дневник Исландия - 3-то издание - план и прогрес

[Георги]

Има място и за двете, подробното планиране не изключва и допълнителна информация относно традиции, легенди, истории, излъчване. Ако във форума има повече информация по първата част, то не е целенасочено, просто така се получава. Имаме повече хора, които се справят с планиране, от колкото разказвачи като Бай Добри, което бих казал че е сериозен пропуск

 

Иначе, двете неща се допълват перфектно. В тоя ред на мисли, като се прибера ще поизмислим нещо, аз може да разписвам практически детайли по планиране как се стига до конкретно място, а Бай Добри да допълва с останалите неща. Исландия може да е мини модел за цялостното развитие на форума за в бъдеще, ще видим. 

 

В други новини - пристигнахме в Акурейри в много приятно апартаментче от airbnb. Лека почивка и отиваме да се разхождаме. Времето е перфектно, идеално за по-релаксиращ ден. 

[Фил]

Иначе, двете неща се допълват перфектно. В тоя ред на мисли, като се прибера ще поизмислим нещо, аз може да разписвам практически детайли по планиране как се стига до конкретно място, а Бай Добри да допълва с останалите неща.

А, именно, това ми звучи като перфектната комбинация.

[Георги]

Зоната около езерото Myvatn е може би с най-сериозната гъстота на интересни природни феномени в цяла Исландия. През 2-3км има нещо за гледане и спокойно може да се откара седмица, особено, ако държите да обиколите по пътечките, а не с колата. 

 

По нашият план имахме ден и половина. След като закусихме стабилно, започнахме горе-долу по ред на номерата от изток на запад. 

 

Започваме с църквата в Reykjahlid. Историята тук е как при едно вулканично изригване, реката от лава стигнала почти до самата църква, аха да я погълне, но в последния момент се разделила на две и я заобиколила. От старата църква има малко останало, един постамент по средата на гробището, но лавата си стои. 

 

 

Storagja и Grjotagja са две места, които ме заболява главата само и да им напиша имената. Ако не знаеш какво търсиш там, няма и да го намериш. Представляват много затънтени геотермални басейнчета, които навремето са ставали и за къпане. Сега за съжаление, първото е прекалено изстинало, което е благоприятствало развиването на някакви кофти бактерии във водоема. А второто при поредното близко изригване е вдигнало температурата до нездравословните 60 градуса, които макар и да спадат до 48 в момента, все още са противопоказно високи. 

 

Аз лично съм чувал, че Исландия има доста такива басейнчета, но който ги открие си ги пази в тайна, за да не плъзнат туристи, оператори на Games of Thrones и друга подобна паплач, която може да ти развали кефа. 

 

 

После отминахме към геотермалното поле Hverir. Гореща пара, бълбукаща кал, нереални цветове и звуци и задушаваща миризма на сяра. До толкова задушаваща, че на определени места наистина е трудно дишането. На тези места сякаш земята е обърната с хастара навън. 

 

 

 

Чудех се дали тези "коминчета" са изкуствено подпомогнати, с конусовидната форма и с камъните отгоре или просто природата по този начин си е направила нещо като пъпка през която да изпуска натрупаното напрежение в недрата. 

 

 

Следващата ни цел беше полето с лава около Leirhnjukur. Хълмчето е сякаш разделено на две - отляво зелената и райска част, отдясно бълбукащият ад. 

 

 

Можете да направите грешката да стигнете само до това езерце на хълма и да се върнете обратно...

 

 

В никакъв случай недейте! Продължете със сигурност в посока Hofur и ще видите от най-нереалните пейзажи, които сте си мислели, че може да съществуват. Цялата разходка отнема не повече от 2 часа. 

 

 В края на 70-те вулканът Krafla изригва и в това поле сякаш изригването все още не е приключило. Пушещи вулканични камъни, до където ти стигат очите. Този дим създава впечатление, че аха да стъпиш на камъните и ще се опариш. Всякакви емоции изпитваш, от страх пред природата, до въодушевление, може би и лека депресия. Сигурно Фродо в Мордор е изпитвал нещо подобно. 

 

 

Вече на връщане, ако имате желание, може да се изкъпете на този душ по средата на нищото. Нямам представа какво правеше там, но си течеше абсолютно нормално, имаше си и кранче за силата на водата. 

 

 

Последва изкачване на кратера Hverfell. Самия кратер има почти перфектна форма, все едно природата е изстреляла един куршум и това е дулото на оръжието и. 

 

 

 

Изкачването отнема 15-ина минути и е доста стръмно, но лесно. Не правете грешката само да надзърнете в кратера и да се върнете, а отделете още час за пълна обиколка. Гледките, които ще се разкрият над околността са невероятни. 

 

 

 

Бай Добри, това Askja ли е или не? Че много ме тормози тоя въпрос трети ден...

 

 

 

Следват лава образованията Dimmuborgir. Не е чудно, че разни норвежки блек метъли избират подобно име за групата си. Доста застрашаващо изглеждат и не е място, на което ще се чувствам супер комфортно вечер, колкото и ирационален да е този страх. Около коледа разни джуджета изскачат измежду стълбовете от лава, не съм сигурен как се вписват, но кои сме ние да критикуваме старите исландски традиции. 

 

 

 

След това отметнахме и псевдократерите Skutustadagirar. Казвам отметнахме, че като цяло нямаше време да направим цялата обиколка между тях, преценихме, че е добре да изпълним целия график от ден и половина само за един ден и по този начин да олекотим следващия. Иначе на другия ден трябваше отново да караме 30км в обратна посока. 

 

 

И понеже има риск да си помислите, че Исландия е само брутализъм, лави, изригвания, сяра и т.н. съм оставил малко снимки от същия ден за накрая. Напротив, Исландия владее всички стилове и може да изпълнява с еднакво задоволителен резултат както гореспоменатия блек метъл, така и класическа симфония...

 

 

 

 

 

А за тая снимка много ми се смяха като бързах да кажа, че искам да хвана овца на залез. Ама кой се смее сега, а? Само въженцето пречи малко, ще видим като имам време да обърна внимание на обработката на снимките какво ще стане. 

 

 

Вечерта хапнахме по една пица и обратно в хотела да се топнем в горещото басейнче. Този път внимавахме да сме преди 8, че предишната вечер нямаше абсолютно нищо отворено вечерта в 8:25 и вечеряхме солети и фъстъци. Трябва много да се внимава в Исландия за тези неща, да не увисне човек гладен в някой хубав момент. 

 

Сияние имаше, колкото да кажем, че сме го видяли и днес, защото цялото небе беше в облаци, а и луната е почти пълна. 

 

Зоната около езерото Myvatn е доста хардкор във всяко едно отношение. Не смея да сравнявам с южния бряг, все пак на едното съм бил три пъти, а тук съм за първи път. Дали при третото ми евентуално идване ще продължава да ме впечатлява по същия начин? Не знам, със сигурност нито един от исландските райони, които съм посетил не е за изпускане. Винаги при планирането трябва да отпаднат разни неща, избирането кои неща да отпаднат в Исландия е буквално рязане на живо месо. 

[ECC]

Значи не сме само ние дето около Миватн ни хареса най-много.

Някой е откраднал тоалетната чиния,която беше до душа.......

[Sun4o]

Друг е въпросът, че сега съм се кротнал в Пловдив.....

Хе, Бай Добри, аз съм се кротнал в Пловдив от няколко десетилетия....

Мо'е ли досега да си траеш?

Дай да организирам една среща, може обща, може насаме, да ме бутнеш малко в атмосферата исландска?

[Георги]

Като се върви само по път 1 в тази част е сравнително по-рядък шанса да се види карибу. Трябва и малко време с дебнене навътре. Хайваните се крият, големите стада почти винаги избягват пътя. Със сигурност сте минали през пирамидалните терасовидни фиорди на Брейдалсвик (които малко приличат на храмове от Ангкор), мястото с нападенията на алжирските пирати, пещерите на престъпниците, местата на които се разиграват велики саги, и доста интересни вещерски каирни (но те са леко по-навътре), а по-нагоре и към планината, в която вярват, че е убежище на кралицата на елфите Стоурурд:

 

 

Хванали сте хубав пълноводен Детифос и чудесно време. Остава да сте спрели на оранжевата земя Наумафятл преди езерото, да сте качили тефровия вулкан Кверфятл и да сте се отбили до скалите Димуборгир при 12-те джуджета Йоласвейнари. Направо си изпълняваш програма на макс. Не видях да сте се отбивали само до Сейдисфьордур. Днес сте минали през Акурейри 100% със снимка на френското кафене, после през призрачната долина Йокснадалур и красотите на съвсем различната северна Исландия - с истинските торфени къщи, липсата на дървета и храсти и прекрасните и девственочисти заливи, реки и поляни. Отбийте се и до скалата Квитсеркур, близо до Блондюос. Тя е точно като шлем на викинг в здрача:

 

 

Източник 1-ва снимка: http://retro.smugmug.com/

Източник 2-ра снимка: http://www.escapereality.info/hvitserkur-westfjords/

 

Малко ни е по-различен плана за утре между другото. Мислим да завием през Siglufjordur на север, било супер красиво градче и като цяло да ударим рекорд по най-северна точка. А пък Квитсеркур хич не идва близо до Блондюос като гледам, а е някъде из Западните Фиорди, които ще са тема на друго пътуване вероятно  Ох, то няколко Квирсеркур-а имало...ама и този може да е леко недостъпен за нашата количка, зависи от качеството на път 711. Помниш ли какво му е състоянието? Може да извъртим една обиколка и на Vastness...

 

Утре сме до Stykkisholmur, с посочената отбивка на север и малко кибик за тюлени около Hvammstangi. Дано чернaта отсечка от път 54 не създава проблеми. 

 

 

Значи не сме само ние дето около Миватн ни хареса най-много.

Някой е откраднал тоалетната чиния,която беше до душа.......

 

Ами...ти можеш да го кажеш така Аз бих казал, че Миватн ми въздейства и ми хареса повече, но може да е защото на другите места вече съм ходил. Сравнението от моя гледна точка е трудно да се получи обективно. Друго,което мога да кажа, че пък южният бряг ми въздейства повече пърият път, но пък тогава ми беше първо идване в Исландия въобще, т.е. пак не става сравнението. Определено ми хареса липсата на хора на север, обаче!

[ECC]

При нас първите два дена,когато бяхме на юг,дъждът беше ужасен и почти се бях отчаял.Около Миватн ни беше първият слънчев ден.Може би това има значение.

Siglufjordur отново ни посрещна с нещо между дъжд и сняг.Самото пътуване до там не беше особено интересно,защото пътят не върви по брега,а през тунели.Има интересен музей на херингата там-снимката със знамето е от там.

А с бай Добри трябва да направим една специална магеланска среща,посветена на Исландия,ако той е съгласен.Хубаво ще е да е някъде,където може да се ползва и мултимедия.

[Добри]

Онова горе не е Аскя. Той е много по-голям и разлят. По права линия са над 70 км. на юг от Кверфятл до него - виж на картата. Дори да си сложил зуум, това там е твърде близо. На юг ли гледаш? Има 2-3 подобни формирования, но по-малки, пак вулканични височини. На север е само Gaesafjoll - 882 m. и Hagong - 818 m (до Крафла).Това там е или близкия Burfell - 953 m., и по-малко вероятно Blafjall - 1222 m. или в краен случай Sellandafjall - 988 m. доколкото ме лъже топографията. Чак толкова за всяко кратерче не съм вдигал левъла, и то от една далечна снимка.

 

Siglufjordur е супер - това е по-добрият маршрут. Не знаех колко време имате и откъде ще минете

Hvitserkur си е точно няколко километра след Блондюос, обаче проблема ви е, че път 711 или другия заобиколния - 721 може да не ви огреят с мерджана. Просто не помня точно сега с какъв статут бяха. Но като цяло ходи бая народ и мисля, че с малко внимателно шофиране става и за вашата грация. Принципно са черни чакълести. След 711 има ходене до скалата, въпреки че се вижда отдалече и мисля че може да оставите колата и да идете пеш, но зависи от времето, с което разполагате (не знам за една скала колко сте готови да повървите).

 

Sun4o, братко, майнозавър съм си в кръвта от 37 години! Писал съм го гордо в профила си от първата ми минута във форума! 

[Брани]

Като се върви само по път 1 в тази част е сравнително по-рядък шанса да се види карибу. Трябва и малко време с дебнене навътре. Хайваните се крият, големите стада почти винаги избягват пътя. Със сигурност сте минали през пирамидалните терасовидни фиорди на Брейдалсвик (които малко приличат на храмове от Ангкор), мястото с нападенията на алжирските пирати, пещерите на престъпниците, местата на които се разиграват велики саги, и доста интересни вещерски каирни (но те са леко по-навътре), а по-нагоре и към планината, в която вярват, че е убежище на кралицата на елфите Стоурурд:

 

 

Хванали сте хубав пълноводен Детифос и чудесно време. Остава да сте спрели на оранжевата земя Наумафятл преди езерото, да сте качили тефровия вулкан Кверфятл и да сте се отбили до скалите Димуборгир при 12-те джуджета Йоласвейнари. Направо си изпълняваш програма на макс. Не видях да сте се отбивали само до Сейдисфьордур. Днес сте минали през Акурейри 100% със снимка на френското кафене, после през призрачната долина Йокснадалур и красотите на съвсем различната северна Исландия - с истинските торфени къщи, липсата на дървета и храсти и прекрасните и девственочисти заливи, реки и поляни. Отбийте се и до скалата Квитсеркур, близо до Блондюос. Тя е точно като шлем на викинг в здрача:

 

 

Източник 1-ва снимка: http://retro.smugmug.com/

Източник 2-ра снимка: http://www.escapereality.info/hvitserkur-westfjords/

 

Ааа, човек, ти си нечовек бе!

 

[slujitel]

Ние ходихме до скалата, сега не мога да си спомня кой точно и какъв беше пътя, но бяхме с малка кола и нямахме проблеми. Колата се оставя на пътя и се върви малко пеша до самата скала.

[Георги]

Онова горе не е Аскя. Той е много по-голям и разлят. По права линия са над 70 км. на юг от Кверфятл до него - виж на картата. Дори да си сложил зуум, това там е твърде близо. На юг ли гледаш? Има 2-3 подобни формирования, но по-малки, пак вулканични височини. На север е само Gaesafjoll - 882 m. и Hagong - 818 m (до Крафла).Това там е или близкия Burfell - 953 m., и по-малко вероятно Blafjall - 1222 m. или в краен случай Sellandafjall - 988 m. доколкото ме лъже топографията. Чак толкова за всяко кратерче не съм вдигал левъла, и то от една далечна снимка.

 

Siglufjordur е супер - това е по-добрият маршрут. Не знаех колко време имате и откъде ще минете

Hvitserkur си е точно няколко километра след Блондюос, обаче проблема ви е, че път 711 или другия заобиколния - 721 може да не ви огреят с мерджана. Просто не помня точно сега с какъв статут бяха. Но като цяло ходи бая народ и мисля, че с малко внимателно шофиране става и за вашата грация. Принципно са черни чакълести. След 711 има ходене до скалата, въпреки че се вижда отдалече и мисля че може да оставите колата и да идете пеш, но зависи от времето, с което разполагате (не знам за една скала колко сте готови да повървите).

 

Blajfall ще да е. Съвпада 1:1 и с други снимки от гугъла, а и като цяло за изгледа който имахме

 

Ами май ще отрежем Siglufjordur за да имаме време да направим пълно кръгче на Vastnsness. Тюлените са ни топ приоритет. Лошото е, че тъпия гугъл нещо се запъва с правилно калкулиране на времето като става дума за черен път, та ще го мисля пак довечера като финализирам маршрута. 

 

Сега е време за вечеря и малко от прочутия акурейски нощен живот. Днес цял ден подскачаха по улиците разни викинги, смърфове, че дори и рапъри, петъците тук май са специални. 

[Добри]

Задължително се снимайте в Акурейри с най-известните тролове в Исландия - Грила и мъжа й Лаппалуди. Ядат деца, шетат нощем, правят бая поразии. Снимката вече си е моя

[Георги]

Както споменах, днес щеше да е по-лежерен ден. Свършихме почти всичко вчера и за днес остана само да се придвижим от Laugar до Акурейри, което са някакви си стотина км. Все пак преди да тръгнем да не забравим да щракнем елфските къщички до хотелчето. 

 

 

 

Само една спирка по пътя - Godafoss. Не е най-забележителният водопад, който видяхме, но не е и най-скучният. Много е трудно да направиш класация, когато за една седмица си видял 100. Все пак е супер близо до пътя и нищо не ви струва да се отбиете, ако сте в района. 

 

 

Ето как изглежда Акурейри, кротко сгушен в единия край на фиорда Eyjafjordur. Ако изключим обхвата на Рейкявик това е втория по големина град, изключително приятен и за разходка и за почивка с чат-пат доста шарени къщички. Абе с две думи, добре презарежда батериите. 

 

 

 

А това са група смърфове, които ей така си купонясваха до някаква кола, мернахме ги из баровете по-късно същият ден. Видяхме и група викинги, силно вероятно и те да бяха/са из заведенията, но не си носеха бойното оборудване от мечове направени от бирени кутийки и т.н. 

 

 

Още една приятна къщичка. 

 

 

Хапнахме по една супа в хляб за късен обяд и се прибрахме за почивка. Оказа се, че airbnb домакинката ни си има собствена хлебарница, в която урежда закуска за всички гости, които пожелаят. Без да искаме, бяхме яли супа в абсолютно същото място, което бях намерил при доста дърводелско търсене на места за хапване в Акурейри. Супер пекарна/кафене/ресторант - силно препоръчвам - Bakerid di Bruna се казва.

 

Излезнахме от хибернация, около 8 часа и се пуснахме за разходка за по бира/картофки или нещо подобно. Исландския нощен живот е странно същество. Почти до полунощ няма кой да те напсува по улиците, а след това изведнъж всички барове са пълни. Пихме по 2 бири в един хостел, единственото по-живичко място, след това се преместихме в един бар наблизо, който, заклевам се в 20:30 изглеждаше супер депресиращ и празен, в 11 вече беше започнал да се пълни, а в 12:30 пращеше по шефовете!

 

Просто исландците имат късен старт, явно подлагат малко преди излизане с домашни партита. Добра стратегия с оглед цените на алкохола. Но, когато попаднат в заведение просто нямат спирачки. Независимо на колко години си, доброто настроение и приятелската атмосфера е навсякъде. Една компания си носи китара, няма проблем да си пеят с китарата в бара и всички останали да им пригласят. Музика не чухме да има в този бар, просто пеенето в един момент прерастна в един общ шум. 

 

Proud Mary още ми кънти в главата в изпълнение на 10-ина млади исландки, чиито гласове не бяха много синхронизирани. А и съм на 4 бири, които отказвам да сметна колко пари струваха общо. Въобще, говорим си за вулкани, ледници, гейзери, но си мисля, че в задължителната програма за Исландия трябва да има посещение на местен бар в петък или събота, в Рейкявик или Акурейри. Ще помогне доста за разбирането на хората в Исландия и със сигурност ще съберете впечатления, които да споделите обратно със всички в България. 

 

Бай Добри, двата трола ги видях, барабар с белите им мечки за домашни любимци. Бяха пред сувенирен магазин и си помислих, че са просто част от реквизита. Но не се снимахме, а вечерта бяха прибрани. Явно ще остане за следващият път!

[Добри]

Напълно те разбирам за северна Исландия, Георги! Липсата на хора там обаче не ги е направила депресари, а големи веселяци, които поркат нон-стоп, търсят приятели, обядват заедно, за най-малкото нещо се канят на гости, прегръщат се, целуват се като в южна мелодрама понякога.... Там е Лакснес, торфът, голяма част от сагите, купона след полунощ, круизните пристанища, нарвалите, белугите... Много пъти съм си мислил, че именно това е моето място там. Мнозина биха ме нарекли луд - почти хора няма, дървета няма, студът - голям, пустотата - пълна. Но тези покъртителни картини на поляни с реки, места с най-свежата и непокътната природа, кристален въздух и здравословна храна, богата история, уютни ферми и супер дружелюбни местни, няма как да им устоиш. Носиш само малко троянска сливова, разчува се за максимум няколко часа и гледай как събираш 200 исландци в уж безлюдния пейзаж от севера, ала ей този тук, където прекарах не малко-време    

[ECC]

Blajfall ще да е. Съвпада 1:1 и с други снимки от гугъла, а и като цяло за изгледа който имахме

 

Ами май ще отрежем Siglufjordur за да имаме време да направим пълно кръгче на Vastnsness. Тюлените са ни топ приоритет. Лошото е, че тъпия гугъл нещо се запъва с правилно калкулиране на времето като става дума за черен път, та ще го мисля пак довечера като финализирам маршрута. 

 

Сега е време за вечеря и малко от прочутия акурейски нощен живот. Днес цял ден подскачаха по улиците разни викинги, смърфове, че дори и рапъри, петъците тук май са специални.

 

Жоро,успяхте ли да видите тюлени на VASTSNESS.Ние също им се бяхме наточили.Имахме някаква местна карта,на която бяха отбелязани местата,където могат да се гледат.Минахме може би над 200 км по черни пътища,обиколихме целия полуостров и не можахме да намерим нито едно от тези места.Гледаме табела след два км wiew point,минаваме пет- нищо,връщаме се и пак нищо-огради,огради,път с бариера.Накрая в едно градче- не ми се рови за името-влязохме в музей на тюлените.Там ни казаха,че тези пътища към брега щели да ги отворят след месец и в момента няма къде да ги видим.Добре,че в Йокурсарлон имаше много и успяхме да им се насладим,макар и небето да се изиваше върху нас и да духаше като за последно.

[Добри]

В западна Исландия по пътя надолу преди Боргарнес и големия тунел спрете на вулкана Грауброук. Съвсем леко е качването по тази пътека до горе, но гледките към цялата долина си заслужават. Тук е имало стари рударски жилища - добивали са руда от циркуса на самия вулкан и направо са го изяли, барабар със съседните калдери. После всичко е изоставено:

[Георги]

Денят на голямото пътуване по черни пътища, тюлените (или по-скоро липсата им!) и най-северната точка в биографията ми. 

 

Въпреки всичко решихме да направим по-пълният и по-бавен маршрут между Акурейри и Stokkysholmur. Това го решихме малко под влияние на бирите предишната вечер, но това няма значение, много гениални идеи са родени на по бира!

 

Siglufjordur наистина се оказа доста красиво градче. Интересното е, че докато Бай Добри е писал тук как изолираността на северна Исландия е неговото място, по същото време и ние водехме подобна дискусия, докато разглеждахме градчето. И да, моята теза беше, че сигурно с кеф бих живял на такова място, но може би в по-късните си години, когато се кротна и няма да ми се мърда никъде. Колко места по света могат да се похвалят с красив водопад в задния двор? А ние сигурно минахме през десетки подобни градчета и фермички.

 

Ето малко от северноисландски пейзаж:

 

 

Ето къде се намира градчето:

 

 

Малко снимки от Siglufordur. Музея на херингата отваряше след 2 часа, сигурно щеше да е единственото работещо нещо, което бихме хванали през деня, включително и две тоалетни, които се опитахме да посетим. Но сутринта освен нас и още 2-ма туристи с камери нямаше жива душа по улиците. Все едно си в застинала 3D картина...

 

 

 

 

Инсталациите против лавини на върха. 

 

 

 

 

Поредната шашава църква в Исландия. Религиозните символи не са ми силата и никога не са ме привличали, но в исландските църкви има някаква символика, която май я няма другаде. Мисля, че и в друга тема бяха коментирани. 

 

До колкото знам, католическите църкви са мрачни и черни. Тази в Рейкявик беше бяла, но пък със странна изложба в нея на разпънатия Христос във всевъзможни форми. Въобще католици ли са там? Може би трябваше този аспект да го проуча по-сериозно и да включа в програмата тур из изчанчени църкви. 

 

 

Стигнахме и до втората главна точка за деня, п-ов Vastnsness. Тук искахме да видим тюлени, евентуално да са малко повече от черни точки порещи водата както видяхме в Jokulsarlon. Специално минах през seal center-a за да се осведомя за текущото състояние, дадоха ни карти с три точки, където се намират тюленски колонии, но ни казаха да не разчитаме на чудеса, понеже е ветровито, а тюлените не обичали вятър. Да им се чуди човек какво правят в Исландия...

 

Трите точки ги знаех и от преди това, но по-скоро ме интересуваше състоянието на пътя около полуострова, тъй като малко внимавах за леко одрасканата ни германска машина, да не стане трайно контузена. Увериха ме, че пътя е ок. 

 

Може би да отворя една скоба. Пътищата в Исландия са няколко вида - асфалтирани, черни, но в по-добро състояние от магистрала Хемус, черни в лошо състояние набраздени като дъска за пране и такива означени с F, които са само за джипове. Първите два са ок, третите са ок, но не за дълго каране, а четвъртите ги отписвате, ако не сте с джип. В случая пътя беше от черните и по него успяхме да постигнем три неща:

 

- да видим общо взето само една тюленска глава да се подава от водата. Пълен провал. Дори и не снимах понеже се надявах да видим още поне 3-4 тюлена, които се препичат на плаж на брега, специално заради нас!

 

- да видим скалата Hvitserkur, препоръчана от Бай Добри. Дали е викингски шлем или пиещ вода дракон, май си има спорове в научните среди.

 

 

- да изкаляме колата до козирката, което пък ни даде възможност да се възползваме от безплатните автомивки по бензиностанциите. Много е интересно като прочетохме, че имат broom и се чудехме дали не е грешка в превода. Но не, оказа си се пластмасова метличка закачена на върха на маркуч, от който пръска вода. Просто и гениално. 

 

 

До тук 100-ина км по черен път, а поради не дълбоко планиране от моя страна ни предстояха още незнайно колко, знаех само че ги има. Оказаха се още поне 80км, които бяха вечер, в жесток вятър и дъжд, не минахме по нито едно населено място освен светлинки в далечината и се разминахме с едва 2 коли преди да стигнем. Спътниците ми бяха поизопнали малко нервите, беше доста дълъг ден, но сега всички естествено го гледаме като приключение. 

 

За капак на всичко, спахме в едно бунгалце на 10-ина км от Stokkysholmur, което хич не олекоти призрачното усещане. Един коняк щеше да дойде добре за лека нощ, ма кой да се сети да купи, докато работят алкохолните магазини...

 

Нямаше нет в призрачното бунгало и за това доклада идва чак днес. Следващият ден щеше да е последен в Исландия от това пътуване. 

[Фил]

До колкото знам, католическите църкви са мрачни и черни. Тази в Рейкявик беше бяла, но пък със странна изложба в нея на разпънатия Христос във всевъзможни форми. Въобще католици ли са там? Може би трябваше този аспект да го проуча по-сериозно и да включа в програмата тур из изчанчени църкви.

 

Католиците не ги търси на север , католиците са сновно по на юг - Южна Европа, Южна (и Централна) Америка.

На север се оглеждай най-вече за протестанти.

И въобще като видиш църква с по-особена ( "изчанчена' ) архитектура - най-вероятно имаш работа с някоя от протестантските деноминации.

Редактирано 30 септември, 2015 от Фичо

[ECC]

За мен църквите в Исландия бяха най-тъпата гледка.Умишлено не спряхме и не снимахме нито една.По много странен начин са решили на разнообразят пейзажа си с тези архитектурни шедьоври,които хич не ми се вързват с понятиетоцърква.

Т.е. спряхме и влизахме в една,която се оказа най-старата дървена църква в Исландия,а май и в Европа.

За тюлените ясно,а пъфини имаше ли все още и не писа дали сте ходили на архипелага Vestmannaeyjar?Мисля,че го беше планирал.Интересно ще е,защото май никой от нас не е ходил,не знам само за Бай Добри.

[Добри]

Над 97% са протестанти лутерани, Георги - твърди, непоклатими. Още от Реформацията през 1550 г., когато е обезглавен на дръвника последният католически епископ Йон Арасон и синовете му (дори в музея на сагите в Перлан е пресъздадена цялата паметна сценка от восъчни фигури, барабар с кръвта). Тва става в Скаулхолт, откъдето сте минали - южната епархия на страната, през която минаваш като затваряш Златното колело (северната е в Хоулар). Исландия тогава си е датско владение, с крал Кристиян III, който въвежда един ужасен търговски монопол за Исландия (облагодетелства се цялата кралска клика), законите стават още по-стриктни, а бедността и нещастията в Исландия, произтичащи от тия мерки - още по-големи. Открадват единствената камбана на Исландия в Тингвелтлир, за да я претопят за метал след пожара в Копенхаген, изземват сумати безценни стари ръкописи, които изгарят в пожара...Настава ужасният 17 век на вещици, магии и клади. Заграбва се цялото имущество от църквата. Появява се един човек на име Йон Хреквидсон, който прави чудеса, за да спаси името и духа на нацията. Иначе единствената останала католическа такава става Ландакоткиркя (трябва да си я мярнал в Рейкявик - ена като малко Нотр дам) и един стар манастир (изгорен) на остров Видей. Всичко друго е лутеранска деноминация с Бахов орган вътре, без статуи и изображения, изчистено до съвършенство, но с постройка с пост-модернистичен уклон, което пасва много добре на изчанчеността и изолираността на исландците. 

 

А що се касае до ставкирките (старите дървени нордически църкви, които в началото са си направо еклектика между езичество и християнство, щото се строят с изправени греди, ала дървото Игрдрасил от нордическата митология и са намирани дърворезби както на Христос в червена плащеница, така и на Тор с раздвоена брада, яздещ двата козела) - идват от Норвегия, не са първородом в Исландия. Най-старите в Европа са в Норвегия. Много са и в двете държави, разбира се в Исландия са малко по-различни (е, може ли да не са), но са унищожени в пожари още през Средновековието при различни събития, и това, което сега е реставрирано - отчаст по ръкописи, отчасти по въображение, е съвременно дело на 19-20 век, излъскано за туристите. Бил съм на много такива в Исландия и Норвегия, знам къде дори са оригиналните оцелели части на много от тях и мога да заостря вниманието на човек...и при тюлените сме се отбивали. Абе май цели книги мога да напиша по въпроса  

[Георги]

За тюлените ясно,а пъфини имаше ли все още и не писа дали сте ходили на архипелага Vestmannaeyjar?Мисля,че го беше планирал.Интересно ще е,защото май никой от нас не е ходил,не знам само за Бай Добри.

 

Не и на двата ти въпроса. Нямаше вече пъфини, месец по-рано си заминават, а и то Vestmannaeyjar не сме ходили. Интересното е, че три пъти го планирам в първоначалната версия и в последствие отпада

[Rumiana]

... И да, моята теза беше, че сигурно с кеф бих живял на такова място, но може би в по-късните си години, когато се кротна и няма да ми се мърда никъде. 

 

Да ти кажа под секрет - човек не се кротва с годините  .  Напротив - усетиш ли, че времето ти почва да изтича, още повече се юрваш, докато можеш (ако си го имаш номадския ген, де)  .

[ECC]

Не и на двата ти въпроса. Нямаше вече пъфини, месец по-рано си заминават, а и то Vestmannaeyjar не сме ходили. Интересното е, че три пъти го планирам в първоначалната версия и в последствие отпада

Явно ще има четвърта версия.

[Георги]

Ден последен - полусотров Snaefellsness. Специфичното около логистиката за този полуостров, е че е сравнително близо до Рейкявик и може да се обиколи в един дълъг ден и освен това има от цялата Исландия по малко - лава полета, водопади, черни плажове, златни плажове!, тюлени, ледници и т.н. Няма да са най-красивите и зашеметяващи гледки в цяла Исландия, но пък са близо, под ръка и през няколко километра една от друга. 

 

Което прави полуострова много специален за две цели:

- Ако сте ограничени от времето и имате само 3 дни в Исландия, спокойно може да отделите ден за тук

- Или като нас, просто за един заключителен епилог на една невероятна обиколка. Бърз преразказ какво видяхме в предишните дни. 

 

По стечение на обстоятелствата това се оказа и деня на дъгите, през целия ден на където се обърнеш - напред, назад, наляво, надясно, нагоре, надолу, навсякъде имаше дъга. Спряха да ни правят впечатление няколко дни по-рано. 

 

 

А това е пристанището на Stykkisholmur и ферибота за западните фиорди. Ще ми се да вярвам, че не съм го снимал случайно току-така...

 

 

За съжаление не успяхме да видим ледника Snaefelssnessjokull. Втора обиколка на полуострова, за втори път горната част на върховете е просто обвита в облаци. 

 

 

Е да не си помислите, че дъгите бяха само досада...

 

 

 

Тук до едно музейче имаше някакви чарколяци и красноречив надпис - Dead Whale. Горкия. Дали не беше оня от "Пътеводител на галактическия стопаджия?"

 

 

Малко катранено черно, ако сте го забравили...

 

 

 

До тази втората снимка имаше едно легендарно кафе, което сервира известна рибена чорба. За съжаление както често се случва с "легендарните" кафета, бързо стават магнит за туристи и цената е...не е за разправяне. Доста тъпо беше да разчитаме, че ще хапнем там и бяхме доста гладни, но супа за 35лв ни дойде доста в края на не чак толкова бюджетна седмица. 

 

 

А ето го и жълтият пясък, и такъв има в Исландия! Сигурно ще забележите една черна точица във водата. 

 

 

Това са тюлените. Интересното е, че малко хора знаят мястото, за разлика от Vatnsness.  Тук виждаме тюлени от близо за втори път, а там вчерашния ден, където само ги чаках да се прескачат и да си играят пред очите ни за наш кеф - йок. Мястото се казва Ytri-Tunga и е обозначено само с табелка с име от пътя, няма иконка с тюлени и т.н. Чак като стигнеш до паркинга има информационна табела. 

 

Бяхме чели, че са доста любопитни животни, но тук го видяхме и на практика. Трябва само да внимаваш с резките движения да не ги плашиш, де. Потопи се, след малко изскочи и се пули право в теб. Снимките са със сериозен кроп, посипвам си главата с черна вулканична пепел, че не изнудих ВИП-а за теле обектива. 

 

 

А този май уж гледаше настрани, ама ме фиксира с бялото на окото!

 

 

Ами почти това беше за деня. Има още доста за гледане по полуострова - друг жълт плаж, който даже ставал за къпане чат-пат, лава полето на берзерките, фабриката за прословутия специалитет Hakarl, минерален извор с естествено газирана вода, който ставал за пиене...всички тези неща изисикваха трекове, а ние бяхме на предела на силите си. 

 

Малка разходка из Рейкявик и пътуването свърши. Върнахме колата без проблеми, или не съм я направил аз тази драскотина или не я забелязаха, при всички положения съм доволен. 

 

Има едно тягостно чувство, когато си бил на някое място и после колесника опре на летище София, сякаш се връщаш в нормалния свят, от който си се бил откъснал за няколко дни. Сигурно всички го познавате. Чувството е пет пъти засилено, когато се прибираш от Исландия. И не знам, на повечето места, които ходя, почти на всички си казвам, че ще се върна, но само Исландия е успяла да ме накара да го направя...два пъти. 

 

За първи път бях в северната част и бих казал, че ми хареса страшно. Доста по-изолирано от юг, дори в районите концентрирани с туристи като езерото Myvatn. Отново ще повторя, че предпочитам ниския зимен сезон пред лятото. Нищо против хората, не вдигат шум, не се държат неприлично, не правят нищо повече от мен - всички се възхищаваме заедно, но чисто егоистично предпочитам да деля такива гледки с по-малко хора на живо. 

 

Гледката и усещането, които най ме впечатлиха този път беше димящата лава на Leirhnjukur. Мисля това да си го определя като топ ъф дъ топ на това ходене. 

 

От чисто практическа гледна точка, обаче, цените са доста по-високи спрямо 2012, което е нормално. Мисля, че през 2011 ходих при 1 евро за 170 крони, сега е около 140. А и самите цени в крони са скочили доста след излизане на Исландия от кризата. Има риск отново да се превърне в супер бутикова и скъпа дестинация. Но, ако нямате претенции към храната, не взимате джипове, не наемате скъпи и прескъпи турове до изолирани места, мисля, че може да се справи човек и с поносим бюджет. Исландия за мен си заслужава дори цяла седмица да маам Skyr и сандвичи с нарязана шунка. 

 

По всичко изглежда, че ще има и трето завръщане, респективно четвърто ходене. Смятам да го посветя изцяло и екслузивно на западните фиорди, едни 3-4 дни там през лятото мисля, че ще ми паснат перфектно в биографията, ще видим. 

 

Ще продължавам да пускам снимки в темата, докато ги обработвам. Тук снимките едва ли служат за нещо повече от илюстрация към текст и абсолютно осакатяват природата на Исландия, за което и се извинявам. 

[Добри]

Георги, възхищавам ти се! И това няма нищо общо с това, че си Основателят Толкова се радвам, че откривам съмишленик, който влага душа в Исландия, че не мога да ти опиша! Страхотно е всичко, което си описал!

Редактирано 3 октомври, 2015 от Бай Добри