Прескочи до съдържание

Как се самоопределяте, като туристи или пътешественици или и двете?


Препоръчани мнения

Публикувано:

Благодарение на нискотарифните линии, особено в Европа, а и Азия и изобщо достъпът до какви ли не промоции, много повече хора пътуват. Но, в наши дни е модерно много хора да се дистанцират от термина турист и да се наричат пътешественици. Пътешествениците смятат туристите за прости консуматори, а туристите понякога говорят с погнуса за пътешествениците като миризливи бекпекъри. От мои лични наблюдения, както и от статиите, които съм чел за отличаване на двете категории пътуващи разбирам, че пътешествениците и туристите се отличават по много фактори.

 

Облекло
Пътешествениците обличат по-евтини и удобни за пътуване дрехи, понякога дори изглеждат като местни хора и често дори не нсят фотоапарати или са доста дискретни със снимките. Докато туристите са облечени в ярки цветове, шорти, чорапи и сандали, с големи фотоапарати и отдалече си личи, че са чужденци и туристи.

 

Безопасност и сигурност
Пътешествениците са често безгрижни и безотговорни дори. Готови са да идат в страни като Афганистан, Ирак, Сомалия, Венесуела и други опасни места, не се интересуват особено от местните режими и политика и дори твърдят, че всичко негативно за подобни държави е фалшиви новини. Затова като бройка пътешествениците са по-малко и се насочват към по-непопулярни дестинации. Докато туристите, напротив, предпочитат масовите дестинации като Париж, Венеция, Ню Йорк и ако чуят нещо негативно за популярна дестинация като примерно терористичен акт в Берлин или протести в Барселона са готови веднага да си отменят полета до там, а дестинации като Сомалия или Ирак дори не им идват на ум.

 

Време и организация на пътуването
Пътешесвениците са способни да прекарат 1 месец или повече в една страна и да посещават забутани села и места и предпочитат да си организират пътуването сами, като доста често и импровизират без да имат резервации за спане и подробни планове и търсят всичко на място. А, туристите доста често имат пълен план и резервации, пътуват в група, ползват услугите на тур агенции и не обичат да се задържат дълго време на едно място. Вместо 1 месец в Австрия, те по-скоро имат 1 ден във Виена, 1 в Залцбург и на третия ден са вече в Мюнхен или Прага. Заради това туристите се хвърлят на най-популярните обекти в една страна и нямат време да се учат да плетат кошници цяла седмица в някое село.

 

Език и култура
Опитват да се научат поне няколко фрази и думи от местния език, проявяват интерес към местните традиции и обичаи, храна, култура, наблюдават всичко и се опитват да се слеят с местната среда. А, туристите говорят собствения си език или най-много английски, не проявяват особен интерес към местния език, култура или храна, а напротив очакват да получават навсякъде бургери и кола ако са американци или шопска салата ако са българи. Лично съм виждал как българин пита за шопска салата в римски ресторант. 🙂 Изобщо за туристите местните хора са просто обслужващ персонал и очакват американско обслужване в Третия свят.

 

Нагласа/Причина за пътуването
Пътешествениците искат да опознаят света по-добре, пътуват заради приключението, опита, опознаването на нови култури, а туристите са консуматори, искат комфорт и удобства, пътуват да се похвалят само в какъв скъп хотел са били, да публикуват нови снимки в социалните медии, за тях пътуването е символ на статус, затова и предпочитат плаж на Лазурния бряг, а не такъв в Албания.

 

Подготовка
Пътешествениците са чели са за дестинацията, която посещават, интересува ги историята, архитектурата, местната култура, религия, измамни схеми и т.н. А, туристите имат минимална или никаква подготовка за дестинацията, понякога дори не помнят къде точно са били. Пример - канадец ми казва, че са били на ваканция в Пунта Кана. Аз коментирам, в Доминаканската република сте били, браво. Той се провиква на жена си - Скъпа, това Пунта Кана в Куба ли беше или в Доминканската република? Или - много ми хареса чехословашката бира в Прага. Това е от американец, който в 2010 година не е осъзнал, че вече няма такава държава.

 

Покупки
Пътешествениците разчитат на спомени, локални продукти, подаръци от местни хора и разни други неща, които имат по-скоро сантиментална стойност свързана с мястото, а туристите разчитат на стандартни масови сувенири, тениски I Love NY/Paris/London/Vienna и т.н.

 

Снимки
Пътешествениците снимат пейзажи, местни пазари и други места, които ги впечатляват с обикновен фотоапарат или телефон, а туристите обичат да правят селфита, особено на топ обекти. Селфи на Айфеловата кула и Монмартр, примерно.

 

Багаж
Пътешествениците пътуват леко, без излишни неща - често раница с няколко тениски, телефон, книга и малко тоалетни принадлежности е достатъчно. А, туристите предпочитат да пътуват поне с един голям куфар с много вещи.

 

Настаняване
Пътешествениците предпочитат спартански условия, евтин хотел, хостел или дори къмпинг, а туристите предпочитат луксозни условия - 4 или 5-звездни хотели, круизи.

 

Аз смятам за прекалено гръмко да се определя директно за пътешественик, а по-скоро се дефинирам като любознателен турист. Обличам се удобно, но доста често заради ярките ми тениски и големия фотоапарат в ръка изглеждам като турист. Определено следя новините и отбягвам опасните страни, но понякога посещавам и по-опасни страни или не толкова популярни дестинации, просто защото са ме заинтригували. Обичам да организирам пътуването сам, като пътешественик, без тур агенции, но от друга страна ми харесват и круизите и предпочитам 1 ден да бъда в Хелзинки, 1 ден в Талин и 1 в Копенхаген, отколкото да прекарвам 1 седмица в краен квартал на Хелзинки,  като пътешествениците-бекпекъри, защото за мен това е губене на време. Определено се интересувам от местната култура, език, обичаи, политика, история, манталитет и няма страна, в която да съм бил без да съм се постарал да науча поне няколко думи на местния език, чета предварително за историята и културата на мястото и се опитвам да опозная света, така че в това отношение съм като пътешественик. Но, от друга страна искам да опозная само места и култури, които са ми приятни, правя и снимки на супер туристически обекти, но отбягвам селфита, пътувам с раница, но мога да купя както местна книга и ръчно изработен сувенир така и обичайни туристически дрънкулки. Сигурно и вие сте така, понякога сте туристи, а друг път по-скоро пътешественици. Какво мислите по въпроса? Как се самоопределяте?

  • Харесвам 17
  • Замислям се 1
Публикувано:

Хм, интересен въпрос... Това ме върна назад към една хладна лятна вечер край морето, в която една американка ме определи като "трипстър", щом чу местата, които мечтая да посетя. Не бях чувал думата преди, но ми хареса като идея. И наистина, пред уикенд в Париж с посещение на Дисниленд, да речем, без да се замислям бих избрал седмица в Лаос, даже ако трябва да я прекарам в работа на оризово поле:)

 

И ето ме днес, подготвям се за пътуване. Раница с най-необходимите неща - бельо и чорапи за седмица, 2 сапуна, четка за зъби, малка паста и шампоанче, с изтрити от употреба етикети, защото си ги презареждам; втори комплект връхни дрехи, с които да мога да се преоблека изцяло при нужда, и които да се съчетават добре с дрехите на гърба ми, така че да правя различни комбинации; допълнителни дрехи според сезона и мястото на пътуване - ако е в Мароко, си взимам позахабени, семпли, но удобни дънки, веднъж вече зашивани от шивач; дрехите трябва да са удобни и да не бият на очи - така че да се сливам с местните. Леко запуснат външен вид, биха казали някои, но почти без изключение хора на улицата ме спират да питат за нещо - било то на френски, руски, испански или арабски. Ако изброя всичките националности, на които са ме оприличавали - никой няма да ми повярва 😄 В последно време в раницата все оставя някакво място, където не мога да се сетя какво да сложа - така че добавям малко храна за изпът, обувам си удобни и по възможност - изпитани обувки, и поемам на път.

 

Пристигам. Никога не съм ходил в Париж, Амстердам или Венеция... така че да кажем, че пристигам в Техеран. Предварително ще съм се подготвил с основните думи на фарси: здравейте, благодаря, 1, 2, 3, ..., колко струва това? Най-вероятно имам резервация в най-евтиното място, което съм открил. Луксозните хотелски стаи за мен са еднакви и скучни, но евтиното настаняване със сигурност значи някакъв нов вид (автентично) преживяване. Важно е локацията да е добра, и да може да се спи в него. Желателно е да има баня и да са сменяли чаршафите, а ако намеря и хавлия, вече си е лукс! Случвало се е мебелировката в стаята ми да се заключава в едно, единствено легло, но все пак говорим за нощувки често под 10 лв.!

 

Резервацията ми е само за първите ден-два - достатъчно време да се аклиматизирам, да се ориентирам в обстановката, и да реша какво искам да правя. Обичам това чувство на свобода, когато не си принуден да следваш графици и да гониш разписания, а просто да се наслаждаваш на мига. Отне ми доста време, но вече смея да кажа, дори приемам безболезнено факта, че няма да успея да видя всичко в дадения град или държава. На летище "Бен Гурион" ме спират за проверка и охранителят ме пита къде ще нощувам - а сега де - в Йерусалим, но къде точно беше... имам резервацията, но ми трябва интернет. Добре, ами какви забележителности планирам да видя? Как какви - че малко ли са? Взимам си една карта и тръгвам по улиците - забележителности на всяка крачка! Намирам Покара за очарователен град? Ами оставам още един ден. Но тук наистина ми харесва! Оставам още един ден - и така: гъвкаво и свободно. Разбира се, не винаги мога да си позволя такава програма, особено при пътуване в страни с много висок стандарт, където без предварително запазени нощувки и транспорт бих си платил жестоко (в буквалният смисъл).

 

Защо съм тук? В Техеран? Искам да видя как изглеждат хората, къде живеят, как празнуват, какво обличат, с какво се хранят. Ако местните ядат с ръце - и аз ще хапна така на драго сърце; ако ядат конско месо - ще похапна и аз, въпреки, че избягвам месото. Имам доста познати, които винаги търсят добре познатото и сигурното - такива хора ще си вземат от бюфета пиле с ориз, или дори биха отишли в Макдоналдс! Аз ще опитам първо най-странно изглеждащото нещо, ще купя от супермаркета това, което никога не съм виждал, и специално ще търся местните специалитети. И ще ми харесат!

В края на пътуването Иран вече няма да е голямата зелена държава на картата, а пълнокръвно място, при спомена за което ще изскачат ред спомени от първа ръка.

 

На връщане ще си нося комплект добре запазени ирански риали за колекцията, магнитчета и картички от посетените градове, голямо знаме, ако съм намерил такова на прилична цена; капачки от изпитите бири; всякакви по-интересни карти и билети; ще съм снимал всичко, което ми се е сторило интересно, включително - доста видео; торба сладки и типична статуетка за подаръци... и така...!

 

Но всичко това не винаги е възможно. Когато пътувам в група и за малък период от време, волю-неволю ставам турист, който знае точно къде ще спи и как ще стигне до там, и това "някъде" ще е с една идея по-прилично, от колкото съм свикнал; ще правя купища снимки пред известните забележителности и дори... "селфи"-та. Със сигурност ще качвам в социалните мрежи - по ред причини, но със сигурност не (само) за да се изфукам:D Но като цяло не обичам да слагам етикети и да влизам в някакви общи знаменатели, затова да кажем, че просто съм пътуващ човек😊

  • Харесвам 12
  • Браво 7
Публикувано:

Защо е нужно да се слагат толкова дебели разделителни линии? Не може ли да ми се ходи до Ирак и в същото време да нямам против плажна почивка в Гърция? И въобще, в начина описан от теб, няма хора които да влезнат в едната или в другата категория, в описанието ти няма сиво, има само черно и бяло. 

 

За мен лично са синоними, а merriam-webster изглежда се съгласява:

 

image.png

 

 

  • Харесвам 22
  • Браво 1
Публикувано: (редактирано)

Защо всичко трябва да е черно и бяло? Къде са всички други нюанси? Защо трябва да се слагат етикети, на хората които пътуват? Нека всеки си пътува както и където на него му е кеф, по неговия си начин и стил, и според интересите си, без да осъжда другите. Нека се радваме, че имаме възможността да пътуваме по света, защото поколенията преди нас не са имали тази възможност. 

 

@Crazy Horse - постът ми не е насочен към теб, не го приемай лично, изразявам мнение по тази спорна тема 🙂

 

 

 

Редактирано от Травеолани
  • Харесвам 12
Публикувано:

Аз малко като агент за самолетни билети се чувствам, защото много познати ми звънят и ме питат за идеи и ниски цени...

  • Харесвам 6
  • Браво 2
  • Смея се 24
Публикувано:
преди 1 час, akair каза:

Аз малко като агент за самолетни билети се чувствам, защото много познати ми звънят и ме питат за идеи и ниски цени...

Аз пък като съставител на програми за пътувания на половината си познати. Имам впредвид не на идеи, а точни програми. Но ми харесва.. А иначе аз обичам и да съм турист понякога, според това разделение. Извинявайте, но то е като гроздето е кисело... не ме убеждавайте, че няма да отидете , ако имате възможност, в най-новия прекрасен хотел, а ще предпочетете хостела на едно и също място. Просто на някои места няма избор, или той е твърде скъп, и тогава ставаш пътешественик по принуда. Разбира се се шегувам, но просто не мисля, че такова разделение има.

  • Харесвам 4
  • Замислям се 1
Публикувано:

Хм, доста категории. Само дето във всяка попадам някъде по средата. За това нека ги карам подред. Облеклото ми е винаги консервативно - черен панталон с черна тениска или каки панталон с пясъчна тениска. Като свършат едноцветните тениски се случва да са в контраст с панталона, но аз си нося по много :). Но пък за сметка на това съм с големия фотоапарат. Все търся по-малък и дискретен, но все не намирам нещо, което да отговаря на изискванията ми.

 

В категорията безопасност съм по скоро от страната на пътешествениците, но тук положението е доста "сиво". Опитвам се да преценявам текущото положение. Налагало ми се е да си променям плановете заради природно бедствие, да вероятно беше излишно, времето между бедствието и моето пътуване беше достатъчно, за да са оправени повечето проблеми, но когато човек не говори езика е по-добре да не се бута нарочно някъде. Все пак пътувам за удоволствие. Като цяло смятам, че много хора, които не пътуват редовно смятат света за по-опасен отколкото той реално е.

 

Първите ми пътувания бяха точно по ден тук, ден там. Планът беше провокиран от желанието да видя максимално много за минимално време. С времето започнах да осъзнавам, че има и други начини. За съжаление времето ми е лимитирано. Иначе да, с удоволствие бих прекарал месец в някоя държава, но трябва и да се работи. Относно езиците, много трудно научавам дори няколко думи. Просто не ми се отдава, това не означава, че у нас няма по един разговорник за всяка страна, в която съм пътувал. Винаги попрочитам нещо за езика, рядко успявам да запомня дори благодаря как се казва. Гледам да се запозная с основните правила на етикета и не бягам от местната храна, даже установих, че това се е превърнало в един от основните ми мотиватори за път - опитването на нов вид храна.

Нагласата за пътуването, според мен, е единствената разлика, която разграничава един пътешественик от туриста. Това, обаче, не изключва възможността един пътешественик просто да иска да разпусне на плажа. Важна е цялостната нагласа, не конкретното пътуване.

 

Подготовката, тук нещата отново са доста "сиви". Историята почти не ме интересува, странно, като дете ме интересуваше много, но сега някак просто не ме завладява. За архитектура ми е скучно да чета, предпочитам да я гледам и снимам 🙂. Религията и културата са неща, за които се информирам, ако вече не знам нещо предварително. Като цяло, осен маршрута не планирам и не проучвам почти нищо друго. От друга страна, така и не успявам да се насиля да тръгна за някъде без предварителна резервация за всичките дни на пътешествието. Не веднъж ми се е искало да не съм го правил и въпреки това го правя всеки път. Просто ми е прекалено извън зоната за комфорт да нямам място за нощувка.

 

Почти пълен турист съм относно покупките на сувенири. Задължително си нося по един магнит от всяко място, което посетя. Рядко купувам нещо друго, освен торбата с магнити за приятелите и колегите. Но пък някой от най-готините неща накичени по библиотеката ми са нестандартните сувенири. От друга страна, пък, до сега не съм пътувал с куфар и с всяко пътуване успявам да намаля багажа или поне да го направя по-лек. Вече имам успех за едноседмично пътуване да пътувам само с ръчен багаж. За сега не съм успял да го направя за по-голямо пътешествие, но и това ще стане някой ден. При снимките съм пълен пътешественик, ама пълен. Майка ми редовно ми се кара, че правя стотици снимки, а не съм на нито една от тях. За това, от време на време, си правя по някое селфи или моля някой да ме снима.

 

И за финал на това словоизлияние, клишетата има защо да са клишета. Няма да пропусна Айфеловата кула в Париж или статуята на свободата в  Ню Йорк само защото са туристически забележителности. Най-важното е да се чувстваш пътешественик, да пътуваш заради вътрешното си желание, каквото и да е то, а не за това да се фукаш на останалите къде си бил и какво си видял. Докато правиш това е окей да се похвалиш, все пак за какво си пътувал 😉.

  • Харесвам 13
  • Браво 1
Публикувано:
преди 7 часа, Георги каза:

Защо е нужно да се слагат толкова дебели разделителни линии? Не може ли да ми се ходи до Ирак и в същото време да нямам против плажна почивка в Гърция? И въобще, в начина описан от теб, няма хора които да влезнат в едната или в другата категория, в описанието ти няма сиво, има само черно и бяло. 

 

 

преди 5 часа, Травеолани каза:

Защо всичко трябва да е черно и бяло? Къде са всички други нюанси? Защо трябва да се слагат етикети, на хората които пътуват? Нека всеки си пътува както и където на него му е кеф, по неговия си начин и стил, и според интересите си, без да осъжда другите. Нека се радваме, че имаме възможността да пътуваме по света, защото поколенията преди нас не са имали тази възможност. 

 

Ами прави сте, аз затова, когато обобщих няколко статии, които съм чел по въпроса се зачудих, защото наистина нещата не са черно-бели и като се вгледах в категориите не можах да се определя точно, че попадам само в първа или само във втора колонка, защото по един показател си турист, по друг пътешественик и наистина може днес да си в Дисниленд като турист, а утре в Лаос като пътешественик. И явно и вие сте като мен, не можете лесно да се определите в една категория.
И е вярно и това, че в последно време турист се използва едва ли не като обида и много болгъри буквално се бъзикат с т.нар. стандартни туристи. А, реално всеки трябва да си пътува както му е кеф.

  • Харесвам 3
  • Замислям се 1
Публикувано:

И от какъв зор трябва да се самоопределям ? 🙂

Малко ли са насила втълпяваните ни граници и разделителни ивици ? ...

Дразнят ме само крайните форми на тОризъм :)))

  • Харесвам 2
  • Браво 1
Публикувано: (редактирано)
преди 6 часа, Травеолани каза:

Нека всеки си пътува както и където на него му е кеф, по неговия си начин и стил, и според интересите си, без да осъжда другите. Нека се радваме, че имаме възможността да пътуваме по света, защото поколенията преди нас не са имали тази възможност. 

Прекрасен коментар!

Аз лично съм изключително благодарна и щастлива,че имам възможност да избирам кога,как и с кого да пътувам. Радвам се,когато хората успяват да организират по свой начин пътешествията си.И са удовлетворени от това!А  споделеното във форума и не само, е полезно,вдъхновяващо и много готино!

Редактирано от jungfraujoch
  • Харесвам 4
Публикувано:

аз бих искала да се самоопределя като пътешественик, но все по-трудно мога да се похваля с това. Преди време хващахме раниците и пътувахме из Европа на стоп, спяхме на палатки, виждахме какви ли не интересни места и гребяхме с пълни шепи от местните култури. Често се запознавахме с местните, та дори и спяхме по къщите им...

Сега за далечни дестинации предпочитам да пътувам организирано, а когато не се възпозлвам от услугите на туристическа агенция, резервирам предварително хотели, обикалям задължителните места и контактът с местните е минимален. 

Забелязвам също, че в списъка на задължителните ми държави са все места, които всеки посещава... 

Дали с течение на времето на съм се превърнала от пътешественик в турист?! 

  • Харесвам 4
Публикувано:

Аз се самоопределям, като човек болен от пътешественическо - туристка болест 🙂 Или  иначе казано: човек който обожава да пътува. 

  • Харесвам 3
Публикувано:
3 hours ago, akair said:

Аз малко като агент за самолетни билети се чувствам, защото много познати ми звънят и ме питат за идеи и ниски цени...

Много познато чувство 🙂

 

Що се отнася до разделителната линия между турист и пътешественик за мен основно е в организираното и неорганизираното пътуване. Туристите пътуват с агенция и не се подготвят за пътуването, докато пътешественикът се подготвя, комуникира с местните, в детайли се запазнава с много местни регулации, препятствията на пътуването и самото пътуване са поне толкова важни, колкото и посещаването на дадена забележителност и т.н.

 

Преди ерата на интернет имаше много ясна разлика между двете категории, защото не можеше онлайн да се резервира хотел, нямаше GPS с карта, нямаше онлайн ресурси, където можеше предварително да се проверят регулациите и на място трябваше да се импровизира..

 

В онлайн света двете категории малко се сливат, защото с онлайн организиране може да се елиминира значителна част от приключеската част на пътуването и без да има нужда да говориш с местните може да намериш най-доброто заведение, да се оринтираш при пътуване с градски транспорт и т.н. Интернет за съжаление почва да се превръща в един вид лоу кост туристическа агенция, която ни спестява усилия сами да открием за себе си дадена държава...

  • Харесвам 4
Публикувано: (редактирано)
преди 12 часа, Crazy Horse каза:

Пътешествениците са често безгрижни и безотговорни дори. Готови са да идат в страни като Афганистан, Ирак, Сомалия, Венесуела и други опасни места, не се интересуват особено от местните режими и политика и дори твърдят, че всичко негативно за подобни държави е фалшиви новини

 

преди 12 часа, Crazy Horse каза:

Пътешествениците са чели са за дестинацията, която посещават, интересува ги историята, архитектурата, местната култура, религия, измамни схеми и т.н.

 

Ако в някоя държава на база националността ми по паспорт ми променят присъдата от 15 години затвор на смърт (или от невинен на 15 години затвор), това политика ли е или измамна схема? Да знам дали попада в радара ми на турист или пътешественик 

 

Визирам следната новина от света на пътешествията: 

 

https://www.dnevnik.bg/sviat/2019/01/14/3374772_kanadec_e_osuden_na_smurt_v_kitai_za_narkotrafik/

Редактирано от домосед
  • Харесвам 2
Публикувано:

Според мен много от т.нар. "пътешественици" тип - спя за 2 долара, ям за 1 и т.н. го правят, просто защото нямат възможност за по-скъпи опции. Айде бе, кой иска да спи в стари места със съмнителна хигиена, моля ви се, направо са ми жалки понякога такива и после почват да плюят Африка, Азия и т.н. какво било бедно, ама ти си чергар, затова, не ти е виновна държавата.

Аз бих се определила като пътешественик, но не поставям здравето и живота си в такъв краен риск. Планувам детайлно само ако някой ще е с мен и времето ни е лимитирано, иначе не. Ходя си на Каучсърфинг като си избирам много внимателно хостовете. Има държави, в които бекпакинга и евтиното спане са пълна простотия, както и пътуване с евтин местен влак. Например Индия. 

Обаче пък виждам магеланци, които го правят и са супер щастливи, нищо не им пречи и не мрънкат. Ей това е пътешественик, а не онзи, който ще спи за 2-5 долара на гадно място и после ще обижда държавата, това е чергар.

 

Например аз във Виетнам се забих в някаква къща за гости и се оказа зад един див пазар в Хо Ши Мин, баш зад food street. Аз съм си виновна, не че там няма хубави места, не съм преценила добре. Все пак си е Азия. 

Всеки човек си има някакво минимално равнище на комфорт.

А за това с пътешественика и туриста - при мен е обратното, бавно като че ли се превръщам в турист, едно време исках само на стоп без план и посока, ама като се научиш на глезотийки и изгодни опции за допустими суми - трудно се връща назад. 

П.С. Никой конкретно не искам да обидя с поста си, дано сте ме разбрали правилно.

  • Харесвам 5
  • Браво 2
  • Замислям се 1
Публикувано:

Има и една трета категория - пътници. Качиш го на самолета - лети. Заведеш го в хотела - спи. Дадеш му манджа - яде :smile:

  • Харесвам 3
  • Смея се 12
Публикувано:
преди 37 минути , домосед каза:

Ако в някоя държава на база националността ми по паспорт ми променят присъдата от 15 години затвор на смърт (или от невинен до 15 години затвор), това политика ли е или измамна схема?

Това със сигурност е дискриминация. Само че от текста не ми стана ясно дали са сменили присъдата само защото е канадец

Публикувано:
преди 1 минута , neuromancer каза:

Това със сигурност е дискриминация. Само че от текста не ми стана ясно дали са сменили присъдата само защото е канадец

Да. Заради щерката на оня големец.

Публикувано: (редактирано)

И аз съм някъде по средата. Категорично организирам всичко сам и съм бюро справки и идеи за приятелите. Бих ползвал организиран транспорт, само ако ми е по-изгодно като време и пари. Няколко години подред самостоятелно организирам и водя по една автобусна екскурзия из балканските страни.

При мен всичко е предварително резервирано или платено, защото нямам излишно време. Знам точно какво и къде искам да посетя и видя. Ходя с малко багаж(вече само с раница) и не ме вълнуват местните езици, хора и обичаи. По възможност не ползвам таксита, а местния обществен транспорт. Ако може, спя в евтини хотели, стига стаята да има баня. Спя и в хостели и къщи за гости, ако няма избор или хотелите са прекалено скъпи. Не че не мога да си ги позволя, просто ми се струва, че не си заслужава, защото винаги късно се прибирам и рано излизам. Плащал съм от 6-7 до 60-70 долара на човек в двойна стая. Това е извън Европа, защото в западните държави няма много евтини хотели.

Обичам промяната на пейзажа и повече от 1-2 дни на едно място ми омръзва. Не бих стоял 1 седмица в Лаос или в краен квартал на Хелзинки в никакъв случай. Не нося фотоапарат и не си правя селфита, но снимам много с джсм-а.

Ходя и в страни и места, които някои смятат за опасни, но не и в онези, където има военни действия. Пробвал съм, но аверът, с когото обикновено пътувам е против. 

Редактирано от GeorgiD
  • Харесвам 5
Публикувано:

Има ли значение къде, как и за колко пари пътуваме(те), ако го правите за удоволствие? Според мен - не.

Всеки пътува според интересите и възможностите си. 

Има държави и държави. Има ситуации и ситуации. Рамкирате нещата, а не бива.

  • Харесвам 9
Публикувано:
10 minutes ago, Happy_Traveler said:

Има държави, в които бекпакинга и евтиното спане са пълна простотия, както и пътуване с евтин местен влак. Например Индия. 

Обаче пък виждам магеланци, които го правят и са супер щастливи, нищо не им пречи и не мрънкат. Ей това е пътешественик, а не онзи, който ще спи за 2-5 долара на гадно място и после ще обижда държавата, това е чергар.

 

 

Мрънкащи туристи има във всички категории и аз не бих ги нарекъл пътешественици, независимо дали спят за 2 или за 2000 долара на вечер. Пътешественикът е открит към всякакви култури и лесно се адаптира към средата.

 

Аз лично съм пътувал само в първа класа в индийски влак, но честно казано съжалявам, че не изпробвах как пътуват пътуват обикновенните индийци. Спането в скъп хотел и пътуването в първа класа изолира човек от околната среда и прави пътуването малко като гледане на телевизия. Хем виждаш реалността, но ти си извън нея... На мен лично най-ярките ми спомени от пътуванията са ми били, когато съм успявал да се смеша с местните хора.

Има случаи когато луксозното пътуване е също пътешествие, като пътуване с Ориент експрес например, но в повечето случаи няма никакво разлика между това в Хилтон в Ню-Йорк, Делхи или София си отседнал.

 

Повечето хора в света са бедни и изолирането в унифицираната среда на богатите, често лишава пътуващия от това реално да опознае държавата която е посетил.

  • Харесвам 7
Публикувано:
преди 10 минути , GeorgiD каза:

и не ме вълнуват местните езици, хора и обичаи

А какво те вълнува, за да пътуваш? Пейзажи? Природа? История? Нещо друго?

  • Харесвам 2
Публикувано: (редактирано)
преди 2 часа, домосед каза:

А какво те вълнува, за да пътуваш? Пейзажи? Природа? История? Нещо друго?

Пейзажи, архитектурата, историята (аз съм историк 🙂) известните забележителности, храната. Хубави плажове, шнорхелинг, да ходя на топло през зимата, да видя и посетя нови места. Но не ми се учат местни езици(които ще забравя) и не ми се занимава с местните ХХХХ (извън Европа), защото каквото трябва съм го прочел предварително. Също така не обичам и да ползвам гидове.

Редактирано от chandni
Моля без епитети.
  • Харесвам 1
Публикувано:
преди 5 минути , Topfly каза:

и прави пътуването малко като гледане на телевизия. Хем виждаш реалността, но ти си извън нея...

Аз продължавам да се гордея с избора си да гледам падането на топката в 00:00 часа на Нова година на Таймс скуеър в Ню Йорк по телевизията в топла хотелска стая на 58-ма улица. Реалността от 6 часа наблъскан с няколко десетки хиляди други пътешественици на улицата при -11 градуса (Целзий), без да се брои вятърът, ми се стори прекалено реална 😮

  • Харесвам 6

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.