Облаците на Силс-Мария

[master_of_germs 54355]

ДЕН ЧЕТВЪРТИ

Силс-Мария - Занкт Мориц - Бернина-Дяволеца (2093 м н.в.)- Дяволеца (2978 м н.в.) - Мунт Перс (3207 м н.в.) - Сас Кедер (3066 м н.в.) - Бернина-Дяволеца - Оспицио Бернина (2253 м н.в.) - Лаго Бианко - Алп Грюм (2091 м н.в.) - Понтрезина - Силс-Мария

 

В тоя ден ще сменяме доста видове транспорт и начини на придвижване: Автобус, влак, лифт, кракомобил, пак лифт, пак влак, пак пешачене, пак влак и автобус...

Но всичко това - след като обилно се назакусваме. Днес рязко сваляме нивото на трудност на планинските преходи, ще наблягаме на гледките. Избрали сме си ги възможно най-разнообразни и се надяваме синоптиците да не познаят,ч е ще почва да вали още около 14 ч. Но ще сме в пълен състав. Колкото и да я болят мускулите, @зВерчето ще се справи с това, което сме й подготвили с @mary_shery и ще възклицава постоянно, и не с лошо 😄  А @Mistress of Germs ще идва с нас, поне доколкото не се налага да ползва своите бедни, бедни крачка. 😄 

Но, всичко това - едва след като обилно се назакусваме! 

И след като се сбогуваме с @Rainy, която в понеделник приключва своя удължен уикенд в Горен Енгадин, ще си следва своята програма и вечерта ще си хване влака за Цюрих. Още веднъж благодаря за цялата неоценима помощ!

 

Взимаме автобус до гарата в Санкт Мориц и е време за преживяване, за което всеки си мечтае, а пък такъв отявлен фен на железопътния транспорт като мене просто не го свърта от вълнение. Пътуване с тези фамозни червени (и иначе безумно скъпи) швейцарски влакове. И то не къде да е, а по линията на ретийската железница! Това, че е обект на ЮНЕСКО, малко хора ги трогва, но на всеки магеланец му прескача сърцето, като чуе "Бернина експрес". Е, няма да ползваме самите влакове на Бернина експрес, чиито прозорци включват и част от тавана за почти 360-градусови гледки. Но то всичко се вижда съвсем добре и от обикновените влакчета по линията. Картата ни за безплатен транспорт включва пътуване с влак до Алп Грюм, на границата между Горен Енгадин и  Пулшав (Поскиаво), където вече говорят италиански...

Изненадваме се, че има композиран и влак със съвсем "панорамни" жълти отворени вагони, но ние не сме в него 😉 

 

Гледките следват една след друга и доста от тях не сварваме да нащракаме...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И ето, вече сме пред лифта на Дяволеца, където е време да слизаме... Спирката се казва Bernina-Diavolezza.

Кабинката (всъщност е огромна кабина , не помня за 60 или за 100 души) се спуска, а зад въжетата острият връх е Пиц Арлас (3375 м н.в.) Трапецовидният надвиснал ледник вдясно от него, е част от Пиц Камбрена.

 

До лифтовата станция е само няколко метра качване, но швейцарците са помислили за абсолютно всичко, така че и съвсем неподвижни хора да не изпитат и помен от проблемче... травалаторна пътечка до сградата, а там, естествено, всякакви платформи и приспособления за трудноподвижни хора...

 

 

А, да... И еделвайси в саксия 😮 

 

Насреща е Пиц Лагалб (2959 м н.в.), до който също има лифт. Двете ски зони са свързани, и често се водят заедно -Дяволеца-Лагалб. Но лифтът на Лагалб не работи през лятото.

 

 

И така, качваме се в кабинката и шеметното изкачване започва...

 

...следва...

[AlexandraKo 116623]

Въздушният трамвай, ако правилно помня, е за 100+1, който е драйвър.

И що нямате снимка в рамка?

 

[master_of_germs 54355]

преди 20 минути , AlexandraKo каза:

Въздушният трамвай, ако правилно помня, е за 100+1, който е драйвър.

И що нямате снимка в рамка?

 

В "историческото развитие" в сайта им даже пише, че кабината е за 125 души, но вероятно си права и от съображения за сигурност не натоварват максимално...

https://www.diavolezza.ch/en/inside/diavolezza-history/

 

Рамката не помня къде е била. статуи на козирози имаше толкова навсякъде, нали им е и герб на кантона Граубюнден тоя козирог, та съвсем ми бяха втръснали 😄 Май беше на опашката долу, но там минахме много бързо към кабината. Ако е била пък на горна станция, скокнали сме да излезем пред ледника по най-бързия начин 🙂 Последното нещо, което би ми хрумнало в тази част на Швейцария, е да се снимам някъде ВЪТРЕ 😷... Освен във влак, де 😷🚝🤩

[AlexandraKo 116623]

преди 2 часа, master_of_germs каза:

В "историческото развитие" в сайта им даже пише, че кабината е за 125 души, но вероятно си права и от съображения за сигурност не натоварват максимално...

https://www.diavolezza.ch/en/inside/diavolezza-history/

 

Рамката не помня къде е била. статуи на козирози имаше толкова навсякъде, нали им е и герб на кантона Граубюнден тоя козирог, та съвсем ми бяха втръснали 😄 Май беше на опашката долу, но там минахме много бързо към кабината. Ако е била пък на горна станция, скокнали сме да излезем пред ледника по най-бързия начин 🙂 Последното нещо, което би ми хрумнало в тази част на Швейцария, е да се снимам някъде ВЪТРЕ 😷... Освен във влак, де 😷🚝🤩

Това рогатото, с рамката е точно срещу касите, докато чакаме трамвая:)))На долната станция. Аз пък, не знам, що съм го кръстила елен.

[master_of_germs 54355]

преди 49 минути , AlexandraKo каза:

Това рогатото, с рамката е точно срещу касите, докато чакаме трамвая:)))На долната станция. Аз пък, не знам, що съм го кръстила елен.

Ами ние, понеже си имаме карти за безплатни лифтове, не сме се редили на касите за билети...

Май имам спомен, че @mary_shery ми говори за някакви снимки, но винаги преди минаване през такива места, където трябва да чекираме картите, ми е такава паника, @Mistress of Germs все рови из чанти и раници да си намери картата, а аз откачам, че ще я загубим... Както и стана, де, но чак последния ден...

И изобщо, изсипвам в тия ситуации повече адреналин, отколкото да се кача на трихилядник 😕 

 

Време е за снимки от лифта. Позиционирали сме се в различни части на кабината, за да има повече такива 🙂 Та някои гледки и мене ме изненадват сега, като обобщавам от всичките устройства и част от тях ги виждам за първи път 🙂 

 

 

 

Тоя забулен начумерен връх, е Пиц Лангуард, или не си е пил още кафето, или още ни е сърдит, че сме дръзнали да го изкачваме вчера 😄 

 

Пиц Лагалб (2959 м н.в.) Той пък е мрачен и се сърди, че през лятото не работи лифтът до него и дяволитата му сестрица Дяволеца получава цялото внимание 🙂 

 

 

 

Езерото Дяволеца (Lej da Diavolezza) Другите не можаха да го видях на отиване, бяха се позиционирали странично, а кабината мина точно отгоре му, аз го снимах, понеже стоях пред задното стъкло...

 

А напред пък ни забулва непрогледна мъгла. Та се стреснахме малко, къде сме тръгнали. Но кабината се движи бързо, само за десетина минути сме горе. Е, не толкова бързо, колкото миналата година от към Сас Пордои в Доломитите, но достатъчно бързо. И като премине през някой от много малкото опорни стълбове и след това има един период от две-три секунди, който се усеща като свободно падане, и ти се преобръщат червата, а дечицата в кабината си умиргат от кеф 😄 

 

 

И така - вече сме горе.  Горната лифтова станция е на 2978 м н.в.; панорамната тераса е на 5 м по-ниско. И сме НАД облаците и мъглата!

 

 

Гледката ме разплаква. Не знам колко е била крива годината на повечето магеланци, но аз не съжалявам за пропадналите пътувания, защото вместо тях успявам да видя това!  Мислех, че няма как да видя планина, по-фотогенична от Доломитите... Имало как 🙂 Годината ни започна с вулкани и син огън, а сега продължи със синия оттенък на ледници. @Rainy беше права предната вечер. На Дяволеца забравете за графици. Ще останете да гледате и ще забравите за часовниците си. За всеки времето там течеше различно, аз поне исках наистина за няколко минути да си намеря място да затворя очи и да слушам пукащия лед... Разбира се, след като си направихме обширна фотосесия и след като се отдаечих малко от навалицата...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На тая снимка се виждат Пиц Палю (3900 м н.в.) (трите ясно очертани насечени зъбера най-вляво; Пиц Белависта (3922 м н.в.) - това са трите далечни, изцяло снежни върха в далечината. Вдясно от тях острото зъберче е Краст'Агюца (3854 м н.в.). Над всичко доминира Пиц Бернина (4049 м н.в.), вдясно от него са Пиц Приевлус (3610 м н.в.) и Пиц Мортерач (3751 м н.в.), чийто ледник е най популарната писта за спускане на скиорите в района... Има и сравнително лека пътека встрани от ледника отдолу, от едноименната гара. Надявам се @Rainy да напише нещо за нея, когато намери време и/или желание 🙂

 

А на тая панорама съм успял да хвана и липсващия от ледените върхове на групата Бернина: най- вляво - Пиц Камбрена (3610 м н.в.). Отрязан, близкият връх, любим на вманиачените по виа ферати, е Пиц Троват 🙂 

 

 

Има доста маршрути в района, включително и виа ферати (сините табели) Ние сме си избрали да изкачим първо Мунт Перс (3207 м н.в.) и после, според времето, и Сас Кедер (3066 м н.в.) Пътеките не са трудни, няма много катерене, но, естествено на тая височина теренът си е чист каменяк и не е за всеки. @Mistress of Germs ще ни чака. За хора, които ги е страх от отвеси, може би Мунт Перс също не е най-подходящата разходка, макар че гледката от там си струва всяка крачка.

Но засега още сме пред панорамата на Дяволеца и сме се разплули 😄 

 

 

 

 

...Следва...

 

 

 

 

 

[master_of_germs 54355]

Тръгваме към Мунт Перс. Около час спокойно ходене, по камъняк, има няколко места, където камъните по пътеката леко се клатушкат, няколко места, където си близо, но не съвсем на отвес. Ама пък гледки - ум да ти зайде. А, да, и мъгла приижда изотзад... От време на време подухва на по-силни пориви... Но не ни вали, а това е най-важното 🙂

 

 

 

И, отново - върховете един по един, със зуум:

Пиц Троват, и зад него забулен е Пиц Камбрена

 

Пиц Камбрена, по-открит тук

 

Пиц Палю

 

Пиц Белависта и Краст'Агюца

 

ПИЦ БЕРНИНА!!!

 

Пиц Приевлус и Пиц Мортерач

 

А долу се чува как пука ледът и как се изливат водопади от топящия се ледник...

 

 

 

 

 

 

Има и ентусиасти, които разглеждат ледовете от друг ъгъл и още по-отблизо 🙂

 

 

 

И вече сме на върха... Ами уж е същото, но пък е малко по-различно 🙂 

 

НАдолу се вижда през мъглата и част от Лаго Бианко, покрай което мислим да се разходим по-късно през деня...

 

А този приятел вече ни се усмихва дружески. Пиц Лангуард 🙂 Да, и днес сме се качили над 3200 м, но не по-високо от вчера при него 😉

 

НАдолу долината е шеметна... Тук стойте малко по-далеч от ръба 😉

 

 

 

 

 

 

 

Това на пръв поглед прилича на обработена писта, ама защо е прекъсната?... Тоя ледник явно се е "счупил" и така се топи по-бързо. Това бялото отгоре е бяло покривало, което е сложено, за да отразява слънчевте лъчи и така да го запази неразтопен за по-дълго време...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РАзходката обратно ни отнема по-малко от час

 

Чудим се какво да правим, един влиза до тоалетна, @Mistress of Germs си е поръчала кафе с ром (с кинжал дълбае в сърцето на моето ОР верую 😄 ). и докато платим, докато се съберем всички, изпускаме тоя лифт надолу, който трябва да направи връзка с влакчето в нужната ни посока. Следващият влак е след час и нещо,а лифтът върви на всеки двайсет минути. Тогава решаваме, че с @mary_shery ще направим ударно качване и до най-близкия връх Сас Кедер (3066 м н.в). По книга качването трябва да трае половин час, малко сме на кантар. Другите остават на Дяволеца.

Ако и да е по-нисък, качването на Сас Кедер е по-стръмно, но няма тесни участъци. Доколкото е възможно, тук камънакът е още повече... Все пак Сас си сначи камък, нали... Краката ни се подбиват повече, а аз съм задал твърде бързо темпо. Така че мери сваля раницата и я оставя на един завой на пътеката. Оказва се, че го качваме за 23 минути и имаме време за нова фотопауза, макар да е станало още по-мъгливо...

 

 

 

 

 

 

Върхът не е оформен, на най-високия камък има голяма точка, която го бележи

 

А встрани има и импровизирано огнище 🙂 

 

Толкова сме бързи, смели и сръчни, че даже имаме време да починем 😉 

 

 

Преди мъглата да се спусне плътно и да закрие, каквото има за снимане...

 

НА дяволеца все още не е съвсем мъгливо и имаме време да си снимаме отраженията в стъклото.

 

Влизаме в лифта и почва да вали... И пак, само в тоя височинен пояс, след няколко снимки, като слизаме, спира.

 

 

 

...Следва...

 

 

 

 

[master_of_germs 54355]

Обичате ли да пътувате с влак? Аз ОБОЖАВАМ! 🙂 Колкото не ми е приятно да вися по летища и да ми е все тая за самолетите, колкото да се ужасявам от пътувания с кола или автобус по завои, толкова сладки тръпки ме побиват всеки път, щом се кача на влак. Да отворя прозореца, да усещам вятъра... Да се дивя на гледките, да мога да стана и да се разходя из вагоните, пък и да си взема биричка от вагон-ресторант... А понякога просто да затворя очи и да слушам тракането или жуженето на релсите. Мисля че посред нощ на тъмно във влак да се събудя, само минутка-две да слушам релсите мога веднага да кажа между кои две гари се намирам по трасетата на родното БДЖ, без да си отварям очите.

Има една тема "за спотъри"... Не ми е ясно, защо е окупирана само от снимки на самолети. Е, трейнспотингът е моето, така че - щете - не щете - в следващите няколко поста ще ви залея със снимки на влакове и от влакове...

🙂

 

Направо се шашвам колко снимки съм нащракал само за 11 минути пътуване между Бернина-Дяволеца и Оспицио Бернина 🙂 

На Бернина -Дяволеца чак и на китайски има надписи... Представям си какво нашествие е в непандемична година 😉 

 

Вземаме си довиждане и с Пиц Лангуард, а зад нас кротко почиват машините за сняг в очакване на сезона...

 

 

Пай се, влакът идва! 🙂 

 

 

 

 

Вътре сме! Както казах - други снимки от вътре няма да има, освен от влакове 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Скоро стигаме до едната стена на езерото Лаго Бианко (този язовир си има стена и контрастена, по подобие на Белмекен у нас. Разположено е на най-високата част на прохода Бернина, между долините Енгадин и Поскиаво.

 

 

 

 

 

До езерото е гарата Оспицио Бернина. Най-високата гара в кантона Граубюнден... Всъщност най-високата гара и в Швейцария и в Европа, когато говорим за гара на проход, а не на "задънена" линия до някой планински връх, където линията не продължава по-нататък, за да се върже с други жп линии. Прокарването на ретийската железница на тази височина през това място за времето си е истинско технологично чудо и е било нужно пълно себеотдаване по поддръжката. На гарата има някои архивни кадри...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Тук слизаме. Макар да е доста мъгливо и облачно, решаваме да направим това, за което сме дошли -  пешеходен преход по брега на Лаго Бианко и покрай, по и над линията на влака до следващата гара Алп Грюм. @Mistress of Germs остава във влака и ще ни чака на Алп Грюм. Не споря с нея, щом темата са бедните, бедни крачка. Но според мене тук сбърка много. Тази разходка е фантастична и подходяща за абсолютно всеки. Почти равна с тенденция на леко спускане. И понеже влаковете в този участък влизат почти през цялото време в тунели, отгоре се вижда много, много повече... А се ходи буквално на места по покрива на тунелите... Но за това, в следващия пост 🙂 

 

 

...следва...

[AlexandraKo 116623]

Нали не сме пешеходни туристи, та не се интересувам от планински трекове. Но когато пътувахме и ние с влака по същия маршрут, на една от спирките, слязоха хора, чакаше ги един чичко с планинарски вид и шапка с еделвайс и перце и заподозрях, че ще ги води из планината:)))))

 

[Дани Магелани 20830]

преди 1 час, AlexandraKo каза:

Нали не сме пешеходни туристи, та не се интересувам от планински трекове. Но когато пътувахме и ние с влака по същия маршрут, на една от спирките, слязоха хора, чакаше ги един чичко с планинарски вид и шапка с еделвайс и перце и заподозрях, че ще ги води из планината:)))))

 

И аз.

преди 5 часа, master_of_germs каза:

 

 

 

 

Тук слизаме. Макар да е доста мъгливо и облачно, решаваме да направим това, за което сме дошли -  пешеходен преход по брега на Лаго Бианко и покрай, по и над линията на влака до следващата гара Алп Грюм. @Mistress of Germs остава във влака и ще ни чака на Алп Грюм. Не споря с нея, щом темата са бедните, бедни крачка. 

 

 

...следва...

Следващият път, когато тръгнеш с благоверната, може да ме включите и мен. Не съм по пешеходстването и ще и правя компания. 

Пътуването ви е страхотно! Започнах да правя планове за Швейцария само с возене. Виждам, че гледките са възможни и при такъв стил на пътуване.

[AlexandraKo 116623]

преди 7 минути , Дани Магелани каза:

И аз.

Следващият път, когато тръгнеш с благоверната, може да ме включите и мен. Не съм по пешеходстването и ще и правя компания. 

Пътуването ви е страхотно! Започнах да правя планове за Швейцария само с возене. Виждам, че гледките са възможни и при такъв стил на пътуване.

Абсолютно! Хората са си направили лифтове, лифтчета, влакчета, за такива туристи като нас. И не е никакъв проблем, да се чучнеш на някой Пиц, да сърбаш кафенце-коктейлче  и да си гледкаш доволно, без да се бъхтиш.

[master_of_germs 54355]

От Оспицио Бернина до Алп грюм е пътека, по скоро черно пътче. Никакво бъхтене няма. От тия, дето в Италия им викат "бели пътища" (страде бианки). Дори не се усеща чакъл, толкова добре е валиран, където го има. Без наклони. Съвсем леко спускане надолу. Разходка в градски парк би ви уморила повече. В един град като отидете, със сигурност ще навъртите повече километри пеш. А това тук се взима за час, нека е час и половина, а и два да е, то повечето време си спрял да снимаш. А влакът е в тунели и просто отсечката не си струва да я минаваш с влак, хеле пък със скъпарските билети за Бернина Експрес. Да, а също ще пропуснете и боровинките по пътя 😉. Надявам се довечера да успея да кача и снимки. Тоя маршрут задължително е в топ 3 наред с Дяволеца и Корвач, на всички статии в нета, които ще ви дават програми... Енгадин за ден, Енгадин за три дни, Енгадин за седмица.... На Дяволеца наистина можеш просто да се чучнеш и да си пиеш коктейл в шезлонг, няма нужда да катериш върхове... Лифтът те закарва на топ-гледката. Затова и се отказах да катеря Senda del diavel (дяволската пътека). Тя е от долната лифтова станция до Мунт Перс по едно ръбче с въжета... Джамджиев ръб ряпа да яде... Но щеше да е просто задоволяване на собственото ми его, когато сме тръгнали като група... За маршрута между Оспицио Бернина и Алп Грюм обаче не отстъпвам от думите си. Който го е минал само с влак, много е пропуснал. И грам не отстъпва на Дяволеца... Различни са. При Дяволеца красота на ледника те блъска като пангалактически гаргаробластер веднага щом излезеш от лифта и не ти оставя дъх да си поемеш... А разходката от Оспицио Бернина до Алп Грюм е като да вдъхваш бавно аромата на цветна градина... Бавно те обгръща отвсякъде. Ако човек е в района без тия карти за безплатни лифтове и ме попита за предложение за програма, това ще е първото, което да предложа. Защото е не просто гвоздей, а цял дюбел в програмата 🙂⛰️🇨🇭

 

Което не значи, че няма да останете доволни от колкото си щете дни в района и само с возене. Тъкмо обратното! Това е Швейцария! 🇨🇭Помислено е за всички🙂!

[master_of_germs 54355]

...

Сега видях, че от телефона не съм качил снимки от Дяволеца... Пък има важни персони 😉

 

От Мунт Перс, който иска QR-кода да се запише, че го е изкачил 😉

  

 

 

И това, дето ви казах, да не го правите - да заставате на ръба над бездната. Специално на @Rainy ѝ забранявам да гледа 🙂 

 

 

 

 

 

 

[Костов 13145]

@master_of_germs, аз не съм човек за катерене на баири, но виж едно пътешествие с влак по Европата с удоволствие бих споделил с вас. 

[master_of_germs 54355]

Този пост ще ми е възхвала на цветния RGB модел 😄  Червеното на влаковете, зеленото на алпийските ливади и синьото на ледниковото езеро... Пък че небесата са  сиви с надвисващи дъждовни облаци, няма да ви пука... На нас не ни пукаше... Поне докато не заваля, ама то ще е чак по-нататък 😄 

 

На Лаго Бианко може да му се направи и пълна обиколка, като се мине по двете язовирни стени, но понеже от другата му страна пътеката не е толкова добре утъпкана, се води затворена... Не сме проверявали там как е. Но то в Швейцария по популярните пътеки три камъка да паднат, да се свлекат отгоре, и затварят пътеките като опасни...

 

 А ние си се моткаме, защото не спираме да правим снимки...

 

 

 

Пътеката пресича линията като има импровизоиран прелез... хич не е импровизиран даже, защото започва да дрънчи и да мига; ще идва влак, тоест... Позиционираме се от двете страни, за повече гледни точки...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още влакове...

 

Хем OPEL, хем FERRARI... Що е то? 😉 

 

Тук сме вече на язовирната стена. Не е необходимо да се качва човек там, има пресичане и малко по-долу. Ама е хубаво място за снимки.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пък и за снимане на още влакове 🙂 

 

 

Това вече си е истинският "Бернина Експрес". Вижте панорамните прозорци, които обхващат и част от скосения таван, за  да може да се наблюдват и най-високите върхове, които ти надвисват отстрани. Изключая локомотива и следващите два вагона, които са си нормални. Билетите за Бернина експрес струват майка си и баща си, а и допълнително се плаща една сумичка за запазено място. Но дори и в тези влакове може да се пътува по-"бюджетно", на нормалните като за Швейцария цени. Просто се сяда в нормалните непанорамни вагони, за които не се иска резервация на място. Както и да е, на мене повече ми харесва да снимам влаковете, а не от тях навън. Това, което е навън ние си го снимаме на воля, а не да се чудим дали ще се получат снимките от движение...

 

 

 

 

Продължава се надолу по пътеката...

 

 

Това, което прилича на метална писта, всъщност е таванът на влаковите "тунели". Не че е имало наистина нужда да се копаят тунели, поне не в тоя участък до Алп Грюм... След него си е нужно, че наклонът надолу към Поскиаво е жесток и се правят едни кръгчета и осморки под земята, подобно на нашата "Козница"... И дори така на места наклонът е 7%... но те са още далеч от нас. Тези "тунели", които виждаме отгоре, а бихме могли и да ходим по покривите им, са всъщност противолавинни съоръжения за предпазване на влаковете и пътниците. Нали видяхте на гарата Оспицио Бернина ония архивни кадри с по няколко метра сняг от двете страни на влака, който е трябвало да се изрива... Затова в този участък швейцарците са го измислили така. И заради това смятам, че тук е много по-добре да се ходи пеш, вместо да си във влака... А може би е най-добре да си с колело, доста ентусиасти видяхме 🙂 

 

 

 

Продължаваме по лекото спускане...

 

 

 

И тук вече пешеходният маршрут се отделя встрани от влаковия... Но сме стигнали място, откъдето вече гледката е съвсем различна... Надвисналият ледник Палю, с изливащи се водопади; все още далеч... но там, под водопадите трябва да е Езерото Lagh da Caralin... Времето мирише съвсем на дъжд, почва и леко да ръси. Няма да имаме време да отидем до Каралин, доста качване си е дотам. Но ще се върнем заради него... и не само 🙂 

 

 

Тук ускоряваме крачка за последната отсечка към Алп Грюм, като само в движение откъсваме по някоя боровинка и вадим дъждобраните да са ни подръка 🙂 

 

...следва...

[master_of_germs 54355]

От следващата отсечка много не сме снимали, понеже почва да капе ситно. Не знаем колко още има, но преди малко преди гарата трябва да е хижата Алп Грюм, възхвалявана в нета заради гледката... Вече я виждаме, когато дъждът се усилва, и подтичваме в тръс, за да се сврем под стрехите ѝ и да сложим дъждобраните. А най-хубавото е, че макар и да е валежно и много облачно, към долината Поскиаво има гледка и може да видим влака на много километри, когато е на някоя от гарите долу. По въздуха километрите не са толкова много, но има да се правят множество обратни завои и кръгчета в тунели, за да се преодолее разликата в надморската височина. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е гарата Алп Грюм. До нея има пет минути слизане от хижата. Това е най-стръмната част от маршрута. 

Но ние чакаме да се поизвали, за да слезем надолу. @зВерчето ни изпреварва със слизането и има снимки съвсем отблизо на влакчето, идващо от нашата посока, откъм Оспицио Бернина, което бавно заходжда по завоя към гарата. Но нейните снимки ги нямам. Така че само от нашите отгоре.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

@Mistress of Germs ни чака на гарата, след като тоя път си е поръчала кафе с яйчен пунш... Поне един вкъщи не се скръндзее 😉 

 

 

 

 

И, понеже нашият влак идва отдолу и захожда към гарата след 180-градусов завой, имаме време да снимаме инего, после да минем през кафето и да излезем от другата страна на перона 🙂

 

 

И наобратно с влака през тунелчетата, покрай езерото и все така... Само дето вече завалява из ведро...

 

 

 

 

Слизаме на понтрезина, за да се прикачим на автобуса за Силс. Това е единственият ден, когато се прибираме малко по-рано, а не по залез... ама не си личи, че вали...

Само искам да покажа и тоя специален вагон във влака... без коментар 🙂 

 

На Понтрезина стоим към двайсетина минути. На автобусната спирка няма козирка, затова току надничам от жп гарата, кога ще се появи нашата "двойка". Изстрелваме се на прибежки и при това начинание си забравям шапката... То рядко има пътуване да не загубя шапка... сега не ми пука, но на следващия ден скалпът ми щеше да изгори така, че месец и половина след това, до миналата седмица чоплех струпеи от рани по главата си 😕 

 

За финал - една от автобуса на цялата маскирана магеланска банда 🙂 

 

Лека нощ! 

 

 

 

 

 

 

 

 

[patilana 10305]

За протокола - колко км е този пешеходен преход с елементи на спускане ? Пък ако напишеш и за колко време сте го взели, най - добре. Не, че нещо, просто да знам колко да умножа по три. Или по четири ?

[Светославов 4054]

Много полезна информация за пешеходната отсечка, благодаря! 

Интересно, по колко различен начин действа кафето с яйчен пунш на теб и благоверната ти (снимки 11 и 12 отзад напред в последния засега твой пост) 🙂 шегичка. 

[master_of_germs 54355]

преди 40 минути , patilana каза:

За протокола - колко км е този пешеходен преход с елементи на спускане ? Пък ако напишеш и за колко време сте го взели, най - добре. Не, че нещо, просто да знам колко да умножа по три. Или по четири ?

 

Ние сме го взели дори за повече, просто защото не сме вървели непрекъснато. Повечето време се снимахме. А накрая пък забързахме. На хижата пък стояхме първо да се извади, после да снимаме влакчета... времето няма значение.

Но 5 км по равно и накрая надолу са точно дневното ти предписание за шест хиляди крачки. Точно за тебе и крачките ти си мислех за по време на прехода. 🙂

[master_of_germs 54355]

ДЕН ПЕТИ

Силс-Мария - Фурчелас - водния път (Wasserweg) покрай шестте езера - Муртел - Корвач - Сурлей - Ова да саль - Езеро Силваплана (Silvaplanersee) - Силс-Мария

 

С напредване на дните прогнозите за времето стават все по-нестабилни, затова не се юркаме на дълги маршрути, че не се знае, кога ще завали. Основната цел за деня е качването с лифта до Корвач, за да видим още ледници. Значи, след закуска трябва да хванем от Силс автобус номер 6, чийто маршрут е направен така, че да спре на долните станции на повечето лифтове в района, включително на Сурлей, което е долната станция на лифта за Корвач. 

И понеже спирката ни е до задника, тоест, веднага като излезем от хотела, успяваме да излезем така, че да го изпуснем за няколко секунди и да затвори вратите си току пред нас... 😄 

Моментално прекрояваме плана. От наше село има друг лифт към Фурчелас. Авотобусът спира и там, но до долната станция ни е десетина минути пеш.

@Mistress of Germs вече и дума не ще да чуе за ходене по баир, защото планинарските обувки за кой ли пт са и направили пришки по бедните. бедни крачка, но идва с нас догоре с лифта. Всъщност на Фурчелас през лятото лифтът работи само до средната станция.

Нaсреща е Пиц Юлиер и само се дразня, като го гледам без облаци 😄 A долу вдясно е езерото Силваплана с едноименното село...

 

Вляво пък е наше село - Силс - със своето си езеро 😉 

 

@Mistress of Germs се понаглежда, снима се с Клъвдий, гушва ни и тръгва с лифта обратно надолу, да си доспи, а и да прекара част от деня в сауната на хотела.

Ние решаваме да пробваме един по-лек кръгов марпрут през шест малки езерца, известен като "водния път" (Wasserweg).

Има и още няколко възможни маршрута, другият по-популярен кръг е до езерото Сгришус и Пиц Чюерн над него.

 

Кръгът на водния път може да се прави и в двете посоки, като има и една трета пътека, която пресича кръга горе-долу през средата. Ние решаваме да тръгнем нагоре, за да имаме повече гледки, Да видим най-високите езерца отблизо, е останалите - отгоре. Иначе самоите езера не са нещо особено, кръстени са на разни скали и минерали, не ги помня всичките, но например - Кристално езеро, Малахитово езеро и т.н.

Като емоция този предиобед вероятно отстъпваше на останалите дни  от пътуването. Но има някои прекрасни панорамни места за снимки, а и светлината сутрин беше много подходяща, та са се получили едни от най-добрите ни снимки от пътуването.

 

 

 

 

 

 

 

Освен това беше крайно време да попълним една стряскаща липса от швейцарската идилия, а именно - да се гушкат и снимат "пуфкави коне"... Tоя израз е запазена марка на съпругата ми, която казала така, когато като дребно хлапе за първи път видяла крави 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Районът е доста разработен за скиори и има доста неработещи през лятото лифтове, които да свързват Фурчелас и Корвач.

 

Решаваме да не въртим кръга обратно, а да продължим по пътчето към Муртел, средната станция на лифта за Корвач, откъдето вече да продължим с лифта нагоре. По едно време обаче този чакълест път почна бързо да губи набраната височина, което хич не ми хареса, затова предприехме едно подсичане през леко пресечена местност за да излезем на една от ски-пистите от Муртел надолу. А пистите са си стръмнички. Но пък определено спестихме време.

 

 

 

 

 

Около Пиц Юлиер вече се събираха купести облаци - знак че метеоролозите вероятно ще познаят за дъжда...

 

За сметка на това встрани от него Пиц Наир изглеждаше много подходящ за разходки...

 

Два завоя преди лифтовата станция отново видяхме мармоти, така че тоя ден е пълна птрограма с швейцарска фауна 🙂

 

 

...следва...

 

[master_of_germs 54355]

...

Пристигаме на средната лифтова станция Муртел по малко никакво време. Във въздуха се усеща промяната към дъжд, няма много туристи... Абе никого няма, освен нас, повечето вече са се качили сутринта, а вече сме навлезли хубаво в следобеда. Лифтът пак е голяма кабина за много хора. Тръгва нагоре на всеки двайсет минути.

А като няма хора, има и за какво друго да се ползва 😄 

 

  

 

Няма кой знае какво да коментирам по снимките. За нула време ни преенася от алпийските ливади до пояса на вечния лед и за първи път минаваме границата от 3300 м н.в., ако не броим летенето със самолет. Ама понеже това е с лифт, пак не го броим 😄 

 

 

 

 

 

 

Качваме се на панорамната площадка и ни поглъщат студ и мъгла... и вятър. Навличат се полари, ръкавици... Върховете пред нас отначало са скрити, но виждаме част от ледника Муртел. А в останалите посоки над Енгадин е осеяно с върхове... Вижда се и към Брегалия и по-навътре в Италия, но съвсем мътно и само понякога. Има наблюдателни далекогледи, не се плаща за ползването им, за разлика от други подобни места... Предполага се, че си платил предостатъчно за ползването на лифта. Ама пък с нашите карти го ползваме за без пари, пак да напомня! 🙂 

Та през далекогледа като се гледа, той показва и холограмни надписи с имената на върховете, към които гледаш. Видя се и малко от митичната северна стена на Пиц Бадиле, а съвсем на хоризонта, с голямо увеличение, би следвало да се виждат и гигантите от Високите Алпи. Там обаче беше сиво и буреносно. Само Дом стоеше открит, всичко друго беше скрито - Матерхорн, Монте роса и т.н.

 

 

 

Неусетно минават двайсетина минути и почвам да усещам как студът вкочанясва пръстите на краката ми. За първи път през живота си преди година купих летни планинарски обувки и съм с тях. И тъкмо да се откажа и да се прибера обратно на топло в лифта, мъглата над ледника се раздига и ми се доревава от прелест.

 

 

 

Върхът най-близо до нас е Пиц Муртел (3433 м н.в.) и въпреки, че ледникът до върха не е голям, изглежда доста респектиращо. Зад него, все още в Облаци, е Пиц Корвач (3451 м н.в.), който е най-високата точка, разделяща Горен Енгадин от долината Вал Розедж

 

Долу има и мъничко езерце, образувано в ледника

 

А някои ентусиасти с котки се разхождат спокойно по ледника. Не ми се мисли, каква е цената за наемане на водач и екипировка на такова място в Швейцария...

 

 

Но айде стига детайли; вятърът раздига по малко облаците и пред нас се появяват гигантите на Бернинските Алпи. Пиц Бернина и Пиц Розедж с ледника си... И Пиц Чиерва вляво от тях.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Трудно се откъсва поглед от тази гледка, но снимаме малко и в други посоки, включително и надолу към двете големи езера Силс и Силваплана в Енгадин. И към шестте малки езерца, които обиколихме по-рано през деня... Да ни се чуди човек, що ли се развявахме като халтави пехотинци, вместо просто да си ги позяпаме така отгоре 😄 

 

 

 

 

А Клъвдий - е той е егоцентрик и винаги гледа да се намърда пред обектива 😄 

 

 

 В такива моменти, когато слънцето пробие, моментално усещаш, как студът отстъпва и кръвчитата ти се раздвижва...

Но са кратки мигове. Започва да вали, макар и не силно. С около час по-късно, отколкото го даваха "норвежците", така че сме повече от доволни от времето, което ни спусна "началника". 

Изчакваме следващия лифт надолу и комбинацията от пробиващо слънчице и ситен дъжд ни дарява още една красива дъга...

 

 

 

 

На Муртел незабавно се прехвърляме и на следващата отсечка надолу към Сурлей. Тук вече има доста повече хора, включително няколко семейства с деца се прибират надолу към селата.

 

 

...следва...

[Роми 15677]

Много е красива Швейцария. Дори хора като мен , които не обичат планините, онемяват от красотата на тази страна. А снимките са като за календара:))))

[master_of_germs 54355]

И, както често се случва в планините, вали горе по чукарите, а долу - не. Прреваляло е малко по-рано, но не дотам, че да разкаля пътеките.

Иначе, както и преди споменах, до долната лифтова станция при Сурлей (Surlej) се ходи от Силс-Мария с автобус номер 6. От по-близкото и по-голямо село Силваплана има и безплатен шатъл-бус до лифта. Ние обаче сме си отпочинали и още ни се разхожда. Програмата ни в Швейцария няма да е пълна, ако не включим и поне един водопад. А такъв има наоколо и е само на десетина-петнайсет минути пеш от лифтовата станция...

Казва се Ова дал Саль (Ova dal Sagl), което е и името с което местните хора назовават рекичката, която се образува от топенето на ледника Корвач, макар по картите да я пишат като Ова да Сурлей (Ova значи вода на местния романшки език). По-нетрадиционното название е Ова дал Тунел...

... Защото всъщност този водопад е изкуствено създаден. Към края на 18ти век става един сериозен природен катаклизъм, който е помел селцето Сурлей, тогава с около 30-40 къщи. Ледникът горе се е "счупил" в резултат на много бързо топене и масата от вода и пометени скали и дървета е затрупала селцето, преди да се влее в езерото Силваплана (Silvaplanersee). Не е имало жертви, защото признаците за бедствието са били забелязани доста дни преди това. Когато живееш в лавиноопасни долини, няма начин да не обръщаш внимание на това, което става горе по склоновете на планината.

Но след години, хората решили да се върнат на същото място и да предотвратят друго подобно бедствие. По тази причина изкопали в скалите 3 метра широк и висок тунел, през който отбили по-голямата част от водите на рекичката.  И така бил създаден водопада, и хем добре им се е получило 🙂 

 

 

 

 

 

 

Пред водопада има много интересна табела

 

 

 

Решаваме, да се спуснем по една пътечка от водопада надолу по рекичката към езерото.

 

 

 

 

И почваме лежерно да се разхождаме по брега. Пътеката долу е черно пътче, забранено за МПС, но пък много ползвано от колоездачи и пешеходци.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И не само човеците се радват на езерото 🙂 

 

 

 

 

Естествено, доста начесто са и неизбежните за Швейцария пейки за съзерцание 🙂 

 

 

 

 

Стигме до края на езерото Силваплана, в покрайнините на "наше село" Силс-Мария. Завиваме по брега към едно от малкото заведения, всъщност единственото на брега. казва се Beach club и има площадки за игра, игрище за плажен волейбол... И пици. В силваплана има повече места да се хапне и пийне; в Силс изборът не е голям, а и проверката ни в интернет е показала, че тук има (що-годе) прилични цени... Като например пица за 19 франка. Не особено голяма, но @mary_shery не иска поредна вечер да караме само на консерви и си взимаме една за вкъщи да си я поделим. Аз, естествено, ще си "дозапълня ъгълчетата" и с консерви. Има и един супермаркет в селото, но затваря в 19 ч и пак го изпускаме за малко. А и отново почва да пръска, пък от Бийч Клуб до хотела ни е 15-20 минути ходене още.

 

А @Mistress of Germs отново спи, но когато това се случва в стаята, просто не си струва да го споменавам в повествованието 😄  

 

 

 

[patilana 10305]

Рецепта за "Снимка с усмихнат @master_of_germs " - една доза Швейцария, десетина цистерни вода във вид на водопад и две млади мацки, съгласни на прегръдка 

И аз се чудя що се бъхтате по баира, като хората услужливо са наслагали пейки за съзерцание ?

[jungfraujoch 16064]

На 23.09.2020 г. в 8:12, AlexandraKo каза:

Абсолютно! Хората са си направили лифтове, лифтчета, влакчета, за такива туристи като нас. И не е никакъв проблем, да се чучнеш на някой Пиц, да сърбаш кафенце-коктейлче  и да си гледкаш доволно, без да се бъхтиш.

И шоколад да си хапваш по мъничко ще е чудесно.

[jungfraujoch 16064]

Колкото и да обичам планините,вече не мога да се катеря.

Присъединявам се към отбора на @AlexandraKo, @Дани Магелани и @Костов за пътешествия без голямо физическо натоварване.

@master_of_germsи аз като теб обожавам пътуването с влак.Особено в Швейцария.

И искам да замина с Червената Бернина!