Прескочи до съдържание

дневник Майско из Ваниловите острови Мавриций и Реюнион


macf1an

Препоръчани мнения

Дойде време и за финала: гордостта в островната им колекция, Ile aux cerfs. Малък и силно преексплоатиран остров, с няколко ресторанта, приключенски парк, барове, и цяло голф игрище. А, и тук-там останали плажове ..

А елени?  :biggrin: 

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

Дойде и последният ден от пътешествието..

Бях си уредил късно напускане на стаята, срещу баснословните (на фона на платените за целия престой) 50 евро. Както се оказа, май на око ми ги казаха и можех да се пазаря, ама здраве да е ..

Джими и Фабиен, пилотите на Зен УЛМ, ме натовариха в една джипка, чийто багажник беше пълен с туби гориво. На мен ми се падна Фабиен - местен образ, който според мен нямаше и 20 години, но поне говореше доста сносен английски.

Стигнахме до летището в Сен Пиер и летците набързо избутаха на ръка самолетите от хангара. Не беше много трудно - тежат по 200 и няколко кила .. :

 

IMG_20150510_083507.jpgIMG_20150510_082841.jpg

 

Уверих се, че имаме парашут на самолета, уточнихме се, че искам "пълна програма", всички циркуси, вулкан и лагуна, и след няколко минути вече набирахме височина.

На прозорците има прозорче, от което можеше да се снима, но трябва да се внимава да не си подадеш устройството навън, че вятърът си е със 150 км/ч .. и като заснимах.. направо прекалих. Имаше защо:

 

IMG_20150510_085342.jpgIMG_20150510_085259.jpgIMG_20150510_085539.jpgIMG_20150510_085606.jpgIMG_20150510_085619.jpg

 

Летяхме на няколко метра, буквално, от отвесната стена, за която ви споменах в предната глава. Под нас - и двете селца, който посетих предния ден, като на длан:

 

IMG_20150510_085910.jpgIMG_20150510_085654.jpg

 

Направихме една врътка над Силаос, и макар и двамата да бяхме наясно за резултата, все пак се отправихме към покрития с дебели бели облаци вулкан ..

 

IMG_20150510_090333.jpgIMG_20150510_090735.jpgIMG_20150510_091431.jpg

 

Пълна греда. Да не казвам голяма дума, ама едва ли не, заради него отидох ... Екскурзията ми се провали, облаците ми го скриха ... и на всичкото отгоре - изригнал след като си тръгнах ... Пьутан!

 

Циркусът Саласи също беше покрит от облаци и единствено ни остана да видим Питон Де Неж отблизо, както и евентуално Мафате, ако изпреварим бялата пелена .. За целта трябваше да вдигнем самолета (буквално, не онова, другото) над 3100 метра. Устните ми съвсем осезаемо започнаха да посиняват, но стиснах зъби и впрегнах всички сили в поемането на малкото кислород, до който можеше да се доберат двата ми горни черни дроба . Може да звучи шеговито, ама положението хич не беше розово, за малко да "але ле шевал дан ла ривиер".  Ето го и страховитият връх:

 

IMG_20150510_092024.jpgIMG_20150510_091926.jpgIMG_20150510_091935.jpgIMG_20150510_092009.jpg

 

За мое, и на застрахователната агенция, която си спести едно репатриране от другия край на света, щастие - бързо се спуснахме на по-кислородо съдържаща височина, и двамата пилоти ни изнесоха шоу програма, в която почти си докоснаха крилете, летейки паралелно. Един остър left break по-късно и вече се носехме над циркуса Мафате:

 

IMG_20150510_092824.jpgIMG_20150510_092611.jpgIMG_20150510_092709.jpg

 

 

Видя се, че облаците ни преследват, затова пилотът ни отправи възможно най-бързо към останалите гледки по пътя за лагуната:

 

IMG_20150510_093037.jpgIMG_20150510_093057.jpgIMG_20150510_093138.jpg

 

След няколко минути вече летяхме над западното крайбрежие на Реюнион, усилено издирвайки някой кит или поне акула. Да, и снимайки като японец за сефте в Париж..

IMG_20150510_093530.jpgIMG_20150510_093628.jpgIMG_20150510_093959.jpgIMG_20150510_094029.jpgIMG_20150510_094816.jpg

 

Кацнахме впечатляващо меко, почти изръкоплясках, поздравих пилота за уменията му, които впоследствие иска да развива във военно-транспотната авиация, и се приготвихме за прибиране. Шефът на авиоклуба потвърди, че заради облаците не сме летели максимално дълго, и ме таксува по тарифа като за едночасов полет - 140 евра. Даже и не искаше да вземе 10те отгоре, които му дадох ..

 

Хотелът ми се намира близо до мястото, където се организира неделния пазар. Предполагам защото този уикенд беше тридневен, пазарът беше комбиниран с музикален фест, та чак и синхронно плуване в лагуната:

 

IMG_20150510_115208.jpgIMG_20150510_120150.jpg

 

Пазарът определено трябва да се види - народ, манджи безобразно вкусно изглеждащи и миришещи, дрехи и дрънкулки, пиене, игри, забави .. абе баш пазар. Народът беше празнично настроен, времето беше супер, и аз взех, та прекарах последните си часове в разходки и наблюдения на райския живот, който си водят:

 

IMG_20150510_141518.jpgIMG_20150510_143123.jpgIMG_20150510_143134.jpg

 

Едно от големите постижения на общността е симбиозата между различните етноси: от малгашите, дошли от Мадагаскар, през европейци, индийци, китайци, и какво ли още не. Религиите съжителстват, езиците се смесват, всички се наричат креолци, а ние можем само да им завиждаме ..

 

Стегнах си вързопите, извозиха ме до летището в Сен Дени, сбогувах се с Марина, която дойде да ме изпрати като със шпалир, и се заприбирах. Еър Франс ми бяха спретнали леко неприятна изненада в поредната птичка 777-300: помните ли кашер менюто? Е, халал менюто, което ми сервираха, беше НАЙ-гадното самолетно ядене, което съм вкусвал. На първите 3-4 хапки не установих пиле ли е, риба ли е, или нещо вече сдъвкано и изплюто, но ако джихадистите са принудени да ядат такова всеки ден, напълно разбирам защо са такива киселяци:

 

IMG_20150510_220727.jpg

 

След доста здрав сън, пристигнахме на Орли живи и здрави, и капитанът намаза бурен аплауз от сънародниците си за (според мен нормално) мекото кацане. Трансферното гише, от което се взима безплатния билет за автобусите на Еър Франс, които те карат на Шарл Де Гол, е точно до лентите с багаж. Получих си го безпроблемно и се наредих да чакам на спирката, предусещайки финалното попълване на един отколешен свой пропуск .. Представете си колко се учудих, когато автобусът дойде, и зад волана видях най-красивото, фино, миловидно и усмихнато момиче, откакто бях напуснал пределите на Европа. Кара автобус. Между летищата в Париж. :blink:

 

Та, за пропускът, който беше попълнен: на осмото си посещение в Париж най-накрая зърнах Айфеловата кула B)

 

 


А елени?  :biggrin:

Елени нямаше, но имаше няколко Насти, две-три Даши, и колкот' щеш Орелита и Стефанита :)

  • Харесвам 30
Връзка към мнение

Благодаря ти за отделеното време и положения труд, Macf1an. Разказът, вече традицонно, беше забавен, увлекателен и на мен ми е мъчно, че свърши. Надявам се скоро пак да имаш поводи за писане :)

  • Харесвам 5
Връзка към мнение
Публикувано: (редактирано)

Ето и компилация от видео-изрезки, заснети на споменатите местенца:

 

 

Едно допълнение към разказа и името "Ванилови острови"

Ванилията не е ендемична и на Мавриций, и на Реюнион, и в Полинезия.

По начало произхожда от родината на Ацтеките - Мексико. Т.като в природата симбиозата играе огромна роля.. единствената пчела, която може да я опрашва, също живее само в Мексико, а това представлявало голям проблем едно време, защото тия пчели измирали, докато ги докарат ..

Е, благодарение на 12 годишен роб от Реюнион, проблемът бил решен завинаги. Момчето измислило как да опрашват шушулките ръчно, който метод се ползва и до днес. Уви, дори и потупване по рамото не е получил ..

Следващия път като консумирате някоя торта или крем, спомнете си за него с усмивка :)

Редактирано от macf1an
  • Харесвам 19
Връзка към мнение

Охххх супер е. Благодаря ти много за споделянето и за разказите, които признавам, че очаквах с нетърпение и дебнех откакто се върна. Видеото е супер също. Зареди ме с прекрасни спомени и малко носталгия от това място, на което животът е толкова прекрасен, безпроблемен, безметежен... Сякаш времето е спряло... 

  • Харесвам 1
Връзка към мнение

..

Е, благодарение на 12 годишен роб от Реюнион, проблемът бил решен завинаги. Момчето измислило как да опрашват шушулките ръчно, който метод се ползва и до днес. Уви, дори и потупване по рамото не е получил ..

Така е. Животът е несправедлив - едни "фъркат" над Реюнион, а други само четат. :read:

  • Харесвам 3
Връзка към мнение

Страхотен пътепис, благодаря за споделянето. Според мен си се разглезил от пътувания до топ тропически острови (Френска Полинезия, островите на Кук, Сейшелски острови), които където и да отидеш от тук нататък трудно ще ги "биеш" като природна красота (е, зависи и в какъв аспект, ако започнеш да търсиш повече дивотия, има накъде). От моя гледна точка даже само полета с едномоторния самолет в Риюниън си струва цялото пътуване, а не е като да е нямало и други красиви места.

В един момент просто започваш да търсиш различни, а не по-красиви места или да повтаряш вече видяните най-красиви (от твоя гледна точка). Или пък пренасочваш интересите на друга вълна - ледници, сафари, пустини, древни цивилизации, мегаполиси или каквото било там... :)

  • Харесвам 6
Връзка към мнение

Като приятен завършек на историята, току що си получих 60те евро кешбек от сбърканата оферта за билета ;)

  • Харесвам 9
Връзка към мнение
  • 2 години по-късно ...

Офтопик. 

Помня,  че е споменавано ,  но не го откривам. С коя програма се визуализираха маршрутите подобно на картинката в първия пост ? 

 

post-1706-0-65827100-1421752047.gif

Връзка към мнение
Преди 1 час, stanimir каза:

Офтопик. 

Помня,  че е споменавано ,  но не го откривам. С коя програма се визуализираха маршрутите подобно на картинката в първия пост ? 

 

post-1706-0-65827100-1421752047.gif

Great Circle Mapper

  • Харесвам 4
Връзка към мнение

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.