дневник Домоседски (фото)дневник

9 юни, 2016

Всеки път се заричам да не коментирам сводките ти, защото просто се повтарям и все не се сдържам да напиша нещо - удоволствие е да те чете човек, снимките също са много хубави (с чудесна рязкост и композиция). С какъв апарат (и обектив, ако е сменяем) ги правиш?

Редактирано 9 юни, 2016 от FlyTraveler

9 юни, 2016

Всеки път се заричам да не коментирам сводките ти, защото просто се повтарям и все не се сдържам да напиша нещо - удоволствие е да те чете човек, снимките също са много хубави (с чудесна рязкост и композиция). С какъв апарат (и обектив, ако е сменяем) ги правиш?

Благодаря! Във Франция, понеже темата на пътешествието беше чистокръвен туризъм със заснемане на забележителности, си носих туристическия апарат Canon 600D със сменяем (но - единствен) обектив Canon EFS 18-135 mm IS. Повечето, но не всички, снимки са правени с него. Последните две, например, са с Lumix-чето DMC-FT5, което винаги е под ръка, но след две години много интензивна служба вече не отвръща с желаното качество.

9 юни, 2016

На сутринта заобиколихме Шан-сюр-Марнския лес. Наоколо са паркирани за нощувка предимно коли с българска регистрация. Според разпространяващите се със страхопочитателно шушукане сред местната (пред)градска буржоазия градски легенди, ако дързък изследовател би се осмелил да проникне в дъждовната гора, би имал шанса да открие Изгубения палатков град на българско племе, вероятно преведено през Марна от един от по-малките братя на хан Аспарух. От шосето обаче, през избуялата в зеленина джунгла, не се вижда нищо.

Продължаваме на северозапад към Пикардия. От алтернативна класация за 100-те най-красиви села във Франция за 2016 (този път съставена от популярна серия пътеводители) избираме да надникнем в село Жербероа. Предоставям на журито да отсъди:

На предпоследната снимка в градината си се е скрил местният знаменит художник, представител на пост-импресионисткото течение на интимистите Анри Льо Сидане. Предполагам, че на него се дължи съхранението на селото във вид на комплект пощенски картички

(следва)

9 юни, 2016

Въпрос от журито: "Къде са седналите баби пред къщите в селото?"

9 юни, 2016

Въпрос от журито: "Къде са седналите баби пред къщите в селото?"

Елементарно, в кръчмата на центъра

10 юни, 2016

Елементарно, в кръчмата на центъра

Не е точно така!

Бабите в Жербероа бяха цял рейс белгийски туристки в пенсионна възраст, изсипал се в селото точно преди нас.

Постарах се нарочно да не хвана нито една в кадър и ги заместих в албума с алегоричен образ поради следните причини:

Кръчмата още не беше отворена, та не им оставаше нищо друго освен с глъч да огласят улициите
Тембъртът на фламандския им беше подчертано креслив
Събудиха Глухия цар
Да можем после да подразим Калоян (16) с извъртяната истина, че като е останал пред компютъра в Париж, е пропуснал среща с цял рейс белгийски тинейджърки.

Редактирано 10 юни, 2016 от домосед

14 юни, 2016

Сен-Вальори-Сюр-Сом на устието на Сома го разкрихме като хъб на всевъзможни транспортни канали и методи на туристическо придвижване.

Последната снимка е още един глас за включване на правилната марка кола в анкетата за автомобилни предпочитания. С тая бяха пристигнали някакви белгийци. Влакчето има привилегията да минава по релси, положени възможно най-близко до заливната зона на реката и прилива, съответно - до резерватите за птици, но цялата екскурзия отнемаше минимум три часа, с които вече не разполагахме. А и пейзажите от статична гледна точка ни задоволиха напълно. Даже и птичка видяхме, та отметнахме задължителната за това място дисциплина birdwatching

На брега на всеки 12 часа се появяват двама чичковци да проверят дали ентусиазирани пешеходци изследовеатели не са излезли по-навътре в измамно сухия залив, отколкото биха могли да издържат на бегом в надпревара с прилива. И ако има такива, ги прибират с джипове. Признават обаче, че по-скорост техните приливи не могат да стъпят и на малкия пръст на приливите около Мон-Сен-Мишел.

Там, където не е спал Наполеон, задължително е минавала Жана д'Арк!

В случая - в окови. И не се уточнява точно с какво превозно средство - на волска кола или пеша.

Но не е и само тя. И Вилхелм Завоевателя е тук. Пристанището на средновековното Сен-Вальори очевидно е служило и за стъргало на знаменитости от пълководското поприще.

Завоевателите с мотори също трябва да се вземат насериозно, затова в градската охрана са назначени гаргойли

Още малко снимки от Сен-Вальори

Пием един местен сайдър с крок-мосюто и продължаваме ...

14 юни, 2016

Bienvenues chez lez Ch'tis!

Помните ли онази безумна френска комедия на регионални диалекти и стереотипи, която успя да пробие и да се разпространи по цял свят, включително - Южна Африка. И да бъде разбираема чрез субтитрите. А в Германия, където беше дублирана, измислиха цял нов несъществуващ диалект, за да предадат смисъла.

Е, точно в тая комедия се почувствахме, веднага щом срещнахме първите жители на въпросния регион - няколко надвикващи се клатушкащи се пияници на автобусна спирка по дъждовно мръкване в Арас

https://www.youtube.com/watch?v=_6Mx3HZ4_tI —

Следващият срещнат беше хазяйката (на модерна къща за гости в старовремска сграда съвсем в центъра), която непредизвикано се опита да отхвърли всякакви предположения, че е шти, а също и всякакви предположения, че е имигрантофоб. Вероятно приема, че това е бонтонът на водене на светски разгово с "приемливи" имигранти, каквито са моите спътници. За целта ни разказа цялата история на всички знайни клонове на семейството ѝ от средата на XIX век до днес. Отнема само 74 минути, като в рамките на сеанса на слушателите се полага да си разделят едно пластмасово шишенце вода от 200 ml за освежаване. В историята се намесват руски, немски, френски, белгийски, сициалиански жилки, упаднала аристокрация, миньори, синдикати, световни войни (различни членове на рода са воювали от различни страни на окопите), капитализъм, социализъм, патеранализъм. И тъкмо, когато се стигна до очевидния финал и си мислехме, че ще можем да излезем навън да видим града преди полунощ и евентуално - да намерим нещо отворено за хапване, влезе приятелят и поляк и тя го въвлече в разговора "А, Павел, хайде ти разправи за Полша! А помниш ли как обикаляхме с кола югоизточна България. Хайде разкажи им и за това" Слава Богу Павел се оказа темерут. Намери на google maps на телефона си Ивайловград, посочи ни го и се оттегли с мир, без да промълви и дума. Така успяхме да се вместим в работното време на лефеджийницата - скара-бира, специализираща в бира Leffe, представена в поне половин дузина вариации. Точно забелязах, че нещо такова е споменатъп в темата за бирата. А от скарата си избрах ... помните ли кандидат-мотото на пътуването от предишните постинги, а? Именно! Андуйет - наденичка от шкембе и друга неидентифицирана карантия! Лефеджийницата се намира на Площада на героите, който е малкият брат на съседния, обърнат на 90 градуса Голям площад. Архитектурата на площадите, еснафските къщи и камбанарията на кметството създават впечатление, че тоя град (а може би и целият регион Нор-Па дьо кале) е по-различен от всичко друго, което може да бъде видяно във Францкия. Та не съм сигурен, че биха имали достатъчно силни аргументи в защита, ако някой северен съсед прояви териториални претенции. И без това централни улици вече носят имената на белгийски крале.

Арас не е първото име на град, за което се сещаш, като чуеш Франция. Аз лично, признавам си, не бях го и чувал. За разлика от Жана д'Арк, която е минавала оттук, но не е впечталила гражданите до толкова, че да ѝ вдигант паметник по-голям от странично разположена статуя на стената на катедралата си от XVIII век. По-интересно е, че град като Арас може да се похвали с цели два обекта, включени в списъка на ЮНЕСКО. Вярно - не индивидуално, а колективно. Но в отделни колективи. Камбанарията на кметството е в списъка на френско-белгийски камбанарии, а цитаделата на Вобан в ... списъка със цитаделите на Вобан. Тия цитадели, строени от главния военен инженер на Луи XIV през XVII век са заслужили не толкова с успешно издържана обсада или по-мащабна отбранителна операция (араската никога не е ползвана по предназначение), а че са революционни по дизайн, отговарящ на нивото на артолерийско въоръжение на времето си. Същият дизайн е изнесен от възхождащите европейски колониални империи по всички континенти. И в Кейптаун има една такава. Казват ѝ Замъка и е най-старата съществуваща сграда в страната (бушменските пещери не се броят). Цитаделите на Вобан са още по-важни като мрежа от XIV, маркиращи територията на абсолютистка Франция. Сега обаче е трудно да се оползотворят. Нито са особено привлекателни за казарми, нито за туристи, нито за живеене, нито за офиси, нито за парк, нито за спорт. Чакат се идеи!

Ако седна и хапна една андуйетка с биричка Ch'ti на площадната фритюнарница дали ще ми дойдат някакви идеи? Не знам, но на обяд на фритюнарката със сигурност и дойдоха поне четири. Гледам аз, че за моята поръчка от една (1) андуйетка в хлебче извади да пържи на плочата четири (4), но когато извади и четири (4) хлебчета, заподозрях нещо нередно и я попитах какво точно става. "Ама господине, нали поръчахте четири?", "Ама аз съм сам!", "Ама аз ви попитах дали искате четири и вие казахте - да". Замислям се. Вярно, че бях отговорил утвърдително на не добре разбран въпрос, съдържащ думичката quatre. Мислел съм сигурно, че е за цената на картофките (4 евро). Нямам никаква идея как ѝ е хрумнало да ми предложи четири (4) цели порции. Тя и една (1) едва се побира на масата ...

(тук Кръщелника коментира, че било достатъчно само да ме погледнат на външен вид, за да ми предложат четири (4). Но Кръщелника е герой на съвсем друга още не написана сводка. Марш оттук!)

Арас е имал съмнителният късмет на един от малкото европейски градове, разрушен през Първата, нежели през Втората световна война. Видимите следствията от което са, че

първо, са имали хъс и енергия да го възстановят в близък до оригинала вид. Иначе току виж изглежал целият така (като късно-колониален административен център в Африка)

Или поне като Хавър, препостроен като на празно място по вкусовете на 1950-те години така:

(Хавър впрочем е в списъка на ЮНЕСКО именно заради тоя си вид, дължим на архитекта Огюст Пере. Снимките са от 2007)

второ, където не са възстановили са оставили място да се намесят междувоенни стилове и фигури като Ар Деко и Голия Димитър Благоев

трето, да получи в наследство монументални военни гробища от няколко нации. Ето как изглежда британското

А ето как се паркира като Тъпанар!

Точно до тоалетната, че да ми развали кадъра. Освен ако като Стив МакКъри в Индия, не река да го прочистя от всякакви обекти, които ми развалят композицията

Но какво всъщност прави тази рядка колекционерска английска кола точно тоя ден в Арас?

(следва)

Редактирано 14 юни, 2016 от домосед

15 юни, 2016

Цитаделата в Лил е военна база. Туристите не осъзнават това и се засилват да влизат, включително и ние първия път; спряха ни. В Бреда цидателата се използва от военни, но има часове в които е отворена за посещения от туристи, безплатно. В Белгия има много цитадели, които са сега музеи. например https://goo.gl/photos/zLnPqrd5xomtpazs5

'Колекционирам' си белфорита https://nl.wikipedia.org/wiki/Belforten_in_Belgi%C3%AB_en_Frankrijk имам още 3 липсващи от Белгия и всички останали без това в Лил във Франция. Някои не са отворени за посещения, само отвън ги гледаш.

Арас е много специален град, със сигурност различен. Не сме ходили все още, трябва да му отделим 2 дни, заради le musée des beaux-arts d'Arras http://www.versaillesarras.com/pages/le_musee/

20 юни, 2016

Арас е много специален град, със сигурност различен. Не сме ходили все още, трябва да му отделим 2 дни, заради le musée des beaux-arts d'Arras http://www.versaillesarras.com/pages/le_musee/

Музеят беше затворен, но понеже е музей на изкуствата, артистично бяха подредили бели и черни пластмасови шезлонги в двора. Дойде ми на ум да разменя местата на поне два от тях, но реших да им спестя рязката промяна на кръвното налягане, когато открият пакостния ефект върху художественото послание в понеделник сутринта, преди още да са си изпили кафето

20 юни, 2016

Но какво всъщност прави тази рядка колекционерска английска кола точно тоя ден в Арас?

Ето какво:

BRENTRANCE - британско нашествие на класически автомобили в Северна Франция. Колко от марките ще разпознаете в анкетата за пътешественическите коли, а?

Имаше например един от трите оцелели екземпляр от марката Paramount, от която били произведени общо 72 бройки през 1950-те.

Камбанарии-мамбанарии, цитадели-митадели, андуйетки-мандуйетки, това рали, на финала на което съвсем случайно попаднахме, спечели от воле първо място в класацията по положителни пътешественически емоции в Арас (и цяла Северна Франция)

2016050378arras%2B.JPG

28 юни, 2016

Следващият етап от обиколката на Франция беше Марсилия

Хазартният момент беше дали на път за там ще ме засегнат френските стачки. Засегнаха ме положително. Отмениха ми ранния полет на Air France в 9:00 от Орли и ме прехвърлиха автоматично на по-удобния в 11:00, който аз сам щях да съм си избрал, ако не беше по-скъп.

Над входа на Марсилия откъм морето се извисява дворецът Фаро, намерил солидно място в творчеството на великия апологет на Марсилия и всичко провансалско английски писател Питър Мейл. В "Марсилската афера" крадоха виното от избата на двореца, а в "Корсиканската афера" саботираха опитите на криминално проявен руски олигарх да си го купи за вила. И двете книжки единствената сериозна (до страхопочитателно хедонистко благоговение) сюжетна линия е какви провансалски вкуснотийки и оригинални специалитети консумират героите (и добрите, и лошите) сутрин, обед и вечер, в заведение с каква обстановка и какво вино подбират да е в тон и с гурмандския избор, и с настроението на деня, и с развитието на аферите. Разбира се, на когото не му се четат леки криминални фейлетони с дъх на розе от Любер, може да си припомни и филма "Добра година" по същия автор

https://www.youtube.com/watch?v=pebd1DN8nok

Това, което Питър Мейл неоправдано пропуска в похвалните си слова за Прованс, Корсика и цяла Франция са регионалните бири. Така, че в смисъл на моето дело и живот се превърна проектът да кача възхвалите на следващото ниво, като включа и бирите.

И ето - в Марсилия открих и одобрих и марсилската афера, и корсиканската

Buffer%2B003.jpg

Самата Марсилия мене не ме одобри от пръв поглед. Градът ме посрещна затворен и неприветлив, със спуснати кепенци на почти всички дюкяни и заведения, макар и да беше нормален делничен ден. Замъкът Иф не беше отворен не само за излизане, а и за влизане, а на остров Фриул чайките ме подгониха с фигури от висшия пилотаж недвусмислено подсказващи ми да се връщам, откъдето съм дошъл. Чудех се дали годината, която бях избрал да посетя Марсилия не е добра. Или сезонът. Или месецът. Оказа се - само денят. Кулминация на стачните действия. Официалното обяснение за затворените бизнеси беше, че стачкували, по-малко официалното - че полицията е възпрепятствала персонала да се придвижи до работа от предградията с блокади, а неофициалното, че хората гледат новините и ги е страх да не се окажат на пътя на погромаджиите и мародерите.

Бях се настроил още на сутринта да се изнеса от Марсилия в друга посока (какво му беше лошото на Сен Тропе и тамошната жандармерия), но на сутринта жестокостта ми се сломи и реших да ѝ дам на втори шанс. Тоест - втори ден. От който тя се възползва. Трамваите тръгнаха, пазарите отвориха, кафенетата и парковете - напълниха и заприлича на нормален град.

Залисах се, както обикновено с фотоапарат в чужд град, по архитектурните разнообразия

И към този площад биха могли да се проявяр териториални претенции, но за разклика от Арас, не от северен, а от източен съсед.

2016050417marseille%2B.JPG

А този архитектурен стил се нарича провансалски ашладизъм

Още малко по архитектурната тема

Горната снимка е на мемориала на Марсилезата в качеството ѝ на нацинален химн с бодър поборнически дух. Марсилезата е също левичарски всекидневник, отразяващ в подробности националните стачни действия срещу посегателствата от страна на правителството на трупаните през годините социални придобивки на трудещите се. Не, че десничарските всекидневници не ги отразяват. Но наблягат на посегателствата от страна на стачкуващите на трупаните през годините дребнобуржоазни удобства на трудещите се.

В тон с духа на стачките и в съответствие с календара на революционните годишнини (съвсем като у нас по соца) в редакцията на Марсилезата бяха уредили тематично агитационна изложба за устоялото кратко на власт, но оставило дълбоки следи в обещественото съзнание правителство на Нардодния фронт начело с Леон Блум през 30-те. Представяте ли си живот без платени годишни отпуски? Ако не - паметникът на Леон Блум (нямам идея има ли такъв някъде) е добро място за полагане на цветя. Франция, разбира се, е страна с утвърдени традиции в демократичния дебат и даже издания с крайни политиески позиции оставят място и за други мнения. В случая - да не се потулват и недостатъците на Народния Фронт. Примерно - че от прокламирания на думи антиколониализъм местното население на колониите не е чуло нищо, още по-малко - социални реформи.

Марсилия е добро място да се търсят оригинални творби на Invader

... и други по-млади стрийт-артисти

... и стрийт-пърформъри

Последният ми дава добра идея да се кача до Нотр Дам дьо ла Гард - видимата отвсякъде църква на хълма, от където Богородица бди над хората в морето. И над тези в небето. И във влаковете. И в колите

Тук поетично е интерпретирано, че югославският крал Александър I и съпътстващата жертва Луи Барту, френски външен министър, са паднали за мира и свободата.

Пак добре, че са премълчали националността на атентатора. Иначе този младеж с микрофона трудно би могъл да се тупа по гърдите, че е пристигнал да запознае марсилската публика с Бългеърия eнд Пайнер. Точно на лобното място.

Една от причните марсилската публика да не се влюби веднага в Бългеърия eнд Пайнер, предполам, беше, че той всъщност пееше кавър на песен на Селин Дион от филма "Титаник". А другата - че на Старото пристанище в съседсвто имаше мощна (и като брой учстници, и като сила на звука) конкуренция

С много пъстра публика

Повтарям - публиката в Марсилия е наистина пъстра!

(следва)

Редактирано 28 юни, 2016 от домосед

28 юни, 2016

Следя един сериал 'Plus Belle la vie' и ми се ходи в Марсилия отдавна.

https://www.rtbf.be/tv/emission/detail_plus-belle-la-vie/personnages?emissionId=39#contenu

5 юли, 2016

Тук е моментът да вкарам в дневника и дежурното гробище.

В случая: Сен Пиер, Марсилия

6 юли, 2016

Следващият етап беше из Южна Франция да се отметнат в един ден 2 римски театъра, 1 римски амфитеатър, 1 папски дворец (не римски!) , 1 порутен мост (защото не е бил здрав като римски) и 1 римски акведукт, всичките вписани в тефтерите на Юнеско.

С това?

Не! С влак!

Оранж - театър #1

2016050504orange%2B.JPG

2016050505orange%2B.JPG

В Оранж освен римски театър открих рядка за Франция протестантска църква. Бях останал с впечатлението, че още Луи XIV е намерил Окончателно Решение за хугенотите, като е отпратил последните твърдоглави Пириней Жановци (Балканджи Йововци, бълг.), които на чужда (католическа) вяра Жана не дават, да копаят лозя на баир във Франшхук, Южна Африка.

Авиньон - мост # 1 + папски дворец #1

Внимание! Възпетият в детски песнички, преподавани във всички предучилищни чуждоезикови забавачки (alliance francais, фр.) по света, мост е капан.

В наши дни - за туристи.

В миналото - за катари, албигойци, римски папи, пизански антипапи, протестанти, мускетари, корсари, спахии, санкюлоти ...

Всички са се ловели на въдицата - вземат ти по 3 евро папина (царина, сръб.), а мостът не стига до другия бряг :angry:

Дворецът на папите си е цял и внушава респект. Благодарение на мащабна реставрация-реконструкция през XIX след освобождаването му в окаяно състояние от военните (изпаднали след краха на Наполеоновите химери).

Освен сиви камъни обаче, трудно може да се очаква в сградата да е останало кой знае какво, след като последният опозорен авиньонски антипапа (първите 7 са били безспорни папи, само последните двама - анти) е изритан от двореца преди малко повече от 600 години

Залите са огромни. Могат да се ползват, ако не за самолетни хангари, то поне за трамвайни депа. Или за пищни балове. Светската власт и аристокрацията във Франция чак до след Ренесанса не е разполагала с нищо подобно по обем в дворците си. Вече писах за плахите опити на Франсоа I да си разшири гостната във Фонтенбло. Но на средновековните папи, бидейки смирени монаси, надали им е хрумвало да оползотворят пространството с нещо по-развлекателно от строги мълчаливи вечери под строй и (предгрегорианска) песен с рядка супа, варено жито и кръстено вино. И само за Коледа - изстинало глиганско печено а ла галоа. Поне така си го представяше Жан-Жак Ано в "Името на розата" по Умберто Еко. За авиньонските папи обаче препоръчвам за източник на увлекателно охудожествена информация поредицата исторически романи на Морис Дрюон "Прокълнатите крале".

Средновековната мода на ярки цветове в облеклото и интериорния дизайн надали е била чужда на авиньонските папи. Но много малко е достигнало до наши дни в състояние, годно за реставриране. Религиозни сюжети по стените на две малки капели и ловни - в спалните на папата и главния камериер.

Единствено за присъствието в града на тоя британски телефон няма никакви данни във Ватиканските архиви

Още малко образи от Авиньон извън стените на двореца

И малко хепънинг

Арл - римски театър #2, римски амфитеатър #1

Осъзнавам, че надолу по Рона можело да се пътува и с кораб! Но оставам верен на железниците

Осъзнавам също, че в града е забранено да се забранява

И че е любимо място за сватби ...

Или поне за целувки ...

И на Ван Гог Арл му е спечелил любовта. Макар и да не мога да твърдя, че разходката ми е минала по точно неговите любими местенца;

Театърът, също както и по-големият му брат в Оранж, се ползва по предназначение - за театрални постановки.

А за какво се ползва амфитеатърът?

След като средновековните местни жители хитро са го ползвали за наследена от римляните крепост, строейки къщите си вътре ...

... местните власти са успели след повече от 300 години административни, бюрократични и съдебни дела и машинации да отчуждят терена, да разрушат постройките и да разчистят арената за ...

... съвременни (гладиаторски?) борби с бикове

А римският акведукт Пон дьо Гар забравих ли го?

Не, но не успях да да се придвижа с влак до него. .

За утешение реших да прелетя със самолет (Airbus 321-100 F-GMZD на Air France) на репликата му от XIX век - Акведук дьо Рокфавур

Редактирано 6 юли, 2016 от домосед

6 юли, 2016

Авиньон - мост # 1 + папски дворец #1
Внимание! Възпетият в детски песнички, преподавани във всички предучилищни чуждоезикови забавачки (alliance francais, фр.) по света, мост е капан.

В наши дни - за туристи.

В миналото - за катари, албигойци, римски папи, пизански антипапи, протестанти, мускетари, корсари, спахии, санкюлоти ...

Всички са се ловели на въдицата - вземат ти по 3 евро папина (царина, сръб.), а мостът не стига до другия бряг

Поне потанцувахте ли?

6 юли, 2016

Не! С влак!

2016050516orange.JPG

Освен да озвучим перона?

7 юли, 2016

Във Франция бях попаднал точно в сезона на големите финали.

Ливърпул загуби от Валенсия купата на УЕФА (гледах го у приятел, върл фен на Ливърпул в Шатне-Малебри)
Марсилия загуби от ПСЖ купата на Франция (гледах го сред цял град върли фенове на Марсилия)
Русия загуби от Украйна на Евровизия (слушах го у приятели в Шан-сюр-Марн)
Капитализъма загуби от Кен Лоуч на кинофестивала в Кан (гледах награждаването у приятели в Париж)

А какво друго ново-вехто в Париж?

(Hôtel de Sens - любимата ми средновековна сграда)

(новият форум на Халите)

(лобното място)

(ул. Сен Антоан, гледана на чаша розе от кафенето На Мускетарите)

2016050612paris%2B.JPG

(стачка!)

(стачници)

(стачконезаинтересовани)

(докато стачниците се крият от дъжда, други нации се възползват да се оплачат от кахърите си; в случая - диктаторски режим в Тайланд)

(горният не е уличен артист, а клиент на магазини като долните)

(опашка за прожекция на класически американски филм от 70-те в независимо кино)

(продукти от страната на баските)

(Арените на Лутеция - в Париж имало римски амфитеатър под носа ми!)

Сега наред е финалът на европейското по футбол! (Ще се гледа сред приятели в София )

7 юли, 2016

Ливърпул загуби от Валенсия купата на УЕФА (гледах го у приятел, върл фен на Ливърпул в Шатне-Малебри)

От Севиля, ама все тая, пак ни напомни за пореден лош момент с любимия отбор...

Уникален фейслифт, който дори нямам спомен да съм виждал някога!

Навремето в Алжир имахме подобно R4, но в жълто. Страхотна кола за всякакви условия, включително пустинята Сахара. Баща ми я докара до България, където плати, за да му я отнеме държавата. Какви времена?!

7 юли, 2016

... съвременни (гладиаторски?) борби с бикове

В Арл поне е малко по-добрият вариант. Виждаш някаква ангажираност и у наследника. У нас, на арената на римския амфитеатър на Марцианопол в Девня, рушащ се от пълен немокает, се подвизават прозаично поскащи и преследвани единствено от пъдаря си via селска гега... кози! Направо да си затананика арията на Тореадора от Кармен човек:

7 юли, 2016

От Севиля, ама все тая, пак ни напомни за пореден лош момент с любимия отбор...

Да, бе, помня, че беше някаква испанска пермутация на буквите 'с' и 'в', завършваща на 'я'.

Като във "все тая"

Уникален фейслифт, който дори нямам спомен да съм виждал някога!

Не е фейслифт. Това е Citroën SM. Такъв си е.

Имах го на количка от Matchbox.

И оригинална, и българска: http://matchbox.wikia.com/wiki/Citroen_S.M.

Той предшества във времето по-популярния модел Citroën CX, като и двата са от по-висок клас от масовия Citroën GS

7 юли, 2016

А за какво се ползва амфитеатърът?

След като средновековните местни жители хитро са го ползвали за наследена от римляните крепост, строейки къщите си вътре ...

... местните власти са успели след повече от 300 години административни, бюрократични и съдебни дела и машинации да отчуждят терена, да разрушат постройките и да разчистят арената за ...

... съвременни (гладиаторски?) борби с бикове

Ето за това се ползва

7 юли, 2016

Ето за това се ползва

Да, точно! И на мене така ми го описаха горе-долу.

Но не върви да го вмъкна и в моята сводка, след като не съм го видял на живо

Благодаря за препратката.

8 юли, 2016

В заключение по темата Франция, май 2016, всички албуми на едно място

Фонтенбло

Северната обиколка с кола: Арас, Море-сюр-Лоен, Барбизон, Жербероа, Сен-Вальори-сюр-Сом, устие на Сома

Brentrance!

Марсилия

Марсилското гробище

Южната обиколка с влак: Оранж, Авиньон, Арл

Париж

11 юли, 2016

Отварям нова тема във (фото)дневничето: Кампания, април 2016

Реших и аз да се възползвам от добрите цени на WizzAir и си заделих 4 дни в сезон когато в Южна Италия лъха повече на жасмин, нежели на сено, учениците се трупат по музеите с учителите си, нежели с родителите, а по балконите се сушат анцузите на туземците, нежели банските на туристите.

Темата на пътуването не беше нещо кой знае колко приключенско. Старини, градчета, пейзажи, снимки. Първата му спирка от летището (не броим гарата в Неапол) беше Салерно. В Италия, в романска катедрала с умерени ренесансови намеси и колекция римски саркофази не заварих никакъв друг посетител. Нито дори богомолец! Добре започва

А градът около изпълнява добре задачата си за настройване на новопристигналия на южноиталианска вълна

Следващата спирка (за цял ден!) е Пестум. В Пестум атракция от категорията "стари камъни" са сравнително добре съхранили се през хилядолетията гръцки храмове от 6 век пр.н.е.

А също - античните надгробни плочи, изложени в музея. Черешката на тортата - Гмуркачът - бил на гастрол в Неапол, та ще го търся там по-късно.

Неподчертана в пътеводителите атракция е ... идилично селския характер на местността. Ухае на тор, прасета грухтят, кокошки кудкудякат. Добре, че избрах да нощувам точно тук, а не в някой от градчетата или курортите наоколо. Пълно спокойствие. Даже и моторетки не пърпорят наоколо. А спират и бързите влакове.

Къщата за гости ...

... толкова ми харесва. че решавам да остана още една вечер, и да разходя с рейс още по на юг до Кастелабате и да проуча околоността пеша

Абатът алпинист от бронз си седи в горното село на замъка и рее поглед в морето, а долу в Санта Мария дел Кастелабате вълничките мият плажчето досами църквицата Санта Мария. А в съседното Сан Марко дел Кастелабате край църквицата Сан Марко пукаха фойерверки на мило селско тържество, а на автогарата даваха най-вкусните ньоки. Още по-вкусни, ако си порядъчно гладен.

(следва)

Редактирано 11 юли, 2016 от домосед

Влез

дневник Домоседски (фото)дневник

Препоръчани мнения

FlyTraveler

домосед

домосед

Duke

bulpa

домосед

домосед

домосед

zon

домосед

домосед

домосед

zon

домосед

домосед

Фил

Duke

домосед

Duke

Добри

домосед

neuromancer

домосед

домосед

домосед

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Създай профил

Влез

Четящи темата 0 магеланци

Активност

Важна информация