Оставяте ли бакшиши и как определяте какъв да е размерът им?

[Георги Матеев]

преди 6 часа, Alexander каза:

Имах среща от третия вид с нервирана келнерка в САЩ, беше въпрос на време, но последния ден от второто ми посещение се случи.

 

писал съм, че не съм фен на бакшишите, особено защото така трябва или на точно определен  % от сумата защото така трябвало.

 

в повечето  места на терминала си пишех без бакшиш, ще ме извиняват ама и без това цените са им абсурдно високи.

 

на 1-2 места дадох с кеф, но плащах в кеш и закръглих, под добрите %, които са цитират тук или 25-30%.
 

обаче вечерта стана шоуто, кръчмата  беше рибна, но в нещо като парник с пластмасови чаши, чинии и прибори, плащаме накрая  с карта и келнерката си иска бакшиш като някой просяк на улицата.
Казвам й, че няма да давам и оная как така, не можело.

ами така не давам, пак с не можело така, да съм вземел за вкъщи като нямало да давам.

Казах й да го напишат това на входа, за да се знае.

След още спор й писах 5 долара, ама оная се разсърди и каза, че било смешно 5 долара.

накрая не взе нищо и три пъти ми каза да не се връщам повече там! Беше ми много смешно, уникални са тези хора.

Просто трябваше да й кажеш, че си холандец, работи безотказно 🙂

 

И да, някои неща в сферата на обслужването в САЩ абсолютно никога няма да ги разбера и приема. В по-честия случай сервитьорите са ме карали да се чувствам некомфортно, въпреки че на теория би трябвало да е точно обратното. Системата с очакване на задължителен бакшиш е доста порочна. Не съм ходил в САЩ от 2 години вече и това с обслужването е една от основните причини тая държава въобще да не ми липсва.

[stanimir]

При това в комбинация с доста по-лошия съpвис в обслужването спрямо нещата на които сме свикнали в Европа , да не говорим за Близкия Изток.Някой път наистина става грозно и го удрят на обикновена просия ,но при системата на заплащане нямат много избор.

Разбира се става дума за нормални места , не за някакви луксозни изхвърляния.Просто бакшишът наистина е много съществена и задължителна част от заплатата ,която работодателят прехвърля на клиента ,а не поощрение за добре свършена работа.

Как се живее в Ню Йорк на минимална от 14$ на час ? Едва ли е дори физически възможно.

[Alexander]

преди 3 часа, Георги Матеев каза:

Просто трябваше да й кажеш, че си холандец, работи безотказно 🙂

 

И да, някои неща в сферата на обслужването в САЩ абсолютно никога няма да ги разбера и приема. В по-честия случай сервитьорите са ме карали да се чувствам некомфортно, въпреки че на теория би трябвало да е точно обратното. Системата с очакване на задължителен бакшиш е доста порочна. Не съм ходил в САЩ от 2 години вече и това с обслужването е една от основните причини тая държава въобще да не ми липсва.

Помня го това с холандеца.

След като ме попита как няма да дам бакшиш, аз й отговорих , че в моята страна не се дава бкашиш - колкото да кажа нещо.

Ама тя каза, че сега съм в нейната страна и се давало.

Абе беше си шоу, колко сърдита остана и ми обясни няколко пъти да не се връщаме.

преди 2 часа, stanimir каза:

При това в комбинация с доста по-лошия съpвис в обслужването спрямо нещата на които сме свикнали в Европа , да не говорим за Близкия Изток.Някой път наистина става грозно и го удрят на обикновена просия ,но при системата на заплащане нямат много избор.

Разбира се става дума за нормални места , не за някакви луксозни изхвърляния.Просто бакшишът наистина е много съществена и задължителна част от заплатата ,която работодателят прехвърля на клиента ,а не поощрение за добре свършена работа.

Как се живее в Ню Йорк на минимална от 14$ на час ? Едва ли е дори физически възможно.

Както искат.

Иначе и аз го виждам чисто просене все едно някой на улицата.

 

Чаша бира е 8-9-10 долара.

Парче пица от павилион е 5-6 долара.

 

 

 

[stanimir]

Вероятно културният шок за средностатистически американец попаднал за пръв път в Япония ще е огромен , като го изгледат обидено,  или подгонят няколко пъти до улицата да му върнат рестото до стотинка.

[antea]

прегледах си мненията назад в темата (да е жива и здрава лупичката) и проследих как съм еволюирала от пълен шок в началото за размера на типването през проучване на етимологията на явлението, до осмисляне как да се подготвим психически (елементарно - предварително си калкулираш въпросните бакшиши като процент от предстоящите разходи и така решаваш дали държавата ти е достъпна за посещение - не че и без тях няма да ти е достъпна, ама възниква рискът от неудобни ситуации)

 

финално и синът ми я използва системата, ама в собствен интерес, прекарвайки 4 месеца в ресторант, от които през вторите два взимаше инцидентни сервитьорски смени (издигането, а и вреждането на такава позиция, определено не е лесно) - с една такава смяна примерно си покри разходите за няколкодневен трип в Ню Йорк с все полети, хотел на Time Square и овършаване на цял Манхатън с типични дейности, и то давайки и той бакшиши (солидарност ), а финалният спестен резултат, с който се прибра, надхвърли тотално всичките ми представи... и това дори не във "fine dining" ресторант (там мащабите са още по-огромни), но все пак на място, посетено основно от доста заможни американци, за които системата е естествена

 

има си цели форуми със съвети и техники как да станеш успешен сервитьор - то си е половин психология да извадиш душата на клиент с памук, и ако даването на бакшиш е изглеждало като откровена просия, то определено @Alexander е попаднал на някой, който грам не е заслужавал да получи нищо

 

 

[Pantelej Putnik]

Бакшиш 20-30%!!!!! А нещо за социални и здравни осигуровки на келнера не трябва ли клиентът да плаща. Абсолютно са се самозабравили американците. 😐 Ето защо все още не мога да събера достатъчно желание за САЩ, та след това - визи, депозити в хотели, бакшиши...

[stanimir]

15 minutes ago, antea said:

прегледах си мненията назад в темата (да е жива и здрава лупичката) и проследих как съм еволюирала от пълен шок в началото за размера на типването през проучване на етимологията на явлението, до осмисляне как да се подготвим психически (елементарно - предварително си калкулираш въпросните бакшиши като процент от предстоящите разходи и така решаваш дали държавата ти е достъпна за посещение - не че и без тях няма да ти е достъпна, ама възниква рискът от неудобни ситуации)

 

финално и синът ми я използва системата, ама в собствен интерес, прекарвайки 4 месеца в ресторант, от които през вторите два взимаше инцидентни сервитьорски смени (издигането, а и вреждането на такава позиция, определено не е лесно) - с една такава смяна примерно си покри разходите за няколкодневен трип в Ню Йорк с все полети, хотел на Time Square и овършаване на цял Манхатън с типични дейности, и то давайки и той бакшиши (солидарност ), а финалният спестен резултат, с който се прибра, надхвърли тотално всичките ми представи... и това дори не във "fine dining" ресторант (там мащабите са още по-огромни), но все пак на място, посетено основно от доста заможни американци, за които системата е естествена

 

има си цели форуми със съвети и техники как да станеш успешен сервитьор - то си е половин психология да извадиш душата на клиент с памук, и ако даването на бакшиш е изглеждало като откровена просия, то определено @Alexander е попаднал на някой, който грам не е заслужавал да получи нищо

 

 

То е като във всяка работа.Някой се стараят, други по-малко, трети никак. Въпросът е за последната категория.Тя също очаква благодарност без да полага и елементарно старание да си я заслужи.

Не всички американци са заможни , то си  е като навсякъде ,но системата е еднаква  за всички. Културни особености ,които разбира се не бива да спират никого да посещава страната , както прави и Александър.

[Alexander]

Изобщо не съм се почувствал зле или в кофти ситуация, дори напротив беше ми интересно какво ще измисли още момичето и как се пени.

 

За повечето хора няма да е така и ще дават колкото искат или 20-25%.

 

[Георги Матеев]

Преди 1 час, Alexander каза:

Чаша бира е 8-9-10 долара.

Парче пица от павилион е 5-6 долара.

Тъкмо да се възмутя и се сетих, че наскоро като бях в Тел Авив беше още по-скъпо. Там поне в ресторантите не просеха така грозно, а културно си начисляваха такса сервиз.

 

@Pantelej Putnik имаш тренинг от Индия, отивай смело в САЩ - в някои отношения там е кажи-речи същата циганийка.

[дядо Пепи]

преди 11 минути , Георги Матеев каза:

отивай смело в САЩ - в някои отношения там е кажи-речи същата циганийка.

Е кЪк така? Нали са образец за демокрация, свобода и незнамкаквоси. Налагат своето и определят посоката на вятъра по всички краища на планетата. 

[JazzMaster]

Какво общо има "образеца за демокрация", доколкото кое какъв образец е?! Има много държави по света с работеща демокрация и размера на бакшиша е най-общо различен или липсва.

[lyubo21]

Както е споменато по-горе бакшишите в САЩ са част от заплатата на сервитьора, а клиентите се налага да ги приемат като част от сметката, ако не става въпрос за тотално лошо обслужване. Преди доста години бях на бригада и работех като помощник сервитьор в средно висок клас ресторант.  Та сметката тогава беше следната: сервитьора взимаше 2,5 долара на час + бакшишите, а аз като помощник 8 долара на час + около 20% от бакшишите (варира по преценка на сервитьора). Аз работех на закуска и обяд по около 10 часа в ресторанта и взимах на ден 80 долара заплата и около 30 долара бакшиш, т.е. дневния сбор от бакшишите беше около 150 долара. Но няколко пъти извадих късмет да работя на вечеря, когато спокойно се правеха 250 долара от бакшиши, дори 300... просто на вечеря алкохолът влизаше в играта и поне 1 бутилка вино от 100 долара за маса. Тогава стандарта беше 10% бакшиш, но в повечето случаи бяха повече. Е случваха се и някои греди, защото имаше много чужденци туристи на това място - запомнил съм например италианците, че не даваха нищо. Преди 2 седмици бях в Щатите и нещата са се променили, често се случва в ресторант на ПОС терминала директно да има опция за избор на бакшиш и минимумът е 15% процента, а другите опции са 20%, 25%. Като цяло там тази професия е доста по-добре платена от България, но и нивото обслужването е издигнато в култ. На мен специално като клиент ми идва малко в повече изкуственото мазнене на клиента на много места, но си има и големи професионалисти по скъпите ресторанти. Та аз от тогава започнах да давам бакшиши и в България, по това време нямаше такава практика освен смешно закръгляне на сметката. 

[Argentique]

Последните години само един път не съм оставяла/участвала в оставянето на бакшиш, защото бях силно недоволна от обслужването, храната, скоростта и т.н. и това учудващо беше в Гърция. Обикновено е нещо към 10-15%. Не ми се свидят, отдавна ми е в реда на нещата. Свидят ми се за самолетни билети и там гледам да мина по-тънко. 🙂 За заведения – не. 🙂 А и обикновено ме обслужват добре и си общувам със сервитьорите в позитивната тоналност на човек, за който кулинарният туризъм е важна част от радостта от живота. Пускали са ме в кухнята на малки кръчмета по тяхно желание, за да покажат какво има за ядене. 🙂 30%, че и по задължение, са ми много. Но като ходя някъде, се старая да влизам в местния ритъм, понякога добре се получава. Абсурд е да не оставя бакшиш в Турция или друга страна със сходно обслужване и манталитет. Даже гледам да имам по-дребни пари за бакшиши, защото сметката обикновено плащаме с карта. В някои по́ така ресторанти има 10-12% сервиз и пак закръгляме нагоре. В Италия си има такса coperto от 1-4€ на човек, дори за аперитиво (хайде за него е 1€). 

За други места – един приятел беше работил преди години в сферата на морския туризъм и разправяше с какво нетърпение чакали всеки месец подялбата на tip box-a на кораба, за да идат на бар и да хапнат нещо по-нормално, че основната заплата за нищо не им стигала. От тогава оставям дребни суми и по корабчета/лодки, ако търсят. Ще дам някъде нещо на някой, някъде на мен нещо ще ми се даде, не задължително материално – парите са част от енергийния кръговрат в света и не бива да се спира тяхното течение (сега ще ми се изсмее някой, ама голям праз). 🙂
Общо взето, като ида някъде да си гледам кефа, не ми се разправя, защото така кефът ми ще бъде нарушен. Това не значи, че ще си мълча при поява на несправедливост. 🙂 Има страни, които не са ми съвсем по джоба в момента и ги избягвам. Светът е голям и все ще си намеря местата, с които да съм в съзвучие.

[T.E.Lawrence]

преди 13 часа, Anna Kalinovska каза:

 

Особено ми допадна подходът в Тайланд. Снимах кофичката в кабината на бусчето, но фотографиите от 2016 г. се оказаха все още в насипно състояние. Надписът там гласеше: TIPS ARE WELCOME 🙂  И всеки можеше при желание да остави, каквото обича.

Преди време дадох идея за подобна възможност на екипа на Трекмания, но не знам дали са я възприели на дело. Техните водачи, които и шофират 9-местния бус, светкавично спасиха от буйните води на Урдина река хвърлената от мен по невнимание и от несръчност обувка преди прегазване на реката, а аз нямаше как да предложа пари на компютърен специалист и учител.. Черпенето и подходящ жест на благодарност е друга работа.

 

На 13.01.2018 г. в 10:16, T.E.Lawrence каза:

Аз оставям бакшиш според ситуацията. Не харесвам двете крайности. В повечето случаи оставям бакшиши, ако ми хареса обслужването.  За съжаление, американските туристи са извратили сериозно Югоизточна Азия. В страни като Тайланд е изключително грозно и цинично просенето на бакшиши. Недвусмислено ти посочват, че не си оставил, оставил си малко, не си оставил и за другия сервитьор, бармана, готвача, за третия братовчед през две улици, с който си се разминал... Все повече места имат все по-големи една, две, три табели с надписи колко уелкъм е бакшишът. Ако си на заведение с жива музика, тип боксовете са минимум две+. 

Основните ми принципи за даването на бакшиш са: перфектно и ок обслужване давам, лошо обслужване и цинично просене=$0. Редовно в Тайланд при физиономия и коментар от персонала си взимам и дадения обратно и им казвам защо. 😄

За съжаление, все повече страни в региона започват да се учат от циничния тайландски пример. Обслужване все по-зле, просене на бакшиши все повече. Как пък една страна не прихвана от Япония. 😄

Ех, как си искам розовите очила от първия ми трип до Тайланд. 🙂

 

За и против бакшишите с един случай от Филипините в рамките на два дни преди няколко години:

 

Аз принципно оставям бакшиши, ако не са зле нещата, останалите от групата, едните като мен, другите биха оставили бакшиш само на Супермен, ако ги спаси от ядрен взрив. Резервираме частен дневен трип на Корон по островите с лодка. Проверена реномирана фирма с топ рейтинг. Лодката е реално за двама човека персонал. Идват четирима моряци, "екскурзовод" и още няколко кибика за нещо си. От първата до последната минута имаше монолог на "ексукрзовода", накратко горе долу така: "Здравейте, тук сме бедни, нали знаете бакшиш, бакшиш, това са Джон, Бен и Стив... бакшиш ,бакшиш, това са вода, палми и пясък... бакшиш, бакшиш, айде стигнахме... бакшиш, бакшиш. 

Никой не остави нищо естествено. Аз съвсем спокойно, без да се карам с никой, се обадих на агенцията и им казах: " Пичове, тук сме още няколко дни, виждам че принципно имате добър рейтинг, оставете глупостите, палнираме нов трип утре, дайте да правим нормален бизнес." Резултат: на другия ден ни изпратиха, чисто нова лодка, някакъв врял  и кипял морски вълк, професионалист, който си командваше екипажа само с поглед. Всичко изпипано да последния детайл, топ трип, барбекю с морски деликатеси и т.н. Накрая на деня, всички без изключение оставихме огромни бакшиши и се прибрахме предоволни. 

 

Това според мен е правилният начин да се случат нещата, бакшиш според заслугите. 

[ven62]

преди 4 часа, antea каза:

прегледах си мненията назад в темата (да е жива и здрава лупичката) и проследих как съм еволюирала от пълен шок в началото за размера на типването през проучване на етимологията на явлението, до осмисляне как да се подготвим психически (елементарно - предварително си калкулираш въпросните бакшиши като процент от предстоящите разходи и така решаваш дали държавата ти е достъпна за посещение - не че и без тях няма да ти е достъпна, ама възниква рискът от неудобни ситуации)

 

Аз пък съм деградирал  , но резултатът е един и същ - имам по-голяма търпимост и разбиране към бакшишите и давам все по-често, а и малко повече.

Надявам се, все пак, да не се докарам дотам, че да оставя 25% от сметката.

 

[Zaro]

Преди 1 час, lyubo21 каза:

На мен специално като клиент ми идва малко в повече изкуственото мазнене на клиента на много места, но си има и големи професионалисти по скъпите ресторанти.

 

Всъщност, колкото и да се мазни Ганимед, ако на готвача ръцете са му отзад, горят всички по веригата.

[Anna Kalinovska]

преди 41 минути , T.E.Lawrence каза:

Ех, как си искам розовите очила от първия ми трип до Тайланд. 🙂

Ами и аз си ги обичам.. Набавих си едни и си ги нося ((почти) навсякъде -

И са с диоптър - уверила съм се, че така чувам по-добре 🙃

 

 

 

 

 

[Alexander]

преди 6 часа, Георги Матеев каза:

Тъкмо да се възмутя и се сетих, че наскоро като бях в Тел Авив беше още по-скъпо. Там поне в ресторантите не просеха така грозно, а културно си начисляваха такса сервиз.

 

@Pantelej Putnik имаш тренинг от Индия, отивай смело в САЩ - в някои отношения там е кажи-речи същата циганийка.

Не съм бил в Индия, но мизерията в метрото в Ню Йорк е жестока и невиждана никъде по света от мен.

ще пуска снимки скоро 

[stanimir]

Интересно , на мен също ми изниква и съм споделял с приятели подобна асоциация.САЩ за мен е Индия на Западния свят. Не се сещам за друга развита държава с такъв огромен контраст между мизерия и богатство. 

В големите мегаполиси често дори само няколко пресечки разделят двата свята ,но това вече не е темата за бакшишите.

 

П.П. Когато бях в Индия метрото в Делхи беше почти чисто ново , нещо като софийското.Не знам сега в какво състояние е ,но принципно там е транспорт за средната класа и нагоре , в Ню Йорк се ползва и от най-пропадналите ,част от които буквално живеят в него.

А , и в Ню Йорк плъховете не са свещени животни.

 

[П.Кръстев]

преди 4 часа, lyubo21 каза:

Като цяло там тази професия е доста по-добре платена от България, но и нивото обслужването е издигнато в култ. На мен специално като клиент ми идва малко в повече изкуственото мазнене на клиента на много места, но си има и големи професионалисти по скъпите ресторанти. Та аз от тогава започнах да давам бакшиши и в България, по това време нямаше такава практика освен смешно закръгляне на сметката. 

И аз имам същото мнение за обслужването в САЩ. В огромен брой от случаите, бих го нарекъл чисто мазнене, а не "добро обслужване". Нещо, което хич не ми харесва, а и аз съм бил сервитьор там по време на бригада.

 

Относно даването на бакшиши в България - докато в САЩ има логика, тук като сервитьорите са на нормална заплата, а не под минималната, защо в много ресторанти все повече има очаквания за "стандартен" бакшиш по подрразбиране от 10-15-20% ?

[lyubo21]

Преди 1 час, stanimir каза:

Интересно , на мен също ми изниква и съм споделял с приятели подобна асоциация.САЩ за мен е Индия на Западния свят. Не се сещам за друга развита държава с такъв огромен контраст между мизерия и богатство. 

В големите мегаполиси често дори само няколко пресечки разделят двата свята ,но това вече не е темата за бакшишите.

 

П.П. Когато бях в Индия метрото в Делхи беше почти чисто ново , нещо като софийското.Не знам сега в какво състояние е ,но принципно там е транспорт за средната класа и нагоре , в Ню Йорк се ползва и от най-пропадналите ,част от които буквално живеят в него.

А , и в Ню Йорк плъховете не са свещени животни.

 

За Ню Йорк имам по-различни наблюдения, за САЩ като цяло е абсолютно така. Това е може би единственият голям град там с добре развит градски транспорт (основно метро) - сравним с големите градове в Европа. С метро пътуват (особено в Манхатън) хора от абсолютно всички прослойки - от много бедни до много богати, финансисти от Уолстрийт и т.н. Това е, защото придвижването с кола е пълен кошмар в централните части, няма достатъчно места за паркиране или е ужасно скъпо, а там са концентирани повечето офис сгради... в случая огромни небостъргачи🙂 На мен ми направи впечатление, че в Манхатън по улиците има основно таксита. Иначе си има яко мизерия и не само в опасните квартали, но и Манхатън включително... все пак Харлем е там. Като ходих да първи път се шокирах от броя клошари, луди и всякакви съмнителни хора по улиците... но нищо не може да се сравни с Лос Анджелис - той ми е първи в класацията. Като се замисля никога не съм се чувствал застрашен някъде другаде по света освен на някои места в Щатите. 

[Anna Kalinovska]

преди 5 минути , lyubo21 каза:

За Ню Йорк имам по-различни наблюдения, за САЩ като цяло е абсолютно така. Това е може би единственият голям град там с добре развит градски транспорт (основно метро) - сравним с големите градове в Европа. С метро пътуват (особено в Манхатън) хора от абсолютно всички прослойки - от много бедни до много богати, финансисти от Уолстрийт и т.н. Това е, защото придвижването с кола е пълен кошмар в централните части, няма достатъчно места за паркиране или е ужасно скъпо, а там са концентирани повечето офис сгради... в случая огромни небостъргачи🙂 На мен ми направи впечатление, че в Манхатън по улиците има основно таксита. Иначе си има яко мизерия и не само в опасните квартали, но и Манхатън включително... все пак Харлем е там. Като ходих да първи път се шокирах от броя клошари, луди и всякакви съмнителни хора по улиците... но нищо не може да се сравни с Лос Анджелис - той ми е първи в класацията. Като се замисля никога не съм се чувствал застрашен някъде другаде по света освен на някои места в Щатите. 

Все по-интересно ми става да чета в тази тема 🤓  А уж Щатите са по-встрани от интересите ми, респ. приоритетите... При удобен случай бих надникнала там, Ню Йорк ме интересува и привлича с всичко, което предлага. Инак синът на приятели има там ресторант или по-скоро верига заведения за обществено хранене, успешно развивайки я, та може да разбера от първа ръка, че и да видя как стоят нещата. Беше отишъл на студентска бригада от УНСС да бере ягоди, миналото хилядолетие, и се устроил там, не се сещам точно в кой град. Преди десетина години уж се прибрал, отворил няколко ресторанта в столицата, ама икономическата ни среда..., та си се върнал в по-благоприятната.

[stanimir]

1 hour ago, lyubo21 said:

За Ню Йорк имам по-различни наблюдения, за САЩ като цяло е абсолютно така. Това е може би единственият голям град там с добре развит градски транспорт (основно метро) - сравним с големите градове в Европа. С метро пътуват (особено в Манхатън) хора от абсолютно всички прослойки - от много бедни до много богати, финансисти от Уолстрийт и т.н. Това е, защото придвижването с кола е пълен кошмар в централните части, няма достатъчно места за паркиране или е ужасно скъпо, а там са концентирани повечето офис сгради... в случая огромни небостъргачи🙂 На мен ми направи впечатление, че в Манхатън по улиците има основно таксита. Иначе си има яко мизерия и не само в опасните квартали, но и Манхатън включително... все пак Харлем е там. Като ходих да първи път се шокирах от броя клошари, луди и всякакви съмнителни хора по улиците... но нищо не може да се сравни с Лос Анджелис - той ми е първи в класацията. Като се замисля никога не съм се чувствал застрашен някъде другаде по света освен на някои места в Щатите. 

Така е в Даунтаун на всеки голям град. 

За мен номер 1 беше Сан Франциско,но се изненадах че описаните типове са окупирали дори Сиатъл и Анкъридж. Във Вегас са на метри от Стрип-а и лъскавите казина.Ако за ЛА е донякъде обяснимо с топлия климат , изобщо не ми е ясно как оцеляват през зимата в Аляска ? Предполагам ги прибират в приюти.Между другото 90% от наркоманите , алкохолиците и клошарите по улиците там бяха от коренното население. 

И за да се върна към бакшишите - там поне sales tax e 0 , та бакшишът и да е задължителен не натоварва чак толкова крайната сметка.

 

А иначе винаги с удоволствие бих се връщал в Ню Йорк , за мен е най-забележителния град на нашето време. Днешният Рим ! 

 

 

 

 

[lyubo21]

Не е пак по темата, но наскоро си говорих с леля ми по въпроса защо има толкова много бездомни и "пропаднали" хора в Щатите - тя живее в Портланд, където половината град е окупиран от палатки по улицата с бездомни... брутално е. В най-развитата и богата държава... с най-много научни постижения, най-добри университети и т.н. Въпросът с политическата им система е много дълга тема, но една част от нея стои в основата на всичко - социалната, зравната и трудовата. Там много лесно можеш да "пропаднеш" и да отидеш на улицата... ако си човек с нископлатена работа, кредити, без спестявания, базова (или никаква) здравна застраховка, то има в общи линии 2 неща, които да те доведат до личен фалит... здравен проблем и загуба на работа (там става от днес за утре в повечето случаи). Ако нямаш някой близък да ти помогне, всичко приключва, а там в повечето случаи го няма това някой роднина/приятел да те измъкне. Иначе може би точно заради тази система са толкова развита държава... но темата наистина е много дълга, така че спирам 😀

[stanislavpp]

преди 17 часа, stanimir каза:

,която работодателят прехвърля на клиента ,а не поощрение за добре свършена работа.

Това е невярно , идеята е друга . 
 

Американците са пренесли “ бакшиша” естествено от Европа и са го развили до такава степен , че меко казано е неразбираемо за чужденците , еле па за балканските субекти . Първопричината за отделният нисък праг за заплащане на сервитьора ( 5$/час вместо 15$/час) е поддържането на по-ниски цени в ресторантите - а не прехвърлянето на заплатата върху клиентите , тоест сервитьорите да изкарват според уменията си и заслугите си… Звучи доста смислено и правдиво , особено ако човек го сравни с  отношението в нашенските ресторанти ..

 

Това не пречи , чат-пат да се появяват дискусии от типа да се премахне този закон и практика ,но  самата индустрия в лицето на сервитьорите и барманите твърдо се противопоставя на подобна промяна .

 

Естествено , има и злоупотреби , особено с нелепото мото “ клиента е винаги прав “ , която освен че е предпоставка за нарушаване на личното пространство , май друг смисъл няма …

 

преди 15 часа, stanimir каза:

Вероятно културният шок за средностатистически американец попаднал за пръв път в Япония ще е огромен , като го изгледат обидено,  или подгонят няколко пъти до улицата да му върнат рестото до стотинка.

Освен , че е смешно , това е и невярно  в известна степен…

 

 

  В последните 10-20 години въпреки тежката си интровертност  ,в Япония масово високият клас ресторанти ( включително и ресторант номер 1 в цяла Азия ) и клубове , както и по-скъпите Риокани , включват задължителен 10% сървис чардж към сметката , който е чист бакшиш за персонала.  Сега някой ще каже - е това е практика само за лъскавите места , но това също няма да е особено точно . 
 

Нелъскавите места ( средният клас ) имат друг метод за бакшиш , т.нар. псевдобакшиш или индиректен бакшиш - otoshi . Задължителна разядка, сервирана без да е поръчвана и включена на накрая в сметката  с твърда сума или + 8/10% като допълнителен чардж.

 

А тези , които ползват услугите на  😉гейши, гидове и преводачи , към тях също има очакване от  10% бакшиш / сървис чардж…, което ми напомня за :

 

п.с. Кога най-накрая ще прочетем сводка на ерген във форума за легендарните професионални умения на някоя гейша?