Нова Зеландия през Ноември 2018

[boogy83 6543]

Нощувката преди деня за големия 20 километров трек през Mount Doom бяхме предвидили месеци по-рано и щяхме да прекараме в National Park, като уж най-близко до отправната точка на трека. Пристигнахме в ранния следобед там, хвърлихме багажа, хапнахме набързо и отидохме да разучим какво има в близост. Идеята беше, освен разглеждането на някои дребни забележителности наоколо, да видим и къде точно на сутринта трябва да започнем голямото пътуване. Малко се бяхме разколебали дали изобщо да правим тоя трек, понеже прогнозата за времето беше да вали цял ден, а и предходния ни валя цял ден, та малко се бяхме омърлушили. Е в момента в който стигнахме до изходната точка за вулкана се махнаха облаците и се прокрадна слънце, та ние се надъхахме да направим прехода. Срещнахме една закъсняла двойка, които го бяха направили за около 6 часа, но на връщане си намерили някакви добри хора и ги качили на стоп, за да ги върнат до изходната точка. Е супер, ние пък ще си хванем бусче ....или поне така си мислехме тогава.

Тук е момента да поясня на всички, за да не се заблудят като нас, че:

Прехода се прави от Mongatepopo към Ketetahi, а не обратното и причината за това е много проста. Mongatepopo е на 1200м надморска височина, а Katetahi е на около 750м надморска.

Не че не може да се направи наобратно, но тогава имаш много много повече изкачване и всъщност в тази посока прехода е над 8 часа, а в правилната е около 6 часа и половина. Ние го направихме за 5 часа и половина и то като се има предвид, че аз съм 115кг и нямах никаква подготовка за подобни преходи 🙂 Малко да самохвалствам и аз 🙂 

 

Та на сутринта около 9 часа се озовахме на изходната точка в Mongatepopo и тръгнахме на преход. А то като напече едно слънце. Като стана една жега.....нищо общо с прогнозата за времето, която предсказваше дъжд. Тая бялата колиба е изходната точка на трека:

 

По едно време си мислех: добре, че сутринта още на паркинга се намазах с крем против изгаряне. После се сетих, то хубаво крема, ама след толкова пот по тия нагорнища....дали има все още нещо от него по лицето и главата ми? Ами той май беше водоустойчив.....ами....то май не е силно слънцето....подухва вятър, не усещам да ме напича чак толкова. Това беше първите 3-4 километра размисли. После почнаха едни нагорнища и съвсем за друго си мислех  

 

По едно време като започнахме да се движим по билото на вулкана, аз осъзнах, че тоя вулкан е действащ. Нещо което не знаех до този момент, но за което една добре изрисувана табела поясняваше. Освен това имаше и информация, какво да правим, ако вулкана тръгне да изригва.....е според вас какво да правим? Каквото ми каза и добрия чичко в лаунджа на летището в Лондон: "You've better run!"

 

Сега като се замисля, прехода не е кой знае колко труден. Мога да го сравня със Седемте рилски езера, но без да се ползва лифта. Дори този е малко по-лесен, защото на повечето места има добре направени пътеки и има само един малък участък, който е много стръмен и каменист.

Не спряха да предупреждават обаче разни хора, че прехода бил труден и се случвало хора да получават инфаркт при изкачването. Всеки сам си преценява според годините и физическото състояние. Аз тия предупреждения не ги отразих 🙂

 

След като стигнеш най-високата точка и се наснимаш и си доволен от това, което си постигнал си викаш: успях......Да бе да....чакаааай....следват 11км слизане 🙂 Хич не е малко когато си вече уморен от качването и първите няколко ти се струват детска игра. Обаче по някое време си става доста тегаво. Едно, че вече нямаш мотивацията да видиш нещо яко отгоре. Второ, че искаш вече да си седнеш в колата и да ходиш да си пиеш биричка и трето....от слизането ставите се натоварват, а не мускулите и това хич не е приятно. Освен това по едно време на южния склон започна да ни вали суграшица и като слезнахме по-надолу го обърна на дъжд.

 

Е по едно време ти писва да подскачаш надолу, но добре че се сменя природата и от чукари всичко се преобразява в зелена тревичка, после се появяват храсти, които стават все по-височки и после навлизаш в гора. Има рекички наоколо....абе минава си времето.

 

Всичко хубаво, обаче след този изморителен и емоционален преход ни очакваше лошата новина, че въпреки пълния с бусчета паркинг, всички бяха организирани предварително и никой не искаше да ни качи наобратно. След 15 минути размисли и недоволства решихме, че и нашата съдба ще е да ходим на стоп. Да де, ама ние сме трима....кой ще ни качи тримата....едва ли ще има място. Е спряха една две коли и все в различни от нашата посока бяха. Моите приятели ядосани и изнервени хукнаха напред по пътя, сякаш ще заобиколят планината, ще извървят още 22 километра по пътя и ще стигнат до колата от другия край  

Как да им обясня, че на автостопа майката му е търпение 🙂 И така, те бягат напред, аз бавничко зад тях лека полека и само поглеждам поредната кола която идва, да й махна за да спре. Спря ми един автобус, който ми поиска 20 долара до края на отсечката която е около 5-6 километра.....Викам добре, ще му ги дам и кво? Пак съм на над 15 километра от колата....ква файда 🙂 

И така бавно но славно по пътя...по едно време една кола ми спира и вътре мъж и жена. Показват ми къде отиват, а те отиват в National Park. Там където ние спахме, а за да стигнат до там минават през отбивката където сме паркирали ние. Супер....идеално. Ще ме качат. Викам: абе ако не е много нагло, да вземем и двамата ми приятели? Ми те добри хора, жената започна да си мести целия багаж от задната седалка в багажника, за да ни освободи място.

Оказаха се много печени холандци. Навиха се даже да ни метнат по черния път нагоре към паркинга....но що да не се навият, тя колата под наем, макар да беше чисто новичка  Ем то за тях не било толкова скъпо в Нова Зеландия, возели се на хеликоптери ала бала, ама не били по преходите. Такива неща 🙂

От този момент нататък установих, че хората в Нова Зеландия спират на стопаджии и то доста често. Всъщност по-скоро туристите там, но те туристите са повече от местните.

 

Около 16.30 - 17.00 часа вече бяхме до колата си и щастливи. Защото бяхме прежаднели, а вътре имахме вода 🙂

Мен ме чакаше още около час и повече шофиране до следващата ни точка: Таупо.

Там имахме запазено хотелче с джакузи в стаята, но никой нямаше желание да се занимава да го пълни. Бяхме уморени 🙂

 

[boogy83 6543]

От Таупо на следващата сутрин се запътихме към Ротуруа и бяхме набелязали няколко места през, през които по път да минем и да се топнем в горещи реки или извори. Набелязването хубаво, ама така и не се топнахме. Рекичките нещо ни се сториха "мръсни" и никой от нас не пожела да ги пробва, макар да бяха пълни с хора. В последствие се замислих и си давам сметка, че не водата е била е мръсна, ами просто има някакви примеси, които й придават тъмен цвят и изглежда такава една жълто-черна. Е няма проблем де, в мястото където щяхме да спим в двора му имаше басейн с такава вода и там се топнахме. Повече от 20-30 мин не ни се седеше, защото ни стана прекалено жега. Та това ни е опита със горещите извори около Ротуруа.

Виж търсенето на единия от тях се оказа доста интересно, като минавахме по едни черни пътища с паднали по тях дървета.....Беше малко offroad трасе 🙂

В крайна сметка прочетохме по-внимателно и осъзнахме, че Wairua Stream е място до което може да се стигне само с лодка, а нашия приятел Гугъл ни закара в една дива гора, през която искаше да минаваме пеша  

 

Беше си почти толкова екстремно колкото с онези моторници дето се минава по река между скали. Е при нас се минаваше през гора, от която имаше опасност всеки момент да падне някое дърво и ако не ни затисне колата, то поне да ни затвори пътя за да бием едни 10-15 километра пеша, за да получим обхват на телефоните и да потърсим помощ 🙂

 

Остави другото, ами и на всичкото отгоре на места пътя беше калян и имаше опасност колата да затъне. И на всичкото отгоре, вечерта бяхме запазили места за Маорското селище и не искахме да го пропускаме. Та всичко беше наред де. Малко вдигане на адреналина никога не е излишно.

Даже ни остана време след като се настанихме в хотела в Роторуа да отидем в централния парк на града и да разгледаме термалните активности там отблизо. От кални локви с бълбукащи кални води, до голямо езеро с гореща вода.

 

 

Интересно е за разглеждане, но много мирише на сяра и на моите приятели не им понасяше, та пообиколихме малко и обратно към хотела, за да се приготвим за вечерята при Маорите.

 

Фирмата организатор дойде да ни вземе от хотела и бяха неописуемо точни. Даже не можех да повярвам. Обикновено когато събират гости с бусче от различни хотели се казва ориентировъчен час, а на нас ни казаха точен и го спазиха до минута. Перфектна организация си имаха през цялото време.

Закараха ни до сборния пункт, където да ни проверят, кой си е платил и кой не и ни натовариха на един голям автобус, за да ни закарат в Tamaki Village.

Цялата атракция е направена за туристи и не мисля, че има кой знае какво да покажат като обичай и традиции маорите, но пък се бяха постарали всичко да изглежда добре. Посрещнаха ни с някакъв боен танц. А мъжа най-вляво спокойно можеше да играе клоун в някой цирк, защото на цялата обстановка, която трябваше да изглежда страшна и тревожна за хората, той наливаше постоянно някакви глупави и идиотски физиономии на които всички се хилеха тайно  

 

А най-хубавата им жена изглеждаше така:

 

Много красиво момиче всъщност, но разбира се такава й беше работата. Да прави страшни физиономии 🙂

В един момент ни изкараха всичките мъже пред жените и ни накараха да танцуваме техния танц Хака (онзи в който се плезят) 🙂 Беше забавно, но нямам клипче да се видим как сме изглеждали отстрани.

 

След всичките песни и танци (а те не бяха много) ни закараха в една голяма "столова", за да ни нагостят с храна, която се е пекла 4 часа в една дупка в земята, приличаща на кладенец. Камъните отстрани се нагрявали предварително (не разбрах как) и храната се оставяла в този кладенец 4 часа да се пече (както ние му казваме на бавен огън) 🙂

 

Това на снимката отпред е така наречения кладенец, а отзад са вече извадените "тави" с месо и зеленчуци.

Вечерята беше уникално вкусна. Едно една снимка за почитателите на кухнята:

 

И какво си мислите, че с това хубаво месо няма да изпия някоя биричка ли? При положение, че колата е в хотела и тази вечер ме возят хихи. Е с моя късмет, бирата се плащаше....не беше включена в тези 130 долара които платихме. По две, три бири стигат, да не прекаляваме 🙂

Неусетно стана 11 вечерта и ни приканиха да се качваме в автобуса и да си ни гонят 🙂 В автобуса беше голяма веселба, защото шофьора се раздаваше на макс и пееше песнички, после накара всички да пеят с него. На всяко кръгово през което минавахме завърташе поне 2-3 кръгчета. Абе смях голям си беше. Заслужава си посещението на тази атракция.

 

И така обратно в хотелчето за почивка, преди предпоследния ден. А в този предпоследен ден ни очакваше едно малко селце за миниатюрни хорица - Хобитон.

 

 

[Граф Вронски 15796]

На 10.12.2018 г. в 17:05, boogy83 каза:

 

По едно време като започнахме да се движим по билото на вулкана, аз осъзнах, че тоя вулкан е действащ. Нещо което не знаех до този момент, но за което една добре изрисувана табела поясняваше. Освен това имаше и информация, какво да правим, ако вулкана тръгне да изригва.....е според вас какво да правим? Каквото ми каза и добрия чичко в лаунджа на летището в Лондон: "You've better run!"

 

 

Извинявам се за това прекъсване, но просто направих връзка и с популярния израз в днешно време "И почвам да бегам, бате". 10 минути се смях в офиса, колегите се притесниха. 😄

Страхотен разказ, продължавам с четенето. 😉

Редактирано 13 декември, 2018 от Граф Вронски

[boogy83 6543]

преди 3 часа, Граф Вронски каза:

Извинявам се за това прекъсване, но просто направих връзка и с популярния израз в днешно време "И почвам да бегам, бате". 10 минути се смях в офиса, колегите се притесниха. 😄

Страхотен разказ, продължавам с четенето. 😉

Хахахахах много подходящо да  Сега като го казваш и аз се смея много  

 

 

И се пренасяме на приказното местенце, за което си бяхме резервирали билети в 12.45 местно време.

 

Тъй като пристигнахме доста по-рано, отидохме да си потвърдим резервацията и да си вземем билетите и почнахме отзад напред. Първо влезнахме в магазина със сувенирите, в който се влиза по принцип след тура. Както на всички други места изхода е през магазина. Ние обаче имахме време за убиване и си купхихме по някое магнитче за всеки случай. А за големите маняци на филма има вътре всякакви щуротии на безбожни цени....но това за мега-феновете 🙂

 

Седнахме на една масичка после и аз си извадих една биричка от колата за да си пийна в този горещ ден преди тура. На втората глътка дойде една от гидките и ни предложи да влезем с нейната група в по-ранен час, защото имала места....Идеално, само да не се налагаше да си пия бирата на екс, но...изпих я 🙂

 

В автобуса е много готино, защото ти пускат кадри и музички от филма и гледайки през прозореца се наслаждаваш на приказните гледки. 

 

После стигнахме в малкото селце, а аз се качих на малката им стълбичка, да им обера малките ябълчици:

 

Местенцето е много приятно и понеже случихме и на хубаво време, видяхме прекрасната зелена тревица в пълен блясък. Недостатък е, че е пълно с хора и въпреки да влизат на групи, цялото селце е претъпкано с туристи, които не позволяват да се направи хубава снимка. Ако някой има път натам, да си предвиди ранен час за посещение, по възможност с първата група. Гидовете казаха, че тогава било най-добре.

 

 

 

И за да си представите мащабите на къщенцата, ето една снимка:

 

 

Целия тур трае около два часа, но това не защото има кой знае колко за гледане или е супер голямо селцето, а защото както вече споменах е бъкано с туристи и трябва да изчакваш другите за да се снимаш и т.н. Ако си сам може и за 20-30 мин да си пиеш биричката (или както му викат там Ейл) в Зеления дракон вече 🙂

 

Та както знаете или може би не знаете, тура завършва в "селската кръчма" Зеления дракон и там те черпят по един (или ако си по-нахален по два) Ейла.

 

 

 

Интересно е да се отиде и да се види това селце, дори и от хора които не са гледали филма или не им е харесал, защото самото място е красиво и дори да е пълно с подобни красиви местенца из Нова Зеландия, то това е лесно за намиране заради многото табелки по пътя 🙂 

Самото място е частна собственост и един ден хората, които са щели да заснемат филма, прелитайки с хеликоптер отгоре са го видели и са сключили договор със собственика, за да заснемат филма там и да направят декори в неговата "нива". След година, две започнали да идват случайни хора и да искат да видят мястото, на което е сниман този филм, защото много им било харесало. Тогава "бедния" собственик се позамислил и не след дълго започнал с малко бусче да организира такива турове и да развежда туристи в собствената си ферма. Месец след месец интереса започнал да се засилва и сега целодневно има турове с пълни автобуси. По 4 автобуса на час, всеки със средно по 35-40 човека....една малка печатница за парички си е направил човека и всичко това от едно парче земя, което преди самия той сигурно не е оценявал.

 

След интересното преживяване в Хобитон се запътихме към Оукланд с желанието по пътя да се разхладим в някое езеро или река или океана, но.....законите на Мърфи, трябва да ти е гадно....по пътя  ни не видяхме нищо подобно 🙂 Аз обаче си имах и още една цел на пътуването, която не бях изпълнил. За първи път трябваше да се топна в Тихия океан и нямахме повече време за губене, защото на следващия ден си тръгвахме. Затова се засилихме към някой плаж в Оукланд, където да си начеша тая краста. 

Първо попаднахме на един плаж - Sentinel Road Beach, който се пада в средата горе долу на Оукланд. Слизайки на плажа видяхме адска мръсотия и може би отлив или не знам какво, но плажа беше кал, а не пясък. Отказахме се от този плаж и решихме да отидем по на север. Трябваше обаче да минем по един мост, на който имаше адско задръстване, понеже ние бяхме в час пик....около 6 вечерта. И така някъде към 7 при залез слънце се изсипахме на Castor Bay и видяхме, че доста хора вече си тръгват от плажа. На моите приятели вече не им беше до плаж, защото нямаше слънце и пак не им било достатъчно топло, за да се къпят. Аз обаче си имах мисия и се засилих към океана. Трябваше да повървя доста, защото явно имаше отлив, но това не ме спря. Скокнах и установих, че водата изобщо не е студена, както очаквах. Беше си идеална за къпане, само да не духаше толкова вятър или да беше по-рано през деня, когато слънцето все още беше на високо 🙂 Мисията изпълнена. Тръгнахме към хотела, който се намираше на около 15 минути пеша от кулата в Оукланд, т.е. централно място. Беше някакъв небостъргач, на който ние имахме апартамент на 14-тия етаж....Нищо интересно 🙂 Пълно беше с китайци, а на всичкото отгоре се оказа, че нямат собствен паркинг и ни пратиха на друго място да паркираме, където трябваше да си платим. Освен това за интернет се доплащаше естествено.....китайци....кво да очакваш.

 

Докато се пооправим вече бяхме изгладнели, а то беше и към 9 часа вечерта, така че се засилихме към главната улица да си дирим късмета. Голямо разочарование. За разлика от Wellington, в Auckland  много рано затварят ресторантчетата и не успяхме да си харесаме нищо като хората. Решихме да си вземем по някоя бира от магазинче и да хапнем нещо сухо, но .....в Оукланд нищо не е като в другите в страната. Бира в обикновенте магазинчета не продават. Бира се продава само в специализираните магазини за алкохол, които естествено по това време вече бяха затворили. Ами така се лекува алкохолизма, като няма от къде да си купиш пиене и е много скъпо....ами не пиеш 🙂

Да ама ние си искахме бирата и се принудихме да седнем в китайски ресторант, за да си я получим 🙂  Аз вече бях изнервящо гладен и с бирата си поръчах и патешко някакво. Не беше вкусно, хем бях гладен. На края установихме още нещо за Оукланд. Почти навсякъде където искаш да си платиш с кредитна карта има такса от 3% (такава никъде другаде из страната не видяхме да има). Даже на много от пос терминалите си пишеше за тази такса. Е явно в Оукланд са по-специални и освен, че не ти дават бира вечер, то те цакат и с допълнитени такси  

 

 

На следващата сутрин рано рано се изнесохме и отидохме да се качим на кулата. 

 

Пихме кафенце на последния етаж, което си струваше колкото в обикновените бензиностанции - само 5 NZD. 🙂

Ходихме до пристанището, където акустират круизите. Повъртяхме се още малко и вече трябваше да се засилваме към летището, за да не бягаме пак за полета 🙂

Върнахме колата под наем и отново се наложи да напомням на служителите, да ми отблокират сумата по кредитната карта. Никога не забравяйте да си го поискате сами, защото явно не е практика да се кара без застраховка там и те не те питат. Не че нещо може да се прецакате, но като се приберете вкъщи и видите, че едни пари са блокирани първо ще се ошашкате или то ако се сетите веднага защо и какво, ще трява да се почнат едни разговори по телефона или писане на мейли и обяснения. Спестете си тия главоболия.

 

С нашия късмет на летището при чекирането пак случихме на "най-бързата" служителка. Сигурно никога не би била в състояние да вземе награда за служител на месеца с темпото с което обработваше паспортите. Верно, че името ми не е от най-лесните за чужденците, но са 7 букви по дяволите....не може ли да ги препишеш без да направиш грешка? Ето за това в университета преписвайте....колкото може повече преписвайте, да ви е по-лесно в живота  Извинявам се за отклонението, но и сега като се сетя пак се ядосвам на китайката, която ни чекираше. Даде ни билети и аз вече с кеф гледам, че съм на място до прозореца, тоест А. Малко ми поолекна на душата....но това, докато не отидох в самолета и не осъзнах, че единственото което ще гледам са игрите на мониторчето....:

 

Е кво пък толкова само 12 часа са до Пекин 🙂 Преживях го. 

И така приключи посещението на Нова Зеландия. Една безкрайно красива страна с уникална природа и почти недокосната все още от човешката ръка.

 

Ако ви се открие възможност да я посетите, направете го без да се замисляте.

 

И понеже всеки от нас си има в джоба по един шпионин, реших да го използвам този път и да ви предоставя малко снимки от няго:

 

 

 

Реално изминатите километри се различават от тези на Гугъл, но са истинските, защото съм ги засякъл от километража на колата ни:

2366км - изминати на южния остров;

1300км - на северния; 

 

Ето и разпределението на разходите. Естествено транспорта е най-голямото перо, като в това не влиза таксата за кола под наем и горивото. Те са си отделни части в диаграмата. Наем - това са хотелите (не съм ровил из приожението, дали мога да го преименовам). 

 

Ами това беше от мен по темата, ако някой има въпроси за напред може да ми пише и с удоволствие ще помогна с каквото мога. 🙂

Нещо се вмъкнаха два пъти част от снимките. Сега опитвам да ги махна.

 

 

Редактирано 13 декември, 2018 от boogy83

[Sun4o 5322]

С последните снимки от Гугъла за маршрута определено заслужаваш една бира от мен, няколко пъти🍺.

Тъкмо мислех да пренасям маршрута в картата и той взе, че ми се яви на готово😀.

Благодаря за споделеното, ще имам някой ден и аз въпроси!

[boogy83 6543]

Радвам се, че съм помогнал 🙂

А бирата....ще си я търся до последно  

[Sun4o 5322]

преди 21 часа, boogy83 каза:

Радвам се, че съм помогнал 🙂

А бирата....ще си я търся до последно  

В Пловдив в сряда, 19.12., ще се раздават безплатни бири за новозеландци😀🍺

[ruwenzogy 20138]

Може ли да напишеш колко ви излезе колата  / наем, гориво, паркиране /   -  обща сума и за колко дни

[boogy83 6543]

На 18.01.2019 г. в 14:14, ruwenzogy каза:

Може ли да напишеш колко ви излезе колата  / наем, гориво, паркиране /   -  обща сума и за колко дни

Малеее, чак сега виждам, че си питал нещо, ама доколкото разбирам от въпросите ти в другата тема, все още не си заминал. Така, че ако не ти е прекалено късно ето отговора:

- гориво около 540 лева, като не сме гледали цените по бензиностанциите...където се наложи спираме и зареждаме

- коли под наем 350 лева,

- паркинги не си спомням да сме плащали някъде. 

 

На два пъти вземахме кола под наем, на южния остров в Крайстчърч за 7 дни

и на северния остров за 6 дни - като тук я взехме в Уелингтън и я върнахме в Оукланд.

[Sun4o 5322]

Да попитам ходилите, освен темопишещият я @boogy83, също и @patilana , @Цвете - това е трета тема, в която от Christchurch или Wanaka се хваща самолет за Wellington. Та питам:

1. Толкова ли няма какво да се гледа в северната част на южния остров - примерно за алкохолните фенове има благозвучния Кайкура бей, има и извори минерални на няколко места? Или просто времето не ви стига?

2. Защо с колата под наем не минахте с ферибота до столицата и да я върнете в Оукланд? Има такива опции.

[boogy83 6543]

Ами една от причините е времето да. Доколкото си спомням губиш едни 8-9 часа в път, за да гледаш крайбрежие, а ценово (като сметнеш разходи за гориво, кола под наем и ферибот) идваше по-евтино със самолет в нашия случай.

Иначе има за гледане: Kaikōura например. Ако имаш повече време, може да се отклониш към Abel Tasman National Park, около него има доста красиви неща. Ако пък имаш още няколко дни в повече, може изобщо да не се връщаш до Christchurch и да караш по източното крайбрежие, а вместо това да минеш по западното крайбрежие и да гледаш ледници (Franz Josef / Waiau).  

[Sun4o 5322]

Идеята ми е да взема кола под наем от Куинстаун и да я върна в Оукланд. Примерен срок 14-16 дена. И да, да мина с ферибота до Уелингтън.

Крисчърч може генерално да го пропусна, макар да гледам някакъв парк с гледки в югоизточната му част.

 

П.П. Милфорд може би ще отпадне, че много ме връща надолу, а и след Гейрангер едва ли ще видя по-хубав фиорд в живота си

[Дани Магелани 20788]

преди 24 минути , Sun4o каза:

Идеята ми е да взема кола под наем от Куинстаун и да я върна в Оукланд. Примерен срок 14-16 дена. И да, да мина с ферибота до Уелингтън.

Крисчърч може генерално да го пропусна, макар да гледам някакъв парк с гледки в югоизточната му част.

 

П.П. Милфорд може би ще отпадне, че много ме връща надолу, а и след Гейрангер едва ли ще видя по-хубав фиорд в живота си

Записвам се да те следвам. НЗ ми предстои като начало на круиз през април.

 

преди 32 минути , boogy83 каза:

Ами една от причините е времето да. Доколкото си спомням губиш едни 8-9 часа в път, за да гледаш крайбрежие, а ценово (като сметнеш разходи за гориво, кола под наем и ферибот) идваше по-евтино със самолет в нашия случай.

Иначе има за гледане: Kaikōura например. Ако имаш повече време, може да се отклониш към Abel Tasman National Park, около него има доста красиви неща. Ако пък имаш още няколко дни в повече, може изобщо да не се връщаш до Christchurch и да караш по източното крайбрежие, а вместо това да минеш по западното крайбрежие и да гледаш ледници (Franz Josef / Waiau).  

Благодаря за споделеното!

[Цвете 16056]

преди 1 час, Sun4o каза:

Идеята ми е да взема кола под наем от Куинстаун и да я върна в Оукланд. Примерен срок 14-16 дена. И да, да мина с ферибота до Уелингтън.

Крисчърч може генерално да го пропусна, макар да гледам някакъв парк с гледки в югоизточната му част.

 

П.П. Милфорд може би ще отпадне, че много ме връща надолу, а и след Гейрангер едва ли ще видя по-хубав фиорд в живота си

Моля те, не пропускай Милфорд! Красота невероятна е.

За нас беше по- удобно  и евтино да вземем кола на всеки остров и да летим. Крайсчърч го пропускай без колебание. Иначе има много места, на които  аз не съм успяла да отида и се надявам в този живот да се върна в най- любимата ми страна.

[Sun4o 5322]

преди 6 часа, Цвете каза:

Моля те, не пропускай Милфорд! Красота невероятна е.

За нас беше по- удобно  и евтино да вземем кола на всеки остров и да летим. Крайсчърч го пропускай без колебание. Иначе има много места, на които  аз не съм успяла да отида и се надявам в този живот да се върна в най- любимата ми страна.

Набелязал съм някои от твоите хотели. Нали всички са си с ВеЦе и баня? За кухнята разбрах.

 

[Цвете 16056]

преди 57 минути , Sun4o каза:

Набелязал съм някои от твоите хотели. Нали всички са си с ВеЦе и баня? За кухнята разбрах.

 

Разбира се, не помня някой да не ми е харесал. Сега ще ме караш да прочета какво съм писала, за да си припомня 😃

[Sun4o 5322]

Къде бихте ме посъветвали да направя и втора нощувка на едно и също място? Имам предвид и северния, и южния остров. 
От прочетеното дотук, разбрах за Уелингтън.

И друго - къде са най-най трекове и гледки? И да не са повече от 4 часа де.

[Цвете 16056]

Ние не сме правили много трекове, но препоръчвам разходката до езерото под Маунт Кук. Около Glenorchy, езерата, около Куинстаун има и винарски район, около Милфорд има много(вземете си бебешко олио против пясъчните мухи), най,най е Tongariro, но той е 7-8ч. @wiliko I @ruwenzogy  могат да дадат препоръки за трекове.

На нас ни хареса Coronandel peninsula за релакс. 

[wiliko 17102]

Около Куинстаун има много възможности за трекове, бих го препоръчала, колкото и туристическо да е.

Ние направихме трека до Ben Lomond Summit, и въпреки че е уж нисък ни изтормози, но пък гледките са Уаууу

Пак в тоя регион се качихме с колата до ски курорта The Remarkables Ski Area  и после разходка около Lake Alta, а по пътя също гледките са страхотни.

Глерночи също е в района и възможности за разходки бол...стига време да има

Около Wanaka също е рай...още съжалявам че не се качихме на Roys Peak .. че имаше много хора и продължихме на горе към Twin Falls Waterfall...

И изобщо където и да избереш ще станеш разноглед...

В Aoraki Mount Cook Village направихме част от маршрут до Mueller Hut и се летяхме с хеликоптер над Tasman glacier ...

Еххх спомени...потърси ми темата там съм разказала дни по дни...че пиша от телефона...и не мога в момента да я открия 

[Sun4o 5322]

А кое препоръчвате като маршрут между:

1. Christchurch - Kaikoura - Kaikoura bay, по в низините е, дотогава ще сме били 5 дена по планините

или

2. Christchurch - Hammer springs - Nelson Lakes National Park - Kaikoura bay

[patilana 10301]

Не съм била по маршрута , който искаш на южния остров и не мога да дам мнение . 

Термални центрове има навсякъде . 

На северния остров бях сама и без кола . Имаше и още за гледане около Роторуа , но трябваше да си ходя . 

Вътрешните полети не са скъпи , по - евтини са от вечеря в нескъп ресторант  и имаха задължително включен в цената чекиран  багаж . 

На южния остров където и да сложиш две нощувки няма да сбъркаш и ще са ти малко. Не знам кой колко се е озорил в трековете, аз доста , но ако си по - внимателен с избора , просто ще се наслаждаваш , макар и изморен . Навсякъде е комбинация от леки , средно тежки и тежки трекове, и честичко са съчетани със стълби .Информация има на табели преди всеки трек. Около Маунт Кук са планински . Около Уанака са хълмове , макар и стръмни . Е, има и планински . Около Куинстаун е съчетание от двата вида . Най - често там се правят повече нощувки , защото това е тяхното Банско .

Избрахме Крайсчърч за начало на прехода ни , защото може да се завърти кръгче , без да пропускаме нещо съществено от мечтите си . Ние с @anita82 сме любители на природата. 

[Sun4o 5322]

А откъде купихте билетите за Hobbiton и коя опция да избера - че има пешеходен, с бусче, с взимане от Роторуа? Ние сме с кола под наем.

И същото питане за маорското шоу с вечерята? 
Bookme нямат купон за второто.

[Цвете 16056]

И за двете места съм купувала онлайн. За Хобитон съм писала това: Цената на 2 часовия тур е $79/рр и ние бяхме си осигурили онлайн билетите за този в 11ч. Туровете могат да са с начална точка I – site Matamata или  Shire’s rest ( непосредствено преди входа на фермата) . Ние паркирахме на паркинга на Shire’s rest, имахме време за кафе и сувенирния магазин. 

Може би е рано за купони за твойта дата,  Не вярвам да не можеш да купиш по - нататък.

[boogy83 6543]

преди 1 час, Sun4o каза:

А откъде купихте билетите за Hobbiton и коя опция да избера - че има пешеходен, с бусче, с взимане от Роторуа? Ние сме с кола под наем.

И същото питане за маорското шоу с вечерята? 
Bookme нямат купон за второто.

И двете сме ги купували на място. На Хобитон ходихме с колата до входа, там си купуваш билет за следващия възможен тур, който искаш и се возиш с автобус до самото макетно селище.

А за маорското селище си спомням, че тура го бяхме видели в интернет и с колата минахме през едно село (което ни беше на път, но не му помня името), от където в деня преди тура си купихме билети. Имам обаче координатите и успях да намеря линк в интернет на маорското селище: https://te-pa-tu.com/ 

Може да разгледаш и да прецениш дали предварително или на място да си купиш билети.

 

ПП: Не знам кое е по-добре, но специално за Нва Зеландия май нямаше някаква разлика между интернет и на място. Ние предпочитахме на място, за да видим и как е времето, защото при дъжд няма да е интересно да обикаляш из Хобитон примерно.

[Atleastaflush 27]

На 8.06.2023 г. в 9:36, Sun4o каза:

А откъде купихте билетите за Hobbiton и коя опция да избера - че има пешеходен, с бусче, с взимане от Роторуа? Ние сме с кола под наем.

И същото питане за маорското шоу с вечерята? 
Bookme нямат купон за второто.

Ние си купихме тура предварително от сайта им и взехме първия възможен който беше в 9 сутринта тогава. Ако спиш в Роторуа както ние направихме трябва да станеш раничко да го хванеш но за мен си струва тъй като туровете бяха през 10-15 мин и въпреки че хората го бяха измислили да не се засичате с другите групи почти, пак ще има хора по хълма нагоре и пред вас ако не сте на първия тур.

Иначе за трекове препоръчвам Бен Ломонд Съмит в Куинстаун (въпреки че ако ви мързи и от горната станция на лифта гледката е топ), Ройс Пийк до Уанака - много красиви гледки но си е стръмен и няма никаква сянка та ако пече - много вода и шапки че аз там слънчасах за първи път в живота ми и едвам стигнах догоре, както са ти казали и Хуукър Вали разходката под Маунт Кук си струва. Препоръчвам също Tunnel Beach Walk, мисля по Дънидин беше ако сте в региона. Тонгариро е най якото, ние го взехме за 6.5 часа без бързане и със спиране за ядене по пътя но трябва да си организираш логистиката за там. Не бих го пропуснал за нищо в света ако съм в региона.

Правихме и някакъв трек на Коромандел но валеше силно и го прекъснахме, забравих му името.