Космос - космически полети, кораби, ракети и всичко свързано ...

[crazyhorse]

Преди 1 час, marycap каза:

https://www.facebook.com/photo/?fbid=451856704044165&set=gm.982173323273567&idorvanity=462213255269579

@neuromancer може да пусне на живо, ако се вижда при него... 

[Иван Попов]

SpaceX изстреля успешно най-голямата ракета в света (видео)

SpaceX изстреля за четвърти път най-голямата и мощна ракета в света - Starship. Тя стартира от космодрума Starbase в Южен Тексас, а компанията отбеляза успех по всяка една точка от плана за мисията.

Starship е висок 122 метра и се състои от две степени. Първата е ускорител с 33 ракетни двигатели, наречен Super Heavy. Втората е космическия кораб Starship с 6 агрегата. И двете степени ще могат да се приземяват обратно и да се използват многократно. Горивото е метан и течен кислород, а теглото му преди излитане е 4500 метрични тона.

 

За повече инфо цък.

[Иван Попов]

SpaceX ще "погребе" МКС в Тихия океан

Модифициран Dragon ще управлява последното пътуване на 420-тонната станция

В епичен финал на една от най-амбициозните космически мисии в историята на човечеството, Международната космическа станция (МКС) се готви за своето последно пътешествие. След повече от две десетилетия непрекъснато обитаване и безброй научни открития, гигантската орбитална лаборатория ще бъде изведена от експлоатация по зрелищен начин, достоен за нейното величие.

Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство (НАСА) на САЩ обяви през юни 2024 година, че е избрало SpaceX - компанията на визионера Илон Мъск, да разработи специален космически кораб за тази историческа мисия. Договорът, на стойност до 843 милиона долара, предвижда създаването на уникално превозно средство, способно да изведе МКС от орбита и да я насочи към контролирано навлизане в земната атмосфера.

 

Сара Уокър, директор на управлението на мисията Dragon в SpaceX, разкри някои от техническите предизвикателства пред екипа: "Деорбитиращият кораб ще се нуждае от шест пъти повече използваемо гориво и три до четири пъти по-голямо производство и съхранение на енергия в сравнение с днешните космически кораби Dragon". Тя добави, че корабът ще трябва да работи в орбита в партньорство с космическата станция за около 18 месеца, преди да извърши сложна серия от действия в продължение на няколко дни, за да изведе МКС от орбита.

Модифицираният Dragon ще бъде оборудван с впечатляващите 46 двигателя Draco - с 30 повече от стандартния модел. Това ще му позволи да генерира четири пъти повече мощност и да носи шест пъти повече гориво от обикновения Dragon. С дължина почти двойно по-голяма от конвенционалния си събрат, този космически "Херкулес" ще има нелеката задача да управлява последното пътуване на станция с размерите на футболно игрище и тегло от близо 420 тона.

Дана Вайгел, мениджър на програмата за МКС в Космическия център "Джонсън" на НАСА, очерта времевата рамка на операцията: "Когато вземем решение за извеждане на станцията от орбита, ще изстреляме деорбитиращия кораб около година и половина преди финалното навлизане в атмосферата". Тя обясни, че след серия от проверки, на МКС ще бъде позволено да започне бавно да се спуска към Земята.

Последният екипаж на станцията ще остане на борда възможно най-дълго, за да поддържа системите ѝ в изправност. Те ще напуснат МКС около шест месеца преди финалното навлизане в атмосферата, когато станцията достигне височина от около 330 километра - най-ниската, на която могат да оперират пилотирани космически кораби.

Когато МКС достигне височина от около 225 километра, деорбитиращият кораб ще извърши серия от маневри, за да подготви станцията за финалното ѝ спускане. Четири дни по-късно ще бъде извършено последното изгаряне на двигателите, което ще насочи МКС към атмосферата на Земята. Спектакълът на навлизането в атмосферата ще бъде впечатляващ, но и внимателно контролиран. Огромните слънчеви панели на станцията ще се откъснат и изгорят първи, последвани от антени, радиаторни панели и други външни компоненти. По-масивните модули и основната конструкция на станцията също ще се разпаднат при екстремните температури, достигащи 1650 градуса по Целзий. Въпреки това, се очаква някои части с размерите на малък автомобил да оцелеят до сблъсъка с океанската повърхност.

НАСА планира внимателно траекторията на падане, за да гарантира, че всички останки ще паднат в ненаселен район на южната част на Тихия океан. Точното местоположение все още не е определено, но ще бъде избрано така, че да минимизира всякакви рискове за населението и околната среда.

Това грандиозно космическо погребение бележи края на една ера в космическите изследвания, но и началото на нова. С извеждането от експлоатация на МКС, НАСА и други космически агенции планират да се фокусират върху нови мисии, включително изследване на Луната и Марс, както и развитието на частни космически станции в ниска околоземна орбита.

[marycap]

https://www.facebook.com/photo/?fbid=872414938255249&set=a.221458616684221

 

[Иван Попов]

Милиардер авантюрист излетя за втори път с ракета на компанията "Спейс Екс", за да осъществи първата частна космическа разходка в открития космос

За разлика от предишния си чартърен полет, този път технологичният предприемач Джаред Айзъкман си поделя разходите със "Спейс Екс", което включва разработване на чисто нови скафандри, които да бъдат тествани в космическия вакуум. Лошото време причини двуседмично закъснение на излитането на мисията, наречена "Поларис Дон". Екипажът се нуждаеше от благоприятни прогнози не само за изстрелването, но и за спускането дни по-късно. С ограничени запаси и без възможност да достигнат до Международната космическа станция (МКС), те нямаха друг избор, освен да изчакат условията да се подобрят. Ако всичко мине по план, за първи път частни лица ще проведат космическа разходка, но без да се отдалечават от капсулата. Смятани за една от най-рисковите части на аеронавтиката, космическите разходки досега бяха единствено приоритет на професионални астронавти.

Но първо астронавтите трябва да стигнат далеч отвъд МКС - на височина 1400 км, което ще надмине рекорда за прелитане над Земята, поставен по време на проекта "Джемини" на НАСА през 1966 г. Единствено 24-те астронавти от серията "Аполо", които са летели до Луната, са стигали по-далеч. Планът е да се прекарат 10 часа на тази височина - изпълнена с екстремна радиация и осеяна с отломки, преди да се намали наполовина овалната орбита. Дори тази по-ниска орбита на 700 км ще засенчи МКС и дори тази на космическия телескоп "Хъбъл" - най-високата, до която са летели астронавтите от совалките.

 

Ето и един клип