дневник Новобранка ... в Япония

[Роми]

Възхищавам ти се - как си успяла да побереш толкова плодове и зеленчуци в багажа! Вярно, че нямаше достъпни много плодове в Япония, но пък и ябълките са достаааа тежички :-) 

[Дани Магелани]

Не е съвсем да няма. Освен тези, които се намират и тук, хапнах това

[Роми]

Не съм казала, че съвсем няма, а че за разлика от зеленчуците, са по-скъпички. Но се възхищавам на хората, които имат воля да носят неща , соито обичат със себе си. Аз се задоволявам напълно с достижимото в страната...     

[patilana]

Че то другото в ръчния багаж  по принцип са само документи, пари, фотоапарат, очила, лекарство някакво, вестник. А и микс от ядки.

Куфарът ми винаги си лети полупразен . Сега например при възможност за 23 кг, той беше 18. Напомняш ми реакцията на детето на един познат, което като ме видя да излизам от хотела в Малта със Сивушко, дето в БГ еър все го имат за ръчен багаж, ме попита - А къде ти е куфара?

[patilana]

Не издържах на изкушението и по ваш разумен съвет, си купих луковички на лалета на връщане от летището. И ето подаръкът ми за деня на труда:

 

[Дани Магелани]

На 16.04.2018 г. в 8:02, Дани Магелани каза:

Защото това е пътуването на Патилана и се разбрахме да допълвам.

Аз съм куфар до 8 април.

Ще пиша отделно за Токио

Обещах  да разкажа за моят клон от пътуването ни с Патилана до Япония – Токио.

И понеже аз съм Новобранка 2 в Япония, мисля че не е нужна друга тема.

Но преди това няколко встъпителни думи по подготовката и съвместното ни пътуване.

С Патилана почти едновременно сме видяли офертата, постната от Фичо. Благодаря ти, Фичо!

И едновременно сме решили да пътуваме. Тя вече беше заявила билет от 1.04 до 9.04, но по ред причини, още не беше го получила. Писа ми и ме покани да се включа. С благодарност приех, понеже, както и друг път съм казвала, аз съм несигурен, до последно, спътник. Аз купих от 3.04 до 12.04, понеже вече беше променена ситуацията в цените.

Решихме, че в общото ни време от 4.04 вечерта до 9.04 сутринта, Патилана поръчва JR-пасовете за 7 дни, прави програмата, съобразно нейните виждания.

Аз поех избора и резервациите на хотели.

В останалите дни, всеки прави своята програма, така както желае душата му.

Тя избра вулкан, термални извори и Хирошима, и прекрасно разказа за тях в пътеписа си,  а аз Токио.

Защо избрах Токио? Имам слабост към небостъргачи и  футурстични сгради. От малка мечтая за Япония, н не за самурайски мечове, кимона и храмове. Да и това ще видя. И кимоно ще купя…, но всичко по реда си.

Мечтая от дете за високотехнологична Япония, за скоростни влакове, за нещо невиждано, което да ми вземе ума! След Дубай, Сингапур и Хонг Конг, а и след Валенсия и др. европейски градове,  със сгради с модерна архитектура – трудна задача.

Но любопитството на близнака няма край!

А сакурата определи периода. Виждала съм отделни дървета от тези видове в Европа, но цяла градина с вишни, това е приказка. И аз я искам!

И така, резервирах общите ни хотели. До JR-гарите за удобство и икономия на време, с предпочитание за единични стаи. Където това не беше възможно – с две единични легла. Трябва да кажа, че размера на леглата беше 130-140 см ширина, което е повече от добре. Цените – по-приятни от западноевропейските. Когато резервираш достатъчно рано,  нощувките в Япония са изгодни.

Прилагам цените на хотелите за ориентиране.

4.04  -нощувка в   Gaea Hakata-Eki Minami  2 единични стаи по 6500 ¥ (98 лв) - общо13000¥

5.04  -нощувка в двойка стая в APA  Himeji-Eki-Kita - 15000 ¥(225 лв)
6.04 - 2 единични стаи по 8500 ¥ в Super Hotel Shin-Osaka Higashiguchi  - общо 17000 ¥(255 лв)

   7.04- нощувка в двойка стая в хостел Oak Nara      - ¥10 000 (150лв)

8.04 -2 единични  стаи по Super Hotel Shin-Osaka Higashiguchi  общо15000 ¥(225 лв)

9-11.04 – две нощувки в двойка стая, ползвана като единична, в Gracery Tamachi  - ¥21 573 (324лв)

11.04-нощувка в  Gaea Hakata-Eki Minami  единична стая по 6500¥  (98 лв)

Смея да кажа направих доста удачен избор на

хотели, като локация и цена, с изключение на този до Шин Осака Super Hotel JR Shin-Osaka Higashiguchi .

Не, че не беше близо до гарата. Близо беше до Шин Осака, но по права линия. До него се стига по ужасен надлез над сноп линии. С куфари – непосилна задача. Ползвахме таксита, които трудно приемаха краткия курс, макар  че би трябвало да не е така. В градовете, в които бяхме, такситата имат твърда цена за първата миля – 700-800 йени.

На Патилана хотелът и хареса, че имаше включено в цената СПА с японски онсен. На мен – не толкова. Не харесах възглавниците пълни с нещо като боб. Самурайка каза шлюпки от елда. А бе беше си като боб. За втората нощувка поисках нормалана взглавница, дадоха ми някаква плоска, която сложих върху боба.

Приятно ме изненада хостелът Oak Hostel Nara, който не се различаваше по нищо от хотелите, при супер цена.

Ако съм със сегашния си опит и JR-пас, ще букна всички нощувки в региона в него и ще пътувам. С JR-влаковете разстоянията не са проблем.

Не е до JR-гарата, а до другата гара, но не е далеч, има автобус между тях, а може би и връзка с влак. Но пък е до парка със сърничките и храмовете, и на улицата, на която е ресторантчето на приятелите на Самурайка. Страхотен обяд за 600¥ - това само там го видях. Благодаря на Самурайка и на милата баба-японка!

Билети, пасове и хотели – купени! Отпуск – подписан! Тръгвамеее!

Редактирано 21 май, 2018 от Дани Магелани

[Дани Магелани]

В Амстердам си удобно си отчаках в бизнес салон 41. Никой не ми определи време за престой в салона.

А на етажа, до лифта, има прекрасни и удобни лежанки, при това с панорама към излитащите самолети.

Ако имаше и масажни столове в салона...Размечтах се!

Пътуването до Сеул прекарах в дрямка. На летището нямах проблеми, освен това, че по информация от Патилана, търсих бизнес салон до гейт 271. Такъв гейт няма. На връщане видях, че е до 241, но салонът беше затворен. Не ми беше необходим.

Храната в нормалните АК е достатъчна, напитките-също. И миналата година в Азия  почти не съм ползвала бизнес салоните, тъй като повечето ми полети не бяха с нискотарифни АК и нямаше нужда. 

Това, което силно ме впечатли, беше приятната музика - оркестър и вокал. Поседях, послушах и времето свърши. За децата това летище е рай. Толкова зали и кътове за игра не съм виждала на летище. Може да доведеш детето и да направиш незабравим престоят му в транзита.

Кратък полет и сме във Фукуока. Безкрайно чакане, повече от Лондон, на паспортния контрол. Питаха дали ме чака някой. Казах приятелка-българка. Толкова. Вземам пътьом карта на града. Рефлекс. Полезен.

Дълго чакане на опашка за автобус 2. Никой не се прережда. Автобусът не се тъпче като нашите. Пълен ли е - чакаш следващият. И така заминаха 3. Успях да вляза в четвъртия.

Спира, всички слизат. Питам шофьора дали е последната спирка - да последната. Тук на спирката трябва да ме чака Патилана. Да, ама не! 

Писала ми е, че спирката е близо до хотела. Отварям картата - не е близо. Хотелът е от другата страна на огромната, за нашите представи, гара. Минали са 30 мин.

Пресичам салона и, и излизам от другата страна. И там има спирки. Чакам още 30 мин. Накрая си хващам картата и в хотела. А тя, милата, там в паника. Регистрирам се. Уточнявам, че последната ми нощувка е пак при тях. Ще може ли да оставя големия, почти празен куфар? Може. Настаняваме се по стаите, умрели за сън. А утре е Химеджи и Окаяма.

[Дани Магелани]

Следващите дни са описани от Патилана в пътеписа и. Навсякъде се движехме заедно по нейната програма и водачество. За това по-горе писах, че до 8.04 съм куфар. Разделихме маршрутите в Нара, след обяда със Самурайка.

Тя се върна да доразглежда храмове. Аз вече бях преситена. Имам праг на поносимост на храмове. Няма значение на коя религия. Надвиша ли го, става ми зле. И в този момент релаксирам със шопинг.

А в живота си в България не обичам да ходя по магазини. Тръгнах да търся прословутия магазин с кимона на старо. Намерих магазин с нови кимона на разпродажба. Купих кимоно - черно с виолетови цветя за 3000 йени. Не за мен. За внучката. Когато стане пълнолетна ще го получи като подарък. Купих си японски джапанки за 2000 йени. Общо 5000, на които сложиха отгоре и данък. Обяснявах за таксите. Не мина без ДДС. Намалени били.  Добре, че не взех и пояс. Ще ушием, че струва  колкото кимоното.

Купих си и юката за 1200 йени, малко кремове, репеленти, зален чай. И порцрланови купички за салата.

Хапнах мънички японски портокалчета, каквито има на Корфу. Смяха ми се , че им беля корите. 

Дойде време да се срещнем с Патилана и да си тръгнем от Нара. И от стара Япония. Преспахме на бобените възглавници в Осака. Не удостоих с внимание СПА-то. Бях твърде уморена, а ме чакаше на сутринта  път към Токио.

Редактирано 21 май, 2018 от Дани Магелани

[samuraika]

Само да вметна, че нищо му няма на хотела в Шин-Осака, идеален е, стига като излезете от машинките за билети да свиете веднага в ляво и да излезете от източния, а не централния изход. Буквално е на една пряка и няма никакви прелзи и линии. Затова и такситата не са искали да ви вземат - то е грехота...

[Дани Магелани]

преди 2 часа, samuraika каза:

Само да вметна, че нищо му няма на хотела в Шин-Осака, идеален е, стига като излезете от машинките за билети да свиете веднага в ляво и да излезете от източния, а не централния изход. Буквално е на една пряка и няма никакви прелзи и линии. Затова и такситата не са искали да ви вземат - то е грехота...

Ние не видяхме такъв изход, а и се движехме по указанието от резервацията на хотела. В него се минава по надлеза.

А как се пресичат линиите? Подлез ли има?

Знаех си аз, че японците не може да са толкова тъпи! Но хотелските указания явно -да. И ние по тях!

[samuraika]

преди 7 часа, Дани Магелани каза:

 

А как се пресичат линиите? Подлез ли има?

Не, няма подлез, просто на тази гара се пресичат линиите на влака (на наземно ниво) и шинкансена (надземно). И просто трябва да излезете от гарата от сам линията, а не отвъд. Дори на гугъл мапс като кликнеш то ти дава два маршрута - през надлеза за 7 минути и през гарата за 9. Предполагам от хотела са искали да се изкарат по-близо и са дали надлезните обяснения. Ама то и името на хотела си е такова - Шин-осака Хигашигучи (Източен изход).

Ама не че аз съм ходила в този хотел, или пък на Шин-Осака, не, кракът ми не е стъпвал. Но знам че наистина не са толкоз тъпи японците и няма голяма гара само с един изход...Ама то и на картата се вижда.

 

 

[Дани Магелани]

Да кажа няколко думи и за храната.

Аз трудно харесвам азиатска храна. Не е каприз, организмът ми не я приема. И това беше едно от притесненията ми за Япония.

Оказа се напразно. Това не е местен остров на Малдиви, където няма нелюта храна и магазините са с доста оскъдни продукти. Или поне така беше през 2016, а условията и там се променят.

Това е Япония и има от всичко.

В Химеджи ядох най-вкусната пица в италианска пицария. И торта, съдържаща зелен чай. Среща се KFC, Старбъкс, Макдоналдс. В Старбъкс на гара Шимбаши  в Токио ядох невероятно вкусен сандвич, какъвто в Европа не съм срещала.

Най-вкусните гофрети, под белгийска марка, красиво опаковани по 7 броя от различни видове, включително зелени (зелен чай) и розови (сакура), каквито няма в Белгия, Франция и Холандия имат щандове на основните гари. Киселото мляко е по-добро от нашето.  Така, че няма да страдате за европейска храна.

В останалите случаи, си купувах от топлите витрини месо, най-често пилешки шишчета за 200-300 йени, с които се нахранваш. Сто йени са около 1,50лв. Всичко панирано с неизвестно съдържание не ми допадна.

За любителите на азиатска храна е рай. Могат да се хранят евтино и вкусно ( между 300 и 1000 йени за обяд или вечеря от топли витрини или малки заведения по гарите и извън тях).

Разбира се храних се и в ресторанти, но там цената на обяд, без напитки, беше 2000-3000 йени. В кулинарната тема съм показала блюда.

[Дани Магелани]

Всичко, показано на снимките е дегустирано и се оказа вкусно. 

Изключение са двете снимки от витрина, представящи само цени.