дневник Исландия през зимата - или три дни с лед, сняг, сияния и много усмивки

[Tonyco]

На 12.02.2019 г. в 20:43, Rainy каза:

Тихо преглътнах и се молех датчиците да не блокират запалването на джипа поради неизправност на колата, защото таблото до последно светеше като коледна елха... 

 

...с новината, че така джипът ще се заключи сам, като е без движение в него. 

 

😁

Датчиците няма да блокират запалването, но ще досаждат прилично дълго време.

 

Колата се заключва когато потеглиш, на място с работещ двигател няма да се заключи. Ако си отключил с дистанционното и не отвориш врата след време се самозаключва, но това е без работещ двигател.

Редактирано 14 февруари, 2019 от Tonyco

[Гост]

преди 2 минути , Tonyco каза:

Датчиците няма да блокират запалването, но ще досаждат прилично дълго време.

 

Колата се заключва когато потеглиш, на място с работещ двигател няма да се заключи. Ако си отключил с дистанционното и не отвориш врата след време се самозаключва, но това е без работещ двигател.

Възможно е. Нямах желание да проверявам 😄 

 

Веднъж ми се е самозаключвала кола под наем - не с работещ двигател, просто спрях и излязох от нея. И гледах тъпо, когато след 20 секунди тя каза - щрак. Някакъв луд късмет беше, че дистанционното беше в мен... 

[Mary]

Бавно, бавно … като в зимни условия продължавам с разказа.  

Следващата набелязана точка в програмата е Bruarfoss Waterfall - не голям водопад, но пък много красив! Този изумителен син цвят на водата се получава от дълбокия процеп, в който попада.

Веднага давам една снимка, а после ще се обяснявам.  

 

 

Тази и другите снимки на водопада са направени от мост, който е направен наскоро, но навремето там е имало естествен скален мост и от него е дошло името на водопада, който е разрушен през 1602г.

 

Това е най-трудно достигнатата ни цел в Исландия. И не защото е на някакво сложно място, а достъпа до водопада в зимни условия не беше лесен за нас.

Предварително бях прочела доста неща как се стига до там, включително и обясненията на @ven62 - много подробно е описал, но … неприложимо при нас.

 

Давам нашите лутаници, че бяха хем трагични, хем комични!

Достъпът до водопада според картите е възможен от три места!!! Ха ха хаха - блажени са вярващите!

Показвам една схема - отбелязала съм с кръгчета и номерирах "възможностите"

 

 

И понеже винаги на път сме с поне две навигации, в случая двете даваха различен път за достъп: Моята даваше №2, тази от колата даваше №3, а Вен беше описал достъпа през №1.

Движейки се по пътя първо минахме покрай №3 - имаше път покрит целият със сняг. Подминахме го и решихме да проверим как е положението на другите места.

Стигаме до №2 и от там ни се присмива ярко оцветена бариера. Подминахме я и се отправихме към №1 - тук даже и на картата се вижда бариерата, която беше спусната за да ограничи достъпа. И имаше поставена указателна табела със стрелка да продължим за водопада.

Продължихме и … нищо - сняг и сняг, и сняг... Видяхме един паркинг, от който път нямаше - сега вече предполагам, че това е мястото, където да си оставите колата и да ходите 2-3 километра до водопада. Тогава не го знаехме. Ето го на картата:

 

 

Не ни удовлетвори видяното и направихме обратен завой с идеята да видим предложения маршрут от навигацията в колата - №3, като минавайки покрай №2 видяхме бариерата полу-спусната и две коли се мотаеха покрай нея.

Завихме по този път(№3) :

 

И смело продължихме да вървим напред - някакъв сняг ли ще ни изплаши?! 

Всичко беше добре, докато "каката"(да се разбира навигацията), не каза на ей това място: "Завийте наляво!"

 

 

Алоооооу, какво ляво бре?! Вряно е, че сме с джип, ама не сме със снегоход!

Продължихме още малко напред и видяхме, че и този път не води до целта - започнахме да се отдалечаваме. Обратен завой и пак сме в изходната позиция.

Продължихме на бавен ход вече да оглеждаме всичко, без да гледаме в навигацията.

На №2 забавихме и гледаме … няма я бариерата!  Еха, веднага го разтълкувахме като покана да влезем. А бариерата тъжно лежеше в снега отстрани...

Силно предположих, че това е частен път, а сега вече съм сигурна, но наистина на място не можахме да измислим друг вариант и затова продължихме по пътя.

Срещнахме едно семейство и ги попитахме да водопада - обясниха ни, че трябва да минем по една пътека. Оставихме колата на едно по-широко място и продължихме около 5-10 минути пеша. 

А там наистина е много красиво!

 

 

 

 

След кратко лутане в снега налучкахме вярната пътечка и стигнахме до водопада. Струваше си усилията. Много е красив:

 

 

 

На връщане видяхме и табелата, която указваше, че наистина това е частен път:

 

 

Виждате ли сърцето до нея?! Любовта е навсякъде! Честит празник!

 

И още една от любимите ми къщички - сам съм и други няма в околността:

 

 

Благополучно се върнахме до колата, а бариерата още лежеше нещастна в снега. Тръгнахме си с някакво странно чувство - доволни, че видяхме това толкова красиво място и някак замислени, че не го направихме по най-легалния начин...

Сега официално прочетох, че поради нашествието на туристи достъпа по този път е забранен.

Остава варианта да се остави колата на паркинга до пътя и от там пеша да се извървят тези 2-3 километра...

 

Вече бяхме доста изостанали с времето, затова по най-бързият начин се запътихме към Thingvellir National Park.

Тук е мястото с най-много пътеки за обикаляне, но ние не се възползвахме - мразовитото време ни караше да погледнем бързо и да се скрием на топло в колата.

Има няколко паркинга. Ние използвахме номерирания като 2 - там на табелите го пише. Изненадани бяхме от надписа, че това са платени паркинги. Попитахме един шофьор на туристически микробус и каза, че се плаща на инфо-центъра, което ние бяхме пропуснали да направим. Понеже вече беше станало вечер, та нямаше никакъв контрол. Как е по друго време на деня и в други сезони - нямам представа.  

Thingvellir е място с особено историческо значение за Исландия.

 

 

Така изглеждаше в този ден мястото, където са се събирали всички народни избраници:

 

 

Интерес за нас представляваше още един водопад - Öxarárfoss - висок е около 13 метра, но интересното тук е, че това не е съвсем естествен водопад. Според историците през 9-ми век е преместено коритото на река Öxará, за да осигури вода за членовете и посетителите на исландския парламент.

Намира се в разлома между двете тектонски плочи, които ясно си личат на снимката:

 

 

През зимата е възможно напълно да замръзне. Е, при нас не беше напълно, но достатъчно за да придаде друго измерение на думата водопад...

 

 

Друго интересно нещо е, че почти веднага след водопада, водата завива на 90 градуса и тръгва между двете тектонски плочи.

 

 

 

Непосредствено пред водопада всичко е много замръзнало, но не липсваха ентусиасти да се покатерят за да се снимат с леда. Опасно е и трябва много да се внимава.

 

 

Доволно уморени по ей това пътче:

 

 

С ей такива гледки:

 

 

... се запътихме към хотела(къщата за гости).

И тази вечер имаше сияние, но поради голямата облачност не беше нещо впечатляващо:

 

 

Следва...

 

[ven62]

преди 3 часа, Mary каза:

…

И понеже винаги на път сме с поне две навигации, в случая двете даваха различен път за достъп: Моята даваше №2, тази от колата даваше №3, а Вен беше описал достъпа през №1.

...

 

Сега, като гледам и картите и снимките май и аз съм имал предвид №2.

Дано не сте се забавили много благодарение и на мен.

Важното е, че сте го намерили.

Водопадът е наистина много красив.

 

...

Айде, чакаме продълженията,

@Rainy, не ми се скътавай … включвай се и ти. Става още по-интересно с различните нюанси, които имате за едно и също преживяно.

 

 

[Mary]

Преди 1 час, ven62 каза:

Сега, като гледам и картите и снимките май и аз съм имал предвид №2.

Дано не сте се забавили много благодарение и на мен.

Важното е, че сте го намерили.

Водопадът е наистина много красив.

 

...

Айде, чакаме продълженията,

@Rainy, не ми се скътавай … включвай се и ти. Става още по-интересно с различните нюанси, които имате за едно и също преживяно.

 

 

Твоят пътепис ни беше много полезен.

Ами аз по описанията ти го оприличавам на 1, ама може и да бъркам. 🙂 

Във всеки случай е важно да се знае, че на 1 и 2 има бариери, а от 3 няма път с кола поне през зимата. 🙂 

 

Днес вече ще празнувам, та утре ще пиша повече.

[ven62]

преди 31 минути , Mary каза:

... 🙂 

Във всеки случай е важно да се знае, че на 1 и 2 има бариери, а от 3 няма път с кола поне през зимата. 🙂 

 

...

И другото важно, което трябва да се знае - с бариери, без бариери, дори и без път - този водопад не бива да се пропуска.

 

 

[Гост]

преди 5 часа, ven62 каза:

 

@Rainy, не ми се скътавай … включвай се и ти. Става още по-интересно с различните нюанси, които имате за едно и също преживяно.

 

Е, как ще се скатавам... Такива едни нюанси разказвам 😁 

Но ако по някое време, на 2-ри февруари, те е сърбяло четирибуквието, да знаеш - от нас е било 😄

Но наистина водопадът си заслужаваше бъхтането... Благодаря ти!

[chandni]

преди 7 минути , Rainy каза:

ако по някое време, на 2-ри февруари, те е сърбяло четирибуквието, да знаеш - от нас е било

Точно на 2-ри февруари не е много ясно от какво може да го е сърбяло... 

[ven62]

преди 12 часа, Rainy каза:

...

Но ако по някое време, на 2-ри февруари, те е сърбяло четирибуквието, да знаеш - от нас е било 😄

...

преди 11 часа, chandni каза:

Точно на 2-ри февруари не е много ясно от какво може да го е сърбяло... 

 

Оспамихме хубавата тема, но не мога да се въздържа:

Важното е, че не ме е боляло...

 

------------

Две модераторки сте - ако прецените махнете простотиите.

[П.Кръстев]

преди 16 часа, ven62 каза:

И другото важно, което трябва да се знае - с бариери, без бариери, дори и без път - този водопад не бива да се пропуска.

Повтаряйте, повтаряйте как не трябва да се пропуска...

При нас имаше табела пред пътеката с мостчето, че е затворена заради свлачище и може да се мине "down the main road", при което обикаляхме над 1 час пеша и не успяхме да намерим друг маршрут.

[Tonyco]

Внимателно разгледах описаното от ven62, N:1 се намира на 1 км от отбивката с път 355 за която ven62 говори в неговия пътепис, N:2 е на 2 км от там, та предполагам е имал предвид N:2, на гугъла там не се вижда бариера, но явно са сложили в последствие, ще видим лятото как ще е. На N:1 ясно се вижда бариерата. 😀 И според мен път N:2 е най- подходящия, по N:3 ми се вижда, че няма как да се стигне до водопада. 

[Mary]

преди 16 минути , Tonyco каза:

Внимателно разгледах описаното от ven62, N:1 се намира на 1 км от отбивката с път 355 за която ven62 говори в неговия пътепис, N:2 е на 2 км от там, та предполагам е имал предвид N:2, на гугъла там не се вижда бариера, но явно са сложили в последствие, ще видим лятото как ще е. На N:1 ясно се вижда бариерата. 😀 И според мен път N:2 е най- подходящия, по N:3 ми се вижда, че няма как да се стигне до водопада. 

Сега удобно настанили се пред компютъра е лесно да размишлявате кой е най-добрият път.  Дерзайте!

Аз също четох внимателно обясненията на Вен и част от обясненията наистина се припокриват на карта! с път 2, но … реално не беше така.

Може да не се вижда бариера на път 2, но все пак това е заснето преди време.

 

В действителност бариера има - просто за наш късмет някой явно я отнесе или тя се счупи в краткото време докато обикаляхме отсечката между 1 и 3.

Най-сигурно е, че на паркинга, който е обозначен като официален ще може да се спре и да се продължи пеша 2-3 километра.

При нас този вариант беше изключен, защото температурите бяха минус 10-12 градуса, а снегът в изобилие...

[Tonyco]

Да, да ако има бариера и на N:2 лятото като ходим, ще оставим колата на паркинга и ще го дръпнем пеша.

[ven62]

преди 14 минути , Tonyco каза:

Внимателно разгледах описаното от ven62, N:1 се намира на 1 км от отбивката с път 355 за която ven62 говори в неговия пътепис, N:2 е на 2 км от там, та предполагам е имал предвид N:2, на гугъла там не се вижда бариера, но явно са сложили в последствие, ще видим лятото как ще е. На N:1 ясно се вижда бариерата. 😀 И според мен път N:2 е най- подходящия, по N:3 ми се вижда, че няма как да се стигне до водопада. 

Да, сега съвсем съм сигурен, че съм описвал №2. А в пътеписа съм пояснил как няма смисъл да се ходи до №1:

"Важно е още в началото на разклонението от път 37 да пренебрегнете табелата сочеща Bruarfoss. Тя не води наникъде т.е. води по един черен път (около 500-600 м) успоредно на път 37, след което пътя свършва - има струпани камари с пръст. Възможно е този път да води до водопада през лятото, но през зимата не е достъпен"

 

Абе, добре съм си обяснил, ама вие като сте си "шматки".

Браво на вас, че сте били упорити и сте го намерили.

[Mary]

Взехте да скучаете явно, та я да ви дам още теми за размисъл.  

На следващата сутрин станахме още по-рано с идеята да разледеним колата по-бързо и да тръгнем още в сумрак, че дълъг ден ни чакаше - а нямахме точен план - докъдето стигнем в светлата част на деня и после се връщаме. Реално имах подготовка с неща за гледане за още един ден, ама ще ги видим по друго време и в друг сезон.

Времето обаче ни изненада с промяната - пак беше студено, но само минус 2-4 градуса, които като няма вятър направо си бяха екстра!

За щастие и колата беше разбрала, че е по-топло и нямаше лед никъде, та веднага потеглихме с @Rainy.

Най-почиствания път в Исландия е №1, е по него тръгнахме, ама да кажа, че има и такива участъци:

 

 

Това беше като подготовка за следващия път, който ни чакаше:

 

 

Да направя едно отклонение - знам, че повечето не се интересуват от това какви са пътищата, но поне за нас беше изненада да разберем, че много от тях изобщо не са почистени и доста отклонения са само от лед - в случая е точно такова ледено отклонение.

А целта ни беше тази: Хм … снежец ли казах, че има на пътя?!

 

 

Това е Keldur - една от малкото запазени торфени къщи в Южна Исландия.

Фермата Келдур е историческо място - през 12-ти и 13-ти век е бил едно от именията на един от най-мощните кланове в Исландия, клан Оди.

Тук се намират едни от най-старите оцелели сгради от този вид в Исландия. Освен фермата е имало и още други сгради: ковачница, селскостопанска постройка, конюшня, складови помещения.

В Келдур са намерени останки от 16-18 селски къщи. Торфените къщи са били преустройвани много пъти. Сегашният вид са добили при последното възстановяване, след големите земетресения през 1896 и 1912 година.

Националният музей на Исландия е купил старата торфена ферма през 1942 г. и сега фермата е част от Националния музей на историческите сгради.

За съжаление не беше отворено за посещение вътре, а гледахме само отвън. Работи само лятото от 1-ви юни до 31-ви август от 10 до 18 часа.

Освен постройките на фермата, имало е и други помощни помещения, както и тунел, който е свързвал фермата с реката(на една от снимките се вижда - малък отвор подобен на къща над водата).

Там има и църква, построена от полицай Гудмундър Брайнолфсон през 1875 година. Тя също беше затворена е я видяхме само отвън.

 

 

Повечето снимки, които предварително бях видяла са от летния период - мястото изглежда съвсем различно тогава.

Но ето и нашият зимен поглед:

 

 

 

 

 

Много ни хареса и съжаляваме, че не можахме да надникнем и вътре.

Време е да тръгваме, но поглеждайки назад, видяхме борбата на слънцето с облаците в розово:

 

 

Не знам защо, но на мен исландските църкви са ми особено фотогенични! Още повече, че обикновено не са в някакво голямо населено място...

Бях си харесала една - Breiðabólstaðarkirkja - и тръгнахме към нея. Тук съм почти сигурна, че без джип изобщо нямаше да можем да изгазим този сняг:

 

 

Но пък църквата задоволи мерака ми. Много е красива, нали?!

 

 

А в другата посока пред погледа се откриваше тази гледка: Смразяваща, нали?!

 

 

Продължихме към поредния водопад, а покрай пътя имаше в изобилие животни:

Кончета:

 

 

Крави(не са такива красавици като швейцарските им посестрими, но и те живеят на чудно място):

 

 

И накрая видяхме две очарователни исландки на коне:

 

 

Попитахме ги дали можем да ги снимаме, а те ни дариха с усмивки!

 

Водопадът, който привлече вниманието ни при подготовката е Gluggafoss.

Не е от най-популярните места и малко туристи идват към него. Ние доста време бяхме сами, после дойдоха едни фотографи.

Паркира се непосредствено преди водопада - като завиете от път 261 и още 200-300 метра се кара и има място за паркиране.

 

 

Интересното при този водопад е, че водата се излива през каменна арка(в случая не се вижда много добре, защото има много лед), но този водопад с това е уникален - арката и начина по който реката преминава във водопад - издълбавайки почвата(това няма как да се види зимата).

Ако се вгледате в следващата снимка може и да видите арката:

 

 

И вода + лед в една красива комбинация:

 

 

В обратната посока се виждаше тази ледена красота:

 

 

Накъде продължихме?!

Следва…

 

[Гост Гост 23*6]

On 2/14/2019 at 9:03 AM, Rainy said:

Възможно е. Нямах желание да проверявам 😄 

 

Веднъж ми се е самозаключвала кола под наем - не с работещ двигател, просто спрях и излязох от нея. И гледах тъпо, когато след 20 секунди тя каза - щрак. Някакъв луд късмет беше, че дистанционното беше в мен... 

Ако е била с безключово палене, е възможно да се заключва като отдалечиш ключа от колата над определено разстояние .... 

[Гост]

преди 18 минути , georgebg каза:

Ако е била с безключово палене, е възможно да се заключва като отдалечиш ключа от колата над определено разстояние .... 

Такава беше. С бутон. Още сънувам кошмари с тази кола и това пътуване.

 

Първо, Goldstar в Tenerife ме гледаха леко подигравателно, когато не видях, че дръжките на задните врати бяха качени на “мишниците”.

 

Второ, при първо спиране - докато се опитвам да намеря смотаният адрес, и колата се заключи. Дистанционното беше в мен, не знам ако беше в колата, дали тя щеше пак да се заключи, щото ключ нямаше - както ти правилно отбеляза. Но изстинах... 

 

Трето, заваля сняг. И по пътя за Тейде - вместо да се наслаждавам на Канарското време, едва управлявах танцуващото Рено, по-скоро едва го свалих на асфалт. И се присещах за тези “танци” в Исландия, плюс че и Реното тогава почна да пищи, че ще спре, щото гумите нямат сцепление... 

 

Зъбоболът няма да го споменавам, че съвсем ще вляза в off-topic 🙂 Въпросът беше, че изобщо не оспорих хипотезата на @Mary дали може или не може джипът да се заключи. Просто изхвърчах с мръсна газ... 

 

 

Редактирано 15 февруари, 2019 от Гост

[patilana]

@Mary прекрасно се вижда арката.  Вдъхновяващи снимки! 

А тези кончета дали може да ги поязди човек? 

[Mary]

преди 13 минути , patilana каза:

А тези кончета дали може да ги поязди човек? 

Със сигурност може, защото съм виждала такива оферти, но ние не сме пробвали. 

Времето ни беше твърде ограничено, та кончетата ги гледахме само от далече. 

Но като се сетя за опита ни с @Rainy в Куба и се чудя дали не сме направили добра услуга на кончетата?! 

[Гост]

преди 17 минути , patilana каза:

@Mary прекрасно се вижда арката.  Вдъхновяващи снимки! 

А тези кончета дали може да ги поязди човек? 

Може. Както каза @Mary, 

 

преди 2 минути , Mary каза:

Със сигурност може, защото съм виждала такива оферти, но ние не сме пробвали. 

Времето ни беше твърде ограничено, та кончетата ги гледахме само от далече. 

Сега... Не съм сигурна дали причината е времето, или уменията ни от Куба 😎 обаче като знам @Mary как беше се подготвила за там със специален ездачен екип, а сега за зимни условия не ми се мисли... 

😄 

[patilana]

@Mary , ще споделиш ли, моля, къде ги гледа тези оферти за езда и ако си запомнилa горе - долу цената, те моля да подходиш към осведомяването ми, по някой от следните начини :

Ако е "исландска " - използвай - Провери след като си взела хапче срещу тахикардия.

Ако е висока - използвай - Прегледай, когато се чувстваш щастлива .

Ако е поносима - използвай - Ето ти линк.

Ако е горе - долу - използвай - Времето ни беше малко, но иначе ...

 

Много съм благодарна предварително.

Иначе, ездаческите ви опити съм ги чела. То ездата в БГ не е като езда извън нея. Трябва да се отпуснете все пак. Никой не се е родил научен. 

[Mary]

преди 5 минути , patilana каза:

ще споделиш ли, моля, къде ги гледа тези оферти за езда

Офертите са абсолютно навсякъде. Аз съм ги виждала докато правех програмата.

Най-ниската цена е около 70 долара за един час, а за два часа е малко повече от сто долара.

Най-високата … не съм запомнила, но това бяха пакети с много дни и включени разни други неща.

Ето един сайт.

И още един.

[Гост]

Да оставя и моята единствена снимка на Сиянието - изровена днес от апарата. През прозорец, на минус 15 - апаратът не искаше да снима 😄 

Но можете да ми вярвате, едно от най-уникалните неща е, които съм виждала! Ще си завлека дупето някога и до Tromsø и/или до Svalbard да го гледам пак... Винаги ще съм благодарна на @Mary, че ме събуди... 

 

Редактирано 17 февруари, 2019 от Гост

[ven62]

преди 8 часа, Rainy каза:

...

Но можете да ми вярвате, едно от най-уникалните неща е, които съм виждала! Ще си завлека дупето някога и до Tromsø и/или до Svalbard да го гледам пак... ...

 

И аз, и аз.

[Mary]

Да продължа с разказа.

Пътуването от едно място до друго също е удоволствие. Пред очите ни непрекъснато минават прекрасни гледки дори и през зимата.

 

 

 

 

Следващата ни спирка е Seljalandsfoss - намира се на река Seljalandsá, която идва от ледника Eyjafjallajökull - а него си го спомняме всички с избухването на едноименния вулкан през 2010 г. и това предизвика хаос на летищата в Европа. Водопадът е висок около 60 метра и по принцип може да се заобиколи - да се мине зад него. Казвам по принцип, защото през зимата това е невъзможно.

Тук вече беше пълно с народ. Разбира се, това е една от топ-забележителностите, но е трудно да се насладиш на гледката...

 

 

 

От пръските, които се виждат на предишната снимка, се образува изключително хлъзгав лед особено в близост до водопадите, но и на други места. То всеки лед е хлъзгав, но тук структурата е на бабунки и от това е още по-трудно да се пази равновесие.

 

 

Затова но много места може де се видят следните табели:

 

 

Аз предварително бях прочела за това и си купихме от Амазон най-евтините котки от този тип. Много съм доволна от тях.

Една малка подробност има - точно тук все още ми бяха в раницата, та се измъчих невероятно да не се пребия докато направя няколко снимки от по-близо.

 

 

Наблизо има поредица от водопади, като по-известен е Gljúfrabúi, но през зимата не е толкова впечатляващ.

 

 

И следващата ни цел беше още един водопад: Skógafoss - това е един от най-големите водопади в Исландия - височината му е около 60 метра и ширина около 25 метра.

Казват, че при слънчево време, заради многото пръски, които се образуват от падащата вода, се формира дъга. Е, ние нямахме шанса да я видим, защото времето беше доста мрачно...

Има стъпала, които позволяват да се изкачите и да видите водопада от високо, но ние не се възползвахме - твърде хлъзгаво ни се видя.

 

 

 

 

Понапръска ни и този водопад, попързаляхме се на леда и тръгнахме в посока на Sólheimajökull - впечатляващ глетчер(четвърти по големина в Исландия и най-южният). Около десет километра дълъг и два километра широк, а средната дебелина е около двеста метра. Смята се, че най-старият лед е на възраст около 600 години.

Предимство е, че този ледник е близо до главния път и се стига бързо(въпреки, че навигацията на колата ни стресира здраво, като даде време за пътуване в тази отсечка от близо 40 минути). Има удобен паркинг.

 

Оказа се доста трудно за снимане на глетчер + сняг. Не може да се предаде красивия син цвят на леда, без да стане всичко синьо...

 

 

За съжаление, както всички ледници в Исландия, Sólheimajökull се свива бързо. Изглежда, че тази промяна вече е необратима и е последица от изменението на климата. Може да изчезне в рамките на десетилетия. Ето каква табела имаше там:

 

 

И докато все още го има, ние му се порадвахме, доста отблизо го наблюдавахме и снимахме, снимахме …

 

 

 

 

Предлагат се различни турове за разходка из ледника. Понякога даже се образували ледени пещери в него.

Ние не правихме тур, защото времето ни беше ограничено, но доволно се разходихме в ниската и по-високата част около ледника.

И тук има хлъзгави участъци, та наличието на котки е голямо облекчение.

 

Следва…

 

Редактирано 21 февруари, 2019 от Mary