дневник Облаците на Силс-Мария

[master_of_germs]

ДЕН ШЕСТИ

Силс-Мария - Занкт Мориц - Корвиля - Пиц Наир (3057 м н.в.) - Лей Суврета - Лей де ла Пеш - Лей Алв - Корвиля - Маргунс - Селерина - Лей да Сан Мурецан - Лей да Стац - Силс-Мария

 

Продължаваме да го раздаваме все по-айляшки от ден на ден и сме си предвидили преход, който е почти изцяло едно сравнително плавно слизане.

 

Целта е да се пошматкаме в оромната по моите разбирания ски-зона над Санкт Мориц. Което на немски се произнася Занкт МорИц. Местните му викат Сан Мурецан на романшки. 

Качваме се на автобуса от Силс и снимаме по някое хотелче в движение...

 

Слизаме на централната спирка в града - Schulhausplatz, където различните номера автобуси обикновено се изчакват, за да правят връзки.

Долната  станция на фуникуляра е на петдесетина метра нагоре по стъпала вляво от сградата на снимката. За разлика от повечето други лифтове, тук се събраха хора. Ама логично, това е най-достъпното качване на баир откъм града. До пиц Наир се стига с два фуникуляра и накрая лифт с голяма кабинка, по подобие на Дяволеца и Корвач.

Първият фуникуляр е  буквално през града до Чантaрела (Chantarella... Чанти не видях да продават 🙂 ), където само се прехвърляме на следващия - за Корвиля (Corviglia). От Корвиля вече има различни седалкови и кабинкови лифтове в разни посоки, като повечето не работят през лятото.

 

Ето, примерно един сайт за транспорта по баирите в Енгадин: https://www.engadin.ch/de/bergbahnen-sommer/bergbahnen/

 

 

 

 

 

 

 

 

А това в далечината е горната станция на другата възможност от Санкт Мориц - Signalbahn

 

А на горната станция на пиц Наир ни посреща неизменната за района статуя на Козирог 🙂 Оттам до върха е пет минути качване.

 

Който иска, да се регистрира дигитално като "покорил" върха с тоя код

 

... като Клъвдий Бух, например 😉 

 

 

Ние обаче още не се изкачваме, защото си има гледки, ум да ти зайде. Групата Бернина с ледниците не са толкова близо, както предните дни, но от тази гледна точка Пиц Юлиер (3380 м н.в.) ни смайва... и респектира...

 

 

 

А и пиц Албана вляво от него, макар да е доста по-нисък. В далечината се вижда и билото над Вал Брегаля.

 

А далеко зад Юлиер с доста зуум - аплаузи за Пиц Плата (3392 м н.в.)

 

По пътеката за Пиц Наир има и паметник на един известен гръцки алпинист, който е загинал там... и то малко след като е изкачил Еверест... 😞 

 

А от върха...! От върха се е ширнал такъв простор. Върхари, докъдето ти видят очите. 

Много много далеч, но все пак ясно видим високо над всичко останало  на север, е още един легендарен връх - пиц Ела (3339 м н.в.), разположен в природния парк със същото име.

 

 

 

 

 

Пиц От и Пиц Кеш

 

Бернина

 

Езерата Чампфер и Силваплана

 

 

Пак - Албана и Юлиер

 

 

И една от останалите ни цели за деня 🙂 

 

и още какво ли не...

 

 

 

 

 

@Mistress of Germs остава при кафето с панорамната тераса от горната лифтова станция и ще ни чака в някое от другите заведения по-долу, при Корвиля, докато лудите се налудуваме по чукарите и спретнем един (почти пълен) кръг 🙂 

 

...следва...

[master_of_germs]

От задната страна Пиц Наир, честно казано, хич не е красив. Вероятно през зимата е. Но са едни сипеи, които швейцарците с тежка техника обработват и утъпкват донякъде като пътчета с много едър чакъл. За ски писти през зимата. През лятото по тях не видяхме други пешеходци освен нас, но затова пък се оказа доста популярен маршрут за планинско колоездене, та се вардехме от профучаващите велосипедисти...

 

 

Наклонът е солиден и бързо се спускаме до място, откъдето ни се открива гледка към езерото Лей Суврета (Lej Suvretta). а зад нас остава Рибното езеро (lej de la Pesch), от което нагоре също има сега неработещи ски-лифтове.

Суврета онбаче се оказва по-ниско отколкото си мислим, и ако слезем до него, май ще трябва да въртим полукръг в другата посока, или да катерим обратно, А ние искаме да видим задължително Лей Алв (Lej Alv). Така че, вместо да се спуснем надолу, виждаме на едно леко хълмче поредната пейка за съзерцание и се чучваме връз нея, хем да се насладим на гледката, хем да хапнем по една ябълка, която сме си взели от закуската в хотела.

 

 

 

 

Ето оттам слязохме - пиц Наир...

 

Пиц Юлиер и Лей Суврета

 

Следва Лей де ла Пеш

 

 

 

 

 

Оттам имаме едно качване нагоре до Fuorcla Schlattain, седловина на 2873 м н.в., откъдето може да се тръгне към едноименния връх, който минава с малко котата на трите хиляди надморска, или да се изкачи Пиц Наир от задната страна, или да се спускаме към Лей Алв. Спускането в началото изглежда адски стръмно, докато не осъзнаваме, че това е всъщност пътчето за колоездачи, а за пешеходци има алтернативна пътечка с повечко серпентини отстрани. Но едно семейство с велосипеди бая страх ги хвана като тръгнаха да спускат надолу и слязоха от колелетата, някак да ги добутат додолу. След няколко минути вече наклонът става съвсем нормален и множеството от колоездачи се увеличи.

 

 

 

Лей Алв отвисоко

 

А това насреща е Пиц Лангуард! Толкова красив от този ъгъл. Нито зуумът ми е толкова добър, нито светлината беше... Но точно снимките от тази позиция ме бяха накарали толкова много да искам да го изкача, и да бъде първи приоритет при съставянето на програмата ни...

Пиц Мураль и Пиц Лангуард

 

...следва...

 

[master_of_germs]

Лей Алв - най-синьото синьо и каквото и да напиша, ще е само бледо отражение на отраженията в езерото...

А, да. преди самото езеро, пресичаме рекичката, която се втича в него. По едни поставени с известна дистанция един от друг бетонни блокове. Преди нас група от трима колоездачи пробват да минат по тях, ама без да слизат от колелетата, с леки подскоци на гумите... Ама ние блеем. Единият не успя и така се пльосна в реката... Mожеше да стане кадъра годината, ама на! 😄 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За още петнайсет-двайсет минути се връщаме до Корвиля, където @Mistress of Germs се е свила удобно в един фотьойл със сладолед и уай-фай.

 

Чудим се как да продължим, защото имаме противоречива информация за лифта от Корвиля до Маргунс. В някои брошури пише, че работи до три часа. В други пак пише така, но че това е само през зимата. ориентирам се кой ли е той сред моогото станции на лифтове около корвиля, и фиксирам, че седалковият лифт се движи. Без нагоре, че вече е три без петнайсет. Да, работи до три. Изюрквам дамите и се мятаме на лифта. Наблюдавах през цялото време. Нямаше никакви други пътници освен нас на тоя лифт.

 

 

 

 

На маргунс сменяме и се прекачваме на кабинков лифт, ама нормална четириместна кабинка, не като ония грамадански кабини на Дяволеца, Корвач или Наир.

 

 

 

 

 

 

 

 

Слизаме на долната станция, току до гарата в Селерина (Celerina), където е време за още спотърски снимки на червени влакове 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Оттатък този хотел е автобусната спирка. На @Mistress of Germs вече ѝ е бактисало и се прибира към Силс-Мария, а на нас с @mary_shery и @зВерчето още ни се хайманосва и искаме да пробваме още един баир над Санкт Мориц със сигналбан... Докато сме в автобуса, обаче, почва да вали и се отказваме. като просто си избираме една спирка по-долу в санкт Мориц. Оказва се,ч е е на облак и след няколко минути спира. Така че ще се разхождаме покрай езерото и първата ни спирка е ето тази църква: 

 

Покрай това езеро колоездачи не видяхме, но местните доста сериозно се бяха захванали с джогинг.

 

 

 

 

 

 

 

 

Всякакви маркировки има, абсурд е да се загубим. Решаваме да продължим и до следващото езеро Лей да Стац.

Междувременно, мятаме един мощен зуум през езерото на санкт Мориц да снимаме фуникуляра, с който се возихме сутринта:

 

 

 

По пътя за Лей да Стац минаваме покрай марка фермичка, където се дивим на начина, по който швейцарците са си организирали и механизирали дори такива дейности, като разтоварването и складирането на сеното...

 

 

 

 

В езерото Стац има дори и хора, които си плуват.

То не е голямо и на отсрещния му бряг има и някакво заведение, но нямаме време да ходим дотам, защото почва да духа един силен вятър, и се усеща, че скоро ще премине в буря. Така че ускоряваме крачка наобратно към санкт Мориц

 

 

 

 

 

 

Тоя път се отправяме по другия бряг на езерото снакт мориц, за да отидем напряко към гарата, и подтичваме, че почва да вали на едри капки. Там си чакаме автобус номер 4 за Силс-Мария...

 

 

 

 

 

 

 

 

[master_of_germs]

ДЕН СЕДМИ

Силс-Мария - Муотас Мураль- Сигналбан - Силс-Мария - Киавена - Лаго ди Мецола - Лаго ди Комо - Леко - Бергамо

 

Идва време да си ходим... Ама не още. Стегнали сме си багажа, закусили сме. И оставяме багажите на рецепцията, а ние смятаме да оползотворим още колкот успеем от този ден в Швейцария. Че за следобяда се очертава сериозен дъжд. И, не че няма още дузини неизбродени пешеходни маршрути, но искаме да се насладим на най-обзорната гледка с подходящата светлина...

 

Сещам се за един стар виц, който свършваше с това, че ревнив съпруг намира майстор дърводелец в гардероба в спалнята:

 - К'во пра'йш ти тука бе, ей!

 - Ми, ако ти кажа, че чакам четворката, ще ми повярваш ли?

 

 

Слава богу, ние не чакаме четворката 😄 Тя току-що е минала. Четворките са жълти. Нашият рейс е номер 2.

Малко попътни гледки, не че не ги гледахме ежедневно 🙂 

 

 

Спирката на автобуса е Punt Muragl. А това е долната лифтова станция.

 

Нагоре с фуникуляра. Тръгва на всеки 15 минути.

 

 

 

Днес преходи няма да правим. Просто ще се чучнем на пейките за съзерцание. На Мураль даже са дървени шезлонги...

 

 

 

 

Петте големи езера на Горен Енгадин - Силс, Силваплана, Чампфер, Санкт Мориц и Стац. Почти цялото било на Албулските Алпи. Пиц Лагрев и Пиц Полашин, почти неразличим на фона на предния, Пиц Албана, Пиц Члиер, Пиц Наир, Пиц От и Пиц Кеш. Санкт Мориц около езерото, а по-близкото градче е Селерина.

 

 

Бернинските Алпи - Пиц Палю и Пиц Белависта

 

@mary_shery между долините Розедж и Оберенгадин

 

 

Маркировките са перфектни навсякде в района 🙂 

 

Комбо уред 2 в 1: показва накъде духа и откъде буха 😄 

 

 

Санкт Мориц

 

 

 

 

Албана, Юлиер и Наир

 

Горната лифтова станция с нейния Romantikhotel

 

 

и, понеже няма как някое наше пътуване да мине без нерви и ексцесии, установяваме, че @Mistress of Germs си е загубила нейде картата за безплатния транспорт. Най-вероятно е паднала във фуникуляра, защото половин час я търсим в района, преобръщаме всяка тревичка, но не я намираме. Реве ми се и съм готов да тръгна аз да слизам пеш. С разваления си немски и малко английски все пак успяваме да обясним на човека, който ката фуникуляра, каква е ситуацията, и той се смилява над нас и ни пуска вътре всичките. На долната станция питаме и човека на касата, дали някой я е намерил пустата карта. Не е... Ясно е, че ние с @Mistress of Germs се прибираме директно към Силс. @mary_shery и @зВерчето ще се качат и на Зигнал. Автобусите ни идват почти един след друг. А аз удрям  на камък в опитите си да хвана стабилен уай-фай, така че да купя билет онлайн в sbb. Срам, не срам, давам моята карта на съпругата си, а аз пътувам гратис. A и разписанията в тоя час са такива, че трябва да направим две смени на автобуси в Санкт Мориц и в Силваплана.  А дори и за това кратко разстояние, под 15 км, билетът струва над 11 франка. 

Пристигаме си в хотела и сядаме в лобито да чакаме останалите още два часа. Там си имам стабилен уай-фай и успявам да купя билет (13-14 франка, някъде) до Киавена. Тези цени са, ако вземеш за точно определен час, иначе билетът е над 20 франка. Аз съм взел за около 15:30 ч, преценили сме , че с такова тръгване ще можем да се доберем безпроблемно до Бергамо същата вечер.

 

Докато чакаме останалите, малко снимки на хотела и градината му...

 

 

 

И менюто... ако можете да го разчетете, де...

 

На площадчето с автгарата до хотела освен пощата има и едно-две сувенирни магазинчета.

 

А това барче е точно срещу хотела, но така и не седнахме там. Докато е отворено вечер, очите на лисицата на емблемата над входа му, светеха 🙂 

 

@mary_shery и @зВерчето пристигат с шестицата, а какво са видели без нас, ще ви покажа в следващия пост 🙂 

 

 

 

[master_of_germs]

Ето кога работят всички лифтове и фуникуляри в райина на Енгадин през лятото: https://www.engadin.ch/de/aktivitaeten/betriebszeiten-bergbahnen/

 

Тези снимки се от лифта между Sankt Moritz, Bad и Signal.

 

Оставям ги без коментар, тъй като не съм бил там, а @зВерчето и/или @mary_shery нека коментират, ако намерят време 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И още малко снимки из селцата на път за Силс.

 

 

 

 

И от "наше село" - Сель (Силс-Мария)

 

 

 

 

Тия файтончета са много популярна атракция в селото, играят го нещо като гъзарски таксита до една съседна скрита сред баирите долина Фекс, до която няма друг обществен транспорт. Ето разписания и цени, като последните не са много за гледане от магеланци, които оптимизират разходите 😄

https://www.engadin.ch/en/activities/horse-drawn-carriage-rides-into-the-val-fex/

 

 

[AlexandraKo]

преди 4 часа, master_of_germs каза:

Ето кога работят всички лифтове и фуникуляри в райина на Енгадин през лятото: https://www.engadin.ch/de/aktivitaeten/betriebszeiten-bergbahnen/

 

Тези снимки се от лифта между Sankt Moritz, Bad и Signal.

 

Оставям ги без коментар, тъй като не съм бил там, а @зВерчето и/или @mary_shery нека коментират, ако намерят време 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И още малко снимки из селцата на път за Силс.

 

 

 

 

И от "наше село" - Сель (Силс-Мария)

 

 

 

 

Тия файтончета са много популярна атракция в селото, играят го нещо като гъзарски таксита до една съседна скрита сред баирите долина Фекс, до която няма друг обществен транспорт. Ето разписания и цени, като последните не са много за гледане от магеланци, които оптимизират разходите 😄

https://www.engadin.ch/en/activities/horse-drawn-carriage-rides-into-the-val-fex/

 

 

Еее, Мастер, има една поговорка:

” Хубаво е да сме пестеливи, но не трябва да ни личи”.

Че границата между ОР и Дядя Скруч е много тънка:((((

Много красиви снимки, много красиво пътешествие сте имали, браво! Цялата  Швейцария е толкова красива, чиста и подредена, както никоя друга държава по света. Много от местата, които показваш , сме ги обиколили и ми е много приятно, пак да се върна там, с твоя разказ, за което, много благодаря!

[jungfraujoch]

преди 11 часа, AlexandraKo каза:

Хубаво е да сме пестеливи, но не трябва да ни личи”.

Че границата между ОР и Дядя Скруч е много тънка:((((

Аз мисля,че няма разлика между ОР и чичо Скруч.Еднакво скучно и безсмислено ми се струва.За пътешествия и красоти се дава всичко.

Кеф цена няма.

@master_of_germsблагодаря за чудесния разказ и прекрасните снимки.

[jungfraujoch]

Личните ми впечатления от красивата,богата и независима държава Швейцария,са,че хората живеят без да пилеят пари,време,сили и енергия.

Изключително трудолюбиви.Не се фукат и са скромни.

Поддържат всичко в изряден ред и чистота.Знаят си цената и това ги прави практични и винаги модерни.В мисленето си и в начина на живот.

 

 

[master_of_germs]

 

На 28.10.2020 г. в 5:24, AlexandraKo каза:

 

” Хубаво е да сме пестеливи, но не трябва да ни личи”.

 

Цялостното ми вчечатление от швейцарците (не че познавам чак толкова много швейцарци, ама не е и като без хич), че по-скоро са на точно обратния принцип. "Хубаво е да си угаждаме, но не трябва да позволяваме да си проличи". 😉 

 

Сега, обаче, е време да се сбогуване с Швейцария, поне временно (за няма и месец и половина, както се оказа). И тук, едва сме се качили в автобуса (четворката), облаците на Силс-Мария най-сетне решават да  излеят всичко, което са ни насъбрали. Стелят се ниско над езерото Силс, Автобусът е пълен с швейцарски пенсионери, които са си удължили уикенда и повечето слизат в Малоя, селото на другия край на езерото. След Малоя, трябва да минем едноименния проход. То проход е силно казано, Откъм Енгадин изкачване няма. Долината е висока. Но в бурята трябва да въртим безкрайни, както ми се струва, серпентини към Вал Брегалия. Някой свише се смилява над мене и ми дарява кратка дрямка по време на това откачено спускане, преди стомахът ми да може да последва мозъка ми в нечестивите му помисли за повръщане... 😄 

 

 

Вал Брегалия е клаустрофобична, тясна и стръмна, а мъглите допълват това усещане. Енгадин беше простор. А тук върховете буквално надвисват върху ми, (когато изобщо се видят през облаците, де), така че и не мога да ги снимам, през стъклото в проливния дъжд. Но все пак, макар и частично, успявам да зърна още една от топ-гледките на Швейцария - северната стена на Пиц Бадиле. Една от шестте Велики северни стени на Алпите. От Корвач и от Наир успявах само да видя една чучка на хоризонта, дори и с далекоглед, Но едно е да гледаш северна стена, като си на друг връх, на рвна нога. Съвсем друго е да си в подножието й, та дори и само да я мернеш за секунди, преди да успееш да направиш каква да е снимка.

А иначе в автобуса вече се говори изцяло на италиански. Италианска става и архитектурата в мъничките селца, през които минаваме, демек, най-накрая радост за окото и не само от това, което природата е изваяла 🙂 

 

 

 

 

 

 

 

И, вече близо до границата, времето чудодейно се оправя, облаците почват да се разнасят и даже няма да разберем, че сме минали границата, ако не за едни информационни табели за стара митница...

 

Тука е друга държава! О, белла, чао, белла, чао, белла, чао, чао, чао! 🙂 

 

Слънчево е, топло е, усмихмнато е. И една от първите гледки още ни изкарва дъха като изненадващ ъперкут под диафрагмата.

 

 

Водопадът Акуафраджа (Cascate dell'AcquaFraggia). В първоначалния план се чудехме дали да спрем в близост да го разгледаме и да продължим надолу към Киавена пеш (щеше да е примерно около час цялото ходене), но се оказа,че каскадите си се виждат в пълния си блясък и от автобуса 🙂

http://www.valchiavenna.com/en/itineraries/Acquafraggia-Waterfalls.html

След минутки жълтата чтворка ни стоварва в Киавена, пред гарата. А там ни чака едно зелено влакче на Тренорд

 

 

 

 

Взимам билети за Бергамо. По 7.90 евро. Продават ги в туристическата информация. Хубавото на тренорд е, че техните билети важат за всички регионални влакове по маршрута за 6 часа. Допреди няколко години така беше за цяла Италия, но Трениталия промениха условията си и вече техните билети важат само за 4 часа от валидирането. В Ломбардия, обаче, са по-ларж.

До Бергамо се правят така и така две смени - в Колико и в Леко. Шестте часа ни дават възможност да спрем някъде да поразгледаме и си избираме това да е Леко.

 

Още по-важно е, обаче, че си вземаме сладолед. Е, не джелато, prosto от някакъв фризер в барчето на гарата, обаче е жега,ние сме вече далеч от цифроманията и просто в Италия трябва да се яде сладолед... Пък! 😄 

 

Преди още да стигнем северния край на езерото Комо, влакчето минава покрай по-малкото Лаго ди Мецола и градчето Верчея (също отбелязано за бъдещи планове)...

 

 

 

 

 

Тази гледка е от гарата в Колико, където правим първата смяна (Всяка от трите отсечки Киавена-Колико, Колико-Леко и Леко-Бергамо е точно 40 минути  с влак).

 

 

В Ломбардия гледат много стриктно на мерките за дистанциране, всяка втора седалка във влака беше маркирана да не се използва.

 

Още малко гледки покрай езерото Комо, макар че през половината време влакът е в някакви тунели и е контражур...

 

 

 

... следва...

 

[juriwaro]

Единственото, с което свързвах Силс-Мария досега беше Ницше. Сега научавам, че шишарковицата, позната под името цирбеншнапс из примерно Щирия, Тирол и Каринтия се наричала арвеншнапс в Енгадин. Пинус цембра (цирбе-вид бял бор) е дълголетно и здраво, леко и сухо иглолистно, срещащо се предимно из Алпите. Ароматът му също е траен, дървената облицовка от цирбе ухае и след десетилетия. Шишарките се събират в началото на лятото и задължително от дървото, а не нападалите по земята. Нарязват се на шайби, които се оставят да киснат няколко седмици в по-неароматна ракия, заедно с други подправки по желание. Ако цветът им вътре е червен - качеството е добро, но трябва да се накиснат веднага и преди да почнат да ферментират или нагарчат. В Щирия няма ограничения за събирането на шишарки (в други провинции има строги ограничения), миналата година направих едно шише цирбенводка (4 шишарки за 700 мл) - не ми е от най-любимите питиета, но ароматът се получи. Потъмнява допълнително на светлина. За подправка често слагат карамфил или канела, съвсем символично. По хижите е традиционно питие, в наше село магазинът за шнапс е със странното работно време - два пъти в седмицата между 10 и 13:00 часа. Етеричните масла се ползват също и в ароматизатори, есенции, лампи итн. 
 

[patilana]

преди 11 часа, master_of_germs каза:

Някой свише се смилява над мене и ми дарява кратка дрямка по време на това откачено спускане,

От мен хапчето за сън и догодина на Трансалпина !!! Или ще речеш, че не си знаел как се излиза от Енгадин към Италия ??? И Асан е Човек, казваше татко, и той яде баница. Тук Асан съм аз, а баницата е Трансалпина, за незапознатите 

Имам и огромна молба да споделите почти пресни впечатления от цифроманията в конкретния регион, макар да знам , че разлики в цените не би трябвало да има, освен в някой семеен бизнес. @Mistress of Germs  се облажила, чета, с някакви вкусотийки. Щот аз , някак си, не успявам да забравя едни 12 франка за две триъгълни сандвичЕта от огромен супер в Женева. 

 

[master_of_germs]

преди 3 часа, juriwaro каза:

Единственото, с което свързвах Силс-Мария досега беше Ницше. Сега научавам, че шишарковицата, позната под името цирбеншнапс из примерно Щирия, Тирол и Каринтия се наричала арвеншнапс в Енгадин.

На мене точно името Арвен ми привлече погледа, та се загледах в тия еликсирчета...

 

А за Ницше... Вероятно повечето тук биха очаквали с него за почна едно повествование за Силс-Мария.

Ами за срам, дори и не отидохме до къщата на Ницше в селото. То и сега са едни странни работни времена. Беше ни резервен план, ако в някой ден времето съвсем за нищо друго не ставаше.

 

Ето тук информация за работно време и цени, а в сайта има и много подробна информация за връзката на Ницше със Силс, и за всички налични експозиции в музея.

https://nietzschehaus.ch/further-informations/visitor-informations/

 

За цените. Аз писах, каквото знам. Не бях дошъл да се заглеждам по цени. Кафе с ром/яйчен ликьор, около 9 франка. Сладоледът на Корвиля беше по 3,50 франка за една топка. 

Може би най-популярният местен сладкарски специалитет е една орехова торта. Отначало се облещих, като видях в хотелчето цени от типа 30 франка за Nusstorte, после разбрах, че това е за цяла торта, а парчето е по 7-8 франка.

На едно място в Санкт-Мориц видях дюнери по десет франка, такива им бяха цените и в Кур.

Пощенските картички бяха по 2 франка, на едно-две места видяхме и по 1,50 CHF.

Единственото, което аз съм си взел за тази седмица в Швейцария, беше половин пица от beach club в Силс, на брега на езерото Силваплана. Quattro staggioni беше, 19.50 франка за една пица, която си поделихме с @mary_shery. На нея й стигна за вечеря, аз си добавих от моите запаси после.

Тя, заедно със @зВерчето, си напазаруваха някои неща от супермаркета, та могат да споделят цените там.

За цените на транспорта писах достатъчно досега, да не се преповтаряме.

 

За по-детайлна информация за цените (и не само) в Енгадин и изобщо в Швейцария ще се радвам и @Rainy да сподели 🇨🇭🌟

 

@patilana, цялото пътуване от Силс до Киавена е под час и половина, частта със завоите да е петнайсетина-двайсет минути. На Трансалпина ще ми трябва анестезия 😋😄😎⛰️

[Гост]

преди 3 часа, master_of_germs каза:

За по-детайлна информация за цените (и не само) в Енгадин и изобщо в Швейцария ще се радвам и @Rainy да сподели 😋😄😎⛰️

За цяла Швейцария ще е трудно - по скоро ще натовари темата ти излишно. На гарите обикновено има магазини от веригата Migros (www.migros.ch) и Coop (www.coop.ch), където могат да се купят готови сандвичи от CHF 2.50 do CHF 5.00 - 6.00. Може да се проверят цените онлайн. Лично на мен тези вериги са ми скъпи и рядко пазарувам от тях в ежедневието си - предпочитам Lidl, но за бърз сандвич на път вършат чудесна работа - ако нямаш възможност да правиш сандвичи в хотелите. Честно казано, няма да е голяма печалбата, а и качеството на готовата храна е високо. 

 

За хора като мен, които обичат да си доставят удоволствие, възможностите са наистина много. Има огромно значение къде са кръчмите, разбира се. Sankt Moritz е скъп район, но според мен това се отнася най-вече за хотелите и транспорта - което в случая с ваучерите не е проблем. Има също така значение и какви са гледките. Както навсякъде в света, удоволствието има цена. 

 

Най-известният - и обичаен тук и в Италия - коктейл Aperol Spritz е на обичайна цена (около) CHF 10. Много е фотогеничен и имам немалко снимки с него - в горещ августовски ден е прекрасен. Тук е с поглед към долината от Muottas Muragl.

 

 

В същия панорамен ресторант опитах разкошно тирамису. Беше сравнително скъпо - CHF 13.50 - обикновено десертите са около CHF 8, но мястото беше прекрасно. Всъщност, от опита ми, в Италия един добър десерт на такова място не би бил по-евтин.

 

Още едно прекрасно място за сходна кулинарна емоция - Corvatsch (3303 м.н.в.) Това е известния десерт, споменат от @master_of_germs и цената му беше (по памет) CHF 8.00.

 

 

Ако се върна на Muottas Muragl, при една вечеря основното блюдо (без телешките стекове) беше между CHF 20 и CHF 30. Това е една идея по-скъпо от нормалните кръчми, където блюдата са между CHF 15 и CHF 20. Аз обичам да си поръчвам местни ястия и питиета. Виното, обаче, е скъпо. Цена между CHF 5.00 и CHF 8.00 за 100 грама. Алкохолът ще ви качи сметката. 

 

 

Ако отидем в посока хапване през деня, това местно ястие в Alp-Schaukäserei на спирката за ледник Morteratsch беше изключително вкусно и нямаше изяждане (а аз обича да ям). По памеt - по-малко от CHF 15, a бирата - около CHF 4.00 - CHF 5.00.

 

 

 

Моите наблюдения са, че цените са еднакви с приличните кръчми в UK. Иначе казано, ако човек е тук за малко, обича да прави кулинарен туризъм и няма проблем да отделя средства за него, няма да бъде повече шокиран от посещение на прилични кръчми в Западна Европа. 

[jungfraujoch]

🇨🇭Много е хубаво,когато се споделят различни мнения и гледни точки.

Аз лично пътувам в чужбина 4-5 пъти годишно.В България повечко.Затова не броя стотинките.

В Швейцария закусвахме в хотелите,където нощувахме.Вечер си взимахме от намаленията в Migros.Сандвичи,вино и плодове.Шоколади задължително.Даже имаше и кутийки с нещо готвено.Беше вкусно.Ходихме и на ресторант за местни специалитети-фондю и други вкуснотийки.Купих за вкъщи една торба шоколади,също от намаленията 

Не си правя труда да помня цени,а и не пазя касови бележки.

Където и да отида се наслаждавам максимално на всичко.

Уважавам всяко мнение и начин на пътуване.Защото всички тук го правим различно,но винаги с много желание.

А Швейцария ми е третата любима посетена държава и ще ходя пак.🥰

 

 

 

[master_of_germs]

Нашето основно швейцарско блюдо в това пътуване го консумирахме, и оттук насетне щяхме да го раздаваме малко по-ЛЕКО...

 

Гледахме да не се замисляме за пропадналите нощувки и планове за катерене на върхове от другата страна на езерото Комо. Явно не е било писано да е и тази година, защото и през есента не успяхме да отидем. За самия град Леко не бяхме чели нищо, а @mary_shery беше минавала пред града, а @зВерчето даже е и катерила едно връхче наоколо, но толкоз. Върховете наистина са страхотни над езерото тук. Аз пък Леко го бях обмислял само като база за вземане на лифта до Пиани д'Ерна (безплатен, ако се ползва картата io viaggio ovunque in Lombardia) и най-вече като база за ходене до Пиани Резинели и оттам към легендарните скали на Монте Гриня, едно от най-най-известните места за скално катерене в Италия.

 

Разпоисание на градския автобус, който води до долната лифтова станция: https://www.pianidibobbio.com/images/5.Funivia-Villa-Brick.pdf

Работно време и цени на лифта: https://www.pianidibobbio.com/en/price-a-time/piani-d-erna

 

От ЖП гарата в Леко има десетина минути пеш до езерото, леко спускане е. Имаме мегдан да прекараме към три часа в градчето и да хванем залеза, хем пък да похапнем, защото отложеният рожден ден на @mary_shery си чака да бъде подобаващо отбелязан, па макар и с няколко дни закъснение. Аз пуфтя с двете раници отпред и отзад, но надолу е лесно, а и те не са вече толкова тежки, колкото на отиване. НА главното площадче повечето заведения за хранене тъкмо отварят за вечеря и още няма много хора, Но доста бързо почват да се запълват. Затова си избираме едно и сядаме. Ако не се лъжа, казваше се Frigerio - La cantina dei vini. @mary_shery и @зВерчето отиват да се разхождат по брега (който е зад един ред къщи), а ние с @Mistress of Germs поръчаваме за всички. След поръчката и аз отивам до езерото, но без да се разхождам по променадата. Оказва се, е доста добре са го измислили площадчето и заведенията да не са на самия бряг, защото по залез се извива доста силен вятър и този един ред къщи все пак ни варди донякъде... Та, айде, ние докато вечеряме и си вдигаме наздравица за здравето на @mary_shery, вие да поразгледате малко снимки 😉 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вече по тъмно взимаме влак за Бергамо. Апартаментът ни е на десетина минути пеш от гарата; Alex e Angie. Бяхме го резервирали предния ден. Отвсякъде го препоръчваме. Макар че май се навъртя някакъв комар, въпреки уверенията на домакина ни. Той пък се оказа че е с корени от Косово, изобщо балканска душа, и хубаво си похортувахме.

Всъщност се  предлагат няколко апартамента на последните два етажа от една жилищна сграда. Като на таванския етаж има общо помежение за закуска, а най-хубавото е, че има рууфтоп бар с гледка. Взимаме си по едно сокче/биричка и се разплуваме, макар че ръси лек дъждец 🙂 

https://www.booking.com/hotel/it/alex-e-angie.en-gb.html?aid=311984;label=alex-e-angie-ttIYGnjvAlDpWfOGdocdKAS459672359945%3Apl%3Ata%3Ap1%3Ap2%3Aac%3Aap%3Aneg%3Afi%3Atiaud-294889292373%3Akwd-12762164288%3Alp1001448%3Ali%3Adec%3Adm;sid=efbdcc08beabdc027b38c7429248cba0;dest_id=-111474;dest_type=city;dist=0;group_adults=2;group_children=0;hapos=1;hpos=1;no_rooms=1;room1=A%2CA;sb_price_type=total;sr_order=popularity;srepoch=1604155731;srpvid=a3026829061800fe;type=total;ucfs=1&#hotelTmpl

 

 

 

 

...

[patilana]

@Rainy и @master_of_germs благодаря за споделеното. Предполагам, ще се съгласите с мен, че едни 100 швейцарски франка на ден са съвсем разумни за храна, ако не разчиташ на нищо друго. Сега да споделим с драгия читател, че в петък, 30. 10. 2020 г.  котировката на БНБ за него е 1,82... https://www.bnb.bg/Statistics/StExternalSector/StExchangeRates/StERForeignCurrencies/index.htm . 

Грам не съм си помислила, че някакви цифри, могат да са по - интересни от прекрасните швейцарски скали,но мисля, инфото за цената на сандвича и кафето е много ценно, когато човек избира нощувките. И да, знам за офертата използвана от карето и линка към нея от първа страница . За себе си ще кажа, че ще последвам избора на @Mistress of Germs и @Rainy за по питие . 

@Rainy толкова се радвам да те чета отново в тема 

@master_of_germs не бери грижа за анестезията. Там съм много добра

 

[master_of_germs]

ДЕН ОСМИ

Бергамо

 

 

Вероятно с @Mistress of Germs сме от много малкото магеланци, които никога не са летяли от или до Бергамо преди пандемията. @mary_shery и @зВерчетоЛетяха веднъж преди години, когато на мене ми се наложи да остана у дома заради болен роднина, макрр да имах билет. Но и те не бяха разглеждали града. 

Няма да досаждам с думи, темата е за Швейцария, а и думите не могат да опишат усещането. А и във форума за Бергамо е писано толкова много...

Но за мене това беше точният момент да съм там... Да усетя все още витаещи я страх. Да видя пробуждането на надеждата. Да чуя, че и под маските италианците все така ще си свирукат и пеят и че животът ще продължава...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

А горе в Сан Виджилио, докато групата се наснима...

 

@Mistress of Germs отново успя да си намери каменна пейка за спане, хем толкова  скрита, че двайсетина минути не можах да я открия 😄 

 

Естествено няма да пропунем и да се облажим в ... едно прословуто заведение, във форума известно просто като "Магеланското" 😄 

 

 

Прибрахме се късно следобед в хостела да си приберем багажите, да си вземем довиждане с домакина и хванахме автобуса за летището. 

В тия времена е добре човек да пътува с паспорт. Имаше огромни опашки на паспортния контрол за полети за извън Шенген. Ама огромни... Румънци, Украинци, Руснаци, Албанци, всички надлежно попълнии декларациии и хем ги пропверяват. Но мина един служител, и провикваше, ако някой си носи паспорти от ЕС с биометрични данни. Директно ни заведе към автоматичната машина за сканиране на паспорти. За секунда сваляш маската, да те снимат и минаваш. Чиста работа.

 

И полет наобратно... Няколко дни по-рано, отколкото първоначално предвиждахме, но в тази година няма защо да се съжалява за нищо пропуснато 🙂 

 

 

[jungfraujoch]

@master_of_germs,благодаря за чудесния разказ.

Пишеш толкова увлекателно,с чувство!Прекрасни снимки си направил.

Нека следващото ти пътуване и пътепис да бъдат от поредната сбъдната мечта!От сърце ти го пожелавам!А за цената на мечтата сме си говорили много пъти 😊

Късмет!

[master_of_germs]

Благодаря на всички, които споделяха мнения в темата, докато пишех 🙂  Независимо от съществената разлика в гледните точки. 

Противно на изразените мнения никога няма да се съглася, че "кеф цена няма". Абсолютно не приемам такова мнение. Кефът има цена. Тази, която си склонен да платиш. И не толкова финансовата, а това, че никой от нас не знае, от какво друго следва някой друг да се лиши, за да може да изпълнява мечтите си. В случая - мечтите за пътуване. Финанси, време, грижи за някой близък... и още, и още... Затова нека не използваме такива определения.  @jungfraujoch, много пъти сме си говорили, колко по-важни неща има в тоя живот от пътуванията. Ценя много мненията ти. 

Причината Швейцария толкова много да ме очарова, е, че всъщност тя никога не ми е била мечта. И друг път съм казвал - за мене нищо наяве не може да се сравни с мечтата, може само да се доближи до нея. Може истински да ми надмине очакванията само място, за което не съм мечтал с години наред. В това отношение се чувствам щастливец. През тази толкова шантава година посетих три нови за мен страни, като две от тях заеха място в челната тройка в сърцето ми, а третата е по-надолу просто защото е прекалено мъничка, за да може да претендира за по-горно място, но иначе и от нея съм очарован. И това е, защото никога по-рано не съм имал някаква фиксация да посетя точно тези места. Бях освободен от огромни очаквания и се оставих да бъда напълно погълнат и да попия всичко със сетивата си и да усещам с цялото си тяло - от изправените ми от див ужас коси до сладостно подбитите от трамбоване по баирите пети. 

@patilana, ще се съглася, че сто франка на ден ще ти стигнат за храна 😄  Ама мисля и да останат, сакън. Сума от сто франка на ден по време на пътуване съм давал само два пъти. В Египет (ама с организирана екскурзия) и в Рим (преди много години, от предмагеланските времена, когато не знаех нищичко за оптимизация на разходи. Беше първото пътуване, което си организирах сам). Но и двете места са били точно сред тези детски мечти, за които бях склонен да отделя повече средства, но да бъдат идеални. И пак - говоря за обща сума на ден за цялото пътуване, с настаняване, храна, полети - всичко. 

За мене определянето на бюджет и спазването му на всяка цена е изключително важно... Мисля, че с това бих се вписал много добре сред швейцарците.

И ако на места звуча отвъд стандартния оптимизатор на разхотите (ОР) и сте усетили тона ми на ръба да бъда обявен за Чичо Скрудж - не се извинявам на никого. Имайте предвид, че бюджетът в предварителния ми годишен разчет беше предвиден (за поредна пропаднала година) за планина в Черна Гора, а не в Швейцария.

 

Споделям бюджетите и начините за оптимизирането им, защото смятам, че това е полезна информация за немалка част от магеланците, за които Швейцария е синомим за недостижимост от финансова гледна точка, защото и аз съм се чувствал точно така допреди няколко месеца.

 

Надявам се още догодина много други съфорумци да споделят тук своите впечатления от тази приказна долина Енгадин и шеметните гледки от върховете над нея. И ние имаме още "недовършена работа" в района... Ето тоя "приятел" отсреща 🙂 

 

@luba_rizova, от тоя кадър най-добре се вижда ръбът за изкачване на Пиц Юлиер, не е отвсякъде оня брутален отвес 🙂 

 

Човек винаги трябва да има причина да се върне... ПричинИ 🙂

Като например да седнем на някоя пейка с @Rainy с умопомрачителна гледка след изтощаващ преход, кой с торта, кой с Аперол шприц или да си натопим краката в някое езеро и да си разказваме преживелици 🙂 

 

Или може даже и да хапна шоколад 😄 

 

А, ако може и Мелиса Бони да ми попее на ушенце, или вече станах много нагъл... Ама поне да не е, когато съм със шоколада, че като ми изръмжи, ще се задавя. 😄 Ама така де: За финал - поздрав с нещо на най-любимата ми за слушане по време на карантината метъл-група, която случайно или не, е швейцарска 😉.

Тази песен мисля, че най-пълно описва, как аз усетих Швейцария и Планината. Тиха и подредена, като нежна мелодия, където в един миг може да настъпи толкова внезапна промяна и да почувстваш суровата ярост на природата...

 

I am the storm!

 

 

 

[jungfraujoch]

преди 26 минути , master_of_germs каза:

Благодаря на всички, които споделяха мнения в темата, докато пишех 🙂  Независимо от съществената разлика в гледните точки. 

Противно на изразените мнения никога няма да се съглася, че "кеф цена няма". Абсолютно не приемам такова мнение. Кефът има цена. Тази, която си склонен да платиш. И не толкова финансовата, а това, че никой от нас не знае, от какво друго следва някой друг да се лиши, за да може да изпълнява мечтите си. В случая - мечтите за пътуване. Финанси, време, грижи за някой близък... и още, и още... Затова нека не използваме такива определения.  @jungfraujoch, много пъти сме си говорили, колко по-важни неща има в тоя живот от пътуванията. Ценя много мненията ти. 

Причината Швейцария толкова много да ме очарова, е, че всъщност тя никога не ми е била мечта. И друг път съм казвал - за мене нищо наяве не може да се сравни с мечтата, може само да се доближи до нея. Може истински да ми надмине очакванията само място, за което не съм мечтал с години наред. В това отношение се чувствам щастливец. През тази толкова шантава година посетих три нови за мен страни, като две от тях заеха място в челната тройка в сърцето ми, а третата е по-надолу просто защото е прекалено мъничка, за да може да претендира за по-горно място, но иначе и от нея съм очарован. И това е, защото никога по-рано не съм имал някаква фиксация да посетя точно тези места. Бях освободен от огромни очаквания и се оставих да бъда напълно погълнат и да попия всичко със сетивата си и да усещам с цялото си тяло - от изправените ми от див ужас коси до сладостно подбитите от трамбоване по баирите пети. 

@patilana, ще се съглася, че сто франка на ден ще ти стигнат за храна 😄  Ама мисля и да останат, сакън. Сума от сто франка на ден по време на пътуване съм давал само два пъти. В Египет (ама с организирана екскурзия) и в Рим (преди много години, от предмагеланските времена, когато не знаех нищичко за оптимизация на разходи. Беше първото пътуване, което си организирах сам). Но и двете места са били точно сред тези детски мечти, за които бях склонен да отделя повече средства, но да бъдат идеални. И пак - говоря за обща сума на ден за цялото пътуване, с настаняване, храна, полети - всичко. 

За мене определянето на бюджет и спазването му на всяка цена е изключително важно... Мисля, че с това бих се вписал много добре сред швейцарците.

И ако на места звуча отвъд стандартния оптимизатор на разхотите (ОР) и сте усетили тона ми на ръба да бъда обявен за Чичо Скрудж - не се извинявам на никого. Имайте предвид, че бюджетът в предварителния ми годишен разчет беше предвиден (за поредна пропаднала година) за планина в Черна Гора, а не в Швейцария.

 

Споделям бюджетите и начините за оптимизирането им, защото смятам, че това е полезна информация за немалка част от магеланците, за които Швейцария е синомим за недостижимост от финансова гледна точка, защото и аз съм се чувствал точно така допреди няколко месеца.

 

Надявам се още догодина много други съфорумци да споделят тук своите впечатления от тази приказна долина Енгадин и шеметните гледки от върховете над нея. И ние имаме още "недовършена работа" в района... Ето тоя "приятел" отсреща 🙂 

 

@luba_rizova, от тоя кадър най-добре се вижда ръбът за изкачване на Пиц Юлиер, не е отвсякъде оня брутален отвес 🙂 

 

Човек винаги трябва да има причина да се върне... ПричинИ 🙂

Като например да седнем на някоя пейка с @Rainy с умопомрачителна гледка след изтощаващ преход, кой с торта, кой с Аперол шприц или да си натопим краката в някое езеро и да си разказваме преживелици 🙂 

 

Или може даже и да хапна шоколад 😄 

 

А, ако може и Мелиса Бони да ми попее на ушенце, или вече станах много нагъл... Ама поне да не е, когато съм със шоколада, че като ми изръмжи, ще се задавя. 😄 Ама така де: За финал - поздрав с нещо на най-любимата ми за слушане по време на карантината метъл-група, която случайно или не, е швейцарска 😉.

Тази песен мисля, че най-пълно описва, как аз усетих Швейцария и Планината. Тиха и подредена, като нежна мелодия, където в един миг може да настъпи толкова внезапна промяна и да почувстваш суровата ярост на природата...

 

I am the storm!

 

 

 

Шапка ти свалям,винаги съм ти го казвала!Ценя много мнението ти,макар,че понякога имаме различни гледни точки.Ценя откровеността ти и умението ти да внасяш така необходимото ни в днешно време чувство за хумор!В крайна сметка е много важно да умеем да разберем и помислим върху всички мнения по даден въпрос,без да е необходимо да ги приемаме.Просто уважение към всеки,който пише и споделя чувства и емоции по време на мечтаното и/или не винаги планираното пътешествие.Благодаря ти,че успяваш да бъдеш от онези хора,които ме вдъхновяват и ме карат да мечтая и да реализирам така мечтаните от мен пътешествия.

Благодаря ти и за това,че винаги се отзоваваш с ценни съвети относно най-важното за всички нас-здравето!

 

[IvanNavi]

Една интересна възможност за изключително бщджетна почивка в друг регион на Швейцария е използването на този рядък ваучер:

https://www.ebay.de/itm/Schweiz-Ostschweiz-Toggenburg-2P-5T-HP-Hotel-Schonau-Wildhaus/383846688588?hash=item595f0ba74c:g:HOQAAOSwL1tfsp26&autorefresh=true

Търговете обикновено се печелят за около 160-170 евро и включват четири нощувки за двама полупансион. Неудобство е, че настаняването е само от неделя до четвъртък, но уникалното е, че включва възможност за закупуване на OSKAR карта срещу 10 франка на човек на ден. Много малко хотели я предлагат, а картата наистина си заслужава. 

https://www.oskarferien.ch/EN/home.html

[krasen_denev]

@master_of_germs,страхотен разказ! Дани след толкова снимки от Енгадин/за което ти благодаря/,се чудя дали да не посетя някой друг регион на Швейцария?😃 

 

[AlexandraKo]

Мастер, чудно пътешествие! Много ти благодаря , за чудесните снимки и интелигентното писание:))))

Бях поизостанала с четенето, но наваксах. Тъкмо, в това сиво и мрачно време, ми се оправи настроението от красивите цветове .

[giafil]

Тия дни търсейки информация за римските пътища през Алпите и по специално за Septimerpass случайно попаднах на този сайт

https://www.schweizmobil.ch/en/hiking-in-switzerland/services/places-of-interest/sehenswuerdigkeit-029.html

@master_of_germs дано не се сърдиш, че ти пиша в темата.

Обаче си мисля, че ще е доста полезен, има много хубави карти на районите, със забележителности, информация, хижи, снимки...