Обща активност

Смешното е, че всеки може да извърти няколко серии от "Летищна сигурност" от американските летища ( кабеларките въртят стари сезони и дори момента ) и да гледа как връщат и ...западноевропейци по живо ,по здраво 🙂 Ясно защо е истерията в момента и откъде идва , но нищо ново не се е случило. Същото и в Австралия - проверяват профили , електронна поща , месинджъри , стига да се усъмнят в някого.Цедката е на сухопътните граници , където доскоро хиляди влизаха всеки ден нелегално.Е , вече не може.

Да, наистина беше доста слабо. Предполага са поканили Били за да могат да съберат публика. Но явно концерта му на Уембли вчера играе също роля да не отидат повече фенове Всъщност ми е интересно Уембли колко се е напълнил

Напълно са си в право да му отказжат ако така са преценили. Не ти се полага влизане където и да е . И аз да съм на мястото на граничния , само поведението и отказа му да даде парола ще ме наведе на мисълта че явно крие нещо и ще ме накара да се разровя. Тяхна държава , техни правила. На визата ми за Австралия дето дойде тая седмица пише : Тази тема е за визи. стига едни и същи глупости. От Януари до сега имам 3 ходения до САЩ и ми предсотой още 1 . Как пък аз не съм имал ядове.

Слабо посещение обаче, което е странно за подобен фестивал... Иначе, тази неделя мисля да гледам Massive Attack, както и симпатягата Michael Kiwanuka в София...

Айде, пак го урЕдихме ВИПчето...

Да не би в едната посока да е 33 лв, а в другата повече и средно да са 20€? На разбивката как стои?

pane e pomodoro е лесно достъпен пеша. На около 2 км и половина от гарата е. Има съблекални и кафе. Ето един в Монополи Cala Porta Vecchia Spiaggia Cala Porta Vecchia, реално е в центъра, мисля че има няколко подобни.

Е как жена, която следи да се спазват правилата и всъщност си върши работата, бива наричана “злодейка”? Кое й е злото? Предполагам, че се казва в шеговит тон, но вината е в този, който не зачита правилата и ги гази, а не в този, който проверява дали се спазват. Аз лично си меря багажа на ръчно кантарче с кука (закачам раницата да виси) и ако надвишава тежестта, махам някои неща, я книга, я чадър… за да съм според изискванията. Тоест лишил съм се от нещо, в името на това, да спазвам мерки и теглилки. И не ми е приятно, когато друг човек не се е лишил, трупал е без да му пука (погазвайки правилата), без да се съобразява. Накрая този, който си върши работата, за която е назначен и проверява размери и тегло на багажите бива наричан “злодей”. Или най-често: “се заяжда”. Нямам предвид конкретния случай, описан в коментара преди моя, а принципно, въобще. Масово хората в темите за лоукостовете казват как на летището “се заяждат за багажа”. Ми спазвайте си указаните размери и никой няма да се “заяжда”.

За полиняно се надявах да има 🙂 Онези на камъните на монашеския са за тaгване.За тип плаж имам предвид тип класически градски.С лесен достъп най-вече.Видах друг плаж в Бари -хляб и домати по продължението на крайбрежната.Но не мога да се ориентирам спрямо стария град далеко ли е и как да стигна до там Изглежда нелош и пясъчен.За плажовете в района на Монополи не открих никаква информация

Здравейте, да напиша накратко за нашето ходене до Етиопия в край на май - началото на юни. Взехме билети Истанбул - Адис директни полети, за да вземем намаление за вътешните полети, които бяха Адис - Лалибела, Лалибела - Гондар и Бахир Дар - Адис. Иначе, имаше с по 350 лв. по-евтини полети на Сауди еър с 3-4 часа престой в Джеда и в двете посоки. Понеже не сме планинари, а и гейзери и вулкани сме виждали другаде, не взехме организирана екскурзия с гидове за обща сума, а сами букнахме полети и хотели. Всеки хотел предлага трансфер от летището, в повечето случаи безплатно. Когато пристигнеш, в хотелите те чака гид, който те оферира да те води тук-там и ти си решаваш дали да го наемеш. Те са свикнали да искат някакви страшни цифри, понеже самите туристи така са ги научили, но ние се пазаряхме до нормална цена. Примерно, по 10$ на човек, за да те придружава 2 дни. Извън столицата, си е просто задължително, защото един такъв придружител много те улеснява, а и ти обяснява доста неща. Транспортът се плаща отделно, а ако е тук-тук, гидовете го плащаха. Лалибела е неописуема беднотия и мизерия, сигурно само в индийските села и в Хаити съм виждал подобна. Води се град, защото живеят много хора, но като изключим хотелите, видяхме 3-4 сгради на по 3 етажа. Всичко останало живее в бараки от преплетени клони, измазани с кал и слама, от ламарина или някакви плоскости. Не знам какво ядат и пият хората, как оцеляват. Иначе, вкопаните черкви са страхотни, храната в хотелите става, има и бутилирана бира, масаж, ако желаеш...токът спира, но имахме агрегат, и т.н. Гондар вече е същински град, големичък, с истински сгради на по няколко етажа, някои улици имат тротоари, а по тях може да видите кози, магарета и пр. Там се намира чудесен, много голям кралски комплекс с 6 малки замъка, строени от различни владетели от началото на 17 до края на 19 в. През ВСВ е бомбардиран от англичаните, тъй като в него са били разположени италиански войници. Комплексът е впечатляващ и неслучайно е обект на ЮНЕСКО. На друго място в града е големият басейн на император Фасиледес, също заобиколен със стена и кули. В него се събират на Йордановден хиляди хора и има тържества. В средата на басейна се издига сграда, в оято се пазело копие на кивота. В Гондар обаче, освен че токът спира, има и вечерен час и в 20.00 ч. всички трябва да са се прибрали. Ние отседнахме в частното хотелче на 4 сестри, които имат и ресторант недалеч оттам, та и в тъмното няма проблем да се придвижиш пеша. На другият ден сутринта дойдоха 2 души с един ван от Бахир Дар, да ни вземат и закарат до хотела в Бахир Дар, а след това до водопадите на Сини Нил. Пътят между двата града е 180 км, които се взимат за 4 час и30 мин с градското шофиране. По пътя има голямо пешеходно движение, като всеки носи нещо - кокошки, багаж, някакви неща на главата - а мъжете задължително носят и 1.5 м дълга пръчки, тип гега или бастун, която им служи за най-различни неща. На 5-6 места по пътя разни полицаи или военни спират за проверка, като 2-3 пъти си бяха чисти паравоенни структури - едни младежи с анцузи, карирани ризи или маскировъчни дрехи нарамили калашници, а един мъкнеше и лека картечница. Уж се водят армия за освобождение от нещо си, но просто си събират пътни такси. Нас не ни закачаха, просто двамата ни придружители слизаха и нещо им плащаха. След като се настанихме, отидохме да видим водопада на Сини Нил - още 40 мин шофиране по кофти път и 20 мин пеша през полето, като на едно място се пресича реката с една лодка. В нея пренасяха един мъртвец, а хлапетата наоколо се гмуркаха в кафявата от дъждовете вода на реката. Имахме и късмет, в момента водата не бе отклонена за нуждите на близкия ВЕЦ и водопадът беше пълноводен. Бахир Дар е третият по големина град в страната и се намира на брега на езерото Тана - най-голямото в страната. С лодка се ходи до 2-3 острова, на които има черкви, тип манастирски. Сварихме края на една сутрешна служба, та видяхме богомолците, пък и разгледахме малкия музей с реликви от последните няколко века. В самия край на езерото преминава р. Сини Нил, където пък видяхме на 10 м от нас гмуркащ се хипопотам. В едно заведение в града, хората ядяха сурово телешко месо, но има и печено - жилаво беше. Ходихме и на бар вечерта, заведе ни тамошният гид, който от пристигането ни предния ден, не се отделяше от нас. Преди това, в едно ресторантче на брега на езерото хапнахме риби - и той яде, ние плащаме. На бара също ние плащахме. В града няма забележителности, но центърът е приятно озеленен. На другия ден си хванахме един от многото дневни полети за Адис Абеба. Столицата Адис ни изненада, при това много приятно. От главата ми не излизаха думите на Светулче "ужасен, ужасен град" и дори първоначално мислехме да не оставаме изобщо там. Обаче се оказа модерен град, доста по-лъскав от онези, които сме виждали из Африка. Остъклени сгради, широки тротоари, паркове, а и нощното светлинно шоу в Парка на приятелството беше интересно. По магазините обаче бе скъпичко. Разгледахме някои музеи, видяхме и Луси, но баш музеят на Червения комунистически терор бе затворен, когато пишеше, че уж работи. Бях избрал хотел с басейн, който се оказа, че има и нощен бар на басейна, със свободен достъп откъм улицата. Районът бе Боле, близо до летището и вечер много оживен, с най-различни заведения. В бара ни вечер се появяваха млади жени, много дружелюбни и добронамерени, които искат да се запознават с чужденци и да си говорят с тях...поради което все ни канеха на техните маси. :) Сега ще видим Сокотра през февруари, а и още 2-3-4 други места междувременно, само да е живот и здраве!

Нека уточним на кое викаме плаж. Аз поне в Полиняно плаж не знам да има. Скали със стълби? Плажът за снимки не е плаж за мен. Бари има не лош и относително голям пясъчен плаж - Lido San Francesco и продължението му.

DMS ELI - изпратете по 1 сирене като се върнете от пътуване! Плащаме си го! @Alexander на първо четене теб гледам

И аз стигнах до този извод,но се надявах на някакви конкретни препоръки или съвети 🙂

Тайланд криминализира канабиса за втори път Тайландското правителство обяви повторна криминализация на канабиса, поставяйки в несигурност индустрия, оценявана на над 1 милиард долара, която процъфтява след премахването на канабиса от списъка с забранените наркотични вещества през 2022 г, предава Reuters. Решението за въвеждане на по-строги мерки срещу употребата на канабис за развлекателни цели дойде, след като партията "Бумджайтай“ (Bhumjaithai), която беше основният поддръжник на легализацията му, напусна управляващата коалиция миналата седмица, съобщава агенцията. Късно във вторник Министерството на здравеопазването на страната издаде нареждане, с което се забранява продажбата на канабис за развлекателни цели, а за всякакви покупки на дребно в бъдеще ще се изисква лекарско предписание. Линк

Във вторник на полета Рига- София, имаше една млада злодейка, която караше всички да си мерят багажа. Моят куфар и раница сумарно бяха 13,30кг, при разрешени 8кг. Злодейката ми каза да отида да платя или да си редуцирам багажа. Аз естествено , отидох да го редуцирам. На втори опит багажа ми беше 11кг. ....Пак не става . И накрая, на трети опит, държах в ръцете си половината багаж и на кантара показа 9кг. и злодейката, дори се усмихна и каза ОК. Минах! След 5 крачки на ръкава си прибрах всичко в раница и куфар. Сега, като се замисля, може пък да не е била чак такава злодейка 🙂

Много ми харесва тази тема! Ако можем да си поръчваме сиренцата и другите любими вкусотии, ще спра да си тъпча джобовете с прошуто и пармиджано по самолетите:)

Временно ограничение на картовите услуги на 29 юни 2025 г. от 00:00 ч. до 08:00 ч. https://dskbank.bg/новини-и-промоции/детайли/2025/06/23/временно-ограничение-на-картовите-услуги-29.06.25?utm_source=message&utm_medium=viber_sms&utm_campaign=system_update

Уж вкъщи си седим и го чакаме, ама не идва То и 60 литра зехтин не идват, ама поне фактура си имам, да си я съзерцавам 😄

Да, имаш 4км поразбит асфалтов път до хижата, с по-висока кола и бавно каране се стига. Около хижата беше пълно с коли. А маршрути от нея бол. Но не съм ги правила за да дам повече инфо. Дори само заради супата от коприва си струва. Гъбената беше свършила, та вероятно и тя си заслужава.🙂

Когато Мартина и Живко не могат да отидат при сиренето, сиренето може да отиде при тях.

Я да се оплача, че когато всички ме убеждаваха как приоритетите ни ще се променят и даже много ще ни харесва да не пътуваме, наистина умело избягваха темата в каква дълбока криза ще изпадне нашето домакинство без достъп до сирена.

Шансът за сега е малък след като Румъния беше извадена в последния момент от безвизовата програма. Румъния е изкарана от програмата за безвизови пътувания в САЩ

писахме, ама това е в бъдеще неопределено пожелателно и е обявено без да са питали кръчмаря