За или против екстремното пътуване

[Травеолани]

преди 22 часа, wilks каза:

 Аз не ходя самоцелно по островите за норматив, а само ако нещо ми е станало интересно точно там, и искам да го видя - случайно съм попаднал на снимка, прочел съм интересна информация, и т.н.
🙂

Много точно казано! И аз съм така.

[Crazy Horse]

@wilks, Подобно на Травеолани съм съгласен с теб. И аз очаквам пътуването да е удоволствие, да видя с кеф нещо ново, а не да се напрягам, ядосвам или попълвам нормативи. Затова ако ползвам критериите на @Topfly за екстремни дестинации, мога да кажа следното нещо:

 

1. е слабо посещавана или отдалечена. - Френска Полинезия, Сейшелите, островите Кук и Нова Зеландия. Това за мен са отдалечени и екзотични дестинации, които непремено искам да видя.

2. има диктатура и т.н. - Не ме привличат диктатури, но за нещо, което много искам да видя бих направил изключение. Примерно, бих отишъл в района на водопада Виктория на територията на Зимбабве, но не повече от това.

3. има висока престъпност. Високата престъпност ме напряга и не виждам смисъл да ходя във Венесуела или Парагвай, но бих отишъл в Мексико и Колумбия и бих се върнал в Бразилия, Аржентина и Южна Африка. Просто това са страни, в които има какво да види човек.

4. има военни конфликти. Избягвам подобни страни, но пак зависи дали цялата страна е във война или части от нея. Примерно в Йемен не бих отишъл, но в Украйна ще се върна да видя Лвов, Ужгород и други подобни места в западната й част. В Донецк и Луханск съм бил, но няма да ида пак, заради войната и защото няма нищо за гледане от моя гледна точка. В Грузия теоретично положението е напрегнато заради Абхазия и Южна Осетия, но аз нямам намерение да ходя в тези райони, а да си направя един кулинарен тур на страната и затова Грузия ми е в плановете. Пръстите си облизвам всеки път като посетя грузински ресторант.

 

5. достъпът на туристи е ограничен. Ако едно място ми е интересно, ще ида, ако ще да е с ограничения за туристи, но ако не ми е интересно, няма да ида само заради това. Примерно, аз не съм катерач-планинар и затова Непал и Бутан не са ми в плановете колкото и да се отварят и затварят.

 

6. могат да се практикуват екстремни спортове. Навсякъде може. Приятели ме канят в Австрия за параглайдинг. Да видим кога ще ме навият.

 

7. има екстремни метеорологични условия. Искам да видя Исландия. И то точно, благодарение на всичко, което прочетох за страната в Магеланци. А, иначе бягам от арктически ледове и силни жеги. То при нас в Мадрид си е екстремно всеки юли и август.

 

8. има много специални обичаи, религиозни порядки и очаквания за дрескод.

Специалните обичаи са ми любопитни, християнството, будизма, шинтоизма, индиански и други езически религии са ми любопитни. Но, аз имам едно просто правило, там, където не мога да изпия една студена бира и/или е забранено свинското, правят публични екзекуции с камъни, принуждават жените да си покриват главите, карат те да поднасяш цветя на еди кой си вожд като част от тура и дори внасянето на Библия е забранено не ходя, просто и ясно. Но, за Малдивите, примерно ще направя изключение, защото алкохол и свинско се внасят в курортите им и просто страната е толкова екзотична и красива, че няма как да се прескочи, дори ако трябва седмица да съм на вода и молитва. Но, за Северна Корея, Туркменистан, Саудитска Арабия или Еритрея не виждам смисъл да правя компромиси, с цялото ми уважение към всички посетили тези страни.

 

9. има екстремни кулинарни условия, места за спане и т.н. Ами смятам да посетя Перу, заради Мачу Пикчу и там съм готов да спя на палатка, да не ям, да се справя с разредения въздух, каквото трябва, просто защото е място, което си струва да се види. Но, не съм готов да ида в безинтересни за мен страни и да ям безвкусна храна, да спя без климатик и т.н. само и само за да си пиша една нова страна още, да кажем Беларус и Молдова. Не са ми интересни тези страни, макар че за Молдова бих направил изключение не за друго ами да поиследвам малко местната стара българска имиграция.
Като се замисля, всички магеланци сме готови малко или много да идем до някоя екстремна дестинация, ако има с какво да ни привлече.

Пожелавам на всички магеланци да си постигнат всички пътешественически мечти и се пазете, защото колкото и да не ви се вярва да пътуваш в Швейцария или Испания не е едно и също като да пътуваш във Венесуела или Северна Корея.

 

[Polina]

Сериозно се опитвате да ме объркате с това какво е екстремно и какво не. 

Аз не смятам, че отдалечеността на островите ги прави екстремни. Екзотични - да, но чак екстремни... 

Екстремно според мен е да тръгнеш от Северна Америка (Аляска) и да стигнеш до Ушуая, като Вячеслав Стоянов. Само с колело и палатка.

Или да пропътуваш от Северна до южна Африка като Александър Костадинов и Росен Михайлов, макар че те със сигурност са имали подкрепата на сериозна автомобилна компания, но има и други примери с подобни пътувания. 

Наскоро пък открих един младеж, който пътува с линейка (пригодена като кемпер) и си обикаля насам - натам... https://www.polarsteps.com/peryferie/723116-around-the-world-in-the-ambulance

Приключенско беше и пътуването на vilian, с колело, на стоп за шест месеца и 35 държави...

И въобще всяко пътуване, което го правим самоорганизирано без намесата на агенция на дадено място, си е екстремно и вълнуващо по свой си обаятелен начин. 

[stanimir]

След Италия,  която за мен е просто несравнима,  може би точно Испания е най-предпочитаното място в Европа. 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 21 декември, 2018 от stanimir

[Happy_Traveler]

И аз харесвам т.нар екстремни дестинации, но не такива, в които има война. За Сирия - и аз много исках да ида в Дамаск от Бейрут, ама викам - айде, да не притеснявам семейството си. 

 Много бих искала да посетя Либия, но има много отвличания и това ме спира. То за повечето хора и Иран е особено екстремен, а аз не съм била на по-безопасно място. В момента съм в Лахор, Пакистан и за разлика от някой африкански страни, които иначе са мирни и спокойни, не ми се налага да си крия фотоапарата, портфейла и др. на улицата, ходя си спокойно пеша дори и вечер - нещо, немислимо за Танзания например. Само с пресичането на улиците виждам зор. Бих искала да посетя Судан например. Притеснения за сигурността имам предимно за Бразилия.

[neuromancer]

преди 11 часа, Happy_Traveler каза:

Притеснения за сигурността имам предимно за Бразилия.

Че колко магеланци минаха през Бразилия... със сигурност повече, отколкото през Иран и Пакистан, пък не съм чул някой да се е оплакал.

Трябва само здрав разум и малко повече внимание и това е, но точно ти не вярвам да подходиш като някои други в Йордания 😀

Общо взето е по-страшно да се живее в Бразилия, отколкото да минеш за две седмици...

 

ПП да не е съвсем празни приказки - най-важното правило е: ако те спрат с оръжие си даваш всичко доброволно, щото спокойно може да реши да го използва. И второ, за да не ти се случват такива работи, се движиш по по-населени и не прекалено зле изглеждащи места. Тоест ако мястото почне да изглежда страшно, значи нямаш работа там. Няма да имаш проблеми, освен ако наистина не си с изключително лош късмет.

 

ППП Преди време в соц.мрежи мина един клип от охранителна камера в Бразилия, в който една мацка с голи ръце преби въоръжен бандит, но в случая тя е полицай. Т.е. както се казва "не опитвайте това вкъщи".

Редактирано 24 декември, 2018 от neuromancer

[Happy_Traveler]

Да, и в Танзания беше така... Спрат ли те - даваш, че иначе вадят по 1 мачете и стой, та гледай. Много мразех това, то не можеш да се разходиш на спокойствие, все с коли. И все без бижута, да не можеш да си облечеш хубавите дрехи...

 

Аз смятам за там да се разходя с местни, Каучсърфинг community-то им изглежда супер. 

[Йосиф Милчов]

On 12/19/2018 at 7:59 PM, Георги Матеев said:

В момента планирам пътуване до Сирия. Намерих изключително лесен и безопасен вариант за посещение на Дамаск (чрез приятели в Бейрут) и смятам да го реализирам догодина

@Георги Матеев как си/ще решиш

ваденето на визата за Сирия?

[Георги Матеев]

Преди 1 час, BlackArt77 каза:

@Георги Матеев как си/ще решиш

ваденето на визата за Сирия?

С покана от местни хора и най-вероятно изваждане на визата от посолството в София. Има обаче вариант да уредят визата и в Бейрут и направо да я взема като стигна там.

[Goal & Boss]

преди 19 часа, Happy_Traveler каза:

Много бих искала да посетя Либия, но има много отвличания и това ме спира. То за повечето хора и Иран е особено екстремен, а аз не съм била на по-безопасно място

Държавите, в които има силна централна власт (диктатура), са безопасни, даже сред най-безопасните в света, когато говорим за битова престъпност. Да те ограбят в Иран или Северна Корея граничи с невероятното. Там проблемите идват от самите власти, в случай, че човек някакси им попадне на мушката.

В Либия в момента липсва централна власт. Има племенни междуособици, правителство, уж признато от международната общност, но почти нелегитимно в държавата си. Такава обстановка е идеалната среда за всякакви престъпления, обири, отвличания и т.н. Същото е в Южен Судан.

Редактирано 24 декември, 2018 от Goal & Boss

[Topfly]

On 12/20/2018 at 11:40 AM, домосед said:

Според мен ползването на самолет, еле пък - редовен полет, елиминира качеството "екстремност" на който и да било остров.

 

Има други начини

 

https://petel.bg/41-godini-ot-podviga-na-kapitan-Georgi-Georgiev---parviyat-balgarin--obikolil-sveta-s-yahta__295935

Това също е критерий за “екстремност“, но аз лично мисля, че всяка дестинация, дейност и т.н. която се посещава, извършва и т.н. от по малко от 100-200 хиляди души годишно би могла да се нарече екстремна. Това че нещо е екстремно не означава, че непременно е опасно.

 

Пътуването с яхта при определени условия също може да бъде доста безопасна дейност. В света вероятно има над 1 милион семейства, които живеят на яхта и обикалят света без да стават сензация като като Капитан Георги Георгиев. Разбира се ако участваш в екстремни състезания и съзнателно поемаш опасностите на лоши метеорологични условия пътуването с яхта може и да е много опасно, но тогава яхтата вече не е средство да отидеш от точка А в точка Б, а просто един екстремен спорт, където целта е самото пътуване, а не дестинацията към която пътуваш.

[Фил]

За търсачи на силни усещания - много предложения за кратки полети на различни видове бойни самолети, както и полет "нулева гравитация".

A Large Selection of Fighter Jet Flights all over the World

Редактирано 24 декември, 2018 от Фичо

[Георги]

Дискусията относно посещение на Израел с печат от определени държави, както и посещение на определени държави с печат от Израел е тук:

 

 

 

[Happy_Traveler]

Защо Еритрея е включена в този списък? В диктатурите обикновено няма дива улична престъпност и хората си се разхождат спокойно по улиците, както в Куба. Това, че има репресии за граждани, критикуващи властта, не значи, че има нещо страшно за туристите.

[Anna Kalinovska]

На 23.12.2018 г. в 14:52, Happy_Traveler каза:

И аз харесвам т.нар екстремни дестинации, но не такива, в които има война. За Сирия - и аз много исках да ида в Дамаск от Бейрут, ама викам - айде, да не притеснявам семейството си. 

 Много бих искала да посетя Либия, но има много отвличания и това ме спира. То за повечето хора и Иран е особено екстремен, а аз не съм била на по-безопасно място. В момента съм в Лахор, Пакистан и за разлика от някой африкански страни, които иначе са мирни и спокойни, не ми се налага да си крия фотоапарата, портфейла и др. на улицата, ходя си спокойно пеша дори и вечер - нещо, немислимо за Танзания например. Само с пресичането на улиците виждам зор. Бих искала да посетя Судан например. Притеснения за сигурността имам предимно за Бразилия.

Отидох в Сирия от Бейрут през март т.г. И се върнах разнебитена и разцентрована.. 9 години след началото на войната. Следите от нея са разтърсващи, животът крета напук на всичко. Руснаци и американци са още там..  Не вярвам за възстановяването да стигнат и 50 години...

 

Не търсех екстремност и никак не се подготвих. Просто ми беше писнало от 2 години все да тръгвам занякъде и все да съм си тук: кога корона, кога омикрон, кога анулиран полет 24 ч. преди тръгване... И щом 15 души и водач от добра агенция тръгват, няма нищо обепокоително. То и нямаше, бяхме единствените туристи в страната и ни гледаха като полезни изкопаеми и обгрижваха като писани яйца, почти... А в посолството ни в Дамаск имаме един единствен човек - за всичко. Просто преживяното ме депресира.