Оставяте ли бакшиши и как определяте какъв да е размерът им?

[Eager_Traveler_Paul 836]

преди 34 минути , Фил каза:

 

Ей в този случай с чиста съвест бих оставил 0.00 

 

НЕкой балкански сервитьор му се е паднал на клиента 

[iliana_t 1892]

Добре, че стана на въпрос за бакшишите, защото нямаше да зная за по-късното начисляване и в даден момент да се ошашкам като си видя онлайн банкирането.

А самата бележка за мен ли остава или те си я взимат с написаното от мен?

[chandni 27590]

преди 10 минути , iliana_t каза:

А самата бележка за мен ли остава или те си я взимат с написаното от мен?

Както винаги при плащане с карта, има slip за търговеца, има копие и за клиента. Бакшиша, новия тотал и подписа ти остават на копието на търговеца - с тях доказват, че ти си добавила този бакшиш. Добра идея е да си пишеш същите данни и на твоята разписка, за да знаеш къде какво си оставила и да не се чудиш после така ли е било или не.

[akair 14017]

Както и @chandni е описала, остава копие и за теб. Преди години на slip-a за търговеца имаше всички данни на КК в чист вид и (според мен) търговците ги ползваха, за да чарджнат и бакшиша. Сега вече и на 2-те копия данните не са в чист вид - явно са ставали злоупотреби . Ама така де - преди години Super Shuttle ползваха плащане с импринт на КК (с валяче и мастилена хартия), но вече всеки телефон и таблет може да бъде превърнат в ПОС терминал.

За транзакциите - мисля, че се вижда като една транзакция с финалната сума. Или поне в моето банкиране така съм ги виждал транзакциите.

Ако плащаш кеш, системата е като в България - или ти връщат и оставяш бакшиш, или оставяш парите с бакшиша и си тръгваш.

А това да пишат по касовите бележки, е практика - приятен начин да усмихнат клиента

[Иван Попов 21327]

преди 1 час, chandni каза:

Както винаги при плащане с карта, има slip за търговеца, има копие и за клиента. Бакшиша, новия тотал и подписа ти остават на копието на търговеца - с тях доказват, че ти си добавила този бакшиш. Добра идея е да си пишеш същите данни и на твоята разписка, за да знаеш къде какво си оставила и да не се чудиш после така ли е било или не.

Айде и аз малко да допълня, че не съм го чел във форума. Тази бележка,  където оставя за търговеца се пази мин. 5 години. Това служи като потвърждение и от двете страни (при покупка -продажбата).

Само, всеки ден в точно определен час  (в нашия случай е 21:00)на пос терминала излизат и друг отчет, като този

Това е потвърждение, че парите са в банката и след 22часа до 00 часа веча са в нашата сметка.

За подписи не знам как е в Америка( и не само), но при wi fi плащане (безконтактно плащане ) може и без него. Съжалявам за бързите снимки със запалката не ми се рисуваше..

[chandni 27590]

преди 13 минути , akair каза:

Преди години на slip-a за търговеца имаше всички данни на КК в чист вид и (според мен) търговците ги ползваха, за да чарджнат и бакшиша.

Е, та то данните на КК ги имаше в чист вид къде ли не...  Обаждаш се в пицарията да си поръчаш пица, искаш да платиш с КК... Е как става? Ами диктуваш си номера на КК, заедно с валидността, те ти я записват в поръчката, съответно се отпечатва и на служебния бон, който отива в кухнята, после е в шофьора, а накрая попада кой знае къде...  Съответно преди доставчикът да тръгне, чарджва картата със сумата на поръчката и ти я носи за подпис. После като се върне в пицарията, отново отваря транзакцията през ПОС терминала и добавая бакшиша, а бележките с подписа на клиента се пазят дълго време, защото ако клиентът оспори транзакцията, търговецът трябва да може да се защити, че клиентът е оторизирал транзакцията и той лично е дописал бакшиша... То до неотдавна кредитните им карти бяха и без чип, без ПИН и без всякаква друга защита... само с подпис

Редактирано 11 януари, 2018 от chandni

[Травеолани 9556]

Относно кредитните карти, това с връщането на сметката и добавянето на бакшиша беше практика до преди няколко години. В последните 3-4 години, поне по западното крайбрежие, действат по друг начин - носят малка портативна машинка на клиента директно, той оторизира трамзакцията на място и я приключва. Или клиемтът плаща на хостесите или на нещо като каса, преди да си тръгне. Предполагам заради злоупотреби вече не ти вземат кредитната карта и не добавят ръчно бакшишите.

Редактирано 11 януари, 2018 от Травеолани

[домосед 41251]

преди 18 часа, antea каза:

то излиза, че човек в ежедневния си живот там трябва винаги да има по 20-30 долара под ръка, за да плаща заплатите на всички, с които пътят му се пресече по някакъв повод и е бил "обслужен"

С нито един от хората, които разчитат на бакшиш, не ти се е пресякъл пътят ей така. Ти съвсем доброволно си проявила желание да ползваш тяхната услуга, предполагамо - с пълното съзнание, че нито е задължителна, нито е безплатна. 

преди 4 часа, AlexandraKo каза:

Не си плаща на работниците, а аз трябва да се погрижа и за тяхната заплата. 

Друго е странното. Навсякъде по света (освен в условия на построен комунизъм) заплатата на работниците в кръчмите се плаща от джоба на клиента. Няма откъде другаде да падне. Някои общества по ред разбираеми за тях си причини са наложили културна и административна норма заплатата да минава през джоба на кръчмаря (и под взора на данъчния). В много случаи това води и до някаква по-стабилна социална защита на работника. В други обаче са преценили, че посредник не е нужен и че може да се окаже достатъчно доверие на клиента, че ще си плати за обслужавенето без кръчмарска и държавана опека. И то - ще плати по съвест, колкото е обществено приетата цена на въпросния труд. А ние как реагираме? Първо заявяваме готовност начаса да се възползваме от системата на доверие и да хванем намалението. Да спестим от спестяемото, макар и да сме наясно (или - точно защото сме наясно) че е за сметка на най-уязвимата не защитена брънка във веригата. И второ - правим го, гласовито морализаторствайки, колко им бил порочен целият модел и как вместо да ни накара насила да си платим, както щеше да се случи у дома, ни дава свобода да изразим лично удовлетворението си от услугата на този, който я е извършил.  Че чак ни е и срам за него. Че си е свършил работата ли? С която се издържа и утвърждава собственото си място в общество, в което честно заплащане за честно попложен труд е фундаментална ценност. Това е странното.

преди 18 часа, antea каза:

някакси се срамувам подсъзнателно заради отсрещната страна

 

[Eager_Traveler_Paul 836]

И аз не мога да разбера съпротивата на българина да дава бакшиши в чужбина. Умишлено генерализирам, не е само 2ма или 3ма, масово сме свикнали на офертичките, тънките сделки и намаленията, да минем все на тънко. Така сме възпитани, предполагам. Все едно човекът отсреща иска да ни измами - не му ли стигала заплатата и т.н.  Работил съм като сервитьор, а съм и пътешественик. Мисля си, че като пътуващи, поне малко сме се отърсили от нашите собствени енкодирани архетипи и стереотипи и сме готови да приемем чуждите обичаи. Поне аз така обичам да пътувам - все едно си сменям мозъка и начина на мислене с такъв на местен. И си прекарвам винаги страхотно. Дори и да ми се случи нещо скапано пак се усмихвам и се превръщам замалко в американец, германец, руснак, казахстанец, албанец и какъвто си пожелаете, в зависимост от ситуацията. И знаете ли - личи си. Хората го усещат и го оценяват, ама наистина го оценяват. И с това ваше мислене ги предразполагате да се държат с вас не като с туристи, а пък това тяхно държание ви предразполага още повече да се отпуснете. Става една приятна реципрочност, едно трептене на една и съща честота, много е освобождаващо. Още обаче не съм ходил в Африка, там ще е малко проблем да се смеся с местните със сините ми очи 

 

Темата е бая философска, де...

Редактирано 11 януари, 2018 от Eager_Traveler_Paul

[funny 18507]

Определено винаги ме е дразнел този тип доброволно-задължителен бакшиш.

 

Бих се съгласила с последните две мнения ако този вид заплащане беше пропорционален на свършената от сервитьора работа а той не е.

Два примера :

1. Избирам да вечерям хубав стек с чаша вино за 200 $. Сервитьора ми донася една чиния и една чаша. Това че аз съм избрала скъпа храна, означава ли че той трябва да вземе за това си еднократно идване до масата ми 50$ ?

2. Сядам с дете на кафе и искаме кафе, после вода, ама на детето му се иска сок, пък после сладолед... и така 7-8 пъти сервитьора ще се разходи до масата ми и обратно. Съответно общата сума на сметката ще е 25$ и въпросния сервитьор ще получи само 5 $. 

 

Та по никакъв начин не приемам че за една и съща работа, която някой върши ще получи заплащане/бакшиш в такива граници само и единствено определени от стойността на храната ми.

 

[antea 13300]

@домосед понеже съм цитирана, се чувствам задължена да поясня това са нормални културни различия, обусловени от битието, в което всеки е израсъл все пак - не знам за теб, може би си възпитан изцяло в ЮАР, но моето детство е било през 80-те години в София, когато единствените хора наоколо, които получаваха бакшиши бяха шофьори на таксита и фризьорки, и благодарение на това, живееха с  много по-висок стандарт от лекари и инженери, което до някаква степен е изградило известна неприязън в бедното ми съзнание - а от там след време и съответното чувство на неудобство, че някой ти дава нещо "под масата"

 

отделно, някак не мога да се съглася, че 20%, че и повече, върху обявената крайна цена, в която е включена и печалбата на собственика, е цената на труда за пренасяне на 5 чинии примерно, които всъщност са финалната еманация на инвестицията на въпросния собственик - наеми, продукти, ноу-хау - печалба - тотал - и изведнъж хоп 1/5 от това е обществено приемлива цена за "услуга по обслужване", без която един ресторант всъщност няма да е ресторант, а щанд или топла витрина

 

но както и да е, очевидно човек просто свиква с мисълта, че това е дължимо, защото моделът там е такъв, което обаче не значи, всички трябва да са супер въодушевени и ентусиазирани от мисълта, че реално ще плащат с 20-25% повече, отколкото виждат с очите си като цени

[домосед 41251]

преди 6 минути , antea каза:

че реално ще плащат с 20-25% повече

Реално може да се плати и 40-50% повече, защото в изписаната цена не са включени и щатските данъци 

Обаче никой не пита "Какво ще стане, ако не си платя данъка?" Не знам защо.

Във форума споделяме опит, знания и съвети за различни култури. Темата е за САЩ и бакшишите там.

(Тя темата всъщност е за съвсем друго, ама бакшишите взеха, че я превзеха)
Ако чуждестранен турист във времето ме пита дали е редно да даде бакшиш на софийски таксиджия през 80-те, може би ще му дам друг съвет. Започвайки с разяснението, че за разлика от Америка, в нашия край на света ползваме една и съща дума за бакшиш и подкуп.

 

[akair 14017]

Аз съм склонен да вярвам, че ако един сервитьор работи в ресторант, в който вечеря за един струва 200 долара, този сервитьор има по-голям скилсет от сервитьора в ресторанта, където вечеря за един струва 25 долара. В по-добрите ресторанти сервитьорите знаят цялото меню и цялата винена листа, знаят кое вино за каква храна е подходящо, кое предястие се комбинира добре с дадено основно, какви са тнкостите и особеностите на различните десерти, кое как е сготвено, знае как и от коя страна на клиента да застане,.... - списъкът не е кратък. Сигурно за много хора повечето от тези неща нямат абсолюно никакво значение, но това различава хората заети в една и съща професия. Нормално е да получават различно заплащане, освен ако не са:

43 minutes ago, домосед said:

в условия на построен комунизъм

Аналогично лекарите, например, не получават еднакви заплати - едно GP с малко пациенти не получава заплатата на неврохирурга в Пирогов/Токуда/Лозенец. 

[AlexandraKo 116623]

А пък най-обичам приказки, как нещо било обществено прието. То и нас не е обществено прието да се бият камериерките, ама ...

Домосед, извинявай, ама аз не съм част от американското общество, че да ми налагат техните правила. 

Парите, които съм заработила, само аз ще преценя как да ги изхарча.

Искам да бъда разбрана правилно , още повече, че съм от ония, дето раздават без край, когато съм доволна.

Нямам против, нито срещу раздаването на пари, нито срещу раздаването на подаръци.

Имам против да ми е задължително, че и определено колко, даже и като не съм доволна.

 

Редактирано 11 януари, 2018 от AlexandraKo

[домосед 41251]

преди 1 минута , AlexandraKo каза:

Имам против да ми е задължително, че и определено колко.

Не приемаш ли (екзотичното) правило на американското общество, че когато купуваш нещо, плащаш за него?
Имаш ли против, че цената на ястието в менюто (това, което влиза в касата на кръчмаря от "топлата витрина") или на предмета в магазина е задължителна?

Имаш ли против, че данъците върху цената са точно определени и задължитени?

 

[luba_rizova 11460]

преди 16 минути , AlexandraKo каза:

А пък най-обичам приказки, как нещо било обществено прието. То и нас не е обществено прието да се бият камериерките, ама ...

Домосед, извинявай, ама аз не съм част от американското общество, че да ми налагат техните правила. 

Парите, които съм заработила, само аз ще преценя как да ги изхарча.

Искам да бъда разбрана правилно , още повече, че съм от ония, дето раздават без край, когато съм доволна.

Нямам против, нито срещу раздаването на пари, нито срещу раздаването на подаръци.

Имам против да ми е задължително, че и определено колко, даже и като не съм доволна.

 

Да, точно и от това аз съм недоволна и изразявам недоволството си /макар че на кой ли му пука/, като категорично отказвам да посетя съответната държава. Не бих имала против да си калкулират заплатите на персонала, да вдигнат цените и то това да са честни и почтени, достойни заплати. И после - който колкото и ако даде. Задължителността е точно това, което дразни. Недоволен - пак е задължително. И, да, не виждам защо трябва да се смята за световна норма да се подражава на американците, които хвърлят пари за щяло и нещяло, тъй като или са им неброени, или /по-вероятно/ са пари, с които те се задължават към някоя банка и така и не ги връщат накрая. Това е ненормално и порочно. Ние нашите доходи си ги получаваме тук, и до колкото никой не ни дава по 50 лв. само за усмивка, ми е трудно да се съглася, че съм длъжна да го правя и аз, особено пък и ако не са ме третирали достойно. Абсолютно известно е, че там, където ходят много американци, цените се вдигат, започва да се иска пари за всичко. Защото са толкова богати ли? Не, защото не ценят парите. В края на краищата всеки си решава за себе си какво да прави, как да го направи, къде да го направи, за да се чувства удобно. Аз няма да се чувствам удобно - пас съм. Когато реша, че ще го преглътна, без да си развалям удоволствието от пътуването - ще се наредя на опашката за виза. 

@chandni извинявай , не видях, ако може, ми го премести. П.С. Добре, че отдели темата, че направо развалихме хубавата американска приказка тук.

Редактирано 11 януари, 2018 от luba_rizova

[AlexandraKo 116623]

преди 16 минути , домосед каза:

Не приемаш ли (екзотичното) правило на американското общество, че когато купуваш нещо, плащаш за него?
Имаш ли против, че цената на ястието в менюто (това, което влиза в касата на кръчмаря от "топлата витрина") или на предмета в магазина е задължителна?

Имаш ли против, че данъците върху цената са точно определени и задължитени?

 

Защо смесваш нещата?

Те са различни.

Има места по света, където, като пристигне сметката, отдолу пише: 10 или 15% сервиз. Обявено е и в менюто на първа страница. Точно и ясно. Включено си е в цената и няма проблем.

Приемам точните закони и правила. Не приемам измислените  от някого си, за негово удобство.

По - точно, в такива случаи ползвам правото си, да не се съглася.

Оо, @chandni, извини ме, премести, моля и моето в другата тема, че да си дрънкаме на воля.:))))

 

 

Редактирано 11 януари, 2018 от AlexandraKo

[funny 18507]

Тръгвайки да пътувам за определена държава, едно от нещата които преглеждам е културата им за даване или недаване на бакшиши. Определено се съобразявам, поне в основни линии с общоприетото за определена държава. Но в щатите... определено е много дразнещо за мен първо размера а после и задължителността на бакшиша. 

 

В крайна сметка избирайки да се храня в определено заведение моите съобръжения са храната която се сервира там ( качество, вид, начин на приготвяне). Социалните подбуди, като до колко е етично да се възползвам "безплатно" от нечий труд ?!?!?! при положение че заплащам консумираното от мен ( в което се очаква да е калкулиран всякакъв вид труд - готвач, мияч на чинии, доставчик на продукти, сервитьор, барман... ) някак не са ми на дневен ред.

 

Но, както сама се убедих, щатите имат доста техни си "измислени" правила и искам не искам се съобразявам с тях. Без това да означава че са логични или ги приемам. 

[luba_rizova 11460]

преди 38 минути , akair каза:

Аз съм склонен да вярвам, че ако един сервитьор работи в ресторант, в който вечеря за един струва 200 долара, този сервитьор има по-голям скилсет от сервитьора в ресторанта, където вечеря за един струва 25 долара. В по-добрите ресторанти сервитьорите знаят цялото меню и цялата винена листа, знаят кое вино за каква храна е подходящо, кое предястие се комбинира добре с дадено основно, какви са тнкостите и особеностите на различните десерти, кое как е сготвено, знае как и от коя страна на клиента да застане,.... - списъкът не е кратък. Сигурно за много хора повечето от тези неща нямат абсолюно никакво значение, но това различава хората заети в една и съща професия. Нормално е да получават различно заплащане, освен ако не са:

Аналогично лекарите, например, не получават еднакви заплати - едно GP с малко пациенти не получава заплатата на неврохирурга в Пирогов/Токуда/Лозенец. 

И точно така, при този сервитьор, човек, естествено, ще бъде много доволен, и без да е задължително, ще му бъде оставен сериозен бакшиш, че и отгоре. Сега, мъж ми е завършил ТОХ като средно образование и цели 10 години се е издържал като готвач, и сервитьор е бил, е, точно той е най-много против даването/получаването на бакшиши, а гледа нещата абсолютно от професионалната страна. Имала съм поглед върху работата на много добри сервитьори в доста скъпо заведение на времето си, и те бяха на минимална заплата, нямаше "бакшиш" в сметката, обаче си докарваха сериозни сериозни пари. Заради професионализма си. И без да е задължително. Ясно е, че нещата са решени в САЩ по този начин. Но не смятам , че това да ни дразни е равносилно на "българина гледа да изкяри". Е, който се чувства американец и това му е ок, добре, но нека да не определя другите като "тарикати" само защото не смятат за нужно да се харчат повече, отколкото е нужно само, за да са обществено удобни. 

Редактирано 11 януари, 2018 от luba_rizova

[Topfly 27050]

1 hour ago, домосед said:

С нито един от хората, които разчитат на бакшиш, не ти се е пресякъл пътят ей така. Ти съвсем доброволно си проявила желание да ползваш тяхната услуга, предполагамо - с пълното съзнание, че нито е задължителна, нито е безплатна.

За мен проблемът с подобно отношение е, че и много други хора също те обслужват и на тях не е прието да се дава бакшиш. Обслужва те и автобусния шофьор, медицинската сестра, стардесата в самолета, продавача в магазина за електроника, касиерката в хипермаркета, готвача в ресторанта и т.н. Ако съм доволен от храната защо да дам бакшиш на сервитьора, който няма никаква заслуга за вкусната храна?

 

От друга страна вярно е, че не съм седнал насила в ресторанта, но съм получил оферта за хранене, която не е пълна. Какво ще кажеш ако ти предложат самолетен билет за 10 евро, но всеки който те облужи на летището от чекина до пилота на самолета очаква да му дадеш бакшиш?

Аз лично не смятам че е коректно да ми дават оферта в която част от сервиза не е включен и от мен се очаква да платя заплатата на служителите. Бакшишът по мое усмотрение не трябва да е за заплата, а един вид незадължителен бонус за добре свършена работа.

[Lyubina 10590]

На ‎10‎.‎1‎.‎2018‎ г. в 16:43, akair каза:

Белгия и Холандия не е прието да се оставят бакшиши и сервитьорите връщат ресто "до стотинка". От познати сервитьори съм чувал, че като влезнат холандци в заведение в САЩ, сервитьорите ги отбягват и никой не иска да ги обслужва

Извинете ме, че ще съм леко off от темата, но се сетих, че колегите на съпруга ми си имат лаф по темата: "Dutch lunch" - т.е. канят те на обяд, вечеря или каквото и да е там, и си плащаш сметката.

 

А що се отнася до бакшишите в САЩ, навремето като пътувах получих писмени указания от Американското посолство, в които изрично се казваше, че едва ли не бакшишът е задължителен там. Напр. в хотела задължително се оставаше по долар на ден на камериерката, също и на сервитьора който ни обслужва на закуска (поне долар на човек).

Спомням си, в Ню Йорк, в един китайски ресторант (близо до сградата на ООН беше) нямах достатъчно кеш в себе си за пълния размер на бакшиша (10% от сметката)  и сервитьорката-китайка почти се скара с мен, че й дължа пари.

 

И за да завърша, много ме кефи френската дума за бакшиш  

Редактирано 11 януари, 2018 от Lyubina

[AlexandraKo 116623]

И нали, всичко, което си говорим до тук не е изобщо за бакшишите, а за задължителните такива в Америка.

Щото, по принцип, умирам от кеф да раздавам, особено, в Азия.Като затръгваме натам, основната ми грижа са дребните подаръци и сувенири и дребните долари.

И друг път съм разказвала, как обичам да се пазаря за нещо.Намислям си една цена и не отстъпвам.Когато ми угодят и ми дадат нещото  на моята цена, плащам и след това давам останалото до тяхната цена. За това, че са ми угодили, съвсем заслужено.

Раздавам когато, колкото ми е кеф. Понякога - цената по две.В скъпите места 10 или 15% от общата сума.

Ама ние и тука така си правим - в неделя бяхме с децата в хубав ресторант с перфектна храна и обслужване.

Хората получиха големите ни благодарности+малко повече от 20% върху сметката.

преди 13 минути , Lyubina каза:

 

 

И за да завърша, много ме кефи френската дума за бакшиш  

Аааа, любимото на мъжа ми, винаги така казва, когато даваме повече.

Мрази думата бакшиш.

[Topfly 27050]

Сега чета това в Уикипедия за САЩ

 

“Заведенията в САЩ имат регламентиран процент възнаграждение за обслужващия персонал (service fee, такса за обслужване). Очаква се клиентът да плати допълнително сума между 15-25% от цената на консумацията. Процентът е регламентиран в меморандума на Националната асоциация на ресторантьорите в САЩ “ цък

 

Не познавам американското законодателство, но това в Европа вероятно би била абсолютно незаконна практика! Не може нещо което никъде не е обявено в офертата към клиента да е задължително! Основа на коректното ценообразуване е клиентът да получи 100% от информацията за офертата предварително. Не може да се очаква всеки американец или чужденец да е прочел “меморандума на Националната асоциация на ресторантьорите в САЩ“

 

По горната логика утре мога да отворя ресторанти с цена на обедното меню 1 долар, но да очаквам от клиентите да оставят по 100 долара такса за обслужване...

Редактирано 11 януари, 2018 от Topfly

[домосед 41251]

преди 26 минути , Topfly каза:

Аз лично не смятам че е коректно да ми дават оферта в която част от сервиза не е включен и от мен се очаква да платя заплатата на служителите. 

Ами тогава не пътешестваш до Америка, а си седиш на топло и спокойно в Европейския съюз, където всичките тези загрижености са взети под внимание и са орегулирани централно. Повтарям: аз не развивам полемика кой модел е по-добър. Аз разяснявам по-непознатия и твърдя, че непознаването му не е добър аргумент да не си плащаме за обслужването

[luba_rizova 11460]

О, Топ, разликата между Европа и САЩ в много отношения е огромна. В частта, отнасяща се за регламентациите за безопасността и качеството на храната, отглеждането на животните, социалната политика. Не можем да ги сравняваме, различни са си.