дневник Коледна Йордания: 19-26 декември

[Ивайла]

На нас ни сготвиха на място, докато си почивахме - намери съчки, запали огън...Останалата храна беше тип кетъринг - плата много вкусно сирене , салата... Банани и бисквити също имаше, но освен тях другите неща няма как да са били купени от магазин.

[Георги]

Започвам лека полека да пиша разказа си за Йордания, но бих желал първо да отбележа някои общи характерни черти. По скалата на @Radnev, нашето пътуване беше на около 30% 🙂 Сиреч грубо 30% от нещата, които той е изпитал ги изпитахме и ние. И понеже е често срещана дилема дали и до колко е сигурно и спокойно там (особено сред роднините ви, които като чуят Йордания и все едно отивате в лоното на Ислямска държава) мисля, че е важно проблемите, които са хронични да бъдат отбелязвани. С две думи - безкрайно сигурна и безопасна ни се видя Йордания, а проблемите които бихте имали според мен се изчерпват с типично кокошкарски истории за измъкване на някой и друг динар. За обири, грабежи, враждебно отношение и риск за физическата ви цялост и дума не може да става, стига да не се навирате сами между шамарите.

 

1. Масово разпространено е DCC или Dynamic Currency Conversion. Това е тази услуга, за която и друг път е ставало дума във форума, при която при плащане с карта "за ваше удобство" цената се конвертира във валутата на картата ви. Конвертира се по трънския курс, обаче. Всички терминали в Йордания винаги първо питат в каква валута да таксуват, магазинерите винаги избират евро/лев и трябва тактично да им напомните, че вие искате да платите в динари. Само в магазина на Zain за сим карта ме попитаха какво искам, навсякъде другаде ми трупваха директно неизгодния вариант, а по-големите нахалници дори обясняваха как "то е едно и също". 3-4% тук, 3-4% там, няма да ви събори DCC-то, но лесно се избягва и ми е безкрайно противно като практика. 

 

Лек любопитен детайл - явно плащане с карта в Йордания означава с Visa. На втори-трети път зацепих 🙂 В началото питах дали може и с мастър кард, а не с виза. Явно при тях Visa е синоним на картово плащане, както при нас е Xerox и т.н.

 

Понеже съм на Allianz при тях има някакъв бъг. Цените от терминалите са с 3 порядъка след десетичната точка, но системата на Allianz я слага зад последните два. Какво означава това? Че сим карта на стойност 13.296 динара изведнъж излиза като 132.96:

 

Да не ви казвам как се почувствах като го видях това няколко дни по-късно. Викам си оня келеш в магазина е цъкнал 132 динара и сега ходи се разправяй като съм потвърдил с пин и всичко. Оказа се, както казах, странен бъг в системата на алианц и сумата си беше точна около 30лв, а не 300. Все пак е бъг, защото получавах смс-и, въпреки че настройките ми са да получавам само над 50лв. Един вид смс системата им ги брои май за 300, докато при осчетоводяване всичко е точно. 

 

 

2. Входът в Wadi Rum. За хората без Jordan Pass входът е 5 динара. Услужливи господа на входа ще поискат да дадете парите на тях. Така и така са само те на входа, ако им ги дадете никой друг няма да ви спре и проверява. Подозирам, че много от вас така и са направили. Само че не е това официалния начин, рецепцията е малко по-навътре във Visitor Center-а. Само трябва да сте малко по-упорити с мъжете на входа и няма да ви досаждат повече, поне на нас не ни досаждаха. 

 

Собственика на нашия лагер Ахмед хич не беше доволен от грижите, които правителството полага за Wadi Rum, спомена конкретно тези пет динара на човек, които сякаш потъват в общия бюджет и не се връщат към местната бедуинска общност. В този ред на мисли, може да си прецените че давайки ги на дебнещите бедуини на входа всъщност парите ви ще отидат по-целесъобразно насочени, ваша воля. За мен като цяло си е чиста измама това и предпочитам да си платя официалната такса на официалното гише. 

 

3. Боклуци, боклуци навсякъде. За съжаление шофирайки из цяла Йордания, колкото и екзотично и привлекателно да изглежда от пътя общия изглед, заглеждайки се ще видите че карате през нещо като шпалир от боклуци. Дори и в пустинята, където няма тоалетни и много от туристите си намират по-закътанки скалички като са на зор, може да видите на по-популярните места хвърчащи салфетки и боклукченца. Пластмасовите бутилки и чашки и хартиените салфетки ги нямат за нищо и ще са през целия ви престой около вас, до вас, под вас и над вас. Жалко, но факт. Не оставяйте това да ви развали цялостното впечатление от държавата, в България също не сме цъфнали и вързали в тази област, но е добре да се знае.

 

4. Хотел Sharah Mountains в Петра. Тук е малко лично оплакване, но ни излезнаха с оня дърт номер как нашата стая била в ремонт, но ще ни настанят в по-хубав хотел без да доплащаме. По-хубав чушки. Втория хотел беше на майната си (първия в центъра), с неработещо wi-fi и рейтинг 6.6 при 8.2 за първия. Проведох един безрезултатен чат с hotels.com, не съм сигурен дали да продължавам да натискам за някаква компенсация, просто го имайте предвид, че нищо чудно и при вашето търсене на хотел в Петра този да излезне като чуден избор на пръв поглед. 

 

И това са ми общо взето оплакванията. В оставащата част от разказа следват много хубавите неща. 

Редактирано 30 декември, 2018 от Георги

[Captain45]

1. И аз вече съм почти готов с един фоторазказ за Йордания  и тези дни ще го кача. Само да споделя, че не съм имал никакви проблеми с плащанията с карта. На всякъде ме питаха в каква валута да ме таксуват. Аз винаги избирах JOD, защото картата ми превалутира по официалния курс. Единствено трябва да знаете, че като плащате с карта ще ви добавят някакъв % за плащане с карта. Това го забелязах на бензиностанцията, в хотела, в  ресторанта. Т.е. за първи път го забелязах още преди да тръгна за Йордания, когато си купих джордан паса, цената от 70 динара стана 71,80 динара.
2. Иначе както Георги е написал е доста мръсно навсякъде. Наблюдавал съм как изхвърлят всичко от колите си на пътя или като вървят на улицата, като нещо много естествено. От друга страна на доста места видях да почистват, както на плажа, така и в Петра.
3. Трябва да сте много нащрек като карате кола там и особено през нощта. Често гледка беше да виждам коли да карат в насрещното. Не му се обикаля 2 км. и влиза в насрещното за малко, за да завие в другата посока. Иначе трябва да кара примерно километър в едната посока, за да може да направи обратен завой и още 1 км. за да се върне до отбивката. В Аман е кошмар да се кара в час пик към центъра. Сутрин до към 10 ч. беше спокойно и после пак стана задръстване. Явно там спят до по-късно 🙂 
4. През цялото пътуване не сме имали нито един проблем и останах много доволен от обиколката ни. След като видях повече от интересните места ако продължат с тази линия и догодина си заслужава човек да отиде дори на море в Акаба за седмица през зимата. Има хубави места за шнорхелинг и плаж. Май няма по-близка дестинация с директен полет до море през зимата.

[Radnev]

@Георги Схемата с превалутирането при ползване на карта, така и не ми стана ясна, така че е много хубаво, че си я обяснил.👍

Това е важна особеност

Аз разбрах, че има разлики едва, след като се прибрах в БГ и проверих плащанията си. Но така и не можах да се сетя къде съм искал превалутиране в евро и къде в динари🙄. Така, че не се и опитах да давам разяснения в тази насока.

@plamenk За карането в насрещното. На мен ми се струва, че това го правят само бедуините. Те карат едни супер строшени коли и влизат или излизат на пътя от където си поискат😁. Айде, чакаме фотописа.👍

 

Редактирано 3 януари, 2019 от Radnev

[Георги]

Моят разказ се пече, а този на plamenk вече е готов 🙂

 

 

 

 

[Георги]

Ден 0 - малко адреналин преди тръгване

 

Започваме малко с ден 0. Винаги при планиране гледам да избягвам дълго шофиране преди полет - за собствено спокойствие и елиминиране на излишен стрес. Гледам да спазвам това правило не само преди излитане, но и като тръгнем да се прибираме, избягвам дълги преходи в чужда държава точно преди полет. 

 

Е този път обстоятелствата наложиха да не спазя това мое правило и последствията можеха да бъдат драстични. Нищо че тръгнахме от Бургас в 10:30 при полет от 16:25, имаше доста време. Вярната ни пълнолетна колица реши, че както си движим по магистралата просто в един момент ще каже "пук" и ще загуби мощност и обороти и всичко. Може би най-късметлийското в тази ситуация, е че това се случи на броени метри от бензиностанция.

 

Последва безрезултатна консултация с една пътна помощ, която ми предложи услуга да ме закара срещу скромните 150лв до най-близкия сервиз, но още по-лошото беше че щеше да отнеме час и половина, а ние това време го нямахме. 

 

Втора консултация вече с по-доверен човек, приятел на баща ми, за който не бях ходещ брашнен чувал подлежащ на изтупване и той ми каза, че най-вероятно някоя тръба се е разкачила. Така се и оказа. Закрепихме въпросната тръба обратно на мястото и с малко подръчни средства и колата покашляйки и хлъцвайки потегли. 30км по-нагоре се бяхме разбрали с баща ми да сменим с неговата кола за да сме сигурни че ще стигнем навреме за полета.

 

В крайна сметка си поизядохме буфера, но нямаше сериозен риск да изпуснем полета. Докато след още 20км по магистралата и колата на баща ми не се предаде с подобни симптоми. Успях да получа инструкция по телефона коя помпичка точно да натисна за да вдигне гориво в двигателя и колата запали и стигнахме навреме, че даже успяхме и да се бухнем в бизнес салона за половин час. 

 

Поуката тук от тези силни емоции, е че никога ама никога повече няма да тръгвам да карам повече от 100км в деня на полета, винаги ще оставям буфер достатъчен дори да се наложи да ме теглят с пътна помощ. И най-вече, че май е крайно време да се замисля, че верният 21 годишен Пасат трябва да отиде на заслужена почивка...но това е една друга тема. 

[Георги]

Ден 1 - 3, кат' ша е гарга, да е рошава

 

Бях писал и по-рано в темата, че въпреки че имаме цяла седмица в Йордания си искаме три дни за почивка. Ма няма хъката, мъката, студено е, скучно е и т.н. Пружинките ни бяха много сериозно навити и имаха нужда от развиване. За това и реших, друго нещо, което не съм правил никога, да отпусна бюджетния край колкото се налага - искахме нещо без никакви компромиси.  Това разхищение в тези дни, малко ни излезе през носа с оглед на престоите в следващите 2, но за това по-късно. 

 

Откровено бях новобранец в избирането на луксозни хотели и до сега винаги като съм срещал стаи с изглед и стаи без изглед, скрол бутона на мишката ми е минавал транзит през първите. Сега палачинката се обърна и изведнъж морския изглед стана задължителен атрибут. 

 

По ред причини решихме тези почивни дни да са в Акаба, най-вече за да имаме достъп до все пак някакво място за разходка, както и до по-евтина и вкусна храна, която всички толкова много похвалихте. След много пермутации, вариации, комбинации и приятен код за отстъпка от Makemytrip, в крайна сметка се спряхме на Kempinski Aqaba. 

 

Следва ревю на хотела, дано да е от полза за всички които жонглират с идеята Акаба - плажна почивка. Приемайте го малко скептично, защото имам 2-3 опита в подобна категория хотели. 

 

Една от причините да избера точно него беше, че абсолютно всички стаи имат морски изглед. Някои от тях имаха морски изглед, други имаха панорамен морски изглед, вторите бяха с по 30-40лв по-скъпи на нощ на нашите дати. В крайна сметка предварително не видях да има някаква разлика, така че реших да спестя от по-скъпите стаи. Според мен допълнителния разход си заслужаваше. Ето изгледа от балкона в нашата стая и виждате как е блокиран вляво малко от по-изпъкналото средно крило. Не, че е нещо фатално, но 180 градуса гледка са си 180 градуса. 

 

 

Имах известни притеснения относно температурите - дали ще е студено или топло за излежаване на плажа, плуване и т.н. през декември. Всичко беше п-е-р-ф-е-к-т-н-о. Температурите на въздуха бяха точно около идеалните за мен 25-26 градуса, водата с малко привикване хич не беше студена. Леко разочарование беше само инфинити басейна, който не се оказа отоплен (нищо че ми казаха, че ще е по имейл, ама айде, карай да върви), но и там се свикваше. Най-голямият кеф беше, че хотела явно беше почти празен и имаше една шепа хора, можехме да си ползваме джакузито само за нас, в басейна също само ние плувахме, а на плажа бяха заети 1-2 станции с чадъри и шезлонги. Горките служители, особено спасителят на басейна, умираха от скука. Нямаше никаква тъпканица, оставяне на хавлиите по шезлонгите в ранна утрин и т.н. неща. 

 

Затвореният плаж на хотела е, хм, не съм сигурен дали всички хотелски плажове са такива, но е доста ограничен. Виждате ли снимката по-горе? Общо взето се влиза в морето само на тези 20-30 метра, колкото е дължината на кейчето отдясно. После отпред има мрежа, а пред нея вече минават скутерчета и лодки чат-пат. Дълбочината там беше до малко над кръста. Сега като се замисля, хич не ни пречеше това, но си представям че чувството на свобода бива малко поорязано, което може би не трябва да се случва когато плащаш такива цени за премиум хотели. Може и да е специфика конкретно на нашия хотел. 

 

Иначе и басейните, и плажът бяха перфектно поддържани, даваха вода, имаше къде да се изплакнеш и измиеш от пясъка и т.н. Както и бар, който предлагаше пичер бира + пилешки крилца за 27 (около 80лв) динара. Сега от дистанцията на времето усещам колко нелепа е тази цена, ама представете си каква алкохолна суша ни е налегнала там, след като на третия ден това предложение даже почна да ни се струва примамливо!

 

 

 

 

 

 

Стаята беше чудесна и страхотно поддържана. Личи си, че си в модерен хотел, когато има опция да вдигнеш щората на банята, с огромен прозрачен панорамен прозорец към стаята и да отвориш възможности за споделяне на доста странни неща с партньорът ти, които иначе винаги сте предполагали че са извън лимитите. Хубавото поне, е че имаше плътна щора, но сериозно, кой маркетингов гений е измислил това с прозрачните бани? До сега едно положително мнение за тях не съм видял, повечето хора или ги критикуват или някак си ги преживяват. Как па едно ревю на прочетох, което да казва "седнах на тоалетната чиния и помахах на хората в стаята, благодаря на Кемпински за луксозното изживяване". Хъх. 

 

Имаше прилично зареден минибар, с безплатни безалкохолни напитки, това определено беше бонус. Както и другите по-луксозни хотели в Йордания и тук имаше проверка на багажа на входа и ако имаш бутилка или храна или ти ги прибират на отговорно пазене или се пазариш с охраната и рецепцията. В един от дните, най-невъзмутимо си тръгнах с порция фалафели за вкъщи, на входа ме препратиха към рецепцията, а там ми казаха че айде от нас да мине, защото е традиционен специалитет, влачи. Знам че в Йордания е нормално да са една идея по-изнервени заради повечето им доста непокорни съседи, но според мен да ми приберат бутилката, защото било по-безопасно за мен просто чупи лицемерометъра. Проверих менюто в рум сървиза - бутилка Джони Уокър червен етикет - 90 динара. С данъците около 250лв. Ако искаш. 

 

В хотела само сме закусвали, закуската беше страхотна - огромен избор от сладки, солени, традиционни, западни, всякакви неща. Омлети и палачинки (в американски стил) приготвени на място също. Включително и нещо, което му викат beef bacon. Не знам колко беше beef, ама bacon със сигурност не беше. 

 

В крайна сметка, получи ни се релаксиращия престой. Леки трески за дялане също си имаше, но не мисля че са фатални. По-скоро бяха повод за дебилен хумор от моя страна, като например да се чудя дали да поискам смяна на стаята, защото на балкона има комари, а ние сме платили за петзвезден хотел. Естествено не поискахме, ама така съм гледал по филмите - че като си в петзвезден хотел, задължително трябва да си намериш повод да поискаш да ти сменят стаята и, откъде да знам, може би това да оглеждаш и сменяш стаи е част от петзвездното изживяване като цяло! Майтапа настрана, една от закуските имаше една дама на съседната маса, която специално извика уредника за да се оплаче от киселите маслини, наложи се с кротък тон той да и се извини, че такъв им е сорта...

 

И такива ми ти работи. Ще попиша и малко за Акаба като град в следващия пост...

[Nevena]

преди 13 минути , Георги каза:

Затвореният плаж на хотела е, хм, не съм сигурен дали всички хотелски плажове са такива, но е доста ограничен. Виждате ли снимката по-горе?

Двата по висока категория хотели в Акаба са Кемпински и Мовенпик.И на двата съм ходила и мога да кажа че и двата имат една и съща по големина плажна ивица.Но иначе перфектно описа хотела.За комарите ако им беше подметнал щяха да ти кажат да слагате врата с мрежа когато излизата на балкона а можвше да намажете някое комплиментари кафе,сокче или нещо от бара.

Да съжаление инфините басейна и аз като ходих беше неотоплен,но джакузито е само за възрастни и дъщеря ми беше много нещастна.

[Георги]

Преди 1 час, Nevena каза:

Двата по висока категория хотели в Акаба са Кемпински и Мовенпик.И на двата съм ходила и мога да кажа че и двата имат една и съща по големина плажна ивица.Но иначе перфектно описа хотела.За комарите ако им беше подметнал щяха да ти кажат да слагате врата с мрежа когато излизата на балкона а можвше да намажете някое комплиментари кафе,сокче или нещо от бара.

Да съжаление инфините басейна и аз като ходих беше неотоплен,но джакузито е само за възрастни и дъщеря ми беше много нещастна.

Повечко са вече хотелите, аз понеже нали ги проучвах. Освен тези има и:

 

Intercontinental Aqaba

Hyatt Aqaba Ayla Resort

Al Manara Aqaba

 

Последния е отворил лятото, ако не се лъжа, а Hyatt буквално няколко дни преди да пристигнем. Той отпадна от класацията, защото пишеше че до края на декември няма да му работят басейните и спа нещата, явно още не беше приключило всичко от строежа. 

 

Чудехме се между Al Manara и Кемпински и избрахме втория, главно заради отстъпката, която намерихме. Intercontinental беше крайно скъп за нашите дати. 

 

А за комарите, те не бяха проблем в стаята, а на балкона че не можеше да се стои вечер. Ма то какво да му стоиш на тоя балкон без чаша вино така и така 🙂

 

[Тони]

Абе не че нещо, но нашият хотел в Петра беше със същите щори към банята. А самите прозорци бяха по цялата и дължина, до вратата. Явно са нещо, което се котира. 🤣

[ven62]

преди 2 часа, Георги каза:

Стаята беше чудесна и страхотно поддържана. Личи си, че си в модерен хотел, когато има опция да вдигнеш щората на банята, с огромен прозрачен панорамен прозорец към стаята и да отвориш възможности за споделяне на доста странни неща с партньорът ти, които иначе винаги сте предполагали че са извън лимитите. Хубавото поне, е че имаше плътна щора, но сериозно, кой маркетингов гений е измислил това с прозрачните бани? До сега едно положително мнение за тях не съм видял, повечето хора или ги критикуват или някак си ги преживяват. Как па едно ревю на прочетох, което да казва "седнах на тоалетната чиния и помахах на хората в стаята, благодаря на Кемпински за луксозното изживяване". Хъх

 

В подобна стая съм спал в Амстердам - в един хотел на летището, но там нямаше опция за дискретност. Едната тръба е душ-кабина, другата - тоалетна. Снимката е правена от леглото:

 

 

Мислех, че само холандците са толкова извратени.

🙂 

 

[antea]

хаха това на снимката е все едно ще те вдигнат извънземните директно от чинията нагоре към кораба да ти правят дисекция 😀 стискаш, братче, и не посещаваш....

[Георги]

Ден 1-3: Акаба

 

И да искам няма какво толкова да ви разкажа за Акаба. Изглежда като типичното курортно градче с арабски привкус. Май има някакъв музей, има и остатъци от някаква крепост Ayla или нещо подобно...но както споменах ние бяхме решили в тези дни решенията и съчетаните с тях мозъчни усилия да са минимизирани до къде ще хапнем. По темата за хапването ще гледам да отворим нова тема, в която да оставяме ревюта на ресторанти, но честно казано като чета мненията в съседните теми едва ли има къде да сбъркаш кой знае колко и навсякъде е вкусно. 

 

Ето общо взето как изглежда Акаба в по-туристическата част - коли по улиците, заведения с надписи на английски едно до друго, че и белгийски вафли ако искате. Джамийка и гола оранжевеникава планина за фон, общо взето това е.

 

 

Като казвам по-туристическата част да не излезе, че познавам нетуристическата 🙂 Просто си личи от уличките в центъра кои заведения са по-насочени към западняци и кои са си за местните. В първия ден като се шляехме съвсем без цел и посока например минахме през едно заведение, в което всички бяха насядали с лице към телевизора, пушеха наргилета и гледаха мач на Тотнъм с някой си. Като киносалон приличаше повече от колкото на кафе/ресторант. Само местни или поне не се мяркаха западняшки мутри. 

 

Из други теми се прокрадват леки притеснения до колко е безопасна разходката из йорданските градове. За мен лично нямаше абсолютно нищо заплашително и се чувствах перфектно спокойно и в безопасност. Животът продължаваше достатъчно късно и имаше хора поне до към 11-12 вечер.

 

Но имайте предвид, че жени почти няма и почтито са общо взето туристките. Половинката каза, че не се е чувствала безкрайно комфортно гледайки навсякъде групи от по 5-6 млади и не толкова млади мъже и разбирам, ако соло дами или дамски групички не биха били съвсем спокойни.  Ще я питам пак, но мисля че това неспокойно усещане си беше заминало на второто ни излизане, докато посвикнем че тука е така. Все пак успяхме да видим дори женски фризьорски салон! Забутан в един безистен, но все пак има и такива места, като контрапункт на многобройните бръснарници, които са окупирали фронтално най-натоварените с пешеходци улици. 

 

Не сме се заглеждали по пазари и не е имало нужда някъде да се пазарим особено, така че не мога да кажа до колко продавачите са нахални. Общо взето си купихме едно шишенце с пясък и то само защото имаше обявена цена от 2 динара, иначе сигурно нямаше да спрем въобще и да се пазарим. Скучни сме. 

 

Еми това е. Айде, ето ви един залез над Израел, че постът излезе доста постничък. Следващия път може би умишлено да целя да се навирам между шамарите за да има интересни случки за разказване 🙂

 

[Георги]

Ден 4 - Wadi Rum

 

Планирането ни за пустинята беше много аматьорско. През цялото време знаех, че искаме да изкараме цял ден там и да спим, счетох че с тези изисквания ще е сравнително лесно да намерим точния за нас тур и лагер. Знаех, че нищо не се предплаща, сезонът е нисък, така че нямаше и за къде да бързаме с резервации.

 

2 дни преди да тръгнем реших все пак да погледна за какво иде реч и се оказах тотално обезоръжен от липсата на обективни критерии, по които да изберем лагера! Обикновено пуснеш едно бързо търсене, виждаш ей тоя с рейтинг 9 на еди каква си цена, друг с рейтинг 7 на подобна цена и избираш първия. В случая всички лагери имаха рейтинги около 9, а цените в booking (които в най-добрия случай са просто ориентировъчни) също не помогнаха на филтрирането. 

 

В крайна сметка реших да пиша на Rum stars и да мирясам. С тях поне имаше стабилен опит във форума и знаех, че едва ли ще направим грешка. Щеше ми се да създадем по-разнообразна база данни от препоръчани лагери, сега дискусиите се въртят основно около 2, но карай да върви. 

 

А и в крайна сметка не мисля, че има кой знае какво значение. Сега обръщайки се назад от гледна точка на изживяното, не мисля че има голяма разлика кой лагер и тур ще изберете - повечето общи точки в програмите им съвпадат на 100%, а различията са минимални. Храната на обяд и вечер също е еднаква с много леки вариации.

 

Единствената дилема е според мен за нивото на скъсване с цивилизацията, което сте готови да понесете. Личното ми мнение, е че залагам на лагер, в който няма бръмчащи климатици, генератори на ток и т.н., мисля че Уади Рум е място, което трябва да се изпита по възможност в пълна и тотална тишина. Но разбирам и хората, които особено зимата, не искат цяла нощ да зъзнат. Все пак различните хора имаме различно ниво на толеранс към такива неудобства и унифициран правилен избор в случая не съществува. Просто ако не ви пречи общата тоалетна, липсата на отоплители в палатките и евентуално да изкарате 24 часа без душ, то изберете от "тихите" лагери, в които електричеството се генерира със слънчев панел и е достатъчно за едната крушка. В анализа на предимства/недостатъци тишината на нощната пустиня за мен надвива предимствата на цивилизацията. 

 

Айде да сложа някоя снимка. 

 

 

 

Не очаквайте да ви разказвам нещо от типа на "видяхме това, след това другото, онова е от 10 в пр.н.е., а това е след 3 в.пр.н.е." Няма според мен абсолютно никакво значение. Дори тези програми публикувани по сайтовете служат единствено да събират тълпи на определени места. Места, които не се отличават с абсолютно нищо, освен с тълпите! Изворът на Лорънс. Тая скала има формата на гъба. Глупости. Да се качиш на ей това скално мостче. Хубаво, ама е забавно предимно с това как подобно изкачване по стръмна хлъзгава скала никога няма да мине в Европа от мерки за сигурност и се чудиш как не се пребиват по 10 човека на ден. Мне, изживяването на пустинята според мен е да се оставиш да бъдеш потопен в нея, лека полека, по възможност без други хора около теб.

 

Знаете, има такива филми. Започват леко и сякаш малко протяжно. Обаче без да усетиш след малко си се слял изцяло с филма и с историята, а накрая по обратния път биваш изплют като от центруфуга и залиташ на излизане от киното. Не можеш да обясниш с какво филма те е впечатлил или поне не можеш първоначално - актьорска игра, музика, сценография, все едно да коментираш нюансите на цветовете на някоя известна картина. Просто знаеш, че филма след финала му адски ти е харесал, а ако се опиташ да обясниш защо само заекваш. Още малко снимки. 

 

 

 

 

Извинявайте за дългата филмова аналогия, но нещо такова е и цялото преживяване в пустинята. И, съжалявам че не съм съгласен с хората със свръх оптимизирани графици, които правят 1-2 часа из нея и продължават в същия ден към Петра, но това е все едно да видиш началото на филма, прическата и тоалетите на главните герои, да си тръгнеш по средата и въобще да не те интересува цялостното изживяване. А за него си трябват пълни 24 часа. Да започнеш с отметките по основните места (които не са нищо специално!) преди обед, а след това лека полека да се дистанцираш, да усетиш как все по-рядко проверяваш дали имаш обхват на телефона, докато в един момент осъзнаваш, може би не веднага, че цивилизацията около теб е изчезнала. Още снимки. 

 

 

 

 

В един момент усещаш как всеки един джип е някакъв външен шум и малко разсейване, сякаш някой на същия ред в киното минава пред теб и иска да си стигне до мястото. А ти си се вглъбил и не искаш да изпуснеш и милимунда от околността. Оставил си си някакви базови комуникационни функции, максимално отвързани от главния мозък, колкото да комуникираш с другите около твоя джип, но те са колкото да не те помислят че имаш инфаркт, защото ако си сложиш на лицето вътрешното изражение, то ще е вероятно на вкаменен ступор. Снимки. 

 

 

 

 

 

 

 

Не знам дали някой друг е правил този паралел, но бих сравнил усещането с лодка в Халонг Бей, Виетнам. И там така се рееш из плоска повърхност в неестествен цвят и зад хоризонта се появяват първо силуетите на следващите каменни форми, после добиват контури, после цвят в цялата палитра на червено-розово-кафяво-жълтото (или сиво-тюркоазено-зелено в случая на Халонг Бей), после остават зад гърба ти, а нови и нови се появяват на хоризонта сякаш безкрай. Снимки. 

 

 

 

 

 

 

 

 

После следва залез, вечеря, разговори около печката и нощувка. Всичко това - турът с джиповете, залезът, разговорите около огъня за начина на живот, толкова различен от нашето ежедневие, нощната обляна от пълнолуние пустиня, дори и трите одеала в неотоплената палатка, всичко това създава един невероятен ансамбъл от началото до края и не бих пропуснал нито един компонент от него.

 

 

Щях да ви разказвам, че се засякохме с други група българи вечерта, които също са чели/писали тук, щях да ви пиша, че Ахмед не поиска да ми вземе пари на другия ден като разбра, че съм частично отговорен за българския наплив към неговия лагер, щях да пиша нещо смешно за цялата еклектика покрай тая снимка с ламаринената кутия от бебешко адаптирано мляко, подпираща небрежно капака на двигателя на камион, докато отзад наднича вързана камила...но в друга посока ме отвлече музата. 

 

За заключение ще кажа следното. Толерантен съм към чуждите предпочитания и съм наясно, че всеки си има различни вкусове. Тези от вас, които пишат тук в плановете си, че ще правят тур в пустинята 1-2 часа без преспиване, да знаете че няма да ви дудна и да ви отклонявам от информирания ви избор, но всеки път като чета мнението ви ще цъкам с език и ще въртя глава в отрицание. Зад компютъра няма да ме видите, но със сигурност го правя, знайте го.