дневник Новобранка ... в Япония

[jungfraujoch]

На 11.03.2018 г. в 22:37, pamela каза:

Мила @patilana,

Не мога да помогна със съвети и отговори на въпросите ти, но искам да ти пожелая едно прекрасно пътуване! Бъди здрава и се радвай на прелестите около теб, увековечавай ги в снимки и после разказвай!

Давай смело напред!

И аз се присъединявам към пожеланията на @pamela.

@patilana,очаквам снимки и хубав пътепис!И на сБирка да разказваш!

Приятно изкарване!

[patilana]

Снощи съм пропуснала да сложа един също много хубав сайт, от който с кратки обяснения и попътни снимки, става съвсем ясно как партнират местата, които хората посещават с JR Pass.Тук могат да се задават и въпроси, подобни на тези, с които ние мъчим Самурайка - колко изгодно, къде, за колко време, кое с кое и т.н.Както е видно от името му, става въпрос за транспорт и няма подробности за история и география.  https://jprail.com/

 

Редактирано 29 март, 2018 от patilana

[patilana]

С любезното съдействие на сина на @elateq и @Дани Магелани започвам своето пътуване от тук:

 

Редактирано 31 март, 2018 от patilana

[Миланка]

Весело и успешно пътуване!

[patilana]

Добре заварили и сполай Ви за подкрепата в това приключение - Япония.

Реанимацията на глезените ми още не е приключила, но желанието за споделяне е съвсем в бойна готовност и започвам с отчетите и препоръките си.

Надявам се в рамките на няколко дни да ви опиша какво и как ми се случи през тези няколко дни от 1.04. до 10.04. и така да съм полезна на всеки дръзнал да потегли към страната на изгряващото слънце.

Ще се постарая да бъде неемоционално, за да бъде информативно. За другото - после.

Пътуване:

Всички полети бяха навреме, дори и родната компания, която не пожела да помогне във връзването на бюджета

И когато всичко вървеше по план, на летището във Фукуока се спънах в представителите на властите.Първо, граничната полицайка хич не можа да повярва, че съм съвсем сама и въпреки това имам категоричното намерение да вляза в страната й. Пробва да види дали не крия някого пред себе си и след като не видя нищо, поиска да види и други документи освен паспорта ми. Дадох й разпечатка на самолетния ми билет, който тя най- обстойно изчете.След това, прехвърли набързо хотелската резервация и се израдва като дете на JR PASS - ът ми.После  ме накара да й обясня подробно, къде ще се дявам из родината й, като дори си нямам приятел там, камо ли искам да чуя да уча японски.

Накрая ми взе отново отпечатъци на палците и ме снима за поколенията.

Сдобила се със стикерче, побързах да посрещна Пеперудка - това е семейният куфар, който за разлика от мен е летял и до Лондон и Ню Йорк, и да се представим на митническите власти.

Да не вземете да си помислите, че не са ни обърнали внимание - нищо подобно! По незнайни за мен причини, и тук самотната ми, ухилена до ушите фигура, събуди подобаващо подозрение. Извикана беше преводачка и ми беше показана ламинирана табличка с разни видове дрога и оръжия, като бях попитана разбирам ли какво съм попълвала в декларацията си, разпознавам ли нещата в табличката, имам ли такива неща в куфара си и съгласна ли съм той да бъде проверен.Най - чистосърдечно ту се съгласявах, ту отричах и не се стърпях да разпитам що е то като бонбонки на снимката.

Чантата ми беше отхвърлена като предложена от мен за проверка и служителката лично качи куфарът ми на тезгяха за проверка. Отвори го ....и онемя. На първо място се мъдреше ... мрежичка с ябълки.Тя бързо бе извадена, беше ми показан огромен плакат в дъното на салона и започна опипване на дъното на куфара. Естествено, последва огромно разочарование и  покана да се отправя към плаката, заедно с преводачката и мрежичката.Там един добре изглеждащ господин ме заговори.От дългото говорене преводачката ме попита само говоря ли японски.Не. Жалко - господинът искаше лично да си поговорим, но не би.Поинтересува се от къде летя.От България ли съм купила ябълките и дълго се взира в лентата на чекирания ми куфар.

Тъй като ябълките си бяха с фабричната опаковка и  с цени и обяснения за произход и вид на български, той ги метна в една кошница и с нескривано неудоволствие махна с ръка и ме отпрати. Разминах се без глоба.

След това много бързо си намерих изхода и спирката на автобуса към града.Добре дошла в Япония.

Когато напусках страната,  не пожелаха да ме допуснат просто ей така до чекина на Korean air. На влизане преди гишетата има скенер.Гледайки как се мотая и се чудя нещо си, единият от служителите реши, че май - май нямам работа там.С нетърпящи възражения жестове, ме отклони от скенера и  пак с жестове поиска да види защо се мотая там. Подадох му паспорта и билета си. Трябваше му доста време да намери нужната му информация.След това изчезна нанякъде и се върна с явно англоговореща колежка. Тя ме разгледа от глава до пети, изчете билета, каза нещо на служителя и го остави да се справя както намери за добре. Той извади от джоба си малка книжка, разгледа я, увери се в нещо и ме подкани, пак с жестове, да отида към скенера.Там вече имаше опашка. Човекът разбута не особено тактично хората и сложи куфара на лентата. От другата страна друг го свали, постави на ципчетата стикер и Пеперудка пропътува една четвърт от света незаключена!

Довиждане Япония!

Съвети - Носете си разпечатан билет и не се надявайте, че никой няма да ви обърне внимание! Не носете ябълки, круши и домати в куфарите си, защото са забранени за внос, заедно с още няколко плодове и зеленчуци,които не запомних. Отчитам факта, че за тази забрана няма написано нищо никъде в сайтовете, които изчетох, но това не значи, че тя не съществува. Да не сте посмели също така да внасяте пеперуди и малки животинки. Едва стърпях магеланеца - папарак в себе си, да не ги снимам тези постери, заемащи цяла стена.

Здравият разум надделя, само защото часове преди заминаването ми, един ураган прочисти мозъкът ми от всичко излишно, издуха паяжините и излъска до блясък всяка клетка в него. Иначе щях да извадя апарата и вместо сега да пиша от леглото си у дома, щях 100% да викам за помощ от някой японски затвор.

Следва продължение...

 

[mililia]

Хахах, Патилана, имала си късметa на новобранеца.

Иначе наистина не е добра идея да носиш плодове и зеленчуци. Обаче вече си с голям опит как да се справяш. Когато искаш да снимаш нещо, а не си сигурна, дали може, най-добре е да попиташ.

С интерес ще чакам продължението на разказа.

Редактирано 14 април, 2018 от mililia

[lesy]

И моите круши заминаха в боклука, но ябълките успях да прекарам. Много и евтини зеленчуци и безумно скъпи плодове със забрана за внос.

Чакам с нетърпение разказа ти, Патилана.

[Гост]

преди 17 минути , mililia каза:

С интерес ще чакам продължението на разказа.

И аз!

[Monika_Koko]

Щом още от летището си с такива вълнуващи истории, представям си, какво следва. Чакам с огромно нетърпение следващия разказ! Ех , тази Япония.... тя  е толкова мечтана дестинация. Някак си ми изглежда вълшебно място, като от приказките.   

[Дани Магелани]

преди 6 часа, Monika_Koko каза:

Ех , тази Япония.... тя  е толкова мечтана дестинация. Някак си ми изглежда вълшебно място, като от приказките.   

Такава е!

Ще се включвам в разказа с допълнения или друга гледна точка. 

Патилана ме покани да се включа в пътуването и аз приех с благодарност. 

Малко се разминаха датите на билетите ни. Аз пристигнах два дни след нея и, след заминаването и, останах още три дни, в които прескочих до Токио.

За разлика от Патилана, имам четиригодишна школовка по руските митници и това с хранителните стоки и забранени вещи съм го отработила. Куфарът ми винаги е пътувал отключен, дори и когато се крадеше от летищните обслужващи.

Мен ме попитаха на летище Фукуока дали ме чака някой. Казах - да приятелка. Японка ли? Не българка. Тук ли живее? Не, туристи сме.

И това беше. Явно съм вдъхнала доверие с достолепната си възраст. 

Ася, добре разказваш! Продължавай, че и на мен ми е интересно!

[DaBo]

С удоволствие чета, че нали и нас ни чака пътуване натам.

А нас за една изядена ябълка до коланите за багаж в Сантяго де Чили щяха да ни арестуват. Не я изядохме по време на полета от Богота и да не ставя зян да я хвърляме ей така, ами защо да не я хапнем, докато чакаме багажа да излезе. Тъкмо и да се освежим след нощния полет. Та добре, че говоря испански, че се разбрахме с полицая, че и ние щяхме да викаме за помощ от някой чилийски затвор. От тогава си знаем урока, де!

[patilana]

С две думи - никакви плодове и зеленчуци! Особено ябълки - по незнайни причини набедени от всички митнически служби по света?!

Всъщност, Япония не е приказка.Тя е съвсем съвременна страна, която не се е отказала от историята си, пази я и живее с нея.

Да продължа:

Транспорт в страната:

JR Pass е без алтернатива, ако искаш да пътуваш евтино, тъй като разстоянията между градовете не са никак малки.Сменяш ли регионите е абсолютно задължителен.Размяната на резервацията за пас в наше село - Фукуока - сутрин около 9.00,  ставаше много бързо, за около 5 минути.Съществува стройна организация за издаването му.Работното време на службата е от 7.00 до 23.30.

 

Влаковете са на кратки интервали.Разписанието се спазва до секунда.На JR гарите под земята са линиите на метрото, на нулевия етаж са обикновените влакове, на втория - експресните и шинкансен линията на трети етаж.Навсякъде има табла за заминаващи в рамките на следващия половин час.Шинкансен влаковете се изписват с цвят.Например Sakura е розов, Kodama - кафяв, а Nozomi e червен.

Вероятността да сбъркаш кой накъде отива, граничи с абсолютната нула.В тях има достатъчно място за куфари от всякакъв размер.

 

 

 

 

Могат да бъдат поставени над главата, в открито багажно отделение, между седалките и зад последния ред седалки.Самите те са винаги обърнати по посока на движението.

Не мисля, че при първо ходене човек би могъл, без да губи време, да си купи билет за обикновен влак и да пътува евтино.Да не се забравя, че в този случай времето за път се увеличава доста.

 

Автобусния транспорт също е много добре организиран. Само че, трябва да си съвсем наясно кой номер ти трябва.Това също, според мен, не е упражнение за начинаещи. Предлагат се карти за деня - в Бепу -900 йени, в Кагошима - 700 йени, на Сакураджима - 500 йени, в Киото - 600 йени.В Осака не сме търсили. Те са за цял ден и се използват както у нас.Аз съм ги купувала от информационните центрове, но в Киото могат да бъдат купени и от шофьорите. В Хирошима JR Pass ти покрива обиколката с автобус,  който обикаля забележителностите.С него може да се отиде и до остров Мияджима.

До Сакураджима пътува ферибот, който струва 100 йени.На острова срещу 500 йени  обикаляш с нарочен автобус.Там има и JR автобус покрит от паса, но аз не го открих и не го използвах.

 

 

Автобусите са малки и седалките са като за деца.Евопейците се сгъват няколко пъти преди да седнат и не повтарят.

Такситата возят на твърда тарифа на миля.В Нара - 680 йени, в Осака - 780 йени, а поръчано от рецепция - 840 йени. Разполагат с GPS и ако подадеш на шофьора адреса, нямаш проблем с пристигането.Толкова са чисти, та чак ми беше неудобно.

 

 

 

 

И да не вземе някой да си помисли, че кръстовище пресичащо през средата, има само в Токио.Не бива. Има такова и във Фукуока.

 

Цитат

 

 

[Дани Магелани]

Проблемът е не в плода, а в семките и костилките, които могат да се засадят, и така да се внесе нещо лошо в страната. Същото е с боба, лещата и др. възможни източници на диверсии.

Някои служби са все още с мислене за студена война. А може би има причини да се страхуват.

[samuraika]

На 4/15/2018 в 12:30, Дани Магелани каза:

 

Ще се включвам в разказа с допълнения или друга гледна точка. 

 

Дани,

а защо не напишеш твой пътепис? Пътуването ви не се покриваше напълно, а и всеки възприема нещата различно. И ти и Патилана разказвате много интересно и с много емоция, ще се получат два много интересни пътеписа - всеки с перонален оттенък.

[Дани Магелани]

преди 50 минути , samuraika каза:

Дани,

а защо не напишеш твой пътепис? Пътуването ви не се покриваше напълно, а и всеки възприема нещата различно. И ти и Патилана разказвате много интересно и с много емоция, ще се получат два много интересни пътеписа - всеки с перонален оттенък.

Защото това е пътуването на Патилана и се разбрахме да допълвам.

Аз съм куфар до 8 април.

Ще пиша отделно за Токио.

[neuromancer]

преди 7 часа, Дани Магелани каза:

Проблемът е не в плода, а в семките и костилките, които могат да се засадят, и така да се внесе нещо лошо в страната. Същото е с боба, лещата и др. възможни източници на диверсии.

Някои служби са все още с мислене за студена война. А може би има причини да се страхуват.

Просто си пазят природата и местните сортове, не че се страхуват, че България ще им обяви бактериологична война.

Много уникални животни и растения в Австралия и Нова Зеландия са унищожени от случайно пренесени плъхове и неслучайно внесени зайци (преди някой да се сети, че ще са проблем) например. 

[patilana]

На 4/16/2018 в 13:48, neuromancer каза:

Просто си пазят природата и местните сортове.

 

Мен ако питате, пазят си бизнеса с харесвания от всички плод, който е и много подходящ за транспортиране.Защо няма забрана за внос на ягоди и малини, да речем?

Просто си мрънкам.

А сега по същество:

Настаняване :

Както казва @samuraika щом купите билетите, веднага резервирайте покрив над главата.Лично се убедих, за какъв разтвор на ножицата иде реч - 2, 3 и повече пъти по - скъпо,ако изобщо има място в същия хотел, когато отложиш избора. Добре оглеждайте местоположението на хотела и пътя към него, за да предотвратите неприемливи изненади.Ако изберете хотел до гара, много внимателно проучете кои влакове спират на нея, защото влакове много, гари също, собственици горе - долу - колкото влаковете. И всеки си е построил гара за своите влакове.

Нашите бяха избрани и резервирани от спътницата ми. Аз съм много доволна от всеки от тях. Чистотата изобщо не подлежи на коментар. Обслужването беше отлично.

Специално да отбележа средствата за измиване - перфектен шампоан!Другия път ще си напълня куфара с такъв!

Храна:

Грозно е да се каже, че няма да умрете от глад. Истината е, че има храна за всеки вкус. Типични японски, китайски, френски многолистни изпълнения, италиански пасти и пици, печени пилета, немски вурстчета, морски дарове и риба, и дори ... хляб. При това не на едно място, а навсякъде по гарите и супермаркетите.

Вечер след 19.00 по магазините и малките пекарнички правят намаления достигащи до 50%. Макар че, цените са съвсем прилични и без тях.

Мислех, че количеството е малко, за японци -, но се оказа съвсем достатъчно.В малките магазини, не те чакат да ги молиш да стоплят храната, дори изразяват неодобрение при отказ.Усмивката се връща на лицето им, чак когато успееш да обясниш, че ще консумираш... някога.Винаги добавят и клечки. За който може да борави с тях, а който не може - да се научи.Сега е момента. Никой не си позволява да яде по улицата, в превозните средства или по пейките.Виж във влака е прието.Вероятно, защото като приключат в 21.00 и пътуват още поне 30 мин. до дома, съвсем ще освирепеят и ще станат агресивни. Или като излязат в 6.30 и трябва да са усмихнати в офиса в 8.00 - примерно.

Направи ми впечатление, че включват лучеца почти във всяка салата и топла храна, дори го панират. И от яденето му не стават по - прости.Напротив - стават тихи, внимателни и ненатрапчиви.

Сладкишите им са несладки, или както коментира моят син - Мярката им за захар са...малки лъжички. Бобената паста според мен не е на мястото си, но виж боровинковото сладко си е точно там където трябва да бъде.Най - много ми харесаха едни гофретки с крем. Похапнах си ... доволно. Сладоледът е като от нашите машини за крем - сладолед.Различните вкусове, май не се различават особено.Пробвах, разбира се, този със зелен чай - видя ми се леко сипкав и не повторих, но на сладост беше като нашия.

 

Интернет ;

Ако работата ви не изисква ежеминутно присъствие в нета, то не ви е нужно да давате пари за него. Всички хотели предлагат безплатен, по JR гарите има, в някои заведения също и дори в шинкансените.Когато Дайнър си оправят точките, всичко съвсем ще заприлича като у нас. Разбирайте, заровени в телефона лица

Английски:

Ами - чужд език си е.Няма никаква гаранция , че в хотела, който сте избрали, ще го говорят.Но внезапно, на улицата, някой едва ходещ с бастунче възрастен човек, не че аз съм млада, ще ви накара да се червите, че не сте положили достатъчно усилие да го овладеете на литературно ниво. Това откритие беше едно от най - изненадващите за мен. 100% обаче в информационните бюра, говорят отлично и при това не се дразнят на произношението ви и полагат всички усилия да ви обяснят това, което ви интересува.При това са толкова ведри, че се чудиш ти ли си първият им клиент за днес? Тези, които не говорят, си имат техники за справяне с англоговорящи. Подробно ще ги опиша в пътеписа си.

В информационните бюра има брошури на английски.Единственото място, където видях и на други европейски езици беше инфоцентъра в Хирошима.

Хората:

Каквото и добро да кажа за тях, ще се чувствам така, все едно не съм казала достатъчно. И в момента се чудя - кое ги прави така толерантни, ненатрапчиви, тихи и въпреки това забележими? Как е възможно при всички тези механични действия, които съпровождат работата им, те да са толкова различни в дребните детайли така, че да забележиш конкретния човек!

Моята Япония е пълна с конкретни хора.

Редактирано 17 април, 2018 от patilana

[patilana]

Не съм казала още нищо за:

Валута и плащане :

Купих си йени от магеланския чейндж на Графа. И после на Витошка. И накрая... стана тя, каквато стана ...

Не съм проверявала на летище Фукуока има ли, няма ли място за обмяна, че си имах достатъчно.Изцяло се доверих по този показател на сведущите по въпроса магеланци.

Имам две карти - Виза Елетрон - дебитна и Дайнърс клуб - кредитна.Логото на първата привлича вниманието на касиерите, но щом я вземат, веднага ми я връщаха и казваха, че не мога да платя с нея. Не съм настоявала, защото един магеланец - приятел, ми разказа не весела случка с негова колежка, която карала на подаяния месец, преди да отблокират българската й карта.Пък аз не съм рисков играч, а и съм за 7 дни.

С  Дайнърса обаче, похарчих май почти толкова колкото купих.Не стига ,че я върнаха само в един голям магазин, ами и толкова й се радваха и се събираха де - що имаше продавач наблизо, да ни се радват - на логото на картата и на мен. Нещо от рода на - Виж, тя е европейка, а има такава карта! Браво, браво!

Подаръчета ;

За огромно мое съжаление, на летище Фукуока има само две малки магазинчета за джунджурийки и сладки! Фришопът е огромен, ама аз съм алергична към парфюми, не пия и не пуша.Колкото и да купя от тези неща, няма да е като да купя някой магнит, портмоненце, поставка за гореща чаша, торбичка, картичка и всички глупости, на които се бърше прах и служат за спомен

Сигурно на Кансай и Нарита положението е друго, но уви, аз не избрах  тях.

Единствено, уличката преди Сребърния павилион в Киото, може да се мери с веселите улички в Европа.Не чак така дълга, но добре натъпкана с всякакви залъгалки за туристи.За зла участ, аз почти я пропуснах.

Има много хубав туристически магазин в Химеджи, вътре в двора.Добър беше и подобния в Хирошима, но като цяло - слаба работа.

Извън тези зони не съм търсила специално туристически неща.

Иначе, май каквото и да си купите, все ще сполучите. Нали е от Япония!

Сега, да не вземе някой да си помисли, че съм се прибрала с празни ръце!Моля ви,синът ми скоростно прибра от Лондон Пеперудка, че да не се притеснявам къде ще слагам подаръците!

Колко е скъпо? Доста е скъпо, струва ми се. 100 йени са приблизително 1,5 лв, в момента.На този фон - 3000 йени за дрешка тип Илиенци, 24 000 йени за хубави мъжки обувки, 2300 йени за разклонител с два изхода( от магазин за хранителни стоки) и не се сещам на първо четене за друго.

Все пак никой не те кара да купуваш, а качеството на стоките е извън всякакво подозрение добро.

Другото добро нещо е, че на едно място има и много скъпи магазини и такива, в които три продавачки не стигат за да ти опаковат покупката.

[patilana]

Стигнах най - сетне и до това какво, къде и как видяхме.

Най - точното обобщение го е казал народа: Човек предполага, а господ - разполага.

По - същество:

Ден на пътуване - Keukenhof - Предварително купен билет с трансфер - От Изход А на летище Схипхол се вземат директните автобуси за градината.Не се чака повече от 5-6 мин. Те нямат други спирки и се стига бързо. По път се виждат кацащите самолети на една от шестте писти на летището.

Ден 0 - Пристигане.  Летище Фукуока е буквално в града.От изхода на международния терминал, вляво е спирка № 2.Подреждаш се на опашката и се качваш в автобус, който няма номер, но е брандиран с AIRPORT.Първата спирка на този автобус е на автогарата, която е отдясно на централния(западен) вход на гара Hakata.Втората му спирка е от другата страна на гарата, срещу източния й вход.Билетът струва 210 йени.Пътува се 18 мин.

От ляво на изхода на летището е спирката на безплатния шатъл до спирката на метрото, която се намира на терминала за вътрешни полети. Той пътува 15 мин.  до там. Метрото за 5 мин. стига до гара Hakata. Не знам колко струва. Не съм го ползвала.

Ден 1 - Бепу - От  Гара Hakata се пътува с експрес SONIC. Задължително се взема запазено място. Вътре проверяват запазеното място, а не паса. Пътува се около 2 часа. От инфоцентъра на гара Beppu се купува дневен пас - 900 йени и комбиниран билет за всички 7 ,,Ада", които са на територията на града - цена 1700 йени. Общо 2600 йени.

Излиза се от централния вход на гарата и от автогарата пред нея, се взема автобус №2. С него ,,Адовете '' се обикалят от най - високо  разположения към най - нискоразположения. Между тях има пътека, която е с пясъчножълти плочки и тя те води от едното паркче към другото. "Ад" - това са гейзери, които са оформени като паркчета и освен тях, има и малки ресторантчета и магазинчета.

 

 

 

 

 

 

 

След 5-тия такъв, наляво от светофара, където ви е отвела пътеката, има квартална автогара. Там се взема автобус, произволен номер, към останалите два гейзера с езерца.

След тяхното разглеждане се взема автобус от същата спирка към гарата. И обратно със SONIC към столицата. Градът е известен и със своите онсени.

Ден 2 - Кагошима и остров Сакураджима.

От гара Hakata се взема шинкансен Sakura.Той си пътува полупразен и не съм вземала запазено място. Вагони 1-3 са без места. На гара Kagoshima Chuo Station, в Кагошима излизате от централния вход. Пред него има автогара.Пресичате я и на булеварда с трамваите завивате вляво и ... право напред, без никакви завои преди морето, пеш, 1,5 часа до ферито за Сакураджима. Разбира се, може да се качите на трамвай, ако градът не ви е интересен.Пасът струва 700 йени. Не съм купувала, защото обичам да ходя през непознати градове, да гледам по витриние на магазините, да разглеждам сградите, парковете и хората.

Та затова ми отнема толкова много време от точка А до точка Б. Стигайки морето, вече виждате острова и едноименния вулкан.Тук правите остър завой наляво и след 5 минути сте на фери терминала, който също се вижда отдалече. Феритата пътуват през 10 мин, струват 100 йени и не са покрити от паса. На острова се гледа вулкана - отдалече, използвайки кръгова автобусна линия.Пасът за нея е 500 йени и се купува или от инфоцентъра,или от изпращача на автобуса. Обиколката е 1 час.

Ден 3 - Окаяма - След излизането от гарата, има табели, които указват кои номера автобуси возят до градината Korakuen. Ние обаче, бяхме поканени на специален автобус, който като се напълни, ни закара точно пред входа на градината.Струваше някаква дребна сума, не помня точно колко. От спирката, заобиколихме градината покрай реката и по моста стигнахме до замъка. 300 йени за вход. Обличането на кимоно е безплатно.Ако има и други кифли, чакаш, ако няма - веднага те обличат.

Разглеждаш и се връщаш по моста до другия вход на градината. 400 йени вход.1,5 часа са достатъчни за обръщане на градината "с хастара нагоре".

Двата входа на градината са на срещуположните й страни. Така че, сега излизате от входа, на който е автобусната спирка. Този път нямаше специален автобус и се качихме на първия, който дойде.Той ни поразходи из града и ни върна на гарата.

Ден - 4 -Химеджи - От гарата по правия булевард нагоре, на две автобусни спирки разстояние, се е разположила ''Бялата чапла" - Himegi Castle.

Автобусите, които водят до него са №№ 7,8,9,10.Не мисля, че повече от 2-3 часа има какво да задържи вниманието ви там.Останалото е за града, който в тази си част не изглежда никак зле. Напротив.

Ден 5 - Киото - Опашката в инфоцентъра е голяма, но върви бързо и е много полезна.Купен пас за 600 йени.От автогарата се взема автобус 100 за ''Сребърния павилион".

След това на касите, попитайте как да стигнете до ''Златния павилион".Там ще ви дадат нова карта и ще ви обяснят и начертаят,как да стигнете до него.

А това се случва така - От изхода на замъка преминавате търговската уличка, продължавате напред и на ъгъла с банката, пресичате и отивате на спирката на автобусите. Там няма друг общесвен транспорт. Вземате автобус №204. Той ви разхожда из града и ви завежда в близост до замъка.1 - 1,5 часа максимум за там. Правиш си снимки, обикаляш парка, следвайки стрелките и излизаш. Освен на изхода, където срещу 300 йени( еднократно) ти рисуват нещо на твоя книжка за печати, или срещу от 1700 до 2500 йени за  книжка от техния каталог и калиграфия,  няма къде  и за какво друго да спреш.

След това с автобус 59 отидохме до  Ninnagi Temple.

Ден - 6 - Нара -Хотелът ни беше на 5 мин от парка със сърничките и храмовете. От там с подходящ автобус са три спирки до JR Nara.

Ден 7 - Хирошима - От гарата, след инфоцентъра слизате по стълбите, пресичате малката уличка и сте на спирката на червения автобус . Той обикаля забележителностите в кръг. На влизане шофьорът снима паса ви. Решавате какво ви се гледа, слизате, гледате, после се качвате от същата спирка и продължавате нантатък.

 

 

[Monika_Koko]

Това си супер як пътеводител. Много ти благодаря за разказа, за всички подробности, които са от изключително значение за всички, които се надяват на подобно пътешествие. Хем е интересно  всичко, което разказваш , хем е пълно с безценна информация! Поздравеления.

[patilana]

@Monika_Koko, благодаря ти за оценката

Просто връщам жеста на всички, които са писали за тази страна тук.

Изобщо не съм го мислила да става така, ама сега като гледам, май така се  получи. Пътеводител е твърде силно. Разказ по преживяно е съвсем на място. Разказах до тук така, както сама бих искала да виждам в подобни теми, където човек винаги среща подкрепа за това, което го терзае. И заради подкрепата, и заради тези, които биха искали, но им се струва твърде трудно...

Всъщност, се постарах да изчистя от емоции ежедневието, за да бъде полезно точно с ежедневностите си.

А емоциите, които също бяха ежедневие, и за трудните моменти на сбъдването на една моя мечта, ще разкажа в най- скоро време, защото пътуването ми беше толкова пълно с тях, че когато  в Нара, Самурайка изскочи усмихната от ресторантчето, за да не го подминем, аз почти припаднах в прегръдката й и я притесних съвсем сериозно.

Толкова уникално беше, че някой , който едва ли помни лицето ти, камо ли какво си му изговорил преди един тон време, те чака и бърза да те посрещне ... е момент, който не се забравя.

Сигурна съм, че и това как докато стисках в ръка бордната си карта за София, за която се борих със зъби и нокти на две летища, вместо да се радвам, че се прибирам у дома, аз си събух обувките, че да ми е лесно да стискам палци и на тях, да закъснеем, че да си подобря финансите, а то дори половин час по - рано кацнахме, ще е интересно на този, който би искал да чете.

П.П. Последните две снимки от последния ми пост се отнасят за действащия вулкан Сакураджима и ден 2. Извинявам се, за недоглеждането, но просто съм  забравила да ги кача в поста и те са се самонастанили.

Отивам пак на курс по текстообработка.

 

[Гост]

преди 27 минути , patilana каза:

А емоциите, които също бяха ежедневие, и за трудните моменти на сбъдването на една моя мечта, ще разкажа в най- скоро време, защото пътуването ми беше толкова пълно с тях, че когато  в Нара, Самурайка изскочи усмихната от ресторантчето, за да не го подминем, аз почти припаднах в прегръдката й и я притесних съвсем сериозно.

Толкова уникално беше, че някой , който едва ли помни лицето ти, камо ли какво си му изговорил преди един тон време, те чака и бърза да те посрещне ... е момент, който не се забравя.

Сигурна съм, че и това как докато стисках в ръка бордната си карта за София, за която се борих със зъби и нокти на две летища, вместо да се радвам, че се прибирам у дома, аз си събух обувките, че да ми е лесно да стискам палци и на тях, да закъснеем, че да си подобря финансите, а то дори половин час по - рано кацнахме, ще е интересно на този, който би искал да чете.

На мен!  Пътуването е емоция... Точно тя вдъхновява, забавлява, дава храна за горния етаж  

[patilana]

@Rainy, няма  да чакаш дълго!Утре ще си попрегледам снимките и ще ги поподредя, че да не се излагам като снощи, дето като ме заболя умът от умора и съм забравила две от тях, та се изложих, и почвам да пиша. Сигурна съм, че текстът сам ще си се напише.Токова съм руса, че забавлението е гарантирано

[samuraika]

Чакаме пътеписа с огромно нетърпение.

И за да не е само спам и ръчкане в ребрата - днес попаднах на тази статия - явно ябълките са едно от най-ужасните неща, които човек може да сложи в чантата си...

[patilana]

Знаех си аз, че онзи щеше да ме глоби и затова не му казах за кутията с домати, трите парчета обелена краставица( в чантата) и за двете самосиндикални ябълки в куфара!И то в същата част дето митничарката прерови съзнателно.

Аз какво съм виновна, че те не си синхронизират дейностите и работят на парче!

Горката държава, ако разчиташе на тях да напълнят трезора, народът щеше да ходи гол и бос.