Прескочи до съдържание

За или против екстремното пътуване


Препоръчани мнения

От самото начало на форума интересите ми са към по-предизвикателните пътувания било като отдалеченост,  сложност или екзотика.  Следя основно "техническите"  теми -  възможности за купуване на билети,  схеми с мили,  комбинации за достигане на мечтани дестинации. 

Като всеки и аз имам политически пристрастия,  които се стремя да не ми пречат в избора на дестинация. 

Двадесет и петата тема за Рим или седемнайстата за Париж или Турция намирам за полезни,  чета ги когато ми потрябва ,  но същото го има и на  много други места в родния нет. 

 

Единствено тук в бг нет пространството намирам накуп толкова информация от първо лице за места извън тренда,  и МВНР е последния източник на който ще се доверя при избор за следващо пътуване. 

 

Сирия едва ли някога ще я видя поне не и в близкото десетилетие,  но пък Куба,  Венецуела и подобни  искам да видя преди "демократизирането"  им да  го направи невъзможно. 

 

 

Редакция от Mary: Темата е отделена от дискусията за Венецуела. Тук можете да обсъждате различните начини на пътуване, опасности, рискове и т.н.

 

 

Редактирано от Mary
  • Харесвам 17
Връзка към коментар
преди 7 часа, Crazy Horse каза:

Ето един интересен сайт за Венесуела.
https://www.thebrokebackpacker.com/backpacking-in-venezuela/

 

Не знам какво казва Бронко, но от венесуелците, с които говоря в Мадрид разбрах, че в момента е доста опасно да се пътува във Венесуела. Не е само проблем престъпността, а и самите официални служители, било то митничари, полицаи или военни, които търсят начини да изкарат пари от всички, особено от туристите. А, испанка, която е ходила там лятото ми каза, че са я посрещнали доста вражебно на летището в Каракас, претарашили й целия багаж и няколко пъти я питали дали е шпионка, дали работи за испанските тайни служби и защо иска да иде във Венесуела. Това е информацията, която получавам от свидетели, а вече който не вярва и иска екстремни преживявания, на добър път. Аз продължавам да предпочитам по-спокойните дестинации.

То и средностатистическия БГ гастарбайтер да попиташ, ще почне да ти обяснява, че България е някакво супер убито и изостанало място, ама всеки, който е пътувал малко от малко встрани от "цивилизованите и спокойни дестинации", много добре знае, че сме в първата 1/10 на най-нормалните държави за живот и пътуване. Тъй че мерси за такива "доказателства".

Иначе на мене най-враждебното тарашене на багаж ми се случвало в Швейцария. А всеки път като минавам проверка на летище се чувствам най-малкото секретен шпионин, ама такова третиране, рииш ли, е съвсем демократично, нормално и правилно....

 

п.п. Ако някой реши, че тези мнения не са за тук, моля да ги прехвърли в отделна тема: "За или против екстремното пътуване" (или нещо от сорта). Благодаря.

  • Харесвам 3
  • Браво 4
Връзка към коментар
преди 8 часа, Crazy Horse каза:

Ето един интересен сайт за Венесуела.
https://www.thebrokebackpacker.com/backpacking-in-venezuela/

 

Не знам какво казва Бронко, но от венесуелците, с които говоря в Мадрид разбрах, че в момента е доста опасно да се пътува във Венесуела. Не е само проблем престъпността, а и самите официални служители, било то митничари, полицаи или военни, които търсят начини да изкарат пари от всички, особено от туристите. А, испанка, която е ходила там лятото ми каза, че са я посрещнали доста вражебно на летището в Каракас, претарашили й целия багаж и няколко пъти я питали дали е шпионка, дали работи за испанските тайни служби и защо иска да иде във Венесуела. Това е информацията, която получавам от свидетели, а вече който не вярва и иска екстремни преживявания, на добър път. Аз продължавам да предпочитам по-спокойните дестинации.

Точно по същия начин посрещат и на летището в Тел Авив. И там тарашат до дъно багажа, понякога и джобовете, отговаряш на списък от въпроси сред които е и Защо идвате в Израел, подозират че всеки влязъл турист е палестински или арабски шпионин. В Израел са добри, а във Венецуела са лоши ли?

  • Харесвам 4
  • Браво 1
Връзка към коментар

Джобили са ме и са ме обискирали на украинско-беларуската граница, от страна на Украйна. По подозрение за трафик и пренос на наркотици, само защото имам татуировки на ръцете. Welcome to Eastern Europe 😉

  • Смея се 1
Връзка към коментар

знам, че не е по темата обаче и аз имам много такива тарашения, освен Израел където ме направеха меко казано въртоглава и багажа ми беше изпратен 3 дена след мен. На Малага на летището на гише дойдоха 4 полицай и ме изкарах от летището на караулката и оп в пункта на гранична полиция който е вън от самото летище...проверка ама такава, че аз по едно време се усъмних сама в себе си дали нещо на сън не съм направила...подозрението защото идвах по море от Мароко през Гибралтар...та примери колкото щеш ...Така, че Венецуела е просто личен избор на всеки който реши и да предупредени сме...

Редактирано от giafil
  • Харесвам 3
  • Шок 2
Връзка към коментар
преди 23 минути , Tedy каза:

 Има голяма разлика между тараш с цел повишаване на сигурността и тараш с цел забърсване на 30$, 100$ и повече.

Оооо, ама разбира се, едното е супер демократично и правилно, другото е нагъл грабеж... Нищо че за първото също си цакаш доста солено. Калкулира ти се в цената на билета, ако не си наясно.

Редактирано от Meidj
  • Харесвам 4
  • Смея се 1
Връзка към коментар

Доста "горещо"се почувсвах миналата година на летище Муш в Анадола.Наивно си мислех,че ако не работи летището нощем ще ме пуснат поне на някоя пейка.

Обаче не ме пуснаха след КПП на оградата.Аз се настаних до един мост на 300 метра,но ме видяха и дойде жандармерията.Седнах в джип между двама с автомати и ме оставиха в центъра на града на 20 километра от летището.Полета за Истанбул беше към 8 сутринта и като не намерих автобус след като седях на автогарата се качих на един за Ван,който минава на 5 км от летището.Оттам хванах стоп.Полицаите се чувстваха гузни и ме черпиха чай.

  • Харесвам 4
  • Шок 4
  • Браво 2
  • Смея се 2
Връзка към коментар

Ще помоля, ако имате да казвате нещо по модерирането да го направите чрез бутона "Докладвай".

Излиза, че хем искате да пишете, хем не ви харесва мястото, заглавието или нещо друго. 🙂 

 

 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Без да съм специалист по темата, ако мястото си заслужава заради туристически забележителности и придвижването до него не е прекалено сложно, прилагам следните принципи:

- ако има луда свръхтоталитарна диктатура – да си гледат работата. Никой не е умрял, защото е пропуснал да се поклони на Ким или да легитимира Туркменистан или Саудитска Арабия

- ако има активни военни действия в района или където и да е в държавата – абсурд в момента. Сирия и Йемен ще чакат, с надежда, че това което искам да видя, ще оцелее

- ако доскоро е имало активни военни действия, но в тях не са участвали цивилни и паравоенни, а народът е мирен и му е писнало от война - проучвам как да изглеждам като турист и отивам. Обикновено заради забележителностите човек никога не се оказва първият турист след спирането на военните действия. Агдам месец след поредните сблъсъци на арменската и азерската армии се оказа уникална добавка на пътешествието в Армения

- ако е имало война някога си, но сега има официално примирие или мир и те се спазват, независимо дали преди само Х години съсед е убивал съседа си – както по-горе, опитвам се да изглеждам турист и да се държа нормално с всички. Ако презирам каузата на някоя от страните в конфликта, гледам да си харча по-малко пари при тях и да не им говоря много, например хърватите в Херцеговина

- ако има тероризъм, проучвам дали военни или цивилни са негови мишени. Ако са цивилни - значи се случва „рядко“ и няма какво да му мисля толкова. Никъде не ме е било страх от атентатори, дори в Израел. Ако мишени са военните (не ми се е случвало досега), ще гледам да не се въртя около войници и полицаи

- ако има някакъв военен режим, туристите ще са описали какво се прави, за да нямаш проблеми. Военните режими в страни с туристически забележителности обикновено не пречат напълно на туризма, защото искат легитимация на мерките им за сигурност

- ако има мир, но има някакво природно бедствие или икономически крах, довел до болести, глад, липса на ток и т.н. предпочитам да изчакам. Не ми е приятно да съм „оня, дето всичко му е наред“

При липса на неповторими туристически забележителности в пропаднала страна – ами вероятно никога в живота си няма да посетя ДР Конго, Афганистан, Сиера Леоне и Науру... тъжна работа, но не толкова за мен, а за милионите хора, които живеят там

  • Харесвам 14
  • Браво 4
  • Замислям се 1
Връзка към коментар

Никога не съм бил в  наистина конфликтна държава, а Венецуела беше намесена в контекста на определени твърдения. 

 

Като се замисля нямам интерес и от чисто туристическа гледна точка. Сирия не знам един ден какво ще е останало да се гледа,  Египет за радост отново е на туристческата карта,  Иран го смятам поне към момента за по-сигурен дори от Израел или Ливан. Пакистан,  Афганистан,  Саудитска Арабия...  хич. Северна Корея съвсем не ме влече без да ме интересуват кимчовците , както и Южна всъщност,  но знае ли човек.

Куба е страхотна,  сигурна,  гостоприемна и май това е. 

 

 

Явно ще наблягам на "белите"  държави като ми се доходи някъде. 

 

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Според мен всеки с глава на раменете може да си отговори на въпроса какво търси в дадено място и дали е готов да се примири с неудобствата (приемаме, че в наше време има достатъчно информация за всичко). Разни квалификации от рода "на тия %§*%$№ няма да им стъпя" са излишни и в този си вид няма да убедят тоя, който е решил да им стъпи...

Винаги съм смятал, че от диктатурите страдат предимно местните жители, не туристите, но явно не е задължително да е така. Сетих се за един филм - The last king of Scotland, струва си да се види

 

 

  • Харесвам 4
  • Браво 1
Връзка към коментар
On 12/14/2018 at 9:20 PM, stanimir said:

Сирия едва ли някога ще я видя поне не и в близкото десетилетие,  но пък Куба,  Венецуела и подобни  искам да видя преди "демократизирането"  им да  го направи невъзможно.

 

Аз лично не бих поставил Куба и Венецуела в една катагория. Първата е една от най-сигурните държави за туристи в Латинска Америка, а втората е най-опасната или поне сред най-опасните. В тази тема малко се бърка понятието “екстремно пътуване“ и се смесват различни категории екстремност.

 

Екстремна може да бъде дадена дестинация, защото:

1. е слабо посещавана или отдалечена.

2. има диктатура и т.н.

3. има висока престъпност.

4. има военни конфликти.

5. достъпът на туристи е ограничен.

6. могат да се практикуват екстремни спортове.

7. има екстремни метеорологични условия.

8. има много специални обичаи, религиозни порядки и очаквания за дрескод.

9. има екстремни кулинарни условия, места за спане и т.н.

 

Смесването на горните няма да помогне всеки сам да може да си определи зоната на комфорт, която иска и е слонен да прекрачи когато пътува...

  • Харесвам 12
Връзка към коментар

Ами то и "зона на комфорт" е строго индивидуално и доста разтегливо понятие. Човек знае и 2 и 200, както гласи народната мъдрост. 

Поне моята зона на комфорт е доста широчка 🙂.

Кратка илюстрация:

Стайчето, където спах в едно планинско селце - Одар в Непал. По гениално прост начин е решен въпросът с вентилация и проветряване през стените 🙂

И стайчето ми в транзитния хотел в Истанбул.

 

P1080309.JPG

P1080568.JPG

  • Харесвам 5
  • Смея се 1
Връзка към коментар

Явно съм изпуснала защо обсъждате Венецуела.

 

За Колумбия: Аз обмислях ходене до Меделин преди тълпите да са дошли. 

 

Предпочитам премерения екстремизъм. С други думи да отидем на място, където туристите не са дошли все още или временно са си отишли... 

 

Сиам Реп още когато всички мислеха, че там има война. Нямаше и градът беше едно село с 2 улици на кръст. Да си сам в Байон на изгрев е несравнимо - повярвайте. Върнахме се(голяма грешка) с децата преди година и не познах мястото. 😞 

Преди две години (по работа в Кайро) бяхме сами на пирамидите... Влязох в една гробница, където стоях сама близо час, мислейки за хората, които преди хиляди години са гравирали камъка. Несраванимо.

 

Не обичам да ми е мръсно(през цялото време) и да не мога да ям нищо никъде... В Бангладеш миналата година карах на кока-кола и крайчета на пици 3 дни. Не, мерси. 

Редактирано от Isa
  • Харесвам 4
Връзка към коментар
преди 6 минути , Isa каза:

Явно съм изпуснала защо обсъждате Венецуела. Вече не е толкова опасно там... или поне Мексико е доста по-опасно. Аз обмислях ходене до Меделин преди тълпите да са дошли. 

Може би имаш предвид Колумбия?

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Аз съм фен на така нареченото 'екстремно' пътуване и посещение на места, които са силно встрани от утъпканите пътеки. В последно време все повече ме влекат такива дестинации - къде заради ексклузивност или маниащина, къде заради предизвикателна логистика и тн.

 

Смея да твърдя, че Саудитска Арабия, Северна Корея, Еритрея и Афганистан всъщност бяха доста спокойни и сравнително безопасни - или поне аз не се почувствах особено застрашен - така че не бих ги сложил в графата 'екстремни'. Разбира се, може просто да съм имал късмет, но все пак не останах с усещане за постоянен неописуем ужас. А Венецуела - с уговорката, че ходих там през 2016 г. - също не ми се стори притеснително опасна, не много повече от Хондурас или Парагвай, да кажем.

 

В момента планирам пътуване до Сирия. Намерих изключително лесен и безопасен вариант за посещение на Дамаск (чрез приятели в Бейрут) и смятам да го реализирам догодина. Тези дни пък един съфорумец ме светна, че има реален начин да се отиде до Либия и също много се запалих. С подходяща подготовка няма невъзможни неща и рисковете се свеждат до минимум.

 

Едно нещо се убедих отдавна. Това, което се представя в медиите, в 95% от случаите е много далеч от действителността. Забелязал съм, че повечето хора се водят основно от това, което според мен е грешка.

 

Единственото място в целия свят, на което наистина се чувствах застрашен и се оглеждах на всяка крачка, беше Сомалия (Сомалиленд). Местните ненавиждаха всички бели, предполагам с добра причина, и го показваха съвсем очевидно. В началото мислех, че малко преиграват, когато на тура ми из страната ме ескортираха двама въоръжени до зъби военни, но в крайна сметка си бяха нужни...

  • Харесвам 24
  • Браво 3
Връзка към коментар

Е то след Сирия и Либия май само за Йемен се сещам, като истински гореща точка в момента.  Май другаде няма зона на активни бойни действия освен разни съвсем локални ?  

 

П. П.  Добри новини за Сирия днес,  а Дамаск мисля почти си остана "оазис",  даже по време на най-тежките години.  Има ли все още редовни автобуси от Ливан ?  Преди две години се изненадах,  като гледах разписание и хората явно си пътуваха. 

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
На 14.12.2018 г. в 21:20, stanimir каза:

Сирия едва ли някога ще я видя поне не и в близкото десетилетие,  но пък Куба,  Венецуела и подобни  искам да видя преди "демократизирането"  им да  го направи невъзможно.

За да не влизам в политически дискусии, а и без това neuromancer даде тон с филмите, ще препоръчам  и аз филми, защото не е лошо да си припомним как бяха нещата преди демократизирането, както ти го наричаш.

 

Граница
https://bg.wikipedia.org/wiki/Граница_(филм,_1994)

 

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде
https://www.youtube.com/watch?v=Jesm9io-N_s

 

  • Харесвам 3
  • Замислям се 1
Връзка към коментар
преди 8 минути , stanimir каза:

Е то след Сирия и Либия май само за Йемен се сещам, като истински гореща точка в момента.  Май другаде няма зона на активни бойни действия освен разни съвсем локални ?  

 

П. П.  Добри новини за Сирия днес,  а Дамаск мисля почти си остана "оазис",  даже по време на най-тежките години.  Има ли все още редовни автобуси от Ливан ?  Преди две години се изненадах,  като гледах разписание и хората явно си пътуваха. 

Йемен е наистина почти невъзможно да се посети в момента, предполагам в близките години ще е така.

 

Автобусите от Ливан още ги има и хората пътуват постоянно. Аз ще ходя с кола от Бейрут, живот и здраве.

  • Харесвам 5
Връзка към коментар
преди 56 минути , Георги Матеев каза:

че има реален начин да се отиде до Либия и също много се запалих.

Те и група медици бяха намерили реален начин да се отиде до Либия, и се бяха запалили.  Междувременно Сесилия и Никола Саркози се разведоха, но съм сигурен, че и с Брижит Макрон ще се спазарите за изходна виза.

 

  • Харесвам 2
  • Смея се 11
Връзка към коментар
преди 31 минути , Георги Матеев каза:

Автобусите от Ливан още ги има и хората пътуват постоянно. Аз ще ходя с кола от Бейрут, живот и здраве.

Кога това? :smile: 

  • Харесвам 1
Връзка към коментар
преди 7 минути , домосед каза:

Те и група медици бяха намерили реален начин да се отиде до Либия, и се бяха запалили.  Междувременно Сесилия и Никола Саркози се разведоха, но съм сигурен, че и с Брижит Макрон ще се спазарите за изходна виза.

 

Понякога откровено не разбирам иронията ти. Споделих личното си усещане за нещата, като не ангажирам никого с него.

преди 2 минути , Mary каза:

Кога това? :smile: 

Може би края на пролетта, зависи от доста фактори. Ако има развитие да те държа в течение? 🙂

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.