дневник Разкази от Исландия

[DenitsaS]

Пускам тази тема след леко насърчаване от страна на @Lindt и @AlexandraKo снощи - реших, че ако не я започна сега, ще се проточи до безкрай. Все още нямам идея как ще се оформи съдържанието, дали ще са предимно снимки от места, разкази от блога, информация за пътуващи или пък споделяне на впечатления от живота тук. Предполагам зависи и от интереса на четящите, така че се надявам да се получи и някакъв диалог в темата 🙂 Както споделих в друга тема, на 1-ви юли се преместихме в Рейкявик и живот и здраве ще сме тук поне за една година. Пристигнахме от строг lockdown в Лондон на място, което беше забравило за вируса, и юли и август бяха два месеца на 'нормален' живот. Времето беше хубаво, туристите бяха много малко, а ние се занимавахме с оправяне на документи, регистрации и подобни симпатични неща. А тук нещата стават с ходене по няколко пъти до институциите, тъй като отпускарският сезон е от началото на юли до средата на август. Все пак се оправихме сравнително бързо, имахме късмет и с намирането на квартира, което се случи още преди да пристигнем (след два месеца следене на обяви и огромен брой изпратени мейли). Поевтиняването на кроната и загубите от туризма в случая ни помогнаха да си позволим апартамент, който иначе би бил извън бюджета - просто повечето собственици на апартаменти ги махнаха от Airbnb и ги пуснаха за дългосрочен наем, което свали цените на наемите и в същото време увеличи избора. Апропо, гледката от терасата към старото пристанище:

 

 

Тъй като обичам нещата да са хронологични, ще започна със снимки от месец юли, а в някакъв момент ще наваксам и постовете ще са по-актуални. Най-хубавото от юли беше движението - навсякъде обикаляхме пеш и въпреки, че беше изморително, страшно много ни липсваше да се разхождаме след дългата изолация в Лондон. Там излизахме на разходка в някой от близките паркове веднъж седмично от март до май и чак през юни започнахме да правим по-дълги обиколки на града, защото времето беше хубаво и искахме да видим доста неща преди да си тръгнем (като например blue plaques на определени известни хора). Едно от първите неща, които направихме в Рейкявик беше да отидем до Perlan за изглед над града, а центърът и крайбрежната ги минавахме почти всеки ден:

 

 

Perlan - куполът и самата сграда са построени през 1991 година като основите са 6 резервоара за гореща вода; в момента се ползва за изложби, има магазини, кафене, ресторант и панорамна площадка

 

 

Hallgrímskirkja е лутеранската църква в центъра на града - ето така изглежда от един по-малко сниман ъгъл

 

 

Скулптурата Sólfar или Sun Voyager от 1990 година на крайбрежната алея

 

 

Сградата на операта Harpa, отворена през 2011 година

 

 

Къщата Höfði, където през 1986 година се срещат Горбачов и Рейгън - избират Исландия защото се пада горе-долу на равно разстояние от Русия и САЩ и е неутрална зона; исландците обичат да казват, че краят на Студената война започва с тази среща

 

 

Цветните къщи в квартала или както ги кръстихме - исландският Notting Hill

 

 

Бяхме и в единственото място за джелато в града, което е от съвсем скоро - наистина правят автентичен италиански сладолед

 

 

 

Прайдът е важна част от градската култура на Рейкявик, а в последните години почти всяко населено място започна да използва символа на дъгата в израз на солидарност - тук са улицата, водеща към Hallgrímskirkja и един от известните клубове Kíkí Queer Bar

 

 

 

 

 

 

 

И за финал на този пост графитите на Рейкявик, които са много и са хубави 🙂 

[jungfraujoch]

@DenitsaS,чудесно начало на темата ти!Благодаря!Прекрасни снимки!

Успех на новото място и да ни разказваш все така интересно и цветно!

[Niceday]

преди 9 минути , DenitsaS каза:

споделяне на впечатления от живота тук

Това би било мега яко! Каквото прецениш, без да ти се пречкаме излишно в личното пространство 🙂 Снимките са чудесни! Благодаря за темата 🙂

[Lindt]

преди 27 минути , DenitsaS каза:

Пускам тази тема след леко насърчаване от страна на @Lindt и......

Благодаря, Дени!

Сводките за всяка страна са много интересни, но конкретно в Исландия природата е толкова заслепяваща, че трудно нормален турист може да обърне внимание и на простички неща като ритъма на живот, поне при първото посещение. Така че аз лично съм много доволна, че ще пишеш когато имаш желание и време.

Прекрасно е, че си се озовала на по-приятно за живеене през 2020 място и се надявам да му се наслаждаваш възможно най-пълноценно. 

 

[Eva eva]

Страхотна тема, благодаря много 🙂 Преди няколко дни си мислех, че зимата може да се организирам и да седна да си направя програмка за Исландия 🙂 Така и така сигурно няма да се пътува, поне да си мечтаем 🙂  Бъдете здрави и щастливи на новото място 🙂 

[DenitsaS]

@jungfraujoch @Niceday @Lindt @Eva eva Благодаря ви, ще се радвам да споделям впечатления и от местата, на които ходим, и от ежедневието. Още утре ще има повече юлски разкази и премеждия 🙂 

[AlexandraKo]

Ми така де, сега си се чувствам, баш, като специален читател:)))

Деничка, много ти благодаря, сигурна съм, че темата ще е страхотна. Ти умееш да пишеш интересно, карай си бавничко и поред , за никъде не бързаме и, ако ме питаш мен - разказвай за нещата, които на теб ти харесват.

От много време поглеждам натам, но твоите писания и снимки  от преди, ме накараха, да започна с кроене на планче. Ама, за повече време и за повече неща.

Така че, с удоволствие ще чета:))))

А на вас, късмет и да ви се  подреждат леко нещата:))

[DenitsaS]

@AlexandraKo И аз благодаря 🌷 С удоволствие ще помагам с плановете на всички, нека по-скоро се нормализира ситуацията и да може отново да се пътува, че да направим една магеланска среща в Рейкявик 🙂 

[Бръмбар]

Благодаря! Чудесна тема и снимки!

[DenitsaS]

@Бръмбар И аз благодаря за интереса 🙂

 

 

11/07/2020 Разходка до фара

 

Продължавам със снимки от едно място, което не бях посещавала до сега - градчето Селтяртнартнес (Seltjarnarnes) и фарът Гроута (Grótta). Както споменах през първата седмица след преместването се занимавахме основно с документи, отделно сновяхме между двете квартири, тъй като от университета ни бяха осигурили апартамент за 7 дни и използвахме това време да изчистим и подредим квартирата. Зажаднели за свободно движение навън, всеки от тези дни минавахме по 8-10 км между институции, магазини, квартири и пр. И когато дойде първият "почивен ден" без задачи, вместо да лежим на дивана и да зяпаме Нетфликс, ние решихме да си "починем" като се разходим до фара, който при хубаво време се вижда от крайбрежната до нас. Ами, разходихме се още 9 км отиване и връщане и след това ни трябваше още един почивен ден 😄 Сега малко за Селтяртнартнес - официално се води отделно градче с население от 4700 души, но реално не си личи къде е границата между Рейкявик и Селтяртнартнес, вече са се сляли. Ако вървите по крайбрежната може да се ориентирате по следното разделение - там, където свършват блоковете и започват къщите, е Селтяртнартнес. В самото начало на градчето се вижда и църквата Seltjarnarneskirkja, която не прилича много на такава. Подобен стил обаче се среща и на други места, повечето нови църкви са сивкави сгради с нестандартна архитектура. От хълма на църквата има хубав изглед към града и към морето, крайбрежната алея също е много приятна, но наличието на малките плажчета на снимките зависи дали е прилив или отлив.

 

 

   

 

 

 

 

 

Другата "забележителност" в Селтяртнартнес е Музеят на медицината и фармацията (Lækningaminjasafn Íslands), който се помещава в две съседни сгради. Каменната къща се казва Nesstofa и е построена в края на 18-и век от Бяртни Паулссон, който е бил нещо като първият здравен министър. Музеите бяха затворени и не знам дали са интересни, но Nesstofa е интересна с това, че е една от най-старите запазени каменни къщи в страната. 

 

 

 

 

След още някой релаксиращ километър стигнахме и до фара Гроута, който според мен е доста фотогеничен, тъй като пясъкът от едната страна е черен, а от другата е златист. По време на прилив тънката ивица, свързваща най-издадената част на полуострова с крайбрежната алея, е напълно покрита с вода и фарът остава на малко островче. Доколкото знам е имало доста случаи на туристи, блокирани на островчето от прилива. Първият фар на това място е построен в края на 19-и век, а сегашният е от 1947 година. Всъщност Гроута е мини резерварт за птици със специален статут от 1974 година и през лятото е забранено да се минава ивицата до островчето на фара, както и да се ходи из плажа и поляните наоколо, за да не се безпокоят малките, които тъкмо са се излюпили. Освен птици от тук могат да се наблюдават и тюлени, а при хубаво време от другата страна на залива се виждат Рейкянес и Снайфетлснес. Има и няколко пътеки за хайкове и за колела, а през зимата местните идват на това място да наблюдават северното сияние. Скоро се надявам да отидем отново, за да разгледаме фара отблизо или пък да дебнем за сияние, но този път ми се иска да е с кола 😃

 

 

 

[DenitsaS]

18/07/2020 Рожден ден

 

В средата на юли си взехме автомобил под наем за месец, тъй като искахме да направим обиколка на острова, а и ни трябваше за други неща, като например закупуване на рафт за книги от ИКЕА 😂 Тъй като все още не знаехме дали и кога ще си намеря работа, решихме да сме по-бюджетни и се спряхме на най-евтиния модел на Avis - Hyundai i10, който веднага беше кръстен Хелги. Цената за месец беше 50.000 крони, но това е оферта само за хора с исландско ЕГН. Истината е, че в Исландия колата не е само удобство, ами е почти задължителна, и както по-късно разбрахме много исландци (особено тези, които са в Рейкявик) не си купуват коли, ами взимат под наем дългосрочно. Дори в малък град като Рейкявик пазаруването може да е трудно, защото големите вериги супермаркети, двата мола и магазини като ИКЕА са далеч от центъра. Ето го и Хелги:

 

 

Обръщам му специално внимание, защото е главен герой в следващия кратък разказ на име "Рожден ден" 🙂 Първото пътуване извън града, което направихме с него беше до хотел Rangá на около 100 км на юг от Рейкявик, където бяхме поканени на рожден ден. Изключително ентусиазирани от хубавото време и от това, че имаме кола, решихме, че не може просто да шофираме до хотела и обратно, ами трябва да видим и нещо друго по път. И аз се сетих, че точно там от другата страна на пътя са торфените къщи Келдур (Keldur), които посетих през 2013 с групата от университета. Разбира се, нямах никакъв спомен за пътя, тогава бяхме с малък автобус... Кратко проучване ни показа, че 8-километровата отбивка не е асфалтирана, ама нали са само 8 км, ще ги минем за 20 мин отиване и връщане, 10 мин за снимки на къщите и сме на рождения ден навреме, все пак сме подранили с половин час нарочно. Къщите ги снимахме, но останалата част от плана не протече точно така. След 3-4 км пътят е покрит с доволно количество чакъл с различна големина и на Хелги това изобщо не му хареса. Започна да издава едни звуци, които не сме очаквали да чуем от автомобил, докато не намалихме до буквално 20 км в час. Съответно тези 16 км ги минахме за около 40 минути, закъсняхме с около 20 минути, но поне пристигнахме преди да започне същинската част на тържеството с речите и официалните поздравления 😄 Рожденикът ни успокои като ни каза, че през 70-те всички пътища в Исландия са били такива и ако нямаш трактор, не можеш да отидеш никъде. Все пак беше доста ценно изживяване, защото до преди това смятахме, че ще може да минаваме кратки участъци неасфалтиран път, но след тази случка прекроихме програмата на обиколката. Малко за торфените къщи Келдур: през 12-и и 13-и век на това място се намира стопанството на една от най-влиятелните фамилии на острова - Oddi. Сегашните къщи са реконструкции от 19-и и 20-и век, тъй като по-старите са били разрушени от земетресения, но има запазени стари части от сградите. Интересни са за посещение, особено ако сте с деца или ако по принцип харесвате етнографски музеи. 

 

 

 

 

Малко за рождения ден: хотел Rangá се води един от най-хубавите, според нас поради щастливата случайност, че Ким Кардашиян и Кание Уест, както и други известни американски личности след тях, са нощували там и сега мястото е много популярно. Изгледът към реката Рангау (Rangá) е хубав и цялата организация по партито като храна и напитки беше супер, но не смятам, че стаите или локацията си струват цените. Все пак ако искате да спите в леглото на Ким Кардашиян, това е вашето място 😉 Ние не срещнахме чуждестранни звезди, но се запознахме с министър-председателя на Исландия Катрин Якобсдоутир, която е много симпатична жена и добър политик. Както съм споменавала и преди в други тема, политиците тук изглеждат и се държат като всички останали хора. Аз исках да си поговоря и с писателя Хатлгримур Хелгасон, с който бяхме на една маса, но нещо ме хвана срам и го оставих за някой друг път 😂 Филмът 101 Reykjavik е правен по негов роман и е един от известните исландски филми, така че ако ви попадне, може да го гледате. Прибрахме се по светло и сега като го пиша това мога да споделя, че много ми липсват белите нощи 🙂

 

 

 

 

[Светославов]

Благодаря за споделеното дотук и в аванс за следващото! 

Какъв простор и необятност!

Малко офтопик. Ей, да не ме разкандърдисаш, че съм хвърлил око на едно Хелги за градска количка. Ако са ви дали последния модел, тя наистина е малко по-ниска. 

[DenitsaS]

@Светославов Не съм сигурна за модела, но в интерес на истината Хелги (с помощта на моя прител) се справи отлично с острите завои, планинските тунели и други особености на исландските пътища, та даже и с още един неасфалтиран участък, който ни изненада. За града си е перфектен 😉

 

п.с. имаше намеса от половината, която разбира - каза ми да добавя, че все едно караш кола с двигател на малък мотоциклет и трябва да натискаш газта до дъно 😃

[DenitsaS]

19/07/2020 В покрайнините на града

 

Зелените пространства в Рейкявик не са много, но на 15 мин с кола от центъра се намира долината Етлидааурдалур (Elliðaárdalur), която обхваща малка гора, река с няколко мини водопада и много пътеки за пешеходци и велосипеди. Подобни зелени оазиси в Исландия са продукт на целенасочено залесяване през 20-и век, основно с подходящи за климата дървета като брези, борове и ели. На много места в страната, особено в Източните фиорди, вече има доста прилични гори, а и се виждат много нови насаждения с малки дръвчета, така че един от митовете за Исландия като държава без дървета може да бъде опроверган. Разбира се, че горите не са такива като в Европа или Северна Америка, но се стремят да си направят острова колкото се може по-зелен. Реката Етлидааур (Elliðaár), която е на снимките, извира от планината Блауфьотл (Bláfjöll), минава през езерото Етлидаватн (Elliðavatn) и се влива в океана в залива Етлидавогур (Elliðavogur). От това място има хубав изглед към планината Еся (Esja), за която ще разкажа в следващия пост. Като цяло Етлидааурдалур не е място, което би впечатлило турист, но за нас беше ок за разходка, особено ако човек иска да спазва "социална дистанция". Между другото, в реката има много сьомга, но може да се лови само със специална карта за риболов, която струва между 5.000 и 25.000 крони. 

 

 

 

 

 

 

[Роми]

Благодаря за интересния разказ. Друго е като разказва човек усетил какво е да се живее в една страна!

[DenitsaS]

@Роми И аз благодаря, надявам се да е интересно и полезно - въпреки, че много магеланци вече са били в Исландия, някои може тепърва да решат да дойдат, а други и да повторят 🙂

[Георги]

Да попетят 🙂

 

А забелязваш ли някаква промяна от липсата на туристи в познатите мащаби? Не говорим само за Синята Лагуна, която е универсален лакмус за такива неща 🙂 Но като цяло, цените на хотдоците дали са паднали в крони, дали част от ресторантите не са се префасонирали от предлагащи тристепенно пъфин меню към неща, които все пак нормални исландци ядат и други промени, които забелязваш от липсата на многото туристи?

[master_of_germs]

преди 3 минути , DenitsaS каза:

@Роми И аз благодаря, надявам се да е интересно и полезно - въпреки, че много магеланци вече са били в Исландия, някои може тепърва да решат да дойдат, а други и да повторят 🙂

Благодаря ти много. Понеже един от "питомците" ми се оказа особено непослушно вирусче и обърка плановете на мнозина, има някакъв шанс догодина да се включа в една пропаднала магеланска инвазия в Исландия, за която нямаше как да я планирам за изминалото лято от година напред. 

Темата ми е много полезна, за да видя един по-различен поглед върху страната. 

Че иначе откровените оди и алилуи във форума по отношение на Исландия при мене имат по-скоро възпиращ ефект и ме карат да бъда свръхкритичен...  В последните два месеца активно ровя за всякакви такива дребни красоти встрани от утъпканите маршрути. Нацвъкал съм с кабърчета картата на Исландия в Гугъл мапс, като за поне двумесечно пътуване. Сега добавям още благодарение на тебе 🍺

[DenitsaS]

преди 5 часа, master_of_germs каза:

Че иначе откровените оди и алилуи във форума по отношение на Исландия при мене имат по-скоро възпиращ ефект и ме карат да бъда свръхкритичен...  В последните два месеца активно ровя за всякакви такива дребни красоти встрани от утъпканите маршрути. Нацвъкал съм с кабърчета картата на Исландия в Гугъл мапс, като за поне двумесечно пътуване. Сега добавям още благодарение на тебе 🍺

Трябва да си призная, че откакто се преместихме, и особено откакто работя, представата ми за Исландия се промени в някаква степен. Пак съм "ах и ох" като става въпрос за природата, но със сигурност в момента виждам много неща в обществото и начина на живот, които при предишните ми престои не съм забелязвала. Мисля, че ще мога да споделя инфо за по-малко известни места и със сигурност ще се включа, ако ти трябва някаква помощ за плана 🙂 

 

преди 5 часа, Георги каза:

Да попетят 🙂

Да, ще ти се наложи. В другата тема ми каза, че си минавал само транзит през Източните фиорди, което трябва да се поправи. Това за мен беше най-хубавата част от обиколката през август. Ако са ти харесали Западните, ще трябва да видиш и тези 😉

 

преди 5 часа, Георги каза:

А забелязваш ли някаква промяна от липсата на туристи в познатите мащаби? Не говорим само за Синята Лагуна, която е универсален лакмус за такива неща 🙂 Но като цяло, цените на хотдоците дали са паднали в крони, дали част от ресторантите не са се префасонирали от предлагащи тристепенно пъфин меню към неща, които все пак нормални исландци ядат и други промени, които забелязваш от липсата на многото туристи?

Цените са си същите, но ако имаш друга валута в момента можеш да си купиш повече неща заради слабия курс на кроната. В същото време офертите 2 на цената на 1, за които писах в другата тема, са от тази година и те са основно за исландци. 90 % от ресторантите и баровете имат такива оферти за обяд, вечеря, коктейли и пр., защото разчитат предимно на местните да правят оборот. Така че, да, може да се каже, че заведенията се опитват да отговорят на вкуса на исландците, който е американска храна от рода на бургери, ребърца, пица. Тази година всички живущи в Исландия, в това число и ние, получиха 5.000 крони ваучер, който да използват за ресторант, хотел или друга туристическа услуга, за да подпомогнат бизнеса. Ние ползвахме нашите 10.000 за една от по-скъпите нощувки по пътя, а над 60% от исландците са ги използвали за пица 😂 Голямата разлика се усеща на Laugavegur: освен, че е доста спокойно, много от пъфин магазините са затворени или са обявили ликвидация, разпродавайки стоката. Преди време си търсихме един специфичен магнит за хладилник и обиколихме поне 10 магазина на главната, докато го намерим. Беше шокиращо да влизаме в тези огромни, празни магазини и на продавачките да им светват очите за по 30 секунди докато не излезем. Много хотели, както и много туристически фирми имат промоции, но типично по исландски са само на исландската версия на сайта (даже това смятах да го пиша в другата тема, за да го видят повече хора). Другата промяна е, че има повече исландци в Рейкявик 😄 В годините на туристическия бум много хора се оплакваха, че не могат да срещнат никакви местни хора - персоналът в заведения и хотели беше от други държави, клиентите бяха от други държави и изобщо исландците липсваха. Сега по-лесно се намират, въпреки, че все още има чужди работници. Също така тази година исландците преоткриват собствената си страна пътувайки и срещахме много такива по пътя. Имаме познати, които са на по 40-50 години и никога не са правили обиколка на ring road, а сега тепърва са почнали да ходят на известните места. И все пак през лятото имаше някакви туристи, тепърва предстои да събирам впечатления от зимата, която се очертава да е по-зле откъм пътувания. 

[Георги]

преди 16 часа, DenitsaS каза:

Да, ще ти се наложи. В другата тема ми каза, че си минавал само транзит през Източните фиорди, което трябва да се поправи. Това за мен беше най-хубавата част от обиколката през август. Ако са ти харесали Западните, ще трябва да видиш и тези 😉

Я разкажи малко, пък ще го мислим петия път. И без това имам само разни точки нахвърляни тук-там (Vestmannaeyjar, Silfra и т.н.), ще е хубаво да има някоя черта, която да ги свърже 🙂

[chandni]

На 7.10.2020 г. в 14:57, DenitsaS каза:

...Етлидааурдалур (Elliðaárdalur)... Етлидааур (Elliðaár)... Блауфьотл (Bláfjöll), ... Етлидаватн (Elliðavatn) ... Етлидавогур (Elliðavogur). ...Еся (Esja)

E, не... Мен ми се върза погледа на фльонга само докато ги чета... Ако трябваше да ги произнеса, езикът ми щеше да се счупи...буквално! 

 

Благодаря, @DenitsaS за интересните разкази. Исландия отдавана ми е в плановете и все някога ще ѝ дойде времето и на нея. 🙂 Благодаря и за това, че пишеш наименованията транскрибирани, че поне да знам как би трябвало да се произнасят. 🙂

[DenitsaS]

преди 8 часа, Георги каза:

Я разкажи малко, пък ще го мислим петия път. 🙂

Ще разказвам много, ама искам да е хронологично, така че по-нататък ще стигна и до Източните фиорди 🙂

 

преди 8 часа, chandni каза:

E, не... Мен ми се върза погледа на фльонга само докато ги чета... Ако трябваше да ги произнеса, езикът ми щеше да се счупи...буквално! 

 

Благодаря, @DenitsaS за интересните разкази. Исландия отдавана ми е в плановете и все някога ще ѝ дойде времето и на нея. 🙂 Благодаря и за това, че пишеш наименованията транскрибирани, че поне да знам как би трябвало да се произнасят. 🙂

Не е толкова трудно, само трябва да знаеш правилата кое как се произнася, защото не е 1:1 кореспонденция буква към звук. Надявам се скоро да си осъществиш плана и ще се радвам да помогна 🙂

[krasen_denev]

На 4.10.2020 г. в 21:13, DenitsaS каза:

Пускам тази тема

Браво,Дени!

Страхотна тема!

Исландия ми е мечта от край време ,но все още е в изчакваща позиция,заради децата. Надявам се , скоро да се докоснем до красотите на този неземен остров.Бъди здрава и разказвай! Ние ще те четем с интерес!

[Дани Магелани]

Присъединявам се към мнението на Красен!

Чета с интерес!

Благодаря, Дени!

[DenitsaS]

@Дани Магелани, @krasen_denev И аз благодаря 🙂

 

 

24/07/2020 Първи хайк

 

Когато през 2013 за пръв път дойдох в Рейкявик, имахме 2 нощувки в Hotel Cabin, който е много близо до крайбрежната алея. Спомням си, че няколко пъти слизах до алеята, за да снимам планината Еся (Esja), която толкова много ме впечатли. Оттогава за мен Рейкявик е следната картинка: морето и планината. Това лято я видях и съвсем отблизо, след като моят приятел реши, че това трябва да ми е първият планински преход в живота. Знам, че много от вас са изкачвали много трудни и много на брой планини, така че моля да бъдете снизходителни с моя опит и също с лексиката, която използвам, за да опиша изкачването 🙂 Според мен никога не е късно да опиташ нещо ново и като цяло бях доста ентусиазирана (още съм, но малко по-малко), че като дойдем в Исландия ще може да правим преходи. В градска среда съм много добра на ходене, рекордът ми е 17 км по улиците на Лондон 😂 В Пловдив редовно правех по 10-12 км ей така за разнообразие и за да не ползвам градски транспорт. Още в Англия си купих планински обувки специално за тази цел и най-накрая дойде денят за моя първи хайк. Времето в Рейкявик беше много хубаво, 14 градуса и слънце и след около 30 мин шофиране бяхме на паркина в подножието на планината, откъдето започват пътеките. Може да се стигне до Esja Hiking Centre с автобусите 15 и 57 за по-малко от час, освен това има и кафе-ресторант на паркинга, но това лято беше затворен:

 

 

Еся e планинска верига, чиято най-висока точка е на 914 метра, а проходимите върхове са два: 780-метровият Тверфетлсхорн (Þverfellshorn) и 851-метровият Керхоулакамбур (Kerhólakambur). След около 15 минути изкачване, пътеката се разделя и на това място са табелите с различните маршрути и карти. Маршрутите са маркирани както по трудност от 1 до 3, така и по това колко време отнемат средно. Един от по-кратките обикаля в гористата част в ниското, стандартният маршрут Skógarstígur стига до върха и обратно, отделно има по-кратки, но по-трудни маршрути до върха, както и дълги, които обикалят билото на планината. Моят приятел се е качвал сам при предишно посещение и беше убеден в това, че стандартният маршрут се прави за 2 часа, на него толкова му трябвало. Е, сега заради моя милост тези 8 км отиване и връщане ги направихме за 4 часа + 30 минути почивка за обяд 😂 Има участъци, които са лесни, все едно вървиш по пътека, но има и много стръмни такива, или поне на мен така ми се сториха. Бонусът беше силният вятър, като поне имахме късмет, че ни духаше в гърбовете. Все пак успях да се справя без да падна никъде (видяхме и такива случаи) и да стигна до мястото, обозначено с камъка Steinn на снимките - това е на 597 метра. До същинския връх се стига по стръмна пътека с вериги и въпреки увещанията от страна на другата половина, аз реших да пропусна. Но не смятам, че ще е проблем за хора, които имат опит с хайковете, той също се е качвал, а не е кой знае какъв планинар. Аз бях доволна от моето представяне, горе-долу се справих като бабите с щеките, които бяха в изобилие този ден. Имаше и доста хора, които практикуваха mountain running и които бяха уау. Освен наистина красивата природа и гледката към Мосфетлсбайр (Mosfellsbær) и Рейкявик, това беше другата приятна част от хайка - хората, които срещахме по пътя и с които си разменяхме по някоя дума. Може би заради ясното време, а и отпускарския сезон, имаше много исландски семейства и няколко двойки туристи. Ако обичате планината, мисля, че изкачването на Еся ще ви хареса, ето и останалите снимки: