дневник Облаците на Силс-Мария

[master_of_germs]

Започвам тази тема с ясното съзнание, че съм плагиаттвал заглавието от едноименния филм и с надеждата в следващата година темата да бъде допълнена от много други магеланци, които взеха от едни станали вече легендарни ваучери (справка на стр. 23 и насетне от темата "Общи промоции за хотели" 

 

Започвам темата с искена благодарност към един от най-страхотните магеланци, който е помогнал на безброй други съфорумци, но за съжаление вече не пише тук. @koliob

За мене поне една от най-големите загуби за "magelanci" 😞 

 

Започвам темата с идеята да съм от помощ за останалите съфорумци, които си взеха от ваучерите, но още не са ги ползвали, както и да се опитам да вляза в ролята си на "инстигатор" (т.е. подстрекател) за тези, които още не са си взели ваучер 😉  

И да покажа, че дори и отявлен ОР (оптимизатор на разходите, разбирай - скръндза 😄) като мене може да си прекара феноменално и без да се разорява в Швейцария, която иначе си е синоним на "цифромания" 🇨🇭

 

Относно ваучерите: за @Фичо може случайността под формата на "Облаците на Силс-Мария" да е била решаваща в избора му на хотел, но не и при нас.

Просто при предварителната комуникация с възможните хотели от тия ваучери единствено от Hotel Seraina  в Силс-Мария ни отговориха и комуникацията с тях вървеше много гладко. Дори ни промениха датите на нощувките, когато ги помолихме заради постоянните уизеърски промени на полети. По принцип ваучерите не тряжваше да важат за нощувки в петък и събота, но при настоящата ситуация нямаше проблеми с това.

http://www.hotel-seraina.ch/

 

Започвам темата и с благодарности към @mary_shery, защото в случая тя мене ме инстигираше за ваучерите, тя ги купи и тя водеше комуникацията.

Благодаря и на @Mistress of Germs, че и тоя път ми уйдиса на акъла и дойде , въпреки че нея баирите ама хич не я възторгват.

И на @зВерчето, за това, че въпреки всичките неясноти, пак успяхме да се напаснем и да се съберем от различни страни и по различни пътища.

И най-подир, благодарности на @Rainy с която имахме насладата вечер да си споделяме в хотела, кой какво е преживял и кой на какво се е дивил през деня.

 

Естествено, че пак разтегнах локумите...

Време е да почвам, най-накрая! Сръчквайте ме словесно и задавайте въпросчета всякакви, че инак съм от ужасно туткавите пътеописатели! 🙂 

[Дани Магелани]

Чакам с нетърпение!

[master_of_germs]

Схемата за пътуване до Енгадин с обществен транспорт е следната: (е, то варианти много, но ОР-схемата е следната): 

Лети се до Бергамо. Взима се автобус от летището до гарата. Оттам най-бързият начин е да се вземе билет за влак до Киавена (Chiavenna) за тая цел обикновено се правят две прекачвания в Леко и в Колико и може да се наслаждавате на гледки по цялото протежение на източния бряг на езерото комо и на по-малкото ЛАго ди Мецола, на север от него. Всяка от трите отсечки с влака е точно по 40 минути.

Разписанията може да проверявате на https://www.trenitalia.com/en.html или на https://www.trenord.it/en/home.aspx

Билетът от Бергамо до Киавена е 7.90 евро с пътническите влакове (regionale). 

Trenord е локалната жп компания в Ломбардия. Хубавото при тях е, че билетът важи за 6 часа от валидирането му на зелените машини на пероните. Тоест, в рамките на 6 часа трябва да стигнете до крайната точка, като междувременно може да слезете и да разгледате набързо някое от градчетата по брега на езерото Комо, че даже и да хапнете, което в Италия си е направо задължително, още повече щом се поели към Швейцария, където ще трябва да затягате коланите 😄 

А пък ако решите да се шматкате някой ден в района, може да си вземете карта Io viaggio ovunque in Lombardia за колко дни решите, и имате неограничено ползване на влакове, автобуси, че и някои лифтове и фуникуляри в цяла Ломбардия.

https://www.regione.lombardia.it/wps/portal/istituzionale/HP/DettaglioServizio/servizi-e-informazioni/cittadini/muoversi-in-lombardia/biglietti-e-agevolazioni/io-viaggio/io-viaggio-ovunque-in-lombardia-biglietti-giornaliero-settimanale

 

От Киавена на всеки час има швейцарски автобус номер 4 на Post Auto. По разписанията може да го видите и като номер 604, но си е 4.

https://www.postauto.ch/en/timetable-and-offers

 

По-добрият вариант за проверяване на разписания, цени и изобщо всичко, свързано с транспорта в швейцария, е ето този:

https://www.sbb.ch/en/home.html

А най-добре да си свалите приложението на sbb

Дори и да не ползвате карти за интернет, покрай гари и важни автобусни спирки обикновено има безплатен уай-фай... Направо от приложението си проверявайте и купувайте билети. Има една тънкост. Цената в началото може да ви подведе. Тя е най-ниската възможна и обикновено е съчетана с разни други карти за намаление в Швейцария. Реалните цени ще видите, едва след като напишете име и възраст на пътника. Гледайте да намерите оферта supersaver, че останалите тарифи обикновено режат глави. Та суперсейвър тарифата от Киавена до Силс-Мария e 13,20 швейцарски франка. Иначе нормалната цена е 21.80 франка. Но, ако не минете през стъпките, ще си мислите,ч е е 8.80 франка. Малко неприятна изненада се оказва ако решиш да купиш билет на място и трябва да ги дадеш тия 21.80 франка. Поне в Италия е ЕС и има интернет, за да се плати онлайн. На @зВерчето ѝ се наложи, че тя единствена мина по първоначално заложения маршрут. Нали италианците ни шибнаха карантина и ние трябваше да търсим други варианти за пристигане. Тя обаче летеше от Кьолн за Бергамо.

 

Искам да си измрънкям, тоест, че планираното тридневно удължаване на пътуването с  изкачвания на върхове над езерото Комо не можа да се състои 😄 

 

Ние междувременно сме се видели в чудо с тая карантина и правилата за транзит, защото от италианското посолство тук, от нашето консулство в Милано и от посолството ни в Рим дават съвсем разнопосочна информация дали транзитът е възможен и в каква посока. НАкрая се спряхме на версията на италианското посолство в София, които даже любезно ми позвъниха в отговор на мейла ми, да ми кажат, че Италия осигурява 36-часов транзит, ако се прибираш към страната на адресната си регистрация. Затова чакахме до няколко дни преди полета и сменихме отиването с УИЗЗ да е през Меминген. Прецакахме се, че цените скочиха с по 50 лв на човек, ама пък се успокоявахме, че райън сложиха цени по триста евро за същата дестинация 😄 Чакахме да не би швейцарците да актуализират списъка си с карантини. И те го актуализираха, ден преди да тръгнем. Предизвикаха ни сърцетуп, като разбрахме. Но, за наш късмет сложиха под карантина идващите от Румъния, но не и от България. Ден след като летяхме пък Германия почна да въвежда ограничения. Нямаше да са за нас, но успяхме да минем между капките.

 

И така, датата е 7 август 2020 г. и в зори сме  на летище София. Да ми е жива и здрава лаборантката, че е страшно оправна и ме покри, и се справи и без мене в лабораторията, само със съвети по месинджъра. Че полетът за Бергамо трябваше да е следобед, а тоя за меминген - рано сутрин и нямаше как в последния момент да пускам допълнителен ден отпуск...

 

 

Загряваме с гледки към Алпите отвисоко

 

 

 

 

 

 

 

[Костов]

@master_of_germs, аз също закупих от тия ваучери. Купих за хотел в Сент Мориц. Искам да те питам няколко неща. Трябваше ли да плащате нещо, което не е включено в цената платена при закупуване на ваучера? Първо питахте в хотела за свободни места и тогава купихте ваучера или обратно? Имаше ли хотел с който сте контактували и са ви казали, че не приемат ваучери?

Благодаря ти предварително за отговорите.

[master_of_germs]

На 5.09.2020 г. в 17:59, Костов каза:

@master_of_germs, аз също закупих от тия ваучери. Купих за хотел в Сент Мориц. Искам да те питам няколко неща. Трябваше ли да плащате нещо, което не е включено в цената платена при закупуване на ваучера? Първо питахте в хотела за свободни места и тогава купихте ваучера или обратно? Имаше ли хотел с който сте контактували и са ви казали, че не приемат ваучери?

Благодаря ти предварително за отговорите.

Да, първо писахме на хотела, защото ние искахме точно определен период, плюс-минус няколко дни. И искахме да разберем дали имат свободни стаи за тогава. Писахме на няколко хотела, всъщност, и само от този в Силс-Мария ни отговориха бързо. Иначе може би Санкт-Мориц е най-добре откъм транспортна свързаност в района, защото оттам тръгват всички автобуси, има и влакове. Понтрезина също е добър вариант, но пък ако се идва от Бергамо, автобусът от Киавена не отива дотам и трябва да се смени в Санкт Мориц. Но от хотела в Понтрезина, за който имаше ваучери, не ни отговориха. Поне не по мейл, а ние решихме да не звъним на швейцарски номера.

Като се взимат ваучерите, ако са от по-скъпите, (за три нощувки) е добре да се купуват един по един, защото за всяка покупка над 89 евро (мисля) в немския сайт дава купон за отстъпка... 5 или 10 евро.

Нищо не сме плащали допълнително, освен по 10 франка еко-такса на ден. Срещу която ти дават карта, с която можеш да ползваш целия транспорт в Горен Енгадин - автобуси, влакове и лифтове. Плаща се 10 франка депозит за картата, която накрая може да върнеш както в хотела, така и на гарата или на някоя лифтова станция. И ти връщат депозита обратно. Хубаво е, че картата покрива и деня на напускането на хотела. Тоест, ние бяхме за 5 нощувки, а картата важеше за шест дни.

[master_of_germs]

Ето така изглежда въпросната карта:

 

[master_of_germs]

И, естествено, точно като ме споходи музата да пиша, лаптопът ми изгоря с все снимките 🙄🤬😤

Само тези от телефона не съм прехвърлял, а те не са толкова много. Но не знам, какъв е точно проблемът и затова ще пиша и качвам от телефона, пък колкото -толкова. Надявам се и @mary_shery да помага със снимки. То и без друго имаше дни, в които само с нейния фотоапарат сме били...

 

И тъй - на летище Меминген започва много дългия

ДЕН ПЪРВИ

Оберстдорф- ждрелото на Брайтах (Breitachklamm) - Линдау на Бодензее - Chur (което се произнася с червена точка 🔞)

 

На летище Меминген имаме време да пренаредим багажи и даже някой от групата да пие кафе. Клъвдий IV Бух е доволен, че отново е летял гратис 😄🦉

 

Имаме около 50 минути до автобусчето към гарата в Меминген. На летището все още няма машина на Дойче Бан, но служителката на информацията любезно ни обяснява, че шофьорът на автобуса може да ни продаде лелеяния Bayern ticket. Изобщо, обожаваме да пътуваме с немските железници. Тези регионални билети са чудни. С баварския билет за 39 евро трима души можем да си обикаляме с всякакви влакове и автобуси из Бавария. Има и един друг вариант за регионален билет за Швабия и Алгой. С него ще ни е с евро на човек по-евтино, но не сме сигурни за някои градски транспорти. 

Нямаме точен план. Вечерта трябва да се озовем в Линдау, откъдето да вземем автобус за Кур, но не сме решили какво да видим през деня. Колебаем се между Улм с прословутата катедрала и Кемптен с резиденцията... 

https://www.bahn.com/en/view/offers/regional/regional-day-ticket-for-bavaria.shtml

 

Междувременно се оказва, че шофьорът в автобуса се затруднява да ни издаде тоя баварски билет. Накрая маха с ръка и ни вика да се качваме гратис, пък да си го купим на гарата. А иначе е 3.50 евро пътуването с летищния автобус.

http://www.mm-acs.de/index_englisch.html

 

Купуваме си баварски билет от машина на гарата. Важно е да се напишат отзад имената на пътуващите преди да се качите на влака. Решаваме, че хващаме първия влак за Кемптен...

 

 

Обаче, влизайки във влака, осъзнаваме, че крайната му гара е Оберстдорф. А времето е хубаво, ние нямаме нищо против да се возим повече, че да не си мъкнем багажите на гръб. А и на Оберстдорф отдавна сме му хвърлили око за преходчета; примерно за една седмица в Баварските Алпи...

И импулсивно решението е ясно.

 

На гарата в Оберстдорф си оставяме багажите в багажна клетка. Има няколко размера, избираме си клетка за 4 евро за 24 ч.

Не сме с подготвено домашно. Някак си съм свикнал да свързвам Оберстдорф основно със шанцата за ски-скокове (за съжаление с телефона не съм я снимал). Проверяваме, кой автобус отива дотам и се отправяме директно към автогарата. Тя си е много близо до жп гарата, но помежду им нещо правеха ремонти.

Оказва се, обаче, че точно тоя автобус номер 7 не се покривал от Баварския билет.

Разписания на автобусите:

https://www.mona-allgaeu.de/fahrplaene/linien-fahrplaene/linienplan-tarifbereich/suedliches-oberallgaeu

Затова отиваме в туристическия инфоцентър да ги питаме какво може да видим за около три часа.

Отговарят ни да пробваме ждрелото Брайтах (Breitachklamm). 

Докато дойде нашият автобус номер 44, за кратко се разхождаме из градчето, което не е особено впечатляващо. Има си типичен вид на зимен курорт.

@mary_shery ,снима повече, надявам се тя да качи снимки.

 

Автобусът ни стоварва на паркинга пред главния вход на ждрелото а пред касите се вие една огромна опашка със социално дистанциране. Явно е много популярно и чакаме двайсетина минути, преди да си платим по 5 евро на човек. 

 

Следва

[master_of_germs]

В началото разходката е просто по брега на реката Брайтах, като маршрутът плавно се издига. Тук-там се минава през тунелчета в скалата. И, когато си мислиш вече, защо ги дадох тия пет евро, ждрелото се стеснява. И става много дълбоко. Небето се вижда като тесен процеп, встрани и над тебе пада вода, а долу бушува реката. Определено доста по-различно усещане от ждрелата в Словения. Тук няма приказно тюркоазени нюанси на реката. Има само две измерения. Теснота. И дълбочина. 

След преминаването на тесния участък има няколко възможни изхода. Може да се направи и кръгов маршрут, но не това ни е целта.

@Mistress of Germs вече почват да я наболяват бедните, бедни крачка, затова с @mary_shery само се изкачваме до най-високото място, където над ждрелото е изграден мост. После се връщаме обратно и тримата бавно поемаме към изхода.

Наклонът не е много голям, но си е все нагоре още двайсетина минути. По едно време се пресича едно малко дървено мостче и с изненада се оказваме в Австрия. Без тестове, без карантини. Стигаме до асфалтов път и мост, който също е над това гранично поточе. От австрийската страна чакаме автобус номер 1, който за няколко минути ни връща в Оберстдорф. Даже има място да седнем, но германката (или австрийка) до която се настанихме, ни гледа с див ужас като не разбира на какъв варварски славянски език си говорим. Тоя вирус яко ги е наплашил. Говоримият ми немски не е чак толкова добър, затова включваме Гугъл транслейт да й напишем, че сме здрави и изследвани. Не че сме, но да се успокои малко жената.

В Оберстдорф решаваме, че сме гладни и, да му се не види, ще седнем хубаво да се наядем, като за последно преди да се нагладуваме в скъпата Швейцария. Сядаме в заведение Alpen-Treff и поръчваме... Пет звезди отвсякъде им пишем. Шницел по ловджийски, свинско с гъбен сос. Еленски пържоли с боровинки. Не е евтино, ама порциите са такива, че и аз не мога да се справя, а дамите пък съвсем. Искаме си кутии, zu mitnehmen (да си вземем за вкъщи, тоест вечерята също е осигурена), опаковаме и беж към гарата, където за малко да си изпуснем влака, че от два коловоза щяхме да уцелим грешния 😜

 

Снимки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

 

П.П. маршрутът е подходящ за абсолютно нетренирани хора, дори и така, ама ако някой иска да му е съвсем лежерно, може да го направи и наобратно. Първо с автобус 1 до Walserschanz и да се мине ждрелото в посока надолу по течението...

[mary_shery]

Още от влака към Оберстдорф ни посрещнаха страхотни гледки:

 

 

 

А градчето беше китно по немски, сравнително оживено и типично курортно. Струва си за кратка разходка или ако искаш да се разходиш за няколко дни в региона.

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

...

От Оберстдорф се придвижваме до Линдау с три влакчета. Първото е до Именщадт, където също си харесахме едни машрутчета около езера за някой друг път. Изненада ни това, че влакът не беше на Дойче бан, а на някаква частна локална жп компания Alex. Техен беше и следващия влак до Хергац. Мисля, че за сефте виждам в Германия влак с купета, като у нас. То това не е кахър, даже никак. Обаче, на километър-два от крайната гара, взе че запъна. Кондукторката няколко пъти обявява поради що, но не успявам да я разбера от тонколоните. НАкрая разбрах, че имали повреда по линията, н следващият влак щял да ни чака. Е. случи ни се и това - влак в Германия да ни закъснее, макар и само 20 минути... Споменавал ли съм какъв транспортен карък съм. Добре,ч е съм свикнал с тоя си късмет и го приемам почти спокойно. Другият влак обаче наистина ни чака, прекачаме се, и машинистът надува газ до дупка. В линдау сме наваксали половината от първоначалното закъснение. 

Първото нещо на гарата е да си купим голяма бутилка ледена вода че жегата вече взе да ни мори. Особено мене, че аз съм метнал на гръб голямата раница на @mary_shery (чекиран 10 кг багаж за трима ни) а отпред нося и моята раница с ръчен багаж, която успешно съм напълнил с 8 кг (основно храна, щото празна раница не пази граница, а ние в този ден през бая граници минавахме).

Линдау е разположен на остров в боденското езеро, но това реално не се усеща, защото има и жп, и шосейни мостове. А основната забележителност е пристанището, което е точно до гарата. Отделяме си примерно половин час за отмора и снимки.

 

 

 

 

 

А тази кула я отварят за посещение само пруверер, тъкмо почваше да се събират хора преди отваряне, но ние я пропуснахме...

 

 

Лека-полека се разходихме из централната част на острова докато прекосихме към брега по един от мостовете.

 

 

 

 

 

 

 

 

Оттам повървяхме още известно време, фокато стигнем едно кръгово, където да си чакаме фликсбуса. Приложението им показваше,ч е има 15 минути закъснение (в крайна сметка той чак от Берлин беше тръгнал) и толкова си се оказа на практика. Беше достатъчно празен.

Не усетихме как само след няколко минути отново бяхме в Австрия. Но пък хванахме хубав залез точно като преминавахме през Брегенц.

 

 

 

 

Звъннахме за последно на родителите, преди да наближим швейцарската граница. И там не се усети по никакъв начин, че се минава от една в друга държава, Ни  помен от проверки.

Пътувахме известно време покрай горното течение на Рейн и от другата страна на реката беше Лихтенщайн, но вече се беше стъмнило и нищо не успяхме да видим от тази държава. След два часа автобусът достигна крайната си дестинация и трябваше да си лягаме на *Chur 😄 

 

Следва...

 

 

 

[master_of_germs]

===

Фликсбусът пристига в онова градче с червената точка 😉 

МЯтам двете раници отпред и отзад и отиваме да си търсим хостела.

https://www.booking.com/hotel/ch/jbn-justbenice.bg.html?aid=376363

 

VIVA Hostel на десетина минути пеш бавен ход. С ужасни отзиви в букинг, които се дължат най-вече на нощувалите в петък и събота вечер, понеже на партера има нощен клуб и басовете дънят яко. Хубавото за нас е, че стаята ни е на последния етаж и е самостоятелна, а цената не ща да я коментирам, но ни излиза по 72 лв на човек, защото сме трима в стая четворка, и хем съм ползвал някакви десет евро кредит от букинг.

Иначе от самия хостел нямам забележки, стълбите са тесни и стръмни, но с малко внимание няма проблеми. Чисто е, просторно е, баните са етажни, но няма много други хора. Има малко арт атмосфера... Но е факт, басовете се чуват и два етажа нагоре...Изобщо явно сме уцелили улицата, дето е манджа стрийт на Кур, а в петък вечер всяка сграда става на някакъв нощен клуб. Манджа обаче не ни трябва - носим си ония еленски пържоли още от Оберстдорф.

 

 

@Mistress of Germs вече едвам гледа и се хоризонтира максимално, но @mary_shery смята, че като ни е паднало да нощуваме на *Chur, то трябва да се изкефим максимално и затова тръгваме на нощна разходка. Старинната част на градчето е съвсем близо и обхождаме де що намерим уличка...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това са знамената на Града и на кантона Граубюнден (Грисенс)

 

По-големите забележителности като катедралата Успение Богородично и епископския двор, не са никак осветени и някак си не оставаме напълно удовлетворени от тоя  *Chur... и на сутринта ще повторим разходката

 

...

 

 

 

 

[krasen_denev]

Благодаря на @master_of_germs за подробния разказ.Аз не се възползвах от прословутите ваучери,но с удоволствие чета и планирам.Ако сме живи и здрави и ние скоро време ще се насладим на Швейцария! Може би не бюджетно,но все пак......?!?😀

[master_of_germs]

ДЕН ВТОРИ

Ставаме рано и този път устремено се отправяме нагоре през старината част на градчето.

Иначе близо до хостела ни има и лифт, но лифтовете сме ги планирали от следващия ден.

 

 

 

Не че има особен трафик, обаче се строи изцяло нова велоалея с интересно пресичане на рекичката...

 

Заспалият *Кур се събужда и полека се подготввя за традиционния съботен пазар... Навсякъде ги е хванала манията да си представят всичко като био-, еко- и прочие рекламни дивотии за привличане на клиенти. Ама подминаваме всичко даже без да снимаме, че си имаме цел...

 

 

По тия стъпала се отива към катедралата...

 

... но ние подминаваме и тях, за да стигнем до местенце малко по-високо, откъдето да направим снимки, кактито сме виждали из нета като визитна картичка на града. Не че ни се получават добре при тази светлина, но пък през нощта беше съвсем тъмно там.

 

 

 

Даже и местния затвор са се постарали да има фотогеничност 😉 

 

Прибираме се в хостела, багажът е стегнат. Само изваждам другия фотоапарат, който се зарежда...

Ама пустите швейцарски контакти, дето не са баш, като европейските!!! При опита ми да извадя зарядното от контакта, то просто се разпада и леко успява да ме разтресе ток... Колкото да ме обърка тотално и да се разкрещя на @Mistress of Germs, която с нщо не ми е виновна, ама пък ми отвръща подобаващо. Като почнем да си крещим чак толкова, значи наистина сме се уплашили. Изпъждам всички да тръгват към автогарата, след две минути се окопитвам, но осъзнавам, че телефона ми го няма. Обръщам всичко в стаята. Накрая решавам, че съпругата ми го е взела, свалям раниците до улицата, мятам ги на гръб, и не само и на бегом към автогарата, защото останаха само десетина минути. Настигам спътничките си току пред автогарата, но се оказва, че автобусът номер 182 за Санкт Мориц не тръгва от площадчето, където ни спря фликсбусът предната нощ, а трябва да се качим две нива нагоре. Всичко е онагледено обаче със стрелки и табели като за идиоти. А защо толкова сме се разбързали? Ами защото оптимизираме разходите. В сайта на sbb само с тоя автобус в 9:10 ч можем да стигнем за някаква нормална цена от пордъка на 25 франка, останалите опции са към 40 франка.

Жълтият автобус на Post Auto чака, показвам билетите на шофьора, той изглежда искрено изненадан, явно в швейцария изобщо и не са мислили, че някой би могъл да се качи гратис. Между другото, за всичките дни в автобусите нито веднъж не мина контрола. Точно обратното във влаковете...

 

Важното е, че сме в автобуса... 

 

Следва...

[Фил]

преди 14 часа, krasen_denev каза:

Аз не се възползвах от прословутите ваучери😀

Красене, "прословутите ваучери" още са си налични  - ето в Силс-Мария 3 нощувки със закуски за 115€ 

ето и за хотел Бернина

[master_of_germs]

Снимките от автобуса не са ми много на фокус, но то по-голямата част от пътя беше завой след завой. В суматохата забравих да си взема хапче срещу гадене и повръщане, после се сетих, но нямаше време да подейства. Не се изложих, де, но гледките са виновни. Следваха алпийски красоти постоянно и не ми оставяха време да си помисля, колко зле се чувствам.

Още в началото подминахме отбивката за Ароса, която също съм си заплюл за някой ден. Минавахме през няколко градчета, чиито имена не помня всички; най-известното поне за мене беше Ленцерхайде

 

 

 

 

 

 

Имаше спирка и при езерото Марморета и след това горе на най-високата точка на прохода Юлиер... Няколко дни по-рано не включихме трансфъгърашкия път в румънката си програма, сега малко компенсирахме. Добре че тук серпентините не са чак толкова много, че инак щяхме да оповръщаме жълтото автобусче на PostAuto... А, да ги похваля, "пощенските" имат безплатен wi-fi, регистрираш се и нетът им е пушка. И други рейсове имаха, ама май само наужким, докато тук си работеше, до степен да успея да кача във форума снимки от мястото на събитието. Швейцарски карти за телефон и интернет не сме взимали...

 

 

 

 

 

 

 

Първият поглед към Пиц Бернина ме оставя ошеметен... За първи път виждам четирихилядник ако не броим от самолет или на екран...

 

Притеснявам се, какво ли ще е спускането, но то е изненадващо плавно и бързо. Просто Горен Енгадин е много по-високо разположен от всички околни долини. 

В автобуса всички спирки ги казват, а и има екранче, на което виждаш следващата и още няколко спирки напред. Нарамвам раниците, натискам бутона, и ни спира малко по средата на нищото на спирката St. Moritz, Campingplatz. Малко сме притеснени, защото автобусът ни леко е закъснял, а ние имаме само 5 минути да се прекачим на другия, Точно тая е една забита спирка, на която повечето рейсове не спират, и ако си изпуснем нашия, има да чакаме с часове. На всичкото отгоре тоя възможно най-евтин билет важи само за точно определен автобус, а не за кой да е по отсечката.Трябва да пресечем шосето просто, но е доста натоварено. Оказа се, чбаче, че и другият рейс закъсня с 5-10 минути, та всичко беше наред. Дотука значи с прословутото швейцарско "цепене на секундата". Явно е само за влаковете, защото повсеместно автобусите правеха поне 5 минути закъснение.  Но и уж в сайта на sbb твърдят, че транспортът в сялата страна е в интегрирана система и шофьорите получават сигнал на коя спирка колко трябва да чакат, за да се получи оптимално засичане с другите маршрути.

Прекачихме се на четворката за Силс-Мария, което на местния ретороманшки език се произнася Сель (Segl). Явно щяхме да сме СЕЛЯни оттук насетне.

Хотел Сераина е точно до главната спирка Sils (Segl) Maria, Posta (произнася се ПОЩА). 

 

 

 

Все още е 11:30 ч. НА рецепцията питаме за всякакви подробности. Стаите не са ни готови още, но след половин час бяха подготвени, настанихме се, и взехме прословутите карти за безплатния транспорт. За картите трябва да имате по 10 франка на човек кеш за депозита. Иначе всички друго навсякъде можеше да се плаща с карта. 

@Mistress of Germs легна да си отспива, а ние с @mary_shery решихме, че хубавото време трябва да се използва, защото след ден-два се очакваше разваляне, и сега ни е паднало да изкачим някой връх.

И без това по график @зВерчето трябваше да пристигне чак към 16:30 ч. А тя и беше прекарала предната нощ на летището в Кьолн за да хване сутрешния полет за Бергамо...

 

...Следва...

[master_of_germs]

ДЕН ВТОРИ - продължение

изкачване на Пиц Лунгин (Piz Lunghin) 2780 м н.в.

 

Значи, независимо от заглавеието на тая тема, при пристигането ни в Силс-Мария е съвсем безоблачно, значи трябва да търсим облаци другаде.

Вариант е да пробваме да се качим с най-близкия лифт Фурчелас (долната му стация ни е на десетина минути пеш), но това го  мислим като вариант, когато има по-малък прозорец с хубаво време. От друга страна, бързото настаняване ни позволява още малко след пладне да тръгнем нанякъде. И това нанякъде е към селото Малоя, точно в най-горния край на долината. Силс-Мария е разположено прекрасно между две доста големи езера; по-горното е Silsersee, а по-долното е Silvaplanersee, но разлика в надморската височина почти няма. На другия край на Силсерзее е Малоя и след Малоя почва едно шеметно спускане с множество серпентини към много по-ниско разположената долина Брегалия (Бергел), където вече населението е изцяло италианоезично. Но за това повечко - в края на пътуването. През Малоя и Брегалия минава автобус номер 4, чак до Киавена и пътуванията с този автобус се покриват от картата ни. Има и още един автобус, номер 2, който стига от Силс до Малоя.

Разписанията може да проверявате ето тук:

https://engadinbus.ch/

 

Макар че и в хотела, и на автогарата в Силс, и във всички автобуси, навсякъде може да си вземете безплатни брошурки с разписанията, както и всякакви други брошури и безплатни карти - за пешеходни маршрути, за веломаршрути, за лифтовете, за каране на лодки и ветроходки в езерата, за разходки с файтони  до по-заврените села високо над долината (цените не са за гледане), и още...

 

Слизаме от автобуса не в самото село Малоя, а в края му, където свършва езерото, спирката се казва Capolago. 

Избрали сме си да изкачим Пиц Лунгин. По няколко причини. Не че е най-високият, дори наблизо има доста по-висок връх Гревасалвас, който също се качва без специално оборудване. Реално Лунгин е най-ниският от върховете в Албулските Алпи. Но Лунгин е много панорамен и предлага гледки към три долини. Горен Енгадин щяхме да го разглеждаме във всичките дни, но нямаше да имаме друга възможност да гледаме във Вал Брегалия отгоре. Също така щяхме да имаме гледки към Пиц Плата и доста по-дивата долина на север, която попада в границите на природния парк Ела. Другата причина ще я покажа, след като слезем от върха.

Все още сме при езерото, слизаме от автобуса и си правим няколко снимки, преди да поемем нагоре.

 

 

 

 

 

Пътеката за кратко е през гориста местност, но бързо набира височина и излиза от гората. Следва по-равен, панорамен участък с хубави гледки към селото и езерото. Тука разбираме, че легендите за швейцарците и пейките изобщо не са само легенди. Общото ми впечатление е , че Швейцарците изобщо не са вманиачени по изкачванията на върхове и трудните преходи, както примерно в Словения или Словакия. По-скоро обичат да съзерцават природата и просто да си седнат на някоя пейка на красиво място. И затова навсякъде има пейки... Не че няма хора, които да се катерят, но са по-малко, отколкото на други места. А може би просто върховете и маршрутите в Швейцария са толкова много, че хората се пръсват по различни места и не се получава струпване на хиляди души, както по други планини. Видяхме примерно около 50 души по тоя маршрут, повечето вече се връщаха, понеже никой друг освен нас не тръгва да катери след обяд (да, налкрая видяхме двама, ние като слизахме, но те щяха да нощуват на палатки). И друго; палаткуването в Швейцария по никакъв начин не е забранено...

Та дори и тук, в по-затънтения край на Горен Енгадин, имаше пейки на панорамните места, а в следващите дни пейките щяха да са много повече. И почти всички имаха гравирано някакво посвещение...

 

 

 

Това отсреща е Ла Марня, трихилядник...

 

Другата изненада е, че най-накрая намираме боровинки това лято. Значи Швейцария печели огромна синя точка спрямо Словения и Доломитите, където такива благинки не намирахме. А тук имаше както начите черни, така и сини боровинки, каквито пробвам за пръв път. По-едри, но за мене не толкова вкусни като черните. А аз като намеря боровинки, забравям за гонене на графици. Боровинките спасиха прехода, защото тогава осъзнах, че съм си забравил водата, а @mary_shery, както обичайно, носи максимум един литър. Но нагоре се предполага да прекосяваме поточета, ще има и езеро, а и боровинките освежават.

 

Хич и няма да крия, че това изкачване е може би най-хубавия маршрут, който някога сме правили, гледки с уау-елемент (макар че следващите дни щеше да е още по!), разнообразна "настилка" и профил, бързо се качва височина, но не е прекалено стръмно. Почва се по пътеки сред боровинкови храсти и треви, като встрани от пътеката има и няколко водопадчета - усещането е съвсем като в Централен Балкан, след това още нагоре се стига до прекрасното ледниково езеро Lägh da Lunghin и отам нагове вече е съвсем алпийско по камъни и сипеи. НАй-интересното е там, защото скалите са много странни. Една до друга виждаш скали с тотално различен цвят и вид. Черни скали, като вулканични, едва ли не, скали с цвят на ръжда от железни отлагания, тъмнозелени скали, на цвят като малахит, но които се цепят на остри режещи късове като кремъци, дори огромни бледо розоволилави камъни като фланелката на @mary_shery.

 

"Вкъщито" сме си и редуваме поздрави към малкото хора, които срещаме, с италианското "Салве!" и швейцарското "Грюци!"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Когато преваляме към езерото, срещу нас се извива много студен вятър и навличаме поларите. Сядаме малко да се подсилим с ядки и нещо сладко и да поснимаме...

 

Над езерото е връх Гревасалвас (2932 м н.в.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оттук към върха има три пътя нагоре. Най-обиколен е през прохода Pass Lunghin; него го оставяме за връщане, за да бъде поне част от маршрута ни кръгов. Другите два са през камъни и сипеи, но не безбожно стръмни. Решаваме, че ще се справим с най-директния. Сипеите са от доста меки скали, а ние снимаме разноцветните канари около нас.

 

 

 

 

 

Излизаме на билния ръб и продължаваме, като последните 30-40 метра са по-технични и изискват внимание, даже оставям щеките, че почват да ми пречат, но като се изключи това, целият маршрут е много, много благодатен... А и облаците на Силс-Мария най-сетне дойдоха при нас и надвиснаха над ръба съвсем като за фотографи, каквито не сме 😄 

 

 

 

 

Насреща и още един трихилядник - Пиц Лагрев, 3165 м н.в.

 

И вече сме на върха! 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАдолу тръгваме по билото и минаваме през още едно безименно връхче

 

 

 

 

Минаваме през няколко малки останали снежни преспи..

 

 

Стигаме до прохода Pass Lunghin. Причината да дойда точно тук. Бях разглеждал десетки върхове в района и първоначално изобщо отхвърлих предложението на @mary_shery за Пиц Лунгин, докато не попаднах на следния факт.  Проходът Лунгин е единствената по рода си тройна вододелна точка в Европа. От трите му страни извират три реки, които са съответно притоци на Дунав, По и Рейн и се оттичат съответно към Черно, Адриатическо и Северно море.

 

 

 

 

 

 

Минаваме покрай извора на най-известната река от кръстословиците: десен приток на Дунав с две букви, водоравно. Ин, на местното наречие - Ен, който дава името на цялата 180 км дълга долина в Швейцария - Енгадин.

 

Нова спирка при езерото Лунгин, където събуваме туристическите обувки и оставяме ледената вода да отмие болежките от изнурените стъпала. И друг път съм пробвал тая терапия в планински езера, но такъв студ никога не съм усещал. Обикновено нагазвам до колене, но тук не мога и до глезените да си потопя краката. А в другия кай на езерото двама души се гмуркаха и под водата целите 😮 

Но спортистите неслучайно си взимат ледена баня. Острата болка от свиването на кръвоносните съдове прекратява тъпата болка от подбитите стъпала и, когато чувствителността в пръстите ни се възстановява,  имаме сили за още над час и половина надолу. Цялостно с всичките дъъълги почивки, преходът отне около седем часа. 

 

 

 

 

 

 

 

А, да не забравя кой още беше на стоп в раницата до върха! 🙂 Клъвдий, четвъртият с това име от династията Бух, не поиска да се снима на вододела, зачото той нищо с никого не дели, а пък и вода не пие, нито нещо друго безалкохолно 😄 

 

 

Съвсем навреме сме са автобуса, който по това време вече е доста нарядко. Към 20.30 ч сме обратно в Силс-Мария, където @зВерчето отдавна е пристигнала, даже хубаво си е полежала няколко часа на брега на Силсерзее.

 

А в хотела с един изплетен надпис пред стаите ни предупреждават за стъпало 🙂 

 

Доизяждаме за вечеря, каквито сандвичи носим още от БГ. а Вяра пък е накупила плодове от Италия. Не ни се слиза в ресторанта долу; отдавна не сме се виждали, и толкова имаме да си наваксаме с разкази. 

Включвам се в уай-фая, да си пишем с @Rainy, която е със същите ваучери в същия хотел още от предната вечер. След няколко минути отваря тая врата, а аз я посрещам маскиран и ѝ изкарвам акъла 😄 E, вече е при нас и се почва магеланска мини-сБирка с много, много смях. 🙂 

Нашите стаи са с номера 60 и 62... помежду ни, в 61 има швейцарско семейство. И, както традицията повелява, идват да ни направят забележка, че сме шумни. Стараем се да намалим децибелите, но това е Швейцария все пак. В 22 почват да ни тропат по стената. И, макар да сме в хотел, решаваме да не предизвикваме повече търпението на хората и да проверяваме идват ли да глобяват за вдигане на шум вечерно време 😄 

 

Лягаме си. Следващият ден следва да е много, много специален 🙂 

 

 

[AlexandraKo]

И каквоооо?

Спря на най- интересното и сега, сигурно ще се помОтваш, докато любопитството ни оглозга  до кокал:(((((

 

[master_of_germs]

преди 3 часа, AlexandraKo каза:

И каквоооо?

Спря на най- интересното и сега, сигурно ще се помОтваш, докато любопитството ни оглозга  до кокал:(((((

 

Благодаря за си словесното сръчкване 👏😉🍺 Оценявам! 

Обаче и аз не мога да повярвам, че съм писал в темата в цели шест поредни дни, включително и в тоя, дето бях по чукари 🙂⛰️

А, че за това време съм описал само два от дните ни на път... Ами, такъв съм си! 😄

 

[master_of_germs]

ДЕН ТРЕТИ

Силс-Мария - Понтрезина - Алп Лангуард (2325 м н.в.) - хижа Георги (Chamanna Georgy), 3175 м н.в. - Пиц Лангуард (3262 м н.в.) - хижа Сегантини (Chamanna Segantini), 2731 м н.в. - Муотас Мураль (Muottas Muragl) - Пунт Мураль - Силс-Мария

 

Закуската в хотела е от 7:30 ч. Като за планинари, ние не сме хардлайнери, демек да ставаме да тръгваме още по тъмно. А закуската си е важна. За днес прогнозата е за цял ден хубаво време без валежи, така че ще го използваме максимално, но всичко това е невъзможно без солидна закуска.

НА мене в корема ми "тропат конете" от глад, но @Mistress of Germs си намира друг кон 🐴 в хотела... Изобщо целият хотел си е много уютен...

  

 

Съпругата ми блажено е по домашни дрехи, защото днес смята да си остане в хотела да си мързелува и евентуално да ходи на сауна, докато останалите се бъхтим по баирите.

Първата закуска ми е по-скоро неприятна изненада. В тоя хотел може много добре да си закусвате, ако сте вегетарианци, но ако искате нещо вурстове, шунки и прочие месни неща, трябва да си ги заявите отделно.

Стандартно се закусват най-различни кроасани и хлебчета - пълнозърнести, с тиквени семки и други. Пък на моя милост - добруджанеца- хляб му дай! 😄 Варени яйца, масло и сиренца от разни видове, плодове, и плодово кисело мляко съчетано с много течности. Изобретих си един нов бълвоч, който обаче много ми хареса - бял горещ шоколад, в който топвах пакетче ментов чай... Както се казваше в "Пътеводителя на галактическия стопаджия": Течност, която ако не съвсем, то почти не прилича на чай 🙂 ... Докато върша това, идват и другите и започва голямото гушкане и дърпане на уши, понеже @mary_shery  пораства 🤩🎂 За подарък ще изкачим на връх по-висок, отколкото сме качвали досега 🙂 🏔️

 

Хапваме добре, взимаме по някое хлебче и по ябълка за изпът, грабвам щеките и излизаме да чакаме автобуса, Номер 2 - до Понтресина.

От Понтресина до Пиц Лангуард са почти 1500 м денивелация, затова взимаме лифт до Алп Лангуард, който да ни спести 500... Не, че са толкова трудни, но е час и половина, а ние мислим след качването на върха да удължим маршрута към фуникуляра на Муотас Мураль. По принцип, ако не се качва върха, заради посоката на светлината маршрутът се прави наобратно - от Муотас Мураль към Алп Лангуард по т.нар. Панорамен път (Panoramaweg). Името му е напълно заслужено. Почти без денивелация, удобна, широка пътека, подходяща за всеки. Почти не те уморява, а зад всеки завой ахваш от нови гледки. Много ми се ще @Rainy да напише някой ред или поне да качи снимки от панорамния път, защото ние хем бяхме в обратната посока и в контражур, хем по много по-тежката и по-висока пътека през хижа Сегантини. Но на нас приоритет ни беше върхът и гледките от него. А и фуникулярът в Мураль работи до много по-късно от всички лифтове.

Лангуард ме заплени от първия път, в който видях снимки.Има и по-високи върхове в района, макар че на пръстите на едната ръка се броят такива, дето да могат да се изкачат без специално оборудване... Но Лангуард просто ме привличаше. Кaкто снимките  на самия връх, така и невероятно просторната гледка от него във всички посоки... Това всичкото го разказвам, докато се возим на лифта 😄 

 

 

Ето тука прави "лек завой" при тия два стълба и яко раздрусва...

 

 

При издигането назад вече виждаме Пиц Палю и Пиц Белависта, на които малко не им достига до кота 4000

 

А в далечината са Албулските алпи, където доминира масивният Пиц Юлиер (3380 м н.в.). В плановете ни е, но нека се справим първо с  Лангуард и да видим как сме, че Юлиер е доста по-висша категория...

 

Отляво му е Пиц Албана (3100 м н.в.) а вдясно е Пиц Наир, но при него ще сме след няколко дни...

А  над близкото било наднича и Корвач...

 

 

 

 

Слизаме на Алп Лангуард и се моткаме още малко за снимки, като @зВерчето успява да я перне слабият ток, който тече по оградите 😉 

 

 

 

 

 

Пътеката е широка, плавна, а наоколо е зелено и гледки ти спират дъха, постепенно ни се разкрива и Пиц Бернина (4о49 м н.в.) - единственият четирихилядник в Източните Алпи, както и част от ледника му...

 

И тамошната "хижа Рай" (Chamann Paradis). И вече имам план, как в някоя следваща година с прословутите ваучери ще дойдем да си направим през нея кръгче до езерото Лей Лангуард...

 

 

Това е Кралска гледка, при която Негово Императорско Величество Клъвдий IV Бух не може повече да стои в раницата и следва да бъде сниман!

 

...Следва...

 

 

 

[crazyhorse]

преди 5 часа, master_of_germs каза:

ДЕН ТРЕТИ

Силс-Мария - Понтрезина - Алп Лангуард (2325 м н.в.) - хижа Георги (Chamanna Georgy), 3175 м н.в. - Пиц Лангуард (3262 м н.в.) - хижа Сегантини (Chamanna Segantini), 2731 м н.в. - Муотас Мураль (Muottas Muragl) - Пунт Мураль - Силс-Мария

 

Закуската в хотела е от 7:30 ч. Като за планинари, ние не сме хардлайнери, демек да ставаме да тръгваме още по тъмно. А закуската си е важна. За днес прогнозата е за цял ден хубаво време без валежи, така че ще го използваме максимално, но всичко това е невъзможно без солидна закуска.

НА мене в корема ми "тропат конете" от глад, но @Mistress of Germs си намира друг кон 🐴 в хотела... Изобщо целият хотел си е много уютен...

  

 

Съпругата ми блажено е по домашни дрехи, защото днес смята да си остане в хотела да си мързелува и евентуално да ходи на сауна, докато останалите се бъхтим по баирите.

Първата закуска ми е по-скоро неприятна изненада. В тоя хотел може много добре да си закусвате, ако сте вегетарианци, но ако искате нещо вурстове, шунки и прочие месни неща, трябва да си ги заявите отделно.

Стандартно се закусват най-различни кроасани и хлебчета - пълнозърнести, с тиквени семки и други. Пък на моя милост - добруджанеца- хляб му дай! 😄 Варени яйца, масло и сиренца от разни видове, плодове, и плодово кисело мляко съчетано с много течности. Изобретих си един нов бълвоч, който обаче много ми хареса - бял горещ шоколад, в който топвах пакетче ментов чай... Както се казваше в "Пътеводителя на галактическия стопаджия": Течност, която ако не съвсем, то почти не прилича на чай 🙂 ... Докато върша това, идват и другите и започва голямото гушкане и дърпане на уши, понеже @mary_shery  пораства 🤩🎂 За подарък ще изкачим на връх по-висок, отколкото сме качвали досега 🙂 🏔️

 

Хапваме добре, взимаме по някое хлебче и по ябълка за изпът, грабвам щеките и излизаме да чакаме автобуса, Номер 2 - до Понтресина.

От Понтресина до Пиц Лангуард са почти 1500 м денивелация, затова взимаме лифт до Алп Лангуард, който да ни спести 500... Не, че са толкова трудни, но е час и половина, а ние мислим след качването на върха да удължим маршрута към фуникуляра на Муотас Мураль. По принцип, ако не се качва върха, заради посоката на светлината маршрутът се прави наобратно - от Муотас Мураль към Алп Лангуард по т.нар. Панорамен път (Panoramaweg). Името му е напълно заслужено. Почти без денивелация, удобна, широка пътека, подходяща за всеки. Почти не те уморява, а зад всеки завой ахваш от нови гледки. Много ми се ще @Rainy да напише някой ред или поне да качи снимки от панорамния път, защото ние хем бяхме в обратната посока и в контражур, хем по много по-тежката и по-висока пътека през хижа Сегантини. Но на нас приоритет ни беше върхът и гледките от него. А и фуникулярът в Мураль работи до много по-късно от всички лифтове.

Лангуард ме заплени от първия път, в който видях снимки.Има и по-високи върхове в района, макар че на пръстите на едната ръка се броят такива, дето да могат да се изкачат без специално оборудване... Но Лангуард просто ме привличаше. Кaкто снимките  на самия връх, така и невероятно просторната гледка от него във всички посоки... Това всичкото го разказвам, докато се возим на лифта 😄 

 

 

Ето тука прави "лек завой" при тия два стълба и яко раздрусва...

 

 

При издигането назад вече виждаме Пиц Палю и Пиц Белависта, на които малко не им достига до кота 4000

 

А в далечината са Албулските алпи, където доминира масивният Пиц Юлиер (3380 м н.в.). В плановете ни е, но нека се справим първо с  Лангуард и да видим как сме, че Юлиер е доста по-висша категория...

 

Отляво му е Пиц Албана (3100 м н.в.) а вдясно е Пиц Наир, но при него ще сме след няколко дни...

А  над близкото било наднича и Корвач...

 

 

 

 

Слизаме на Алп Лангуард и се моткаме още малко за снимки, като @зВерчето успява да я перне слабият ток, който тече по оградите 😉 

 

 

 

 

 

Пътеката е широка, плавна, а наоколо е зелено и гледки ти спират дъха, постепенно ни се разкрива и Пиц Бернина (4о49 м н.в.) - единственият четирихилядник в Източните Алпи, както и част от ледника му...

 

И тамошната "хижа Рай" (Chamann Paradis). И вече имам план, как в някоя следваща година с прословутите ваучери ще дойдем да си направим през нея кръгче до езерото Лей Лангуард...

 

 

Това е Кралска гледка, при която Негово Императорско Величество Клъвдий IV Бух не може повече да стои в раницата и следва да бъде сниман!

 

...Следва...

 

 

 

Чак ми се прииска да съм бил и аз с вас... Може би, някога да успея да организирам и аз такава обиколка, благодарение на точните описания... Благодаря @master_of_germs

Поздравления и за @Mistress of Germs, @mary_sheryи @зВерчето...

Чудесен разказ и прекрасни снимки! 

[master_of_germs]

Ден трети - продължение

 

Няма кой знае какво да разказване, затова ще наблягам на снимките. Качването до Chamanna Georgy отнема около два часа и половина, като началото на маршрута е съвсем леко. На няколко пъти вдясно се отклоняват пътечки, които ни примамват да поемем по други маршрути към езерото Алп Лангуард и още няколко по-малки езерца в подножието на 3166-метровия Пиц Албрис.

 

 

 

 

В другата посока, наляво от нас, теренът е съвсем различен, скалите имат червеникав оттенък и всичко е в грамадански морени. Натам е Пиц Мураль (Piz Muragl), 3157 м н.в.

 

 

Но погледите ни минута по минута са все назад - към Бернина! 

 

 

Удивително е, какво правят 500 метра разлика в надморската височина. Попадаш в напълно друг свят. Вчера се чувствахме като в нашите планини, микс между централен Балкан, Рила и Пирин. Днес с лифта сме прескочили боровинковия пояс и само в началото има трева. После вече сме в истинската алпийска скалиста пустош. @зВерчето е леко шашната. Тя е пристигнала тотално без домашно, представата ѝ за Алпите е за тучни зелени ливади и бели върхове. Не че няма да се справи, на нея Пиринче ѝ дай, с мнооого камънак. Но е изненадана, че и тук е така. Ами няма как да не е, вече сме минали границата на трите хиляди метра надморска височина (на нея това също ѝ е за пръв път). Но маршрутът няма нищо общо с Пирин, По-скоро бих го сравнил с качване на Мусала. Единствено последните 80 метра над хижата, представляват трудност, и то ако има сняг, какъвто сега няма. В помощ на планинарите на места има опънато и въже, при това си е въже, а не метал, който да ти свлече кожата от ръцете.

 

 

 

И, за да дразня @AlexandraKo, ( а и за да не закъснея за работа, че следобед и ще пътувам с БДЖ-то 😄 ), спирам на най-интересното, на няколко стъпки преди върха 😉

И завършвам с тази панорама!

Защото вече ясно виждаме целия масив на Бернина с ледника отгоре додолу. Отляво надясно са Пиц Палю, Пиц Белависта, Пиц Бернина с Пицо Бианко (отук изглежда като отделен връх), Пиц Мортерач...

Езерото с прекрасен тюркоазен цвят, което на снимката се пада точно вляво от хижата, е Лей Лангуард, Засенченият връх с петна от сняг е Пиц Албрис. Зад левия му склон се вижда голяма част от Лаго Бианко, покрай което минава линията на Ретийската железница (запланувано за следващия ден), двата малко по-червеникави върха наблизо в лявата част на снимката са Пиц Прюна и Пиц Пиша. И двата са над 3100 м високи, но от стоте метра повече на Лангуард приличат на джуджета 🙂 Двете езерца между тях имат същите имена - Лей Пиша и Лей Прюна 🙂

 

Следва...

 

 

 

[master_of_germs]

Айде, да не ви дразня и да не чакате много, че сега пътувам с БДЖ, а утре съм на сватба... Да взема да сложа поне и някоя телефонска снимка от Пиц Лангуард...

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

От Чамана Георги до върха Пиц Лангуард за може би петнайсетина минути нагоре.

А на самия връх има една метална пирамидална структура (иначе що-годе добре измислен Фарадеев кафез, където пти буря един двама души могат да стоят отдолу без да се страхуват, че ще ги удари мълния). Освен това има и табела с надморската височина (3262 м), както си е редно. Книга за записване на имена в метална кутия липсва. Заменили са я с дигитална такава. Сканираш QR-код от табелата, и като се регистрираш в сайта, въвеждаш 4-буквения код. Ами не е същото 😉 Друго си е сам да си напишеш името в книга, нищо, че обикновено страниците са подгизнали и мастилото се е разтекло... ТА ние май още не сме се вписали дигитално като "покорители" на върха... (нали знаете колко я мразя думичката в кавичките; отлюспил съм от списъците си с приятели не един и двама, които са я използвали, без да уточнят кавичките)! 

Ако някой иска да се фука, ето и QR-кода, и четирибуквието 😄 

 

 

 

 

Тука му е мястото и за магелански маймунджулъци 😄 

 

 

В Алпите има едно нещо, което в нашите планини липсва... Простор... Мащаб. Дори и в Доломитите миналата година на малко места усещах тази необятност на планината. Там по-скоро акцентът беше върху отвесите. А тук всичко се е ширнало и разпростряло 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

С много зуум, това трапецовидно туловище е на Пиц Кеш (на местния руманшски език - Пиц д'Ес-ча), 3418 м н.в. - Първенецът на Албулските Алпи, но той не е в нашата категория, понеже си иска алпинистки способи...

НАд Санкт-Мориц е доста сенчесто. Пиц Юлиер е съвсем в сянка, но хубаво се вижда малкия му ледник (подхоодът за изкачването му не минава през ледника). Зад Юлиер, в далечината от лявата му страна наднича Пиц Плата. 

Пиц Мураль

И, естествено - Бернина!

 

След като хапваме кой каквото си носи, поемаме обратно надолу.

 

 

Над хижа Георги се веят знамената на Конфедерация Швейцария и кантона Граубюнден

 

Тук му е мястото и да седна в "Трона на Хелмут"... След като се дезинфекцирам щателно, разбира се 😄 

 

 

В това време спътничките ми се наслаждават на гледката от терасата 🙂

 

 

 

Надолу слизаме за около час (малко по-малко) до мястото, където трябва да се отклоним вдясно за да съкратим от пътя си към хижа Сегантини и Муоттас. Иначе ина и по-добра пътека (т.нар. Климатичен път "Klimaweg" но не искаме да губим още двеста-триста метра от височината, която вече сме набрали.  МАркировките иначе са перфектни, и лентовата, и колове с табели навсякъде. Никакъв шанс да се обърка човек.

 Тая пътека в началото изглежда добре, с тревичка, но много скоро се оказва, е трябва да пресичаме много морени... Не е най-доброто след като вече няколко часа си се бъхтил. Но пък и изобщо не може да се сравнява по трудност с пиринските порти, примерно.

 

Поне се движим сравнително на еднаква височина, малко нагоре, малко надолу...

Ето там горе бяхме 🙂 

 

 

 

 

 

В един момент се включваме вече в "климатичния път" и се отправяме към Хижа Сегантини

Тези противолавинни съоръжения са по целия склон, почти през цялото време вървяхме в близосдт до такива. Склонът наистина е убийствен и ако се сурне лавина, цялото градче Понтрезина в ниското може сериозно да пострада.

 

Този Връх с ледник е Piz Roseg (3937 м н.в., произнася се Розедж) с неговата известна "снежна паница". Долината на Розедж е чудна, макар и тук да е изцяло в сянка. Ето затова се прави маршрута в обратна посока... Но, ако дойдем в района отново (живот и здраве) един преход от Муртел през долината на Розедж надолу няма да я пропуснем...

 

 

 

Относно хижите, подминавахме примамливите миризми на готвено, че вече времето напредваше. А иначе и двете хижи, Георги и Сегантини, са кръстени на... ХУДОЖНИЦИ! Швейцария неслучайно е станала нарицателно за планински пейзаж. Основната заслуга за това е била на множество художници, които през 19ти век, а и до днес я налазват в търсене на идеалната природна картина. А то тук не е лесно да си избереш идеалното място за вдъхновение, че то природни красоти те облъчват на всяка крачка. Та тези двамата, Георги, и особено Сегантини, са популяризирали много района на Енгадин с картините си. В Санкт-Мориц има и музей на Сегантини.

Ето я и хижата, кръстена на него:

 

 

 

 

...Следва...

[master_of_germs]

На Сегантини сме, и вече виждаме Муотас Мураль, но този ден още не е свършил, нито пък трамбоването по пътеките. Муотас се вижда, но е на отсрещния склон. И трябва доста стръмно да слезем едни 400 м, след което да пресечем една рекичка и да поемем по пътека (по-скоро черно пътче) плавно нагоре. Така че продължаваме напред. Светлината вече е по-мека, а и се разкриват други баири и просторни ливади...

 

 

 

 

 

Малко след като пресечем стигаме до място, където може да си напълним бутилките с вода. Там има места, заградени с електрически огради, за да не излизат туристите встрани от пътеката. Причината е, че в тия ливади е пълно с дупки на мармоти. Ами лифтът работи до много късно, след 22 ч, така че ще снимаме. Е, не са от тия мармоти, дето едва ли не се гушкат в тебе и а ние не сме от тия, дето ще гушкат диви животни (понеже @Mistress of Germs си остана в хотела, нали), но ги виждаме  животинките само от три-четири метра разстояние, далеч по-добре отколкото миналата година в Доломитите.

 

 

 

 

 

 

 

 

Изкачваме се плавно, като отвреме навреме се обръщаме назад, защото в този час слънцето грее натам.

 

 

 

Минаваме поредната хижичка Алп Муотас, тук вече е доста оживено и има доста семейства с деца.

 

 

 

 

Вече сме до горната (или както казват тук - планинската станция) на фуникуляра. Горните станции на всички фуникуляри и лифтове са Bergstazion, а долните са "долиннаи" - Talstazion.

 

Гледката към Долините Розедж и Оберенгадин пълни душата. Само дето светлината не ни позволява да правим снимки. Розедж е в пълен мрак, а ниското слънце, което захожда зад върховете на Албулските Алпи, пуска коси лъчи и е трудно да се различат петте големи езера Силс, Силваплана, Чмпфрер, Мориц и Стац. Ако не се вглеждащ внимателно, изглеждат и като един общ воден басейн. Все още не съм виждал истински фиорд, но това, което гледам сега по нищо, ама по нищо не се различава. Може Питър Джексън да пресъздаде  Средната Земя в Нова Зеландия, но когато Дж. Р. Р. Толкин пише книгите си, не за там си е мислел. Картини от Швейцария са били в кабинета му, на оная плеяда знайни и незнайни художници, които са претворявали алпийските пейзажи на платно. 

И когато седна на поредната пейка или шезлонг и пред мене се разкрива поредната обездумяваща гледка, почти винаги в ума ми изникват ето тези редове... Билбо, преди последното си пътуване, когато оставя зад себе си всепоглъщащия товар на Единствения Пръстен:

Искам отново да видя планините, Гандалф — планините; а после да си намеря кътче за отдих. В мир и покой, без купища роднини да си пъхат носа навсякъде, без тия проклети опашки от гости пред звънеца. Може да открия местенце, където да довърша книгата си. Измислих й чудесен край: и оттогава насетне той живя щастливо чак до края на дните си.

 

 

Рaзбирам, защо @Rainy, която вече бе видяла тази гледка по залез още при пристигането си в Енгадин, в този ден бързаше, за да я види пак, но рано сутрин. Дано и на нас да ни останеше време да дойдем отново...

Не мога все още нито да оставя своя Пръстен, нито да го хвърля в лавата... Но в такива мигове, и на такива места, вярвам, че някога ще съм способен на това...

 

Планините, Гандалф... Планините!

 

(П.П. Мислех това да ми е залавието на цялата тема, ама не сме единствените хобити, които пъплят из Швейцарията напоследък ... @Lindt, @Gentleman Basta 😉 )

 

 

 

[master_of_germs]

Ето една карта на района, мисля, че ще послужи далеч по-добре от моите обяснения на маршрута.

Нашият маршрут: с лифта (черните две отсечки под тъп ъгъл_ от Понтрезина до Алп Лангуард. Оттам по пътека номер 8 до Пиц Лангуард. Обратно надолу до котата, отбелязана с 2733 м и наляво (на картата, иначе наше дясно) по по-тънката неномерирана червена пътека до котата на 2664 м н.в.. Оттам пътеката с номер 3 до Муоттас Мураль и надолу с фуникуляра. Маршрутът, който направи @Rainy, е номер 2 (Panoramaweg), най-популярният в района - с много малко денивелация от Муотас Мураль до Алп Лангуард с тенденция на леко спускане. Но, както се вижда, има още доста възможности за кръгови маршрути с различна трудност.

 

@Rainy би могла да ви говори много за този фуникуляр. преди сто и еехеее колко години строен (дали не беше още през 19ти век... инженерно чудо, Но тя е инженерът и аз не бих могъл да предам и частица от нейния патос. Швейцарците наистина са издигнали в култ инженерните творения. Признавам, че и на мене точно на това място металът не ми дойде в повече. Тук не е точно ски зона. Склоновете под пиц Мураль са твърде лавиноопасни. Металните предпазни съоръжения са с цел безопасност и наистина има нужда от тях. 

А за фуникуляра... Може би лифт би бил по-еко опцията, но след като тази инфраструктура вече е изградена, а те си я поддържат работеща и изправна. по-добре така. А гледката от Муотас наистина заслужава всеки да може да й се наслади.

ето я горната станция с нейния Романтикхотел:

 

Във фуникуляра надолу бяхме почти само ние. Още не беше толкова късно, та местните да слизат надолу (а фуникулярът работи до 23 ч!)

Но ние имаме и автобуси да хващаме, а и да се прекачаме, за да стигнем до Силс. По това време на деня повечето линии не изпълняват пълните си маршрути и на определени спирки се изчакват с други автобуси, за да се прекачат пътниците.

Освен нас обаче на фуникуляра имаше и много щайги с празни бутилки... от минерална вода и най-вече от бира 🙂 

 

 

 

Най-ми хареса етикетът на тия шишета; "сок от бъчва" (Saft vom Fass) 😄 

 

 

Още гледки наоколо

 

 

 

 

 

 

И от автобуса в движение след залез, но с още огряни върхове

 

 

 

Това вече е "наше село" Сель, или за пред хората - Силс-Мария 😄 

 

А това е Корвач! Но за него още е рано да говорим 🙂 

 

Всички сме сладостно изтощени. @mary_shery предлага да се разходим до една пицария в селото или при езерото. Или пък да спрем още на предното село Силваплана, където има по-голям избор от заведения. Но дружно й затваряме устата с ОР аргументи. Празнуването на рожден ден на маса се отлага, докато влезем в Италия 😄 Преходът ни беше предостатъчна почерпка. 

@зВерчето иска да се просне на някоя ливада. В оная палачинково равна северна част на Германия, единственото, което тренира, е каране на колело около езера. Докато ние по-рано през лятото бяхме в Славянка, в Балкана, в Рила... Тоя преход й е добре, но повече такива не би могла в поредни дни (или поне тя така разправя, знам че няма да устои на предложение за баир, но не настояваме 😉 ) Всички ще имаме малко мускулна треска в следващите дни. Но и аз съм си начесал крастата. А синоптиците не ни дават друг цял ден с хубаво време оттук насетне. Така че няма да настоявам с Юлиер, колкото и да ми се ще. Все пак Лангуард е с 37 м по-висок от Тофана ди Родзес, която изкачихме миналата година. Тая цел е изпълнена 🙂 

А има толкова други красоти в района, с които да напълним очите си 🙂

 

Така че отваряме консервите и режем луканките. И след това засядаме с Рейни да споделяме впечатленията си от изминалия ден (и не само), но долу в лобито на хотела, за да не ни тропат отново комшиите по стената 🙂 

 

Защото тя съвсем не се е ограничила само с единия панорамен път, а е отметнала още и още места. И утре отчасти ще следваме нейните стъпки 🙂 

 

Но това - утре! А сега ще се спи, хем и много сладко ще се спи 🙂