Студентски бюджет в чужбина

[lesy]

преди 8 часа, samuraika каза:

Записвам се и аз в темата, че ми идва като по поръчка, все едно @antea ми е прочела мислите (майчинските терзания).

 

Сериозно мислим за Европа. Холандия или Шотландия. Германия я изключвам заради езика. Моооже би Франция (живял е там две години от 6 до 8, но е забравил езика), Лион или Тулуза?

 

Между другото, скоро ще отидем и до Малайзия (КЛ), да разгледам университетите там. Някой разглеждал ли е Азия като опция?

С двама сина в чужбина, учещи инженерни науки на английски и сами кандидатствали, малкият тази година, имам някакви впечатления.

Има много класации, които сравнително се припокриват. Например:

https://www.topuniversities.com/university-rankings/university-subject-rankings/2018/education-training

За Европа може да погледнете за такси и език на обучение: https://www.study.eu/

Специално за Холандия има 3 академични технически университета. Там трябва да се гледа да са университети.  Това са Делфт, Айндховен и Твенте университет. Поради Брекзит, напливът към Холандия е голям. Трябва да се проверява директно в университета докога се подават документите, защото може да има интервю. Синът ми е в Делфт, софтуерно инженерство.

Подаде документи единствено в Единбург и Делфт, но от първия директно му отказаха. В Шотландия / Единбург и Глазгоу / тази година, ако въобще на някого са му изпратили оферта, то е било за пълно 6. От неговия клас / СМГ с най-високия успех/ няма никой в тези два университета. Говоря обаче за компютърни науки. За фундаментални науки може и да е малко по-лесно.

 

 

 

[antea]

преди 7 часа, samuraika каза:

И ние сме я изключили по тази причина, макар да му е позната като страна (град дори) и да има приятели там.

 

Мен не ме итересуват толкова ранкингите (лесни са за намиране), колкото систематизирана информация за приема на студенти - как става и какви са изискванията. Явно има да почета още доста. Не са ми ясни офертите от университетите - как се получават и от какво зависят? И за Холандия ли се подават молби и получават оферти? И колко отрано човек може да почне да сондира?

И явно Шотландия ще остане като резервна опция, защото Брекзит поставя много въпросителни...

Японските университети са много скъпи и се влиза трудно в държавните такива (за които има шанс за стипендии). Мислим за бакалавър в Европа и мастър където си реши.

 

Много благодаря на всички даващи информация тук!

точно щях да попитам защо изключвате японските, и разбрах причината 🙂

 

ще споделя моите проучвания по темата, тъй като ми е на дневен ред

 

системата за кандидатстване в UK е най-лесна - всичко става централно през портала на UCAS, с едни и същи документи си избираш до 5 желани университета - в Англия, Шотландия, за Уелс не съм сигурна, защото не съм чела за там; документите, които се прилагат /попълват вътре в системата/ са personal statement на кандидата, в който описва себе си и се обосновава защо точно тази специалност би искал да учи; препоръка от учител, който го познава академично и в която е добре да са посочени прогнозни оценки при завършване на средното образование; отделно в съответния модул на апликацията се попълват и оценките по всички предмети за всички години, които участват в образуването на дипломната крайна оценка

 

препоръката се изпраща от самия учител чрез получен линк за достъп на имейла му и се обвързва с апликацията на кандидата, финално се плаща такса, след което просто чакаш отговорите на избраните университети; ако ти дадат оферта, тя е условна и е валидна при покриване на заложените условия в нея - постигане на определен бал от дипломата, оценки по конкретни предмети и/или оценки от матурите, доказване на определено ниво на владеене на английски - приемат се IELTS, TOEFL, сертификатите на Кембридж; може да се получи и отказ, както и тотално неизпълними оферти /дори и чисто технически/

 

при получаване на оферти, кандидадът сам избира две от тях - едната я определя като Firm choice - и ако покрие изискванията й, се счита за приет, а другата е Insurance - резервна, ако не се справи с изискванията на първия си избор

 

поне за България, се разбира дали си изпълнил офертата началото на юни, когато са готови резултатите от матурите и може да се изчисли крайната оценка на дипломата, която се формира като средно аритметично от (1) общообразователните предмети, изучавани в последните 4 години, (2) специалните/профилни предмети и (3) оценките от матурите

 

разликите между Англия и Шотландия са основно в таксата за университе - в Англия в момента сумата е около 9250 паунда на година, за които обикновено се взима заем от студента, който се погасява в следващите 30 години, като му се удържа процент от заплатата, при достигане на определено ниво доход /в зависимост от държавата, в която работи и получава заплата този доход е различен/; ако заемът не е изплатен до 30-тата година, се опрощава; с лихвите и дългите срокове на погасяване, сумата за плащане би станала грубо към 50000 паунда за бакалавърска степен; в Шотландия таксата е 1820 паунда, но се плаща от правителството им и не обременява студента

 

и на двете места разходите за живот са високи; за първата година за всички е осигурено настаняване в кампусите /в някои университети и за всички години/, цената е между 100 и 180 паунда на седмица за различните градове, а ако е включена и храна - може и повече; след първата година вероятно повечето се изнасят под наем самоорганизирано и им е по-евтино; отделно си добавяш разходи за храна и всякакви други разноски, които могат да възникнат

 

сайтовете на всички университети са супер подробни и всичко е обяснено много ясно в детайли, признавам, че останах възхитена как е мислено за всички въпроси, които могат да възникнат, и как те водят до отговорите

 

агенция за съдействие и според мен не ви е нужна, такава има смисъл евентуално ако желанието е да учи там на всяка цена и от агенцията да му "изготвят стратегия" как да включи и по-слаб университет, за да има сигурна оферта - което, вярвам, може да се прецени и лично; предлагат и някакво кариерно ориентиране, което отново можеш да си свършиш сам - теста, който ползват е Centigrade - срещу 15 паунда можете да си го направите сами от сайта им, информацията от него е ясна за тълкуване

 

с класациите за рейтингите обаче трябва да подхождате внимателно, има много и разнообразни, и е трудно да се определи достоверността им, също така е важно да се сортира по subject, за да се откроят безспорните първенци за конкретната специалност - тези, които са наистина топ, ще се появяват във всички класации макар и с място напред или назад, другите можеш да ги видиш както на 8-мо, така и на 30 място в зависимост дали класацията е вестникарска, или академична

 

за сина ми изборът беше лесен - след прекаран work experience в Лондон това лято, където мина през 20 отдела на финансова компания от Ситито

 

Спойлер

 

... изживя звезден миг като Вълка от ......Хиподрума, София

 

 

и имаше много разговори с HR отдела и самите служители, както и направен Centigrade категорично си потвърди, че се интересува от Economics; предвид доста солената цена на образованието, в семейството ни я приемаме като инвестиция, която има смисъл, само ако има висока доза сигурност за изплащането й - това е един несигурен фактор, който все пак може да бъде донякъде измерим с т.нар. employability, където пък престижът на университета е незаменим и определени компании не биха обърнали особено внимание на кандидат, който не идва от там - така че синът ми си сведе логичния избор до категоричния топ 5 за специалността /4 английски и 1 шотландски/ на принципа "или всичко или нищо", което ние със сигурност подкрепяме, като отлично знаем, че при този принцип по-вероятният резултат е нищото, а не всичкото, което е нормално, защото се конкурираш с най-добрите от по-добрите кандидати; казват, че българинът си сваля ризата от гърба, за да осигури образование на децата си, но според мен по-скоро си сваля пуловерчето и остава по риза 🙂 ако някой може да отделя такива суми само заради идеята студентът да е в чужбина и да получи някакво читаво образование, няма лошо, но на мен идеята за 50К паунда дълг и още толкова за разноски за ниво бакалавър, свързани с ограничения и лишения, след което да се завършеш и хванеш на работа за 2К месечно в лева или да останеш там и да работиш за съпоставим стандарт на българския, не ми се вижда смислена

 

и понеже споменаваш математика и физика, обърнете специално внимание на Oxbridge, таксата и разноските са същите като за другите; но престижът и възможностите след това са коренно различни; има и някои специфики - първо да избереш дали да е Оксфорд или Кембридж /не може и в двата едновременно да се кандидатства/, крайният срок за подаване на апликация е 3 месеца по-рано - до средата на октомври; държат се и допълнителни изпити и интервюта, за Оксфорд първо се полага изпит на определена дата за целия свят, след който отсяват, да кажем в съотношение 1 към 20 перспективни кандидати, които канят на интервю, след чието провеждане дават оферти 1 към 5; в Кембридж пък отсяват първо само по документи и канят много повече кандидати на интервю, на което провеждат и допълнителните си изпити, след което  селектират окончателно и дават на избраните оферти; и на двете места системата за обучение се различава много спрямо останалите университети, защото е изградена на принципа на колежите - например Оксфорд има 38 колежа, от които около 20 приемат за специалност Economics 2-3-5 човека годишно, и тези средно 3-5 студента се обучават от 3-4 професора от съответния колеж почти индивидуално чрез срещи в кабинетите им, беседи, лични задания, т.е. няма големи потоци с общи лекции и каквато и да било масовост, персоналното внимание, което ти се отделя е много задължаващо да поддържаш високо ниво и в общи линии въобще не трябва и да си помисляш да работиш някъде почасово, защото академичността отнема време 🙂

 

леле, уморих се, по-късно ще пиша и за Холандия и другите места, които проучвах 🙂

Редактирано 19 декември, 2018 от antea

[lyusi]

преди 8 часа, samuraika каза:

Мен не ме итересуват толкова ранкингите (лесни са за намиране), колкото систематизирана информация за приема на студенти - как става и какви са изискванията. Явно има да почета още доста. Не са ми ясни офертите от университетите - как се получават и от какво зависят? И за Холандия ли се подават молби и получават оферти? И колко отрано човек може да почне да сондира?

 

Когато девойката кандидатстваше, бях много в час, сега съм позабравила. Ползвахме и консултант, тъй като първоначално девойката се беше разпръснала из цяла Европа и беше трудно да конкретизира желание, респ. да се следят изискванията навсякъде. Драма си беше, като цяло.

В общи линии, както са ти обяснили и по-горе, няма единни изисквания - всеки от желаните университети трябва да се проверява поотделно и да се пита за конкретните изисквания. Общото правило за университетите в UK е, че документите се подават рано /най-късно в началото на януари на годината, за която се кандидатства, за Оксфорд още по-рано, но там и приемът е особен/ през централизирана система - UCAS /ето линк да го поразгледаш https://www.ucas.com/ /. Можеш да посочиш максимум пет желания, като може да са пет различни университета или пет различни специалности в един напр. Обичайно това, което искат на етап кандидатстване е сертификат за владеене на английски /най-често IELTS, но може и друг - трябва да се пита конкретния университет/, прогноза за резултат от диплома и оценки по конкретни предмети,  препоръки и мотивационно писмо /може да искат и друго/. Последните две са най-важни на етапа на предварителното отсяване /ако отговаряш на критериите за владеене на езика и прогнозен резултат от дипломата, разбира се/, тъй като въз основа на тях си избират кандидатите, за които им се струва, че отговарят на търсения профил, съотв. на тях пращат оферта. Самата оферта представлява обещание да те приемат ако изпълниш определени от тях условия за успех от диплома и по определени предмети.Трики моментът е, че на етапа на получаване на офертите и подреждане на желанията /т.е. коя оферта приемаш като първо желание/, българчетата още нямат сигурност за краен успех, тъй като матурите са чак в края на май. 

 

Холандия е друга бира - там по спомени имаше университети, в които кандидатстваш директно и ти отговарят приет ли си или не, както и такива, в които се кандидатства централизирано. Не мога да съм много полезна за там обаче, тъй като докато чакаше оферта от Шотландските университети, дъщеря ми кандидатсва, съотв. беше приета в два холандски /от първите - с директна комуникация с унито/, които после отпаднаха в полза на Шотландия.

 

Сроковете също са различни навсякъде, затова е хубаво да се ориентирате към държава . Ето тук например можеш да получиш ориентировъчна представа за сроковете за кандидатстване в различните държави, като естествено, най-добре е пак да провериш конкретния университет, който ви интересува.

 

Едит: Писали сме едновременно с antea 🙂

 

Редактирано 19 декември, 2018 от lyusi

[akair]

За гледащите университети в Азия, бих подсказал да погледнат Peking University - един от топ 2 университета в поднебесната империя, стоящ добре в академичните среди по целия свят. Университетът работи в тясно партньорство с други реномирани университети от цял свят - Cornell, Yale, London School of Economics, Paris School of International Affairs, ...

[samuraika]

преди 2 часа, Goal & Boss каза:

В Тайланд имат чудесен университет - AIT, в Южна Корея - KUST и KIST, а Nanyang в Сингапур е сред първите 10 технически в света.

Не ти трябва Европа.

Да, така е. Но Сингапурските университети са скъпи, наплива от Китай е голям, живота също е скъп. То ако е така и японски добри университети има много, а и ще си ходи от вкъщи (няма да плащам за квартира и храна).

Но се получава добра комбинация в кълтурно и езиково отношение ако комбинира нейтив ниво японски с европейска диплома. Мастърс-а да си го взима където си реши.

Не отхвърлям Азия като опция, както казах отиваме "на разузнаване" в Малайзия, която има много сериозни амбиции в посока добри университети. Ще погледна и тайландския университет, който споменваш.

 

С българско гражданство е и затова ЕС университетите са ни интересни.

@lyusi@antea@lesy безценни сте !😍

Редактирано 19 декември, 2018 от samuraika

[ven62]

Преди 1 час, antea каза:

точно щях да попитам защо изключвате японските, и разбрах причината 🙂

🙂...

Леле, … а осъзнавам, че това е малка част от всичкото.

Успех на младежа.

 

Аз вече съм минал през тези неща … и за двамата ми сина.

Ще ви разкажа нещо, според мен важно.

Малкия ми син учеше в СМГ. Във випуска си, той, неговия приятел и едно момиченце бяха най-талантливите. Печелеха почти всички международни състезания, олимпиади и т.н.

Синът ми и неговия приятел рязко спряха да ходят по тези състезания в 10 клас. Това отряза шансовете им за водещите американски университети. При синът ми това беше предварително осъзнато. Още тогава той не искаше да учи в Америка.

Девойката продължи по предначертания си път - Завърши MIT

Синът ми и неговия приятел завършиха бакалаври в Дармщат с английски. Тук вероятно и семействата оказахме влияние - при нас брат му вече учеше в Германия, а на неговия приятел сестра му.

След бакалавърската степен пътищата им се разделиха.

Синът ми завърши master в Холандия, след това и PhD и сега работи нещо, което го кефи безкрайно и стреса му е … минимален. Печели много добре за Европа, но все пак под 10К месечно.

Неговия приятел завърши master в Англия. Веднага започна работа в Goldman Sachs. Няма как да не направи добра кариера. Вероятно работи за над 10К месечно. Но е под огромен стрес, почти няма лично време, живот, хоби.... Всъщност, живее за да работи.

...

Не знам …

Всъщност знам. Синът ми се оказа дори по-умен, от колкото аз си мислех. А знаете родителите какво мислят за децата си.

 

 

 

 

[achieva]

преди 2 минути , ven62 каза:

Синът ми завърши master в Холандия, след това и PhD и сега работи нещо, което го кефи безкрайно и стреса му е … минимален. Печели много добре за Европа, но все пак под 10К месечно.

 

 

 

 

 

@ven62, събуждаш любопитството ми. Ако не е тайна, като какъв работи синът ти.

[antea]

преди 8 минути , ven62 каза:

Синът ми завърши master в Холандия, след това и PhD и сега работи нещо, което го кефи безкрайно и стреса му е … минимален. Печели много добре за Европа, но все пак под 10К месечно.

Неговия приятел завърши master в Англия. Веднага започна работа в Goldman Sachs. Няма как да не направи добра кариера. Вероятно работи за над 10К месечно. Но е под огромен стрес, почти няма лично време, живот, хоби.... Всъщност, живее за да работи.

...

Не знам …

Всъщност знам. Синът ми се оказа дори по-умен, от колкото аз си мислех. А знаете родителите какво мислят за децата си.

 

 

 

 

разбрах ти отлично подтекста 🙂 но също така, ако работеше нещо, което безкрайно го кефи, стресът му е минимален и изкарва толкова, че ти да му плащаш заемите, наемите и разходите за живот /за самолетните билети знаем  / и в следващите неясно колко години, може би крайният извод нямаше да е точно същия.... или? 🙂

[pamela]

Дъщеря ми миналата година кандидатства във Великобритания. Завърши езикова гимназия с първи език немски, но категорично отказа дори да проучваме за Германия и Австрия. Не знам защо, но не прояви интерес и към Холандия. 

По тази причина съм запозната само с процедурата за кандидатстване във Великобритания. По-нагоре вече подробно са обяснили как протича процесът. Наистина е много важен изборът на петте университета. Тук всеки сам ще си прецени, разбира се, но аз мисля подобно на antea, че човек трябва да е максималист. Не смятам, че висше образование във Великобритания на всяка цена, т.е. в който и да е университет, трябва да е цел. Това са твърде много вложени пари, които, ако се приемат като инвестиция, трябва да имат възвращаемост.

Дъщеря ми избра 4 топ университета за нейната специалност и 1, който беше в горната част на рейтинговото класиране, но не в топ 6 например. Каза, че ако успее да се класира само за него, няма да замине. Което аз подкрепих. Сега се питам тогава защо въобще го включихме, но съществуваха и допълнителни фактори - в някои университети имаше изискване за определено ниво на латински език, който е основен за специалността й, по която причина се наложи един желан университет да отпадне в последния момент.

Другото важно нещо според мен са мотивационното писмо и автобиографията. При сравнително равните възможности на кандидатите /имам предвид ниво на езикови познания и очаквана диплома/ това е начинът да те забележат.

В крайна сметка сега тя учи в престижен университет в Шотландия и е доволна. Какво ще е бъдещето, ще видим.

Та съветът ми е - не си поставяйте таван на мечтите! Изберете топ университети, дори да ви казват, че приемът в тях е невъзможен. Всичко е възможно, а дори да не стане, поне някой ден децата няма да съжаляват, че не са опитали.

Ако имаш някакви конкретни въпроси, винаги съм насреща да се опитам да отговоря.   

[EliDion]

преди 1 минута , antea каза:

разбрах ти отлично подтекста 🙂 но също така, ако работеше нещо, което безкрайно го кефи, стресът му е минимален и изкарва толкова, че ти да му плащаш заемите, наемите и разходите за живот /за самолетните билети знаем  / и в следващите неясно колко години, може би крайният извод нямаше да е точно същия.... или? 🙂

Аз не съм точно на това мнение. Когато сам е избрал/а това, което иска да учи и работи от него/нея си зависи как ще живее, важното е избора да е достатъчно информиран. Аз лично идея нямам колко ще получава като започне работа. Избрахме най-доброто, което намерихме, но дали е най-доброто и за кого? Ходи преди месец на среща там е срещнала студенти, които й казали да не кандидатства там, обаче като видиш техни бивши студенти и постиженията им..... Къде е истината? Тя е напълно наясно, че може и погладува в началото, Париж е скъп град, тя е чужденка и трябва да се бори. Кино-индустрията е в голяма степен затворено общество. Заела се е с много проекти, от скоро прави и инстаграм профил с кино насоченост. Така че, аз съм на мнение, че каквото зависи от мен трябва да бъде направено, съобразно нейните амбиции и положения труд. Вярно е, че всичко събирано за 15 години, ще отиде за нейните 3, но считам това за инвестиция в мечтите й, за които тя работи много. Мисля, че е оправдано, а дали е така живота ще покаже.

В понеделник правя 45г, така че още съм млада и има да работя и да работя и да печеляяя🤩😉😂 и да се развивам. Пък знае ли човек може да вземе някой Оскар и да ме вземе на Ривиерата 😎😎

[antea]

аз, естествено, ще подкрепя @pamela, тъй като техният опит ми е много ценен /супер любезно ми е давала информация, благодаря ти отново!/, а и шотландският университет, който те са избрали е същият, който и синът ми; и точно по същия начин като тях, един от петте, макар и високо в рейтингите,  е написан, за да се запълни бройката и дори при постигнат прием, надали ще го разглеждаме като сериозен вариант.... но както и преди казах, това са лични избори и правилното решение за едни не е такова за други; за доста родители е важно да изкарат децата си навън, поради различни причини /и разумни, и не чак толкова/ и се хващат на компромисни неевтини варианти, защото е "чужбина", но точно пък този форум е място, което доказва, че и в бедната ни родина има достатъчно хора, които имат успешен и щастлив живот, а са образовани и си работят тук, така че нищо не е абсолютно 🙂

[ven62]

Преди 1 час, achieva каза:

@ven62, събуждаш любопитството ми. Ако не е тайна, като какъв работи синът ти.

В областта на Data Science

преди 57 минути , antea каза:

разбрах ти отлично подтекста 🙂 но също така, ако работеше нещо, което безкрайно го кефи, стресът му е минимален и изкарва толкова, че ти да му плащаш заемите, наемите и разходите за живот /за самолетните билети знаем  / и в следващите неясно колко години, може би крайният извод нямаше да е точно същия.... или? 🙂

Имам усещането, че съм те обидил. Ако е така, моля за извинение. Нито ми е било цел, нито мисля, че това което сте направили и правите е грешно/неправилно.

Защо реши, че му плащам заемите, наемите и разходите за живот. Дори и да искам - не бих могъл. Всъщност той има само един заем - за къщата, която си купиха с жена си в Амстердам.

Да, когато сме заедно в Холандия - предимно аз плащам - вечери, дребни покупки, разходи за храна, защото така ми е кеф. Когато е в БГ (за съжаление, много рядко)също аз съм насреща - за мен е удоволствие... Нещо не те разбрах... По време на следването в Германия сме го издържали предимно ние. В Холандия, първата година таксите към университета и наема - също ние. В Холандия той работеше към една компания, по препоръка на един от професорите си, та за издръжката и по-нататък нямахме грижа.

 

Редактирано 19 декември, 2018 от ven62

[antea]

преди 6 минути , ven62 каза:

В областта на Data Science

Имам усещането, че съм те обидил. Ако е така, моля за извинение. Нито ми е било цел, нито мисля, че това което сте направили и правите е грешно/неправилно.

Защо реши, че му плащам заемите, наемите и разходите за живот. Дори и да искам - не бих могъл. Всъщност той има само един заем - за къщата, която си купиха с жена си в Амстердам.

Да, когато сме заедно в Холандия - предимно аз плащам - вечери, дребни покупки, разходи за храна, защото така ми е кеф. Когато е в БГ (за съжаление, много рядко)също аз съм насреща - за мен е удоволствие... Нещо не те разбрах... По време на следването в Германия сме го издържали предимно ние. В Холандия, първата година таксите към университета и наема - също ние. В Холандия той работеше към една компания, по препоръка на един от професорите си, та за издръжката и по-нататък нямахме грижа.

 

с нищо не си ме обидил, разбира се, и не очаквах изобщо да ми отговаряш сериозно 🙂 затова и включих дежурната шега за билетите; явно това е един от тези случаи, при които има грешно разчитане и от двете страни, пояснявам контекста на моята реплика към теб - съпоставката между сина ти и приятеля му, доста различните избори, които са направили двамата по отношение на живота си и финалния извод, който изглежда съм разтълкувала неправилно като обобщение тип "кой е по-умният от двамата, а?" /а може би е бил просто родителска гордост/ ; извини ме и ти, ако си почувствал засегнат от каквото и да е казано от мен, не е било целево

[ven62]

преди 27 минути , antea каза:

с нищо не си ме обидил, разбира се, и не очаквах изобщо да ми отговаряш сериозно 🙂 затова и включих дежурната шега за билетите; явно това е един от тези случаи, при които има грешно разчитане и от двете страни, пояснявам контекста на моята реплика към теб - съпоставката между сина ти и приятеля му, доста различните избори, които са направили двамата по отношение на живота си и финалния извод, който изглежда съм разтълкувала неправилно като обобщение тип "кой е по-умният от двамата, а?" /а може би е бил просто родителска гордост/ ; извини ме и ти, ако си почувствал засегнат от каквото и да е казано от мен, не е било целево

Радвам се.

 

Не знам кой е по-умния. Да, родителска гордост е.

Вероятно, (искрено го желая) и неговия приятел да е щастлив в избора си.

А по общоприетите критерии той  е по-успешен, несъмнено.

Та мисълта ми е, да сме много внимателни колко силно тласкаме децата си към един  или друг избор.

… И да не ти разправям какво ми беше като разбрах, че приятеля на сина ми започнал работа в Goldman Sachs, а синът ми още не беше завършил мастера.

 

Редактирано 19 декември, 2018 от ven62

[Гост]

преди 19 часа, samuraika каза:

И явно Шотландия ще остане като резервна опция, защото Брекзит поставя много въпросителни...

@samuraika Може би ще ти е интересно, ако не си се отказала от Острова... 

 

"Няма да има ограничение за броя на чуждестранните студенти в страната. Те ще могат да останат във Великобритания за определен период, след като са приключили образованието си, за да си намерят работа - шест месеца за студенти в бакалавърски и магистърски програми и година за докторанти."

 

https://dnes.dir.bg/svyat/velikobritaniya-tragva-na-lov-za-visokokvalifitsiranite-kadri

 

В оригинал:

https://www.bbc.co.uk/news/uk-politics-46613900?intlink_from_url=https://www.bbc.co.uk/news/topics/cwlw3xz0lvvt/brexit&link_location=live-reporting-story

 

https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-46617152 

[samuraika]

@Rainy мен ме притеснява промяна в условията на прием за студентите след Брекзит, а не завареното положение за сега учещите. Моето моче ще кандидатства след две години и не сме се отказали от нищо, то сега сме на етап проучване къде-какво. Би кандидатствал и на Острова, разбира се. Само не съм сигурна при какви условия.

То и за Холандия се променят от година на година, та ще видим.

Нищо не изключвам.

 

[Гост]

преди 2 минути , samuraika каза:

@Rainy мен ме притеснява промяна в условията на прием за студентите след Брекзит, а не завареното положение за сега учещите. Моето моче ще кандидатства след две години и не сме се отказали от нищо, то сега сме на етап проучване къде-какво. Би кандидатствал и на Острова, разбира се. Само не съм сигурна при какви условия.

@samuraikaМисля, че се коментира именно бъдещия прием, не настоящите студенти. Но да, права си да се притесняваш от неизвестното. Моето лично мнение е, че те едва ли ще си заколят златната кокошка, но при какви условия ще й позволят да живее в курнкика, кой знае... Желая ви успех.

[samuraika]

Прегледах страниците на няколко универистета, изрично пише, че кандидиатстващите 2018-2019 ще бъдат по досегашните условия и те няма да се променярт за цялото им следване. Но го пишеше достатъчно подчертано и ясно - видно е, че е обсъждано много и това е за тази година. За 2020-2021 казва ли ти някой...Но време има много и ще се насочи към това, което е най-подходящо за него към момента. Хубавото е, че и Техническия в Глазгоу го заинтригува докато търсехме как стои въпроса с Брекзит в шотландските университети 😜

Благодаря на всички за прекрасните насоки!

[EliDion]

@samuraika щом младежа знае и френски, но не иска Франция може да погледнете Люксембург, една майка в друг форум говореше за този университет и че било много уредено. Синът й ще е първа година някаква икономика - университета бил двуезичен - френски и английски и френски и немски в различни пропорции. Не съм проучвала и не знам дали има и какво е нивото на инженерни специалности, но мога да попитам. Просто като опция.

Ако решите нещо за Франция, насреща съм за въпроси. Днес отварят платформата за ориентация. Ние ще го проиграем тази година, ако не дай и боже не я приемат в частния през март.

Редактирано 20 декември, 2018 от EliDion

[antea]

преди 11 часа, Rainy каза:

@samuraika Може би ще ти е интересно, ако не си се отказала от Острова... 

 

"Няма да има ограничение за броя на чуждестранните студенти в страната. Те ще могат да останат във Великобритания за определен период, след като са приключили образованието си, за да си намерят работа - шест месеца за студенти в бакалавърски и магистърски програми и година за докторанти."

 

https://dnes.dir.bg/svyat/velikobritaniya-tragva-na-lov-za-visokokvalifitsiranite-kadri

 

В оригинал:

https://www.bbc.co.uk/news/uk-politics-46613900?intlink_from_url=https://www.bbc.co.uk/news/topics/cwlw3xz0lvvt/brexit&link_location=live-reporting-story

 

https://www.bbc.co.uk/news/world-europe-46617152 

мерси за линковете! може би не ги разбирам съвсем правилно нещата, а и тепърва ще излизат окончателни подробности по новите имиграционни правила, но ако предположим, че завършилите чуждестранни студенти могат да бъдат считани за висококвалифицирани работници, почвам да се замислям каква е вероятността работодател да предпочете такъв бакалавър/магистър със задължителна заплата от минимум 30000 паунда /все пак говорим за 22-24 годишни младежи/ след като може да наеме британец със същата квалификация без такава обвързваща минимална сума

 

и ако намирането на такава работа не се случи в рамките на 6 месеца от завършването  следва "довиждане"? или 12 месечна виза за нискоквалифицирана работа - бране на ягоди? определено ще има да се преосмислят доста предпоставки за образование и работа, валидни досега, но не и в близко бъдеще

[Goal & Boss]

преди 16 минути , antea каза:

каква е вероятността работодател да предпочете такъв бакалавър/магистър със задължителна заплата от минимум 30000 паунда /все пак говорим за 22-24 годишни младежи/ след като може да наеме британец със същата квалификация без такава обвързваща минимална сума

А каква е вероятността работодателят да намери британец със същата квалификация? А каква е вероятността ако намерят такъв, той да кандиса на заплата под 30000 паунда?

преди 17 минути , antea каза:

и ако намирането на такава работа не се случи в рамките на 6 месеца от завършването  следва "довиждане"?

...и отпътуване към Германия, където напоследък рязко облекчиха условията за наемането на квалифицирани кадри. Или към Португалия, където след няколко дни влиза в сила новата Tech visa.

[akair]

Всички подобни ограничения общо-взето естествено отсяват студентите на изхода (има и изключения, разбира се). Ако един завършил младеж/девойка наистина го/я  бива, работодателите няма да имат проблем да му/й дадат 30к паунда заплата - работодателите търсят талант, който да им върши работата. Ако завършилият не е чак такъв талант, работодалите ще предпочетат местен кадър, който ще върши същото количество/качество работа, но без ограничението за минимална заплата.

И ако в течение на 6 месеца един завършил студент не си намери работа, британското правителство няма причина да продължава да го държи там... Те са го сметнали - колко пари инвестират, каква възвращаемост има, колко % от завършилите няма да си намерят работа, ...

 

Аз съм склонен да вярвам, че стрес в началото на кариерата не е задължително да е нещо лошо - един млад човек има енергията и времето за няколко години да отделя много от своето време на работата си. Работа за голяма компания (Голдман Сакс, Морган Стенли, PWC, ЕY, Delloite, ..., Facebook, Amazon, MS, Google, ....) седи изключително добре след това в СВ-то - "като брошка на ревера". Големите знаят, че много млади хора искат да работят за тях, за да могат да "закачат" тази брошка и затова ги изстискват. На всички е ясно, че това ще е в началото и за кратко. После или отиват на по-спокойни позиции, или напускат. След работа в голяма фирма, един служител има поглед над процеси, процедури, начин на общуване, ... - все полезни неща. Въоръжен с тези perks, е много по-лесно "продаваем" за следващи работодатели, където да получи търсения комфорт и баланс на пари, лично време и работа 🙂

 

[antea]

преди 25 минути , Goal & Boss каза:

А каква е вероятността работодателят да намери британец със същата квалификация? А каква е вероятността ако намерят такъв, той да кандиса на заплата под 30000 паунда?

 

доста голяма, ето извадка за средните заплати 6 месеца след завършване на бакалавърска степен Economics в 4 от топ британските университети, за средния ешелон университети и надолу са и по-ниски, разбира се, след като средната за цялата страна е преобладаващо под 30 000,, а и както по-горе уточних -  говорим за млади хора, които не могат да изявяват супер претенции като един утвърден професионалист; също така аз нямам предвид гении и отявлени таланти в някоя наука или изкуство, а нормални добре образовани българи, което не ги прави по-изключителни от нормалните добре образовани британци, които обаче имат предимството да живеят почти у дома си и формално погледнато имат и по-ниски относителни разходи за образованието си, спрямо един българин, така че от моя гледна точка не виждам защо да не приемат и по-ниска заплата в името на кариерата си /по съображенията, посочени от @akair/

 

източникът e https://unistats.ac.uk/

 

Редактирано 20 декември, 2018 от antea

[Гост]

преди 1 час, antea каза:

мерси за линковете! може би не ги разбирам съвсем правилно нещата, а и тепърва ще излизат окончателни подробности по новите имиграционни правила, но ако предположим, че завършилите чуждестранни студенти могат да бъдат считани за висококвалифицирани работници, почвам да се замислям каква е вероятността работодател да предпочете такъв бакалавър/магистър със задължителна заплата от минимум 30000 паунда /все пак говорим за 22-24 годишни младежи/ след като може да наеме британец със същата квалификация без такава обвързваща минимална сума

 

и ако намирането на такава работа не се случи в рамките на 6 месеца от завършването  следва "довиждане"? или 12 месечна виза за нискоквалифицирана работа - бране на ягоди? определено ще има да се преосмислят доста предпоставки за образование и работа, валидни досега, но не и в близко бъдеще

Мисля, че @akair много правилно е отговорил. Тоест, не знам дали е правилно, но съвпада с моето мислене 🙂 

 

В добавка - тукашните университети събират изключително умни млади хора от цял свят. Но и университетите им са наистина добри (поне до тези, до които аз съм се допирала). А фирмите няма да се поколебаят да платят тези £30,000 - и нагоре - за млад и перспективен служител. Сега, ако не си такъв, влиза в сила конкуренцията и отпадаш. Но в едно съм се убедила - няма дискриминация по пол и произход. Ако носиш печалба, ще се борят за теб. 

 

Като пример - и доколкото разбрах, една начална позиция в Deloitte се котира около £40,000. Разбира се, това не е средностатистическа фирма и средностатистическа начална заплата, но има такива възможности категорично. За мен по-скоро туризмът им ще има проблем с мениджърските кадри - там нивото на заплащане е ниско и едва ли ще стигне £30,000,  но икономика, финанси и инженеринг няма да имат проблем с достигане на тези цифри. 

 

Съвсем друга опера е дали на младите специалисти ще им хареса да останат тук, но това е повече от нормално - да избираме най-доброто за себе си. Със сигурност едно начало за тях тук е чудесен старт, а дали Англия ще бъде предпочетена, ще си зависи от самата Англия. 

 

И кривата на промяната е нормална за всички. Едни ще отхвърлят, други ще се приспособят 🙂 Желая ви успех в избора! 

 

 

 

 

 

 

 

[Гост Гост 23*6]

Стана ми любопитно -  тези цитирани суми за брутни заплати ли говорим и какво горе-долу е съотношението брутна/чиста сума за UK.

Ако е така за Германия чувам по-добри суми ...

Редактирано 20 декември, 2018 от Гост 23*6