дневник Разкази от Исландия

[master_of_germs]

преди 1 минута , Роми каза:

Има ли опция, ако човек не е ваксиниран с 2 ваксини и няма документ за прекаран вирус, може ли да влезе без карантина в Исландия? Че е при нас засега така стоят нещата - аз съм вече напълно ваксинирана с Модерна, но другите в малката ни компанийка - не. Има ли опция като тест например?

Приемат и стар положителен тест за антитела. Може пък някой да се окаже, че ги има.

[DenitsaS]

@Роми Да, както е написал @master_of_germs - може и с документ за изкаран вирус. Иначе два теста на място с 5 дни карантина между тях и тест от държавата на пристигане. Но нещата се променят постоянно, ще видим до май месец как ще се развият, защото в последно време пак "скочиха" случаите.

[Lindt]

преди 34 минути , DenitsaS каза:

@Lindt В която тема ти е по-удобно, там пиши, аз се радвам да има диалог в дневника 🙂 За съжаление не знам къде може да се види соколът, но имам познати фотографи на птици в Инстаграм, които мога да попитам, ако искате да го търсите този пернат хубавец. Иначе птиците са обикновено в Западните фиорди - Хорнстрандир (Hornstrandir), Източните фиорди - Боргарфьордур ейстри (Borgarfjörður eystri), и по островите като Вестманаейяр (Vestmannaeyjar). Апропо, полярните лисици се срещат именно из резервата Хорнстрандир. Миналото лято наши приятели бяха в Боргарфьордур ейстри, където имало някаква митична скала с десетки пъфини. Но те не са знаели за нея предварително, просто видели голямо струпване на хора и отишли да погледнат за какво е целият този шум 😂 На мен ми се ходи и в Хорнстрандир, и в Боргарфьордур ейстри, но и двете места са доста далеч от обичайния път, така че още не знам дали и какво ще успеем да вместим в следваща обиколка. Иначе най-много пъфини на едно място съм виждала на остров Вигур, който е до Исафьордур, като там имаше и тюленчета. Още снимки от архива:

 

 

 

Прекрасни са😍 Засега не питай за този красавец. Има една апликация ebirds, където се трупат данни за птици и можем да видим какво горе долу се случва в района. 

https://ebird.org/species/gyrfal

В един сайт препоръчват да опитаме до езеро Миватн: 

Цитат

With its white and grey feathers, the gyr is considered the most beautiful falcon. You can see it in Arctic coastal and tundra regions, such as Iceland. Try spotting one around the Lake Mývatn area in North Iceland. You might catch sight of a gyrfalcon swooping gracefully down to the lake to catch its dinner.

 

Аз уж се опитвам да се съсредоточа над Централна и Източна Исландия, с преходи в Южната част, и много се зарадвах, че Източните фиорди са подходящи за диви животни. Обаче откакто съм го прочела, все на запад излизат места за наблюдение.

 

От днес фейсбук започва обстрелването ни със спомени от Исландия и със сигурност ще бетонира намерението да дойдем лятото. Фиксирали сме май и период в края на юни, ти там ли ще си? 

 

П.П. За елените прочетох сега това: 

Цитат

The only region you’ll see reindeer in is East Iceland. Visit in summer and you’ll have more chances of spotting them around Mount Snæfell, Vesturöræfi and Brúaröræfi. In winter they tend to come closer to the coastline

.

[DenitsaS]

@Lindt Супер, ще ги проуча тези места за елените през лятото, много благодаря 🙂  Да, ако всичко е по план сме тук до края на юни. Ще се радвам да се видим, ако дойдете 🙂 Както споменах и ние искаме да направим още една обиколка, но не сме решили още по кое време, или в края на май или през юни. Ние имаме голямо предимство да сме тук, защото ще планираме дата на тръгване според прогнозата за времето и ще запазваме нощувки в последния момент. Също така чакаме да видим дали ще има промяна за изискванията за пътуване до Фарьорите след 1-ви май, тъй като от ферибота Smyril Line имат добра оферта за двупосочен билет с автомобил, двойна каюта и 4-и нощувки в хотел в Tórshavn, но всички дати на заминаване са през май. Искаше ни се да отидем или до Фарьорите, или до Гренландия, докато сме тук, но кое по-напред 😆

[Lindt]

преди 8 минути , DenitsaS каза:

@Lindt Супер, ще ги проуча тези места за елените през лятото, много благодаря 🙂  Да, ако всичко е по план сме тук до края на юни. Ще се радвам да се видим, ако дойдете 🙂 Както споменах и ние искаме да направим още една обиколка, но не сме решили още по кое време, или в края на май или през юни. Ние имаме голямо предимство да сме тук, защото ще планираме дата на тръгване според прогнозата за времето и ще запазваме нощувки в последния момент. Също така чакаме да видим дали ще има промяна за изискванията за пътуване до Фарьорите след 1-ви май, тъй като от ферибота Smyril Line имат добра оферта за двупосочен билет с автомобил, двойна каюта и 4-и нощувки в хотел в Tórshavn, но всички дати на заминаване са през май. Искаше ни се да отидем или до Фарьорите, или до Гренландия, докато сме тук, но кое по-напред 😆

О, звучат много интересно и двата варианта 😍  Датчаните май ще си разхлабват мерките, след като населението над 50 години е ваксинирано. Така че ще ви стискам палци.  Има ли някакъв малък шанс да направите и двете? Все пак твой/ ваш разказ от тези места е наистина отличаващ се от на нормален турист. А и като цяло никой не е разказвал много за Гренландия. 

П.П. Ама вие ще си тръгвате ли? Трябва ли? Къде ще отидете? 

[DenitsaS]

@Lindt Тя нашата работа е по света и у нас 😂 Но Исландия няма да ни е за последно, надяваме се 🙂 Иначе едва ли ще успеем с две такива пътувания и като време, и като финанси. Ще гледам чак през май какви ще са изискванията и дали ще има някакви добри оферти. Но пък ако не стане прескачането до някой остров, няма да съжалявам, защото ще имаме повече възможности да обиколим тук. Уж много съм видяла, а толкова уникални места има още, които искам да посетя 😄 

[DenitsaS]

19/02/2021 Месецът на сиянията

 

Февруари определено беше месецът на сиянията, случваха се почти всяка вечер, но ние не видяхме всички, разбира се, тъй като аз често заспивам преди полунощ 😂 Все пак имахме късмета да видим едно от най-силните за сезона сияния на 19-и февруари, което започна сравнително рано и продължи с часове. Въпреки пълнолунието и светлините от града, аврората беше наситенозелена. Моите снимки са правени с телефон и не са обработвани, затова лилаво-розовите оттенъци не си личат много, но ги имаше! За пръв път видяхме светлините да трептят и танцуват, формите се променяха доста бързо. Първите снимки са от входната врата и паркинга на пристанището, а след това отново отидохме до плажа Гроута - от толкова много опити се убедих, че това е най-доброто място за наблюдение на сияния в Рейкявик. За останалата част от вечерта оставям снимките да говорят 🙂

 

    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[DenitsaS]

06/03/2021 Слънчев (южен) бряг

 

За тази година в Исландия имах две големи желания, които се сбъднаха през зимата – да видя северното сияние и да посетя кристална ледена пещера. И докато първото е съвсем безплатно, второто удоволствие за съжаление е сравнително скъпо. Затова когато видях офертата на хотел Fosshotel Glacier Lagoon (https://www.islandshotel.is/hotels-in-iceland/fosshotel-glacier-lagoon) за нощувка в de luxe стая и тур в "сапфирена" пещера за 37.000 крони за двама, бях решила, че задължително трябва да се възползваме. За сравнение подобен тур по принцип струва по 20.000 крони на човек. Офертата беше валидна за всеки уикенд през февруари и март, но ние решихме, че ще следим прогнозата и ще запазим само ако времето е достатъчно хубаво, за да наваксаме с разглеждането на южния бряг. Не ни се минаваше отново цялото това разстояние в дъжд и мъгла. Целият февруари се изтърколи и все нямаше хубави уикенди, но за първия уикенд на март прогнозата беше сравнително ок и в четвъртък решихме да запазим за събота. В събота сутринта започна нашето пътуване, като времето за разлика от лятото и въпреки недотам добрата прогноза, се оказа перфектно! Отново нямахме време за дългите разходки при Соулхеймасандур и Скафтафетл, но пък видяхме останалите неща на спокойствие. Всички снимки са правени с телефон и не са обработвани, ето колко ясно и слънчево беше 🙂
 

 

Първа спирка по пътя беше водопадът Селяландсфос (Seljalandsfoss), който е висок 60 метра, а реката, която го захранва, идва от глетчера на Ейяфятлайокутл (Eyjafjallajökull). 

 

     

 

Следващата фотопауза беше изглед към долината под самия вулкан Ейяфятлайокутл – ще го видите, ако спрете на паркинга при посетителския център от другата страна на пътя. През 2013 съм влизала в музея, който разказва за изригването на вулкана, но сега беше затворен и ми изглеждаше някак изоставен, не знам дали отново ще го отворят. Фермата Торвалдсейри (Þorvaldseyri) в подножието на вулкана пък е историческа, смята се, че датира още от 1886 година. Основно се занимават с отглеждането на крави и овце, но и собствено производство на зърно. 

 

 

 

Разбира се, спряхме и при един от любимите ни водопади – Скоугафос (Skógafoss). С височина от 60 метра и широчина от 25 метра, той е един от най-големите водопади на острова и количеството водни капки, които разпръсква наоколо е толкова голямо, че тук винаги има една или две дъги. Тази сутрин обаче дъгата беше уникална, не съм виждала толкова голяма на това място. Вятърът беше утихнал и с пролетното слънце стана толкова топло, че по стълбите към платформата над водопада трябаше да свалим якетата. Изобщо целият ден падна голямо сменяне на пуловери от моя страна според температурите 😆 Грешката ми беше, че бях тръгнала само с най-дебелото ми зимно яке, с което щях да прегрея. Съвсем различно от лятното ни преживяване по тези места. Ако имате възможност, винаги си носете и едно по-тънко яке или по-дебел пуловер за такива моменти. Преди да тръгнем, минахме и през торфените къщи при Скоугар (Skógar), които са част от етнографския музей Skógasafn (https://www.skogasafn.is/). Къщите, които датират от 1838 до 1895 година, са преместени на това място през 1967 година и биват реконструирани и напълно обзаведени, така че посетителите могат да получат добра представа за бита на исландците от 19-и век. Тук има и музей на транспорта и технологиите – преди години съм влизала и в двата музея и са интересни. 

 

 

 

 

 

 

Тръгнахме към черния плаж Рейнисфяра (Reynisfjara), като първо се отбихме при полуостровчето на Дирхоулаей (Dyrhólaey) за панорамните гледки към плажа и към скалната арка. 

 

     

 

 

 

 

 

Любопитен факт е, че черният плаж Рейнисфяра попада в топ 10 на най-красивите нетропически плажове. Освен с финия си черен пясък, е известен и с интересните базалтови скали Рейнисдраунгар (Reynisdrangar), които се издигат от водите близо до брега. Според легендата това са всъщност два трола, влачещи малък кораб към брега, които са били вкаменени от изгряващото слънце. От плажа се разкрива гледка и към каменния нос на Дирхоулаей. За това място е добре да се знае едно нещо: да не се подценяват приливът и вълните, защото за съжаление през годините е имало фатални случаи не невнимателни туристи. Когато ние пристигнахме, водата стигаше почти до пещерата и базалтовите колони и частта от плажа, която води до Рейнисдраунгар беше тотално потопена. Все пак приливът не ни попречи на гледката и Матю този път остана доволен от посещението на Рейнисфяра. 

 

     

 

 

За обяд решихме да спрем във Вик и Мирдал (Vík í Mýrdal) или просто Вик, който се намира на около 180 км от Рейкявик и е най-южното градче в Исландия. За мен това е най-симпатичното градче на южния бряг: има едва 300 жители, но не е скучно като по-големия Киркюбайярклойстур (Kirkjubæjarklaustur). Първо се качихме на хълма, на който се намира църквата на градчето – както от паркинга, така и от по-високата част на хълма, където се намира гробищният парк, се разкрива уникална гледка към Рейнисфяра. 

 

     

 

 

Във Вик има голям избор на заведения, но ние си бяхме набелязали една малка пивоварна (microbrwery, не знам коя е хипстърската дума на български за място, където правят крафт бира, ще ме извинявате 😂) със собствен ресторант - Smiðjan Brugghús (https://smidjanbrugghus.is/). Мястото буквално се пукаше по шевовете и трябваше да изчакаме за маса, но си струваше. Бургерите бяха много вкусни, опитахме blue cheese & bacon и pulled pork. Предлагат и beer flight с 4 вида бира като всяка чаша е по 100 мл. Бирата също ни хареса, въпреки че аз много не разбирам. През прозорците в задната част на заведението може да надникнете в производството, а в предната част изгледът е към планините.  

 

     

 

     

 

 

Последваха няколко по-кратки спирания за по една снимка. Първо при гигантската скала Хьорлейвсхьовди (Hjörleifshöfði), която е известна с това, че в една от пещерите са заснети сцени филма Star Wars Rogue One. След това при viewpoint към глетчера Мирдалсйокутл (Mýrdalsjökull), чиято ледена шапка е с площ от 595 кв. км. Именно тази ледена шапка покрива активния вулкан Катла (Katla). Апропо Катла и Хекла (Hekla) са не само имена на два от големите вулкани в Исландия, но и често срещани женски имена. Йокутл (Jökull), което означава 'глетчер' и Тиндур (Tindur), което означава 'планински връх', пък са мъжки имена 🙂

 

 

 

     

 

Любимото нещо на Матю в Исландия не са водопадите или ледниците, ами… исландският мъх 😁 Затова нямаше как да не спрем при лавовите полета Елдхройн (Eldhraun). Днес покритите с красив мъх полета са създадени в резултат на едно от най-големите изригвания на вулкан в света. Става въпрос за Лаки (Laki), който е активен в периода 1783-1784 година и причинява глад и катаклизми не само в Исландия, но и в цяла Западна Европа. През лятото на тази година насажденията, както и голяма част от домашните животни в Исландия загиват. Много исландци също умират в резултат на отровните изпарения. Прах покрива небето над Великобритания и Франция и унищожава голяма част от реколтата и по тези земи. Днес се предполага, че изригването на Лаки е една от причините за Френската революция, тъй като допринася за влошаване условията на живот на фермерите и обикновените работници. Въпреки, че Елдхройн се вижда от двете страни на пътя за доста километри преди Киркюбайярклойстур, от лявата страна на пътя (идвайки от Рейкявик) си има специално място, където може да спрете и да се поразходите из полето - има маркирани пътеки, както и нещо като малка платформа с панорамен изглед.

 

 

Нямахме възможност за хайк, но спряхме за малко и при каньона Фядраурглювур (Fjaðrárgljúfur), който е дълъг 2 км. и е дълбок около 100 м. Интересен факт е, че след като през 2015 година тийн сензацията Джъстин Бийбър (не знам как иначе да го определя това същество 😆) засне видео на това място, къпещ се само по боксерки в едни от най-чистите води на планетата, тълпи от негови почитател(к)и започнаха да посещават каньона. За съжаление, голяма част от тях не спазваха правилата, като например забраната за излизане извън маркираните пътеки и за къпане във водите на каньона, което доведе до затварянето му за посетители за известно време. Днес обаче каньонът отново може да бъде разгледан на спокойствие и бих го препоръчала, въпреки че често е подминаван от масовия турист.

 

 

 

Към 7 вечерта пристигнахме в хотела, който е доста нов и мисля, че заслужено има 4 звезди (въпреки, че нямам голям опит с 4 и 5-звездни хотели). Дизайнът на общите части и стаите е приятен, гледката е много хубава, а персоналът и на рецепция, и в ресторанта беше изключително любезен и професионален. Бърз отговор на мейли преди резервацията и супер обслужване на място. Трябва обаче да спомена, че май всички от персонала бяха чужденци, което донякъде обяснява ефективността им 🙂 Единствената забележка беше наличието на само две джакузита (за около 8 човека всяко), от които едното не работеше, което за толкова голям хотел е крайно недостатъчно. Така че пропуснахме джакузито, което беше претъпкано, а сауната не е моето нещо. Бяхме си резервирали маса за вечеря, тъй като в този район няма никакви заведения, които да работят след 6-7 вечерта, а и исках да почерпя за този така виден празник 8-и март 😄 След бургерите на обяд обаче не бяхме супер гладни и пробвахме само някои от предястията: печено исландско козе бри със сос от боровинки, кайсии и кашу, пушено агнешко карпачо с боровники и лешници и супа от лангустини и скариди. Всичко беше супер вкусно, цените бяха като в ресторант в Рейкявик. Хотелът ни се видя доста пълен, но имаше дистанция между масите, също така изискваха да се носят маски от стаята до ресторанта. Стаята и банята бяха просторни и много чисти и като цяло на нас хотелът ни хареса. Толкова за първия ден от това мини пътуване, утре ще пусна втора част 🙂 

 

 

 

 

 

[DenitsaS]

07/03/2021 Замръзналото кралство

 

“Ехаа, все едно си в кралството на Елза”, каза 8-годишната ми племенница като видя снимките от ледената пещера 😆 Преди да стигна до там обаче, ще започна от закуската в хотела, която бяхме резервирали за 8 сутринта. След толкова много писания в тази тема сигурно сте разбрали, че и двамата много обичаме да ядем и ценим добрата храна. Така че не мога да продължа с разказа преди да съм дала оценка за закуската в хотела 😂 Всичко много ни хареса: аз си бях поръчала континентална, а Матю – английска закуска, отделно на бюфет имаше плодове, сокове, мюсли и млека. Кафето и чаят също бяха хубави. Бяха ни сложили до прозореца, така че имахме и хубава гледка. 

 

 

     

 

 

Платихме нощувката и закуската преди да тръгнем и поехме към паркинга на ледената лагуна Йокулсаурлоун (Jökulsárlón), откъдето щеше да започне нашият тур в ледената пещера. Може би е добре да спомена какви са особеностите при запазване на турове в ледени пещери: няколко компании предлагат такива, като може да се отиде в пещера при ледника Мирдалсйокутл (Mýrdalsjökull), в националния парк Скафтафетл (Skaftafell) или при втория по големина глетчер в Европа Ватнайокутл (Vatnajökull). Пещерите са различни, затова трябва да четете добре описанието: ако е само ice cave (ледена пещера) става въпрос за обикновена пещера в глетчер, в която се е образувал лед, който е сиво-бял; ако е crystal/sapphire cave (кристална/сапфирена пещера) става въпрос именно за пещерите изцяло от лед, които са с много наситен син или тюркоазен цвят. И в двата случая ще ви трябват обувки за хайк, топли дрехи, непромокаем горен слой, шапка и ръкавици. А фирмата дава каска с фенер, както и котки за лед, ако се наложи. Ние си бяхме запазили сутрешен тур, от 10:15 часа и ни искаха там точно в 10 часа. Целият тур продължи три часа и половина, върнахме се обратно малко преди 14 часа. Фирмата е Local Guide of Vatnajökull (https://localguide.is/), а нашият гид беше исландката Тина, която от 20 години се занимава с различни турове из ледниците. Групата ни беше от 9 човека + Тина, точно колкото да напълним т.нар. super jeep. Тъй като всички бяха по-възрастни от нас, решихме да се качим последни, за да може те да си изберат места първи и за нас остана последният ред, който е доста тесен, но Тина ми предложи да седна отпред на седалката до нея, от което предложение веднага се възползвах. Така че накрая аз имах най-доброто място за иначе доста екстремното пътуване по чукарите 🙂 Пристигнахме на “паркинга” пред глетчера след около 45 минути, първо по магистралата и после по пресечена местност или т.нар. highlands. Глетчерът се казва Брейдамеркурйокутл (Breiðamerkurjökull), който е един от изходните ледници на Ватнайокутл. Същият този ледник завършва при ледената лагуна Йокулсаурлоун. Тина не пропусна да ни обърне внимание как климатичните промени са повлияли на глетчерите – преди година ледът е стигал буквално до паркинга, а сега пред нас имаше камениста земя. Каза ни, че през февруари Уил Смит е снимал документален филм за климата и ледниците и също е посетил мястото. Оттук имахме около 30 минути преход до пещерата. Преходът беше доста лесен, само на някои места се слиза по по-стръмни камъни. При отвора на пещерата имаше едно изкачване и слизане по песъчлива могила, но бяха сложили въже и от двете страни, за да не се подхлъзне някой. Докато изчаквахме друга група да излезе от пещерата, направихме няколко снимки на самия ледник и сложихме каските. 

 

 

 

 

 

 

 

Най-накрая се озовахме вътре и пещерата беше точно както си я представях. Имахме изключително много време да разглеждаме, да снимаме, като почти през целия този час бяхме само нашата група в цялата пещера. Едва в края на престоя дойде група с хора, които се обучават да бъдат гидове, но те бяха за кратко. Влезнахме и в една по-ниска част на пещерата до самия край, където тече реката от глетчера. Честно казано не знам какво да разкажа за пещерата, освен че беше много красиво и колкото и време да прекараш, окото не се насища. В пещерата изобщо не беше толкова студено, колкото очаквах, спокойно си бях без ръкавици и даже ми беше топло. Но ние имахме някакъв уникален късмет с времето, както и самата Тина каза, защото беше супер слънчево и нямаше вятър, но е по-добре човек да е подготвен с няколко слоя дрехи и да свали нещо, отколкото да няма какво да облече. Тина ни даде доста информация за това как се е образувал ледът в пещерата в продължение на стотици, хиляди години. Всяка пролет и лято нивото на водата се повишава от топенето на ледника и някои пещери изчезват, затова през есента гидовете започват да търсят входове към нови такива. Ето и снимките 🙂

 

    

 

 

    

 

 

    

 

 

Пристигнахме доволни обратно при ледената лагуна Йокулсаурлоун, преоблякохме се в колата, защото ни беше жега с всички слоеве дрехи и се запътихме към брега на лагуната. Определено е различно да се види през зимата, имаше няколко наистина гигантски ледени късове. Отделно беше голямо предимство, че единствените хора наоколо бяхме тези от тура. Езерото е с площ от 18 кв. км., дълго е 1,5 км. и е най-дълбото в Исландия – стига до 284 метра. На тази локация са се снимали филми като Джеймс Бонд, Лара Крофт и Батман. Ние се поразходихме малко по брега, но тъй като си бяхме набелязали още и още ледени атракции, скоро трябваше да тръгваме. 

 

 

 

 

 

От другата страна на лагуната се намира т. нар. Diamond Beach, който представлява 18-километрова ивица от фин черен пясък с разхвъррляни по него ледени късове. Трябва да се види през зимата, когато ледените блокове са доста големи и много на брой. Била съм веднъж през лятото и не беше толкова впечатляващо, колкото сега. Подобно на Рейнисфяра, и тук трябва да се внимава с вълните, които на моменти заливат голяма част от плажа и ако не друго, ще ви измокрят краката. Отново бяхме само ние и две жени от тура. 

 

 

 

 

 

 

 

Когато пристигнахме при другата ледена лагуна Фятлсаурлоун (Fjallsárlón), нямаше абсолютно никого. Страхотна тишина и спокойствие, слънце, отразяващо се в ледника и невероятна красота. Глетчерът Фятлсйокутл (Fjallsjökull) е част от Ватнайокутл и се спуска до водите на езерото. Тук по-рядко има плаващи късове лед като при Йокулсаурлоун, но е много много хубаво и заслужава да се види, дори за кратко. 

 

 

 

 

Спряхме и при Свинафетлсйокутл (Svínafellsjökull), който е друг от 30-те изходни ледника, изтичащи от ледената шапка на Ватнайокутл. Интересен факт е, че ледникът участва в доста сезони на сериала "Игра на тронове" като територията "на север от Вала". А тези огънати железа на снимката са останките от мост, разрушен при мощно наводнение преди доста години. 

 

 

 

 

 

Лоумагнупур (Lómagnúpur) е една изключително красива планина, която обаче често бива подминавана от туристите. Висока е 764 метра и е разположена в много интересната като геология и много фотогенична (особено за хора с дрон) песъчлива равнина Скейдараурсандур (Skeiðarársandur), образувана от натрупването на глациални седименти, идващи от топенето на ледниците. Абе с една дума, може да спрете да поснимате малко 🙂 

 

 

 

В Киркюбайярклойстур (Kirkjubæjarklaustur) спряхме да заредим с малко бензин и да хапнем по един хот-дог от заведението при колонките. Оказа се, че едното момче, което работи там, е българин – видя ми мартеницата на ръката като плащах и ме заговори на български. И той се преместил в Исландия миналото лято и живеел във ферма наблизо. Матю, който първоначално се чудеше дали да ядем на това място, каза: “Сега като знам, че е българин, ми е по-спокойно какъв хот-дог ще ни направи” 😂 По пътя наобратно, направихме още няколко кратки паузи за по една-две снимки: при Фос ау сиду (Foss á siðu), при Хьорлейвсхьовди, но този път от другата страна на пътя и при църквата във Вик, където хванахме малко от golden hour.

 

 

 

 

 

Почти на смрачаване спряхме и при Скоугафос, а Селяландсфос го видяхме само от пътя, че е осветен. За вечеря спряхме в любимото ни Domino’s в Селфос (Selfoss), след което към 9:30 часа вече си бяхме вкъщи. Така завърши един от най-уникалните дни, които съм имала в Исландия 🙂 

 

[Роми]

Дени, може ли един въпрос - прочетох преди малко, че пак има сериозни ограничения. пишеше за затворени спа центрове до 16.04, по 10 човека мах в ресторанти  и вхоове а музеи и т.н. Ние вече имаме билети от 1 май. може ли да споделиш, в какво точно се проявават ограниченията и има ли промяна в изискванията за туристи. ВНие ще сме напълно ваксинирани до 1 май.

И извинявай за фамилиалното Дени, но най-добрата ми приятелка е Деница и като че ли естествено ми идва това обръщение 🙂

[Lindt]

преди 3 минути , Роми каза:

Дени, може ли един въпрос - прочетох преди малко, че пак има сериозни ограничения. пишеше за затворени спа центрове до 16.04, по 10 човека мах в ресторанти  и вхоове а музеи и т.н. Ние вече имаме билети от 1 май. може ли да споделиш, в какво точно се проявават ограниченията и има ли промяна в изискванията за туристи. ВНие ще сме напълно ваксинирани до 1 май.

И извинявай за фамилиалното Дени, но най-добрата ми приятелка е Деница и като че ли естествено ми идва това обръщение 🙂

Тя Дени писа в сряда в другата тема с новини от Исландия. Ако след 3 седмици ще преразглеждат мерките, значи 14 април. 

 

[DenitsaS]

преди 24 минути , Роми каза:

Дени, може ли един въпрос - прочетох преди малко, че пак има сериозни ограничения. пишеше за затворени спа центрове до 16.04, по 10 човека мах в ресторанти  и вхоове а музеи и т.н. Ние вече имаме билети от 1 май. може ли да споделиш, в какво точно се проявават ограниченията и има ли промяна в изискванията за туристи. ВНие ще сме напълно ваксинирани до 1 май.

И извинявай за фамилиалното Дени, но най-добрата ми приятелка е Деница и като че ли естествено ми идва това обръщение 🙂

Ами това са ограниченията, които си изброила, на 17.04. ще ги преразглеждат. Не вярвам обаче да има някакви трудности при пристигане, особено за ваксинирани пътуващи, исландците много се надяват да имат добър сезон това лято 🙂 Като имам инфо след 17-и ще пиша отново в темата с новините.

[Роми]

преди 7 минути , DenitsaS каза:

Ами това са ограниченията, които си изброила, на 17.04. ще ги преразглеждат. Не вярвам обаче да има някакви трудности при пристигане, особено за ваксинирани пътуващи, исландците много се надяват да имат добър сезон това лято 🙂 Като имам инфо след 17-и ще пиша отново в темата с новините.

Дано да отворят басейните и спа центовете! Пътуването го замислихме като спа пътуване. Били сме в Исландия и сега искахме преди всичко да се поглезим. Дано да стане... Ще чакам с нетърпение 17.04.! 

[DenitsaS]

преди 17 минути , Роми каза:

Дано да отворят басейните и спа центовете! Пътуването го замислихме като спа пътуване. Били сме в Исландия и сега искахме преди всичко да се поглезим. Дано да стане... Ще чакам с нетърпение 17.04.! 

Според мен ще ги отворят, но може да има ограничение в броя на посетителите както беше миналото лято. Така че, като си фиксирате нощувките и плана по дни, препоръчвам да си запазите и ден и час в съответното спа, за да сте сигурни. А в градските басейни не може да се запази, но може да се изчака, тъкмо време да хапнете по един сладолед или хот-дог. Исландците обожават басейните, както сигурно знаеш, и няма да им ги държат затворени по-дълго от необходимото 🙂

[DenitsaS]

24/02/2021 Последната Аврора

 

Въпреки, че все още тук-там се появяват северния сияния, денят вече доста порасна и последните наистина силни сияния бяха в края на февруари - началото на март. Последните, които ние заснехме, бяха именно от края на февруари. Този път като видяхме, че аврората се е появила, решихме вместо отново да ходим до плажа Гроута, да отидем до католическата катедрала до нас и да се опитаме да ги снимаме в града. Ето ги резултатите:

 

     

 

      

 

 

 

Използвам поста да споделя и последното видео на Матю от най-посещаваното в момента място в цяла Исландия 😂 В него разказва защо авторите на исландските саги рядко споменават природни явления, като например изригването на вулкан, и дава няколко от малкото примери за такъв тип препратки. 

 

 

[DenitsaS]

01/04/2021 Великденски вулкан

 

Докато чакам тестото за първия за годината козунак да втаса, използвам да споделя кратък разказ с картинки за моето ходене до вече така известния вулкан 🙂Както сигурно сте видяли от видеото, което споделих миналия път, моят приятел посети вулкана още през първата седмица след изригването, но аз тогава бях малко болна и не отидох. Тъй като долината обаче бавно се запълва с изстинала лава, не искахме да отлагаме ходенето и през първия почивен ден за Великденските празници, поехме към вулкана. На 30-и и 31-ви март във всеки от дните са отишли по 5000 души и е имало страхотно задръстване в следобедните часове. Две мои колежки са били тогава и е било ужас – едната е чакала в колата около два часа, докато се освободи място за паркинг, а другата е решила, че ще паркира накъде на пътя и ще вървят, но така хайкът им е станал над 20 км... Ние очаквахме да има още по-голям наплив през почивните дни и затова се опитахме да тръгнем рано, някъде към 9:30 часа бяхме готови със закуската и сандвичите за обяд. Избрахме да минем по пътя от “долната страна” на вулкана, т.е. първо по път 41, после по път 42 към Крисувик (Krýsuvík) и накрая по път 427, а не по малко по-директния маршрут към Гриндавик (Grindavík) покрай Blue Lagoon (път 41 и път 43). Една от причините беше, че задръстванията са били по този маршрут, а другата, че малко по-обиколният път е по-красив. Освен това предната вечер видяхме разположението на четирите зони за паркиране и зона 4 беше най-близо до началото на пътеката към вулкана. Тъй като не сме пътували из Рейкянес през зимата, първо спряхме за няколко снимки при езерото Клейварватн (Kleifarvatn). 

 

 

 

 

Пристигнахме към 10:30 часа и на пътя преди паркинга ни спряха от спасителните служби. През последните дни успяха да въведат някаква организация, за да е по-лесно за всички. Дадоха ни бележка, която да попълним и да поставим на предното стъкло: име, телефон, час на пристигане и тръгване и колко човека сме. По този начин ако след 18:00 часа колата е все още на паркинга (в момента официално вулканът е “отворен” между 06:00 и 18:00 часа) ще могат по-лесно да разберат дали всички са ок или някой трябва да бъде издирван. После ни насочиха към паркинг номер 4 и ни казаха да паркираме колкото можем по-навътре, т.е. по-близо до началото на пътеката. Оказа се, че на 1-ви и 2-ри април посетителите са били разпределени доста равномерно през деня и нямаше задръствания, а стабилен поток пристигащи и заминаващи през цялото време. Сега на 3-и, 4-и и 5-и вулканът е “затворен”, защото хората от спасителните служби трябва да си починат за Великден, но реално пак си има посетители. Видяхме, че на паркинга имаше и камион за fish&chips и предполагам, че ако вулканът се задържи още време, ще направят и тоалетни и други неща около тези паркинги (които всъщност са равни места извън пътя, номер 4 беше една поляна). От няколко дни има и автобус от Гриндавик на всеки 30 минути между 08:00 и 22:00 часа, който струва 1000 крони, отделно има и автобус от Рейкявик за 5000 крони от и до вулкана. Като стана въпрос за превоз, има голям интерес към туровете с хеликоптер, които струват по 45.000 крони на човек, но в момента са запазени за 3 седмици напред и то компаниите са няколко. Ако вулканът е активен след 1-ви май, когато ще падне карантината за ваксинирани и преболедували туристи, сигурно ще има всякакви турове до там. Хубавото е, че полуостров Рейкянес е супер интересен, а някак остава подценяван от повечето пътуващи, и покрай вулкана ще привлече повече посетители. В този ред на мисли, тагвам @Lindt @Роми @master_of_germs, защото има голяма вероятност вулканът да е активен с месеци и може да си го включите в програмата 🙂 Сега малко за самия хайк. Времето беше леко мрачно и облачно, ръмеше на моменти, но съответно не беше толкова студено. Аз все пак се бях навлякла с 5 горнища и 3 панталона за всеки случай, включително непромокаем горен слой, както препоръчват. Хайкът до вулкана на нас ни отне към един час и 15 минути с уговорката, че аз вървя със средна скорост, може да се мине и за по-малко. Не е труден хайк, на моменти е равна широка пътека, на моменти има големи камъни, във всеки случай е задължително да имате хубави обувки. Най-трудната част са две по-стръмни изкачвания/слизания, но при по-стръмното е сложено въже, което ние ползвахме и беше ок. Ако нямате някакви сериозни проблеми с мобилността, бихте могли да се справите – имаше много малки деца, възрастни хора, бременни жени, изобщо всеки иска да види вулкана и съвсем нормално.

 

 

 

 

 

Сега за самия вулкан не знам какво да напиша, тъй като информация много и сигурно си я следите в медиите. Името на долината Гелдингадалир (Geldingadalir) се превежда “долина на кастрираните овни”, а самата местност е собственост на няколко семейства, които все още не са заявили дали ще въведат такса за посещение или не, но са в правото си, ако решат да го направят. Без да имам някакви познания относно вулканите, това, което разбрах за този е, че лавата идва от много по-дълбоко и е по-гореща. За момента смятат, че изригването може да продължи със седмици, месеци, и даже с години, освен ако много силно земетресение не размести пластовете и не го спре или пренасочи към друго място. Днес беше първото земетресение с магнитуд 3 от изригването насам. Но нищо не може да се каже със сигурност. Прогнозите за това как ще протече самото изригване обаче бяха много точни. Въпреки, че изригването може да продължи дълго време, е по-добре да се види по-скоро, защото както споменах долината бавно, но сигурно се запълва и вулканът ще се вижда все по-отдалеч. По последни прогнози дори може да се запълни в следващите 10 дни. Матю забеляза голяма промяна от предишната седмица, стената от застинала лава тогава не е била толкова висока. Но пък сега част от единия кратер се беше срутила и фонтаните от магма се виждаха много по-добре. Вятърът през този ден духаше в правилната посока и не ни беше нужно да ползваме маска, въпреки, че имаме една за всеки случай. Освен че вулканът бълбука като на забавен каданс (заради консистенцията на магмата), звуците, които полето от застинала лава издава са уникални. Все едно гигантска дървена врата скърца по време на буря 🙂 За съжаление не мога да кача клипчета тук, но съм качила в страницата на блога във фейсбук и инстаграм. Постоянно големи парчета от лавата се отчупват от стената и падат върху поляната или пропадат някъде в средата на полето, вдигайки облак прах. За момента единствената реална опасност е за хора, които отиват прекалено близо до тази стена от лава, тъй като голямо парче може да падне или както видяхме да се случва, част от стената да се пропука и лавата да се излее. На около 10-15 метра от стената се усеща топлина, все едно си седнал до камината и на места тревата се подпалва. В момента долината се запълва така, че се образува нещо като V – от едната страна е стръмният склон, на който си, а от другата – застиналата лава. Ние не слизахме надолу, защото ни се стори излишно, само на едно по-равно място Матю се доближи набързо, за да събере няколко по-малки парчета лава за спомен. Застиналата лава е много лека и ронлива, но в същото време супер остра. Изгледът към вулкана се променя според това колко нависоко на склона си се изкачил или колко по-навътре в долината си отишъл. Ние бяхме горе-долу в средно положение, тъй като на мен някои участъци ми се сториха доста стръмни. Намерихме си хубав мъхест камък за обяд и като повечето хора просто седнахме и съзерцавахме вулкана, докато хапваме. Разбира се, имаше хора, които искаха да правят нещо различно, като например да играят волейбол и да си пекат наденички на пръчки до процепите в стената, но в крайна сметка всеки е свободен да прави каквото си иска. Важното е, че до момента не е имало инциденти 🙂 

 

 

      

 

 

     

 

 

Ние изкарахме точно два часа на вулкана, след което тръгнахме обратно към паркинга. На връщане спряхме и при геотермалната зона Крисувик за малка разходка. Все още ми е трудно да осъзная, че видях активен вулкан, тъй като ходенето до там беше много лесно, все едно си в увеселителен парк. Все още не сме решили дали ще отидем отново след залез, за да го видим на тъмно. По принцип не го препоръчват, защото самият хайк ще е по-труден на връщане, но много хора ходят именно вечерта, защото лавата буквално свети. Надявам се, че изригването ще продължи по същия начин за по-дълго време, за да може и други магеланци да го видят 🙂 

 

 

 

[Роми]

Аз се чудя дали да не сменим датата ( и билетите като начало) . Луфтханза измислиха PCR тест и за транзитни пътници, а и 1 май ще е първи ден на влизане на ваксинирани и то при спазване на срока. А дори във форума подробно обсъждаха колко проблемно изглеждат нашите сертификати за ваксина и как нямат поне 2 от изискваните елементи. Събрано с това, че до 17.04. няма да се знае дали ще работят басейни и спа центрове.... Изобщо голямо мислене пада дали да не сменим времето. По принцип мислехме това да е пътуване в началото на септември, но като видях билетите с толкова удобни часове- нещо не издържаш да чакам толкова време. 

[AlexandraKo]

преди 1 час, Роми каза:

Аз се чудя дали да не сменим датата ( и билетите като начало) . Луфтханза измислиха PCR тест и за транзитни пътници, а и 1 май ще е първи ден на влизане на ваксинирани и то при спазване на срока. А дори във форума подробно обсъждаха колко проблемно изглеждат нашите сертификати за ваксина и как нямат поне 2 от изискваните елементи. Събрано с това, че до 17.04. няма да се знае дали ще работят басейни и спа центрове.... Изобщо голямо мислене пада дали да не сменим времето. По принцип мислехме това да е пътуване в началото на септември, но като видях билетите с толкова удобни часове- нещо не издържаш да чакам толкова време. 

Аз те чакам, да ми даваш съвети, че начинът ни на пътуване е сходен:))))

Мисля го за август, но не купувам/запазвам нищо още.

 

[Роми]

преди 2 часа, AlexandraKo каза:

Аз те чакам, да ми даваш съвети, че начинът ни на пътуване е сходен:))))

Мисля го за август, но не купувам/запазвам нищо още.

 

Да се надявам, че ще мога. Аз не обичам много усложненията. Такъв прекрасен спа план бях изготвила! А честно казано не виждам как толкова бързо ще махнат ограниченията. Затова и мислим за преместване. И като се добавят глупостите на германците...

[Роми]

Датите на пътуване са сменени. Отиваме през октомври. Така може да видим и малко северно сияние. Че не сме го виждали. А през лятото сме били 2 пъти, имаме планове за юни, август и септември (ако ковида не ги провали ) . И някак естествено стана от 1 май промяната на 15 октомври. Ядосвам се, но се успокоявам, че октомври бил един от най-добрите месеци за сиянието. Да се надяваме на късмет...

[AlexandraKo]

преди 7 часа, Роми каза:

Датите на пътуване са сменени. Отиваме през октомври. Така може да видим и малко северно сияние. Че не сме го виждали. А през лятото сме били 2 пъти, имаме планове за юни, август и септември (ако ковида не ги провали ) . И някак естествено стана от 1 май промяната на 15 октомври. Ядосвам се, но се успокоявам, че октомври бил един от най-добрите месеци за сиянието. Да се надяваме на късмет...

Еее, жалко:(((

Уф, то с тази пандемия, нищо не се знае. На нас ни се ходи през август, че хич не обичаме студ и сняг, през октомври, си гурно ще е студено. А имаме и едно отложено , висящо пътуване до САЩ в края на септември.

Вече и планчета спрях да правя. Като се отпуши на някъде - хукваме натам. 

[Роми]

преди 8 часа, AlexandraKo каза:

Еее, жалко:(((

Уф, то с тази пандемия, нищо не се знае. На нас ни се ходи през август, че хич не обичаме студ и сняг, през октомври, си гурно ще е студено. А имаме и едно отложено , висящо пътуване до САЩ в края на септември.

Вече и планчета спрях да правя. Като се отпуши на някъде - хукваме натам. 

При нас също не са планове, а отложени пътувания, които сега ще видим дали ще станат на 2 опит - Реюнион през ноември, август- Намибия, и септември- Ладак, Индия. И трите страни на аут за сега. Рюнион все още има шанс, че е поне Франция, но засега не е оптимистично. Затова и ние където отворят отиваме. Но за Исландия си купихме билети, като отвориха, а те взеха че затвориха отново след 3 дни. Иронично :-)))

[DenitsaS]

17/04/2021 За исландското семейство и други работи 

 

Искаше ми се да разкажа за Великден в Исландия (който беше на 5-и април), но точно тогава имаше по-строг локдаун и някак не усетихме празника. А и от моите наблюдения и за Англия, и сега за Исландия, сякаш Великден не е чак толкова голям празник, даже нарочно го наричат "chocolate day", за да премахнат религиозната конотация. В Исландия като огромни почитатели на сладкото си имат специални шоколадови яйца, които за разлика от големите шоколадови яйца в Англия не са кухи 😂 На мен ми дадоха едно от работата: има си капаче на гърба и вътре е пълно с пакетчета с бонбонки; също така има и късметче, подобно на тези във fortune cookie, но самият шоколад е много сладък и още не сме го изяли това яйце, сигурно ще го ползвам за някакъв сладкиш 😆 Иначе за Великден и тук пекат агнешко бутче, но ние ще го пробваме за нашия и тогава ще кажа дали е хубаво 😉 

 

         

 

И тъй като преди време някои от вас искаха да чуят и неща за живота в Исландия, реших, че на този етап мога да споделя наблюдения за исландското семейство. На първо място семействата тук са големи - 3 деца са стандарт, но много често са по 4, срещат се и от 5 нагоре като се добавят децата от предишни бракове и връзки. Този брой се постига не само благодарение на високия стандарт и на държавната политика, ами и на факта, че исландците имат деца доста рано в сравнение с други европейски държави. Тук никой не се мръщи на 18/19-и годишни майки, нито тръгва да си прави изводи за тях. Да, често се случва толкова млади родители да се разделят, което и тук се забелязва, но пък и разделите на са голяма драма. Даже си имат думата helgarpabbi, която означава "татко за уикенда". При толкова млади родители, бабите и дядовците също са млади и не им помагат с децата, но дори и при по-възрастните съм забелязала, че не дундуркат бебета, ами децата ходят при тях в определени дни. Също така, голяма част от младите хора тук не отиват да учат в университет веднага след гимназията, ами или по-късно, или изобщо не ходят. Когато са на 16-и учениците могат да изберат дали искат да отидат в гимназия или в специално училище за занаят - фризьори, техници, готвачи и пр. и сякаш го няма този натиск за "висшо" 🙂 Аз имам колежки, които са между 25 и 35 години, вече с по 1-2-3 броя деца, и тепърва мислят да се записват задочно някаква специалност. Няма обаче и притеснение от това да кажеш, че не си учил. От друга страна пък образованието се цени повече, защото не е девалвирало - за 360.000 души, голяма част от които млади, имат 4 държавни и 3 частни университета. През 2019 година в Исландия е имало 19.238 студенти, част от които чуждестранни. Тъй като населението на Исландия е сравнимо с това на Пловдив, потърсих малко данни от там: 9 университета и 33.000 - 40.000 души според различни сайтове (предполагам, че и годината има значение и дали броят задочните или само редовните). За образованието тук, както и за заплащането спрямо нивото на образование, ще трябва да пиша отделно. Популярно семейно занимание е уикенда да се отиде на вила, тук му казват sumarbústaður или "лятно жилище". Малко млади хора имат финансите да си закупят своя вила, но всички профсъюзи притежават много вили в близост до големите градове, които дават под наем на ниски цени. Например една нощувка в къща за пет-шест човека, с барбекю на двора и джакузи, струва 120 лв. И тази къща е да кажем на 10 км от Гейсир или някое друго хубаво място. Ta така си живеят исландците, с една тумба деца и в джакузито всеки уикенд 😄 

 

Споделям и последното видео на Матю, снимано в една по-малко посещавана, но много красива част на Западна Исландия. Историята също е доста интересна 🙂

 

 

 

[DenitsaS]

30/04/2021 Спа следобед в Sky Lagoon

 

Предпразнично и спонтанно вчера отидохме на откриването на най-новото спа в Рейкявик - Sky Lagoon (https://www.skylagoon.com/). Тагвам @Роми, защото ако е решила да прави спа ваканция в Исландия, горещо препоръчвам този басейн 🙂 Стандартният вход за възрастен е 8500 крони, но в момента е намален на 5990 крони, има и "луксозен" вход като основната разлика е в съблекалните и душ кабините. Спато с площ е 1500 кв. метра се намира в предградието Коупавогур (Kópavogur) и реално наоколо е индурстриална зона - строежи, складове, лодки. Обаче са успяли много добре да изолират градската среда и даже са постигнали ефекта на т. нар. infinity pool, тъй като едната страна на басейна гледа към океана и е много красиво. Съблекалните са големи, душовете са в отделни кабинки и има безплатни за ползване хавлии в неограничено количество. Личи си, че са се постарали с детайлите, например при входа на съблекалните има платнени торбички за обувки, а в сауната и на други места има малки хавлиени кърпи за постилане. Като минус мога да отбележа само прекалено приглушената светлина в съблекалните и особено при душовете, вписва се в атмосферата като обзавеждане и музика, но можеше да е една идея по-светло. Ние си бяхме запазили вход за 17:30 часа и останахме до 21:30, при положение, че затварят в 22:00 😂 И преди е било коментирано във форума, но все пак ако не сте прочели и все още не сте били в Исландия, етикетът при посещаването на който и да е басейн, е един и същ: събличате се напълно, после си взимате душ (душ гел има в абсолютно всеки басейн, в скъпите басейни има и шампоан и балсам) и чак тогава си обличате банските и отивате в басейна. В Sky Lagoon след душовете и преди стълбите, водещи направо към водата, има рафтове, където може да си оставите кърпа, джапанки, бутилка с вода и пр., което е доста удобно. И след това цамбур в геотермалната вода 😆 Идеята на басейна е да изглежда като естествена лагуна сред малък каньон, но всичко е изкуствено - скалите, торфените покрития и водопада. Според нас се е получило доста добре, много ни допадна и малкият басейн със студена вода, който е реплика на историческия Snorralaug в Рейкхолт. Сауната и парната баня са в торфена къща, което също е симпатична идея. Между скалите, които се виждат във водата, както и покрай вътрешната стена на басейна, има удобни пейки за сядане и излягане, тъй като исландците основно лежат в топлите басейни 🙂 Водата е с различна температура: приятно хладка в частта с водопада, топла в средата и доста топла около бара. Другата добра идея, пък била и чисто маркетингова и без много общо с реалните традиции на острова, е ритуалът в 7 стъпки, който всички служители любезно те подканят да опиташ. От лагуната се влиза в студения басейн, после в сауната, след което в едно помещение със студен дъжд, после си слагаш ексфолиант и влизаш в парната баня, накрая душ и обратно в лагуната. Определено е по-забавно, отколкото само да киснеш на едно място, а сауната е с голямо панорамно стъкло и супер изглед. На излизане от басейна е направено малко като в музей - минава се през кафенето и магазина за козметика. Персоналът беше много любезен и постоянно ни питаха дали сме пробвали всеки от ритуалите и дали ни харесва. Надявам се, че ще продължат с доброто обслужване и след време, а не само в началото. На нас лично ни хареса повече и от Blue Lagoon, и от Mývatn Nature Baths 🙂

 

 

 

 

 

 

     

 

     

 

 

 

 

     

 

[DenitsaS]

21/05/2021  Ден 1: Last minute пътуване

 

След като се оказа, че 24-и май е почивен ден и в Исландия (Петдесетница) и ни се събират 4 свободни дни, миналата седмица решихме да организираме един дълъг уикенд в последната минута. Първо си мислихме за Западните фиорди, но 4 дни според нас идват малко и решихме да не ги претупваме. Освен това имахме и ваучери за наблюдение на китове от Хусавик, които трябваше да бъдат използвани, а и до края на май Fosshótel Húsavík имаше добра промоция, така че идеята се оформи сравнително лесно: отиваме на север. Истината е, че има много интересни неща, които да се видят в Северна Исландия, но ние се спряхме само на няколко основни точки, за да не стане прекалено натоварена програмата, защото искахме и да си починем. Потеглихме в петък сутринта в слънчево и ясно, но доста ветровито време. Тази пролет има много малко дъжд и почти навсякъде тревата е все още жълта, а фермерите са доста притеснени за животните, които вече имат малки и трябва да бъдат пуснати да пасат свободно. Очаква се дъжд в следващите дни, но като цяло тази година нито зимата, нито пролетта са били типични, а много по-топли и сухи. 

 

 

Тъй като имахме доста километри за този ден, не сме спирали никъде докато не дойде време за обяд. Решихме да си хапнем сандвичите от вкъщи в селцето Квамстаунги (Hvammstangi), което със своите 580 жители е най-голямото в областта. Квамстаунги е разположено на дългия 14 км. фиорд Мидфьордур (Miðfjörður), а този полуостров се казва Ватснес (Vatnsnes). Ако човек има време, може да обиколи целия полуостров, започвайки от селцето по път 711 – пътят е 90 км., но е неасфалтиран и щеше да ни отнеме доста време, затова и не го включихме. Освен това момичето в информационния офис ни каза, че отбивките към някои от забележителностите по пътя са затворени. Главната забележителност, която искахме да видим, беше достъпна – за нея обаче след малко. Квамстаунги и като цяло този полуостров се водят като най-доброто място за наблюдение на тюлени, като от селцето се предлагат различни турове с лодки. Освен от туризма се издържат и от улов на скариди и фабрика за текстил. За обяд седнахме на пейките на плажа до туристическото бюро, но не успяхме да видим тюлени близо до брега. Обаче селцето много ни хареса, идилично и с хубави къщички. Музеят беше затворен, но се разходихме из двора и поснимахме. За да стигнете до Квамстаунги трябва да се отбиете от главен път 1 към път 72, но отбивката е само 6 км. и си струва кратката разходка.

 

 

 

 

 

     

 

След кратката почивка се върнахме обратно на главния път и продължихме към първата забележителност за този ден – 15-метровата скала Квитсеркур (Hvítserkur). Много исках да я видя, а миналата година я пропуснахме, защото не искахме да минаваме по неасфалтирани пътища с малката количка. Отбихме се по път 711, който споменах, и който се оказа съвсем не толкова лош, колкото си го представяхме, но разбира се с 4WD не се усеща по същия начин. Има места за разминаване сравнително често, но е добре да се спазват ограниченията на скоростта, защото и от двете страни на пътя има ферми и излизат автомобили и камиони, даже на връщане срещнахме микробус с деца, които се прибираха от училището в Квамстаунги. Иначе пътят е много живописен. Ние пътувахме около 30 минути до паркинга на Квитсеркур, където се засякохме с една двойка, която тъкмо си тръгваше. Когато ние тръгвахме пък пристигна друга двойка, така че може да си представите посещаемостта 🙂 От паркинга се върви няколко минути до дървена платформа с изглед на скалата и оттук започва пътеката надолу към плажа. Пътека е силно казано, защото става въпрос за тясно и стръмно спускане, но пък е сравнително кратко и щом аз успях да слезна и да се кача безаварийно, значи не е чак толкова трудно 😄 Все пак е добре да сте със стабилни обувки - плажът е с едри камъни, а ако се случи да е отлив, както беше при нас, може да се приближите до скалата, но може да се измокрите, ако сте с кецове примерно. Квитсеркур според нас определено си заслужава отбивката от пътя, мястото е диво и красиво 🙂 Точно срещу скалата има малък водопад, фин черен пясък се показва при отлив, и единственото, което се чува, са птиците и вълните. Между другото, името на скалата се превежда буквално като “бяла риза” – заради белите на цвят птичи екскременти, които я покриват. Основите на скалата са били заздравени с цимент заради постоянната ерозия, да се надяваме, че ще я поддържат дълго време. Дори и да не може да слезете до самата скала, според мен пак си струва да я видите от площадката, както и да се насладите на изгледа към фиорда от тази страна на полуострова – Хунафьордур (Húnafjörður). Заливът, който обхваща двата фиорда и полуострова пък се казва Хунафлоуи (Húnaflói) и е дълъг 100 км. и широк 50 км. 

 

     

 

 

 

 

 

     

 

 

 

Последва отново връщане на главен път 1, но не за дълго, защото следваше друга отбивка, този път по-кратка – само 6 км. по неасфалтирания път 715. За разлика от път 711, тези 6 км. при сухо време може да се минат и с малка количка, пътят беше много добре. Това е едно от тези места, на които най-вероятно няма да срещнете други пътуващи, не защото не си заслужава, а просто защото не е достатъчно известно. Става въпрос за каньонa Колуглювур (Kolugljúfur) и водопадa Колуфос (Kolufoss). Кръстени са на трола Кола (Kola), която според легендата живеела в този каньон и се прехранвала с овце от фермите, сьомга от реката и някой и друг заблуден фермер. Каньонът е разположен на река Видидалсау (Víðidalsá), дълъг е 1 км., а стените му са с височина от 25 метра. Ние първо спряхме на обозначения паркинг, от който започва кратка пътека покрай каньона. Имайте предвид, че тук няма въженца покрай ръба на пропастта, така че трябва да прецените трезво колко да се приближите. Ако ви е страх от височини, по-скоро пропуснете тази пътека и отидете направо към водопада. Мястото е наистина впечатляващо с отвесните скали, по които почти хоризонтално растат малки дръвчета и храсти, но за съжаление на снимките не си личи височината. Върнахме се обратно към колата, след което минахме по мостчето над каньона и паркирахме от другата страна. Тук има две пътеки от двете страни на моста: едната слиза до каньона и продължава малко навътре, така че не е толкова високо и страшно, а другата пътека отвежда до водопада. И двете не са стръмни, но са каменисти и могат да бъдат хлъзгави. Покрай водопада отново няма въженца и това е мястото, където сме били най-близо до водната струя на който и да е водопад без да е опасно – намерихме една достатъчно широка скала, на която може да седнеш на безопасно разстояние, но на снимките се създава илюзията, че си на ръба на водопада. След това заобиколихме малко и излезнахме до брега на реката или буквално до мястото, където започва спускането. Също много красиво място с няколко ферми наоколо, но абсолютно недокоснато от масовия туризъм (препоръчвам на @master_of_germs и не само на него за рубриката "извън туристическите пътеки"). Може да си отделите между 30 минути и час, ние сигурно изкарахме поне час. На връщане видяхме и самата Кола, която е била превърната на камък от изгряващото слънце и сега кротко си седи под моста 🙂 Видяхте ли я?

 

 

 

 

 

       

 

 

       

 

Общо взето с тази разходка приключиха планираните забележителности за този ден и тъй като времето напредваше се отправихме към Акурейри с кратка почивка в Бльондуоус. По време на обиколката миналата година минахме през Скагафьордур, така че сега директната отсечка по главния път беше нова за нас. Планините и от двете страни на пътя бяха напълно или частично покрити със сняг, а денят беше много ясен и слънцето блестеше по склоновете. На едно място забелязахме отбивка от пътя и спряхме да се поразтъпчем и да снимаме планините. Оказа се, че има кратка пътека, водеща към нещо като каньон. Поразходихме се за около 10 минути и обратно при Гунар (Гуна беше заменена с по-големия Гунар преди месец, отново Dacia Duster, но малко по-нова и дизел). 

 

 

 

 

 

На влизане в Акурейри спряхме да заредим с гориво и искам да ви обърна внимание, че две от бензиностанциите в началото на града са с по-ниски цени от тези в града. Например дизелът тук е 219 крони сравнено с 226-228 крони. Става въпрос за тази част от града където главен път 1 става улица Hörgárbraut – от едната страна има колонки на Orkan (в цикламено) а от другата на ÓB (в жълто и зелено). Малко по-надолу от страната на Orkan има голям магазин Bónus, както и Domino’s, така че мястото е удобно за всякакъв вид зареждане. Ние си бяхме харесали място за вечеря в Акурейри и директно се отправихме към пристанището в центъра на града. Точно срещу круизния терминал се намира ресторант Bryggjan (http://www.bryggjan.is/), чиято сграда е на 140 години и е най-старата в тази част на града, която се казва Оддейри (Oddeyri). В миналото в нея са се помещавали различни магазини и търговски дружества, а през 1993 година е била реновирана и използвана единствено като ресторант след това. Ресторантът беше пълен и почакахме малко за маса, която също така трябваше да освободим до 8 часа, защото всичко беше резервирано. Поръчката ни дойде много бързо и беше супер вкусно - телешки бургер и свински ребърца в бирен сос, цените са от средните за ресторант в Исландия. Обстановката е приятна и персоналът беше много любезен, със сигурност мога да препоръчам заведението. Тъй като и преди съм препоръчвала заведения с бургери е редно да отбележа, че в исландските ресторанти обикновено ги приготвят medium rare, така че ако не ви харесва по този начин, ги питайте предварително дали ще ви го направят medium well. Направихме малко снимки отвън и обратно в колата. 

 

 

      

 

 

 

Още едно място, което мога силно да препоръчам е хотелът, който си бяхме запазили за тази вечер. Намерих го в Booking, но както обикновено пратих мейл със запитване за цената. Собственикът ни отговори много бързо, че в момента е пуснал специална цена в Booking – малко над 9000 крони, което наистина е супер за стая със самостоятелна баня и закуска. С отстъпката Genius цената падна до 7400 крони, което е личният ми рекорд за най-евтина нощувка в Исландия, която съм запазвала 😄 Хотелът се казва Sveinbjarnargerði (https://www.facebook.com/hotelsveinbjarnargerdi/) и се намира на 15 км от Акурейри, отбивате се по път 83 преди тунела. Мястото е супер идилично, само ферми наоколо и страхотна гледка към фиорда Ейяфьордур (Eyjafjörður). Стаята ни беше много просторна и чиста, с гледка и излаз към голяма веранда. Също така ни бяха дали стая с двойно легло, а не две събрани единични, което е по-често срещано в Исландия. Имат и малък горещ басейн, но за съжаление все още не работеше – поправяха стълбата. В хотела се предлага и вечеря на бюфет за 6500 крони на човек, но нас ни се стори малко скъп този вариант и затова предпочетохме да вечеряме в Акурейри, където общо платихме около 6000 крони. Така че осигурете си храна, ако искате да нощувате там 😉 Хотелът е семеен и собственикът Сигурдур и жена му са много дружелюбни и приятни, поинтересуваха се откъде идваме и какво сме планували, поговрихме си и за условията по пътищата наоколо. Със сигурност бихме останали там и друг път, много ни допадна мястото. В края слагам и километрите за този ден, който беше доста дълъг откъм шофиране, но пък си изпълнихме програмата и се доближихме максимално до целта за следващия ден.