погледна паспорта, и аз не мога да обясня защо. Иииииии бам! Отваряйки го, ме погледна снимката на дъщеря ми. Типично за мен избухнах в смях и съобщих на останалите, че нямам паспорт и ходенето ми в Мароко е под голям въпрос. Разбира се, всички си мислеха, че се шегувам. Да, ама не. От там нататък се започнаха едни разговори по телефона и търсене на варианти паспорта ми да ме настигне някъде преди ферито за Танжер. Та такива ми ти неща.

 

Ноооо...ето я и Алхамбра, както ние я видяхме.

 

[Тони]

След разглеждането на Алхамбра за по-бързо взехме таксита /от Алхамбра до пещерите с фламенкото 7-8 евро на кола/ да ни закарат до хълма отсреща -Сакромонте. Пътят то там си е цяло приключение. Всъщност погледнато отгоре е нищо разстояние, но долу минава река и трябва да се заобиколи, така че отнема едно 15 минути с кола. От страна на пещерите пътят е като пътека, минувачите трябва да се опрат на къщите, за да мине автомобила, а шофьорът ни обясни, че това е най-стария път в Гранада. Качи ни най-горе и после доста се повъртя да види дали може да вземе комисионна за това, че ние  закарал. Всъщност не бяхме решили дали изобщо искаме да влезем, погледнахме на две-три места, нямаше грам човек, а и поначало аз /пък и останалите/  хич не съм фен на такива "подредени"  танцови места, та след малко преговори между нас решихме да не влизаме и да си намерим някъде местенце за хапка-пийка с хубава гледка към Алхамбра. Успяхме и след дългия ден се отдадохме на чревоугодничество и разговори. Това беше последната вечер тук.

Само да кажа- Гранада е прекрасна!

[Hayasko]

Хайде давай, какво стана с паспорта, че ми стана интересно

[Тони]

Бях в Мароко :lol: . Паспорта...

Значи...аз съм си голяма късметлийка и винаги нещата ми се нареждат както си искам аз...пу-пу, плюйте..., та обадих се на около 20 човека мои приятели, които можеха да ми го изпратят и малшанс, всички по чужбината. Та трябваше дъщеря ми. Тъй като аз живея в малък град и няма DHL проверих веднага по нета от къде може да се прати без чуждо участие и видях, че спиди предлагат подобна услуга с партньор. На сутринта пратих детенце с паспорта в офиса и се почнаха едни дълги разговори с работещите в офиса. Ама пише 3 дни...да, но три работни...ама след 3 съм в Севиля, може ли там...ами не, не гарантираме, гарантираме за 5, веднага се сменя града...след 5, в понеделник сутринта съм в Алхесирас, срещу Гибралтар, ама трябва да хвана ферито до обяд...и такива разни. Та паспорта потегли. Пратиха ми номер на товарителница и ооооо, чудо- ами тя системата не е много в ред, няма как да стане, ама имаме 24-часов телефон....мдаааа, след дълги и безуспешни опити да се свържа някак звъннах на приятели да пробват от Бг. Ми нищо, ама издирили начин да се свържат с работещ офис, където им казали за този телефон, че принципно е денонощен, ама в събота е до обяд и вече в понеделник пак. :lol:

Аз бях направила и план, при случай че нещо съвсем се обърка и го загубят или не дойде- останалите заминават за Мароко, а аз си оставам в Испания и постепенно се добирам до Барселона, където те идват на 13, просто пропускам мароканската отсечка...

Та, пристигайки в Алхесирас неделя обясняваме на мениджъра на хотела /страхотно местенце точно на плажа, буквално от верандата си на пясъка с гледка към Гибралтар/ и той, някакъв супер готин тип, живял в България две години взе нещата много присърце и обеща сутринта първото, което да направи е да провери дали има някаква пратка. Ама аз сутринта, ранила рано :lol:   почвам да тормозя хората по телефона. Първо в Бг, обяснявам как не им работи системата за проверка и да ми кажат къде ми е в момента паспорта. Те се свързват с международен отдел, дават ми друг номер на товарителница и телефон в Испания. Звъня, телефона ми разпознава Мадрид, аз изтръпвам. Отсреща- ми да, ама от тук е тръгнал, давам ви друг номер. Телефончето ми пише- Кадис /на някакви 80 км, ми е, поуспокоявам се/. Отсреща обясняват, че и от тях е тръгнал....супер. Дават трети телефон, набирам ииии ми изписва града, в който съм!!! Трудно се разбираме по телефона, но ми дават адрес на офис. Слизам долу и обяснявам на човека, който бърза да каже ,че все още няма нищо. Той веднага предлага да ходим заедно. Аз първо отказах, щото имам кола, но той настояваше, имал работа в района и къде съм щяла да се лутам. Минаваме за 5 минутки да свърши нещо и спираме пред офиса на фирмата. Вън нямаше място да паркира, за това остана на аварийни в колата. Слизаме и почваме преговори с девойката, който отказва да ми даде пратката, тъй като била до адрес, а щели да ги разкарват утре!!!!! Комуникацията беше доста усложнена, тя ръкомахаше и се обясняваше на испански и хич не искаше да ми дава нищо, така че излязох да извикам Спасителя, обясних му какво става и той се зае. Тук е мястото да отбележа, че беше ужасно красив и строен мъж :blush: , мнооого обаятелен. Почна един разговор с момичето, ама и се усмихва, ама и обяснява как моите приятели чакат мен и спешно трябва да стигна до Мароко, че адреса е негов, вади там документи и накрая мацката с усмивка влезе в стаичката и излезе с плика с паспорта ми.

Идеше ми да го разцелувам, при все темерутското ми характерче.

И това беше края на сагата с паспорта ми. :lol:

Редактирано 26 септември, 2014 от Тони

[Duke]

Идеше ми да го разцелувам, при все темерутското ми характерче.

 

Да, бе, да. Колкото мен ме разцелуваш като ме видиш, при все, че съм строен и красив...

[Тони]

Да де, тъкмо това отбелязвам, че е нетипично да проявя такава любвеобвилност.

 

Ноооо пък като стигна до нея част от пътуването ще ви покажа хотелчето и ще препоръчам мястото. Освен това човекът знаеше и беше ходил в поне 5-6 града в България. В един момент си помислих, че трудно си обяснявам ентусиазма му да ми помогне, при положение, че е живял тук....но явно е попадал на добри хора. Щото иначе представете си- да бееееее, баш на българи ще помагам. :lol: :lol:

[Фил]

Идеше ми да го разцелувам ...

Е не го ли?   ...пък и такъв убав и строен , пък и повод си имала ...

Редактирано 26 септември, 2014 от Фичо

[Duke]

Ти па се едно не я знаеш какъв е темерут...

[Тони]

3 септември

Следващият ден беше отделен за Ронда и след това Малага. Ронда прибавихме по-късно в програмата, главно заради уверенията на Поли и Емилия, че никак не е за изпускане, за което много им благодаря.

След ставането сутринта и задължителното кафепиене взехме колите от близкия паркинг и казахме чао на Гранада.

Пътят мина бързо, въпреки че последните 50-ина км бяха по второ-третокласен път, и аз точно не знам какъв, но мнооого по-добър от нашите първокласни.

Тук е мястото да вметна, че ако някой има мерак да ходи в Сетенил де лас Богедас е добре да ги направи с Ронда заедно. Съвсем близо са, на около 30 км. Ние не бяхме го сметнали това и го оставихме за след Севиля от другата страна, което ни отне излишно време.

Пристигнахме в градчето баш по обяд, нямахме идея кое къде се намира, но видяхме огромна карта на града, на която при пръв поглед още става ясно къде са красотите и право натам. Стигнахме прекрасния прословут мост с гледките, подминахме го за да си намерим паркинг и зарязахме колите. Да, ама гладна мечка хоро..знаете. Преди да почнем обиколката се настанихме на площадчето до паркинга, където мярнахме ресторантчета и продължихме с кулинарната вакханлия...то после се видя по дрехите накъде доведе това, ама пък...както казва мой приятел- абе, почивка сме!

 

Pонда се оказа наистина невероятно място. Такива прекрасни гледки, толкова уникална природа. Препоръчвам го с цялото си сърце. За мене  огромна загуба да се пропусне.

 

 

 

След мостчето от едната страна има панорамна площадка. На нея беседка и когато отидохме там се оказа, че има едно момиче, което свири на арфа. Беше просто вълшебно. Когато накрая на пътешествието си говорихме за всеки от нас кой е бил най-емоционалния и силен момент, двама човека посочиха този.

 

След зяпане и слушане половин час и там се помотахме да видим търговската им улица, после попаднахме и на невероятно площадче...абе красота.

 

 

За Ронда мислехме да отделим около 2 часа, които неусетно станаха 4, но нито миг там не е изгубен. С огромно съжаление ,че не сме предвидили една нощувка там следобеда потеглихме за Малага.

И още малко Ронда:

Редактирано 10 октомври, 2014 от Тони

[Rumiana]

Чудесни снимки!

[Polina]

Ронда е невероятна! Много атмосфера има в това малко и спретнато градче! Радвам се, че сте го посетили..

[pepsii]

Хайде , давай , че ние потегляме натам на 24-и за втори път ... и пак намирам че сме пропуснали нещо

[Тони]

Ами понеже става бавно със снимките и нямам много време, ако не ме изчакаш  /това от Емилия го знаех  / задължително планирайте Ронда+ Сетенил де лас Богедас и Алмодовар дел рио, което е до Кордоба. Страхотни местенца са и трите!

Снимките са ужасни, от телефон.

 

 

Редактирано 10 октомври, 2014 от Тони

[mililia]

Вече съжалявам, че в нашата програма не успяхме да вместим и Ронда, просто пътя ни не мина оттам. Може би следващия път, защото Андалусия е прекрасна и винаги има какво повече да се види.

Тони, в Замъка на Алмодовар звучеше ли музика? Когато ние бяхме там, музиката даваше значим принос за обаянието на замъка.

Редактирано 10 октомври, 2014 от mililia

[Тони]

Да, звучеше. Ние прекарахме там почти 3 часа, много ни хареса. Само да стигна до там и ще дам по-добър снимков материал. Иначе, съвсем случайно намерихме в самото градче най-прекрасното ресторантче на света, с грамота от Мишелин. Невероятно вкусна храна и страхотна атмосфера.

Ако някой минава горещо препоръчвам!

 

http://www.latabernadealmodovardelrio.com/

Редактирано 10 октомври, 2014 от Тони

[Тони]

3.09 Малага

След прекрасния пир за всички сетива в Ронда потеглихме към Малага. Усещането за море е те връхлита още в началото, влизайки по многолентовия път, разделен от палми, палми, палми...и мириса на солена вода....Бяхме си резервирали нещо като хостел в самото сърце на града- на 20 метра от катедралата. Това усложни доста намирането му, което премина през шофиране по улици, които бих се заклела, че са пешеходни. То после се оказа, че сме пропуснали знак, упоменаващ, че е разрешено само за автомобили със специално предназначение...ама успяхме да се разходим баш по пъпа на града като пичове с автомобили и да се паркираме за разтоварване точно пред хотела. :D Пък месец мина, не са ни чарджили с глоба...Та оставихме мъжовете и едната девойка да се регистрират, а аз и другата с двете коли за пореден път тръгнахме да си търсим паркинг. Как минавахме по според мен пешеходни улици няма ви обяснявам! Че и как направихме около 15-20 км да дирим паркинг също няма, но е факт, че после открихме такъв на няма 5 минутки пеша от мястото за настаняване. Мииии...паркирахме се в един подземен, беше на самата граница на пешеходната зона /?????дали  и кое точно беше тя, така остана загадка за нас/. Останалите вече бяха пред полудяване защо се бавим повече от 40 минути, та отидохме, хвърлихме багажа и навън! Първо- в катедралата. Надвечер, пълно с хора и служба...просто нямаше как да се подмине. Малко беше задушно вътре и гледката на стотици хора, веещи ветрила много ме впечатли, все едно в такт с проповедта си махаха...

Слязохме към пристанището и се отдадохме на една дъъълга разходка, чак до края му. Бяхме решили в Малага  само да обикаляме, да хапваме и пийваме. Пребродихме старата част набързо, позяпахме и заседнахме на един площад, на който прожектираха лятно кино...докато умората ни надви.

4,09 Със ставането сутринта първото нещо беше да погледнем пак катедралата и градината към нея, без толкова хора като предната вечер и после музеят на Пикасо. Там ни отиде и времето докъм обяд, натоварихме се, сбогувахме се с Малага и напред по пътя, отново.

[Тони]

И още малко снимки от Малага:

[mililia]

И ние разгледахме града набързо, като отделихме внимание на същите забележителности като вас. Останах с хубави спомени от там и реших, ако някога отново се върна в тази част на Испания да му отделя подобаващо време. Хареса ми атмосферата.