Някога бях.......

24 октомври, 2017

преди 5 часа, master_of_germs каза:

Оги, железен си!

Знам, че при тебе плановете се правят за три години напред поне. Та имаш ли конкретен план за обиколката на Анапурна? Че с това направо ме настъпи по мазолите

Да допълня само /не за теб, а за останалите/, че най-доброто време за посещение на Хималаите е преди или след мусона . С други думи април-май, или септември-октомври.

Планове имам за доста време напред, но на Анапурна още не й дошло времето...

Не се отчайвайте, няма да е много дълго....

24 октомври, 2017

преди 5 часа, master_of_germs каза:

Та имаш ли конкретен план за обиколката на Анапурна? Че с това направо ме настъпи по мазолите

Ами да вземем да спретнем една магеланска обиколка ...? 2018, 2019?

24 октомври, 2017

На 17.10.2017 г. в 11:39, ruwenzogy каза:

ИРАН

Абсолютно го поставям в топ 3 на посетените от мен държави

На 19.10.2017 г. в 10:57, ruwenzogy каза:

ЯПОНИЯ

Другата държава, която ми е твърдо в топ 3 на посетените от мен вече над 100 страни

@ruwenzogy, любопитно ми е коя е третата страна от твоя топ три? За снимките, планирането на пътешествия и самите пътешествия освен суперлативи и адмирации друго не мога да кажа.

25 октомври, 2017

преди 14 часа, Костов каза:

@ruwenzogy, любопитно ми е коя е третата страна от твоя топ три? За снимките, планирането на пътешествия и самите пътешествия освен суперлативи и адмирации друго не мога да кажа.

Е, не се ли изясни - Непал, Иран и Япония

25 октомври, 2017

Името на темата наистина предразполага към спомени за носталгични пътувания и ще поствам за още едно мое такова - първото ми ходене в САЩ през месец Май, 1993 г. (последвано от стотици други). Този път бяхме самоорганизирано, няколко човека решихме да посетим Ню Йорк Сити основно, като на връщане минем и през Ню Хейвън и Бостън, както и да разгледаме култовите университети Йейл и Харвард. Тръгнахме четирима човека с кола от Отава, Канада. Пътувахме нещо от сорта на 6-7 часа. Аз бях единствения пушач в колата и през цялото време ме гонеше страхотен никотинов глад. Когато вече навлязохме в Манхатън, помолих да спрем за малко в една по-тиха странична улица, за да изляза да изпуша една цигара. Тъкмо съм си я запалил и си всумквам с кеф, към мен се приближава някакъв тотално одърпан клошар от типа на тези ямайковците с някаква дълга, немита от години коса, която едва ли някога може да се вчеше. Започва да ми ръкомаха и да ми крещи нещо неразбираемо. Докато изрека "Beg a pardon", пича ми грабна цигарата от устата и се отдалечи, пушейки... Посрещане както подобава. Welcome to NYC...

Града естествено е абсолютно невероятен и до този момент е най-любимият ми в Северна Америка. Един от много малкото градове на континента, за които бих дал пари и сега за да ги посетя.

Това бяха времената, когато почти не правех снимка на нещо си, ако и аз не фигурирам на нея, та се извинявам за присъствието си на всички снимки Не знам дали по-младото поколение може да си представи как съм се чувствал през 1993 г. в Ню-Йорк, като само три години по-рано пътешествие до Луната ми се струваше еднакво възможно и вероятно.

Тук се виждат как кулите близнаци си се извисяват славно в небесата:

Тук даже съм седнал пред едната от кулите на WTC:

До Times Square ходихме няколко пъти по различно време на денонощието:

Разни известни места като Radio City Hall, NBC Studios, театрите на Броудуей, Madison Square Garden, борсата на Уолстрийт (имаше тур вътре), всичко това бяха места, за които бяхме гледали само по филмите, а сега бяхме до тях:

Пред Рокфелър сентър:

Линкълн сентър с Метрополитън Опера и Джулиард Скул:

Metropolitan Museum of Art:

Борсата на Уолстрийт (NYSE):

Още от тогава заглеждах сериозно магазините за фото оборудване, даже се снимах пред един:

На ферито по пътя за Статуята на свободата:

Някои от снимките (от МОМА, Гугенхайм, Емпайър Стейт Билдинг) не съм ги преснел още с цифров апарат, а и поста стана доста дълъг, та приключвам с това пътуване.

Редактирано 25 октомври, 2017 от FlyTraveler

17 май, 2019

Последният пост на @FlyTraveler, ме провокира да пусна и аз нещо древно. Ама наистна древно. 1985 година.

Тогава много от вас не са били още родени, а аз бях на 25 - млад и изпълнен с дръзновение и мънички мечти да изляза някъде извън България. Сега на тези 25 години много магеланци имат по 50 посетени държави, като например моята Сиана е на седем , и съм я завел на 30...... Но това е друга история.

Та тогава ми беше първото излизане навън - и то къде да е...., в СССР. Ние ,от Софийския университет си имахме един клуб, който се наричаше "Университетски клуб на пътешественика". Обикаляхме всеки уикенд нашите планини, а за през лятото се надявахме да излезем и в чужбина. Ръководител беше Васко Гурев. Мнозина може и да го познават... Та за летните експедиции си имаше голяма конкуренция и вътрешна борба, кой да влезе в състава. - напримет 100 човека за 15 места и много упорити тренировки....

И така през 1985 година и аз се включих в експедицията до Тян Шан. Беше незабравимо. Качихме 4 четирихилдника. Запознахме се с Юрий Голодов, Кирил Досков, Петко Тотев и още мнго светила на алпинизма и с прекрасни руски подруги...

Първото излизане и толкова мили спомени....

441227681_02-85.jpg.c86f7c3f70532f165271ed26311f1d04.jpg 204764905_02-.jpg.e9462e221c13184d0d2262d10cd1e0ad.jpg 522286593_03-.jpg.72611d66e69b8e61e56c6b1181afb791.jpg 725348736_004-(9).jpg.dc73f6ed3938f7576ba3dd6f190662df.jpg 942234372_004-(21).jpg.85dd3a5a08e885b64dbd5f31b5272861.jpg 2063102330_004-(19).jpg.39e070071c7122795db37d7d66076139.jpg 1782363946_004-(24).jpg.cbe8f2c87e003379a89d4a7367d90ba1.jpg 976753523_14-.jpg.1e98e3f82ef50a10592dc960670fdb7c.jpg 108681561_15-.jpg.c5ee8ae03fed63e29226a12c0775c432.jpg 46430621_16-.jpg.fec2ea84730f96fd014c4114cd473c99.jpg 1086903798_18-.jpg.4306b76e771ff23f4b2985128b4e80ee.jpg 1129142276_004-(29).jpg.0d89d08b87f38096c92a96a85f4fee54.jpg

Снимките са от диапозитиви и черно-бели негативи.....

С това снимахме тогава.

Еееее, какви времена бяха само.....

17 май, 2019

Като сме започнали с носталгия по отминали времена...

1991 г. CN Tower в Торонто, Онтарио, Канада:

17 май, 2019

преди 11 минути , FlyTraveler каза:

Като сме започнали с носталгия по отминали времена...

1991 г. CN Tower в Торонто, Онтарио, Канада:

Какъв красавец си само..... Знаех си аз , още когато си криеше снимките с твоя милост, че има нещо такова...

17 май, 2019

преди 4 минути , ruwenzogy каза:

Какъв красавец си само..... Знаех си аз , още когато си криеше снимките с твоя милост, че има нещо такова...

1991 г. 😉 Ха хаха ха Виж се и ти като млад алпинист. И сега сме си добре, малко сме само... по-различни... 🙂🙂🙂

17 май, 2019

преди 3 минути , FlyTraveler каза:

1991 г. 😉 Ха хаха ха Виж се и ти като млад алпинист. И сега сме си добре, малко сме само... по-различни... 🙂🙂🙂

Точно. По-различни и.... по-интересни.

17 май, 2019

Момчета, не се хвалете сами! Дайте шанс на жените да се произнесат! И те могат да оценят хубавото!😋

17 май, 2019

преди 3 часа, ruwenzogy каза:

Последният пост на @FlyTraveler, ме провокира да пусна и аз нещо древно. Ама наистна древно. 1985 година.

Тогава много от вас не са били още родени, а аз бях на 25 - млад и изпълнен с дръзновение и мънички мечти да изляза някъде извън България. Сега на тези 25 години много магеланци имат по 50 посетени държави, като например моята Сиана е на седем , и съм я завел на 30...... Но това е друга история.

Та тогава ми беше първото излизане навън - и то къде да е...., в СССР. Ние ,от Софийския университет си имахме един клуб, който се наричаше "Университетски клуб на пътешественика". Обикаляхме всеки уикенд нашите планини, а за през лятото се надявахме да излезем и в чужбина. Ръководител беше Васко Гурев. Мнозина може и да го познават... Та за летните експедиции си имаше голяма конкуренция и вътрешна борба, кой да влезе в състава. - напримет 100 човека за 15 места и много упорити тренировки....

И така през 1985 година и аз се включих в експедицията до Тян Шан. Беше незабравимо. Качихме 4 четирихилдника. Запознахме се с Юрий Голодов, Кирил Досков, Петко Тотев и още мнго светила на алпинизма и с прекрасни руски подруги...

Първото излизане и толкова мили спомени....

Снимките са от диапозитиви и черно-бели негативи.....

С това снимахме тогава.

Еееее, какви времена бяха само.....

Интерсно някой може ли да ме познае сред всичките тези с тензухените маски...

17 май, 2019

преди 6 минути , ruwenzogy каза:

Интерсно някой може ли да ме познае сред всичките тези с тензухените маски...

Със зелената блуза отдясно.

17 май, 2019

Абсолютно вярно, ама как го разбра?

17 май, 2019

В момента, ruwenzogy каза:

Абсолютно вярно, ама как го разбра?

Наблюдателност... 😉

Блузата с лентите от снимка 7 и подаващият се кариран ръкав от снимка 12 те издадоха... :girl_smile:

17 май, 2019

Много се смях...... @chandni, ти си наред...... давай нещо : аз бях...."

17 май, 2019

Аз не искам да съм някой... Искам да споделяте интересни моменти.... не от далечното минало, а съвсем от

настоящето...

17 май, 2019

преди 25 минути , ruwenzogy каза:

Аз не искам да съм някой... Искам да споделяте интересни моменти.... не от далечното минало, а съвсем от

настоящето...

@ruwenzogy Голям си човек, Оги. Кефиш много. Толкова си целеустремен, истински и имаш най-хубавите маршрути и снимки! 🙂

Сега виждам темата, ще споделя едно-две места, където искам да се върна...

17 май, 2019

@Гост

Благодаря за хубавото мнение за мен.... Пускай нещо от онова време.....

Надявам се много хора да го оценят///

17 май, 2019

преди 21 минути , Гост каза:

@ruwenzogy Голям си човек, Оги. Кефиш много. Толкова си целеустремен, истински и имаш най-хубавите маршрути и снимки! 🙂

+1 Аз много ще се радвам да продължиш да споделяш, че попреписвам чат пат.

преди 48 минути , ruwenzogy каза:

Аз не искам да съм някой...

17 май, 2019

Вие двамата, ще ме карате да ровя из разни снимки, когато бях млада и красива (е, още съм красива, амааааа...) .

Не бих повторила място, на което съм била! Винаги, когато съм го правила съм останала разочарована. Та, в тоя ред на мисли- Виетнам, Куба, Перу, Бирма, Зимбабве, остават извън бъдещите ми планове! Там са ми най- яките преживявания и не бих си причинила разочарованието, което изпитах в Шри Ланка или Тайланд при следващите си посещения.

Оставила съм си разглеждането на старите снимки на компа за ... когато му дойде времето, пред камината и с чаша вино ( май, по-скоро бира) в ръка... и подготвена за “ех, когаааато бяхме...”

17 май, 2019

Да се изясним... Това не е тема за моите неща. Пускайте и вие. Видях я след две години....

17 май, 2019

преди 1 минута , vesi каза:

(

! Винаги, когато съм го правила съм останала разочарована.

Е, това оставих от твоя пост... Никога не оставам разочаровам, а на против винаги се кефя на онава време.....,

може би защото бяхме млади...

17 май, 2019

Тц 🙂 Нямам проблеми с възрастта (не, още). Имам проблеми с “развитието”. Ми, не се радвам! Видяла съм неподправени усмивки, хора, които се радват на живота (ама, искрено, не за пред камерата и за някоя пара, щот така са ги научили западняците.., или американците.... или руснаците, все тая), природа, неопетнена от 10000000000 турист (щот, сме овце и нещо като стане модерно се втурваме вкупом)... Та, заради това не искам да си развалям вЧепетленията от нещо истинско и неподправено... преди.

И за да не оспамя темата- една снимка, спомен от страхотно изживяване- Египет, преди повече от година 🙂 И не е забележителност, а просто... спомен от емоция 😉

17 май, 2019

Е, следващата 1986 година не успях да се включа в средно азиатската експедиция,но затова пък с няколко приятели направихме Карпати=Татри... Смея да отбележа, че аз си бях основния организатор...

За хората, които познават планините - Молдовяну, Негою. Риси,Герлховски, Ломницки....- всички бяхме на върха..