Гората на магеланци!

[Lindt]

За малко да се просълзя от благодарност като видях темата, а не съм такъв човек 😊

Благодаря ти, Георги, че за пореден път ще проучиш,  обмислиш и създадеш нещо, в което да си участвам с удоволствие!

Та брой ме като ентусиаст.

[ZORI]

 и аз се включвам...да засадиш дърво, да направиш чешма и да отгледаш дете......само чешма не съм строила. Но за дърветата и без друго ми е жал и всяка коледа за елхичките, да не говорим да пожарите... сърцето ме боли. Така,че с удоволствие. Идеята е пракрасна!

[bulpa]

С най-голямо удоволствие се включвам в инициативата 🙂

 

[Гост]

преди 6 часа, Георги каза:

Ама разбира се, защо питаш. Давай опита направо 🙂 От краткия ми телефонен разговор със Сашо останах с впечатление, че общините са най-лошия собственик на гори, но всеки опит е от полза и е добре да си преценим плюсове и минуси.  🙂

С удоволствие ще споделя - това е един от най-светлите спомени в живота ми. Може да помогне относно идеи, а ако не - поне ще си спомня отново тази чиста радост, която изпитахме тогава... 

 

Съвсем накратко, без битийни подробности: Подходът беше сходен. Едно общество със сходни интереси - говорим за пишещи хора, даващи мило и драго да си видят литературните произведения на хартия и да употребят огромен ресурс; една идея - казано в прав текст, аз й бях автора, управление на това общество (non-profit сайт), което застана зад идеята и подписваше документи и договори; едно ядро приятели, които направиха гръбнака, а после дойдоха и още хора, и двама човека, които организирахме събитието. Координирахме го с държавата - съгласувахме го с "Паркове и градини", защото Държавата - това сме ние, или поне така ни се искаше:

• официално одобрен за залесяване парцел;
• официално одобрен план за залесяване, който стриктно ще бъде следван;
• подкрепа от разсадник и ръководител-специалист по отношение на логистиката на залесяването, както и относно последващото поддържане на новозалесените площи.

и поехме цялата отговорност по реализацията.

 

Всички после събрахме пари и купихме дръвчета, които ни казаха специалистите - много прозрачни последователни действия. Решихме горичката - и всички следващи, защото искахме да не е само една, а различни автори да бъдат "домакини" на нова горичка заради нова книга, и горичките да са близо до хората, да им носи въздух и удоволствие, както и да провокира (евентуално) още добрини. Направихме си и лого... 

 

 

 

 

Някак само дръвчета не ни стигна и решихме да направим подарък на деца без родителска грижа. От различни домове. Заедно да го направим. И да им направим празник. И книги да подарим - не наши, а на класици. Тогава подарих моята детска Пипи, която ревниво пазех. Дано е донесла щастие на някое дете. Винаги ми избиват сълзи като се сетя... Разбира се, и хапване имаше, и сладолед, деца са. Осигурихме и игри, а после те си осиновиха дръвчетата - да се грижат за тях, а ние да се грижим и за дръвчетата, и за тях. Колкото можем. Има и още, но се разчувствах, спирам 😞 

 

Преди няколко години отидох до Тракия в Пловдив да видя едната горичка (другата - в Монтана - също я видях). Толкова беше порастнала... Моята приятелка ми обеща да я снима този уикенд, ще ви я покажа. Това засаждане създаде безкрайно здрави връзки между много хора. Малко като посветена секта се чувстваме. И много от приятелите години наред помагаха на деца от този дом... 

 

Дано не съм досадила, но това е много силен спомен за мен. Аз не мога да обещая лично участие предварително (ако се случи, ще е чудно) но ако с нещо мога да помогна, моля да разчитате. Това е едно от най-стойностните неща, които съм правила в живота си, и отново искам да почувствам този вътрешен огън, даващ съзидателен смисъл.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[само Рени]

Идеята е чудесна! Само преди дни си говорихме у дома, че трябва да засадим поне по едно дръвче в този живот. Единствено разстоянието Варна - София ме притеснява, но с каквото мога бих искала да участвам в тази кауза. А също бихме могли да взаимстваме и да осъществим идеята във Варна :).

[Костов]

С удоволствие ще участвам в тази прекрасна инициатива. Стара Загора не е много близо до София, но след като мога да пътувам до София за да летя до някъде, какво ми пречи да пътувам до София за засждането на някое дръвче. 

И знаете ли колко хубаво ще бъде, след години, да отидеш с деца или внуци до горичката, да влезеш вътре и да кажеш - Тези дръвчета, ние ги посадихме. 🙂

[wiliko]

И аз съм в отбора за копаене

[lyusi]

И аз бих искала да се включа когато и с каквото мога. За съжаление не съм на линия постоянно даже и през уикендите, но се надявам все някога с нещо да мога да бъда полезна. 

[lesy]

И аз искам да се включа, но вече все по-рядко съм в София. Все пак ако сме на линия, с удоволствие.

[Миланка]

Ние с @peterpup, се включваме с целият си ентусиазъм. Това е прекрасна идея и с радост ще помогнем за осъществяването и.

[Svetulche]

Ще се включа с най-голямо удоволствие. Прекрасна идея!

[master_of_germs]

Адмирации за чудесната идея!

Май не е зле да ъпгрейдна ежедневните посевки на микрофлора със засаждане на макро- такава 🙂 

Навремето в училище на един ленински съботник засадих една бреза, вече е доста солидно дърво. Оттогава несетне опитът ми е само с овошки...

[makler]

С най-голямо удоволствие ще участвам.

[mary_shery]

Идеята е много добра да направим и ние нещо за природата, която толкова обичаме. 🙂 Ако съм в България, ще се включа задължително.

[Граф Вронски]

Аз също бих се включил. 🙂

[Niceday]

Чудесна идея! 🙂

Моите 150 дръвчета посадих лятото на 1973, вярвам повечето са се хванали.

От вчера си мисля, че не е зле да нагледам гората на място, онлайн е трудно да се различи след толкова години.

Разбираемо, не помня чия е била инициативата. Бяхме 20 ученика от математическата в Плевен само с ръководител от Лесотехническия. Военни ни разпънаха 2 палатки на поляната над хижа „Среброструй“, в самия край на парк „Кайлъка“, направиха ни походна баня, а от общината осигуряваха храна. Две седмици по 10 изкопани дупки на човек на ден, после засаждането също отне много време. Сигурно е било някакъв експеримент/проект на Лесото... Над 3000 дръвчета на един каменист овраг в Бохотската гора. Започвахме по изгрев и в 10 вече се връщахме. Пеехме си, вървейки из гората, никой не се оплака, не се ската – работехме си с кеф 🙂 Беше ни приятно дори ранното ставане, изпреварващо жегите. Най-смисленото, чудесно изкарано време от ученическите ми години.

 

Участвам! 🙂

[Божидар]

Идеята е супер и аз участвам.

[ruwenzogy]

Записвам се с най-голямо удоволствие заедно със Сиана.

[mariya*]

Страхотна идея! Поздравления! От Варна съм и се надявам да има ентусиасти и тук за подобна инициатива. Не че и аз не пътувам до София, за да летя нанякъде 😉

Цитат

 

 

[margarettod]

Прекрасна инициатива! Включвам се с огромно удоволствие. Ще водя и помощник.

[Petkan]

Страхотно! Записвам се!

И ако до НГ има яснота кога ще се осъществи инициативата, ще направя всичко възможно да не съм нейде по света, а да съм си тук и да взема участие. Дано и впоследствие да мога да съм на линия поне отвреме навреме, че само засаждането няма да е достатъчно. Пък и едни 400км. едва ли ще са проблем, при положение, че ще се срещаш със сродни души.

[Цвета]

Страхотна идея! Тъкмо обмислях как да превърнем засаждането на дръвчета в устойчива училищна традиция. Ще се радвам да почерпя опит от организацията и реализацията на идеята. Записвам се.

[aikula3d]

Феноменално! Записвам се и аз.

[Георги]

преди 11 часа, Petkan каза:

Страхотно! Записвам се!

И ако до НГ има яснота кога ще се осъществи инициативата, ще направя всичко възможно да не съм нейде по света, а да съм си тук и да взема участие. Дано и впоследствие да мога да съм на линия поне отвреме навреме, че само засаждането няма да е достатъчно. Пък и едни 400км. едва ли ще са проблем, при положение, че ще се срещаш със сродни души.

До Нова година се надявам да имаме груба представа. Но самите дати на акцията мисля, че ще са силно зависими от времето и може би няма да се знаят до седмица по-рано, а и дори след това може да търпят промени. В дъжд, мокро и кал ще е предизвикателство за всички 🙂

 

Иначе аз ще почакам още до края на седмицата, да видим колко ще са записани, за да преценя грубо какви са ни силите и с какъв капацитет (площ, бройка дръвчета) можем да се ангажираме. След това вече ще организираме среща. Иначе е ясно, че не всеки записал се ще може да присъства точно тогава, както и че ще има и други които ще могат да разберат в последния момент. Покрай бирените сбирки това общо взето сме го проиграли 🙂

 

 

[Gentleman Basta]

Щом броиш записали се, брой и мен 🙂

 

Бройката дръвчета няма ли да зависи от средства, които сме събрали?