дневник Ю. Африка 2015 - сафари в резервата Мадикве

[FlyTraveler]

Подготовка и логистика (общо за цялото пътешествие)

 

Преди няколко дни се завърнах от второто си пътешествие в Южна Африка и започвам фото дневник докато още впечатленията са пресни.

 

За да не се получава един безкраен разказ, който да се точи с месеци, този път реших да разбия пътуването в няколо теми (с изключение на това въведение). В тази тема ще поствам снимки от сафаритата в двата резервата. Отделно ще пусна теми за планините Дракенсберг, Кралство Лесото, Йоханесбург и Претория, Дърбан.

Това, което отличаваше това африканско пътешествие от всички предишни беше, че този път реших да взема с мен дъщеря ми, която е на шест години и половина. Не знам до каква степен ще запази спомени, но си мисля, че е добре за нея да види природата и животните на Африка още на тази възраст, когато се оформят вкусове, възприятия и отношение към света. Вече беше ясно, че трябва да забравя за диви паркове от сорта на Руаха, исках да има по-висока степен на комфорт и цивилизация наблизо, което определи и държавата - Ю. Африка. Намерих изгодни билети с British Airways - 465 евро на глава от София до Йоханесбург през Хийтроу, като предварителното резервиране на седалки добави още към 80 евро на човек към цената на билета (само за отсечката LHR-JNB и обратно - гадове). Много държах да сме до прозореца на втория етаж на А380, където седалките в икономичната класа бяха двойки, а не тройки както на първия.

Втория фактор, който ме лимитира в изобора на резервати/паркове беше риска от малария. На предните сафарита просто си вземах Маларон по схема и се пръсках с рипелънти, но сега заради малката беше друго. През Септември-Октомври в частните паркове около Крюгер риска е мининален, но аз исках да го елиминирам напълно. От не-маларийните резервати в Ю. Африка (то в другите сафари-държави такива май няма) Мадикве минава за най-добър и това беше и най-логичния избор. Избрах Tau Game Lodge поради две основни причини - влиза в първата десятка лоджи с най-добър водоем (waterhole) пред тях, както и цената и е по-ниска от повечето други лоджи в резервата, въпреки петте звезди и високото ниво на комфорт.

Успях да намеря и "грешка" на hotels.com - лоджата отначало не признаваше резервацията и искаха допълнителни 800 долара (за 6 вечери), след около седмица разправии я признаха.

 

Към резервата Мадикве бях доста резервиран в очакванията си, но бях приятно изненадан. Е, не е Масай Мара или Делтата на Окаванго, но се оказа доста по-хубаво, отколкото си мислех че е и преживяването е до някаква степен съпоставимо с това в частните резервати до парка Крюгер. Предимството на Мадикве е, че няма ограничения за каране в определени за различните лоджи парцели, а може да се прави сафари в целия резерват, който не е никак малък - 750 квадратни. километра.

Хищниците бяха представени много добре, не успяхме да видим леопард и диви кучета, но в замяна на това на два пъти гледахме четирима братя гепарди. До момента съм виждал леопарди на всяко сафари пътешествие (в Тимбавати и особено в Саби Санд по много пъти), но гепард не бях виждал от Кения през 2013 г.  Диви кучета видях миналата година в Ботсуана, макар и малко по-отдалече.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Голям плюс беше възможноста да се излиза от пътя и да се следят отблизо животни от Big 5 плюс гепард, както и да се правят нощни сафарита, при които животните се осветяват с прожектор от гида (нямаше тракър или спотър в джипа):

 

 

За водоема пред самата лоджа вече писах. Мисля, че по брой и разнообразие на животни идващи на водопой и да си играят във водата (само слоновете могат да си позволят последното) лоджата спокойно може да съперничи примерно на Окаукуейо в парка Етоша в Намибия:

 

 

 

 

Видях също и някои животни, които не бях виждал до момента, както например много рядката кафява хиена (не петниста, каквито има навсякъде). Имаше и малко, което за съжаление се шмугна в бърлогата в момента, в който се появихме и повече не се показа:


 

За втори резерват се рових за нещо по-различно и погледа ми се спря на Waterberg Biosphere и по-специално на малкия частен резерват Ентабени (най-вече заради красивите гледки). Когато @домосед написа тук в отговор на моето запитване, че това е любимият му резерват в категорията "малки частни", вече нямах съмнение и взех 3 вечери в Wildside Camp - настаняване в големи палатки с баня и тоалетна, една идея по-близо до природата, в същото време с достатъчно комфорт - течаща топла вода, душ и пр.

 

Като цяло Ентабени ми хареса за това, което е, а гледките бяха изключително красиви. Не беше зле и откъм животни, просто резервата е малко прекалено менажиран (или както се казва на английски "маникюриран - manicured" за моя вкус.

 

Като голям минус искам да отбележа НЕвъзможноста да се кара извън пътя за следване на каквито и да било животни (все едно не е частен резерват), също така след като се стъмни не осветяват животните с прожектор т. е. де факто нощно сафари няма, освен ако някоя жива твар не попадне точно пред фаровете на джипа.

 

 

 

 

 

 

Не е като да нямаше и по-редки животни като например този (в случая тази) черен носорог:

 

 

Откъм хищници гледахме лъвове и гепарди включително и лъвица дебнеща и ловуваща зебри:

 

 

 

Общо взето до момента се получава едно редуване на пътувания до Африка - след Източна се ходи в Южна, после пак в Източна, после пак в Южна...

След като уредих общо 9 дни на сафари, реших да балансирам програмата с малко градски и планински туризъм. В Кайп Таун и околия бях ходил миналата година, така, че за първата категория избрах 3 преспивания в Йоханесбург:



... с един полудневен тур до Претория:


 

...плюс общо 4 нощувки в Дърбан:

 

 

 

В Дърбан гостувахме на стара приятелка, която живее там от 25 години. Аз имах и лична причина да посетя този град - преди 19 години спечелих един конкурс за работа там, след доста колебания се отказах и си останах в Канада, та сега исках да видя къде съм можел евентуално да живея. 

 

За планинската част избрах две преспивания в Дракенсберг - едно до Champagne Valley с директен изглед към Dragon Peaks:
 

 

 

... и едно до Royal Natal National Park с директен изглед към "Амфитеатъра":

 

 

От там минахме през Golden Gate Highlands National Park и преспахме две вечери в Кларънс при приятелка на моята приятелка, откъдето пък ходихме до Лесото.

 

 

Като цяло се получи едно доста разнообразно пътешествие, което ще се опитам да покажа в снимки.

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!
 

Редактирано 18 октомври, 2015 от FlyTraveler

[alex___]

Fly, до скоро Африка не представляваше интерес за мен. Случайно попаднах на пътеписа на Rainy и разбрах, че ти си бил един от "виновниците" за това пътешествие и почнах да се ровя в тази част на форума и останах с увиснало чене. За съжалениена нз банковата ми сметка, Африка се загнезди в мен и благодарение на теб, Домосед, откривам една непозната и невероятно красива част от света. Благодаря ви за невероятните снимки, пътеписи и информация! Определено успявате да заплените!

Редактирано 18 октомври, 2015 от alex___

[FlyTraveler]

Fly, до скоро Африка не представляваше интерес за мен. Случайно попаднах на пътеписа на Rainy и разбрах, че ти си бил един от "виновниците" за това пътешествие и почнах да се ровя в тази част на форума и останах с увиснало чене. За съжалениена нз банковата ми сметка, Африка се загнезди в мен и благодарение на теб, Домосед, откривам една непозната и невероятно красива част от света. Благодаря ви за невероятните снимки, пътеписи и информация! Определено успявате да заплените!

 

Благодаря за вниманието, за мен в Африка са най-красивите неща, които съм виждал или поне така си мисля в момента. Намират се начини и за по-бюджетно посещение или пък се жертват няколко други пътешествия в полза на едно африканско, стига човек да има силно желание.

[AlexandraKo]

Флай, аз в Африка не смятам да ходя,но твоите и на Домосед писания чета с огромно удоволствие.Много Благодаря! А снимките пък, са радост за окото.))

А на малката принцеса хареса ли и пътешествието?

[FlyTraveler]

Флай, аз в Африка не смятам да ходя,но твоите и на Домосед писания чета с огромно удоволствие.Много Благодаря! А снимките пък, са радост за окото. ))

А на малката принцеса хареса ли и пътешествието?

 

Е, то оставаше и да не и хареса. Освен животните на сафаритата, в Йоханесбург 3 вечери спахме вътре в увеселителния парк "Gold Reef City" с безлимитно ползване на всички атракции.

[cck]

Като цяло се получи едно доста разнообразно пътешествие, което ще се опитам да покажа в снимки.

 

 

М-м-м Fly на път отново в Африка! Удоволствие за сетивата е да чета и разглеждам кадрите (едни от най-добрите във форума) от приключенията. Ще следя както винаги с удоволствие.

Редактирано 21 октомври, 2015 от cck

[FlyTraveler]

21-ви Септември, полет Варна - София

 

Поредното ми африканско пътешествие (и първото на 6 годишната ми дъщеря) започна от летище Варна с полет на Bulgaria Air до София.

 

Доста е чудно, че в сериозната ми колекция от самолети, на които съм летял (като пътник, разбира се) липсваше Embraer 190, всъщност липсваше какъвто и да било модел на Embraer. На няколко пъти съм имал билети на Bulgaria Air за този модел, но всеки път са го сменяли с Airbus 319 в последния момент. Този път обаче не го смениха и сложих и тази марка самолети "в колана", както и направих "сефте" на самолет произведен в Бразилия.

 

 

 

Излитане от VAR, долу се вижда се Варненското езеро:

 

 

 

Ако изключим странното разположение на седалките спрямо прозорците (като, че ли нарочно почти всички прозорци се падаха с-у облегалките на седалките), самолета ми се видя много приятен, един такъв лекичък, почти като business jet, като усещане малко ми напомня на Bombarider CanadAir Regional Jet, само дето двигателите му не са отзад.

Както винаги от VAR до SOF се лети на север от Стара Планина, затова в тази посока винаги си вземам и седалка от port side:

 

 

 

 

Ясно време, кратък полет на цена 50 лв. на глава (благодарение на jetcost.fr и на форума на Магеланци, разбира се) - песен.

 

В София преспиването беше съчетано с гостуване на един от най-близките ми приятели, което даде тон за едно чудесно начало на пътешествието. Винаги при международен полет от София вземам полет от Варна предния ден, за да имам възможност да се предвижа с влак или автобус (или следващ полет) навереме при евентуално отлагане на вътрешния на Bulgaria Air. На една приятелка и бяха отказали бординг 45 минути преди полета с довод, че е закъсняла и нямало вече места, та си беше взела такси до София за 500 лв. за да не си изтърве следващия полет. От тогава отивам на летището час и половина преди полета, нищо, че е вътрешен и е малко летище.

 

 

Повече снимки от този и следващият ден на пътешествието може да видите в моя блог тук

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 3 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

22-ри Септември, полет София - Лондон Хийтроу

 

След една изключително приятна вечер в София се метнахме на A321 на British Airways за полета ни до Лондон. Там до нас се случи един англичанин, приятел на мой приятел (пак англичанин), та общо взето полета мина в приказки докато дъщеря ми зяпаше филм на лаптопа ми. Миналата година го правих пак същия полет на BA до Лондон, отново с крайна цел Южна Африка, но тогава летяхме до Кейп Таун, докато този път кацахме в Йоханесбург. За вътрешно-европейски полет не мога да очаквам индивидуални екрани на седалките, но ми харесва, че BA показват на "общите" екрани позицията на самолета на интерактивната карта и човек знае къде се намира във всеки един момент.

 

Спомнях си от предния полет до Хийтроу миналата година, че имаше доста добър изглед над централен Лондон и Темза преди кацането, въпреки неблагоприятното положение на слънцето за снимане. Този път обаче ударих джакпота - поради лекото закъснение на полета си бяхме "изтървали" time slot-a за кацане и ни сложиха да кръжим над града на holding pattern. Трябва да сме направили поне 6-7 обиколки и да съм изщракал 50-60 снимки от различни ъгли. По разбираеми причини ще публикувам само някои, като няма да коментирам подробно забележителностите, тъй като са много.

 

Даже ме хвана яд, че си бях оставил "тежката артилерия" - основното ми тяло с най-добрия ми обектив в багажното отделение над седалките, а за полета имах подръка по-лек и стар DSLR, но не ми се сменяха апарати малко преди кацане, а и от миналата година имам супер снимки от въздуха на централен Лондон при кацане на Хийтроу от Йоханесбург.

 

В най-общи линии - Темза и Сити-то (с "Корнишона" и "20 Fenchurch St.") от дясната и страна са ясни. Вижда се катедралата Св. Павел, Tower Bridge и най-високата сграда в западна Европа - The Shard от лявата страна на реката.

 

 

 

Тук се набиват на очи London Eye, Westminster Palace (парламента) и гарата Waterloo. Ако се гледа на голям екран се вижда какво ли не.

 

 

 

Хайд Парк с Royal Albert Hall и както го наричам аз "квартала на музеите":

 

 

 

Долните снимки са подобни на първите, просто са правени при следващи кръгове над града:

 

 

 

 

 

 

Иронията беше, че само пет дни след завръщането ни от това африканско пътешествие отивах за няколко дни в Лондон на рожден ден на близък приятел и щях отново да се мотам покрай забележителностите, които разглеждах от въздуха преди това кацане. Определено нямаше нужда да плащам за да гледам града от високо от The Shard или от The Sky Garden на "20 Fenchurch St.", които просто няма как да кръжат над града и да сменят панорамата на всеки няколко секунди.

 

 

Повече снимки от този и следващият ден на пътешествието може да видите в моя блог тук

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 3 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

22-ри Септември, снимки на самолети на летище Хийтроу, Лондон

 

При смяната на самолети на Хийтроу отново се преминава през секюрити и паспортна проверки, въпреки, че се идва от друг полет (както и на другите европейски летища). Почти като на шпионски филм подменихме паспортите, като оставихме българските дълбоко в джобовете за да бъдат ползвани чак при обратното кацане в София 3 седмици по-късно (по визови причини). Много основно проверяват и за новите документи, които от Юни тази година южноафриканците  изискват при влизане/излизане/транзит когато се пътува с непълнолетно дете - легално заверено от външно министерство (не само преведено) свидетелство за раждане и пр. Тези документи ги изискват и за своите граждани когато напускат страната, което там е още по-голяма мъка, защото отнема 2 месеца да се извадят (предполагам ако не се плаща за експресна услуга), в България поне става за около 2 седмици.

При пристигане на Хийтроу от Европа и смяна за друг континент, въпреки, че се води същия терминал 5, се сменя сграда, като се ползва автоматизиран релсов транспорт.

На гейта за излитане, където са "големите птици" беше чудесно място за фотография на самолети.

А380 на British Airways, на който се качихме до Джобърг:

 

 

 

Тук на втория етаж се виждат четирите последни прозореца, които отговарят на четирите последни реда, които са отделен салон и (за мен поне) е малко по-уютно:

 

 

 

 Боинг 787 Dreamliner на BA:

 

 

 

A330-200 на Royal Jordanian:

 

 

 

Боинг 787 Dreamliner на BA:

 

 

 

Боинг 777 на BA:

 

 

 

Боинг 787 Dreamliner на Royal Brunei:

 

 

 

Air Canada Boeing 767:

 

 

 

Повече снимки от този и следващият ден на пътешествието може да видите в моя блог тук

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

 

Редактирано 3 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

22-23-ти Септември, полет от Лондон до Йоханесбург

 

Tук е мястото да споделя НЕудоволствието ми от политиката на British Airways да се заплаща за предварителен избор на седалки (а не избора да се прави безплатно след като се закупи билета, както беше едно време). Вярно е, че може да се избере седалка безплатно при онлайн чек-ин 24 часа преди полета, но само от тези, които са останали. За полетите София - Лондон - София не платих за избор на седалки, но за дългите полети от Лондон до Йоханесбург и обратно се изкуших.

Взех седалки 82 А/В (port side до прозореца) на втория етаж на А380, това е в най-задния салон на самолета, който се състои само от 4 реда, така, че го няма усещането, че се лети заедно с един стадион хора.

 

Друг А380 на ВА, сниман през прозореца на нашия:

 

 

 

Като цяло нощен полет - филми, храна и спане. До седалките до прозореца на втория етаж на А380 има още едно удобство (има го и на втория етаж на Боинг 747) - нещо като долап, където могат да се оставят вещи - фотоапарати и пр.

 

 

 

Седалките са нормално удобни, нищо особено. Onboard entertainment system също е ОК, без да ги има например екстрите като възможноста да се гледа през камери поставени на опашката или пък изглед напред от пилотската кабина на индивидуалните екрани, както на самолетите на Emirates. Това ми беше втория полет на А380 (след един на Emirates на първия етаж) и като цяло усещането е точно като на борда на много голям самолет - все едно се стъпва на твърда земя, а излитането и кацането не се чувстват много различно от level flight, при излитане не може да се разбере даже кога отлепя самолета освен ако не се гледа през прозореца. 

За мен обаче Боинг 747 си остава най-любим самолет като цяло - не е чак толкова голям и има много повече "индивидуалност" и "характер". Възможно е и да е от "облизването" ми по него от детските години и носталгията по някои от първите ми междуконтинентални полети в началото на 90-те. Освен това 747 е и по-бърз от А380 - 950 км/ч крайсерска скорост, че да не е и малко отгоре. На дълги разстояния, това осезаемо се отразява на продължителноста на полета.

 

 

 

Прелитане над много любими мои дестинации -Делтата на Окаванго, водопада Виктория, Маун и Касане, както и на такива в списъка ми с желанията - ивицата Каприви в Намибия, резервата Хуанге в Зимбабве:

 

 

 

Зазоряване някъде над Ботсуана:

 

 

 

Кацане на летище О.Р. Тамбо в Йоханесбург. Виждат се ясно огромните купища почва изровена при копаенето на злато, а в дъното бегло се забелязват и високите сгради на Central Business District. В долната част на снимката се вижда дефект на стъклото на самолета, който нямаше как да се избегне:

 

 

 

Инфраструктурата около Джобърг не отстъпва на никой северноамерикански метрополис:

 

 

 

Рулиране след кацане на летище О.Р. Тамбо:

 

 

 

Минути след след кацането се видя този A340 на SAA:

 

 

 

Повече снимки от този полет може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

 

[macf1an]

Нещо май бъркаш за скоростите на самолетите ... крайсерска и максимална.  Провери си пак данните кой е по-бърз на дълго разстояние.

[Kaloyan89]

Цялата инфраструктура в Южна Африка не отстъпва на Северна Америка. То не са градини, то не са зеленини и цветя, еднофамилни къщи... Чисто и подредено, повече от кой да е южноевропейски град... Аз там се чувствах все едно съм в някакъв американски град като по филмите... Както знаете всички любимо мое място, ще следя темата.

Редактирано 4 ноември, 2015 от Kaloyan89

[FlyTraveler]

Нещо май бъркаш за скоростите на самолетите ... крайсерска и максимална.  Провери си пак данните кой е по-бърз на дълго разстояние.

 

Не знам защо съм останал с впечатление, че 747 е по-бърз при крайесерска скорост, може би съм гледал по време на полети, но там пък обикновено дават ground speed, която се влияе от jet streams и други ветрове.

 

Така, коригирам се:

 

Според Уикипедия крайсерската им скорост е еднаква - Mach 0.85 (0855 за 747 8I и SP).

 

Максималната на 747-400, SP 800i е малко по-висока - Mach 0.92 при Mach 0.89 на А380. Maximum design speed на А380 е дадена малко заблуждаващо при пикиране (да не дава Господ  да се случва) - Mach 0.96

 

Да, описаното от мен предимството на 747 за по-висока крайсерска скорост отпада (следващия път ще си правя справка, вместо да разчитам на спомени от полети)

Редактирано 4 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Цялата инфраструктура в Южна Африка не отстъпва на Северна Америка. То не са градини, то не са зеленини и цветя, еднофамилни къщи... Чисто и подредено, повече от кой да е южноевропейски град... Аз там се чувствах все едно съм в някакъв американски град като по филмите... Както знаете всички любимо мое място, ще следя темата.

 

Под инфраструктура аз имах предвид по-скоро магистралите и входове/изходи към големите градове (Джобърг, Дърбан, около Кейп Таун по магистрала съм пътувал само от летището до Waterfront).

 

Иначе ако сравняваме със САЩ, на мен Южна Африка ми е много по-интересна (в качеството на посетител), но може би защото съм ходил само два пъти в РЮА срещу 150+ пъти в САЩ (не, че съм бил навсякъде и в двете държави).

 

Този път ще има повече градска част (Джобърг, Претория, Дърбан) в сравнение с предното ми посещение, което беше 95% сафарита плюс Кейп Таун и околия.

Редактирано 4 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

23-ти Септември, трансфер от летище О.Р. Тамбо в Йоханесбург до резервата Мадикве

Предвижването от летище О. Р. Тамбо  в Йоханесбург до резервата Мадкиве в крайна сметка го направихме с трансфер по земя, резервиран чрез лоджата, в която отивахме. Като цяло имах няколко избора:

1. Най-лесния (но и най-скъпия) беше с малък самолет на Federal Air директно до пистата вътре в резервата. Видя ми се доста пари за двама и го отхвърлих. Вече доста полети имам на малки самолети, та и като преживяване нямаше да е нещо ново.

2. Можех да взема кола под наем, но в Мадикве стояхме 6 вечери, после в резервата Ентабени още 3, та колата трябваше да се вземе за 10 дни. Някаква малка кола + горивото можеше евентуално да излезе и малко по-евтино от трансферите, но пък трябваше да шофирам доста - около 5 часа и половина до първия резерват, още толкова до втория и после още 3 часа и половина до Йоханесбург при непривично за мен "ляво движение" и непознати места. Този вариант също отпадна.

3. Можех да взема обикновен граждански полет на Air Botswana или SAA (Airlink май ги изпълняваше) от Йоханесбург до Хабароне - столицата на Ботсуана, от там има-няма 15-20 километра до северния портал (Тау) на резервата Мадикве. Единия от полетите излиташе около 2 часа след пристигането на полета ни от Лондон и не ми се рискуваше да го вземам в случай на закъснение и бавене по паспортни проверки или нещо с багажа. Следващия беше по обяд, като в крайна сметка щяхме да пристигнем по същото време, както и с трансфер по земя. Цената идваше горе-долу на кантар с трансфера по земя като към полета прибавим и трансфера от летището в Хабароне до лоджата в Мадикве. В този случай обаче нямаше да видим нищо от РЮА в частта м-у Йоханесбург и Мадикве.

4. Трансфера по земя предлагаше и да видим тази част от страната, а ако някой беше много изморен можеше и да спи в колата.

Както споменах в предния пост, паспортната проверка мина много бързо, багажа си дойде и единственото нещо, за което се притеснявах е дали шофьора за трансфера ще ни чака в залата за пристигащи с табела с името ми, както се бяхме разбрали. От лоджата не ми дадоха името на компанията, написаха ми само първото име на собственика - Йохан и някакъв мобилен телефон за връзка.

При влизане в района на посрещачите видях поне 20-30 човека с табели с имена, та тръгнах да ги обикалям и да ги чета един по един, ха, моето го няма. Направих втори кръг и тогава си мернах името на табела държана от бял южноафриканец с бейзболна шапка на видима възраст около средата на 40-те. Без да губим време се отправихме към паркинга, където ни качи на голям Хюндай микробус с много място и за багаж и за нас, че и за спане.

Скоро бяхме на магистрала, водеща на север от Джобърг в посока Sun City (без малко да напиша Sin City) и резервата Пиланенсбърг.

Шофьорът ни Ерик от Africa on Route зад волана на магистрала водеща на север от Джобърг:

 

 

 

По пътя направихме само една бърза спирка - колкото да отидем до тоалетна и да си купим минерална вода.

Ландшафта до към и около отбивката за Sun City беше хълмист е едни много интересни дървета на които не си спомням името. Бяха от типа на Алое Вера (но не бяха известните Quiver Tree или Kokerboom на Африкаанс):

 

 

 

Още от времето когато работех с хора от много различни националности, от всички англоезични, най-много обичах да общувам с южноафриканците (да прощават сънародниците ми канадци). Шофьора ни Ерик се оказа още по-интересен. Израстнал в семейство на дресьори на едри диви животни (лъвове, тигри, мечки, слонове и какво ли още не), той разказваше невероятно интересни истории. Родителите му са притежавали и малък резерват за диви животни, където той е израстнал м-у лъвове (които са влизали вътре в къщата им). Като е бил 10 годишен, техните са му подарили малък мъжки гепард, който той е гледал близо 8 години. Имал го е като домашен любимец и приятел, ходели са на реката заедно за риба, като е бил в район с други хора го е държал на каишка, на диво го е пускал да бяга, също като куче. Много знаеше Ерик за дивите животни и пет часа и половина минаха много бързо в разговори и обяснения на какво виждаме през прозорците на вана.

По някое време магистралата отстъпи на тесен, но все още асфалтиран път:

 

 

 

Пейзажа започна да добива леко вид  като на сафари:

 

 

Минавахме и през разни села. Предната година при трансфери от Худспрейт до резервата Тимбавати, от Тимбавати до резервата Саби Санд и после пак до Худспрейт бях виждал подобни, но все пак бяха в съвсем друг регион на Ю. Африка - близо до националния парк Крюгер.

 

 

 

Рекламите по билбордовете ми се видяха доста креативни:

 

 

 

Съдейки по надписите това си е магазин за бира (Beer Store), после видях, че и в Ю. Африка, както и в Канада има такива магазини само за алкохол, но все пак са започнали да продават и в супермаркети вече (май беше само вино и бира и не навсякъде). По този въпрос най-точно може да се произнесе Домосед-а, предполагам с години и дати, когато са се променяли законите:

 

 

 

Местни ученици:

 

 

 

Това би трябвало да е църква:

 

 

 

Повече снимки от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 5 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

23-ти Септември, трансфер от летище О.Р. Тамбо в Йоханесбург до резервата Мадикве

 

Река Марико минава по южната граница на резервата Мадикве, вътре не минават никакви реки, което обяснява и липсата на хипопотами:

 

 

 

По някое време асфалта свърши:

 

 

 

Не след дълго стигнахме и портала Молатеди. Въпреки, че това не беше портала за нашата лоджа (Tau Game Lodge), служителите познаваха Ерик и го пуснаха да "цепи" за по пряко през резервата, вместо да обикаля отстрани:

 

 

 

Ерик се оправя с разни формалности на портала, докато ние се поразтъпкахме наоколо:

 

 

 

Тези скупчени около водоем слонове бяха първите диви животни, които дъщеря ми видя на свобода - основната причина за това пътешествие

 

 

 

После видяхме и зебри (тук сме още само на трансфер, сафарито не е започнало още):

 

 

 

Южен жълтоклюн рогоклюн (ако превеждам буквално от английски):

 

 

 

 Това са руините на католическа мисия (имение с църква), построена през 19 в.  където монасите на служба в Булауайо (в сегашно Зимбабве) са идвали да си почиват и да се възтановяват от малария. Специално са избрали това място, защото е не-маларийна зона. Сега до руините се намира и щаба на управата на резервата:

 

 

 

Млад и любопитен женски Южен жираф:

 

 

 

Излязохме от резервата само за да влезем отново през портала Тау. Пътя на снимката отдолу води до столицата на Ботсуана - Хабароне, стигнахме до самата граница, където се виждаха опашките от камиони. Ако не бях ходил в Ботсуана, щях сигурно да помоля Ерик да отскочим за малко, колкото да я пиша в колекцията. В Хабарони не мисля, че има нещо, което да представлява интерес за мен, за вътрешноста на страната, която е изключително красива нямахме време, а и бързахме да влезем отново в резервата, да обядваме в лоджата и да сме готови за следобедния гейм драйв.

 

 

 

Настроението ми вече беше се вдигнало сериозно - отново съм на място, което предпочитам пред каквото и да било друго на света - африкански парк (в случая термина е резерват) за диви животни.

 

 

Повече снимки от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 5 ноември, 2015 от FlyTraveler

[neuromancer]

Hornbill трябва да е птица носорог на български.

Ще чета с нетърпение новия пътепис, направо вече страшно ми се ходи до Африка, ама да видим как ще стане...

[Гост]

Hornbill трябва да е птица носорог на български.

Ще чета с нетърпение новия пътепис, направо вече страшно ми се ходи до Африка, ама да видим как ще стане...

 

На живо е размазващо хубаво... И независимо че не знам докога ще си плащам африканското приключение, искрено ти го препоръчвам. Африка е... абе... 

[FlyTraveler]

За Африка най-точно го е казал Хемингуей:

Hornbill трябва да е птица носорог на български.

Ще чета с нетърпение новия пътепис, направо вече страшно ми се ходи до Африка, ама да видим как ще стане...

 

Благодаря за превода, на снимката тогава виждаме Южна жълтоклюна птица носорог. Много от видовете просто не ми се връзват на български, въпреки че си имат преводи. Малко като да превеждаме музикалните термини от италиански.

Редактирано 9 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

23-ти Септември, 2015. Пристигане в лоджата Тау.

След пристигането ни в Tau Game Lodge в резервата Мадикве се чекирахме, оставихме си багажа в шалето и даже имахме време за обяд преди да тръгнем на следобедния гейм драйв в 16:00 ч.

Лоджата е голяма и луксозна (пет звезди), с климатик, баня с вана и всички удобства, както и с електрическа ограда около нея, така, че спокойно може човек да се движи вътре и без охрана по тъмно. Аз лично много повече предпочитам неоградените палатковите лагери, където дивите животни влизат вътре в лагера и никога не се излиза вечер без охрана. Атмосферата в Тау обаче е хубава, лоджата за шест дни да се е пълнила най-много до половината от капацитата си, като имаше и вечери да сме били 9-10 гости общо. Ужаса е когато пристигне някоя корпоративна група на team building event, но такова не се случи през 6-те ни вечери там.

Най-голямото достойнство на тази лоджа са водоемите пред нея (влиза в класациите на 10-те лоджи и лагери с най-добри водоеми на Africa Geographic). Освен резидентите птици и крокодили, които си живеят постоянно там, редовно идват всякакви животни да пият вода, а слоновете и да се къпят и въргалят в калта (имам чувството, че са идвали до близо стотина слона наведнъж общо на двата водоема). Истинско предизвикалтество е да се нархани човек на обяд или на закуска (масите са на открита платформа пред ресторанта) - тъкмо сложиш един-два залъка в устата и някои интересни животни идват до водоема - хайде снимки. По едно време реших да не вземам фотоапарата за да не се изкушавам да снимам и да ям спокойно - още по-лошо - бягам до шалето да го взема като видя нещо интересно. Та закуските и обядите винаги с готов фотоапарат на масата. Вечерите, въпреки, че осветяват водоема ужким, не е добре за снимки, но поне можехме да се нахраним. Една вечер имаше носорози на водопой, друга - прайд лъвове.

Режима е както при повечето подобни лоджи в Ю. Африка (а и не само).

05:30 - събуждане по телефона, ние ставахме в 05:00, за да имаме достатъчно време да се подготвим.

05:45 - кафе, чай, бисквити, обсъждане на плановете за деня с гида на верандата на втория етаж на основната сграда.

06:00 - 10:00 - сутрешен гейм драйв.

09:30-11:30 - закуска (някои хора пропускат сутрешния драйв за да се наспят). Закуската винаги е бюфе (шведска маса).

12:30-14:30 обяд (винаги бюфе).

16:00-19:00 (19:30) - следобеден гейм драйв, който след залез слънце преминава във вечерен.

19:30-21:00 - вечеря (в повечето случаи а ala carte т. е. сервират ястия по избор).

 

Режима съм го написал по спомени, може и да съм сбъркал с половин час някой интервал за хранене (това като дисклеймър, в случай, че някой ме хване в крачка).

Храната беше превъзходна (ядох 4 различни вида антилопи - импала, иланд, куду и спрингбок) и влизаше в цената, напитките се плащат отделно, нямам предства за цените, тъй като никога не сме поръчвали нищо. Аз по принцип на сафари не пия алкохол (даже и когато е включен в цената) за да съм свеж на следващата сутрин. Изключения до момента съм правил само последната вечер, когато вече "не остава служба".

За радост на дъщеря ми имаше и басейн, а за моя радост и детски клуб (едно бунгало пълно с играчки, ТВ с детски филми и детска площадка навън), където м-у излизанията с джиповете децата могат да се оставят на една жена, която се занимава с тях. Има и спа център с масажи и предполагам сауна, но това е извън моите интереси.

Снимки от лоджата ще публикувам по-нататък, когато стигна до тях.

Редактирано 9 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

23-ти Септември, 2015. Следобеден гейм драйв

 

Гидовете ги бях проучил предварително на блога на лоджата и във формата за изисквания бях наредил трима по ред на предпочитане. Тъй като не ги познавах, бях сложил главния гид на първо място, след него още двама мъже. Не исках жена, не, че не смятам, че са добри гидове, но примерно ако спука гума, сигурно бих се чувствал неудобно да не помагам при смяната.

 

Дадоха ни третия гид от списъка ми, на име Мъри, който се оказа професионален и много приятен. Като видях главния гид, се почувствах доволен, че не са ни сложили при него. Не, че съм расист, просто не ми хареса. От всички гидове, с които сме били до момента (а те не са малко) само двама ми станаха истински приятели, с които си поддържам регулярна връзка, единият е Масай от Кения (води ни в Масай Мара), другият е от племето Хехе, южна Танзания (води ни в Руаха).

 

Гидовете са въоражени с пушки, които както е обичайно в Ю. Африка стоят отпред на таблото на джипа. Тук пушката беше чешко производство - Бруно и беше в калъф. Не се сетих да попитам Мъри как би я извадил бързо в случай на спешност. Патроните, както обикновено стояха в колана на гида, пушката винаги се държи празна.

 

 

 

За разлика от другите два резервата, където съм бил в Ю. Африка, в тази лоджа нямаше тракър, който да стои на столче в края на капака на двигателя (повечето лоджи в Мадикве май нямат тракър), та Мъри се занимаваше и с разчитането на следите, както и с осветяването на животните с прожектор по време на нощно сафари.

 

Джиповете на лоджата Тау - открити, както навсякъде из резерватите в Южна Африка (в националния парк Крюгер задължително трябва да имат покрив и едни паравани/прегради отстрани). Тук имахме покрив само, марката беше Ланд Крузер (обикновено са или такива или Ланд Ровъри).

 

За първия гейм драйв бяхме общо четирима гости в джипа (при 9+1 места), което си беше супер. Млада двойка от Англия - тя емигрирала бяла южноафриканка, а той British-British (леко цветен). Добре си бяха и двамата, не създаваха никакви проблеми. За проблеми най-много се опасявах от дъщеря ми - на шест години и половина и за пръв път на сафари, но за щастие, тя се държа много добре. После ми сподели, че гейм драйв в открит джип е най-хубавото нещо на света, не е глупава.

 

На този първи драйв нямаше кой знае колко животни, общо взето запознаване с околностите (в посоката, в коят бяхме тръгнали).

 

Слоновете са задължителни при всяко излизане с джип из резервата (и почти задължитени при излизане на верандата на шалето):

 

 

 

Мъжки Steenbok:

 

 

 

 

 

 

 

 Ето един мъжки слон на фона на хълма:

 

 

 

 

 

В края на сухия сезон, слоновете се хранят предимно с клони и кора от дървета:

 

 

 

 

 

Тук е може би и мястото да кажа няколко думи за резервата Мадикве. Това е полу-сух (semi-arid) район, нещо като преход между Lowveld терена на национален пакр Крюгер и пустинята Калахари. Поради тази причина там могат да се видят и някои характерни за Калахари животни - рядката Кафява хиена (петнисти има почти навсякъде из сафари парковете и резерватите в Африка), Земна катерица и газелите Спрингбок (и трите ги видях за пръв път на диво, както и Klipspringer).

Преди много време на мястото на сегашния резерват Мадикве е имало животни, после обаче земята се превръща във ферми и те изчезват. През 1992 г. обаче се взема решение на това място да се направи резерват и започва операция "Феникс" - най-голямото преместване на диви животни в историята на човечеството - над 8000 броя от 28 вида. Като проект за опазване на животински видове, Мадикве е огромен успех. Финансово също е много по-изгоден за местните хора от обработването на неплодородната земя.

Резервата е ограден, но понеже е голям (750 км2) почти никога не се вижда оградата при гейм драйвс (ние я видяхме един път за 6 дни престой). Основното предимство на Мадикве и това, което ме накара да дойдем тук (заради дъщеря ми) е факта, че се намира в не-маларийна зона и не е нужно да се вземат никакви медикаменти за профилактика срещу малария. От всички не-маларийни резервати, Мадиве без съмнение е най-голям и най-добър за сафари.

 

 

Повече снимки от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 9 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

23-ти Септември, 2015. Следобеден гейм драйв

 

Продължавам с първия ни гейм драйв.

 

Двойка Lilac-breasted rollers:

 

 

Самотна зебра:

 

 

 

Южна жълтоклюна птица носорог:

 

 

Гида ни Мъри сменя спукана гума на Ланд Крузер-а:

 

 

 

 Тук сме спрели за sundowner (традиционен сафари обичай - питие докато се гледа залязващото слънце). Както навсякъде по лоджите, където алкохола не влиза в цената, задачата на гидовете е да "бутат" продажбата на питиета, както за sundowners по време на гейм драйвс, така и в бара на лоджата (там пък се разказват истории за животни докато се пие и се поощряват гостите да стоят в бара и да поръчват). Предполагам, че вземат процент от продажбите:

 

 

На снимките на залеза отдолу се виждат сухи "оловни" дървета (Leadwood trees - Combretum imberbe). Казват се така, защото дървесината е много плътна и тежка. Гнездата на едно от тях са на някакъв тип Buffalo weavers. Дали бяха Белоглави (White-headed), Червеноклюни (Red-billed) или Белоклюни (White-billed) подвидове не мога да си спомня.

 

 

 

 

 

След като се стъмни се премина към нощно сафари. Мъри имаше не особено приятната задача да шофира и в същото време да търси животни в тъмното с прожектора. През една от следващите вечери аз взех прожектора и го отмених в това му задължение, но освен, че това ми съкращаваше времето за реакция за снимки, самия прожектор се нагорещяваше доста и не беше удобен за държане, така, че не повторих услугата. Затова е добре да има и тракър/спотър в джипа.

Самотна антилопа гну по време на нощното сафари:

 

 

 

Повече снимки от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 9 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

 Правилата за вечеря в лоджата Тау бяха както в повечето сафари лоджи и лагери в Ю. Африка - на една маса сядат хората, които са били заедно в джипа + гида. Това е добра идея, защото могат да се коментират неща видяни през деня и да се правят планове за следващия ден. Та тази вечер на масата бяхме само двамата с дъщеря ми, двойката от Англия, гида ни Мъри и симпатична възрастна британка, която беше пропуснала този следобеден гейм драйв. Тя прекарва по 20-25 дни наведнъж в тази лоджа и не идваше на всички излизания с джипове из резервата. По-късно разбрах, че дъщеря и всъщност е гид в лоджата и това е основната причина за дългите и престои.

 

 

24-ти Септември, 2015 (втори ден в Мадикве). Сутрешен гейм драйв

 

Както вече споменах, събуждането по телефона от гида е в 05:30 ч, но ние си ставахме в 05:00 за имаме достатъчно време да се приготвим. Отново бяхме с британо-южноафриканската двойка, където по-бялата беше южноафриканката.

Първият ни сутрешен сайтинг беше тази Go-away птица:

 

 

 

Отново стийнбок (мъжки). В Мадикве беше пълно с тях, но като цяло са плашливи и не обичат да позират пред фотоапаратите:

 

 

 

Забелязахме тази женска Greater kudu, която се спусна към една кална водна дупка да пие:

 

 

 

Там видяхме и останалите - беше харем (група от женски):

 

 

 

Обратно изкачване след като се напиха с вода:

 

 

 

Тук в един момент половината от групата погледнаха към нас:

 

 

 

Не е особено трудно да се отгатне, че това дърво е съборено от слон. Слоновете много добре се развиват в резервата, даже прекалено добре и на някои места направо опустушават растителноста (и храсти и дървета):

 

 

 

 

 

Обожавам червеникавата африканска почва:

 

 

 

Повече снимки от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 11 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

24-ти Септември, 2015 (втори ден в Мадикве). Сутрешен гейм драйв

 

Продължавам със сутрешния гейм драйв.

 

Самотна антилопа Гну:

 

 

 

Зебри:

 

 

 

 

Не издържах да не си пробвам късмета на бягащи импали:

 

 

 

 

Тук видях за пръв път през живота си Klipspringers - мисля, че това са най-малките антилопи в Ю. Африка, които са приспособени да скачат по камъни. Най-малките по принцип са Дик-дик на Кърк, но се намират в Източна Африка.

Много добре са маскирани и трудно се забелязват, но са двойка женска и мъжки:

 

 

 

 

 

Тук на връщане към лоджата видяхме тези зебри да се гонят. Харесват ми такъв тип динамични снимки на диви животни с вдигнат от земята прах:

 

 

 

 

 

Повече снимки от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 11 ноември, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

24-ти Септември, 2015 (втори ден в Мадикве). Изгледи към и от лоджата.

Тук вече се прибираме от сутрешния драйв и се вижда много добре идеалното разположение на шалетата на лоджата Тау спрямо водоемите отпред, както и близоста на животните.

Антилопи Гну до водоема (доста попресъхнал в тази си част):

 

 

 

Това се Red hartebeest, не мога да се сетя от кога точно не съм виждал такива, със сигурност ги гледахме в Масай Мара (Кения) и прилежащите частни концесии на север от резервата (да не се бъркат с едни други подобни антилопи - Tsessebe и техния подвид Topi):

 

 

Импали (тук се вижда ясно електрическата ограда на лоджата):

 

 

Отново Red hartebeest:

 

Тези птици ми приличат на Spur-winged geese - живеят си във водоема на лоджата:

 

 

 

Тук вече сме се настанили на закуска и от терасата на ресторанта щракам тези Red hartabeest м-у хапките. Mързеляшка работа, почти буквално се материализира израза "wildlife on a plate" - диви животни наготово (поднесени на чиния):

 

 

 

После дойдоха и зебри:

 

 

 

 

 

Резидентите (за водоема) двойка Египетски гъски (дето видях такива и в градините пред двореца Кенсингтън в централен Лондон):

 

 

 

 

Повече снимки от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 12 ноември, 2015 от FlyTraveler