Прескочи до съдържание

Какво готвите?


ДиянаВ

Препоръчани мнения

@neuromancer, аз бих направила паста, ама само защото вкъщи са пастоядци 😂

При нас има свинска кайма, ама се намира по-рядко и често е овкусена с разни мерудии. Трябва да си поискаш специално неовкусена. 

А напоследък в супермаркетите в готовите порциони правят и смес - месо и соев продукт и ако не прочетеш внимателно състава на етикета, може да не купиш "чисто" месо.

Връзка към коментар
Преди 1 час, Брани каза:

Импровизирах днес с едни бързи ябълки с уиски …

 

IMG_5081.jpeg.edc2539f632be7877c83507cd9f9d5f1.jpeg

Навремето Жижо когато не можеше да готви, си правеше салата от домати, нахут, сирене и песто. В различни вариации, примерно днес с бурата и печени чушки, но във всички случаи засища и е лесно. 

Утре, понеже вече ще може да готви 😉 , ще си направи пряста паста: 

https://food52.com/recipes/32393-east-spaghetti-with-brown-butter-lemon-sage

 

Та ако имаш нужда от лесни за изпълнение неща, може да попиташ 🙂

Връзка към коментар
Преди 1 час, Lindt каза:

Навремето Жижо когато не можеше да готви, си правеше салата от домати, нахут, сирене и песто. В различни вариации, примерно днес с бурата и печени чушки, но във всички случаи засища и е лесно. 

Утре, понеже вече ще може да готви 😉 , ще си направи пряста паста: 

https://food52.com/recipes/32393-east-spaghetti-with-brown-butter-lemon-sage

 

Та ако имаш нужда от лесни за изпълнение неща, може да попиташ 🙂

В състояние съм да реализирам пъстра плеяда от салати, но нямах почти нищо за ядене вкъщи, а много духаше навън и не ми се ходеше до магазина. Очевидно имах само ябълки. Но рязането им ме изтощи и затова не ги обелих.

  • Смея се 6
  • Замислям се 1
Връзка към коментар

Вчера на вилата около гроздобера с майка ми сготвихме на фурна почти изцяло био-гозба, наречена Пуешко със зеленчуци.

 

Пуйката, домашно гледана от дама от селото, която напоследък се е специализирала в отглеждането на хвъркати, по наша идея отскоро и пъдпъдъци, и на зайчета, беше замразена, а зеленчуците - от собствената селска градина. Купешки са единствено морковите и бататите, понеже последните още не са готови (засадихме ги като първи опит относително късно и сега показват предимно богата листна маса), и малкото зехтин помаче, който поръсих върху зеленчуците заради предпочитанията на останалите; а можеше да е кокосово мазнина или никаква.

 

Оформените порции месо овкусих с калиева сол и червен пипер, между тях на дъното на тавичката сложих нарязани скилидки чесън, после нарязах наедро зелени и червени чушки (заради брат ми сложих и 2 цели люти досами мръвките, предназначени за него), моркови, сладки картофи, една тиквичка, домати - разпределих ги около парчетата месо и пръснах малки лукчета из цялата тава. Посолих и подпъхнах на няколко места листа босилек. Пекох на предварително загрята фурна на 3/4 степен половин час с фолио, а после без фолио и на 2/4 степен, общо час и малко. Преди сервиране поръсих обилно с прясно откъснат магданоз.

 

Ако освен подобаващите въображение и вдъхновение трябва да коригирам нещо следващ път, то е предварителното сваряване на пуешкото месо, за да стане по-крехко.

 

387337784_974790553608999_7135553938596957477_n.jpg

 

 

387501146_859123962425875_3798914853931536897_n.jpg

  • Харесвам 13
Връзка към коментар

След доста време извън България и основно консумиране на морска храна ми се искаше нещо простичко и нашенско да сготвя.

Вчера отидох до вилата и готово.. идеята сама се появи пред очите ми. Въпреки сушата 3 туфи със свежа коприва се зеленееха примамливо в единия край на градината. Супа от коприва с варена застройка. Всичко лично производство, ако не броим киселото мляко и копривата дадена от природата.

20231008_183035.jpg.2eebb1e78f380fa9c76c072fd6e26ea1.jpg

  • Харесвам 14
  • Браво 3
Връзка към коментар

Нека споделя за вас амарантените хлебчета, които редовно пека за брат ми. Може някому да са нужни, полезни или вкусни.

 

Амарантът, известен още като щир, е добре познат у нас плевел по житните растения - на това набляга пловдивски фитотерапевт, (понеже засега не го е включил в терапевтичните си режими и препоръки, а като мъж и за него важна е представата за вкус). Чух за първи път за амаранта като препоръчителен хранителен продукт, съдържащ висококачествени въглехидрати, от диетолога ми и от дълго време епизодично включвам в менюто си ситните жълти семенца - закратко под капак заедно със сезонни зеленчуци и подправки - повече заради полезността и от дисциплинираност, отколкото заради вкусови качества. 

 

Когато възникна необходимост от изключване на всякакъв хляб и тестени изделия от бяло брашно и с мая, а за брат ми наличието на насъщния на трапезата е от особена важност, трябваше да се замисля, разпитам и прочета с какво би могъл да се замести той, без да вреди. Така стигнах до хляба от амарантово брашно, което единствено съдържа антираковото вещество сквален. 

Първата и единствена рецепта срещнах тук и тутакси я последвах:  https://www.youtube.com/watch?v=LEO0L4kizWI

 

Само че както във видеото красиво е представена рецептата, така изобщо не става ясно как изглежда разрязан изпеченият хляб или как някой вкусно похапва от него. А това по никакъв начин не може да стане, дори след 2-3 опита и регулиране на време и температура на печене.. - Хлябът се изпича само по дъното и стените на съда, както и отгоре, на дълбочина не повече от 1 см. Останалото тесто по средата остава сурово и лепкаво, както доцентът билог сполучливо си представяше - "като туткал", и негодно за консумация. След като разсъдих логично, съществено е безглутеновото тесто да се изпече добре, а не да остане сурово. Следователно намалявах дебелината на печивото от всички страни и стигнах до едни малки хлебчета, които повече приличат на курабии, а понеже им слагам и лъжичка смес от канела, пектин и куркума с малко чер пипер, добиват приятен аромат и минават и за коледни; някой път може да им добавя стевия вместо сол.

 

Моята рецепта вече изглежда така:

500 г амарантово брашно (купувам го от натура.бг, произходът му е Индия); 150 г царевично брашно, от супера; 150 г лимецово брашно (от пекарна "Живец" в близост); 1 ч.л. морска или калиева сол; по 1 по-малка ч.л. пектин, канела и куркума с добавен смлян чер пипер - всичко това смесвам добре в купа.

В 2-3 с.л. домашен ябълков оцет угасявам към 2 ч.л. сода бикарбонат и разбърквам всичко с около 500 мл газирана вода. Ако продуктите са със стайна температура, резултатът е по-добър. Тестото не се меси, а бърка с лъжица - поради липсата на глутен то няма еластичност.

От тестото оформям хлебчета като кюфтета и ги нареждам едно до друго върху хартия в тава за печене - те почти не увеличават обема си. Надупчвам ги с клечка за зъби на 20-ина места всяко и ги пека около 40 минути в предварително загрята до 170 С фурна, която веднага с поставянето на тавата намалявам до 150 С и изключвам, щом изтече времето. Оставям ги така още 10-ина минути, изваждам тавата и ги оставям да изстинат в нея. Съхранявам ги в хартиен плик, често върху него слагам полиетиленов, и в хладилника. Понеже брат ми обича да набляга на хляба при всяко хранене, тази порция му стига за 5-6 дни. Почерпихме при консултация натуропата на Вита Рама и той ги хареса.

 

387642974_2608297805989430_5918795426241975597_n.jpg

 

 

387325829_290281383801263_1622389284429367486_n.jpg

 

 

387413803_280422181483165_3024807590999420686_n.jpg

 

 

----------------------------------------------

"Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив", Волтеp

 

  • Харесвам 16
Връзка към коментар

няма как да не си вземе човек

 

сладкарниците в Италия, без значение в кой край ,са гаранция за уникално майсторство,което ценим най-много  като отидем в чужбина и опитаме  "деликатеси,"които почти винаги имат един единствен вкус -само  захар .

bignè.jpg

  • Харесвам 14
Връзка към коментар

Кето гирос а ла такос, щото от толкова години в Аризона вече не побългарявам, ами помексиканчвам всичко 😂 Понеже няма кето пита хляб, използвах кето тортийа и освен цадзики, сложих авокадо, домати, зеле и изпечения лук, върху който наредих шиша с месото.

 

IMG_8829.jpeg.4705a4ba7f817cd5c268b565ed4d9459.jpeg

IMG_8830.jpeg

  • Харесвам 13
  • Браво 4
Връзка към коментар

Макар при нас температурата все още да е 37-38С, започнах с есенните класически манджи - свинско във винен сос с пушено сирене и сметана, пюре от карфиол по руски (преди хиляди години майката на мой приятел, която беше от Владивосток, беше направила картофено пюре със задушен лук и обясни, че така го правили традиционно в техния край) и брюкселско зеле с гъби и бекон на тиган.

 

IMG_8894.jpeg.e634d1c83b40e978724040059266ec68.jpeg

 

А, сега като качих снимката се сетих, че направих и пълнени гъби, но те бързо-бързо се изпариха 😊

 

 

  • Харесвам 19
  • Браво 1
Връзка към коментар
Преди 1 час, Травеолани каза:

@Marusinka - дай подробности как правиш гъбите и брюкселското зеле? Изглежда много вкусно!

Или по най-лесния начин на света - нарязвам 2 дебели ленти бекон на ситно и на слаб огън стопявам мазнината, докато парченцата бекон станан хрупкави, после увеличавам на силно, добавям заедно гъби, нарязани на половина, чесън на филийки, пресен лук на кръгчета и 1-2 пакета замразено бланширано брюкселско зеле от Коско, подправки на вкус (черен пипер, червен пипер, сол) и бъркам непрестанно докато гъбите се зачервят. Или ако нямам готово брюкселско зеле, го чистя, режа на половинки, бланширам и чак тогава повтарям стъпките по-горе. Но става много вкусно и в двата варианта, просто вече веднъж като съм го правила с готовото зеле, ме мързи да се занимавам с прясно 🫣

  • Харесвам 9
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 6 часа, Marusinka каза:

Или по най-лесния начин на света - нарязвам 2 дебели ленти бекон на ситно и на слаб огън стопявам мазнината, докато парченцата бекон станан хрупкави, после увеличавам на силно, добавям заедно гъби, нарязани на половина, чесън на филийки, пресен лук на кръгчета и 1-2 пакета замразено бланширано брюкселско зеле от Коско, подправки на вкус (черен пипер, червен пипер, сол) и бъркам непрестанно докато гъбите се зачервят. Или ако нямам готово брюкселско зеле, го чистя, режа на половинки, бланширам и чак тогава повтарям стъпките по-горе. Но става много вкусно и в двата варианта, просто вече веднъж като съм го правила с готовото зеле, ме мързи да се занимавам с прясно 🫣

Благодаря, ще пробвам! А сосове никакви не слагаш, така ли? Аз само прясно зеле използвам, даже не знаех, че има готово, ама така е като не ходя в Коско. Сигурно го има в другите магазини. 

Връзка към коментар

Да ви представя еър фрайъра Огюст (кръстен от щерката 😂), гордо стоящ в ъгъла в кухнята. Изпитан с печени смокини с бри и орехи. Също така, японска "яхния" с телешко, картофи, моркови и нудъли (nikujaga) и патешко филе с карамелизирани ендивии. Но те не бяха със съдействието на Огюст.

 

20231018_094308-01.jpeg

20231017_194412-01.jpeg

20231015_123659-01.jpeg

20231022_130059-01.jpeg

  • Харесвам 15
  • Браво 13
Връзка към коментар

Честит ви Огюст! Дълго да ви служи!

Аз си кръщавам само колите и прахосмука-робот (Хуанита). 🤣

 

От онзи ден - омлет в еър фрайера и някаква крем супа в мултито:

 

IMG_6723.jpg.861f26f34c47822b13167ac6bb445090.jpg

  • Харесвам 14
  • Благодаря 1
  • Браво 3
Връзка към коментар

Аз пък съм си кръстила само пералнята.

(Пенка - от Перла, после Златка от Зануси, сега още не съм получила вдъхновение да съм кръстница).

Дъщеря ми си е кръстила старото Клио "Хермес" 😀😀😀

 

Честито ви Огюст,  @Роца, да си го ползвате с удоволствие и много вкусове 😉

  • Харесвам 1
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
преди 9 часа, Alexander каза:

От доста години се пробвам от време на време с хляб, но чак сега ми хареса резултата.

С квас е.

 

IMG_1409.jpeg

IMG_1411.jpeg

Страхотно изглижда хлябът! Може ли инфо как се приготвя. Квас правиш ли, купуваш ли? Как се пече?

Връзка към коментар
преди 47 минути , Pantelej Putnik каза:

Страхотно изглижда хлябът! Може ли инфо как се приготвя. Квас правиш ли, купуваш ли? Как се пече?

Малко трудно е да обясня, идваха в нас да ми покажат нагледно, но е много лесно и почти няма месене.

4 пъти се завива по 4 пъти през 30 мин и след това седи 24 часа в хладилник и накрая се пече, 20 мин на 250 покрит с капак - йенско стъкло и 25-30 мин без капак

Кваса ми го дадоха, ама и аз съм си завъждал преди.

Според мен най-важно е брашното и пропорциите, използвах бяло брашно на Екосем.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Не е за вярване, но се заседях в къщи цели 4 дена, та чак опрях да ровя в старите тефтери и запълвам времето с готвене.

Навън не е много зимно, но ми се прииска нещо сладко, с намек за зима. Щруделчета, рецепта от наша близка.

Началото

20231020_194617.jpg.1ea13dc66a3112f29ed0612723dfb1c3.jpg

Вече изпечени

20231020_202447.jpg.73d227302ba1f782729f735002816a4c.jpg

И преди да бъдат изядени

20231020_210948.jpg.4df5c611b805952de41051a416ff037b.jpg

  • Харесвам 17
  • Браво 3
Връзка към коментар

По лесно от това няма.. 12 с.л. захар+ 12 с.л. пшеничен грис / фин/ + 1 с.л. канела смесени заедно, 4 ябълки / кисели задължително, обелени и всяка разрязана на 6/, 24 орехови ядки, пакет фини кори и смес от разтопено масло и олио или само олио.

Корите се разстилат и разрязват на две по дължина. На всяка кора се маже от маслото/ олиото, поръсва се равномерно с 1 с.л. от сухата смес, слага се парче ябълка и една орехова ядка, загъват се двете страни на кората навътра и се навива рулце. И така 24 пъти. От този пакет кори имаше за повече от 24 броя, затова част от щруделите са с двойни кори. Слагат са в тава с хартия за печене, отгоре се намазват с разтопено масло и поръсват с малко от сухата смес. Пекат се при 150-160 градуса до зачервяване. След като са готови ги сложете в нищо с капак, за да омекнат или ги покриите с хартия и кърпа. Поднасят се с пудра захар.

  • Харесвам 9
  • Благодаря 1
Връзка към коментар

 

преди 19 часа, Травеолани каза:

А сосове никакви не слагаш, така ли?

Аз не слагам, но може малко сметана за готвене накрая да се сложи. 😊
 

Днес съм на колумбийска вълна - преди месец си взехме au pair от Колумбия и вече няколко пъти прави традиционни манджи от нейния регион, но днес и аз се включих в приготвянето на това апетитно ястие, наречено арепас редженас или пълнени питки от царевично брашно. 
Плънката беше супер лесна - варено пилешко с чоризо, гъби, царевица и лук, но питките не станаха съвсем както трябва, защото и двете за първи път ги правихме. Като се сложи месото вътре обаче не се усещаше като провал, ами напротив - беше доста вкусничко и засищащо. Тестото направихме с агуапанела (вода, в която е разтворено парче нерафинирана тръстикова захар), масло, сол и жълто царевично брашно.

 

IMG_8914.jpeg.7044c74322e6b038ab73b70f2aeef6c9.jpeg

 

  • Харесвам 10
  • Браво 5
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   1 магеланец

    • hristov.hb
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.