дневник Исландия през зимата - или три дни с лед, сняг, сияния и много усмивки

[traveler]

Дали защото наскоро четох,че напоследък е в ход програма за залесяване, ми правят впечатление дърветата в Исландия.Или в снимките от предишните пътеписи не са влизали в кадър?

И какво правят тролчетата и другите подобни през зимата?😉

[ven62]

В момента, traveler каза:

Дали защото наскоро четох,че напоследък е в ход програма за залесяване, ми правят впечатление дърветата в Исландия.Или в снимките от предишните пътеписи не са влизали в кадър? 

И какво правят тролчетата и другите подобни през зимата?😉

Не са влизали, защото ги няма. Според мен @Mary и @Rainy са полагали специални усилия за да намерят дървета и да ги снимат.

Ако залесят Исландия, ще се загуби не малка част от чара й. За екологията - не знам.

Редактирано 18 февруари, 2019 от ven62

[Mary]

преди 3 минути , traveler каза:

Дали защото наскоро четох,че напоследък е в ход програма за залесяване, ми правят впечатление дърветата в Исландия.Или в снимките от предишните пътеписи не са влизали в кадър?

И какво правят тролчетата и другите подобни през зимата?😉

Понеже и аз четох, че няма много дървета, а ние минахме през места, където определено имаше дървета, та съм ги снимала.

Даже имаше местности като гора - с борчета и други дървета:

 

 

 

преди 7 минути , ven62 каза:

Не са влизали, защото ги няма. Според мен @Mary и @Rainy са полагали специални усилия за да намерят дървета и да ги снимат.

Ако залесят Исландия, ще се загуби не малка част от чара й. За екологията - не знам.

Ха ха - Вен, не сме ги търсили специално, но както казах не подбирахме само главни пътища. 

[ven62]

преди 24 минути , Mary каза:

Понеже и аз четох, че няма много дървета, а ние минахме през места, където определено имаше дървета, та съм ги снимала.

Даже имаше местности като гора - с борчета и други дървета:

 

 

 

Ха ха - Вен, не сме ги търсили специално, но както казах не подбирахме само главни пътища. 

Да, за Исландия "като" е ключовата дума.

Вероятно, сте на същото мнение - Дървета като цяло няма, и там където ги има - правят впечатление.

Руса, некльощава мадама в арабско кафене. Същото е.

Редактирано 18 февруари, 2019 от ven62

[Mary]

Да взема да се забързам малко...

След глетчера отново излязохме на път 1, който за пръв път виждахме толкова чист:

 

 

Тръгнахме в посока  на Dyrhólaey, но за съжаление пътя до там е все още затворен:

 

 

Пеша може да се стигне, но предвид силния вятър и студеното време се отказахме да ходим пеша и продължихме към паркинга до Kirkjufjara beach, откъдето се откриват чудни гледки и в двете посоки. Единствено арката не се вижда.  

 

 

 

Предполагам, че в хубаво време може да се направи чудесна разходка тук, защото има пътеки, но при нас … снимки, вятър, вятър, снимки и сме готови да тръгваме.  

След кратко пътуване вече сме на Reynisfjara Beach - тук вече има още повече хора - катерят се по камъните, опитват се да пробват водата отблизо, въпреки многото табели от този вид:

 

 

Сега морето не беше от най-бурните, но все пък често вълните изненадваха и идваха доста навън на брега:

 

 

 

А мястото е очарователно - тук сякаш отблизо се запознаваш със стихиите - шума от морето е някак завладяващ - слушаш, гледаш и не можеш да се наситиш на това...

 

 

 

 

Ето ги и скалите, по които се катери народа за снимки във всякакви пози:

 

 

 

От това място може да се види арката, до която пътя беше затворен:

 

 

И разбера се, че трябва да има и църква наблизо:

 

 

Опиянени от стихията на морето, тръгнахме към Вик, като решихме това да е последната спирка за деня. Времето беше доста напреднало, а деня през зимата е кратък.

 

 

 

Отделихме внимание само на църквата и поехме в посока към къщата ни - добро решение се оказа, защото само след няколко километра времето се промени рязко - заваля сняг, видимостта намаля, пътят вече изглеждаше така:

 

 

 

 

Нормално пътувахме, но с по-ниска скорост. Все пак с @Rainy май се прибрахме първи в къщата, защото джакузито на двора беше свободно, а ние понамръзнали се цял ден навън, с удоволствие сипахме по едно вино, седяхме в горещото джакузи, радвахме се на снега, че дори и излизахме за да се овъргаляме със сняг и после пак в джакузито с питието. Ееееех, блаженство!

 

 

И понеже цялото пътуване беше с идеята за сияния, да покажа и днешното - нищо особено, понеже отново беше облачно и валеше сняг:

 

 

Следва...

 

[Mary]

Време е да довърша започнатото преди съвсем да съм забравила подробностите.  

Сутринта рано се измъкнахме от леглата с @Rainy и след освежаващо кафе поехме по обратния път - това беше последният ни ден - всъщност половин ден в Исландия.

Бяхме си резервирали час за Синята лагуна в 9,00 и понеже си има доста път до там, още по тъмно тръгнахме. Пътувахме спокойно, като пак избрахме пътя по крайбрежието покрай Eyrarbakki и Grindavik, въпреки че навигацията упорито искаше да ни заведе по път 1.

Беше сутринта в понеделник и покрай градчетата имаше по-интензивно движение, а по път 1 направо се беше върволица от коли.

Пътувахме нормално, въпреки тук-там заснежения и заледен път, като наближавайки лагуната вече имаше и мъгла.

Стигнахме навреме в Синята лагуна и оставихме колата на паркинга пред нея.

 

 

Минаваме по пътечката:

 

 

И през входа и касите, към съблекалните:

 

 

 

Вижда се на входа, че има разделение за различните типове билети - ние бяхме с най-евтиния(който съвсем не е евтин) - получихме на касите по една кърпа и ни сложиха гривна на ръката, с която гривна си заключваш шкафче и после си го отключваш. Показала съм как изглеждат повечето шкафчета, но имаше и малко по-големи, където да се събере и малко куфарче, но наистина не бяха много. Нашия багаж си остана в колата. В съблекалните разбираемо е забранено да се снима, затова само една снимка на моето си шкафче, когато нямаше хора наоколо. А като казах хора … в този ранен час си мислех, че едва ли не ще сме сами, а то навалицата беше голяма. Едва си открихме свободни шкафчета. Предвидливо си бяхме облекли банските още в хотела и сега ни остана само да минем през душа и да задоволим нетърпението си и да се потопим в тази известна Синя лагуна. Има два изхода към лагуната - единия е топъл - т.е. от сградата направо влизаш постепенно във водата и излизаш навън. Ние избрахме главния вход/изход и понеже навън беше доста студено, та си ходихме завити с кърпите до отвън и ги закачихме на закачалките пред сградата - безспорно беше удобно, но не го препоръчвам през зимата - даже на снимката се вижда, че има съвсем малко кърпи отвън и да ви кажа има защо - като си тръгвахме кърпите ни бяха направо заледени - наистина с лед, понеже бяха мокри след душа, а както казах стууууууууд беше.  Та не правете като нас през зимата - оставете си кърпите вътре в сградата.

 

 

Сега ще се върна отново на мъглата - е, на талази се носеше почти през цялото време и трябваше голямо дебнене за да се направи някаква почти нормална снимка.

 

 

Водата е доста топла и в комбинация с мъглата беше трудно за дишане понякога.

В цената на билета имахме включена маска за лице и питие.

В басейна наляво е помещението, където ти дават маска, която да сложиш на лицето си. Не се усеща особен ефект докато си с нея, но е доста силна и ако просрочиш времето от 10-15 минути лицето става доста червено. След това кожата става чудесна!

Ето го павилиончето с маската:

 

 

Намазахме се и ние като всички наоколо и започнахме полека да се оглеждаме, но ориентацията беше трудна, защото понякога нямаше видимост и на метър около теб.

Постояхме, поснимахме се в идиотски вид и чак като свалихме маските тръгнахме да търсим къде са питиетата.

А те са точно от другата страна - на дясно от входа.

 

 

Рейни пи шампанско, а аз вино:

 

 

Така и така съм на пиенето, та ще спомена, че под едно от мостчетата има чешмичка с чудесна и студена исландска вода:

 

 

И пак ще се върна на мъглата:

 

 

и към мъглата ще добавя топлата вода и затрудненото дишане - дори един път аз лично излязох навън, че направо не ми стигаше въздух, но за един човек явно е било изненадващо, защото го изнесоха на носилка:

 

 

А линейката беше дошла почти до водата:

 

 

Та не подценявайте комбинацията от топла вода, мъгла и тежкия, наситен с водни изпарения въздух.

Аз доста се чудех какво правят тези служители, които непрекъснато ходят по пътеките и наблюдават басейна, като ги заподозрях в какво ли не, а то било елементарно - следят да няма хора в затруднено положение като горепосочения. Надявам се всичко да е завършило добре за човека.

 

А ние продължихме с обиколката в лагуната в търсене на изгрева:

 

 

Това му беше на изгрева - после потъна в мъглата...

 

Много беше странно усещането в лагуната - хем ти е топло, хем косата ти замръзва почти. Някаква странна смесица от ледено и горещо усещане. Не съм сигурна, че бих си го причинила отново в такова време. Като цяло съм доволна, че я видях и тази атракция, но не ме беше пълноценно - заради мъглата и изпаренията от водата нито снимките са прилични, нито усещането беше wow...

И завършвам с една моя снимка, та да е ясно, че и аз бях там:

 

 

 

Казах вече за замръзналите кърпи, но бързо-бързо отидохме под душовете, където разбира се вече имаше опашка от насладили се на лагуната и тръгващи си.

На душовете има шампоан и балсам за коса, че след водата в лагуната, косата става направо неузнаваема и то не в добрия смисъл на думата.

В съблекалните има сешоари, та не е проблем да се изсуши и дългата коса.

 

Затоплени и с освежена кожа на лицето се настанихме в колата и поехме към летището, като преди това трябваше да върнем колата.

Нямахме никакъв проблем с връщането - погледнаха я без много да се напрягат - дори нашата кола отзад беше здраво нахвърляна със сняг, но нямаше проблем.

После на автобусчето и към летището. Сравнително рано се озовахме там, та имахме време да се помотаем из магазинчетата, да хапнем и да налеем вода в термосите(има чешми с чудесна питейна вода пред тоалетните).

Тръпнехме от вечерта още да не се повтори ситуацията с анулирания полет и на връщане, но нямаше изненади този път и самолета вече ни очакваше.

Насладихме се на снежната Исландия и от въздуха:

 

 

 

По разписание кацнахме на Т5, но заради сменения полет имахме и променен терминал, та трябваше да си търсим колата на паркинга на Т2.

С безплатното влакче се придвижихме до там, после с автобуса до паркинга и най-накрая намерихме колата на Рейни, която ни закара до уютния ѝ дом.

 

На другата сутрин мен ме очакваше още един полет - до София.

Насладих се от въздуха и на снежните Алпи:

 

 

А Витоша плахо надничаше над облаците:

 

 

С това писаниците ми за чудесното ни пътуване до Исландия приключват.

Това беше само едно бързо надничане към тази очарователна страна и силно се надявам да мога да я видя за по-дълго време в някое лято.

 

Благодаря за чудесната компания на @Rainy!

 

Всеки е добре дошъл да задава въпроси и тук.

 

[Tonyco]

Чудесен пътепис. Само не видяхме снимките с маските на лице за, които споменаваш 😉 

[Mary]

преди 11 минути , Tonyco каза:

Чудесен пътепис. Само не видяхме снимките с маските на лице за, които споменаваш 😉 

Наши снимки с маските ще се въздържа да пускам, но ето една с непознати хора:

 

 

Маската е леко зеленикава и като се огледаш наоколо и видиш всички в този вид чак смешно ти става.

[Tonyco]

Зелени като Гринч 😁

Ето една моя с маска от миналогодишната Турция с колелото. Последния ден в Истанбул на бербер да ми върне нормалния вид след изгнанието в турските планини, реши и маска да ми сложи 😂🤣

 

[ven62]

@Mary,

Хм-м, спестила си това-онова.

Джакузита, вино, звезди, …, Северно сияние, лагуни и … нищо за суровите, високи и руси, исландски мъже.

А и @Rainy си трае многозначително...

 

[DenitsaS]

С удоволствие чета разказите за зимна Исландия 🙂 Не знам кога, но ще трябва и аз да отида в този сезон. Слагам си и Breiðabólstaðakirkja в списъка, много ми хареса. Супер, че сте намерили време за Skálholt и Keldur - Исландия не е само уникална природа, но и уникална история и култура 🙂 Относно горите - програмата за залесяване тече от доста години вече и може да се каже успешно. Който не вярва да се разходи до Öskjuhlíð в покрайнините на Рейкявик (точно зад Perlan), чудесна малка горичка има там 😉  Близо до Oddi също има малка гора, която е по-близо до нашите представи. Иначе големите гори са в източната част на острова. Иначе вица за исландската гора сме го писали многократно 😀

 

 

[Mary]

преди 1 минута , DenitsaS каза:

Не знам кога, но ще трябва и аз да отида в този сезон.

А ние с нетърпение чакаме да отидем през лятото за да направим сравнение.

Но зимна Исландия е уникална и остана завинаги в сърцето ми.