дневник Куба - един поглед през моите очи в началото на 2017-та

[Mary]

Едно пътуване с Rainy, в което имаше от всичко!

 

Период на пътуването: 27.01.2017г. - 08.02.2017г., като първият и последният ден са само за мен - до/от Лондон.

Реално в Куба бяхме от 28-ми януари вечерта до привечер на 7-ми февруари.

 

И понеже знам, че нетърпеливо чакате да четете за Куба, то ... започвам с увертюрата на пътуването от София!

 

Обичам обедно-следобедните полети. Имам време да си стегна багажа на спокойствие, че и да се отбия в някой от салоните на летището - този път избрах Преслав:

 

 

Любезни, внимателни, както обикновено. Имаха проблем с нета, та беше доста бъгав.

Полета ми беше с British Airways и имаше обявено малко закъснение, което навакса после.

Ето го самолета:

 

 

Цяла Европа беше скована от студ, лед и сняг... Нямах търпение да отида на топличко.

Малко снимки от България:

 

 

Чипровци:

 

 

Белоградчик:

 

 

Видин се вижда там до Дунава:

 

 

И вече над Сърбия:

 

 

Някъде над Австрия:

 

 

Нюрнберг:

 

 

И снега изчезна чак над Британските острови:

 

 

Кацнах на Хийтроу дори малко по-рано.

 

 

Мислех, че ще има доста да си чакам багажа, но докато стигнах до лентата, вече излизаше. Браво за бързината!

 

Последва среща с Rainy, хапване-пийване и нетърпеливо очакване на следващия ден, когато ще се отправим към дълго чаканата Куба.

Казвам дълго чаканата, защото плановете ни наистина бяха доста отдавна, програмата Rainy я беше наредила отпреди година.

 

Полета ни от Лондон до Хавана беше с Virgin Atlantic - аз лично съм много доволна и от двата полета с тях.

 

Сутринта станахме и се отправихме към летище Gatwick. Посетих един от салоните там - No1 Lounge: 

 

 

 

Лека закуска, след която се отправихме към самолета. Ето я птичката, която щеше да ни заведе на топло:

 

 

 

Ииии ... готовииии ... излитаме:

 

 

Казваме "довиждане" на Европа с бреговете на Ирландия:

 

 

Полетяхме, полетяхме, пък стана време за ядене:

 

 

А навън - нищо съществено не се вижда:

 

 

Значи е време и да пийнем:

 

 

Едно, поне за мен, неочаквано разглеждане на част от САЩ:

 

 

 

И дойде време за следобедната закуска:

 

 

Казваме "Чао" на американския бряг:

 

 

Приветствахме Карибите:

 

 

И казахме "Здравей" на Куба:

 

 

Колко бързо изглежда така написано, а всъщност си е едно дългичко пътуване.

Една от нас се шири на три седалки в това пътуване, да кажа ли коя?

 

И вече сме на "натовареното" летище в Хавана:

 

 

Не съм правила снимки на летището, че Rainy вече ми беше прочела какво не трябва да снимам.

Е спазих май само на летището.

 

Малко практическа информация при пристигането в Куба.

Опашки там има за всичко...

Като се започне от чакането за паспорт-контрол, за багажа, за пари, за карта за нета...

Нашия багаж излезе сравнително бързо и в никакъв случай не може да се каже, че излизаше на минута по куфар - непрекъснато излизаше багаж, но самолета си е голям и отнеме време да се затърколи по лентата.

 

След като си взехме багажа, се отправихме към изхода, но ... там ни изненадаха, че трябва всеки да попълва едни сини хартийки - нещо като митническа декларация - без значение дали имаш да декларираш нещо или нямаш.

Хората явно го знаеха това, защото докато чакат багажа си ги бяха попълнили, а ние спрели пред изхода пишем бързайки.

Още нещо относно напускането на летището. Дамите, които събират тези декларации, преглеждат багажа дали на него има лепенка от авиокомпанията.

На един мъж пред нас му нямаше лепенката и го спряха и започнаха едни обяснения ... не изчакахме да видим как приключиха, но да си знаете - не късайте етикетите/лепенките от багажа преди да излезете от летището.

 

Още нещо - целия багаж минава на скенер при влизането в Куба, та и за там се чака.

 

Обменните бюра се намират извън летището от двете страни на изхода. Ние чакахме около 40 минути.

Излизате - завъртате са наляво или надясно и ще видите опашките. В сградата на летището са, но входовете са отвън.

Продажбата на карти за нета е също извън летището. Не съм сигурна дали е отново от двете страни - ние си купихме от дясно, като излезеш от летището.

 

Имахме предварително резервиран превоз от каса-та ни. Трябваше да потърсим служител, който ни отметна в списъка си и когато приключихме с всички чакания, ни повика таксито, което не закара до входа на каса-та. 

 

Следва ... първият досег с Хавана...

[Фил]

Сутринта станахме и се отправихме към летище Gatwick. Посетих един от салоните там - No1 Lounge: 

 

 

Както става ясно - британският премиер лично и отблизо следи кой какво консумира в No1 Lounge   

 

 

 

 

Аууу -  B747   

Завидях!

Редактирано 10 февруари, 2017 от Фичо

[Duke]

И то версията 400! Сега остава да напише, че са били на втория етаж и направо...

[Mary]

И то версията 400! Сега остава да напише, че са били на втория етаж и направо...

Е, аз с това щях да започна ... ако беше се случило.

Понеже Rainy купи билетите и съответно избира местата, та каза, че там е било само бизнес-класа.

И аз се радвам, че летяхме точно с този самолет - много ми хареса.

[Duke]

Да не отвличаме хубавата тема в друга посока, но само първия салон на втория етаж е премиум - втория салон е чиста икономична, макар и конфигурация с тройки от двете страни...

Редактирано 10 февруари, 2017 от Duke

[ECC]

Оспамихме темата,но ние за първи път летяхме от Доха до Банкок с А380 и бяхме на втория етаж,първия ред,икономична,до прозореца-двойка седалки.

[Mary]

Да не отвличаме хубавата тема в друга посока, но само първия салон на втория етаж е премиум - втория салон е чиста икономична, макар и конфигурация с тройки от двете страни...

И аз така знаех, но реално не съм проверила.

 

Самолетите са част от удоволствието при пътуване, та не го приемам за спам!

[Duke]

Оспамихме темата,но ние за първи път летяхме от Доха до Банкок с А380 и бяхме на втория етаж,първия ред,икономична,до прозореца-двойка седалки.

 

Обещавам за последно и само след разрешението на Мари...

 

Емо, ако сте летели с 380-ца на катарците, няма как първите места на горния етаж да са били икономична-двойка, защото двойки има само в третия салон. Може би все пак става дума за друга компания...

[Гост]

Да не отвличаме хубавата тема в друга посока, но само първия салон на втория етаж е премиум - втория салон е чиста икономична, макар и конфигурация с тройки от двете страни...

 

Аз само да се оправдая      Просто НЯМАШЕ опция за места на втория етаж - Virgin Аtlantic изобщо не ми ги изписа като възможност - горният етаж ми го даваше само като бизнес-класа, а не като заети economy. Ние много рано си купувахме билетите. И много сериозно се кокорих тогава, но...

Редактирано 10 февруари, 2017 от Гост

[Mary]

Продължавам...

Таксито от летището ни струваше 30 КУК - обикновено цената е 25 КУК, но нещата са динамични.

Каса-та ни беше Casahabana 1932 - собственика можете да видите в линка - Луис - голям симпатяга, много приказлив, винаги галантен, загрижен за гостите си и готов да им продаде всичко, от което се нуждаят.

Каса-та е много хубава, с доста антикварни мебели и вещи. Има вентилатор и климатик, които не сме ползвали, две отделни легла, баня+тоалетна. В каса-та имаше на разположение кърпи, сапун и течен сапун. Нямаше шампоани. Пиша тези подробности, защото на самата мен ми беше чудно, а носех излишни кърпи и други тоалетни принадлежности.

 

 

 

 

 

Посрещнаха ни с Мохито:

 

 

Имахме поръчана вечеря, за която ни изпратиха на покрива - оказа се, че ще вечеряме при съседи на собственика, защото готвача му отсъствал.

Вечерята беше: пиле с марината, като гарнитура имаше ориз и пържени банани. Имаше също салата, сок от гуава и десерт - Флан - прилича на крем карамел, но навсякъде го приготвят по различен начин. Цената на вечерята беше 8 кук.

Алкохола се заплащаше допълнително. Бирата в кутийка - Кристал, беше на цена от 1 КУК. 

 

 

 

Хапнахме и тръгнахме на лов за нет - най-близо до нас имаше в този парк - беше пълно с хора. Нета в парка беше слаб.

Нета беше нещото, което ми липсваше в Куба! И не този нет, с който по цял ден можеш да си ръчкаш нещо, а онзи нет, с който да имам връзка със семейството си, защото разговорите са на неприлични цени. Сигурна съм, че това ще се промени най-скоро там. Цената на карта за 1 час ползване на нет е 1,5 КУК. На повечето места разрешаваха закупуването до 3 карти срещу паспорт.

 

По пътя не пропуснах да снимам интересности:

 

 

 

След кратката забежка в нета, се отправихме на разходка по Малекон - имаше доста хора, които седяха, приказваха, слушаха музика и т.н.

И биологичния ни часовник взе да се обажда, та отидохме да спим, вместо плануваното по програма посещение на заведение с музика.

 

29.01.2017г.

Все още се чувствахме по европейското време и станахме доста рано. В 6 часа сутринта вече бяхме навън. Доста е тъмно по това време в този сезон.

 

 

 

 

 

 

Castillo de San Salvador de la Punta:

 

 

Monumento a los ocho estudiantes de medicina:

 

 

И малко красиви сгради в района:

 

 

 

 

Намек за революцията може да се види често:

 

 

Museum of the Revolution и оръдие на революцията:

 

 

 

Memorial Granma:

 

 

 

И една сграда, която ни стана любима - Hotel Sevilla - не само, защото сградата е много красива, но там имаше най-добрия нет, който ние намерихме.

 

 

Я да погледнем сега как е движението по един централен булевард рано сутрин:

 

 

 

Сега да се потопим в страничните улички:

 

 

На много места могат да се видят останки от разрушени сгради, а до тях обитаеми и поддържани такива:

 

 

Рано сутрин и по малките улички почти няма хора, защото денят е неделя:

 

 

 

Много често по улиците може да се видят търговци на плодове:

 

 

За мен Куба е като два паралелни свята, които живеят заедно...

 

След ранната разходка, се отправихме към каса-та за да закусим.

Закуската винаги започва с плодове:

 

 

Последвани от нещо сладко, в случая е нещо като Рancakes, но с по-различна консистенция.

За тях има на разположение сладко(от гуава), мед и други сосове:

 

 

Накрая сервират омлет/яйца, в случая с брускета с домати, шунка и кашкавал:

 

 

Тази закуска беше най-добрата по време на цялото ни пътуване. В провинцията се усеща повече липсата на някои суровини.

Аз не пия кафе, но Rainy до края не можа да ги научи да ѝ донесат първо кафето.

 

Следва...

[Гост]

 

Аз не пия кафе, но Rainy до края не можа да ги научи да ѝ донесат първо кафето.

 

 

Смея се на глас като се сетя...      Прекрасен репортаж, както винаги - изпипан като една достойна Дева  . Даже аз чета зяпнала 

[Недева]

Чакам с нетърпение продължениено

Редактирано 10 февруари, 2017 от Недева

[Уатея]

Май всички тръпнем в очакване.

[Гост]

Чакам с нетърпение продължениено

 

Повярвай ми, има защо... Като се сетя как пишеше вечер Mary, но замълчи сърце - да не ме цапнат!   

[Mary]

Повярвай ми, има защо... Като се сетя как пишеше вечер Mary, но замълчи сърце - да не ме цапнат!   

Интересното е, че сега като пиша, рядко поглеждам в записките...

Днес със сигурност няма да пиша, че не съм подбрала снимки...

Което се оказва трудна задача - направила съм 4200 снимки с телефона и около 320 с фотоапарата.

Всеки път се питам защо нося фотоапарат, който не използвам...

Та ще ме извините, но и вие ще гледате телефонни снимки. :)

[lyusi]

Ама хайде, стига си ни държала в напрежение

[Mary]

Продължавам...

 

Закусихме доволно и се приготвихме за излизане и ... чуваме странен шум навън ... ама чак не ми се иска да повярвам, че е това, което чуват ушите ми ... дъжд!!!

Алоооо, дъждааа, не си ли чул, че дойдохме в сухия сезон?!

 

Решихме да изчакаме малко да не би да е от онези кратки и напоителни тропически дъждове.

Дадохме му половин час, в който аз прилежно пишех в тефтера хронологията на вчерашния ден.

След като се разбра, че дъжда прогнози не е слушал, взехме по един чадър от любезния ни домакин и смело се впуснахме по мокрите улици. Хич не искам да се замислям какво газиха краката ни през този ден...

 

Излизаме от нашата къща, вдигам поглед и какво да видя: 

 

 

Такива обувки има накачени и в София. Какъв ли е смисъла им в Хавана?

 

Стрийт арт - забележете, че може да не е най-лъскавата обстановка и най-издържаната рикунка, но любовта е в нея:

 

 

Продължаваме по мокрите улици:

 

 

И стигаме до нещо китайско, а дъждът не спира да плющи:

 

 

А веднага след това пред очите ни се показа и Entrada del Barrio Chino:

 

 

А в тази интересна сграда, без надписи, решихме, че се помещава църква, защото отнякъде звучаха песнопения... А вътре намерихме офис на ETECSA - доволни, без да чакаме на никаква опашка, още повече, че е неделя си купихме по още три карти за нет. Сега като се замисля, то и това си е направо в ролята на църква ... молим се за малко ... нет.

 

 

И поглед от другата страна:

 

 

От страни на El Capitolio - вижда се и Gran Teatro de la Habana:

 

 

 

 

El Capitolio:

 

 

 

 

 

Никога не ми омръзна в Куба да снимам стари автомобили - сигурно мога да направя цял албум с тях:

 

 

И един от малкото светофари и за пешеходци: 

 

 

И там си имат лъвове, но не са поставени на мост:

 

 

Paseo del Prado - много приятно място за разходки:

 

 

И още малко сгради. Някои са добре поддържани и ремонтирани, а други чакат да дойдат по-добри времена:

 

 

 

 

 

Тук всеки собственик е оставил собствения си отпечатък на прозореца:

 

 

Сградата на Bacardi, където можете да се качите за гледка отвисоко. Ние не го направихме, предвид времето, което продължаваше да е дъждовно:

 

 

И накрая църквата Iglesia Del Santo Cristo Del Buen Viaje:

 

 

И катедралата La Catedral de la Virgen María de la Concepción Inmaculada de La Habana:

 

 

Вече бяхме доволно мокри и дори леко намръзнали се, затова започнахме да търсим място на което хем да хапнем, хем да се постоплим. 

 

Следва...

[Mary]

Дъждът продължаваше...

Ние разбира се, бяхме по сандали, а аз и с къси панталони... Прекрасните ми затворени обувки, заедно с дългите ми панталони, бяха на топло и сухо в къщата...  

 

Имахме предварително набелязани няколко заведения, в които може да хапнем и пийнем.

Започнахме да ги обикаляме.

Първо решихме да погледнем в El Floridita - известен с две неща - дайкирито си и ... разбира се - Хемингуей! Заведението е хубаво, но ... огромните тълпи туристи пречат да се насладиш на очарованието. Само надникнахме и веднага си тръгнахме, но не съм снимала навалицата вътре: 

 

 

 

Продължихме по Obispo към следващите в списъка ни, като междувременно надниквахме и в заведения извън него, но ... навсякъде беше препълнено с хора! Вероятно заради дъждовното време, всички бяха решили да поседнат.

 

 

Ето още едно култово място: La Dichosa - показвам настроението вътре и  ... опашката от чакащи отвън:

 

 

 

Закъде е Хавана без Café París? Но ... места и там нямаше...

 

 

Само табелката показвам от следващата ни цел - El Chanchullero - отваряше след час...

 

 

А ето какво ядат хората, които не държат да седнат в заведение:

 

 

Ние обаче искахме заведение, че и музика да има, ама проблем бяха местата.

Накрая се спряхме на един по-голям ресторант - Restaurante Europa - типичен представител на заведение от времето на Балкантурист. И там не минахме без чакане, но поне имаше шанс да седнем по-скоро, защото заведението е голямо.

 

 

 

 

Яденето беше вкусно, но обслужването ... ох, направо със замах ме хвърлиха поне тридесетина години назад - типичните шмекери - сервитьори, обстановката също беше подобна, а за тоалетната няма да отварям дума дори... Накрая ни донесоха сметка, която явно само сервитьора разбираше. Жалко, че не я взех, или поне да я бях снимала тази сметка.

 

Сега ще ви покажа и малко други снимки, които съм направила докато издирвахме заведение за обяд.

 

Арт:

 

 

 

 

 

Опашка, разбира се - този път пред банка, че и банкомат даже:

 

 

Соц витрина:

 

 

И кубинската мода в действителност:

 

 

Тези двете, бяха паркирани почти една до друга. Коя бихте искали да ви повози?

 

 

 

След като обядвахме, решихме да отидем да се облечем по-подходящо за днешния необичаен ден, но по път за къщата ни, минахме отново по Малекон.

Морето беше бурно и вълните се разбиваха много зрелищно.

Ние така и така си бяхме мокри, та защо да не поснимаме малко:

 

 

 

 

 

И завършвам този пост с една скулптура, която също е на Малекон, но не от страната на морето:

 

 

Следва...

[pamela]

Страхотен разказ. Както винаги. Толкова картинен, че направо се пренесох там. А снимките наистина са чудесни. Май нямаш нужда от отделен фотоапарат.

[Недева]

Да наистина снимките са чудесни! Благодарим и за всички малки подробности от разказа които сякаш ни пренасят там    

[Mary]

Облечени и обути излизаме отново навън.

Разбира се, дъждът вече е спрял!

 

Кубинските деца нямат много начини за забавления - нито компютри, нито електронни игри, нищо, което да прилича на забавленията на децата около мен...

За сметка на това, те са почти винаги навън - играят на всякакви игри, общуват с другите деца, играят футбол, забавляват се по техен си начин, който в никакъв случай не е по-лош от тукашните занимавки.

Аз лично им завиждам, че общуват реално, а не виртуално, че играят свободно и без притеснения на улицата...

Техните желания вероятно са други, но промяната тепърва предстои.

 

 

Освен децата и младежите вече бяха навън, в очакване на вечерните забавления. Много често импровизират с музика пред домовете си и забавата им е на ниво.

 

 

Разбира се, че с толкова много хора, трябва да има грижа и за реда, ето ги и хората, които са отговорни за това:

 

 

Като цяло се чувствахме изключително спокойни при всичките ни излизания - през деня и вечерта.

Навсякъде има полицаи, макар да нямаше никакви разправии. Явно като превенция са по улиците.

Нашият хазяин, ни даде следните съвети:

 

1.Обменяйте пари на сигурни места – летището, банки и някои хотели.

2.Пийте минерална или преварена вода. Избягвайте кубчетата лед – възможно е да са направени от чешмяна вода.

3.Съхранявайте паспортите си в сейф в стаята.

4.Не купувайте пури от улични продавачи – качеството може да не е добро.

5. Пазете си касовата бележка при пазаруване от магазини – може да има контроли.

 

Единствено кубчетата лед нямаше как да ги избягваме.

 

И продължавам с разходката покрай няколко красиви сгради:

 

Hotel Raquel

 

 

В тази сграда се помещава поликлиника:

 

 

Iglesia de San Francisco de Asís - Сградата е построена между 1608-1663. Първоначално е под патронажа на Св. Августин, а после на Св. Франциск.

 

 

Oratorio San Felipe Neri - основана през 1693. В момента се използва за концертна зала.

 

 

Тук допълвам, че отново се замотахме около Катедралата, като този път си правихме и снимки.

 

След обикалянето по улиците е време за ранна вечеря, че после имахме програма.

Избора ни попадна случайно на един Паладар - името не съм запомнила. От опита ни със свинското в Куба - там беше най-доброто.

 

 

 

 

Вече се беше стъмнило и побързахме да се приберем, че ни предстоеше още едно развлечение в този ден.

 

 

Имахме предварителна резервация за Тропикана.

Избрахме билети от 85 евро с идеята, че имат по-добра видимост.

В нашият случай това не беше съвсем така. Моето място беше точно към гърбовете на две маси и нищо не се виждаше. Любезно помолих да ни преместят, при което не получих съдействие, а директно ми казаха, че мястото ми е супер и като започне шоуто всичко ще виждам...

Аз поисках да ни сложат на свободна маса, която беше от същия ценови клас като нашата и я виждах свободна, но отново ми отказаха, защото ... била резервирана.

Предложението им беше да отидем най-отзад, където в средата имаше свободна маса - отказах го, защото беше наистина отдалечено.

Със започването на програмата и след като никой не дойде на масата, която беше празна, сама се преместих там - никой не ми каза нищо, дори същият човек, с когото разговарях за преместване и който твърдеше, че масата е заета ми сервираше...

 

Извън тези дребни неща да кажа и нещо за самото кабаре.

Тропикана е доста отдалечена от центъра на Хавана и си трябва такси до там.

Заведението е на открито и когато времето е дъждовно просто няма представление.

Поне аз това не го знаех - прочетох го в пътеводителя, но чак ми звучеше нереално и не му обърнах достатъчно внимание. Все пак се беше забило в главата ми(и добре, че беше така) та си взех якето. Както споменах и преди този ден беше необичайно хладен, освен и дъждовен...

 

Та приготвихме се ние - облекли рокли, а някои дори и сложили официална шапка, излизаме да се качваме в таксито и какво виждаме отпред - таксито ни е ретро кола - Понтиак, модел 1949г. Още по-хубавото е, че можем да седнем и двете отпред. Изминахме пътя до Тропикана в смях, закачки, снимки и разбира се музика!

 

Давам една снимка на колата ни от друг момент, защото снимките от вечерта са предимно с нашите физиономии.

 

 

и снимка отвътре

 

 

 

Резервацията, която имахме направена по нета, се носи на касата и от там ни дадоха нещо като касови бележки, с които влезнахме.

 

Бяхме отишли малко по-рано, защото не знаехме как точно се процедира.

Шоуто започва в 22 часа, към 20 часа отиват тези, които имат платена вечеря там - това са основно групи, които извозват до там с автобуси.

Не погледнах какво точно ядяха, но наистина го правеха, а не само да ровят по чиниите.

 

Заведението беше почти празно когато отидохме ние. От следващата снимка може да се добие представа за начина, по който са разположени масите.

 

 

Понеже отидохме рано, си поръчахме по един коктейл извън нещата, които влизат в билета, който вече бяхме закупили.

Цената на коктейлите е 5 кук.

Там пих най-добрата Piña Colada, като това е по мой вкус, а аз не сам познавач на пиенето.   

 

 

И малко снимки от самото шоу - тук е едно от малкото места, в които съжалявах, че не си нося фотоапарат. С телефона снимките са доста лоши, но поне отчасти ще добиете представа.

 

Самото шоу ми хареса. Пеещите бяха много добри. Костюмите бяха цветни и пъстри - точно каквито са и самите кубинци.

 

 

 

 

Освен на централната сцена, танцуващи има и на две странични сцени, както и фронтално на височина.

 

 

И още малко снимки от програмата:

 

 

 

 

И красиви мъже имаше на сцената:

 

 

Но красивите жени бяха много повече:

 

 

Интересни костюми. Да видим един отпред:

 

 

Да го погледнем и отзад:

 

 

Програмата продължава по-малко от 2 часа. Към 23,45 приключиха и всички се отправиха към превоза си.

 

 

Нашата каляска ни очакваше и все още не се беше превърнала в тиква.

Продължихме със снимките, веселието и песните и по обратния път.

 

Следва...

[Ивайла]

Правя си кафе и отварям да прочета кубинския репортаж за деня...

[pamela]

Mary, а на какъв език се разбирахте със шофьора на такси, хазяина и другите местни?

[Mary]

Mary, а на какъв език се разбирахте със шофьора на такси, хазяина и другите местни?

Хазяина имаше много добър английски.

Шофьора знаеше няколко думи, но това не ни попречи да се разбираме и с него.

 

Когато попадахме в ситуация без нито дума английски от отсрещната страна, то използвах преводача от телефона - аз пишех или те пишеха.

[Duke]

 

 

Когато попадахме в ситуация без нито дума английски от отсрещната страна, то използвах преводача от телефона - аз пишех или те пишеха.

 

В подобна ситуация (с използване на преводача на телефона като последна реална възможност за комуникация) се вкарахме в още по-голямо приключение с камериерката на Бернардо в Тринидад, защото очевидно разликата между испански и кубински се оказа непреодолима за нея и се наложи да прибягваме (отново) до универсалните методи...