Оставяте ли бакшиши и как определяте какъв да е размерът им?

[Венелин]

Големият проблем на американските бакшиши не е, че се искат от клиента (и в цената да бяха калкулирани, пак от клиента щяха да се искат), а че "нравите" определят процент от сметката, който да покрива перото "сервитьори" и е горе-долу постоянен за щата. Всеки учебник по бизнес ще каже, че не може едно перо да е еднакво за всички конкуренти. Напротив, който успее да го свие чрез оптимизации - печели.
За някакъв прост ресторант със средна сметка на човек 20 долара, 20% може и да е справедливо. За ресторант със сметка 60-80 долара на човек, 20% почва да е прекалено, защото сервитьорите не печелят четворно. За да се оправдае процентът пред клиентите, ресторантът ти осигурява няколко хрантутника (без извинение): един те поздравява и сипва вода, друг носи прибори и т.н. увеличавайки броя хора, които делят четворния бакшиш. Никаква оптимизация, защото всичко е на гърба на клиента. А сметка 60-80 долара на човек преди 6 години в дълбок провинциален Тексас не беше толкова нереална - хубав стек, предястие и някоя бира... И тука не говорим за сервитьор-сомелиер или подобен специалист.

[antea]

не я разбирам тази логика за оптимизации? право си е на бизнеса да прецени с колко човека персонал да обслужва клиентите си, а щом има клиенти - значи и преценката му е правилна, и кои сме ние, че да казваме колко е справедливо да печели някой "хрантутник"? точно по същия начин е и в други браншове, както някой предпочита да вечеря в ресторант с по-високи цени и повече персонал, така друг избира да ходи при стоматолог, където има и регистратура за записване на часове, и дентален асистент да подава инструменти, за да може услугата по лечението да е максимално ефективна и без разсейване за неприсъщи неща, хората с тези функции там вероятно също са хрантутници?

[Marusinka]

преди 2 часа, Alexander каза:

И натъртвам, че не става дума за обикновен бакшиш, а американски, който няма аналог в света.

Ми то и връзването на мартеници в България няма аналог в света (говоря за мащаба, ясно е, че съществува и в други страни) и е неразбираемо за американците, но не беше проблем за училището на сина ми да направи изключение от правилата си и да му позволи да носи мартеница след като обясних, че е традиция. 
 

преди 1 час, Венелин каза:

Всеки учебник по бизнес ще каже, че не може едно перо да е еднакво за всички конкуренти.

Всеки щат има различно минимално обявено заплащане за различните видове труд. Всеки ресторантьор преди да отвори заведение, проучва пазара, нишата и платежоспособността на потенциалната клиентела, към която са насочени услугите му, набира работници спрямо бизнес плана си и (не) печели в следствие на (не)успешните си изчисления. 
 

Да се нарече “хрантутник” някой, който си търси препитание по честен начин, е…нелепо (без извинение).

 

В крайна сметка темата е “Оставяте ли бакшиши и как определяте какъв да размерът им?” Споделих, както и много други съфорумци преди мен, какво е прието в САЩ и каква е моята лична практика. Всеки има право да остави каквото иска или да не остави нищо. Майка ми има над 40 годишен стаж в сферата на услугите и е работила с клиенти от цял свят и слоеве на обществото през комунизъм, преход, демокрация. Българи й оставят бакшиш, чужденци й оставят бакшиш, тя като получи услуга оставя бакшиш. Много е просто - в нашето семейство всички оставяме бакшиш, а размерът му определяме спрямо (не)удовлетворението, което сме получили от обслужването и причината. Щото не можем да виним един сервитьор примерно, че не си е свършил работата, ако в кухнята са с 2-ма души по-малко и от бързане са забравили нещо по поръчката. 
 

[MayaS]

Хубаво спорим по темата, но за тези, които са ходили в Египет, не ви ли се струва, че там нещата са прекалени. В момента изпитвам на гърба си нахалството им, което граничи с абсурдност. Тук дори за да ти кажат добро утро ти искат бакшиш. Аз по принцип оставям бакшиши, но само когато преценя, че съм доволна от услугата, но да ме карат насила не съм съгласна, още повече, че не ясно изобщо колко е нормално да оставиш. Това за включените бакшиши в сметката също не ми е ок, нали идеята е с бакшиша да покажеш дали и колко си удовлетворен. Всеки е нает да извършва накаква работа и за това му се плаща заплата. Ако тази заплата е малка, да си намери друга работа, а ако не става за нищо, то това ще е неговото ниво. Някой по горе спомена фризьорите. Ами моята фризьорка си е самонаета и тя си има определени цени за услугата. Не взема и лев повече и винаги връща точно. Е не така стои въпроса при наетите на заплата, която е по ниска, но пак казвам все едно на всеки да се дава бакшиш затова, че си върши работата, за която е нает. Ясно е че говорим само за сверата на услугите, но защо трябва да ги делим.

[Zlia]

Да наречеш бакшиша в САЩ част от културата им и да го сравняваш с носене на мартеница или забрадка също не е по-малко… нелепо(без извинение).

Включих се в темата, защото бях изумен как нагло си искат там бакшиш и дори автоматично са си го надписвали при предоставяне на сметката( естествено съм го коригирал преди да си дам картата). Давал съм и ще им давам ако отида там, но ме изуми как си решават заплащането на обслужващият персонал. За мен бакшиша трябва да е допълнение ако ми е харесала услугата, а не да ми искат 20-25% и да се цупят ако не им дам, защото видиш ли имали ниско заплащане сервитьорите. Да си го включат в цената. В Макдоналдс защо няма? Да не бачкат милионери там? Или пък да са по-малко усмихнати или любезни?

[Marusinka]

преди 23 минути , Zlia каза:

Да наречеш бакшиша в САЩ част от културата им и да го сравняваш с носене на мартеница или забрадка също не е по-малко… нелепо(без извинение).

Няма да използвам думичките, които ми идват на акъла, когато някой не владее родния си език и показва, че не разбира значението на елементарни понятия като “култура” и “обичай”. 

 

 

 

 

[antea]

преди 36 минути , Zlia каза:

Да си го включат в цената.

или какво?

хем сам казваш, че ходиш там и даваш, хем после - такива декларативни изявления

няколко пъти се обясни колко са "наети" точно този тип обслужващи хора - почти николко, такъв е моделът на икономиката им, щом все още съществува - значи е общоприет и работи добре в тамошното общество, и изведнъж - някакви чужденци-туристи искат това да се промени

 

нямам против всеки да е изумен от някакви факти, с които се сблъсква при пътуване, но да настоява да се променят - не схващам смисъла изобщо

 

а, и Макдоналдс е ресторант на самообслужване, дори само от това би трябвало да направиш разликата

 

[Zlia]

Макдоналдс е на самообслужване, толкова колкото е един средностатистически бар в САЩ, но дали не си търсят бакшиша барманите. И хич и не искам да им изследван модела на икономиката. Знам само, че е първа в света и не очаквах да имат такава култура или обичай- не знам кое е правилното да се каже за бакшиша им 🙂

Обърках се сега- забрадката култура ли е обичай ли е или пък мартеницата. Ааа и неговоренето по телефона в токийското метро 🙂

 

[Георги]

Моля да намалим малко сарказма и квалификациите на чуждите мнения. Темата си е типична говорилня, дъвкана 100 пъти на хиляда различни места, няма лошо да добавим и ние в този гювеч с ясната идея, че до никакво заключение няма да стигнем, но поне да е без подигравки. 

[FlyTraveler]

Аз съм принципен човек. В ресторант - 10% бакшиш, ако нещо не са ме ядосали. Ако са ме ядосали - нищо. При включен service charge в сметката - пак нищо. Няма значение дали е в САЩ, Египет, Тайланд, Ю. Африка, Кения или в България. Иначе по моята ценностна система, аз дискриминирам южноафриканеца спрямо американеца, ако на американеца дам 15-20%. Първият да не би да е втора или трета ръка човек. Има си ценови разлики в отделните държави, затова и става дума за процент от цената, еднакъв за всички. Нека си имат каквито си искат обичаи. Иначе говорим за двойни и тройни стандарти в отношението ми към хората от различни националности.

Иначе не мога да си представя, че в момента в САЩ има минимални заплати по 5-6 долара на час или, че ги е имало примерно преди 2-3 години, че примерно сега никой не иска да бачка, след като свикнаха ниско платените на хеликоптерни пари по време на пандемията (затова и имаме такава инфлация в момента) и като няма кой да работи, работодателите се принудиха да вдигат надниците. През 1990 година, мининалната заплата в Канада беше 8 канадски долара на час. Преди 32 години!!! За сравнение - тогава в среден ресторант се ядеше за около 7-9 долара на голяяяяма порция. Горе-долу с един час минимална работна заплата ядеш в ресторант, без пиенето.

Преди 4-5 години дъщерята на един приятел в Торонто (там родена, а стандарта и обичаите в Канада и Щатите са горе-долу сходни) докато беше студентка, работеше като сервитьорка вечер в един вървежен италиански ресторант в центъра и си вземаше едно 400-500 долара чисти бакшиши на вечер (необлагаеми и след като си даде процента на busboys и тези в кухнята), та той се притесняваше какъв ли шок ще изпита като завърши образованието си и започне работа като млад специалист. 

Лошо няма, нека да вземат, но не от мен или поне не толкова. Аз в Намибия или в Ю. Африка, където не е особено евтино, давам по 10-12 долара бакшиш на ден на гид , който става в 05:00 сутринта, да запали огън, за да стопли вода за кафе/ чай, да направи закуска, да разваля лагер, товари в ремаркета палатки, маси, столове, багажи, вози ме 10 часа, през което време търси животни и птици и обяснява кое какво е (за което е учил и е лицензиран след явяване на изпити), вдига лагер и прави вечеря, след което прибира и мие чинии. Занимава се с мен по 14 часа на ден минимум. Вярно, че 5-6 човека му даваме по 10-12 долара, но момчето буквално се скъсва от работа от тъмно до доста след тъмно. Та е напълно изключено да го дискриминирам спрямо някой американски или какъвто и да бил сервитьор, който просто ми е взел поръчката и донесъл храната от кухнята до масата, нещо, което отнема две - три седмици за да се научи и още месец - два за да се перфекционира с всичките му термини и тънкости. 

[Травеолани]

преди 3 часа, FlyTraveler каза:

През 1990 година, мининалната заплата в Канада беше 8 канадски долара на час. Преди 32 години!!!

Тази информация е неточна. На сайта на канадското правителство за 1990 г минималната заплата на час е между 4-5 долара. Пиша го това, защото до 2009 година в нашата провинция минималното заплащане на час беше точно 8 канадски долара. В общи линии след 2015 всяка година се вдига заплащането на час, преди това беше доста ниско. 

[Георги Матеев]

Вчера в голяма фейсбук група един британски турист беше пуснал снимка от последното си пътуване в Лос Анджелис. Беше снимал табелка в ресторант, на която любезно пишеше, че бакшишите за персонала са задължителни 🙂 Снимката имаше около 15 хиляди коментара и прехвърляйки ги набързо мога смело да кажа, че и британците хич не харесват бакшиш системата в САЩ. Та както вървят нещата няма да се изненадам в обозримо бъдеще това да стане норма - както са задължителни бакшишите при някои круизни компании, например.

 

Между другото, напоследък все повече си изграждам един нов навик. В момента, в който някой в прав текст ми поиска бакшиш рязко затварям портфейла си и не давам и стотинка. Съжалявам, но в моето съзнание това наистина граничи с просия, не виждам нищо достойно и ме отвращава. Но пък за сметка на това, когато съм доволен от храна и обслужване, все по-често оставям бакшиш (най-често в рамките на 10-15%), включително на доставчици вкъщи.

[Marusinka]

преди 9 минути , Георги Матеев каза:

В момента, в който някой в прав текст ми поиска бакшиш рязко затварям портфейла си и не давам и стотинка.

То не е ли в човешката природа да се противопоставя на установените правила и норми? И аз като видя табелка в музей “не пипай”, изгарям от желание да пипна, но после се усещам, че така ще навредя на даден експонат и се спирам. 

[Георги Матеев]

преди 41 минути , Marusinka каза:

То не е ли в човешката природа да се противопоставя на установените правила и норми? И аз като видя табелка в музей “не пипай”, изгарям от желание да пипна, но после се усещам, че така ще навредя на даден експонат и се спирам. 

Наистина не виждам абсолютно нищо общо между двете неща.

 

Аз не говоря за противопоставяне, както казах напоследък дори оставям бакшиши по-често отпреди. Но искрено се отвращавам, когато ми се искат пари по нахален начин, че и в някои случаи умишлено ме карат да се чувствам неудобно. В този ред на мисли, един по-нагъл сервитьор в САЩ не е много по-различен от тарикатското пиколо в Египет, например. И двамата са ми еднакво неприятни.

 

А и относно "Установени правила и норми" - установени от кого, защо, кога аз се съгласих с тях и тн? Ако бакшишът стане задължителен навсякъде и за всичко ти ОК ли ще си с тези норми? Изникват ми прекалено много принципни въпроси, на които така или иначе в случая не търся отговор.

[antea]

и аз често се питам кога се съгласих Великобритания (или друга държава) да е монархия, и как е възможно някакво общество да приема за даденост, че някой е божествено надарен да им е superior по право, но не поради заслуги, а защото е роден в наследствена династия... и не се сещам да съм се съгласявала на такова нещо 🙂 обаче пък и не настоявам упорито да вземат да си променят системата, защото на мен ми била неприятна

 

когато съответното общество узрее за такава промяна, ще се случи - но това става отвътре, а не под давлението на смаяни туристи, които са там за малко, не е ли така? ето примерно тая нощ в D.C. са гласували минималната ставка за tipped workers в дистрикта да се повиши, с което да се избегне това, което коментираме тук - https://www.washingtonpost.com/dc-md-va/2022/11/08/dc-initiative-82-results-wage/

ама не е лошо да се прочетат аргументите за и против, защото това, че работодателят евентуално ще плаща вече на сервитьорите си повече, вместо клиентите, не значи, че за самите клиенти разходите им за вечеря в ресторант ще се намалят

 

 

 

[funny]

 Генерално е объркано понятието бакшиш в САЩ. 

Или е бакшиш и тогава го даваш според заслугите и колкото ти прецениш,  или е такса сервиз/обслужване, или каквато и такса да го кръстят, написано е видимо за потребителя, и тогава плащаш каквото е написано и преценяваш дали да седнеш в заведението още като погледнеш менюто.

Такова понятие задължителен бакшиш, пък и на всичкото отгоре и с минимален процент, даже и ако не си доволен, няма.

[Георги Матеев]

преди 28 минути , antea каза:

обаче пък и не настоявам упорито да вземат да си променят системата, защото на мен ми била неприятна

Да си прочела някъде да настоявам някой да си променя системата? 🙂 От друга страна, докато нещо не е задължително или прокарано със закон просто не виждам защо трябва да се съобразявам с него, особено когато въобще не отговаря на моите разбирания и дори понякога откровено ме дразни. Случаят с бакшишите и то най-вече конкретно в САЩ е точно такъв.

 

Иначе всеки има право да иска каквото пожелае. Съвсем отделен е въпросът дали ще го получи.

[antea]

е, реално, макар и косвено, закон (или нормативно основание) има - в щатите, в които има отделно минимално плащане (което е в пъти по-малко спрямо стандартното минимално) за tipped workers, отделно на федерално ниво тази минимална заплата е 2,13 $ на час, очевидно че имат данни как населението е склонно да дава бакшиши, за да може реалното заплащане в бранша да е поне колкото стандартното минимално; доколкото законите се гласуват от Конгреса, пряко избран от същото население, явно е консенсус в обществото, а самите закони се правят главно заради местното население, а не заради случайно преминаващи чужденци?

[funny]

преди 24 минути , antea каза:

а самите закони се правят главно заради местното население, а не заради случайно преминаващи чужденци?

Те, местните да ти кажа направо са във възторг и те от този "бакшиш". 

 

[antea]

моите впечатления от писалите в темата, които живеят постоянно в Северна Америка, са, че го намират за съвсем нормално и естествено положение, а възторгът или съответния му антоним, който вероятно имаш предвид, са чувства, които нямат отношение към нещо обичайно, с което си свикнал

[Георги Матеев]

Преди 1 час, antea каза:

е, реално, макар и косвено, закон (или нормативно основание) има - в щатите, в които има отделно минимално плащане (което е в пъти по-малко спрямо стандартното минимално) за tipped workers, отделно на федерално ниво тази минимална заплата е 2,13 $ на час, очевидно че имат данни как населението е склонно да дава бакшиши, за да може реалното заплащане в бранша да е поне колкото стандартното минимално; доколкото законите се гласуват от Конгреса, пряко избран от същото население, явно е консенсус в обществото, а самите закони се правят главно заради местното население, а не заради случайно преминаващи чужденци?

Ама това нас като туристи грам не ни интересува по принцип 🙂 Аз поне нямам навик да се информирам за заплатите на всеки вид работник във всяка държава преди да тръгна натам.

 

Когато не си ОК с нещо, то те натоварва и при това не е задължително - най-нормалното нещо е просто да го игнорираш.

 

Северно-американците да не би да се съобразяват с факта, че на някои места по света въобще не е прието да се оставят бакшиши? И те не уважават местните норми, правейки това, което според тях е ОК. На практика е същото, макар и с обратен знак.

[antea]

преди 5 минути , Георги Матеев каза:

Когато не си ОК с нещо, то те натоварва и при това не е задължително - най-нормалното нещо на света е просто да го игнорираш.

 

 

ако под игнориране разбираш да избягваш места, в които да имаш съприкосновение с нещото, с което не си ОК - абсолютно е така, обаче да ползваш нещото, с което не си ОК, и то с ясното съзнание как седят нещата в съответната държава - вече е по-скоро арогантност, според мен

 

не е като насила да трябва да ходиш в ресторанти, ако си осведомен, че реално ще плащаш 20-30% над обявените цени, и си преценил, че са ти непосилни

[Lyubina]

Не мога да разбера желанието да се спори на всяка цена по тема, която изобщо не зависи от нашите разбирания, желания, .... обичаи, нрави, култура, митове, легенди 😉 и каквото и да е (подобно на темата на Пантелей Пътник от преди 10-на дни).  

 

Когато съм била там, се съобразявах с указанията, които получих от колегите от американска страна и винаги оставяхме tips, колкото е прието (включително на камериерките в хотелите , за всяка нощувка която сме направили, на сервитьорите които ни обслужват по време на закуска , на шофьора на буса с който пътувахме и т.н. - всичко беше предварително фиксирано и нямаше никакви възражения). Обаче, в един китайски ресторант в Ню Йорк една девойка на средна възраст с екзотичен фациес тръгна да ни гони и да вдига скандали за някакви центове, които не покривали нейните понятия за правилната сума. Беше доста отдавна, но никога няма да забравя скандала който ни вдигна (бяхме група от около 7-8 човека с различни националности), а сумата беше под 1 долар. 

[Zlia]

Хич не става въпрос дали са непосилни цените, ама хайде 😉

За какви културни особености, обичаи, традиции или там както искате го наречете говорим. И там е пожелателен бакшиша, щом не е написан в менюто като съвис. Сега ама те се обиждали, щото били на ниски ставки, хич не ми е работа да им знам ставките. Бил съм с хора и са ми казвали 18-20% е прието да се оставя. Те дори са си написали няколкото варианта най-отдолу и съм си казвал - няма да правя проблем на домакините си и плащам. Но имаше случай в един ресторант в Сиатъл- пича сам си сложил 22%. Е няма как да не ме издразни. Задрасках го и написах по- малка сума и после наистина в извлечението на картата се осчетоводи по-малката. Та това ми беше идеята да взема отношение- или е пожелателно, или задължително, или да си вдигнат цените. 
В САЩ не е нито едно от трите 😉

[Alexander]

преди 4 часа, Marusinka каза:

То не е ли в човешката природа да се противопоставя на установените правила и норми? И аз като видя табелка в музей “не пипай”, изгарям от желание да пипна, но после се усещам, че така ще навредя на даден експонат и се спирам. 

Щеше да е смешно, ако не беше плачевно. Явно този е искал да наруши правилата.

 

https://www.theartnewspaper.com/2022/10/06/man-arrested-after-attacking-ancient-sculptures-at-vatican-museums-in-italy

 

да узаконяват 25% бакшиш иначе арест.