дневник Как се "опъват каиши" в Доломитите? (ретроспективен фотодневник)

[master_of_germs]

Ден ЧЕТВЪРТИ

 

Каприле - проход Фалцарего - хижа Анджело Дибона (2083 м н.в.) - хижа Камило Джусани (2561 м н.в.) - връх Тофана ди Родзес (3225 м н.в.) и обратно

...пешеходен преход - 4 часа изкачване + 3 часа спускане.

...шофиране - по 55 минути в посока.

 

Този ден е неделя и прогнозата е добра. Така че ние с @mary_shery тръгваме нагоре да изкачваме трихилядник. Нещо, което досега не сме правили.

@ruwenzogy е изкачвал и два пъти по-високи върхове, така че няма какво да се доказва. @sndos пък трихилядниците ги използва за стартова позиция да се спуска със ски. Така че те ще са на собствена програма с леки маршрутчета и лифотве за гледки.

 

Вече сме влезли в режим на ранно ставане и потегляме с Белия лебед. Пак през пасо Фалцарего и надолу в посока към Кортина. Отбивката за хижа Анджело Дибона е малко след отбивката за Чинкуе тори, по която бяхме преди два дни. Пътчето за Дибона е тясно, а на два км преди хижата става и черно. Но с малко повече внимание е проходимо за всякакви коли. А коли паркирани пред хижата вече има. Паркингът е безплатен. Ние с @mary_shery слизаме и ключовете от Белия лебед са връчени на @sndos с наставления да внимава (щото той не спира да ни обяснява, как няма такъв случай някой да не е получил глоба след шофиране в Италия).

 

Хижа Дибона е стартова за два важни маршрута. Единият е изкачването на Tofana di rozes, а другият е обиколката на същия връх. Тази обиколка, обаче няма нищо общо като трудност с обиколката на Лангкофел, която бяхме направили предния ден, нито с обиколката на Трите Чими, която ни предстоеше на следващия. Обиколката на Тофана ди родзес е вероятно по-трудна дори от качването на върха, не по-малко продължителна и с поне хиляда метра обща денивелация в доста труден терен, който на доста места има опънати въжета за осигуровки, а на едно място трябва да се премине по "стълба" от дълги метални клинове, забити в скалата вертикално един над друг. Известна е като стълбата на Минигел (Scala del Minighel).

Хубавото на тази пътека е, че минава и под западната стена, и под внушителната южна стена на върха.  Това всъщност е най-интересното и на трите Тофани. За разлика от всички други легендарни върхове в Алпите и Доломитите, които впечатляват със своите северни стени, при Тофаните километър високите отвеси са откъм юг. И въпреки, че Тофана ди родзес е най-ниската от "трите сестри", то нейната стена е най-стряскащата. За късмет на планинарите като мене, обаче, Тофана ди родзес е единствената от трите, която може да се качи по "виа нормала", както казват в Италия на маршрутите, за които не се изисква оборудване за виа ферата. Не че липсват ферати. По южната стена нагоре има поне двайсетина маршрута за алпинисти. НАй-високата от Тофаните е средната - Tofana di mezzo. Тя представлява интерес за алпинистите, които тръгват по ферати от хижа Джусани, а е много посещавана и от всякакви кашкавал-туристи, понеже до нея има лифт, който тръгва от Покол, няколко км по-надолу по пътя в посока Кортина. Горната лифтова станция е само на някакви си петдесетина метра от върха., като горе има бар и панорамна площадка. От Тофана ди Мецо може да се стигне до задната Tofana di dentro по два маршрута виа ферата. единият е класическа ферата по подсичащ отвесната стена, а другият е въже, опънато по ръба между двата върха, нещо подобно на минаването на Кончето в Пирин у нас. Тоест, постижим е и без осигуровки.

 

Но да се върнем към Тофана ди родзес. От Rifugio Dibona се тръгва по добре утъпкано чакълесто пътче, което е направено да обслужва по-горните хижи Дука д'Аоста и Камило Джусани. Пътчето е със солиден наклон и вътри серпентини и влиза в седловината между Тофана ди Родзес и Пунта Ана по склона на Тофана ди Мецо. Първо минава покрай Валон ди Тофана, откъдето тръгва и едно лифтче, което снабдява хижа Джусани с провизии. Не може да се ползва за превоз на хора.

 

 

 

 

Малко по-нагоре е разклонът за кръговата пътека, която най-напред се отбива и към една малка пещера, която може да служи като заслон в лошо време. Нашата пътека обаче е нагоре. номер 403.

 

 

Все още е рано и околните върхове се открояват добре в ясния въздух

Този гребен е Крода да Лаго, зад него почваме да виждаме все повече от Монте Пелмо

 

Продължаваме нагоре по серпентините. Ако беше по нашите баири, щеше да е по-зле от най-отвратителната порта-душевадка в Пирин. Италианците обаче са си направили и укрепили солидно пътче.

 

 

 

Влизаме в Портата между Torrione Dibona и Punta Ana и се обръщаме за снимка.

 

 

Точно зад портата има постройки от изоставена хижа. Единствената такава, която видяхме в Доломитите.

 

След пет минути стигаме и до Rifugio Camillo Giussani.

Ето го уеб-сайтът им с описани начините, по които може да се стигне до нея

https://www.rifugiogiussani.com/en/approach-rifugio-giussani/

 

 

Тази хижа (за разлика от Дибона, която е частна) се стопанисва от Италианския алпийски клуб (CAI) съответно там важат отстъпки за членове на алпийски дружества, които могат да нощуват за 15 евро в стая или за 13 евро в туристическа спалня. Обмисляхме я като вариант, но понеже освен качването и обиколката на Тофана ди Родзес в района няма изобилие от нормални маршрути, а и не е малко качване, се отказахме да нощуваме там.

 

Хижите в Доломитите отвътре могат да се опишат с две думи - качество и уют. От себе си добавям и "горещ шоколад" 😄 

 

 

 

 

 

 

Отвън има доста масички и там не е забранено да консумираш собствена храна. Вътре също може, но срещу скромна таксичка от 3 евро.

 

Гледка към масива Фанес отсреща през долината Вал Травенандзес

Това е Тофана ди Родзес. Към него няма официална маркирана пътека с номер, а само на места по скалите са нарисувани точки със синя боя. До хижата сме минали първо под Южната стена, хижа Джусани е откъм изток. Подсича се източната страна на пирамидата на върха, после се изкачва по северния ръб. Всичкото това е по доста сипеи, в които са се изровили множество "пътечки" от многото хора, които са се изкачвали. Опасни места, където от сипеите камъни да се сурват върху качващите се отдолу, обаче, нямаше толкова много. Само на едно място се притеснихме по-сериозно, защото докато се качвахме отгоре вече слизаха голяма група словенци, добре че, нямаме езикова бариера и разбираме чудесно виковете им "ПАЗИ! КАМЕН!" 😄 

Така, при изкачването "въртим" върха от три страни и сме възнаградени с променящи се панорами. Само откъм Западната стена нямаме работа и в тази посока ще гледаме чак от върха.

 

 

Докато се качваме, зад нас остават другите две Тофани в характерен комплекс, а по билата им има някои интересни формации като прозорчета.

 

 

 

 

При излизането на северния ръб вече пробвам и панорама с трите Тофани заедно. Далеч по-добре е да се снимат трите наредени една до друга от позицията на Лагадзуой, която вече бяха заели @ruwenzogy и @sndos.

Затова още гледки от наоколо.

 

 

Това са Масивите на Мармолада и на Селла

 

Последната отсечка по ръба. Малко над опасния участък с пързалящите се камъни. Тук най-много се затъва в чакъла по сипея.

МАлко под върха имаше и участъци с още топящм се тънък лед.

 

На върха се засичаме с още една сериозна група словенци, които са развели знамена. И ние вадим трибагреник и магеланско знаме, да видят че, че си имат "мала конкуренца" 😉 Тия снимки са ми на телефона, и на фотоапарата на @mary_shery, надявам се, че и тя ще качи, ама като знам колко е заета сега, вероятно ще е след половин месец.

 

 

Следват дълга серия снимки от Tofana di rozes към околните върхове, долини и масиви в тази част на Доломитите:

 

Масивът Сорапис (най-висока точка Punta Sorapis - 3205 м н.в. -  номер 10 по височина в Доломитите) и Кортина д'Ампецо под него

 

Сорапис, Антелао и Пелмо

 

С доста зуум - Антелао - "Кралят на Доломитите" (3264 м н.в. - втори по височина масив и трети по височина връх, ако Пунта Пениа и Пунта Рока в Мармолада се броят отделно)

 

Кадър над ръба на групата Фанес към групата Пуец-Одле

 

Това е платото на масива Селла с характерния палатковиден профил на Piz Boe - 3152 м н.в. Вляво отзад е Catinaccio d'Antermoia - най-ниският трихилядник в Доломитите и първенец на групата Катиначо (Розенгартен). Вдясно над платото се е опнала "дългата скала" Сасолунго (Лангкофел) 3181 м н.в.

 

Любимата на фотографите група Одле с голям зуум.

 

Част от Фанес

 

"Ледената кралица" - Мармолада - 3343 м н.в. (Пунта пениа... и малко по-ниската Пунта Рока (3309 м н.в.)...Номер 1 и 2 в Доломитите). Вдясно, доста отделен, но част от същата група е Гран Вернел - 3210 м н.в - той пък е номер 9 в класацията на най- високите доломитски върхове.

 

Надолу над южната стена на Тофана ди Родзес

 

Монте Чивета (3220 м н.в.) пак е в сянка. Тя пък е на осмо място в класацията по височина.

Долу вляво са "петте кули" Cinque torri; над тях в сянката е Нуволау, вдясно огрян отгоре е Аверау. Изглеждат толкова странно, гледани отгоре...

Монте Кристало (3221 м н.в.)... (и седми по височина в Доломитите)

Любимият ми кадър на Тофана ди дентро (3228 м н.в.) и Тофана ди мецо (3244 м н.в.)

Едва ли има какво да добява повече. В няколко кадъра бяха хванати десетте най-високи върха в тази планина... и не само.

 

Надморската височина обаче не е най-важното

МАлко по-долу снимаме Монте Пелмо, известен сред алпинистите като "Тронът господен" - 3168 м н.в./ Вдясно е по-малкото му братче - Пелмето (2990 м н.в.), а под него стърчат Чима Амбрицола (2715 м н.в.) и Крода да Лаго (2701 м н.в.)

 

 

 

И за финал - един верен помощник на хижарите на хижа Камило Джусани

[ruwenzogy]

Не, не.... За финал е прекрасната снимка на Мариелка......

[master_of_germs]

преди 23 минути , ruwenzogy каза:

Не, не.... За финал е прекрасната снимка на Мариелка......

Ами не за първи път ми се разбъркват снимките и някои остават в края на поста, когато си мисля, че съм ги сложил по рано. Вероятно аз нещо не правя, както трябва...

В тоя случай обаче финалът се е получил много по-добре отколкото го бях замислил 🙂 

[ruwenzogy]

преди 16 минути , master_of_germs каза:

Ами не за първи път ми се разбъркват снимките и някои остават в края на поста, когато си мисля, че съм ги сложил по рано. Вероятно аз нещо не правя, както трябва...

В тоя случай обаче финалът се е получил много по-добре отколкото го бях замислил 🙂 

Е , да  - няма да сравняваме едно магаре с Мерито,.....я

[Граф Вронски]

@master_of_germs, страхотен разказ! 👏

 

Имам няколко въпроса. 

1. Какво е "виа нормала" и "виа ферата"? (май не успях да ги разбера)

2. В случая с падането на камъните и вика - късмет е, че няма езикова бариера. Но какво да извикаме при по-глобален случай? Attention? (may be?)

3. Как запомни всичките имена? 😄 (аз не помня имена и бъркам имената на хората, пък какво остава за тези)

 

[ruwenzogy]

Няколко думи и повече снимки за въпросния ден, в който се разделихме с Дани и Мери.

С колата отидохме до хижа Дибона, откъдето те поеха по дълго мечтания маршрут.... В интерес на истината, и на мен ми се искаше, но като видях какво е нагоре ми се изправиха косите..... /после, по техните разкази, се оказа, че не било толкова страшно/.. но, ние със Стоян си имахме други приоритети.  Той си седна в хижата да си пийне едно кафенце със щрудел, докато аз обикалях за някоя и друга  впечатляваща панорама...

После с колата се изнесохме до прохода Фалцарего. Там гледаме народ много, и всеки поема по пътя си... Аз решавам, по най-малкото съпротивление, по една пътечка лека и приятна - нанякъде си... Оказва се чудесно преходче за около 2 часа , с невероятни панорами към Тофаните и Лангьозой.... Намираме и едно езерце, където е още по-красиво... И така , времето си минава в леки и приятни разходки....

Малко след обяд хващаме лифта - само нагоре /12,30 Е/. За нула време сме на горната лифтова станция, откъдето има невероятни панорами към Тофаните и почти всички високи върхове от тази част на Доломитите....

Стоян гледа с бинокъла към Тофана ди Розес и ми вика  " Ей там са нашите, страшен ръб, много опасно...

Добре, че не сме там и не опъваме поредния каиш....'

Горе стояхме повече от час и се кефихме... До връхчето има около половин час изкачване. Решихме да слизаме пеша, за да видим тунелите от войната. Но и това не се оказа правилния вариант.  Там се ходи с каски, въжета и други алпийски снаряжения.... та ние по пътеката около 2 часа надолу... Напрежение за краката, пръстите, мускулите.... ама като знаем нашите приятели на какъв хал са и какво катерят, направо сме си на шест...

После ги прибрахме с колата ......бирата... и  леглата....

 

 

 

 

[master_of_germs]

@Граф Вронски

1) Виа нормала си е нормален туристически маршрут, за който нямаш нужда от осигуровки.

Виа ферата (буквално "железен път") е маршрут, който е оборудван с приспособления - метални въжета, и клинове, стъпала или цели метални стълби, забити в скалите, висящи мостове и др. При преминаването на ферата трябва да се носи като минимум каска и "седалка" от ремъци, които да обхванат кръста и бедрата в горната им част. Към седалката се закачат едно приспособление от две въжета с карабинери в свободните си краища, с които катерачът се захваща за металното въже, така че, ако се изтърве, да не падне , а да остане закачен за въжето. Когато се стигне до кол, за който са завързани две въжета или пък до междунните забити колове/клинове с халки, през които преминава и се опъва металното въже, тогава първо се откача единият карабинер и се прехвърля на въжето от другата страна на клина. После се прави същото упражнение с другия карабинер. Целта е във всеки един момент да има поне един карабинер, с който да си се осигурил към металното въже или стъпало. Понеже трябва да се държиш за въже, добре е да носиш и ръкавици с полупръсти. Допреди да се появят в продажба тези "виа ферата сетове", и седалката, и прусеците катерачите си ги правеха от въжета. Връзването на най-различни видове възли е първата стъпка в обучението по скално катерене.

Разбира се, някои от по-лесните виа ферати, където има само опънато въже над скален ръб, може преспокойно да се преминат без никаква екипировка, като просто се държиш с ръце за въжето. Да речем, както в Пирин на Кончето. Доста планинари не смятат такива маршрути за ферати, оттам идва объркването. Лично аз предпочитам да казвам "лека ферата", за тоя тип въжета, където екипировка не ти е необходима, и съответни "тежка ферата", където без екипировка не става.

Във форума има хора, които много по-точно и разбрано биха могли да обяснят в детайли. Моят опит в скалното катерене е съвсем минимален - и то отпреди двайсетина години. Дал съм обещание пред себе си и семейството си, че никога повече няма да се захвана с него, и е от обещанията, които не се нарушават.

 

2) Ако събориш камък под себе си - викаш, без да мислиш! Каквото и да е, на какъвто и да е език, и нечленоразделен вик върши работа, стига да викаш силно. Важното е да привлечеш вниманието на хората отдолу, за да имат секунди за реакция.

 

3) Не знам, аз винаги съм имал талант да помня всякакви ненужни никому глупости. За разлика от повечето хора тук, почти никога не сядам да си пиша програми, адреси и др. при подготовка на пътуване. Всичко го изравям от главата си на момента. Същото нещо с географските карти. Сега вече има онлайн и офлайн карти, джипиеси, но винаги съм разчитал най-много на запаметената предварително информация в главата си. Но и по принцип - няма начин някой да си е взел изпит по анатомия или микробиология, без да знае наизуст имена на хиляди кости, мускули, нерви... или микроби. На тоя фон

имената и надморската височина на няколко върха са дребна подробност.

Аз даже чувствам, че изобщо не бях особено подготвен с информация за точно това пътуване. В последните месеци преди пътуването бях много ангажиран, включително с други пътувания (само три дни преди да тръгнем се бях прибрал от командировка в Москва). Повечето маршрути в детайлите им този път ги беше проучила @mary_shery. Маршрутът за изкачването на Тофана ди родзес, обаче, съм го проучвал много по-отдавна, понеже още миналата година, когато за пръв път заговорихме за Доломитите, основната ми мотивация беше да изкача (без лифт и без виа ферата) връх трихилядник. Трябваше да не е прекалено много като часове и денивелация, защото все пак не съм тръгнал сам,а и не е добре човек да тръгва сам по непознати маршрути (не че не съм го правил толкова много пъти по нашите баири, но този период на солово бързоходство с раница и палатка на гръб го приключих преди няколко години и не смятам да го подновявам).

Бях нахвърлял така десетина възможни върха. И отвсякъде прецених, че това е върхът. Достатъчно полулярен, за да има хора по маршрута, но и не чак толкова лесен, че хората да са много. Достатъчно натоварващ, за да изпитаме удовлетворение от постигнатото, но и не безумно тежък, че да не ни останат силици за по-нататък. И изкачването да не е прекалено дълго. Иначе и Антелао си бях харесал, но там е повече денивелация, много повече като часове и има на едно място да се прескочи два метра широка пропаст, за което получих вето от @mary_shery.  Като трудност бих казал, че изкачването на Тофана ди родзес е малко по-тежко и по-продължително от това да се качи Вихрен през Казаните, но пък беше доста по-леко от изкачвнето на Триглав, което направихме миналото лято в Словения.

 

Накрая само искам да допълня, че хижа Дибона, както и хижите Лагадзуой, Скоятоли, Аверау и Нуволау са точно на маршрута "Алта виа 1" - най популярният многодневен преход в доломитите. Хижите Джусани и Чинкуе тори са като алтернативни отбивки от основния маршрут. А на следващия ден щяхме да отидем и до началната точка наАлта виа 1 - езерото Брайес.

 

 

[master_of_germs]

Малко снимки и от телефона от същия ден.

 

 

 

 

 

 

 

 

[Mary]

На 2.09.2019 г. в 19:17, master_of_germs каза:

Ами не за първи път ми се разбъркват снимките и някои остават в края на поста, когато си мисля, че съм ги сложил по рано. Вероятно аз нещо не правя, както трябва...

В тоя случай обаче финалът се е получил много по-добре отколкото го бях замислил 🙂 

За да ти останат снимки в края на поста, то не си ги сложил там, където си планувал да ги сложиш. Аз обикновено броя колко снимки имам планирани за качване и колко реално съм сложила в текста - така се вижда, ако нещо ти е изостанало. А именно изостаналото се прикачва автоматично в края на написаното.

 

Много хубав разказ и прекрасни снимки!

[master_of_germs]

преди 2 часа, Mary каза:

За да ти останат снимки в края на поста, то не си ги сложил там, където си планувал да ги сложиш. Аз обикновено броя колко снимки имам планирани за качване и колко реално съм сложила в текста - така се вижда, ако нещо ти е изостанало. А именно изостаналото се прикачва автоматично в края на написаното.

 

Много хубав разказ и прекрасни снимки!

Ясно. Значи просто проблемът е в моя лаптоп, че невинаги зацепва тъч-падът, когато (както обикновено) работя без мишка. Натискам уж на плюсчето долу, а всъщност явно не съм успял да цъкна точно върху него. При мене няма такова нещо като планиране предварително колко снимки да качвам. Не си пиша и чернови. Почвам да пиша директно, като междувременно преглеждам и снимките и качвам и каквато муза ми дойде на момента, това е.  Ако изобщо дойде някаква муза, че по-често не ще. Ако можех да пиша без да имам вдъхновение, досега професура щях да съм направил 😄 

 

Една добавка към поста на Оги с прекрасните снимки от Лагадзуой. Малкото езерце с хубавите гледки към Тофана ди родзес се казва Лаго Лимидес.

 

Следващият ДЕН ПЕТИ ще иска много постове. Надявам се, че и другите ще сложат още снимки, докато ви втръсне да гледате Трите Чими от всички възможни позиции, както и от многото езера, които посетихме в този ден.

 

Част първа - Каприле - Хижа Ауронцо (1.30 ч с кола) - Обиколка на Тре Чиме ди Лаваредо (Rifugio Auronzo - Rifugio Lavaredo - Rifugio Locatelli (Inerkofler, Dreizinnen) - Rifugio Langalm - Rifugio Auronzo (6 часа с почивките и с изкачване на Sasso di Sesto, 2539 м н.в.)

 

Част втора - Lago d'Antorno - Lago di Misurina - Lago di Landro (Dürrensee) - Lago di Dobbiaco (Toblachersee_ - Lago di Braies (Pragser wildsee) - Caprile

 

В този ден станахме и потеглихме с Белия лебед много рано, още по тъмно. Щото, независимо че беше понеделник, щеше да ни въведе в баш комерса на Доломитите - Трите чими. Там очаквахме да е претъпкано с хора, а бяхме чели, че ако паркингът пред хижа Ауронцо се запълни, се спуска бариера и не пускат повече коли догоре, а само автобуси. Всъщност паркингът горе е наистина грамадански... И се заплаща по 30 евро на кола... Ако щеш! Таксата се събира при бариерата, на около 4 км надолу (и над 400 м по-ниско като надморска височина) малко след езерото Анторно. Там, малко преди бариерата има и безплатни паркинги. Където може да се остави кола и да се вземе за по 8 евро на човек автобус. Или да си и изходиш пеш. Като се има предвид, колко лесна е обиколката на чимите, ако нямате нещо друго запланувано за деня, и това е вариант.

Повечето автобуси са като шатъли между езерото Мизурина и хижа Ауронцо, но има и автобуси от много по-далечни места в Доломитите. Като цяло останахме много приятно изненадани от това, колко е редовен общественият транспорт в тези планински райони.

 

Нашата цел се вижда много от далеко, това е от пътя, още не сме стигнали до езерото Мизурина...

 

Прословутите снимки с оная жълта сграда и надвисващия над нея силует на Сорапис, който се отразява в езерото Мизурина, явно няма да ни се получат нито сега, нито на връщане. За сметка на това по-близката жълта къщичка е една пицария, която с удоволствие инспектирахме, но чак като се върнахме от прехода.

А в планините рано сутрин си е хладничко, не е за по къс ръкав...

 

 

В нашият случай няма смисъл да чакаме рейс и си плащаме тия трийсет евро за паркинг горе, с което почваме да си сриваме "ОР" статуса 😄 

Паркингът е все още почти празен, и при излизането навън почваме да треперим от студ.

Най-близкият масив, който е в сянка, е Кадини ди Мизурина. Една от предварителните ни цели, за която най-много съжалявам, че отпадна като правехме окончателната програма.  Но при условие, че нощувахме чак в Каприле, не беше оправдано да идваме още един ден в този район. А и преходите там са доста, доста тежки. Дори и да се вземе лифтът от езерото Мизурина до Кол де Варда...

Отзад, вече огрян от слънцето, е Сорапис. Там щяхме да бъдем след три дни, така че засега няма смисъл да ви заливам с много информация.

Вдясно масивният връх е Монте Кристало. И него ще го има в много по-близък план откъм Сорапис.

 

Cadini di Misurina

 

Sorapis

 

Monte Cristallo

 

Слънцето още не е пробило през облаците, затова слагаме поларите и гледаме да се мушнем на топло в хижата. Ауронцо е стопанисвана от CAI, така че в нея важат намаления за членове на алпийски туристически дружества. Мястото е идеално за няколко нощувки поред, през което време да се правят различни маршрути, защото регионът може да предложи много повече от обиколката на Трите Чими. Всъщност, в началото бяхме почнали да правим програмата си така, че да почнем с няколко нощувки точно тук. Но точно от хижата по мейл ни предупредиха, че в уикенда 3-4 август ще се провежда планинарският маратон и ще е лудница. А после Оги изнамери апартаментчето в Каприле и прекроихме всичко. Но при следващо ходене в Доломитите задължително ще си плануваме нощувки на Ауронцо.

Докато закусим и изпием; кой - чай, кой - кафе, кой (аз, как кой!) - горещ шоколад, слънцето пробива облаците и температурата и цветовете навън се сменят за секунди.

 

 

 

 

 

Разпъваме щеките и тръгваме по пътеката. Номер 101 в посока хижа Лаваредо. Обиколката на Трите чими е много лесен маршрут, в голямата си част е утъпкан чакълест път, съвсем равен. Особено в първия участък до хижа Лаваредо. Обиколката на Чимите е и по-кратка, и по-лека от обиколката на Лангкофел. Който иска, може да удължи маршрута с още по-големи обиколки от хижа Лаваредо примерно към Croda dei Toni (Zwolferkofel). Или да обиколи и Патернкофел.

 

Но аз тази вечер дотам няма да смогна да опиша. Защото на всяка крачка снимаме...

 

 

 

 

 

 

 

Само за няколко минути огря достатъчно, а и ние се загряхме от движението, за да свалим поларите и да продължим по къс ръкав...

 

П.П. Ето, че пак една снимка артисала накрая на поста... Ами, свиквайте 😄 

[AlexandraKo]

преди 9 часа, master_of_germs каза:

 

П.П. Ето, че пак една снимка артисала накрая на поста... Ами, свиквайте 😄 

Не се разсейвай, ами, давай нататък, моля! Че големи красоти!

Снимките ти са прекрасни, какво значение има, дали са отпред или накрая.

[master_of_germs]

преди 1 час, AlexandraKo каза:

Не се разсейвай, ами, давай нататък, моля! Че големи красоти!

Аз държа да изтъкна, че тази година все пак пиша почти ежедневно в разгара на поправителната сесия. Че като знам, миналата година как зацикли словенското пътеописание по това време, няма да допускам същата грешка да го откарам до хелоуин 🎃 и до зимата ⛄.

[AlexandraKo]

преди 23 минути , master_of_germs каза:

Аз държа да изтъкна, че тази година все пак пиша почти ежедневно в разгара на поправителната сесия. Че като знам миналата година, как зацикли словенското пътеописание по това време, няма да допускам същата грешка да го откарам до хелоуин 🎃 и до зимата ⛄.

Тъкмо, да не пишеш много двойки.

[master_of_germs]

След хижа Ауронцо се върви по съвсем равно пътче в посока хижа Лаваредо, като се минава и покрай една църквичка, до която има барелеф на Paul Grohmann - пионерът на алпинизма в Доломитите и човекът, който е изкачил първи повечето от известните върхове в района. Включително Чима Гранде. Чима гранде при други обстоятелства би била един много нещастен и непопулярен връх със своята надморска височина от точно 2999 м. Да, ама не е така 😉 

 

 

 

 

 

 

Лаваредо е частна хижа и сякаш е единствената с платена тоалетна, която видяхме за толкова дни в Доломитите. От нея се отклоняват няколко интересни маршрута към други хижи. Оттук тръгват и преките немаркирани пътеки, които подсичат сипеите в подножието на стените на Зъберите (което е буквалният превод на Cime). Аз не съм снимал самата хижа, но мисля, че някой от спътниците ми ще качи снимка.

 

След Лаваредо пътеката леко се изкачва до едно ридче...

 

 

 

 

 

На ридчето спират всички. Не че са се уморили от изкачването, ами понеже там панорамата рязко се сменя и най-накрая се виждат наистина ТРИ чими...

 

Обаче, понеже на това пътеписание аз съм му сценарист, тук слагам край на поста, точно преди мястото с яката гледка и ви оставям да чакате развръзката в следващия епизод 😄 

 

[ruwenzogy]

Да допълня с две снимки на въпросната хижа Лаваредо.

 

 

[AlexandraKo]

преди 9 часа, master_of_germs каза:

 

Обаче, понеже на това пътеписание аз съм му сценарист, тук слагам край на поста, точно преди мястото с яката гледка и ви оставям да чакате развръзката в следващия епизод 😄 

 

Докато чакам, да питам, много странна поза си заел на последната снимка...

[master_of_germs]

преди 3 часа, AlexandraKo каза:

Докато чакам, да питам, много странна поза си заел на последната снимка...

Правя малко клекове, че иначе ми е прекалено лек тоя преход и изобщо не се вписва в графата "опъване на каиши" 😋

[ven62]

преди 3 часа, AlexandraKo каза:

Докато чакам, да питам, много странна поза си заел на последната снимка...

Спокойно, виж че държи някакви пръчки, а не листо от ония дебелите, мъхестите, с жълтия цвят, дето не било кантарион.

 

[AlexandraKo]

преди 29 минути , master_of_germs каза:

Правя малко клекове, че иначе ми е прекалено лек тоя преход и изобщо не се вписва в графата "опъване на каиши" 😋

 

преди 1 минута , ven62 каза:

Спокойно, виж те държи някакви пръчки, а не листо от ония дебелите, мъхестите с жълт цвят, дето не било кантарион.

 

Оф, че тъкмо се притесних, къде е листото

[master_of_germs]

преди 22 минути , AlexandraKo каза:

 

Оф, че тъкмо се притесних, къде е листото

Ми то там няма от лопените... И боровинки няма 😣. Казвам ви, хич не са благосклонни тия Доломити спрямо нуждите на туриста. То затова италианците навсякъде лифтове нацвъкали, поне малко да се отсрамят пред хората... 

[AlexandraKo]

Преди 1 час, master_of_germs каза:

Ми то там няма от лопените... И боровинки няма 😣. Казвам ви, хич не са благосклонни тия Доломити спрямо нуждите на туриста. То затова италианците навсякъде лифтове нацвъкали, поне малко да се отсрамят пред хората... 

А можеха, просто, да си насадят лопени и боровинки, да не се мъчат с градежи

[master_of_germs]

Продължаваме с обиколката на трите чими...

 

 

Няма как да не спреш и да не възклицаваш в първия момент. И във втория, и така нататък... При обиколката на Лангкофел пътеката минава сравнително близо до масива и целта е основно да гледаш околните масиви от Доломитите, които са на почтително разстояние, така че погледът ти може да се рее над тучни алпийски ливади. Но самите върхове - Лангкофел, Платкофел, Пунта Грооман, остават някак си скрити, просто защото вървиш много близо под скалите и трудно се виждат върхове. Освен в началото, откъм Прохода Селла.

При трите Чими е точно обратното. Тук самите чими са звездите на представлението. Главата ти неминуемо се обръща наляво (ако въртиш обиколката в обичайната посока обратно на часовниковата стрелка). Има една пътека, която подсича сипея точно под стените на чимите, но оттам няма как да ги усетиш. Основната пътека минава на почтително разстояния от гигантските зъбери. И не че наоколо в Секстнерските Доломити няма и други внушителни върхове, начело с Патернкофел (монте Патерно, 2744 м н.в.). Има и трихилядници дори... Но Чимите доминират над пейзажа, без да са най-високите. Всички други върхове почтително са се отдръпнали... Трите отвесни зъбера... Cima Piccola / Kleine Zinne (2857 м н.в.), Cima Grande / Große Zinne (2999 м н.в.), Cima Ovest / Westliche Zinne (2973 м н.в.). Сурова красота и страхопочитание. Една от най-разпознаваемите гледки в Алпите, втора може би само след силуета на Матерхорн/Червиня. След няколко минути зяпане погледът ми най-сетне съзира и миниатюрните дребни точици на дузини алпинисти, които пъплят нагоре в преследване на мечтите си. А тук има за какво да се мечтае...

Стоим пред една от шестте Велики Северни Стени на Алпите. Сред безбройните алпийски маршрути за катерачи шест имена се произнасят с благоговение; Матерхорн, Гран Жорас, Айгер, Пети Дрю, Пиц Бадиле... Чима Гранде ди Лаваредо... Не че няма стотици други северни стени, но тези шестте са най-трудните.

След като планинарството и изкачването на върхове в Алпите става модерно още през деветнадесети век, алпинистите обръщат взора си към все по-трудни маршрути... Нали знаете: алпинист е човек, който избира най-трудния път, за да отиде там, където няма абсолютно никаква работа. 

Та въпросните шест северни стени дълго време са били считани за немислими и са взели не една и две жертви. И все пак, през тридесетте години на двадесети век всичките шест биват изкачени в златната десетилетка на алпинизма.

Надявам се някой ден да мога да ги видя и останалите пет. Нито за момент не бих помислил да се катеря - приключих с този спорт съвсем в зародиш, но да видиш с очите си местата, заради които толкова много хора правят първите си стъпки по скалата с еспадрилите... Това значи много. И на това място за първи път мога да разбера хилядите хора, които тръгват по поклонническите пътеки, към Йерусалим, Мека, Сантияго де Компостела и прочие (или пък примерно Монца, Спа и Имола за някои други магеланци)... This is my church, this is where I heel my hurts... В тези мигове не мога да си избия от главата мелодията на Faithless...

 И да, пак разтягам локуми, но не е лесно да направим следващата крачка. Стоян вади бинокъла и наблюдаваме отработените движения на катерачите горе по скалите.

 

 

Това тук е една малка тренировъчна скаличка по ръба на Патернкофел, никакъв зуум не ми помага да снимам катерачите по чимите, та аз имам доста остър поглед, а и с бинокъл не е лесно да различа подробности. Стоян си цъка с език и вика"леле, тия на какъв каиш са се опънали... Някой да им прати хеликоптер и да ги прибира директно към лудницата" 😄 

 

Пътека 101 продължава към хижата при Трите чими (Хижа Локатели (на италиански) или хижа Инеркофлер (на немски)). Малко под хижата има разклон. Изборът е да се хване пътека 105 и да се продължи с обиколката, или да се отбиете до хижата... за чай... и не само. От Локатели са най-легендарните гледки към Чимите, а зад хижата са разположени двете красиви езера Laghi piani.

Може да се тръгне в доста посоки, например донякъде по ръба на Патернкофел. Ние си почиваме, правим снимки над езерата, хапваме кой каквото си носи. Оги и Стоян решават да продължат с обиколката в посока Лангалм и оттам към Ауронцо, а Мариелка настоява двамата да тръгнем покрай църквичката до хижата да изкачим най-близкото панорамно връхче Sasso di Sesto (2539 м н.в.)

 

 

 

Съвсем малко след наачалото пътеката се раздвоява и ние поемаме по, както се оказва, грешното разклонение. Само дето изобщо не е грешка.

Предният ден бях попаднал в една фейсбук група на снимки на Чимите от един фототур в Доломитите, каквито не бях виждал преди и се чудех, откъде ли са правени. Е, поемайки по това грешно разклонение, се оказахме на правилното място...

 

 

 

Под склоновете на Сасо ди сесто има малки скални ниши (нещо подобно на "пещерите" в Тюленово, примерно). Не са много, около десетина. Някои от тях се оказаха ощеот преди обед заети от фотографи, които си бяха разпънали техниката, други бяха заети от палаткаджии, в една даже бяха застлали целия под с ъс зелени треви, че да спят на меко. Но имаше една свободна, в която се шмугнахме за тези снимки. И така "загубихме двайсетина минути".

 

Върнахме се на вярната пътека, която се изкачваше на превала между Сасо ди Сесто и Торе ди Тоблин - една много красива скална кула, която се изкачва по изградена виа ферата. Пред нас няколко души бяха спрели, за да си надянат оборудването...

 

Патернкофел и хижа Локатели

 

Патернкофел и Тре Чиме ди Лаваредо

 

 

Лаги пиани

 

 

Torre di Toblin

 

 

 

Към върха на Патернкофел

 

 

Още малко снимки от върха на Сасо ди Сесто и трябва да се връщаме надолу, че Оги и Стоян взеха доста голяма преднина

 

 

 

Zwölferkofel / Croda dei Toni (3095 м н.в.)

 

...

[master_of_germs]

След Локатели следва едно няколкоминутно спускане, което е единственият участък от обиколката на трите чими, който е нещо по-различно от елементарен. Но пак, пътчето е изградено добре, сложени са дървета, които минават напреки на пътеката и правят удобни стъпала. Пресича се една рекичка, до която се бяха излегнали стадо преживящи крави.

 

 

 

 След това следва съвсем леко качване до хижичката (или по-скоро ресторантче Лангалм, което е разположено до три малки езерца.

 

 

 

 

 

 

 

След ново леко изкачване оттам насетне се продължава само по равно до края на обиколката

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така и не успяхме да догоним Оги и Стоян, но и не ни чакаха дълго. Преди да се качим в Белия Лебед, снимаме отвисоко (с много зуум) езерата Мизурина и Анторно, към които ще се насочим сега.

 

 

...

[master_of_germs]

Lago d'Antorno е доста малко езерце и незаслужено пренебрегвано според мене за сметка на много по-голямото инстаграмърско Lago di Misurina.

Причината е, че в Анторно има доста растителност, която уж прецаква на фотографите отраженията на върховете. Ами да мислят, каквото си щат - на мене Анторно ми харесва много повече от Мизурина.

Езерото може лесно да се обиколи по пътечка и има доста места където да се седне. И винаги е пълно около него с дечица, коио хранят патиците...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Ех, тази Мариелка, като едно слънчице е!☀️

Винаги усмихната,  винаги в  красиви и подходящи цветове, които отлично хармонират с тези наоколо.Браво!

Мастер, страхотни  снимки, пак да кажа!