дневник 2 седмици в България с деца и чужденец

[tch]

преди 17 минути , Marusinka каза:

Това “Душевадка” от трудността на пътя към езерото ли идва? Не искам да окапем като круши из планината

Не, просто пътя ти изважда най-добрите черти на характера на показ 😏😁

[Zaro]

Преди 1 час, Marusinka каза:

 

Това “Душевадка” от трудността на пътя към езерото ли идва? Не искам да окапем като круши из планината.

 

Снимката е над езерото, т.е. Душевадката е след него, по пътя към големите красоти на Пирин.

[Madonna]

Марусинка, респект!  С бебе на 9 м! Искрено ви се възхищавам, на теб най-вече! Ние сме почти местни в Шумен (живеем от 15 г) и Балчик (живеем през лятото от 13 г) та, ако ми кажеш точни дати и са ни свободни, можем да ви разведен наоколо, да ни дойдете на гости и такива разни...+ говорим някакъв английски и имаме 3 деца 🙂 

Мога да дам препоръки и за места в/около Шумен и Балчик.

Ако искаш ми пиши на лични 🙂

[Marusinka]

преди 7 минути , Madonna каза:

Марусинка, респект!  С бебе на 9 м! Искрено ви се възхищавам, на теб най-вече! Ние сме почти местни в Шумен (живеем от 15 г) и Балчик (живеем през лятото от 13 г) та, ако ми кажеш точни дати и са ни свободни, можем да ви разведен наоколо, да ни дойдете на гости и такива разни...+ говорим някакъв английски и имаме 3 деца 🙂 

Мога да дам препоръки и за места в/около Шумен и Балчик.

Ако искаш ми пиши на лични 🙂

Това деветмесечното вече е на 3.5г 😀 и добавихме още едно ковидно, което е на 2г. Така че пътуваме малко по-лесно и ние с 3 броя. Ако не орежа Балчик ще се обадя задължително.

[Madonna]

О! Търсейки точните ви дати се върнах да чета темата от първа страница и видях, че си писала, че бебето е на 9 месеца, детето на 10 г....ама въобще не погледнах кога е пусната.  Тоест най-голяото дете е на 13 г някъде. ..и нашето средно е на толкова 🙂 Мадара е на 30 мин с кола от нас, така, че и за там сме възможна компания. 

 

[Polina]

Ако кажеш спрягаме среща и в София и в Пловдив 🙂

[luba_rizova]

Аз само да кажа,че края на май , началото на юни е минзухареното време на Безбог.

Езерото е до хижата, не е необходимо до се катериш, за да го видиш.

Така че, би трябвало да е такава гледката - снимката не е моя, но отдавна се каня да ходя там за тези минзухари, та, освен ако не сте големи каръци , смятам, че си заслужава да се качите с лифта.

Душевадката сама по себе си не е нещо тежко и се минава за кратко време, ако искате гледка от високо. Но и от ниското е красиво също. 

 

[Marusinka]

Въпросче - понеже ми отпаднаха Рилските езера, дали да не направя 2 нощувки в Банско или 1 в Банско и 1 в Мелник? Също, ако някой има лични впечатления за винен тур/дегустация - исках да отида на 2 такива, но може да ми се наложи да избирам между Вила Мелник и Зорница естейт. Около кой комплекс има по-впечатляващи лозя и гледки?

[Zaro]

Преди 1 час, Marusinka каза:

Въпросче - понеже ми отпаднаха Рилските езера, дали да не направя 2 нощувки в Банско или 1 в Банско и 1 в Мелник? Също, ако някой има лични впечатления за винен тур/дегустация - исках да отида на 2 такива, но може да ми се наложи да избирам между Вила Мелник и Зорница естейт. Около кой комплекс има по-впечатляващи лозя и гледки?

Ако ходите в Мелник, вероятно ще отидете в Кордопуловата къща. Не си купувайте вино от там, нито от където и да е в града. Градчето е интересно, но е толкова малко, че не знам дали си заслужава нощувка, на фона на интензивната прорама, която имате.

Не помня за кой период ставаше дума, но до х. Вихрен е асфалт и достъпно с кола от Банско, ще се отъркате в полите на голямата планина.

[Marusinka]

Намерих разкошен хотел в Банско, сигурно ще удължа с 1 вечер при това положение.

[Bozhidar1978]

преди 1 час, Marusinka каза:

Въпросче - понеже ми отпаднаха Рилските езера, дали да не направя 2 нощувки в Банско или 1 в Банско и 1 в Мелник? Също, ако някой има лични впечатления за винен тур/дегустация - исках да отида на 2 такива, но може да ми се наложи да избирам между Вила Мелник и Зорница естейт. Около кой комплекс има по-впечатляващи лозя и гледки?

За винарска изба с тур и дегустация - Вила Мелник и Орбелус /село Кромидово/.    За купуване на вино - Вила Мелник, Орбелус и Рупел /Долно Спанчево/.

За обяд в Мелник - механа Лозниците и Менчева къща.

[luba_rizova]

Тагвам @bulpa за дегустация, ако може да помогне, тъй като ходи на доста такива.

[bulpa]

Освен посочените вила Мелник и Орбелус, мога да препоръчам Златен Рожен, които наскоро откриха и музей за ретро автомобили, както и винарска изба Рупел. Преди да отидете, може би е добре да звъннете, за да сте сигурни, че ще бъдете посрещнати. От самият град Мелник не бих си купила вино.

 

До Банско е Добринище с открит минерален басейн.

[Marusinka]

преди 11 часа, bulpa каза:

Преди да отидете, може би е добре да звъннете, за да сте сигурни, че ще бъдете посрещнати.

Да, вече видях, че всичко става с резервации. А около коя винарна природата и лозята са по-забележители?

[bulpa]

преди 11 часа, Marusinka каза:

А около коя винарна природата и лозята са по-забележители?

Краткият отговор е: около всяка :)

Зависи какво ви прави впечатление. Винарната на вила Мелник е на панорамна площадка и съответно има поглед над лозята. Винарната на Орбелус е като огромна бъчва. От Рупел можете да наемете колела и да се разходите из лозята. 

 

Винарите от мелнишкия край си направиха карта с винени маршрути, като са включили и основните забележителности в района - линк

 

[Zaro]

преди 12 часа, Marusinka каза:

Да, вече видях, че всичко става с резервации. А около коя винарна природата и лозята са по-забележители?

 

Зависи от качеството на 🍷.

Насажденията са в равнинно-хълмисти земи и няма кой знае какво нестандартно. Няма седем езера или Кончета за цвят.

[Marusinka]

преди 7 часа, Zaro каза:

Няма седем езера или Кончета за цвят.

Предполагам няма и такива пейзажи 🤣🤣🤣

[vorbis]

преди 1 час, Marusinka каза:

Предполагам няма и такива пейзажи 🤣🤣🤣

Ко? Не! 

[Marusinka]

Няма да отварям нова тема за изпълнението на плана, затова направо започвам…

Натоварихме 4 куфара ръчен багаж,  две раници и една огромна дамска чанта, която е малко като чантата на Мери Попинс и събира безброй неща.

 

 

Средното дете още с отварянето на очите почна да крещи “Искам на самолет СЕГА!!!”, но полетът ни от Финикс до ЛА тръгваше чак в 13:45ч., затова прекарахме времето в последни приготовления и наставления към нашия съсед, който пое грижата по къщата, докато сме в България.

 

 

Този първи полет мина безпроблемно. Най-малките изобщо не показаха, че летят за първи път и бях много послушни. Аз изпих едно Блъди Мери за кураж на дългия полет и много ме отпусна.

В ЛА с мъжа ми си затвърдихме за пореден път омразата към летището.  Просто е толкова гадно и неудобно. Като стигнахме международния терминал и преминахме багажния контрол, където ми изхвърлиха 3 тубички специална паста за зъби, която трябваше да занеса в България, се разтоварихме временно на маса до заведенията за бързо хранене, а аз се наредих на опашка за Панда експрес (най-сигурната и горе-долу ставаща джънк фууд). Пред мен беше една немкиня, която изобщо нямаше представа как и какво да си поръча, а зад мен двойка австралийци, които се оплакаха от мазнотата в американската храна. Стана ми много смешен техния коментар, наредени на опашка за най-мазното китайско на света. 
Наядохме се и не пропуснах да направя снимка на Ноа пред магазина на Гучи. Сред децата на неговата възраст е супер популярно да казват на всичко готино/яко “гучи” и това му е станала почти паразитна дума, та поне да има и гучи снимка 😄

 

 

След като похапнахме, бързо стигнахме до гейта и видяхме, че сме изпуснали семейното качване на борда, но пък веднага ни пуснаха напред.

Седалките ни бяха 3 до прозореца и 2 по средата. До нас, след огромна сцена, пуфтене и въздишки, заради запълненото багажно пространство, се настаниха възрастна двойка ливанци. 
Този дълъг полет мина само с десетминутно изпадане на най-малкото дете, докато не заспа сладко, и доста стряскащия писък на ливанката, предполагам от кошмар.

Подранихме с кацането на Хийтроу почти с 1 час. Там ни взеха още неотворените детските течни лекарства, които бяхме приготвили за всеки случай и които надвишаваха разрешеното количество. 
Искам да споделя гнева си към това летище:

1. Как е възможно в терминал на едно от най-големите летища в света да има само ЕДНА тоалетна за кърмещи майки/смяна на памперси?! 
2. Защо във всеки сандвич има червени гадни чушки като онези едновремешните, които са с вкус на туршия и ги слагаха на пиците през комунизма?! 🤮

3. Нормално ли е да обявяват гейта 45 мин преди отлитане, при положение, че отнема 45 мин да се стигне до него с бързане? 
 

Благодарение на грешно прочитане на номера на гейта и абсурдното време за прекосяване на разстоянието до него (представете си ни с три деца, четири куфара, три чанти, плюшени мечоци и води), пристигаме последни и с ужас установяваме, че чекират ръчния багаж, понеже полетът е пълен и няма място в багажното над седалките. Ние НЕ искаме да чакаме багаж в София в 9 вечерта и тъкмо да си отворя устата да помоля да не ни го причиняват това, служителката, която ни проверяваше паспортите и бордните карти, каза да се качваме направо с куфарите. Йес!!!

Естествено, бяхме с голямо закъснение, защото не само за нас времето да стигнем до гейта беше проблематично. Наваксахме част от него във въздуха, но въпреки това кацнахме в България 45 мин по-късно. 

Докато летяхме, най-малкото пак поплака, но двойката супер любезни българи зад нас, също с мъниче, му дадоха едно пюре и нещата се разминаха. Пред граничен контрол обаче имаше огромна истерия и едва я успокоихме. Явно последните 20 часа път вече си оказваха влиянието.

От рент-а-кар фирмата ни се обадиха да проверят дали сме пристигнали. Те били на Терминал 1, човекът щял да ни вземе от 2, тепърва да пише договор, да избираме столчета…След голяма хамалогия и пазене на децата да галят угоеното куче, разплуто пред офиса на рент-а-кар-а, най-сетне потеглихме след баща ми към наетия апартамент в една от пресечките до ЦУМ.

Апартаментът се оказа доста по-светъл и голям отколкото показваха снимките. Поговорихме за малко с баща ми и като си тръгна той, започнахме с душовете и приспиването на дребосъците. 

[chandni]

Добре дошли в България и да си прекарате страхотна ваканция!

[Дани Магелани]

преди 1 час, Marusinka каза:

Няма да отварям нова тема за изпълнението на плана, затова направо започвам…

Натоварихме 4 куфара ръчен багаж,  две раници и една огромна дамска чанта, която е малко като чантата на Мери Попинс и събира безброй неща.

 

 

Средното дете още с отварянето на очите почна да крещи “Искам на самолет СЕГА!!!”, но полетът ни от Финикс до ЛА тръгваше чак в 13:45ч., затова прекарахме времето в последни приготовления и наставления към нашия съсед, който пое грижата по къщата, докато сме в България.

 

 

Този първи полет мина безпроблемно. Най-малките изобщо не показаха, че летят за първи път и бях много послушни. Аз изпих едно Блъди Мери за кураж на дългия полет и много ме отпусна.

В ЛА с мъжа ми си затвърдихме за пореден път омразата към летището.  Просто е толкова гадно и неудобно. Като стигнахме международния терминал и преминахме багажния контрол, където ми изхвърлиха 3 тубички специална паста за зъби, която трябваше да занеса в България, се разтоварихме временно на маса до заведенията за бързо хранене, а аз се наредих на опашка за Панда експрес (най-сигурната и горе-долу ставаща джънк фууд). Пред мен беше една немкиня, която изобщо нямаше представа как и какво да си поръча, а зад мен двойка австралийци, които се оплакаха от мазнотата в американската храна. Стана ми много смешен техния коментар, наредени на опашка за най-мазното китайско на света. 
Наядохме се и не пропуснах да направя снимка на Ноа пред магазина на Гучи. Сред децата на неговата възраст е супер популярно да казват на всичко готино/яко “гучи” и това му е станала почти паразитна дума, та поне да има и гучи снимка 😄

 

 

След като похапнахме, бързо стигнахме до гейта и видяхме, че сме изпуснали семейното качване на борда, но пък веднага ни пуснаха напред.

Седалките ни бяха 3 до прозореца и 2 по средата. До нас, след огромна сцена, пуфтене и въздишки, заради запълненото багажно пространство, се настаниха възрастна двойка ливанци. 
Този дълъг полет мина само с десетминутно изпадане на най-малкото дете, докато не заспа сладко, и доста стряскащия писък на ливанката, предполагам от кошмар.

Подранихме с кацането на Хийтроу почти с 1 час. Там ни взеха още неотворените детските течни лекарства, които бяхме приготвили за всеки случай и които надвишаваха разрешеното количество. 
Искам да споделя гнева си към това летище:

1. Как е възможно в терминал на едно от най-големите летища в света да има само ЕДНА тоалетна за кърмещи майки/смяна на памперси?! 
2. Защо във всеки сандвич има червени гадни чушки като онези едновремешните, които са с вкус на туршия и ги слагаха на пиците през комунизма?! 🤮

3. Нормално ли е да обявяват гейта 45 мин преди отлитане, при положение, че отнема 45 мин да се стигне до него с бързане? 
 

Благодарение на грешно прочитане на номера на гейта и абсурдното време за прекосяване на разстоянието до него (представете си ни с три деца, четири куфара, три чанти, плюшени мечоци и води), пристигаме последни и с ужас установяваме, че чекират ръчния багаж, понеже полетът е пълен и няма място в багажното над седалките. Ние НЕ искаме да чакаме багаж в София в 9 вечерта и тъкмо да си отворя устата да помоля да не ни го причиняват това, служителката, която ни проверяваше паспортите и бордните карти, каза да се качваме направо с куфарите. Йес!!!

Естествено, бяхме с голямо закъснение, защото не само за нас времето да стигнем до гейта беше проблематично. Наваксахме част от него във въздуха, но въпреки това кацнахме в България 45 мин по-късно. 

Докато летяхме, най-малкото пак поплака, но двойката супер любезни българи зад нас, също с мъниче, му дадоха едно пюре и нещата се разминаха. Пред граничен контрол обаче имаше огромна истерия и едва я успокоихме. Явно последните 20 часа път вече си оказваха влиянието.

От рент-а-кар фирмата ни се обадиха да проверят дали сме пристигнали. Те били на Терминал 1, човекът щял да ни вземе от 2, тепърва да пише договор, да избираме столчета…След голяма хамалогия и пазене на децата да галят угоеното куче, разплуто пред офиса на рент-а-кар-а, най-сетне потеглихме след баща ми към наетия апартамент в една от пресечките до ЦУМ.

Апартаментът се оказа доста по-светъл и голям отколкото показваха снимките. Поговорихме за малко с баща ми и като си тръгна той, започнахме с душовете и приспиването на дребосъците. 

Добре дошли! Чудесно сте се справили! Направо си е геройство с три деца!

За възрастен е тежко такова дълго пътуване, а какво остава за малки деца. Дано връщането да бъде по-леко!

Да ви е прекрасна срещата с България!

[Madonna]

Добре дошли! Дано вакацията е такава каквато я искате и си я представяте  🙂

И, ако сте наоколо,  имате желание, сили и възможост, да се обадиш, дори и само за кафе 🙂

[Marusinka]

преди 5 часа, Madonna каза:

Добре дошли! Дано вакацията е такава каквато я искате и си я представяте  🙂

И, ако сте наоколо,  имате желание, сили и възможост, да се обадиш, дори и само за кафе 🙂

Утре ще зная сутринта дали по обяд ще сме в Шумен и ще пиша. 
 

Благодаря на всички за пожеланията!

[Миланка]

Добре дошли в България! Да си изкарате страхотно и изпълните всички планове! 

[Marusinka]

 Както винаги, когато с Люк сме пътували на изток, се будим супер рано. Децата, освен най-малкото, също отварят очи. Когато с много зор пробуждаме и третото, намирам единственото отворено кафене със закуска в непосредствена близост и се отправяме натам. Показвам на мъжете чешмата с минерална вода срещу част от крепостната стена на “Средец”, но мъжът ми се изсмива, невярвайки, че някой го ползва. Осъзнаваме, че София още не се е събудила и почти нищо не работи в 8 сутринта. Служителите на заведението, в което сядаме, са изненадани, че им прекъсваме сутрешното кафе и цигара и, че поръчваме пълна закуска, но са много любезни. В следващия половин час клиенти сме само ние. Аз се радвам на капучиното, Люк не чак толкова много, защото е “миниатюрно”. С това започва и неговата сага с европейското мини кафе, която се разрешава едва като се прибираме вкъщи и си прави пълна кана американско слабо кафе и го изпива в огромна чаша, по-голяма от която и да било в България 😅

След закуска се отправяме обратно към апартамента. Забравих да вмъкна, че преди да излезем имахме огромна драма, която беше започнала още предната вечер, с врата и Люк твърдеше, че не може да се заключи. След много негови опити, се наложи да пишем на домакина си за съвет. Тя веднага се отзова, но инструкциите й не бяха ясни, затова се пробвах аз и - воала! - намерих чалъма за нула време като обясних на мъжа ми, че в България не всичко е ковенционално и често трябва да се търси “цаката” и да се прилагат нестандартни решения за тривиални неща.

София е ужасна за паркиране, шофиране, въобще кола, но ние сме с мисия “Детска количка” и се отправяме към “Надежда”, за да вземем количка за най-малкото от една приятелка. След това се връщаме до апартамента, оставяме колата и пак излизаме. Веднага разбирам защо не намерих и защо никой не използва от най-олекотените детски колички тип чадър - няма как да издържат на “прекрасните” тротоари 🤦‍♀️ 

Ние сме в пресечка на “Мария-Луиза” и веднага тръгваме в поска Халите. Оказва се, че са затворени за ремонт. С огромна трудност пресичаме до ЦУМ - превърнат в нещо, което изобщо не е ЦУМ.
 

Спираме се в градинката до него и после продължаваме към Президенството, когато ми звъни телефона и един приятел ми вика: “Как така сте в София (разбрал от сутрешния ми Фб пост) и защо не ми се обади?” Веднага се разбираме да тръгнем към Народното събрание и да се видим.
 

 

Срещаме се пред Руската църква. Вътре моят приятел ми обяснява как, откакто е почнала войната, вече никой не я посещава. Оставам доста учудена, но приятелка украинка вкъщи ми обяснява причината.

 

 

 

Пред Парламента се спирам за снимка и изведнъж разпознавам Кирил Петков. Явно така съм го погледнала, че идва при мен и си правим селфи хахаха Обяснявам на Люк кой е това, а той ме пита дали сградата на Народното събрание е достъпна за посетители. Аз казвам, че е за хора с предварителна покана и въздишам на глас, че моят приятел не работи вече там и не може да ни вкара, а той пита: “Искаш ли да влезем?”. “МНОГО ЯСНО!” Веднага се обажда на наш общ приятел и след малко имаме пропуски да разгледаме вътре. Влизаме, момичетата полудяват пред охраната и правим калабълък във фоайето. В този момент идва шефът на охраната и ни обяснява, че понеже е пленарен ден, не се допускат деца. Предлагам на Люк да влезе да разгледа, а аз да изчакам навън с децата. Така и правим. Докато чакаме виждаме всички най-често появяващи се по телевизията муцуни. Много ми е странно. Мъжът остава супер доволен, запознал се е и с лидера на една от партиите.

 

 

 

Баща ми пристига - ще ни закара до Военно-историческия, и се разделяме с приятеля ми. Тук искам да благодаря на този от вас, който ми препоръча музея. Експозицията е огромна, модерно направена, служителите супер начетени, услужливи на информация и много запалени по професията си. В една от залите има възстановка на сирените, алармиращи за бомбандировка през Втората световна война, която като идея е доста сходна с тази на записите на гласови съобщения, оставени от пътниците на борда на самолетите от 11-ти септември, които озвучават зала в Мемориалния музей в Ню Йорк.

 

 

 

След музея се прибираме за следобеден сън на най-малките. Аз съм освирепяла от глад и взимам Ноа да търсим наблизо дюнер. Гугъл ме отвежда до близка дюнерджийница, но нямаме обменени пари, а там се плаща само в брой. Второто такова заведение изглежда страшно лъскаво за улична храна, но приемат карти. Заглеждам се в дюнерджията и не знам защо ми изглежда много познат. Направо го питам, а той: “Ако сте гледали Мастър шеф, аз бях победител преди 2 сезона.” Да! От предаването ми е познат. Снимам се и с него. Дюнерите или както е правилно и на доста места вече виждам написано “дьонер”-ите му са страхотни. Едно време в Пловдив на “Иван Вазов” имаше “Кралица Ани”, мъжът на собственичката беше арабин и правеше най-вкусния телешки дюнер. Е, и на този Мастър шеф беше такъв.

 

 

След обяда всички дремваме малко, а после тръгваме към “Витошка” за още забележителности. Не съм била от повече от 15 години в София и съм възхитена от промяната на улицата.
 

 

 

Срещу НДК обменяме най-накрая пари, но скоро след това започва да вали и се скриваме в кафенето с панорамна гледка в х-л “Милениум”, което ми беше горещо препоръчано от няколко души.

 

 

 

Завършваме вечерта в семеен ресторант в Бояна с чудесна кухня и наливно червено вино. 
 

 

(нямам идея защо две от снимките са обърати надолу, може би защото е абсурдно в единствения ден, в който съм в София, да намеря някакви известни личности за селфита 😅)

 

 

 

 

 

Редактирано 4 юни, 2023 от chandni